петък, 29 декември 2000 г.

BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част ІІІ – Buena Vista Social Club Албумът

или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а

Колкото и да е странно Рай Куудър отива в Хавана да записва албум с африкански музиканти, които …….. по ирония на съдбата не успяват да получат визи.
По този повод Куудър споделя:

‘Обадиха се в последната минута, че няма да успеят да дойдат. Ник Голд ни съобщи, че не са взели визи и са някъде по средата на пътя, но никой не знае къде се намират. Казахме си, че е време да разкопаем мината и да направим сон-албум. Хуан де Маркос беше намерил Рубен Гонзалес като по чудо. Компай също беше в града. И така започна всичко. За три дни всички бяха в студиото и бяха щастливи, че са там. Всичко звучеше страхотно. Бяхме като благословени. Знаете ли, понякога се притесняваш от всички тези непознати хора. Мислиш си, че просто ще си свършат работата, така и така са дошли, ще си запишеш албума и кой откъдето е. В този случай обаче явно всички усещаха, че се зараждаше едно приятелство. И то за цял живот’.

Както твърди и Йоаким, двамата с баща си попадат на изключително сърдечни хора, които споделят с тях всичко каквото им е на сърцето. От нафталина са извадени едни от най-големите легенди в музикалната история на Куба, които от дълги години са захвърлили инструментите и са потънали в забвение, а именно Компай Сегундо (може би най-възрастния жив изпълнител на планетата), черната перла Ибрахим Ферер или както го нарича Вим Вендерс кубинският Нат Кинг Коул, невероятният пианист дон Рубен Гонзалес, гласът на Куба (наред със Селия Круз) Омара Портуондо, китарната легенда Елиадес Очоа, Пио Лейва, Орландо ‘Качао’ Лопез, Хуан Мирабал и много други (за всеки един от тях поотделно ще има дисекция и отделна глава от BUENA VISTA ИСТОРИЯ.

Но да се върнем към очевидеца Рай Куудър:
‘По време на записите връзката между музикантите беше изумяваща. Отиваш рано във студиото и намираш дон Рубен (роден 1915 година) да си седи и да свири на пианото, на което не беше сядал от 20 години. Виждаш хора, които чувстват и си говорят за тяхната музика. В Куба това е техният живот. Членовете на групата не правят нищо друго в свободното си време. Те не карат по магистрали, не говорят по клетъчни телефони, не наемат видеокасети. Те просто си седят и правят музика, независимо, че са наясно, че им липсва издател. Те просто никога не са мислели за нищо друго. Веднага получих респект от тези хора. Музиката е техният живот и те ти дават всичко, което имат и не можеш да искаш нищо повече’.

Една от най-интересните случки по време на записите в Egrem Studios е свързана с участието на местния преводач. В началото Рай и Йоаким се опитват да разберат текстовете на всяка една от песните, включени в албума. Всяка от тях представлява малък епос за всеки един кубинец. Основното е разочарованието, че тези възрастни хора говорят някакъв архаичен поетичен испански от колониално време, който даже и младият преводач не разбира за да се стигне до прочутата фраза ‘Рай, не разбирам почти нищо от това, което си говорят’. И настава смях.

Както и да е, въпреки ‘езиковата бариера’ албумът е записан в изключително кратки срокове.
Едноименният Buena Vista Social Club, старият клуб за членове, който се е намерал над хълмовете на източна Хавана, е факт. Никой не си представя невероятният отклик, който този запис ще предизвика по целия свят само няколко месеца по-късно.

От една клубна сбирка Buena Vista Social Club се превърна в прераждането на кубинската музика и нейното откриване пред очите на планетата. Прочутата обложка с вървящия мъж по улицата и синята лимузина от 50-те години се превърна в запазена марка. 14-те парчета са вече класика. Част от тях са музикалната история на Куба.

Емблематично и абсолютно задължително (едва ли не визитната картичка на Buena Vista Social Club) е парчето ‘Chan Chan’. Композицията е по-популярна в Куба от дълго насажданата ни ‘Гуантанамера’. Същото е написано от Франсиско Репиладо, известен още и като Компай Сегундо и е в класически сон-стандарт. Това което го отличава от този стандарт е басовата линия, изсвирена като tumbao. Главните герои в песента са класическите персонажи от кубинския фолклор 'Juanica' and 'Chan Chan', като фабулата проследява живота на един guajiro. Песента проследява серия от случки от живота на героя без каквато и да е връзка между тях. Свързващото звено е …….. работата на плантацията за захарна тръстика.

Повече подробности и текстове на класическите кубински сон-ове очаквайте в следващите части, ЗАЩОТО ………
От 1996 година насам всичко е ‘Chan Chan’ и Грами.

Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ІV – Compay Segundo (The Living Legend)

Carlos

сряда, 27 декември 2000 г.

US Box Office: Мел Гибсън бе издухан от брадатия Том Ханкс

Докато ноемврийския урожай бе изцяло за ‘гринча’, декември започна с гръм и трясък. Задават се Златни глобуси, Оскари и студията започнаха голямата надпревара, кой ще извади скрития коз от торбата и ще прикове вниманието на Негово Величество Кинозрителя и Нейно Величество Киноакадемията.

След като през изминалата седмица 'What Women Want' на Мел Гибсън постави рекорда за с най-голямото ню ентри за месец декември за всички времена, той взе че изтрая само един уик. Американците се юрнаха по Коледа и не оставиха Мел да зимува дълго на върха. Новото най-голямото ню ентри за месец декември за всички времена се нарича ‘Cast Away’. Режисьорската палка е в ръцете на познатия на всички любители на високо-приходни филми Робърт Земекис, който явно бързо е преодолял провала с ‘Прозрачна минало’ (еб…. ти българския превод на What Lies Beneath). На Том Хенкс явно му хареса да вади хитове в декемврийския студ. Ако се върнем назад в годините, то не беше ‘Филаделфия’, то не беше ‘Зелената миля’. За филма повече при следващата ни среща, а парите бяха преброени на близо 40 милиона.

Абе американска му работа. Дойде ли време за награди всички се размърдват. Ще се размърда и Майкъл Дъглас и Жена му, които се очаква да разнебитят чартовете и умовете на Тези Дето Определят Номинациите с филма на Стивън Содърбърг ‘Трафик. Но и за него при следващите ни срещи.

Жените на Мел Гибсън се спряха на второто място и вече натрупаха има няма 70 с още ‘шест нули’ зелени парички. Режисьорът на филма Нанси Майерс (‘Бащата на булката’) определи произведението си като добродушна комедия в стила на ‘Колкото толкова’. Може би и за това на борда е и получилата Оскар за последния Хелън Хънт. Най-общо казано и тримата главни изпълнители (Гибсън, Хънт, Томей) имат по една златна статуетка в колекциите си така, че грижа нямат. Фабулата се заплита около възможностите на един мъж, естествено Гибсън, да чете мислите на жените. Какво ли ще намери там?. Най-вероятно ако говорим за американки, я фризьорски салони, я фитнес салони, я рецепти за приготвяне на пуйка, я Бог знае какво и т.н.
Прозвуча много иронично, нали?
Да ме извинят емигрантите в Америка.
Самото участие на Гибсън си е гаранция за успех и чертата от 100 милиона изглежда абсолютно постижима, още повече Гибсън е и ко-продуцент на филма чрез собствената си Icon Productions.

След ‘Cast Away’ още едно ново предложение успя да се вмъкне в челната тройка и това е ‘The Family Man’ с Никълъс Кейдж и Тиа Леони (‘Лоше момчета’), може би първата й роля след майчинството, в което мъжката половина бе съпруга й х-файла Дейвид Духовни. Режисьор е познатият от ‘Час Пик’ Уйлям Ратнър. Романтичната комедия разказва за банкер, който има възможността да осъзнае, как би се променил живота му, ако на времето се бе оженил за сладурчето от колежа Тиа Леони.
Да си му мислил на времето, бате, след дъж качулка, биха ти казали отсам Ихтиман.

Едва ли това е сценарият, който екшън-маниакът Ратнър би искал да режисира при положение, че се бе наточил за новия римейк на ‘Супермен’, но why not. Клюките говорят, че първоначално сценарият е разпращан на Том Круз и Джон Траволта, а самият Ратнър е увещавал Джордж Клууни и Хю Грант. Едва преди началото на снимките Ратнър заминава на последна обиколка и успява да убеди Кейдж с приказката: ‘Хората обичат да те гледат в романтични комедии. Винаги можеш да направиш филм като ‘Въздушен конвой’ или ‘Лице на заем’. Спомни си ‘Лунатици’. Бих добавил, че я няма онази, дето тето й се оказа турски арменец, а майка й французойка с чероки закваска. Къде си Шер, независимо, че Ратнър твърди, че след този филм Леони ще се превърне в новата Мег Райън.

В десятката са още и Нашата Златна Малина За Най-Тъп Филм на Годината (в люта-ама люта борба с ‘Ангелите на Чарли’), как кой, разбира се ‘Гринч’-а и то на четвърто място с общ сбор 235 милиона $ (мале, тоя свят се побърка), ‘Vertical Limit’ на осмо и имало хора и на този свят Нашият Фаворит за Оскар за Най-добър Чуждестранен Филм ‘Тигърът и Дракона’, най-после в топ 10 (повишил екраните на 143!).

Третото ново предложение за седмицата, стартирало на петото място е ‘Miss Congeniality ‘ на Доналд Петри със залязващата Сандра Бълок и Бенджамин Брат.

Очаквайте през следващата седмица, това ли ще е (поредната) годината на Том Хенкс и Земекис след като помните ‘Форест Гъмп’.

Carlos

BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част ІІ – Всичко започна през 1996 година

или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а

Ние не сме фенове на Buena Vista Social Club, ние сме маниаци, от тези в добрия смисъл на думата, от тези за които МУЗИКАТА има значение. Прослушахме Buena Vista Social Club отдавна, назад във времето когато самата дума не говореше на никой нищо, но не искаме да задържаме фийлинга за себе си, да крием информацията, да скатаваме записите в килера и да се правим на сноби. Ние просто, както многократно заявихме, сме едни от първите посветени и може би най-големите и начетени техни фенове в България.

Майната им на чалгарите, ИСТИНСКАТА МУЗИКА е над всичко и феноменът Buena Vista Social Club е част от това послание.

През 1996 едно студио, една фирма, един продуцент и един мога смело да кажа гениален китарист преоткриха Куба и се отправиха да запишат албум с етно-музика без даже и да подозират общественото значение на това което щеше да се случи и магията, която ще завладее света.

Студиото и едноименната фирма се наричат World Circuit и са базирани в Англия, а продуцентът бе Ник Голд. Посланникът и откривателят на феномена бе Рай Куудър, който вече бе горд носител на Грами, Златни Глобуси, Оскар и т.н за невероятните си албуми и онзи убийствен саундтрак на ‘Париж щата Тексас’ на приятеля си Вим Вендерс. За Рай Куудър и Вендерс ще говорим отделно в някоя от следващите части на поредицата ‘BUENA VISTA ИСТОРИЯ’.

Желанието на Куудър, придружаван от сина си Йоаким, и продуцента Ник Голд е просто да запишат албум с кубинска музика, ровейки се в музикалните архиви на века и да извадят на бял свят записи, който за мнозина (най-вече за Кубинското културно министерство) вече не съществуват. Основната цел на пътешествието е прочутото студио Egrem, което помни почти всички музикални събития в историята на Куба. Първият човек, привлечен за каузата, който е и основната свръзка на Куудър е Хуан де Маркос Гонзалес (и за него ще има отделна глава от ‘BUENA VISTA ИСТОРИЯ’ .

Задачата на Хуан де Маркос е да открие за Куудър музиканти, които имат желанието да участват в албума. Оказва се обаче, че почти всички легенди от музикалната история на Куба са живи, пушат доволно пури по улиците на Хавана и се наслаждават на старините си, кой както го разбира ЖИВОТА.

По-късно Куудър ще заяви: ‘Легендите бяха живи’.
Тази фраза се превръща и в лайтмотива на последвалата експанзия и рекламна вълна около Buena Vista Social Club.

Какво всъщност означава заглавието?

Колкото и да разпитват за този клуб, малко са жителите на Хавана, които си спомнят за него. Повечето отговори са, че винаги са знаели за него, че се намира някъде зад ъгъла или зад онази улица, в пряката отсреща. Тоест навсякъде и никъде по улиците на Хавана, в сърцето на колониална Куба, в балните зали на Батиста и неговото обкръжение, бляскавите казина и музикални клубове от 30-те до 50-те години.
Помнят го само легендите.

Основното в музиката е нейното съдържание, нейният ентусиазъм и автентичност, това търси и Куудър. Можеш да сложиш микрофона и да се потопиш в магията. Престъпвайки прага на Egrem Studios Рай Куудър се потапя в една историческа атмосфера. В студиото все още кротко дреме прочутото пиано на Рубен Гонзалес (и за него ще има отделна глава от BUENA VISTA ИСТОРИЯ , на което е записано ‘Guaguanco a Todos los Barrios’, където през 50-те са записвали легендите Арсенио Родригес и Бени Море. Самият Куудър продължава: ‘Те са били в това студио, разхождали са се, пушили са любимите си пурети и всичко е било фокусирано в средата, където микрофонът е отразявал цялата истина и импровизация на кубинската душевност. В противен случай всичко е някак си еднообразно. Отиваш в което и да е студио по света, в Ню Йорк или Канада, събираш музикантите, записваш албума и си тръгваш без да оставиш нищо от себе си. Този запис трябваше да отрази чувствата и атмосферата на ‘Egrem Studios’ в Хавана’.

Записите определено са били специални, не само за Куудър. Първият проблем е как да накараш кубинец да си затвори устата и да спре да говори, поне за малко в тази карибска езикова експлозия. В началото въпросът е как да им сложиш спирачка и да ги накараш да свирят определени ноти, как от определен ритъм да преминат в друг, или най-малкото в този, предпочитан от Куудър.
В края Куудър и Ник Голд онемяват.
Всичко се свири на един дъх, при това с невероятна прецизност и чувство, а защо бяха дошли Куудър и Голд в Куба ….. да записват албум с африкански музиканти (няма майтап!!!!) и кубински изпълнители от хай-лайфа, а какво се получи ……….. магията Buena Vista Social Club.

Joachim Cooder

Очаквайте, в част ІІІ – Buena Vista Social Club Албумът

Carlos

петък, 22 декември 2000 г.

Бим-бам-БУМ!

Бимбамбум, бимбамбум, ... коледни камбанки, ... бимбамбум, бимбам-БУМ!
Я, това последното май не беше камбанка.

Знаете ли колко струва една кутия със сто 'пиратки'? 3.50 лв (словом три лева и петдесет стотинки). Продават се и на дребно - 5 ст. парчето. Т.е. с парите за средностатистически кроасан всеки първолак може да си закупи с двуцифрено число амуниции. И после - бим-бам-БУМ.

Хайде, за малчуганите (може би) са взети мерки - "на малолетни не продаваме". А знаете ли какво се случило скоро на една моя позната? Както си вървяла измежду блоковете на столичен комплекс, дочула: "Госпожо, бихте ли се позабързали малко ..." и - какво да види? - нее, не били тийнейджъри, а един татко с наследника си си прави мини-Босна. "... да не Ви забързаме принудително", един вид. Все пак предупредил човекът - вазпитано и колтурно, някои и толкова не си дават зор. Бум - и после ти гледат сеира как се държиш за сърцето и си плюеш в пазвата. Бащи - мечта за всеки малчуган, не някакви мухльовци, дето не могат да гръмнат една бомбичка!

Повечето хора явно си мислят, че "фойерверк" означава "бомбичка". Аз също съм фен на феерията с всичките му там излитащи огнени топки, въртящи се фонтани от искри и прочии. Обаче бомбичките са нещо съвсем друго - те са експлозив, а не фойерверк. Там се набляга освен на силния пламък също и на оглушителния гръм, а за жалост поразителната сила не може да бъде избегната. Всяка година по Коледните и новогодишните празници има сводка от МВР и "Пирогов" за броя на ранените.

Преди двадесетина години пиратките не се прескачаха по път и над път, та си правехме самоделни бомбички - миниум + бронз предимно. Сместа се възпламенява от детонация, но веднъж (не знам с кой акъл) решихме за по-добро взривяване да сложим и две гайки ... Какво стана после - сигурно се досещате. Една от уличните котки явно беше попривършила с късмета и последното нещо в живота й беше гайка, летяща със скороста на куршум. Слава Богу, че ние, хлапаците от махалата, се отървахме само с уплаха.

Това е. Гадно, но факт. Опичайте си акъла, за да не станат, не дай Боже, звънчетата от весели - траурни. Гледайте да посрещнете Новата година с всичките си пръсти.

July

четвъртък, 21 декември 2000 г.

Езикът на мъжете

С цел по-добро разбиране между половете, публикуваме следният наръчник за превод.
Очакваме да се появи и наръчника 'Езикът на жените'.

Езикът на мъжете
'Гладен съм' = Гладен съм
'Спи ми се' = Спи ми се
'Изморен съм' = Изморен съм
'Искаш ли да отидем на кино?' = Бих искал да се чукаме
'Мога ли да те изведа на вечеря?' = Бих искал да се чукаме
'Може ли да ти се обадя по някое време?' = Бих искал да се чукаме
'Мога ли да получа този танц?' = Бих искал да се чукаме
'Хубави дрехи!' = Какво деколте само, а ...
'Изглеждаш ми напрегната. Да ти направя един масаж?' = Бих искал да те опипам
'Какво има?' = Не виждам защо го правиш на въпрос
'Какво има?' = Какви глупости започна да си втълпяваш пък сега
'Какво има?' = Изглежда се разминахме със секса тази вечер
'Това ми омръзна' = Искаш ли да правим секс?
'Обичам те' = Хайде да се чукаме
'И аз те обичам' = Добре де, казах го. Хайде сега да се чукаме
'Да, новата ти прическа ми харесва' = Преди ми харесваше повече
'Да, новата ти прическа ми харесва' = $50 на вятъра, горе-долу пак същото
'Хайде да поговорим' = Ще се опитам да ти внуша, че съм доста солиден човек и може би ще ти хареса идеята да правим секс
'Хайде да се оженим' = Искам да направя така, че да бъде незаконно да правиш секс с други типове
(на пазар)'Тази ми харесва повече' = Взимай някакъв скапан парцал и да си тръгваме, че ми втръсна

Zaro

вторник, 19 декември 2000 г.

Кино-новини: Награда и за Земекис

Носителят на Оскар режисьорът Робърт Земекис ще получи наградата на American Cinema Editors' filmmaker. Наградата, позната още като Златният Еди се връчва ежегодно за специални заслуги в развитието на кино-изкуството. Менторът на Земекис Стивън Спилбърг ще му връчи наградата в Бевърли хилс на 25 февруари 2001 година. Предишните носители на наградата са светила от ранга на Мартин Скорсезе и Франсис Форд Копола.

Стив Мартин ще води Оскарите
Майтап няма!. Най-после избраха водещ на гала-вечерта на годината и той се казва Стив Мартин. Комикът е приел нелеката задача да замести светилото Били Кристъл и в края на март ще застане под светлината на прожекторите. Очаквайте играта на Why Bulgaria за Оскарите, и се оглеждайте. Нашите фаворити, имайки предвид американското мислене са ‘Ерин Брокович’ и ‘Гладиатор’. Първият носител на Оскар вече е ясен ‘Тигърът и Дракона’ на Анг Лий за най-добър чуждестранен (неанглоезичен) филм. Басираме се на каса Абсолют. Vorbis приемаш ли залога?

Ню Йоркските критици раздават награди
След като Лос Анджелоските им събратя обявиха ‘Тигърът и Дракона’ за № 1 на годината, колегите им от Голямата ябълка не закъсняха. Техният фаворит е ‘Трафик’ на Стивън Содърбърг, прочул се със ‘Секс, лъжи и видео’, ‘Ерин Брокович’ и т.н. За феновете на Why Bulgaria, ето още едно предложение за Оскари, на което може да заложите. За филма с участието на Майкъл Дъглас и новата му съпруга Зита-Джоунс ще говорим допълнително в US Box Office-страничките ни. Том Хенкс получи наградата за най-добър актьор в ‘Cast Away’ (дали не се задава номинация за трета златна статуетка), а Лора Лини за най-добра актриса в ‘You Can Count On Me’. Бенисио Дел Торо, който щастливците помнят като Франки Четирите Пръста от ‘Гепи’ обра приза за най-добра второстепенна мъжка роля, пак в ‘Трафик’. Официално наградите на образуваната през 1935 година гилдия ще бъдат връчени на 14 януари.

Никълъс Кейдж и той с награда
Явно коледния и новогодишен урожай (това не беше ли името на руската водка от ‘Някои особености на руския национален риболов’) за звездите продължава. То не свършиха ли тези награди? Следващият в списъка е Никълъс Кейдж. Племенникът на Копола ще получи Charles A. Crain Desert Palm Award на 13 януари 2001 година в рамките на Nortel Networks Palm Springs International Film Festival. Предишни носители на наградата са Джон Траволта, Ричард Драйфус и Сюзън Сарандън.

Ръсел Кроу – Топ ентъртейнър на годината
Любимото ни списание Entertainment Weekly обяви топ-ентъртейнъра на 2000 година и той се казва Ръсел Кроу. 36-годишният гладиатор, който докара бившия съпруг на Мег Райън Денис Куейд до нервна криза заяви: ‘Не знам как се получава. Нямам никакви правила. Всяка работа, която приема е съвършено различна, както и всяка една роля. Научил съм се през годините да не критикувам работата си. Оставям това на другите’.

Поредната мегаломания на Оливър Стоун
Нямаше да бъде другояче. Легендата Оливър Стоун планира поредната си епика. Тя ще вършее из атентата срещу бившия американски президент Роналд Рейгън през 1981 година. След като засне ‘Никсън’ и ‘JFK’, Стоун ще започне снимките на филма, под заглавие ‘The Day Reagan Got Shot’ през идния месец. За ролята на Рейгън се спряга бившият командир на Рамбо Ричард Крена. Холънд Тейлър е била предпочетена за ролята на Нанси Рейгън, а Ричард Драйфус за ролята на Александър Хейг. През 1981 година Рейгън бе повален в гърдите от Джон Хинкли Джуниър, а секретарят му Джеймс Брейди бе сериозно ранен.

Осведомителна агенция ‘Any Given Thursday’

Carlos

US Box Office: Г(ъ)р(ин)чът до дупка свърши, наред са жените

Снежни 'радости'

Най-после ‘гринчът’ (вече е ясно, че това е най-успешният филм за отиващата си година) свърши или поне си събра 200 милиона $ и се оттегли на третата позиция, т.е след като пропуснахме да Ви запознаем с новинките от чарта през миналата седмица, сега Ви предлагаме двойна порция класации.

Янките доказаха, че не се съобразяват с празниците. Или най-малкото дотолкова, че да съберат родата, да се видят, да си погукат, ама какво е то америкън селъбрейшън без едно ходене на мууви, демек на кино. След рекордите през уикенда на Деня на благодарността, няма да се учудим, кината да са пълни както около Коледа и Нова година, така и в първите студени зимни месеци на новия век, т.е хем на топличко в киното, хем пуканките си вървят, хем американския шоубизнес трупа авоари.

След като през миналата седмица ‘Vertical Limit’, ‘Proof Of Life’ и ‘Dungeon and Dragons’ се опитаха да свалят ‘гринча’ от първото място, но не успяха, през тази седмица това вече е факт. Всеобщият Любимец Зад Океана Мел Гибсън свали Джим Кери от трона с новия си филм 'What Women Want' или тъпичко казано ‘какво искат жените’, ‘от какво се нуждаят жените’ или както и да е. Абе ние знаем от какво се нуждаят около Коледа, ама нейсе, не сме кака Сийке от тях.

За новата продукция на Гибсън, която се нареди на първото място с най-голямото ню ентри за месец декември за всички времена (34,4 милиона зелени гущери), с допълнителното женско очарование на Мариса Томей и Хелън Хънт ще си говорим следващата седмица, а сега е ред на обещаното.

На второто място се нареди тъпашката комедия ‘Dude Where Is My Car?’, която няма да намери място в нашите дисекции.

‘Vertical Limit’ успя през миналата седмица почти да докосне трона на ‘гринча’, но въпреки това се задоволи с второто място, преминало в пето през този уикенд. Режисьорът на ‘Златното око’ и ‘Маската на Зоро’ Мартин Кембъл отново отвори екшън торбата. След смъртта на баща си при инцидент в планините (защо винаги така става, няма начин да няма трагичен инцидент за начало), млад мъж (Крис О Донъл) се отдава на спокоен планинарски бизнес, но не задълго ….., защото е призван да спаси сестра (Робин Тъни) и нейният екип, заседнали не къде да е …, а на втория по височина връх на планетата К2. Това е в общи линии завръзката на този шеметен леден екшън, който ни напомня за ‘Катерачът’ на Сталоун. Най-интересното около снимките на филма е, че същият е сниман ….. в Нова Зеландия, близо до Маунт Кук, както и това, че екипът е пренасял снимачната апаратурата всеки ден с хеликоптер – нагоре, надолу, нагоре, надолу, луд умора няма. На борда са още Бил Пакстън и старото куче Скот Глен.

Другото интересно предложение, което обаче потъна още през втората седмица от появяването си на големия екран е ‘Dungeon and Dragons’. Спомняте ли си тази ролева игра? След Томб Райдър, нямаше начин и ‘драконите’ да не бъдат филмирани. Режисьор на филма е Къртни Соломон, огромен фен на играта. Още от 20-тата си година, същият търси начини да направи този филм. 35-те милиона долара бюджет бяха осигурени от Екшън Продуцента На Всички Времена Джоуел Силвър (Матрицата, Смъртоносно оръжие и продължения, Умирай Трудно и продължения, Да изчезнеш за 60 секунди, Въздушен конвой, да изреждам ли още?). Двама крадци (Марлон Уайънс и Джъстин Уолин) трябва да се обединят със своята млада империатрица (Тора Бърч - нашумялото девойче, развихрило мокрите фантазии на Кевин Спейси в Американски прелести) за да защитят кралство си от злия магьосник …… Джеръми Айрънс. Къртни Соломон с характерен за него хумор заяви: ‘За една от сцените ми трябваха около 20 дракона, за направя битката реалистична. Лошото е, че такива същества не съществуват, независимо, че имах достатъчно пари да ги купя’.

И за десерт черешката на сладоледа.

През миналата седмица излезе и едно от най-чаканите заглавия в Америка (бих казал за Останалия Свят) за годината ‘Тигърът и дракона’. Филмът излезе на цели 15 (по-голям срам за американското киноразпространение здраве му кажи!!!!) екрана (по същото време ‘гринчът’ вървеше на около 3000) и събра 686 657 долара (смешна сума на пръв поглед!!!), с едно голямо ‘НО’ обаче. Тези парички разделени на броя на екраните дават 42 916 долара на екран, което стигна за НАЙ-ВИСОКИЯТ ДЕБЮТ В ИСТОРИЯТА НА SONY ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА. Тепърва ще говорим за филма (първата награда вече е факт – наградата на критиците на Лос Анджелос за най-добър филм на годината и главен фаворит за Оскар за най-добър неаглоезичен филм), който ще бъде предмет на отделна дисекция на страниците на Why Bulgaria, но ето малко предварителна информация. Филмът, който някой от Вас вече успяха да видят на Киномания 2000 нахлу в Америка на 8 декември. Своеобразната смесица от приказка, легенда, драма и бойни изкуства вече обра достатъчно награди за декори, операторско майсторство, ефекти и т.н. Филмът се очаква да бъде лебедовата песен на един от най-колоритните режисьори от Изтока – Анг Лий. Роденият в Тайван от китайски произход режисьор (Разум и чувства и Ледената буря) заяви, че ‘Тигър и Дракон’ е приказката, неговата мечта за Китай, тази от детските и юношеските му години, преминали под знака на филмите с източни бойни изкуства. Тук бойните изкуства са представени в истинското им пиршество от цветове, багри, летежи и гонене по покриви сред величествения декор на древен Китай. Колкото и да ви напомня това на прословутите в миналото ни срещи с ‘летците’ от ‘Манастирът Шао Лин’ или ‘Хон Гил Дон’, Анг Лий определено е направил изключителен филм от гледна точка на визията, ангажирайки най-големия майстор на ‘въжетата и ластиците’ Юен Уо Пинг, чиято дарба да аранжира и измисля хореографии оцениха всички кибер-фенове на ‘Матрицата’. Спомняте ли си летежите на Кари Ан Мос и бойните сцени между Кеану Рийвс и Лорънс Фишбърн?. Това е стилът на Пинг. Актьорския състав е внушителен, съчетал Мистър № 1 Лице на Изтока Чоу Юн Фат и бившата екшън приятелка на Бонд Мишел Йео. Интерес предизвиква и новината на издателите от Sony Pictures Classics за началото на силен рекламен бум, предвид достигането на филма до сърцата на MTV-поколението.

Очаквайте през следващата седмица, как Мел Гибсън успя да задоволи жените зад Океана и какво ново по Коледа.

Carlos

понеделник, 18 декември 2000 г.

Шест кокошки

Във връзка с наближаващите празници предлагаме следният текст на македонска песен, който намерихме в една песнопойка:

Шест кокошки

Шест кокошки съм заклала,
Руйно вино съм наляла.

Припев: Ела, либе, довечера,
Ще те чакам на пенджера,
Ела, либе, довечера,
Ще те чакам за вечера.

Нема мама, нема тате,
Нема кой да ни се кара.

Припев

Портите съм си подпряла
С две, три сламки ръжанови.

Припев

Петите съм си изтрила
С Чирпанска керемида.

Припев

Гащите съм си изпрала,
Тамо, долу, на канала.

Припев

Стига с тази Банска къща,
Мене вече ме не свърта.

Zaro

четвъртък, 14 декември 2000 г.

BG-класата

Чухте ли за новата класа автомобили на водещите производители - специално изпълнение за България? Повозихте ли се? Не?! Но се обзалагам, че сте виждали такъв автомобил!

Освен че е бъкан с електроника, вътре са вкарани и най-новите постижения на правото. Има вградени възможности за преминаване на червено, паркиране на забранено, движение в насрещното платно и ляв завой от дясната лента. Разполага и с автоматична система, която кара пътните полицаи в околността да си бъркат в носа и да броят звездите.

Водачът няма нужда от застраховка 'Гражданска отговорност', защото с този автомобил не може да бъде предизвикано пътно-транспортно произшествие - то винаги е предизвикано от другия (или, в краен случай - 'мантинелата се опита да ме изпревари отдясно').

Като следствие се явява системата за избягване на задръстванията. Всеки друг участник в движението - пешеходец, автомобил, полицай или светофар, - се стреми да даде път.

Автомобилът няма нужда от алармена система, тъй като се предпазва подсредством достиженията на психологията и социологията. Само психически неуравесен и асоциален тип би тръгнал да краде - примерно, - радиокасетофона или гумите на такъв автомобил, или да си точи бензин.

BG-класата е разпространена най-вече сред 'утайката' и 'каймака' на българското общество, сред бандитите и благодетелите му, т.е. държавните мъже и престъпниците. Пардон, престъпниците и държавните мъже.

July

сряда, 13 декември 2000 г.

Над-писи-писи!

Не марки, не значки, не хартийки от дъвки и шоколади. Колекционирам надписи и съм много пристрастена. Класиката в колекцията ми, разбира се, е табелата, сътворена от Кристофър Робин по повод щастливия изход от Експедицията им с Мечо Пух: ‘Северен полюс открит от Пух го намери’. Надписите са разнородни – рекламни, заглавни, графити, по фасади, фанелки, билбордове, транспаранти и всякакви други. Трудно ми е да ги подредя и за това ще карам както ми дойде наум:

Най-старите два надписа в колекцията са подарък от баща ми: Баничарница ‘Максим Горки’ и Кланица ‘Милосърдие’ са украсявали навремето съответните предприятия в Разград. Ако имате път към Царево, крайпътна рекламна табела ще ви пожелае ‘Приятно пътуване с продуктите на кланица ‘Славей’.

В Бургас Заложна къща ‘ТИТАНИК’ ще ви даде заем без проблем. В София пък Застрахователно дружество ‘БЪЛГАРИЯ ЖИВОТ – АД’ дълго време украсяваше сияйно-месингово фасадата на фирмата на Волгоград и Дондуков. В Русе, на фасадата на музикалното училище преди много години двама млади се бяха разписали декларативно: ‘НИ ШЕ СЕ ОЖЕНЕ’. Така и не ме поканиха на сватба де.

На плажа в Слънчев бряг това лято дебел мъж, плешив, с криви крака и голям корем мъкне кошница, пълна с гевреци и крещи с дрезгав глас да приканва купувачи. Когато ме подминава виждам, че на гърба на фанелката му се мъдри надпис с големи букви ‘НИМФА’.

Посещение на машиностроителен завод в Балчик. По стените висят стари, очукани табели, призоваващи работниците към най-различни неща, но главно към съзнателно отношение към труда. Перлата в короната е: ’Всеки допуснат БРАК е беда за целия колектив!’ Не пожелаха да ми я подарят, иначе отдавна да ми е украсила стената над брачното ложе.

‘Ако искате да откриете Исус, свържете се със струдентско религиозно дружество ‘ПЕЛИКАН’ – транспарант на Пиротска, където също шепа анонимни граждани се занимават с ловене на бримки в безистена.

Докато се катерех по етажите да ходя на гости на някаква приятелка, защото асансьора не работеше, вниманието ми привлече непретенциозна бележка, залепена със скоч на звънеца: ‘Не звънете! Звярът спи!’ Махмурлив съпруг, морна тъща, зло куче или ревливо бебе с колики според мен са някои от вариантите за образа на Звяра, но и до ден днешен се губя в догадки, защото съм шубелива по природа и не се поддадох на изкушението да го натисна тоя звънец.

На една автобусна спирка в Драгалевци с маркер е поправено заглавието и след така направената корекция слизате, за да посетите ‘Техникум по фина механика и охтика’.

А вчера на седалката на автобуса прочетох следното обяснение: ‘Обичам НАСКО, ПЕШО, ВАНЬО, ЖОРО и ГЕЛЕТО’, подпис: АНИ

Ми това е важното в живота, да се обичаме колкот’ можем повече и да има мир на земята, нали?

Пи-Ес. Ако някой може да ми прибави нещичко към колекцията, черпя виртуално уиски с фъстъчки и от време на време бадемчета. О-о!

Nadie

Коледен панаир на книгата

НДК. Големи плакати за Коледният Панаир на Книгата. Съобщения по медиите…

Тръгваме и ние да го посетим. Пред НДК небивали тълпи хора, все едно има концерт на Слави Трифонов. Обзема ни приятна възбуда – не всичко е загубено за народа ни, щом има такъв интерес към книгите. Четем – зала 3, 7 етаж. Е, нависоко е, ама нали е за книжнината… Единият ескалатор не работи , опашка пред другия, хора, хора, млади, стари, всякакви.катерим се бавно нагоре и радостта ми почва да прераства в съмнение – всичкият тоя народ наистина ли натам е тръгнал? Чак пък такъв интерес? Картинката от Славейков е ясна – колко и какво се търси, колко се купува. Сключвам облог, че са за базара, вече постоянно настанен в НДК* . За съжаление печеля. Последните два етажа сме сами по ескалаторите. Интересът явно и тази година е насочен другаде. Това ми помага някак си вяло и безучастно да приема факта, че тази вечер няма да видим почти нищо. Оказва се че работното време на панаира е едва до 19:00. Не е предвидено явно за работещи хора като нас.
Затова пък базарът работи – там са оборотите и търговията. Я, така и така сме тук , да видим дали не можем да си купим нещо. Пък нигите ще ги видим на Славейков…

--------------------------------------------------
* - независимо как се казва в момента, в НДК вечно има някакъв базар, вечно се продава нещо. Лошо няма – иначе няма как да го поддържат, ще запустее и ще заприлича на другите останки от ‘старите’ времена. А културата – е и такива неща има.

Zaro

За секса

‘Една трета от времето си човек прекарва в леглото, а останалите две трети в опити да вкара някой в него’

‘Абе дай да ударим бройката – виж я к’ва е кат’ картинка, пък ти ми разправяй за душа.’ Май няма по разпространено, поне официално изказвано, мнение от това. Типичният мачо – силен, напорист, мъж с една дума. И презерватив даже не му трябва. Тръшкаме момата, здраво клатене (как някой не хвана морска болест от него?) и хайде. Бройката е записана, нагона задоволен и е време за сън (или за връщане на работа). Жалко, жалко… Ниска сексуална култура, тотално непознаване на физиологията и нуждите на човека, за психика да не говорим. Безхаберие! Оказа се даже (според една статистика), че най-често споменаваното от ученичките противозачатъчно средство е …аборта!

Какво е наистина секса, освен начин за продължение на рода? Духовно единение? Продължение на удоволствието от общуването с други средства? Или проста акробатика? А кое е за предпочитане: тъпо гадже като картинка или девойка с излъчване и нещо в главата? И каква е ролята на парите в секса? Колко гаджета трябва да изчукам, за да изглеждам поне наполовина мачо в очите на приятелите си?

Изглежда, че хората се делят на две категории в секса: чукачи и нормални.За съжаление чукачите май са повече. Поне ако се съди по броя на жените, неизпитали оргазъм.

И изобщо – маймуните и мечките по цирковете се научават за 6 месеца колело по въже да карат и топки да въртят, а на хората как не им достига цял живот…

Zaro

вторник, 12 декември 2000 г.

За критиците. За творците

‘Неуспелите автори стават критици’.

Не ми е известно някой творец да си е позволил да критикува друг такъв. Звучи някак несериозно - на кой му е притрябвал такъв анализ? Творчеството е свързано с дълбокия микросвят на човека - тази толкова коментирана система от асоциации, която върши черната работа - върти по някой вирбел, освобождава ненадейно странни резонанси, филтрира фалшивите ноти... Като цяло прекарва си добре. И изобщо не се кахъри с баналния въпрос ‘защо?’. И защо изобщо? Егоизъм. Жив егоизъм . Творчеството се явява краен продукт на себичната потребност от самозадоволяване. Необходимостта от освобождаване. Сходно е с естествените физиологически нужди. Когато ти се ходи до тоалетна какво правиш? Когато почустват нужда от освобождаване наистина надарените се освобождават по много елегантен начин - творят. А господа коментаторите реагират почти мигновено - ‘Осанна’, ‘Разпни го’, ‘Да беше му променил малко заглавието’... На твореца обикновено не му пука - той си е задоволил потребността и успокоен си върши работата до следващия ‘удар с тухла по главата’. Това как околните възприемат резултата от отделянето си е лично техен проблем и оповестявайки го на висок глас направо се излагат. Никога не можеш да разбереш твореца - можеш да се доближиш до неговия свят но той не може да бъде и твой свят. Номерът е да се насладиш максимално на чуждия космос - да усетиш възможно повече неща от него. Всичко останало е куртоазия.

Vorbis

понеделник, 11 декември 2000 г.

Не заминавайте

Покрай студентският празник се вдигна доста шум за това, как младите нямали бъдеще в България. Доста разпространено поверие.
Аз пък казвам: ‘Стойте си тук!’
Във времето, в което все повече хора заминават на запад, един глас като моя звучи най-малкото еретично, даже смешно.

Обаче предизвикателството е да се докажеш в собствената си Родина.
Не е лесно. Никак даже. Но е възможно. Ако че никой не пророк в собствената си Родина. Ако че във всеобщия упадък на ценностите трудно ще намериш с кого да споделиш радостта си. Ако че във всеки един момент можеш да бъдеш пребит, обран или просто прецакан. Ако че повече от бюрократичните пречки е само чиновническата простотия. Но пък сме страната на неограничените възможности. Всичко е възможно, даже и хубавото.

A е толкова хубаво като успееш!
Но по оня – истинският начин. Без политически и силови протекции. Просто защото си добър в работата си. Без подмолни игри и без да прецакваш никого. Да успееш, оставайки си човек.

Много ще кажат – къде е разликата? За това не е нужно да си в България. Даже е по-лесно, ако не си.
Да, но така успеха ми е и успех за България, носи блага на хората тук. Познавам един човек, който пътувайки никога не плаща глоби на полицаи из страната. Взема си фиша и си го плаща в общината, като се прибере. Защото така парите отиват в неговата община и се харчат после (и) за негово благо.
И когато си успял, защото си можещ, защото си кадърен, тогава можеш съвсем спокойно да се изправиш, да се огледаш, да погледнеш в очите блюдолизците и угодниците, подлеците и гаднярите, малките душици, да им се усмихнеш и да знаеш, че не си като тях.

Тогава знаеш, че си направил невъзможното.

ДОБРЕ ДОШЛИ В БЪЛГАРИЯ - СТРАНА ЗА ИСТИНСКИ МЪЖЕ!

Освен това ще можете да споделите радостта си с най-хубавите жени на света. Ето това е наградата, която си заслужава труда.
А и купонът никъде не е като в България.

Наздраве, студенти и помнете, че сте късметлии – не ви трябва да учите чужд език, за да четете ‘Защо…България’.

Zaro

Клубът и културата

Едно време в Разград имаше Клуб на културните дейци точно срещу блока, в който живеех. Клубът се изразяваше и изчерпваше с кръчма, наречена ‘Академията’, която работи до ден днешен. Препоръчвам ви я от все сърце, в случай, че някой ден животът неочаквано ви запокити в този град, който иначе си е ат дъ ботъм ъв джиографи, дет се вика. Един ден дядо ми, наблюдавайки входа на Клуба, мъдро отбеляза: ‘Гледай ги сега тия дейци как влизат културни, а излизат съвсем некултурни’ (ефемизъм за ‘Пияни като гъзове’). С тази интродукция май много се отплеснах. Исках просто да ви разкажа как Клуб Четвъртък си организира културно-масова събота с колективно посещение на ‘Гепи’* в новия Мултиплекс в НДК. Когато Клубът ходи на кино (а това до сега се е случило само веднъж за шест месеца), оскутяваме вкупом, което ще рече, че натрупваме в скутовете си камари пуканки, чипс, коли, фанти, дъвки и други аксесоари. Един от членовете ни така се беше потрупал, че трябваше да си спретнем спасителен отряд тип археологически, та да го измъкнем изпод купчината след филма. От звучното му рупане и хрущене, гражданката на предния ред току се обръщаше възмутена, ама аха да каже нещо и се отказваше. Тъпо е да си говориш със стена от кутии за пуканки.

За десерт след киното отидохме на кръчма, под предлог да обсъдим преживяното. Влязохме в кръчмата духовно озарени. Как излязохме е ясно. Той още дядо ми го отбеляза мъдро навремето, макар и по друг повод…

Следващата стъпка е симфоничен концерт или опера, но не ми се вярва да има в София кръчма, която би могла да издържи на дискусиите ни след подобен културен шок.

_________________________________
* Виж статията Гепи майна и на воля в раздел ‘Кино’, за да разбереш колко много си заслужава.

Nadie

Кино-новини: Обявиха номинациите за People's Choice Awards

Мел Гибсън, Дензъл Уошингтън и Том Хенкс водят в номинациите за наградите на публиката. ‘Патриотът’, ‘Помни титаните’ и ‘Зеленият път’ окупираха номинациите за тазгодишните награди. В телевизионните поредици водят шоутата на Бети Мидлър, Джина Дейвис и Келси Грамър. 27-мото раздаване на наградите ще се състои в Пасадена Сивик Аудиториум на 7 януари следващата година. Анонсирането на номинациите бе обявено от Галъп Интернешънъл, без да бъде съобщено колко зрители са гласували. People's Choice Awards е част от зрелищата, които очакват в Америка до края на март следващата година. Другите ‘циркове’ са American Music Awards (Американските Музикални Награди), Golden Globes (Златните глобуси) и Academy Awards (Оскарите).

Тони Къртис с награда за цялостно творчество
Ветеранът Тони Къртис получи наградата за цялостно творчество на международния филмов фестивал CineVegas. Къртис е първият носител на наградата Marquee. Връчването се е състояло в казиното на хотел Paris Las Vegas. Къртис, който от 50 години е на екрана, проби в киното с култовия филм с участието на Мерилин Монро ‘Някои го предпочитат горещо’. Ние също, особено ако става дума за ‘русата богиня’.

Задават се наградите на режисьорската гилдия на Америка
В Ню Йорк ще бъдат връчени ежегодните награди на режисьорската гилдия на Америка. Събитието ще се състои в балната зала на хотел Гранд Хаят. Наградите ще бъдат връчвани от Том Круз, Гуинет Полтроу, Шърли Маклейн и Сигърни Уивър. Основната цел на наградите е награждаването на индивидуалности (хора, де, както обичат да се изразяват янките) и организации с голям принос за развитието на американската култура, киноизкуство и телевизия. Водещ на вечерта ще е прочутата лесбийка Елън Де Дженеръс.

Т3 идва или не?
Както предположихме в ‘Пуйките останаха неизядени …..’, Арни трябва да се насочи към терминатор-чето за да очаква хит. И стана. Слуховете твърдят, че се е разгоряла истинска борба сред жените в Холивуд, кой да се изправи срещу австрий-чето. Първите клюки бяха, че това ще е Чайна, световно известната състезателка по кеч. Последните съобщения номинират датската гърла Фамке Янсен, която изгря като Ксения Онатоп, в ‘Златното око’, коварното руско оръжие в серията на Бонд. През тази година Янсен се появи и в ‘Х-мен’

Били Кристъл няма да води Оскарите
Най-големият хост за всички времена на Оскарите актьорът Били Кристъл няма да води наградите през март идната година. Е, те това ме натъжи. Били Кристъл, който нашумя навремето с емблематичния ‘Когато Хари срещна Сали’, заяви пред Fox News, че е твърде зает и ние трябва да го разберем. А как да го направим, след като още си спомням конят на сцената (по случай ‘Танцуващият с вълци’), количката на Ханибал Лектър или скечовете с ‘Титаник’ и ‘Междузвездни войни’. Актьорът допълни, че към 22 март, когато ще се раздават наградите, той ще завършва снимките на новия си филм (‘America's Sweethearts’ с Джулия Робъртс и Катрин Зита-Джоунс Може Би Вече и Дъглас). Според социологическите проучвания Кристъл, който е водил седем пъти церемонията е с най-високия рейтинг. Самият Кристъл е предложил за свой заместник Джим Кери (леле мале, дръжте се,простотията идва!!) или в краен случай Джей Лено или Дейвид Летърман.

Джулия Робъртс – трета по влиятелност.
Всяка година американското списание Hollywood Reporter прави листа на Най-Влиятелните В Киното. За първи път в нейната история в челната тройка е жена и тя е Джулия Робъртс. Както заяви Кристи Грос, специалният редактор на списанието, Робъртс е единствената жена, която има възможността да направи от един проект печеливша сделка. В това няма и съмнение, предвид 20-те милиона долара, които звездата получи за ‘Ерин Брокович’ и които я направиха най-добре платената актриса за всички времена. За втора поредна година листата на най-влиятелните, т.е Тези Дето Го Могат се води от изпълнителният директор на Парамаунт Пикчърс Шери Лансинг.

Кърк Дъглас с награда за цялостно творчество
Колко от Вас знаят истинското име на Най-Прочутата Брадичка В Историята На Киното Кърк Дъглас – Исур Даниелович Демски (няма майтап!!). както и да е, през следващата година на Международният Берлински Филмов Фестивал, Дъглас ще получи ‘Златна мечка’ за цялостно творчество. Организаторите заявиха, че 83-годишният актьор е най-големият пример за квинтесенцията на пионерския дух и индивидуализма на Америка.

Осведомителна агенция ‘Any Given Thursday’

Carlos

Музикални новини: Награждават Тито Пуенте посмъртно

Кубинската легенда Тито Пуенте, който почина през месец април тази година на 77 години ще бъде награден посмъртно. Наградата ще бъде получена от семейството му на благотворителна вечер в края на тази седмица. Галата е организирана от нюйорския клон на Звукозаписната академия на Щатите. Освен Пуенте другите отличени на 2000 Heroes Award са Б.Б. Кинг, Даяна Рос, продуцента Фил Рамоун и актрисата Бернадет Питърс. Наградата ще бъде връчена от актьора Арман Асанте, който игра ролята на Тито Пуенте в ‘Кралете на мамбото’.

Групари съдят MCY.com
Окръжният съд на Лос Анжелос отхвърли иска на Ози Озбърн и Озбърн мениджмънт за временни рестрикции срещу MCY.com да не излъчва ‘Ozzfest 2000’ по системата ‘плащаш за да гледаш’. Искът бе заведен през ноември от Озбърн и групите Пантера, Годсмак, Метъдс ъх Мейхем и др срещу желанието на сайта да предава пряко феста без да заплати за това нужните роялтийс на музикантите. Съдиите решиха, че сайтът има законните права да влезе в договорни отношения с Webcast and DirecTV и да предава събитието на живо по Интернет.

Еминем – артист на годината
Списание ‘Spin’ (не го бъркайте с популярния вирус) избра за артист на годината Еминем. Парчето ‘The Real Slim Shady’ от последния албум на рапъра ‘The Marshall Mathers LP’ обра приза за парче на годината. За група на годината бяха обявени Radiohead с албума им ‘Kid A’.

Белинда Карлайл позира за Playboy
Фронтменката на групата Go-Go белинда Карлайл, която навремето стопляше войнишките ми нощи с онова ‘Ой Ла Луна, Ла Луна’ се реши да позира за Playboy на 42 години. Не, че има лошо. Новината бе съобщена от списанието New Yorker. Говорител на Карлайл не потвърди новината, но и не отрече новината, но заяви, че Списанието преследва неговата подопечна от години. От първият албум на Go-Go ни делят цели 15 години. Търси си броя на Playboy. Помогнете ми, нищо, че отдавна не съм ин ди арми.

40 милиона долара подарък
Фамилията, която е собственик на Enterprise Rent-A-Car е предложила на Симфоничният оркестър на Сейнт Луис (основан преди 120 години) награда от 40 милиона долара. Това ‘чудо’ е най-големият подарък за всички времена, правен някога на амиракански оркестър. Предложението е направено от Джак Тейлър. Компанията, чието седалище е в Сейнт Луис е основана през 1957 година и е най-голямата в Америка за отдаване на коли под наем. В цял свят думата ‘рент-а-кар’, както е и името на компанията се е наложила като синоним на тази дейност.

Нова Година на Таймс Скуейър
Групите Vertical Horizon, the Bangles и KISS са последните, които бяха добавени в списъка на ‘Dick Clark's Primetime New Year Rockin' Eve’. Шоуто, за което се очакват между 300 000 и 400 000 посетители на Таймс Скуейър, ще бъде предавано по ABC. Другите участници засега са Third Eye Blind, 'N Sync, Jessica Simpson, the Baha Men, Boyz II Men, Lonestar, 98 Degrees and KC и Sunshine Band.

Осведомителна агенция ‘Any Given Thursday’

Carlos

неделя, 10 декември 2000 г.

Осем без десет

‘Силенцио, загубеняци! Ха така! Знаете какво се иска от вас, тъпи картуни! Движение! Мърдай, глупендер! Да съм казал ‘свободно’? Хайде, мърши такива!’

Не съм подслушвала на вратата на Н-ското поделение. Този цитат е от ‘Астерикс и индианците’, който моят 4-годишен син гледаше по три пъти на ден, за да се разсейва и да не се чеше по шаркавите пъпки. Каква майка съм аз и защо му пускам това, вместо да му чета приказки, например, където ‘Червената шапчица донесла големи камъни и напълнила с тях корема на вълка’, който ловецът предварително е разпрал с ножици. Или тази за Малечко-Палечко, в която човекоядецът ‘се приближил до леглото на дъщерите си и като напипал малките шапчици на момчетата се заблудил, че това е Малечко с братята му, и прерязал без колабание гърлата на седемте си дъщери. Много доволен от извършеното, отишъл да легне отново до жена си.’

Цитатите са от Приказките на Шарл Перо, издателство Народна младеж от 70-те години, книжка, приспивала мен и брат ми навремето и мистериозно оцеляла, за да приспивам с нея на свой ред детето си аз. Не са ме превърнали в сериен убиец, но навярно са една от многото причини да се плаша от тъмното и да не мога да слизам в мазето сама (за това не правя зимнина и не отглеждам кисело зеле).

Колкото и кръвожаден да е Шарл Перо, все пак е класик. За разлика от Къци и шоуто му ‘Кой е по-по-най’. Навремето се излъчваше на живо, и беше малко по-добро. Носят се слухове, че преминаването към предварителен запис е било предизвикано от едно непредубедено детенце, което на въпроса ‘Къде е тате, защо не е дошъл и той в студиото?’, отговорило ‘Защото каза, че не може да понася тоя педераст Къци’. Предаването залага предимно на амбициите на мами, тати, баби, лели и вся остальная фамильная сволоч отрочето им да изгрее на екран и да му се порадва широката публика, а на следващия ден съседката Петрова завистливо да подметне как винаги е вярвала, че това дете може да надскочи родителите си. Не ме дразнят децата. Те наистина се стараят и им е забавно. Дразнят ме еднообразните въпроси от сорта на ‘Какъв ще станеш, когато порастнеш?’ (‘Човекът-паяк’ и ‘Певица като Глория’ са най-често срещаните отговори), ‘Какво работи мама?’ (‘Лежи вкъщи’) и ‘Кой те доведе на шоуто, я да ни помаха от публиката’. Признавам си с ръка на сърцето, че преди месец двете баби заведоха там и моя син, но се оттървахме с лека уплаха, защото не стигна до кръга с въпросите. Окапа още в началото, въпреки вдъхновеното му, но банално изпълнение на ‘Зеленчуци който не яде’.

‘Спукано гърне’ е свежа алтернатива – дано не загуби от чара си. Между другото ако се казваш Енчо и си сложиш едно ‘бате’ пред името, имаш реален шанс да заводиш детско предаване.

‘Неделно междучасие’ е комбинация от ‘Бързи, смели сръчни’ и кръстословицата на Къци, а кака Лили я помня откакто бях аз дете – все така безинтересна и предвзета, само дето поостаря.

Така де – всички стареем. Годините си минават, а днес на екрана вместо Заяц да тормози Волк, Том размазва Джери и обратното. Педя-човек осиротя без чичко Филипов, а Ум белия делфин се пропи и заскита.

Я по-добре да отидем в парка, момчето ми! Там ще ти е студено на бузките, но пък ще ми е топло на душата.

Nadie

събота, 9 декември 2000 г.

Елха

С наближаването на Коледа градовете се сдобиват с празнична украса. Принос на общината към празничното настроение на гражданите. Лампички, гирлянди и - разбира се, - гордо изправена на централно място елха.

За София въпросното място е на полянката между сградата на Министерски съвет и Президентството. Така си е по градоустройствен план сигурно - елхата да бъде там. Ами тогава някой кмет да беше се сетил да посади една малка елхичка и след 20 години щяхме си имаме истинска, красива, жива елха. И нямаше да има нужда всяка година да се сече нова и да се изправя с кран. Обаче всичко това щеше да стане чак след двадесет години, а на кмета му трябва елха сега. А след двадесет години няма да е кмет той - да му мисли тогавашният.

А може би по градоустройствен план отдолу е фрашкано с инфраструктура и няма място за корените на една елха? Можеше да се помисли и по този въпрос - до преди известно време на мястото на инфраструктурата имаше само дупка (и пътно-строителни машини).

O, Tannenbaum, ти придаваш европейски вид на столицата!

Обаче във Финландия не продават отсечени елхички даже и за вкъщи. Само с корени, в хартиена саксия - украсяваш си я, а след празниците я засаждаш. Много ясно - не където си поискаш, а на място, определено от общината специално за целта - те да не би да нямат градоустройствени планове!

Но това е във Финландия. Ако в България беше същото, тук щеше да пише КУПЕТЕ СИ ЖИВА ЕЛХИЧКА ЗА КОЛЕДА! и да има връзка към електронен магазин. Така де - хем вършим общественополезно дело, хем си прибираме 5% комисион.

---

А елхата пред Министерски съвет всъщност е смърч.

July

Алкохол

Импресия в едно действие от Ангел Иванов, още известен като Ачо или Vorbis, написана в абсолютно нетрезво състояние (поне 8 водки + 2 бири, шкембе чорба и малка содичка накрая)

Посвещава се на моя добър приятел Евгени Манов – Slade

Първо действие
Тъмнина
Чува се глас, все едно, че падат оловни плочи. Думите се появяват в пространството, изписани с готически шрифт – за предпочитане Granit на 4096 p. Буквите горят чрез използване на мултимедийни ефекти. Горенето преминава постепенно от червен цвят в цвета на това, което намираш сутринта пред леглото, на което спиш, и се чудиш кога си успял да го изконсумираш и какво точно е било.
Четец (тиретата се четат на глас):
Алкохол. От арабски:
Ал- нещо
Кохол – чисто
Алкохол – Нещо чисто
Да бъдем чисти – да се измием.
Появяват се образи – бутилки, чаши, спирт, одеколон, бабата на Ленин, ръката на Чарлз Буковски (познава се по етикета, завързан за нея с надпис ‘Ръката на Чарлз Буковски’ и по полвинката водка в нея).

Четец(продължава): И казах: ‘ДА БЪДЕ АЛКОХОЛ’. И беше алкохол...
Появяват се въпросните алкохоли по реда на тяхното изтегляне:
и водка,
и ракия,
и текила,
и джин,
и вино,
и всякави концентрати.

Четец (леко заваля думите, но пак звучат внушително):
И пак казах: При всяка цифра се появява визуално число като в Топ 10 на MTV с малка анимацийка, показваща изпразваща се бутилка, от която излиза цифричка:
1. Един е за теб алкохола - забрави за Кока-Кола
2. Не спирай да пиеш
3. Не лъжи, че някога ще откажеш алкохола
4. Не пожелавай водката на ближния си
5. Не кради алкохол от ближния си (от непознат може)
6. Не си прави кумир и никаква илюзия, че нещо друго има значение, освен алкохола
7. Не убивай надеждата, че може и да остане нещо от черния ти дроб
8. Бъди сигурен, че всякакви разходи, които не са сварзани с алкохол, са излишни ( © Thanks to Rado ® )
9. Не заблуждавай околните, че си нещо друго, освен просто поклонник на спирта
10. И не спираи да пиеш

На сцената излиза малко момченце - около 10 годишно, като в рекламата на Български червен кръст. Облечено в блузка, която някога е била бяла, по същия начин, по който континентите някога са били събрани заедно.

Глас зад завеса: Купете една картичка от анонимните алкохолици на цената на една бутилка водка.

Детенцето пада на колене, скръства ръце за молитва. Гласат му е покъртителен - като в реклама за дейността на Уницеф в Сомалия: Насъщната ни водка дай ни и днес, и не въведи нас в безалкохолие, но избави ни от махмурлука! Амин няма, поради съображения за сигурност.

Появяват се хора от персонала. Закачат една завеса с гореспоменатият цвят на сутрешни стомашни аномалии. Вдигат я. След това я пускат.

Четец: Завеса!!!

Появява се малка бутилка с крилца иззад завесата, която приема овациите и отлита.

Край

Vorbis

петък, 8 декември 2000 г.

20 години без Джон Ленън


Автопортрет

Решихме, че е по-добре да публикуваме нещо, написано от Джон Ленън, отколкото да пишем за него, но това не се оказа улеснение - изборът варираше от (разбира се) 'Imagine' през 'Working Class Hero' до 'Oh, Yoko'. И все пак - нещо писано от Джон и изпято от Бийтълс, с което поздравяваме и всички студенти - бивши, настоящи и бъдещи:

Норвежка гора

Бе моя веднъж,
а всъщност - май
аз неин бях.
Тя взе ме у тях -
нали бе добра?
Норвежка гора.
Покани ме да поостана
и да поседя.
И аз се огледах, но
стол нямаше, да.
На килима седях,
време пилях
и вино лях.
Говорихме си,
а към един
тя рече:'Да спим.'
И каза, че сутрин работи,
избухна във смях,
а аз не работя, й казах
и в банята спах.
Събудих се сам,
птичката там
хвръкнала бе -
и огън стъкмих -
нека гори.
Норвежки гори.


Norwegian Wood

I once had a girl
Or should I say
She once had me.
She showed me her room
'Isn't it good?'
Norwegian wood.
She asked me to stay
And she told me to sit anywhere.
So I looked around
And I noticed - there wasn't a chair.
I sat on the rug,
Biding my time,
Drinking her wine.
We talked until two
And then she said:
'Let's go to bed'
She told me she work in the morning
And started to laugh.
I told her I didn't and crawled off
To sleep in the bath.
And when I awoke
I was alone
This bir had flown.
So, I lit the fire
'Isn't it good?'
Norwegian wood.

July

четвъртък, 7 декември 2000 г.

Кратка теория на аполитичността

‘И едните, и другите са маскари’
Господин Ганев


Аз съм аполитичен. Не е защото не симпатизирам на някоя идея. Не е защото не ме интересува какво става с България.
Стана така обаче, че се подиграха с гласа ми. На няколко пъти. Стана така, че хората гласуваха за други – смятаха го за правилно, явно, и стана по-лошо. И реших – няма да гласувам повече. Понеже ми мина и следното през ума: Аз съм професионалист. Върша си работата, за която съм назначен и получавам пари за свършената работа. Плащам си с част от тях данъците. С тези данъци се плащат заплатите и издръжката на политиците (да - и командировъчните). Значи аз съм един от работодателите им и очаквам от тях да свършат това, за което избрани (т.е. назначени). Също както се очаква това от мене.
Боли ме само като чуя думата ‘парламент’. Заболя ме, като четох имотните им декларации.
Явно професията политик си има професионални заболявания – слепота и дебелокожие. Трудно е явно, от профучаващата кола да видиш немотията, да видиш страданието на хората. Няма как да се видят гарите и автогарите със шарените сборища хора по тях, невъобразимата мръсотия и смрад. Сигурно трудно се забелязва и мизерията из провинцията. Или е трудно, като ги видиш да те засегнат като нещо лично, като нещо, което се отнася и до тебе, да ги почувстваш. И да събереш сили да излезеш над вътрешнопартийните и междупартийни борби и да свършиш нещо за народа си.
Затова съм аполитичен. Затова и не гласувам. Ако политиците са професионалисти, ще свършат работата, за която са избрани. Ако смятат да я карат както досега, ще стане и без моя глас.
НИКОГА НЕ СЪМ И НЯМА ДА ГЛАСУВАМ ЗА ТОВА, НЯКОЙ ДА ЗАБОГАТЯВА НА ГЪРБА НА НАРОДА!

Zaro

BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част І – A Toda Cuba Le Gusta

или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а

Хавана

От къде ли да започна?
От прашните улици на Хавана, позабравили великолепието на балните зали и казината, крупиета и американските мафиоти и филмовите звезди отпреди времето на тато Фидел…….
От сополивите деца, който се надяват един ден да станат най-големите бейзболисти в Маями или бездомните кучета пред може би най-известното студио в Карибския басейн и Латинска Америка Egrem………..
От сбръчканите и с цвят на хаванска пура лица на старците, които десетилетия продължават да стоят на все същият ъгъл в очакване на безвремието ……………..
От изпадналите надписи на Карл Ма(р)кс, колите от 50-те години, океана или жените, запретнали шарените си поли до коленете, залепнали от жегата …..
От музиката, от сърцето или казано на кубински от КОРАСОН-А.

Кубинската музика е неразривно съвързана с Карибския басейн, с черното, смесените бракове, мулатите и метисите, робството и захарната тръстика. Отличаваща се с цялото си многообразие на ритми и музикални цветове през вековете кубинската музика, такава каквато днес я познаваме има хиляди разновидности.
Сърцето на Куба е СОН-А.
Ритъмът, върху който се гради всичко е clave.
Son, като музика се заражда в края на миналия, началото на 20-век, в областта Ориенте. Той може да бъде както спиричуъл, така и любовна песен за МУХЕРЕС-А (без жените си Куба никога нямаше да бъде същата), така и танцувално парче. Тази традиция е резултатът от сблъсъка на африканските и испански елементи, като неправилно зад океана и в Европа под цялото това многообразие на стилове и направления се разбира елементарното американско определение ‘tropical music’ с основни подразделения салса, румба, Latin Jazz и афро-кубан. Винаги съм се учудвал как янките, като не разбират нещо му пришиват удобно за логаритмуване етикетче. Ако задълбаем, то излиза че ‘афро-кубан’ и ‘афро-американец’ са едно и също нещо. Единият е африканец в Куба, другият в Щатите, а щом джазът се свири от ‘латинци’ (кубинци, мексиканци, пуерториканци, бразилци и всякаква емигрантска общност), значи е Latin Jazz. Ще попитам, защо няма определения от рода на ‘американ-джаз’, или ‘юръпиан джаз’.
Може би защото сме бели хора ли? А те втора ръка ли са?
И какво е това румба, салса и тинтири-минтири.
Румбата е била течение в кубинската музика през 20-те година, а под салса кубинците разбират националната си танцувална музика.
От казаното дотук е ясно, че всичко е Son, а изпълнителят носи името Sonero, Guajiros или Trovador, докато живата и енергична музика, която кара щатските или европейските пенсионери да дивеят по курортите е Son Montuno. В наши дни в самата Куба се заражда и ново течение, наречено Timba, което е смесица между традиционните кубински ценности и американската поп-музика.
За да опишем откъде тръгна явлението Buena Vista Social Club и къде са неговите корени следва да си изясними и някои други неща, защото това не е като да му сложиш етикетче, да го прономероваш и прошнораваш зад щанда и да го сложиш в категорията, т.е време е да разсеем съмненията и наречем нещата с истинските им имена.
Болерото и danzon-а, колкото и испанско да ви звучат са кубинската баладична и танцувална фолк-музика, от тази кръвна група, която ти позволява да отвориш небето и да свалиш звездите пред любимия mujer или просто да я зарежеш опипвайки с очи задника на най-добрата й приятелка, която сластно върти бедрата на една ръка разстояние от теб.
И това е Куба.
От същия сой са и музикалните интерпретации на changui от областта на Гуантанамо или guaracha, които представляват солови или хорови импровизации. От тази вена бяха закърмени и легендата Тито Пуенте, който откри пред очите на света познатото до болка cha-cha-cha и Перез Прадо с неговото mambo от средата на 50-те години. Всички тези хора имаха тръпката в себе си, имаха желанието да забавляват и да карат света да плаче, имаха КОХОНЕС-А да го направят. Имаха ‘топките’ и смелостта да си останат същите, въпреки и напротив освободителя Фидел. Защото музиката не търпи политика, народната любов също. Тя е извън времето, а само в историята, така както продължават да бъдат в нея и всички легенди на Buena Vista Social Club.
Защото такава група няма, никога не е имало, но въпреки това те станаха група благодарение на любовта на хората, които никога не са ги забравяли.
Защото един човек ги изкара от нафталина, в който те бяха предпочели да живеят, вместо просто да напуснат острова и да се доберат със сал или лодка до Маями. Тогава обаче нямаше да е същото, магията щеше да изчезне, а ‘те вярваха в мечтите’, а и ‘революцията е вечна’, както две поколения кубинци пишеха по стените на Хавана и Сантяго де Куба.
Всеки който се е докоснал до музикалната тръпка на Куба е щастливец, възнаграден от Бога и като личност и като слушател.
Защото тя е оргазъм в най-чистия си вид.
Оргазъм, след който ти трепери всяка фибра на тялото.
Оргазъм заради който си струва да се живее.
Оргазъм, от който недоволни и неудовлетворени няма.
Оргазъм, който те кара да танцуваш, викаш, куфееш, плачеш и проклинаш.
Оргазъм, с който ти се иска да заразиш и другите с него.
Ние бяхме едни от първите заразени още от времето когато Buena Vista Social Club беше непозната дума и ще благодарим вечно на късмета си.
Наказателната експедиция по Вашето заразяване започва.

’Хавана’

Очаквайте, в част ІІ – Началото на магията на Buena Vista Social Club Carlos

сряда, 6 декември 2000 г.

Юруш на маслините!

Вечеряме пред телевизора. Кротка семейна идилия. Вече свикнах да преглъщам без да ми се гади, докато гледам как тоалетното пате кълве микробите под ръба на тоалетната чиния. След салатата от патешко с микроби ми поднасят пържолка от памперси и дамски превръзки, поляти с особена синя течност и пълни с набъбнал гел. Мъжът ми не знае защо, макар че се налива с Каменица като камила преди дълъг преход. Докато се уригвам от тежичките манджи до тук, Глейд поглъща лошата ми миризма, после прелита ниско над канала на мивката, пъхва се в кофата за боклук, в любимата тоалетна чиния, която като червена нишка минава през рекламното повествование, и се превръща в уханни цветя. Да, ама на мен храносмилането ми се е влошило вече до такава степен, че рекламата на ‘Зинат’ ми идва като провидение – там хората са се погрижили да ми покажат стомахът отвътре и как соковете циркулират много нагледно.

Една вечер не издържахме и вместо телевизора решихме да си пуснем радиото. Там поне карртина няма. Чу се убедителен звук, ама докато успеем да се разпитаме кой и защо е пръднал, облекчена въздишка раздра ефира, зашуртя вода и проговори задгробен дикторски глас: ‘Дуфалак, Дуфалак, днеска ходих, утре пак’. Ако имате запек, да знаете, че това е спасението. Ама аз пак не успях да се навечерям.

Но това не е всичко (пак е цитат, знаете). Внезапно си помислих, че съм полудяла и се обадих на една приятелка, спец по микро-флората и фауната. ‘Лорче бе’, викам й, ‘я ми кажи ти, бактериите са ли видими с просто око, или не са’. Тя ме попита с равен глас на коя водка съм и да съм престанела да се наливам, не ме било срам. ‘Я по-добре си пусни телевизора’, парирах я аз. ‘Внимателното вглеждане в тъкъните, изпрани с обикновен прах за пране показва, че в тях се съдържат много бактерии.’ Тема си е Тема де. Лорчето изслуша внимателно рекламата и констатира мъдро: ‘Аааа, ами ето. Хората са ти казали ВНИМАТЕЛНО да се вглеждаш.’ Ако наистина обърна няколко водки, може би ще мога да се цаня в БАН за микроскоп.

Всъщност като се замисля, ще взема да пия вече червено вино. Откакто бдителен член на клуба ми отвори очите, че ‘Орбит’ премахва остатъците от кафе и червено вино, натрупани през целия ден, не ме е страх да се почвам още отзарана. Юруш на маслините!

Nadie

Честит празник

Да е честит празника на всички именници. Особено на един от тях – клубният ни именник. Наздраве бате Коко.

Да е честит и празника на банкерите, ако и да писахме и лошо за тях. Наздраве и на тях.

AGTSC

вторник, 5 декември 2000 г.

Бягство

Шаваше с пръсти, обути в яркосини джапанки от 4 лева – опънал крака под креслото пред него, и опипваше стюардесата с поглед. Никакви шансове – с тоя развлечен анцуг и двудневна брада. Вчера сутринта беше излязъл за мляко, а сега се носеше някъде над Атлантика на път за Чикаго. Без да се подготвя, без да планира. Закачи торбата с покупките за един клон в парка и тръгна.

Всъщност не беше толкова внезапно. Преди седмица получи мейл от Горица – ‘Чакам те! Спешно е!’ Така се стресна, че изобщо не се запита откъде му е научила адреса. Тя и без друго беше способна на чудеса.

Разделиха се преди десет години, когато българите емигрираха на стада с надеждата от покорни говеда да се превърнат в бизони.

- Тръгвам – беше казала тя. – Ела с мен, ще успеем, ще видиш!

Не можа да го зарази с ентусиазма си. Тогава вече беше намерил работа в банката и печелеше. Пред него блестяха перспективи - не можеше да си представи да започне всичко отначало. Пък и авантюризма не му беше присъщ – мислеше си, че няма да може без приятелите, без любимите си места, без немската овчарка, без мама и татко, без летата в Созопол. Откъсна я от мислите си бързо и безболезнено – като е решила – да върви да си блъска главата!

После злата магьосница на живота го обсеби, залепи му достолепно шкембе, открадна косата му и го обкръжи с ласкатели. Превърна илюзиите и мечтите му в сънища, приятелите – във врагове. Майка му и баща му си отидоха, а къщата на село обрастна с трънаци като зловещ замък.

Нямаше време да се замисли, работеше лудешки. Жена му беше красива и глупава, дъщерите им – одрали кожата на майка си. Богати и лъскави като по телевизията, живееха в една къща сив металик с две липи пред гаража. Имаха си преди всичко висока каменна ограда, плитък, студен басейн, кучкарник, слугиня и бодигардове. Стана зиморничав – лекуваше се с ракия. Много.

По друг начин си беше представял всичко, когато за първи път чу Горица да се смее. Братя Маркс правеха маймунджелъци по екрана, залата се заливаше от кикот, но нейният се открояваше. Тропаше с крака и блъскаше с юмруци по облегалката му. Обърна се назад, за да я укроти малко, но думите заседнаха между зъбите му, когато видя как блестят извънземните й очи в тъмното. След прожекцията я изчака на изхода.

– Извинявай – каза тя, изплувайки от мрака, - всеки път ми се кара някой. Знам, че и ти това ще правиш. На всички кина са ми разлепили вече снимката и са забранили да влизам. – Горица съм, приятно ми е!
– Аз съм Горан.
Погледна го с недоверие и потърси подигравка зад кулисите, а после се засмя така, че клоните им се разлюляха.
- Е, след като залесихме вече, да вземем да пием по водка? – и го повлече към близкия бар, без да дочака отговор.
- Уча за магьосница, обаче съм още в трети курс.
- И какви магии правиш?
- Мога, примерно, да ти превърна водката във вода. Замърда с пръсти – Опитай сега.
- Ми водка си е!
- Днес нещо не става – засмя се и затропа с юмруци по бара. – Да тръгваме леля да ни нахрани. Живея тук наблизо.

Постепенно се пренесе у тях - най-уютните месеци в живота му. Увиваха го с любовта си, подпъхваха я грижовно около него, като одеало около заспиващо дете. Изпозапозна го със всичките си приятели. До един завеяни, мъгливи скици. Скитаха с безумният й розов трабант из родината и я опознаваха без много-много да я обикват. После дойдоха промените и самолетите започнаха да отнасят приятелите един по един. Дойде и техния ред. Нейният ред…

Изхлузи се от самолета недоспал, смачкан, с отровен дъх на уиски и изшляпа през паспортния контрол. Таксито го остави пред спретната къща, направена от бисквити, сладкиши, медени курабийки и бонбони. Вратата се отвори още преди да е натиснал звънеца и от там се изсипа лавина от щурави дечурлига, потече по стълбите и преля в градината. В последния момент успя да се хване за парапета и да се спаси от сигурно удавяне. Не можеше да плува.

- Хелоу! – пред него се беше изпъчила сочна негърка, която миришеше на ванилия, а кръглите й цици го притиснаха нежно в стената. Разпитът беше кратък и далеч не мъчителен. Покани го да седне в уютен хол, наля му уиски он дъ рокс и си сложи загрижената, тъжна физиономия, подходяща за съобщаването на скръбни вести:

- Горица се пресели в рая онзи ден, Господ да бди над душата й. Добра жена. Завеща си къщата и париците на сиротинките, дето щяха да те отнесат. Сега ще го извикам тоя твоя!
- Моя какво?
- Синът ти бе, човече! Ти какво – да не се побърка сега – така е, раждаме се, мрем. Не се отчайвай толкоз. Нали детенцето ти остава. Чакай да ти сипя още едно и да ходя да го намеря…

Първо се появиха извънземни очи, последвани от сериозен, десетгодишен мъж, протегнал ръка.
- Горан съм, приятно ми е!
- И аз съм Горан.
- - Знам, мама много ми е разказвала за теб. Научи ме на български, за да си говорим. - Засмя се така, че клоните им се разлюляха. – Ела да ти покажа къде ще живееш. Мама каза, че ще останеш при мен.- Повлече нагоре по стълбите, без да дочака отговор и без да успее да види как баща му плаче.

Nadie

Как да кръшнем … законно

‘Testis unus, testis nulus.’
Основен принцип в правото


Откакто клинтънката спря да е секс и изневяра, се замислихме как да скъсаме и осталите морални и законови вериги.
И открихме следното – черна торбичка. Новият патент на клуба!

И наистина – как да кръшнем законно? Без проблеми с ревнивата половинка и правосъдието и без да се безспокоим за политическото си бъдеще.

Значи: ‘Testis unus, testis nulus’. Т.е. един свидетел не е свидетел. Или в наш превод - един тестис не е свидетел. Вземаме гореупоменатата черна торбичка и внимателно скриваме в нея единия тестис. Притягаме внимателно. И всичко е готово!

Сега вече имаме един открит тестис, т.е. един свидетел. Свободни сте да правите всичко. Дерзайте и наслуки! Успех!

Zaro

Как Кинопанорамата стана Киномания

Деветдесет и първа. Тогава превръщането на Националния Дворец на Културата в киносалон се наричаше 'Световна кинопанорама' и имаше претенции да е кинофестивал. Пак имаше филм на Вим Вендерс в програмата.

Вим Вендерс и тогава не беше неизвестен режисьор в България. Бяхме гледали негови филми в съпътстващата програма предишните години - 'Криле на желанието' през 1989 и 'Хамет' през 1990. Бяхме гледали и 'Париж, щата Тексас' с Настася Кински. Искахме да видим и новия му филм - 'До края на света' с Макс фон Зюдоф и Жана Моро, - но билетите за единствената прожекция бяха свършили отдавна.

Вместо това - 'Терминатор 2', седем прожекции. "Екшън"! Касовост. К'во друго?! Кинофестивал, киноизкуство - дрън-дрън.
Гледах 'До края на света' след време на видео. (Гледах и Терминатора 2).

Киномания 2000. Сега Вим Вендерс е още по-известен. Съсценарист и копродуцент на новия му филм 'Хотел за милион долара' е Боно (U2 имат три песни в саундтрака). Актьорският състав също не е случаен - Мила Йовович ('Завръщане в синята лагуна', 'Петият елемент'), Джереми Дейвис ('Спасяването на редник Райън'), Мел Гибсън ('Смело сърце', 'Мевърик', 'Текила Сънрайз'). Така, че определено можеше да се очаква интерес, което значи 'касовост'. Нали Киноманията не е фестивал. Обаче прожекцията пак беше само една.
Ще го гледам и него на видео. Или на DVD на 21 инчовия монитор.

Загадка: Кой е предишният филм на Вим Вендерс?
Жокер: Заглавието го има в страницата За нас

Отговора ще научите скоро от Why...Bulgaria.

July

US Box Office: На западния фронт нищо ново, ама идва другата седмица

След като три седмици подред си говорим, как нещо се случва зад океана, дойде време да кажем и крилатата фраза ‘На западния фронт нищо ново’, т.е колкото и да e странно класирането на първите пет места е същото както през миналата седмица.

С две думи казано гринч-манията продължи, а Джим Кери вече донесе на продуцентите си сумата от 172 млн. $. ‘Далматинците’ запазиха втората си позиция, а бате Арни отстъпи с още едно място назад, изпреварен от ‘Мъже на честта’. Рядко се случва филм излязъл 10 дни по-рано от друг да се върне с едномясто по-нагоре, от филм, чиято премиера е била с по-късна дата. Да, ама се случи и въпреки факта, че ‘Мъже на честта’ се прожектира в близо 300 киносалона по-малко от ‘Шестият ден’. Всички задокеански кино-критици, в това число и аз, нищо че живея ‘малко, ама малко’ по на изток сме на мнение, че както е тръгнало ‘Шестият ден’ може да не успее да покрие и бюджета си. Трагедия за цялото варварско войнство.

Както Ви обещахме миналия път ето и подробностите около ‘Unbreakable’ , който запази втората си позиция в чарта.

Вече казахме, че това е втората съвместна работа както на Брус Уилис със Шималиян, както и втората за актьра със Самюъл Л. Джаксън. Историята на филма е колкото трилър, толкова съспенс, както и щипка магическа реалност и драма взети заедно около битието на човек, претърпял и единствен оцелял след свирепа железопътна катастрофа. Можем ли да бъдем пречупени, това е основният въпрос на сценариста и режисьора Шималиян. Брус Уилис се навива да участва във филма още след първото позвъняване от страна на Шималиян. По-интересно е привличането на Джаксън за каузата. Пишейки сценария Шималиън изгражда образа на Илайджа, като режисьорът вижда в ролята само и единствено Джаксън. Въпросът е след написването на сценария, как да се убеди актьора да участва. И тогава идва на дневен ред провидението, или късмета, или съвпадението, както твърди самият Шималиян. Късно през нощта ми звънна Уилис, за да уточним някакви дребни детайли по сценария: ‘След като навлязох в подробностите по сценария си мисля, че намерих някой, който е заинтересован да участва в проекта и по-точно да изиграе ролята на Илайджа’-говореше Уилис. Без да го изчакам да свърши, казах, че имам предвид Сам Джаксън. Последва 10-секундно мълчание и Уилис продължи: ‘От къде знаеш, че той седи тук на метър от мен’.

Съвпадение, провидение, както и да е ‘Unbreakable’ е факт, а в поддържаща роля като съпруга на екранния герой на Уилис е половинката на Шон Пен Робин Райт Пен.

Ако можем да говорим за нещо ново на западния фронт, то това е липсата на нови заглавия сред първите десет в чарта.
Странно.

Не забравяйте обаче, че идва 8 декември (нищо че там студентите си празнуват всеки ден, особено ако учат я в Принстън, я в Йеил-тате има парички, имам и аз и т.н), когато цели пет филма ще се опитат да свалят ‘Грин-ча’ от върха. А, ето и малко за по-любопитните. Един от потенциалните кандидати за това е ‘Proof Of Life’ .

След като толкова време споделят кревата заедно Мег Райън и Ръсел Кроу успяха да се уредят за снимките на съвместен филм. Режисьорската палка е в ръцете на Тейлър Хакфорд, прочул се с ‘Адвокат на дявола’. Историята, както казва самият режисьор се върти около нов бизнес, наречен ‘преговори за освобождаване на заложници’. Сниман в Еквадор, Полша и Англия, филмът проследява историята на човек (Дейвид Морс от Зеленият път), строящ язовир в Южна Америка, който разбира се е ………. Неговата съпруга Мег Райън се влюбва в индивида, дошъл да помогне, в изпълнението на Кроу (то същото стана и на снимачната площадка, откъдето тръгна и аферата Райън-Кроу, в резултат на което Мег зарязя Денис Куейд и в бъдеще ще трябва да си уголеми бюста, защото Ръсел ги обичал по-цицорести). Хонорарът от 15 милиона долара за Райън би трябвало да е задоволил Кроу. Историята се базира на материал, прочетен от Тейлър Хакфорд в брой на списанието Vanity Fair от 1998 година.

Очаквайте през следващата седмица ще успеят ли Кроу-Райън да свалят Гринча от върха, къде се загуби източния крал Чоу Юн Фат и новинки за новия филм на Джеръми Айрънс по популярната игра ‘Dungeons and Dragons’

Carlos

понеделник, 4 декември 2000 г.

Кратки

Махнаха ни от черния списък. Май. Дай Боже. И браво на всички, които се потрудиха да стане.

* * *

Аман от досиетата. На кого ли му пука още?

* * *

Пак някой някого подслушвал. Аман и от това.

* * *

Май най-накрая ще има втори GSM. Щом почнаха да свалят цените…

* * *

Борис Христов получи литературната награда на Софийския университет. Отлично.

* * *

Киноманията пак е досадно организирана. Аман и от нея. В ‘Одеон’ направиха нещо по-добро за любителите на киното.

Zaro

Природозащитници от всички страни – съединявайте се

В любовта към животните няма нищо лошо. Всеки обича животните. Нашите природозащитни организации - също. Даже ги обичат активно. Снимали филм за бездомните кучета и лошото отношение към тях и го пратили даже до Еврокомисията. Значи такива помияри като нас, който не се грижат за уличните псета, а ги изтребват, нямат място в Европа. Чудя се кое е по-голяма добродетел – патриотизмът или любовта към природата. Не отричам, че сигурно обичат животните, но може ли нещо такова да се противопостави на един национален идеал? Не може ли да се съчетаят двете?

И тази войнстваща позиция… Активистка задърпала кмета (дай Боже всекиму такъв кмет) за ревера. Написали писмо – зер като не слушате ще се оплачем и ще видите вие тогава… И това са хора които проповядват любов? Не е ли по – християнска нашата позиция, на нахапаните и страхуващите се за себе си и семейството си, който овчедушно си траем и оставяме помиярите и защитниците им да си развяват коня? Ние сме повече. Кой зашитава нашите права? Ако аз убия улично куче попадам под ударите на закона. А ако то ме ухапе, под чии удари попада? Кой и как ще го осъди и накаже? Според закона при самозащита мога да убия човек. ЧОВЕК! А куче? Кое от двете по зло и неморално?

Четем и слушаме за доброволни полицейски отряди по места, защитаващи гражданите и имуществото им от бандитите. Защо да не направим такива за защита и от кучетата? На държавата и е трудно да се справи в това безпаричие с помиярите. Ами да и помогнем ние!

Сигурно съм егоист. Но не искам да бъда повече хапан. Не искам да хапят жената и детето ми. И ще ги защитавам и против закона. Защото такъв закон, поставящ гражданите на страната си в опасност, аз не мога да призная.

Нека първо се погрижим за старците и просяците по улиците, за накърненото достойнство на хората от хартиения бизнес (тия, дето ровят по кофите за боклук), и тогава да помислим за бездомните животни. Защото бездомен, без надежди и мечти човек е по-страшно явление от бездомното куче. Това е страшният проблем на времето ни.

А с любовта към животните е толкова лесно: искам куче – вземам си в къщи и си го гледам до гроб. Интересно по колко ли домашни животни имат войнстващите природозащитници? Или това е просто поредната добре платена професия?

Zaro

събота, 2 декември 2000 г.

Визи-мизи

Ей, видяхте ли бе? "Визите паднаха". След треперенето от последния месец - "ще паднат, няма да паднат" - най-накрая се стоплихме. Душевно. Поне не ни обещаха, че ще се стоплим напролет. Обаче това си е важно.

На един приятел сестра му се омъжи преди време в Германия. И като дойдоха после на гости тука (някъде лятото беше) направихме джамбуре (т.е. купон), както си му е редът за хора, които не са се виждали отдавна. 'Какво ще правите събота и неделя ' - питам аз -'да шляпнем едно белотче?' (че то у немско само скат играят). 'Ами мислехме да отскочим до Унгария да гледаме Формулата'!

!.

Нали! Възклицателен знак, който замества цъкането с език. Накакси ни беше трудно да мислим по този начин. Ами - то билети, то пари, то визи...

Едно време, ако помните, банани в България имаше само по Коледа. Сега има винаги Хората казват: 'Е, има, ама нямаме пари да си купим'. Така ще бъде и с визите. 'Е, няма визи, ама нямаме пари за билет'. За нощувките да не говорим.

Дайте да се разберем. Като сме казали 'без визи' това не значи 'без мизи'. Визите са (бяха) грижа на правителството. Мизите са си ваша грижа. Полетът от София за Брюксел си струва триста щатски долара и за членовете на ЕС.Sorry.

---

Ако портиерът на входа на казиното ви каже: 'Страхувам се, че не мога да Ви допусна в игралния салон в това облекло, сър' - това не означава, че след като си сложите вратовръзка чиповете ще са ви безплатни.

July

четвъртък, 30 ноември 2000 г.

Самотният човек

А ето и нещо на Борис Христов, което също си има своето място тук.
Тодор Колев го изпя някога…

Борис Христов
Самотният човек

Той има белег на челото си и сяда винаги накрая;
дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки, или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа, и мъкне вехтото си одеало.
Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска,
но ако пише стихове, той непременно ще остави
сълза в очите или драскотина в паметта ви.
В какъв ли огън е горял? И под каква ютия? -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш.
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж - като мънисто.
В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен;
Животът му - изхвърлен като каса в дъното на коридора.
И неговият дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

Zaro

Музикални новини 29.11.2000

TheBeatles.com най-после в уеба
Най-после се появи и официален сайт на легендарната ливърпулска четворка. Тази седмица същият ще е възможен за браузване. Появявата на сайта е свързана и с издаването на Greatest Hits CD от EMI. Албумът ще съдържа 27 песни, всички от които са били № 1 в чартовете на Щатите и Обединеното кралство. Сайтът ще дава възможност за интерактивна връзка с всяка от тези песни. Например, ако посетителят кликне върху ‘I Wanna Hold Your Hand’, той ще може да направи разходка във времето на записването на парчето в Abbey Road Studios. Междувременно ABC ще излъчи двучасова програма за групата, наречена ‘The Beatles Revolution’. Независимо от това, че останалите трима живи членове на групата не са дали нови интервюта, филмът съдържа изказвания на Лени Кравитц, Кийт Ричардс, Стинг и Пийт Таунсънд. По същия повод се подготвя и филм на музикалния гигант VH1. Първият посетител на сайта вече е известен и той е един от основателите на Why Bulgaria, така че дерзай брато, защото най после и на твойто РС изгря слънчицето.

Елтън Джон живял на богато
53- годишнната поп-легенда се яви в съда по повод на образуваното от него дело срещу PricewaterhouseCoopers и бившия му менажер Андрю Хейдън, президент на John Reid Enterprises (дългогодишната мениджърска агенция на Елтън). Сумата на иска не бе оповестена. Адвокатите на защитата определиха Елтън Джон като особено щедър човек с много слаба информираност относно финансовите си дела. От показанията на Елтън Джон става ясно следното: ‘Аз не съм женен мъж. Обичам да пръскам пари’. Че кой не обича?. Истината е потресаваща. Месечните разходи на Елтън Джон са в размер на 2,15 млн. $, а само за 20-месечен период от 1996-1997 година певецът е изхарчил за ‘лични разходи’ 43 млн. $. Да му имам стандарта!

МTV и Excite@Home партньори
МTV и Excite@Home отвориха нов сайт в Интернет, който ще дава достъп до видео-клипове, новини и друго съдържане от ТВ-медията. Дебютирали миналата сряда фирмите дадоха възможност на 2,3 милиона потребители с dial-up връзка да използват по бърза връзка и по-добър звук и картина. От МTV и Excite@Home се надяват новата връзка да се отрази благоприятно най-вече на потребителите, които използват програмите на Napster and MP3.com. Петер Негулеску (познайте какъв му е корена с тази фамилия), вицепрезидент на Excite@Home заяви: ‘Опитваме се да доставим дългосрочни услуги на потребителите в техните домове и едно от тези неща е възможността да се слуша музика в интернет-пространството, същата да може да бъде даунлодвана и съхранявана’. Сделката дава възможност на музикалния гигант и на интернет-сайта да се преборят в дългосрочен мащаб за милиони потребители, показва изследване на ABN AMRO.

Рей Чалрз ще го награждават като тромпетист
Рей Чалрз ще бъде един от лауреатите на Turner Broadcasting's 2001 Trumpet Awards, които ще се проведат на 24 февруари следващата година в Атланта. Наградата, която ще бъде присъдена на Чарлз се казва ‘Живата легенда’. Церемонията по награждаването ще се води от джаз-певицата Дина Керъл. Наградите се раздават на видни афро-американци в областа на правосъдието, политиката и шоубизнеса.

Осведомителна агенция ‘Any Given Thursday’

Carlos

Кино-новини: Предложиха ‘бачкане’ на Клинтън

Бил Клинтън няма от какво да се притеснява. Човекът осигури старините. Както съобщи Entertainment Weekly Американската асоциация за киноизкуство (която освен, аденето, пиенето и гледането на филми практикува и веднъж годишно дейността ‘раздаване на Оскари’) е предложила 1 млн. $ годишно възнаграждение на Клинтън след края на мандата му. Сегашният президент и изпълнителен член на асоциацията Джак Валенти опроверга новината, като заяви, че не е сигурен в това и че никой от членовете не може да предложи това, без да го уведоми. Ами това е от ясно по-ясно. Кой ще ти каже бе човек. Няма такъв дето да бута столчето на шефа си и да му ‘Дръж се и внимавай да не паднеш’. Говорителят на Клинтън Хари Томасон пък заяви, че президентът има много по-добри оферти и съвсем други планове, отколкото участие в асоциацията.

Робърт Редфорд замразява проект
Планираният Сънденс филмов център ще бъде замразен за момента, поради недостиг на средства. Инвестиционната групировка на Редфорд не успя да намери средства за завършването на обекта. Наетите към момента работници са освободени. Центърът следваше да се превърне в средище на независимите филмови творци, така както едноименния фестивал. Първоначалната идея е била за построяването на 7 големи сцени, които да отворят врати през пролетта на 2000 година. Всъщност, кога ли е имало пари за независимо кино?

Мадона на път да се омъжи за втори път
Мадона и филмовият режисьор Гай Ричи (вижте и ‘Гепи’) са на път да се оженят през следващата година. В интервю за британския таблоид The Sun, 42-годишната поп звезда заяви: ‘Ние сме много влюбени и това ми се струва нормално нещо. Гай ме попита, дали искам да се омъжа за него, и аз казах ‘да’, но той все още не е решил за себе си. На въпроса за кой месец се планира събитието Мадона отговори, че тя както и 10 години по младата си половинка са твърде заети в момента.

Странно решение за Спилбърг и компания
Компанията DreamWorks на еврейската общност Спилбърг, Катценбърг и Гефън реши да пусне отново на голям екран летният си хит ‘Гладиатор’. Какво ли не правят хората за пари. От тази сряда филмът ще може да бъде гледан отново на определени сцени Imax в Лос Анджелос, Ню Йорк, Чикаго, Атланта, Сан Франциско и Торонто. Продуцентите се надяват да изкарат някой друг долар, които да се присъдинят към изкараните с много пот на челото 185 млн. $ в Щатите и общо 440 млн. $ по целия свят. Решението е най-малко странно, предвид това, че от миналия вторник филмът се разпространява вече и на видеокасети и DVD.

Робърт Дауни Джуниър отново в кереча
Робърт Дауни Джуниър беше отново арестуван от полицията за притежание на наркотици. Издънката е само четири месеца след като беше освободен след като беше обвинен в същото деяние, което може да сложи край на актьорската му кариера. Анонимен доносник се обадил в полицията в събота и съобщил за купончето. След проверка на полицията в хотелската стая на звездата в Merv Griffin Resort, същият е бил заловен с порядъчно количество кокаин и амфетамини. Дауни е бил освободен още в неделя срещу 15 000 долара гаранция. Актьорът трябва да се яви в съд след 30 дни. Според Monday's Los Angeles Times е било заявено, че Дауни се чувства изключително изморен от насъбралото се напрежение на снимачна площадка на шоуто на Али Макбийл, за което работи вече 18 дни без почивка. Проблемите на Робърт Дауни с кокаин започнаха през 1996 година, като през 1998 година, същият заяви на съдията по едно от многото му дела: ‘зависимостта ми от дрогата е като пистолет, пъхнат в устата ми с пръст на спусъка, а аз обичам студенината на метала на оръжието’. Идиотско!!!

Осведомителна агенция ‘Any Given Thursday’

Carlos

сряда, 29 ноември 2000 г.

МЕ-ЗЕ (или женската интерпретация на темата за храненето)

МЕшана и ЗЕлева (с или без моркови в зависимост от състоянието на духа), са двете приятелки на петлитровото буренце с ракия през последния четвъртък на месеца, когато в джобчетата ни дрънкат предимно семки енд бонбонки. Иначе нежната и по-съвършена половина на Клуба знае добре, че мъжете трябва да бъдат нахранени. В противен случай се насмуква скоропостижно и разговорът започва да се върти главно около темата за взаимното уважение, и ‘дай бутилката, докат’ не съм ти светнал два шамара’. Така се проваля дълбокият интелектуален замисъл на тези сбирки, което ние да допунем не желаем. Следователно, чашката трябва дада се редува равномерно с виличката по пътя към устата, като роднина с милиционер. Ето четири изпитани рецепти за салата. Основното им предимство е, че се приготвят без смъртоносните за всеки готварски ентусиазъм ‘на вкус’, ‘колкото поеме’ и ‘на умерена фурна’, на които вече сме се спирали:

МАКАРОНЕНА (по Дидонис)
1/2 пакет едри или разноцветни макарони
шунка
кашкавал
гъбки
кисели краставички
майонеза

Макароните – в подсолена вода, гъбките – в тигана на масълце лекичко, всичко друго – на кубчета. Събират се в голяма купа и се объркват с майонезата.

РАЧЕНА (по Надие)
2-3 пакета рачешки ролца
2 ябълки
лимонов сок
майонеза

Ролцата и ябълките се нарязват на кубчета и познайте после как се прави.

ПАТЛАДЖАНЕНА (по Норчето)
4 патладжана
чесън
олио
оцет

Патладжаните се опичат, пасират се с чесъна, оцета и олиото. Гърмящата смес се посолява, изстудява (ако има кой да чака) и м-м-м.

ДОМАТЕНА С ЛУК (по Калина)
домати – задължително от градината на роднините
лук
олио

Не е толкова просто, колкото звучи, защото само Калина може да я прави така, че да си изгризеш ръката до лактите, докато си ближеш пръстите.

И така – вилица – чашка, вилица – чашка…Е, да ви е сладхо, знаши, и наздрафе…Абе чудя се тука вие мене дали ме уфажафате…

Nadie

На гости на Кицов-че: Киномания’ 2000: Саундмания ‘2000. Мелодии се гонят на екрана, герои помпат мускули по ноти

Много филм прозвуча в поредното издание на фестивала Кинопанорама (17 ноември - 4 декември), още повече песни направиха дефиле пред очите на зрителите - марш на скок, съпътстващ любимите им герои: в тежки, драматични моменти; но и в купонджийски настроения с висок адреналин и промил в кръвта. Само психически инвалид и музикален дънер, живеещ забит в собственото си Аз, би се опитал да разцепи с брадвата на скудоумието мелодията от сюжета на лентите. Доказано - едното изкуство не може без другото. Особено днес, в началото на синтетичния милениум, когато двете реализират своето потенциално битие с първата помощ на колегата по съдба. А тя е: признанието на феновете и критиката, на класацията и бокс-офиса, на корифея в бранша и/ли случайно попадналия в магистралите на отзивчивата аудио-визуална система. Остава обаче негласната конкуренция кой ще спечели повече: филмовата къща или музикалната компания.

АКЦЕНТЪТ
Гепи
Европейски хлад и лондонска мъгла пушат с американски зной и ‘димящи дула’ от кадрите на Гай Ричи, при това без да си вменяват осакатени рефлекси. Бяло танго и тъмно реге, слайд в спагети-уестърн, ленив (!) пънк и модернизирано ‘старо диско’, соул мажори в рокендрол и ‘олдис голдис’, бритиш бийт и бритпоп, напарфюмиран шансон и дългобрада частушка, акустичен поп и водовъртежна електроника - цялата музикална вселена вибрира и изпява историята с Брад Пит, Бенасио дел Торо, Денис Фарина, Вини Джоунс и останалите агенти, всеки от които търси своята посока. Части от витиеватите им диалози и фантазми са включени и в диска като допълнителни подправки между отделните парчета. Прекрасен фюжън между срички и ноти- в професионално аранжиран проект. Изграден на контрастите, той сякаш се излива като едно цяло. Въвеждат нафуканите баси на Клинт, пънкарите ‘Стренглърс’ не пропускат случая за посегателство над целомъдрието на ухото, а ‘Мейсео Паркър енд Дъ Мекс’ и Боби Бърд влагат фантазията си в кавъри по Джеймс Браун: ‘Cross The Tracks’ и ‘Hot Pants’ - фънк, детниращ всичко аноргазмено. ‘Lucky Star’ е старият хит на Мадона (от 1983 г.), избран от новото й гадже, режисьорът Гай Ричи. Навикът за хитовост се е настанил удобно в душата на братя Галахър. И пак успех за ‘Оейсис’: ‘F**kin’ The Bushes’ - при това така яко и сочно, че е озвучен целият квартал.
Нюансирана преценка за най-напечената във филма ситуация е поставила в саундтрака ‘Angel’: героите на бристолския саунд ‘Масив Атак’ са отново бляскави пиромани на подсъзнателния груув, а Андрю ‘Мъшруум’ Ваулс е сътворил дестилирана трип-хоп психария. Ти? Сетивата ти се озовават пред входа на прочутия ‘Дъг Аут Клъб’, доведени от това, което дъни отвътре: изкушени от дрога-гласове, семпли от филмови реплики, дъб-баси, хип-хоп бийтове.
Е, разбира се, още от някой и друг изстрел. Колкото трупът да отвори вратата пред теб.

Звездни каубои
Кое може да събуди цялата енергия, дремеща в човека? Сигурно доста неща, но първото от тях е полет до Космоса. Сюжетът с ветерани като Клинт Истууд (актьор, режисьор и продуцент), Томи Лий Джоунс, Джеймс Гарнър и Доналд Съдърланд логично програмира музикалните предпочитания накъм т.нар. по-сериозни стилове. Разбирай джаз и блус. С помощта на двете вечни направления (първото е майката, второто - безкрая след ... края на всичко останало, написано с ноти) позитивните, младежки усещания се връщат в тялото, колкото и отдавна са го напуснали. Още повече, че ‘карето’ космонавти играе себе си на собствените си преклонни години. С цялото достолепие на побеляла коса, кънтри динозавърът Уили Нелсън стартира саундтрака. Но с почти неузнаваема версия по класиката на Пол Саймън ‘Still Crazy After All These Years’. Малко по-нататък във фабулата на диска същата мелодия е сервирана чисто инструментално от триото на Брад Мелдау. Същият екстравагантен пианист връща (може би до предрожденото му) минало хита на Нийл Йънг ‘Old Man’. Като че ли се надсвирва с колегата си Джошуа Редман. Чийто сакс пък закача манифеста на Пърси Мейфийлд ‘Hit The Road Jack’(не се заблуждавай, че негов композитор е Рей Чарлс, Брадър Рей просто го изпълнява!), подрежда ‘The Best It Yet To Come’ и, затворил непроницаемо клепачи, констатира: ‘The Second Time Around’. Изтупан е и ореолът на златния хит на ‘Йигълс’ ‘Take It To The Limit’. Чад Блок го е направил изключително изискано, с пренебрежителна муцка към излишните му кънтри-финтифлюшки. И ако до този момент купонът върви елегантно, тузарски, неговите страсти се форсират огнено накрая. Отново Мейсео Паркър (този път с Лари Голдингс и Фред Уесли) и отново с избор на Соулбрадър No 1 Джеймс Браун - за фънки-гръмотевицата ‘Last Night’: не чуваш ли миризмата на подвига, извършен от четирите симпатични дедета? Трябва да си с две глухи очи, за да не видиш какъв реверанс (‘Fly Me To The Moon’) им отдава космическият тандем Франк Синатра-Каунт Бейзи.
.….. И после нямало извънземни.

Магнолия
‘Save Me’ - оригиналната песен на Ейми Мен, написана нарочно за този филм - е номинирана за ‘Оскар’. Защо ли отсъства обаче от целия саундтрак? Лично аз не мога да си обясня плиткото дишане на супервайзърите в отделните издателски компании. Както и да е: по-важното е, че останалите инструментални пиеси спокойно минават и без гласа на Ейми. Тъй като са написани от Джон Брайън - почти на прима виста, както става ясно от текста на обложката, подписан от самия режисьор и сценарист Пол Томас Андерсън. С малко на брой, но дълги като времетраене опуси, композиторът е нарисувал всичко за тази 188 - минутна лента. Филхармониците на диригента Томас Пасатиери демонстрират удивителна избирателност на вниманието, с което подхождат към Джулиън Мур, Джейсън Робъртс... и към зениците на Том Круз. В тях се отчита което и да е настроенийце.
Но, все пак, най-личният иридотерапевт е Джон Брайън.

Прозрачно минало
Тук среща имаш с друг ас на инструменталната музика. Алън Силвестри се е нагърбил да илюстрира със съспенса на нотите разязвената история на фамилия Спенсър (Мишел Пфайфър и Харисън Форд). Успял е. Наред с режисьора Робърт Земекис (‘Форест Гъмп’, ‘Контакт’, ‘Кой накисна Заека Роджър’), Силвестри търси и изкопава семената на явлението, наречено ‘страх от миналото’. Оркестрациите му (Алън е и композитор, и диригент) действат като фотопроявител както за важния детайл, така и за основния фон на фабулата. Отлично си е свършил работата и музикалният редактор Кин Кермън: бастисал е с голямата ножица сложните, заврънкулести и излишно дълги акустични партии, към които Алън е априори пристрастен. Резултатът е изчистен и категоричен: лентата си кореспондира с представата за саундтрака, и обратното.

Симпсънови
Закачка и усмивка - при това непристорени! - съпътстват целия пореден саундтрак към популярния американски тв сериал. Искреността печели, дори и, както е в случая, да е малко плоска. Въпреки че саундтрак не е съвсем точната дума за този диск. То са шумове: 1) от предмети (чупене на стъклария, скърцане на врати, къкрене на чайник, вода в мивка, телефонен звън), 2) от хора (почти всички, присъщи на канализацията уши-нос-гърло: детски квич, възклицания по време на тупаници, хъркане, кашлюкания и пръцкане - като персонален бонус трак), 3) от групи и изпълнители: предимно на семплирани техни песни. Как ти се струва 60-минутен диск с 53 парчета?! Изсвирени от 35 оркестранти? Това е по версификаторските мащаби само на Алф Клаузен: композитор, аранжор и въобще скечаджия. Цар е до моцо мацас подобаваща дебелина на цвета мутрата - на корумпирания, тщеславния, двуличния, подлия, тъпия ... или на - достойния пич, честния агент, скромния музикант, обективния журналист, остроумния актьор... Но някакъв начин през бродуейския мюзикъл и грузинския цирк на диска преминават ‘Чери Попин Дедис’, Рик Спрингфийлд, ‘Ролинг Стоунс’, ‘Бийтълс’... Дори пънкарите ‘Рамоунс’ и уестърн дамата Линда Ронстадт изсвирват по един куплет - там някъде, между жалбите на боклукчията. Разбираеми и за децата, и за техните родители.
При всеки бъзик слушателят чувства особено приятно, топло мравучкане по гръбначния стълб и поток на симпатия в погледа. Прохладен фън. От тая кука. Не е пожален нито един политик и културтрегер на Щатите.
Слави? Къци? НЛО? Въргала?
Е-е-е-е-е-х, де го българският еквивателент на този проект!

Kitzov