вторник, 30 януари 2001 г.

Кауза пердута

Гледаме някакъв глупав американски филм, където един от героите е на път да жертва живота си, за да спаси града от бедствие. Замислих се , че последното нещо, което съм жертвала беше една стара рокля, от която уших на малкия перелина като на Зоро. Нямам идеали, нямам висши стремления, нямам бъдещи творчески планове. Нося се по течението като продънена лодка, върша си работата съвестно, обръщам внимание на семейството и приятелите, и веднъж месечно се обаждам на родителите си. Обиколих с въпроса ‘за какво се борите?’ близки и познати. Повечето от тях определиха ‘за оцеляване’ като най-важната си дългосрочна задача. Други се задълбочиха във философски аспект: ‘като се обърна и погледна към миналото, да не ме е срам от нищо, което съм направил’. По-надолу обобщавам по-простичките отговори на въпроса:

‘Да пратя децата в чужбина’ /всички запитани с деца/
‘Да спечеля зелена карта’ /всички запитани без зелена карта/
‘Да спечеля от тотото’ /75% от запитаните/
‘Да си намеря работа’
‘Да си получа заплатата, дето от шест месеца не съм я вземала’
‘Като отворя един ден очи да се окаже, че досега съм сънувал и че всъщност съм средностатистически …французин, да кажем’
‘Да ми изчезнат пъпките по лицето’
‘Да си купя самостоятелна панелна гарсониера, вместо да живея под наем в такава със свекъра, свекървата, девера, етървата и двете им близначета, големият им син и гаджето му, прабабата на мъжа ми, кокера и двете канарчета’
‘Да може един ден детето ми да си забие българския флаг пред еднофамилната къща и с гордост да си слага ръката на сърцето, когато чуе българския химн’ /това го каза един снажен българин, който от 40 години живее в Америка и е горд притежател на много особен блясък в очите/
‘Да кратя съседа отгоре, който ме наводнява за трети път’
‘Да пратя на тъщата бомба в розов колет за Свети Валентин’
‘Да си платя данъците, парното и да ми остане някой лев да внеса на фондация’ /чух го от един по пижама, който тичаше по улицата и се озърташе. След малко го настигнаха едни с линейка/
‘Да му изсъхнат ръчичките на моя, ако ми посегне пак’
‘Месарят да ми подари кокал за супичка’
‘Да намеря обувки и палто в кофата за боклук, че ей я, зимата вече мина почти’
‘Да изчукам Кати кат се уволня’

Прости желания на един прост народ. Никой от запитаните не каза ‘да превърна Родината си в китна градина’, ‘да вляза в Европа под ръка с Надето /Михайлова/’, ‘да опазя природата чиста и да не изчезнат кафявите мечки’, ‘да спрат да заминават младите и да не се връщат’ или ‘да се разреши най-после и в България брака между хомосексуални партньори’. Май каузите останаха да се мрежелеят само в предизборните програми и речите на политиците. А и нали някой беше казал, че животът на човек е всъщност едно голямо тире – между годината на раждане и годината на умиране…Какво тук значи някаква си кауза…

Nadie

понеделник, 29 януари 2001 г.

Истанбул by night, какъвто бе в края на века

Аз не бях си забравил фотоапарата.
Не че имах време да снимам.
Независимо, че нарекох този пътепис ‘Истанбул by night’ снимките на тази страница са дневни, освен ако не сте нахлупили уреда за нощно виждане или сте в ситуация, която аз лично наричам ‘кьортабел’.
И така пътуваме към Истанбул след като сме висели почти два часа на границата за да изчакаме турските митничари я да се доизпият кайвенцето, я да турят някой залък в устата, нали все пак е рамазан-time. Ако не знаете, по това време на годината турците го обръщат на голям глад, май постене му викаха по нашите краища. Въпреки това, туй чудо рамазана си е нещо различно, т.е до залез слънце ядене йок, демек Аллах не дава. След залез слънце леки ястия и никаква ичкия, за секиш да не говорим. Като свърши рамазана и дойде байряма тогава юруш и всичко на богато, т.е и ядене и пиене и софри и ханъми.
Анадън му.
Та, почти стигаме предградията на Истанбул, който по последни дани е около 13-15 милиона. Бая народ се е преселил в града през последните години, изобщо голяма тарапана. Навлизаме в европейската част, тая наш’та си ……….. дето ни я чопнаха преди има няма 600 години. Тъмно е, а Истанбул свети, като София преди Нова година, нищо, че уж имали енергийна криза. Може и така да е. Сигурно ако бяхме ходили до Ерзурум и Диарбакър можеше и кьорава лампа да не свети. Да, ама в Истанбул свети и то здраво. Златният рог плиска вълните си, а луната огрява в златисти отблясъце водите му, създавайки илюзията за тоновете злато, които според легендата са били изхвърлени в залива ……. от последните византицийки, разбирайки, че техният Константинопол е на път да падне. Историята не веднъж е доказвала, че всяка империя си има край, който завършва на дъното на морето. Едва ли и съмишлениците на турските султани са знаели, че години по-късно ‘Хамидие’ също ще се озове на дъното на морето, за да възвести началото на края на предпоследната империя.
Опитвам се да преценя коя част е по-хубава, европейската или азиатската и ми е трудно да преценя. Въпреки това нощен Истанбул си е един малък разкош, нищо, че уж е в енергийна криза. Джамиите са изправили минаретата си като Пършинги в натовска военна база, а заоблените им форми създават онази странна смесица от 1001 нощ и съвременаната култура. Всичко е много цветно, шарено и луксозно, поне около двата бряга. Малко по-навътре започва същинската Турция, с всичките й проблеми и енергийни кризи. Но от външната страна, без да си извадил целофана от марципанчето всичко е лъснато до блясък.
Имам щастието да се изкача на една от най-високите точки на Истанбула града в квартала Бешикташ и ахвам. Под мен е Истанбул в целият си нощен блясък. Островът на девицата блещука посред морето, всичко е окъпано в мека светлина. Има чувството, че всеки момент някои приказки ще оживеят. Красиво е.
Синята джамия гордо е изправила четирите си ракетни установки и все се опитва да бъде поне с една глава по-висока от Света София, която е разгърнала мощната си снага един аршин разстояние. Сама по себе си Света София е огромна, като някак несъразмерно от нея опират в небето минаретата. Те на свой ред показват, че няма цивилизация, която да не погребва паметниците на другите цивилизации. В случая църквата все още е налице, но опитвайки се да омаловажат постигнатото от Византия (в частност от Юстиниан) ни в клин ни в ръкав са вдигнати четири Пършинга. Каква е рекапитулацията – византийска църква с минарета.
Манджа с грозде.
Борбата на това произведение на изкуството с времето обаче е продължила. Синята джамия, построена по заповед на султан Ахмет е противовеса на християнството и опит да се покаже, колко велика е била турската империя. Успехът постигнат от турските архитекти е значителен, но в която и туристическа листовка да прочетеш (купена за 2 български лева, които хващат декиш и в Турция) Света София е по-висока с 6 метра от турския си съперник. Близо до Света София започва и сарая на султана, който вчерно време изглежда като тъмен призрак, разпрострял стените си до брега на морето.
Дотук обаче със сравненията.
Истината е, че Истанбул продължава да си бъде туристическа атракция от екстра класа. По мостовете, свързващи двата континента непрекъснато е оживено. Светлините на автомобилите лазят като мравки на фона на нощта, а металните конструкции са в ролята на гирлянди. Тъмнината в Истанбул е преимущество, поне за туриста и то ако си далеч от хорската суетня, доволно навел мислите си над чаша квалитетно питие, не казвам йени ракъ, защото няма място за сравнение.
Не си падам по романтиката на описанията, за това четете някои откровения на Надие ханъм в ‘Истанбул какъвто е (не е)’ на страниците на Why Bulgaria.
В заключение независимо, че съм по-кратък от друг път, идете до Цариграда, няма да съжалявате, но не по оня начин от началото на 90-те на гурбет с единствената атракция Капълъ чаршъ, а просто на екскурзия, за да се уверите, че историята винаги помни своите велики владетели, които са дали нещо на света.
Ама как някак си Георги Джагъров-ско завърших: ‘Дали нещо на света’, и ний и комшиите!!!!

Синята джамия

P.S И като за последна дамга, всички турски думи използвани в текста съгласно авторовото звучене. Ако успеете да откриете и други, моля да ме уведомите.

Carlos

четвъртък, 25 януари 2001 г.

Езикът на жените

Езикът на жените

За по-нататъшното добруване на половете публикуваме втора част от наръчника за превод.
Благодарим на на вярната ни фенка Blue за него.

Езикът на жените:

‘Направи поне салатата’ = Превърнала съм се на готвачка.
‘Боклука вече е замирисал’ = Не се опитвай да се събуеш бързо бързо като никога, ами грабвай кофата.
‘Съседа се прибираше от пазар’ = Вече съм като орангутан от влачене на торби.
‘Ако още веднъж си хвърлиш чорапите в средата на стаята, отиват на боклука’ = Ако още веднъж си хвърлиш чорапите в средата на стаята, отиват на боклука.
‘Тръгвам веднага’ = Тръгвам след като си загладя гънката на блузата (която съм забелязала след като съм я облякла), почистя си обувките (който първо трябва да намеря), измия си ръцете и си сложа крем, внимателно си отлепя маската от лицето и се гримирам. Стой до вратата като куче, гледай ме кротко и ми дръж палтото - иначе точно като стигна до огледалото ще реша, че тоалета на ми отива.
‘Мило, пак ли си до късно на работа…’ = Най-после малко спокойствие, пък кого го е грижа къде хойкаш.
‘Уморена съм’ = Писна ми да пера, да мия посудата, да се грижа за детето, да ти готвя вкусни манджи, да сервирам ордьовъра и аперитива (ракийката със салатката), да лъскам къщата, да вървя подире ти, да извеждам кучето, а в свободното си време да ходя на работа, да мълча и да проявявам разбиране, докато ти преглеждаш пресата на чашка кафе.
‘Мивката капе’ = Къщата има нужда от основен ремонт.
‘Мама се обади’ = Ей сега ти отрових живота.
‘Боли ме главата’ = Внимавай вдигнала съм ти мерника, но още не мога да реша с какво да те застрелям първо.
‘Боли ме главата’ = Не ми досаждай. По-късно може и да ти пусна, ако се държиш прилично.
‘Боли ме главата’ = До сега ми мърмори и хич не си мисли за секс.
‘Боли ме главата’ = А сега като ти се тръшна в несвяст, ще забравиш за секса до края на седмицата.
‘Искам те’ = Но също така искам и онова коженото палто, като на Ванчето от нашия офис.
‘Aх, виж колко е прекрасна’ = Нали се сещаш, че моята заплата няма да отива само за твоя стомах!
‘Нещо май ми е паднало косъмче на гърба’ = Айде от мен да мине, днес ще си поиграем на лекари.

Blue

вторник, 23 януари 2001 г.

US Box Office: Топ 3 ясен, на четвърто място ...?

Турчинът се пазари с Мики

Извинявайте, че пропуснахме една седмица, обаче редактора го пратихме да събере впечатления от Брюксел, че рубриката ни "Светът" съвсем западна. И сега с подръчни средства ще трябва да скалъпим нещичко за да задържим положението.

Я да видим сега ... Преди две седмици се появил някакъв филм и влязъл направо на първо място. Брей-брей. "Save the Last Dance", това пък какво е? В главните роли Джулия Стайлс и Шон Патрик Томас, мън-мън, нищо не ми говори (що се хванах да се правя на експерт и аз).
Някаква седемнайсе годишна мацка много и харесвало да играе балет и искала да стане балерина, обаче майка й умряла и тя се преместила да живее при баща си в друг град. И там се запознала с един негър, който също обичал да танцува ... ле-ле каква история, ау! Я по-добре Carlos като се върне да си напише той ревю за този филм, че на мене ми стана много блудкаво.
Ама американците си падат по лигавщини - "Запази последния танц" е вече втора седмица на върха с общо $46 милиона, като първата седмица без малко да изпревари по приходи от един екран даже нашия любимец "Тигъра и Дракона" (хехе $15,000 трудно се минават). Та като стана дума за "Дебнещия Тигър и Скрития Дракон" - както е пълното заглавие, - дават го вече на цели 837 екрана :-) и след като беше на десета позиция, се качи пак на девета и сега е на седма (пак с най-много долари от екран). Абе има шанс това филмче даже и в Америка - от първите десет той е най дълго в класацията (седма седмица).

Друго какво - "Traffic"-ът на семейство Дъглас се запази две седмици поред на трето място и за общо четири в чарта успя да събере $46 милиона. "Cast Away" и той си е на второ място, но с доста повече парички - $182 милиона за 5 седмици, това си е направо добре. "What Women Want" падна на пета позиция и си седи там с общо $153 за пет седмици. Тези всичките неща бяха предвидени.

А знаете ли кой е на четвърто място ... За първа седмица в чарта, чисто нов филм (е, ние го гледахме още миналото хилядолетие).
"ГЕПИ" !!!. Като за първа седмица $8,000,000. Ей, американци, това не е американски филм. Сигурно са му само толкова приходите, понеже са забравили да му сложат субтитри. Както казва Брат'чедът Ави от Америка (Денис Фарина): "Чудя се, след като вие сте измислили този език, защо не говорите на него". Турчинът и Томи ръсят мъдрости на абсолютен "кокни", споменавайки "Zee Germans", а босненецът Раде Шербеджия опитва да докара руски акцент в ролята на Борис Камата.
Пак Брат'чеда Ави (към Тони Куршумения зъб): "Как да ти викам? Зъб? Тони?".
Тони Куршумения зъб (Вини Джоунс с неговия уелски акцент): "Можеш да ми викаш Сюзън, ако те кефи".

Субтитри най-вече трябват обаче за Мики (Брад Пит, тоя с мазната шапка на снимката :). Циганският шампион по бокс без ръкавици Мики "с-един-удар" О'Нийл (?), плещи на някаква невероятна смесица англо-ирландски "с цыганскими замашками", като гълта половината от думите. А като се прибави и това, че почти през целия филм е пиян и не може да каже "фолк-звезда" като хората, предполагам добивате представа.

Всъщност за "Гепи" вече писахме в WhyBulgaria, но филмът си заслужава още много пъти по толкова. Стискаме му палци за повече приходи (и повече екрани).

Очаквайте ни другата седмица със сведения за нивото на "Save the Last Dance" и за движението на "Гепи" (тенденция к повышению).

July

петък, 19 януари 2001 г.

Сериалът - продължение

Действие 1:

Касандра се опитва да натъпче боклук в малкото кухненско кошче. Картофените обелки упорито се изхлузват и като червейчета плъзват по пода, а надутите бузи на кошчето се кривят в подигравателна усмивка. В съседната стая Освалдо виновно издърпва последния е-майл и се втурва в кухнята да помага за вечерята. Касандра го гледа укорно и сочи кошчето.

Припев:

Освалдо и Касандра с делови вид обикалят огромен магазин за домашни стоки. След тях тихо се носи тъщата и се опитва деликатно да изрази мнение без да изглежда, че им го натрапва. Касандра сочи възторжено с ръка, тримата ентусиазирано дискутират. Касандра отваря няколко пъти демонстрационна вратичка на шкафче и система за боклук чудо* се показва и скрива. Освалдо взема нещата в ръце и се запътва към продавачката.

Тримата крачат решително към колата. Освалдо носи огромен кашон и си дава вид на герой.
Действие 2:

Отново кухнята - сравнително голяма, но е ясно че голям кашон и суетяща се тъща не могат да се поберат едновременно. Освалдо и тъщата припряно дискутират около дупката до пералнята. Касандра се втурва към дупката с рулетка в ръка (тъщата се изцежда в коридора, но подава глава).

Припев: (системата за боклук чудо се заменя с кухненско шкафче)

Действие 3:

Освалдо излиза надвечер от къщата с ведра усмивка и разговаря небрежно с приятел.

Тъщата чете книга в хола. Касандра се връща от работа и с нетърпение с втурва към кухнята (следвана от тъщата).

Кухнята е почти неузнаваема и много прилича на мебелна работилница. Скелета на шкафчето стърчи жално наполвина от дупката. По пода има следи от къртене на мазилка, системата за боклук чудо е зейнала паст на масата, пералнята нервно се тресе (цикъл цедене).

През прозореца се вижда игра на котка в здрача.

Действие 4:

Прозореца на кухнята е тъмен. Касандра е грейнала и с помощта на тъщата закрепя последната вратичка на шкафчето. На пода между инструментите се извисява купчина отрязани парчета от шкафче (старо и ново) и тук-там мазилка от стена.

Касандра и тъщата оглеждат шкафчето доволно. Касандра грабва системата за боклук чудо и победоносно я затиква към шкафчето.

Едновремено с влизането на Освалдо системата за боклук чудо стига до шкафчето и се среща с напречната му дъска.

Завесата се спуска при пълна тишина.

------------------------
* - Системата е от 4 кошчета с различни размери, подредени в квадратна кутия с капак. Кутията е се плъзгана релса по дъното на кухненското шкафче. Избора подчертава старанието на семейството и да опазва околната среда като разделя боклука и го предава за рециклиране.

Blue

четвъртък, 18 януари 2001 г.

Щраус с праз или кулинарните вопли на емиграцията

Това писмо е от един приятел, учен, светъл ум, виден преподавател в канадски университет, с който навремето пиехме ракия под асмите в Созопол и бършехме мазни пръсти в избелели фанелки, оцапани с люспи от риба.
'Не се минаха и 40-50 хиляди минути, откакто получих последните ви писма и бързам да ви отговоря…Тука го остуди яко (както се изразяват тия, дето продават зеле по софийските сокаци в началото на декември). Като казах зеле, та се сетих, че някъде тука в центъра имало един полски бакалин, дето продавал кисело зеле по наш образ и подобие:
Че като ще ида при него с една кофа;
Че като ще си купя една голяма кисела зелка;
Че като ще си купя на връщане от китаеца едни мазни, мазни свински гърди и два свински джолана;
Че като го туря всичкото това в голямата тенджера с два дафинови листа, 10 зърна чер пипер, две лъжици червен пипер и една голяма червена люта чушка (от ливанеца);
Че като го чакам да къкри 4-5 часа докато си пия водката;
Че като се наслушам на клетвите на жена ми, дето съм осмърдял къщата на свиня - каквато съм и аз;
Че като друсна тенджерата два пъти, та кокалите да паднат на дъното;
Че като си сипя в голямата чиния и я опраскам на едри глътоци;
Че като си обърша джуките с меките, напарфюмирани канадски салфетки 'Dove';
Че като му ливна половин ока червено вино и се домъкна до дивана, дето го намерих на улицата (в ПРЕКРАСНО състояние);
Че като проверя по CNN дали Буш е станал президент на САЩ и колко е паднал NASDAQ (та да ми олекне дето не играя на борсата);
Че като му дръпна един сън;
Че като се събудя и река на жена си:
- Що не вземем да ядем постно ден-два! Хем било полезно, хем човек повече работа вършел. Ама дай първо да доядем киселото зеле, доде не се е залоило, па да не земе да се фърли. Ха, нямаме ли някоя глава чесън, че много върви с тая пущина!

Накратко това е по-важното за мен. Пишете как сте вие.'

В началото писмата му от Канада бяхя кратки, но за това пък отчаяни:

'РАКИЯ НЕМА!'

Като казах ракия, та се сетих за една моя приятелка, която се омъжи щастливо в Англия. Когато си тръгваше след коледното посещение, мина да ни види и час по час скачаше да нагледа колицата, в която й беше натоварен багажа. Викам й: 'Абе, Здравче, тука квартала не е толкова разбойнически. Няма да посегнат.' А тя ми отговаря с треперлив глас: 'Разбираш ли, не ми е за парцалите и куфарите. Тате е сложил килце-две ракийка. Тях ако ми отмъкнат, не знам какво ще правим…'

Иначе и в BILLA в Австрия праз се намира, и хойте, и морген, за да си го забъркаш с доматен сос, да ливнеш оливия, да грабнеш един хляб и да станеш виден утопист, докато от уредбата ефирно се процеждат валсовете на Щраус, а в краката ти се плиска синия Дунав.

Nadie

вторник, 16 януари 2001 г.

Просяците

По едно нещо настигнахме и задминахме Европа и това е сигурно - по броя на просяците по улиците. В студ и пек нямат почивна минута (май в студа са повече). И са навсякъде. То си се оказа доходоносен бизнес. Няма данъци и такси, НОИ пият студена вода, изобщо рай.

Спомням си като се появиха първите (не пионерите на занаята от Попа - тях винаги ги е имало 'Ще ми услужите ли със стотики за един коняк, че не ми стигат?'). Бяха още сравнително малко, познавахме ги, приказвахме си и … им давахме пари. Даваха ни и те. Бяхме студенти и Илийчо - циганчето, което събираше бирените бутилки и просеше на Синьото кафе тайно ни пускаше на земята (за да не го види баща му) стотинки за по още една бира, а после идваше и престорено се молеше за бутилките.

Друг спомен. При едно от прибиранията в България давам пари на просяк и приятел ми казва: 'По - добре ги заведи и им купи сандвич. Аз ги храня, ама само възрастните, които не са циганки.'. Засмях се и реших да пробвам. Идва дядо и моли за стотинки (май левчета бяха вече) за хляб. Отивам и му купувам един. Освен че ме замери с него, получих и безплатен урок по псуване на майка. Оказа се, че много не знам в областта. Оттогава почнах да ги подминавам.

После излязоха изобретенията - бабички продаващи здравец за 'колкото дадеш, синко', дядовци, продаващи 'четирилистни' детелини за късмет. За находчивостта им давахме и на тях.

Последното изобретение - спира ви здраво, право, с по две ръце и два крака, добре облечено момче или момиче. 'Извинете, мога ли да ви попитам нещо?'. Спирате и: 'Бихте ли ми услужили с 20 (или 40) стотинки?'. Как не. Да отидат да видят бабата, която продава нощем вестници на кръстовището пред хотел 'Хемус'. В студ и пек, както казахме.

Но вечният номер 1 в класацията ми е малкото циганче, което ми каза: 'Дай левче бе батеее, хуубав си бе батеее!'. Обеща, че ако му дам левче, никога повече няма да проси в това кафене. След 5 минути го гледам на съседната маса - проси. Питам го: 'Какво ми обеща?', а то: 'Ами забравих.'.

За какво все пак даваме пари? Ами на момиченцето (явно ученичка), което свиреше на цигулка на булеварда Витоша в студа по Коледа.

Zaro

понеделник, 15 януари 2001 г.

Сняг, мамо, сняг, СНЯЯЯЯЯЯЯГ!

Отварям сънено око и виждам синето, което продължава да крещи във възторжена скороговорка мамо - бързо - виж - ура -сняг-много-да-излизаме-веднага-спешно-е! Всяко тире е подскок до тавана, а всяка дума - приземяване върху телесата ми. Навън цари подозрително мека тишина. Чак когато поглеждам през прозореца разбирам колко ми е липсвала истинската зима.

Паркът е бял и чист. Няма ги боклуците, които строителите на околните кооперации изхвърлят сред храстите, няма ги кучешките лайна и найлоновите торби, изчезнал е тъжния мърляв килим от дъбови листа. Ранобудните стопани на домашни любимци са начертали карта от тесни, загадъчни пътечки. За компас използваме нападалите от вятъра клонки и тръгваме да търсим съкровището. Плячкосваме изхвърлена новогодишна елха, две зелени бръшлянови листа, кора и голяма, космата клонка от бор. Снежният човек е готов за минути. Гледа ме със зелени бръшлянови очи и се зъби с чене от дървесна кора. Украсяваме плешивото му теме с дъбови листа - става рошав като папуас. Малкият му боцва борова метла в ръката.

Издигаме крепостна стена около ледения страж и започва пердах със снежни топки. Заровили сме се в снега до уши. Правим втора обиколка на парка, за да намерим приятел на снежния човек, та да не се чувствал самотен. Заставаме под дърветата, подскачаме като катерици да хванем някой по-нисък клон и изтръскваме върху себе си снежните камари. Когато се връщаме на изходна позиция, човекът се усмихва - получил е наведнъж двама приятели, по-снежни и от него. Строяваме се на пост, с по един клон в ръка, обаче минувачите бързо ни разконспирират по яркочервените ни бузи и сините очи на детето, които от възторг са станали големи колкото помпона на шапката му.

Не ме интересува дали кметът ще успее да почисти. Хич не ме е грижа, че ще газим киша седмици наред. Едва успявам да откопая малкия от пряспата, в която си е свил гнездо и хищно ме обстрелва, прибираме се у дома премръзнали, прегладнели и ужасно щастливи. Снежният човек ни изпраща въздушна целувка и бавно се скрива под снега, който продължава благодатно да вали.

Nadie

Сериалът

65 епизод
Освалдо се появява с класически огромен букет червени рози, последван от сълзи на щастие и любов в очите на Касандра, вечеря на свещи и припадане на дивана под линията на камерата.

Днес са просто затрогващо тривиални, реши Кики, свали шпионския бинокъл - беше го свила от ловния сандък на баща си, и заключи кафенето. По природа си беше любопитна сврака, имаше остър нос, рошава черна опашка на тила и колекционираше лъскави детски кукли. Нареждаше ги в стария скрин, останал от баба й. Дървоядите го бяха направили на дантела. Стените на стаята й бяха таралежени от пирони, по които висяха окачени дрехи, велосипед, сноуборд и тенис ракета. Майка й непрекъснато се заричаше да изрине всичко и да въведе ред в тая кочина някой ден, обаче кой да я вземе на сериозно с тая нейна мекушавост, топлата миризма на яхния, която се носеше след нея като шлейф и гоблените й с цветя и замъци.

66 епизод
Семейството явно чака гости. Освалдо готви, докато Касандра се гримира, лакира, фризира и облича, а после подреждат заедно масата. 'Дай да погледна и аз де!', сръга я в ребрата Гого. 'Гледай си работата! Да се шпионира е кофти!', сряза го Кики и пак мушна очи в бинокъла. 'Пусни ми едно кафе, а после зяпай колкото искаш', изскимтя Гого. Когато й се разкара от главата, сцената се беше наелектризирала. Един от гостите опипва Касандра под масата, а Освалдо се опитва да изяде някакво русо женче от компанията в спалнята. 'Сигурно са обявили, че отиват да пикаят колективно! Този жесток свят еба майката на романтиката!' Кики прибра бинокъла и избърса потните си ръце в престилката.

Оказа се, че не познава майка си толкова добре. В една чудна юнска вечер, когато се върна от парка с ръцете на Стенли под полата си и размазано червило около устата, като хлапе, попрекалило с лютеницата, завари щур апокалипсис. Пред входа тумба съседски хлапета играеха куклен театър с познати до болка кукли. Стаята й грееше в бледорозово, на мястото на скрина се мъдреше нов гардероб, ценната й колекция се разхождаше из махалата, а майка й, с вид на победител, до ушите в боя и оформена като буквата 'Ф', се беше изтъпанила в центъра на безумието. Приветства я с думите 'Дано и от теб най-после стане нормална жена!'

67 епизод
Тъщата пристига. Освалдо пълни набързо един куфар, целува Касандра за сбогом и заминава в командировка. Командировката всъщност е русата от онази вечер. Явно не е успял да я изяде напълно. Причаква го зад ъгъла и отпрашиват на бяла кранта с формата на опел 'Кадет'.

След розовата революция, Кики не яде три дни в знак на протест. Майка й, обаче, беше стара магьосница и знаеше всичките й слаби места. На четвъртия ден направи любимия й сладкиш, остави го небрежно на масата и препусна да пляска бридж с лудичките си приятелки. Жестокостта на Кики се сломи. Изплюска го до троха, повърна половината в тоалетната и взе важно решение. Спешно трябваше да си намери нова страст. Решението се закачи на погледа й преди около два месеца, докато полираше разсеяно чашите в кафенето. Първият епизод беше обещаващ. Той се връща от работа, тя обгръща тънки ръце около врата му и го целува. Той й подава кутия с голяма червена панделка. От кутията изскача нещо черно, рошаво и диво и всички с писъци и радостни подскоци хукват из апартамента. В края на серията жената събира скъсаните на лентички пердета с унесена усмивка, а мъжът си чупи крак, докато сваля котката от корниза и го отнася бърза помощ.

Очакваше всяка серия със страстта на пенсионерка. Научила им беше всички навици, познаваше приятелите им, част от роднините и крадеца, който преди няколко седмици им обра къщата. Кръсти ги Освалдо и Касандра. Понякога имаше много работа и не можеше да зяпа, понякога нищо интересно не се случваше, а от време на време ставаше толкова напрегнато, че Кики заспиваше в кафето с бинокъл, подпрян на прозореца.

68 епизод
Караха се страстно. Освалдо се беше напил и крещеше, а Касандра мигаше уплашено срещу него и смутено обясняваше нещо. Изведнъж той я дръпна. Кики чу как изпращя нощницата й. Замахна и я удари. После още веднъж. Красотата й се пропука и се пръсна по пода. Погледът й изсъхна, тялото й се смали наполовина. Остави я да седи в леглото като парцалена кукла и заспа на дивана в хола. На другата сутрин, докато се обличаше за работа, Касандра седеше в леглото така, както я беше оставил снощи. Не трепна, докато я целуваше по челото извинително. Когато вратата се хлопна, стана и бавно започна да си събира илюзиите и мечтите в прашен куфар.

'Едно двойно кафе, моля!'. Касандра остави куфара до бара и се намести на високия стол. Ръцете на Кики трепереха гузно, докато пълнеше цедката. Сложи лед в една гумена ръкавица и я подаде на жената. 'Допрете я до синината. Помага.' 'Ударих се на шкафа', каза несигурно Касандра и срита куфара под стола. 'При такива обстоятелства човек не може да си позволи да бъде оригинален', мислено я оправда Кики.

69 епизод
Освалдо се прибира в пустия апартамент, подритва разсеяно котката и започва бавно и методично да си блъска главата в стената.

Касандра живя у тях дванадесет дни. Станаха толкова големи приятелки с магьосницата, че тя дори разсекрети рецептата на сладкиша. Всяка вечер гостуваше на Кики в кафето и гледаха заедно повторението на 69 епизод. На тринадесетия ден се прибра, направи вечеря и седна да го чака, подпряла главата си с ръце.

70 епизод
Освалдо и Касандра закачат нови завеси на прозорците. Касандра поглежда към кафенето крадешком, усмихва се и помахва с крайчеца на пръстите си. После увива тънки ръце около врата на Освалдо и го целува - в очите й свети примирение, но не и любов. Завесите се спускат.

Nadie

петък, 12 януари 2001 г.

BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част V - Компай Сегундо - Живата легенда ІІ

или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а

По повод на Хиерезуело Сегундо е изключително словоохотлив: ''Macusa' е песен посветена на първата ми приятелка и това се случи когато бях на 15 години. В нея се пее за любовта, която завършва преди още да е започнала. Тя е една лирична песен за жената, която все още е жива и все още ми е приятелка и живее в Сантяго Де Куба. 'Macusa' беше една от любимите песни на Габриел Гарсия Маркес. Концертирането с Лоренцо беше една от най-хубавите епохи в моя живот. Ние внесохме в сон-а простите неща, тези които другите хора никога не бяха казвали и кубинците оцениха поезията ни, нашият натюрел, независимо че бяхме много шумни'.
През 1956 година Компай най-после решава да основе собствена група, с която свири и до днес 'Compay Segundo Y Sus Muchachos'. С тази група Компай направи през 1999 и 2000 година алтернативни турнета на Buena Vista Social Club с хедлайнери Омара Портуондо, Ибрахим Ферер и Рубин Гонзалес.
От 1956 насам Компай продължава да бъде еидн от култовите изпълнители на Куба, която непрестава да се прекланя пред таланта. През 80-те Сегундо участва и в легендарната група Cuerteto Patria под лидерството на Елиадес Очоа, за когото ще говорим обстойно в неговата част от BUENA VISTA История.
Рай Куудър при една от първите им срещи казва: ' Той последният от легендите, от най-добрите, оракулът, изворът, човекът който представлява началото на живота'. А животът на Сегундо е низ от успехи и безграничното му палаво настроение. 'Имам пет деца, малкият Базилио даже свири в групата ми. На 93 години съм, но работя върху шестото. Докато тече кръв във вените ще продължавам да обичам жените. Няма нищо по-хубаво от тях. Какво по-прекрасно има от една романтична вечер'.
Докато съм жив и дишам ще продължавам да обичам жените - това е кредото на един 93 - годишен мъж. Освен да свалим шапка друго не ни остава. Шапка свалят вече 70 години и историци и музикални критици след всяко едно интервю на Сегундо, който продължава да ни учудва със скромността си и себеотдайността към Негово Величество Сон-а. Част он новото възраждане на кубинската музика, която бе забравена през последните 10 години от останалия свят, Компай е началото на нещата. През 1992 година в Испания се наблюдава едно смесване на влечението към традиционния кубинския сон с по-популярната и комерсиална 'trova', за която говорихме в Част І на Buena Vista История и която според Компай е намерила своя крал в лицето на дългогодишния му приятел Синдо Гарей. По същото време испанската общност започва да кани старите легенди на Куба, които да възкресят традицията. Започва издаването на компилации с кубинска музика, което повдига интереса към тази оригинална и абсолютно акустична музика. По това време през лятото на 1994 Сегундо е поканен от кмеството на Севиля и участва в ежегодния фестивал, който същата година е смеска между кубински сон и испанско фламенко. За информация на феновете на същия този фестивал са записани и част от парчетата на легендарния 'One Summer Night' на испанската легенда Пако Де Лусия. Участието на Сегундо във фестивала е истински фурор.
Година по-късно Сантияго Айсерин издава сборния диск 'Антология на Компай Сегундо', а през 1996 започна и бумът на Buena Vista Social Club, който завърши с 'Грами' и най-продаваният уърлд албум за всички времена (към момента на 5,2 милиона копия).
Как целият този шум се отрази на Сегундо? 'Представете си, че това беше като бомба. Скочихме върху планини от слава, обиколихме половиния свят. Свирихме на най-големите сцени, кралски особи ни каниха на големи балове. Но едно ще Ви кажа, аз съм си същият нормален човек, какъвто бях в началото. Тази простоватост и натуралност е това, което хората винаги са обичали в нас. Аз все още пея за всички кубинци, както го правех и преди през моята младост'. След това интервю аз лично настръхнах. За това и продължавам да бъда един от големите почитатели, бих добавил и маниаци (в най-добрия смисъл на тази дума) на Buena Vista Social Club и в частност на Сегундо.
Легендата говори за простоватост, а най-големият пример в тази насока е неговата 'Chan Chan', простичката мелодия, която обиколи света и без която всяка една сбирка на Any Given Thursday Social Club би била пуста. 'Във Франция, тази песен е изключително популярна. Видях с очите си хората, които плачеха по концертите и вдигаха тостове вместо с популярното 'Chin Chin' с моето 'Chan Chan'. Знаете ли песните си имат своята мистерия, своя чар, своята магическа сила. Няма академично определение за това, всичко е магия. Разбирате ли колко невероятно е младите хора на Европа и Куба, които бяха забравили традиционната музика и мислеха само за рок да обърнат очите си към музиката на своите дядовци. Невероятно е'.
Невероятни са и последвалите албуми на Компай и компания 'Lo Mejor De La Vida' 'Calle Salud'. От последния е и парчето 'Dying Of Love' в дует с френския символ Шарл Азнавур, което спечели националната музикална награда на Испания и стана златна плоча.
Успял да се срещне с папата и да пожелае здраве на всички кубинци Сегундо запалва любимата си пура 'H. Upmann No. 4' (работил в заводите на производителя им и в тези на Montecristo) и определя себе си и бъдещето си по следния начин: 'Всеки трябва да има философията да живее по добре. Аз съм учебник на живота. Всяка вечер преди да си легна, анализирам всеки детайл от това което съм направил през деня. Преценям нещата и хората в живота си, които са ми помогнали да не допускам грешки. Не седя на ъгъла да чакам смъртта. Надявам де да достигна 100 и бих поискал от Бога и по-голяма отсрочка, така както направи баба ми. В допълнение ми е нужна малко риба, а що се отнася до удоволствията всеки трябва да си знае лимита. Не трябва да имаш много от хубавите неща, за да можеш винаги да имаш желанието да постигнеш нещо повече и да не ти доскучее. Оттам нататък няколко питиета ром и няколко пури'.
Някой да добави нещо, ……….освен мен.
А за най-големите ни фенове и в добавка за всички текста на емблематичното 'Y Tu Que Has Hecho?' от Buena Vista Social Club Албумът на един от най-близките приятели на Компай, Еузебио Делфин (починал през 1965 в Хавана), написано през далечната 1922 година.

En el tronco de un árbol una niña
Grabó su nombre henchida de placer
Y el árbol conmovido allá en su seno
A la niña una flor dejó caer.
Yo soy el árbol conmovido y triste
Tú eres la niña que mi tronco hirió
Yo guardo siempre tu querido nombre
¿Y tú, qué has hecho de mi pobre flor?
On the trunk of a tree, a young girl
Filled with joy. carved out her name
The tree, touched to the core.
Let a flower drop down to the girl.
I am the tree, so sad and moved.
You are the girl who wounded my bark.
I will always treasure your beloved name
And you, what have you done with my poor flower?



Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част VІ - Ибрахим Ферер (Черната перла)

Carlos

четвъртък, 11 януари 2001 г.

BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част ІV - Компай Сегундо - Живата легенда I

или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а

Някога давали ли сте си сметка, какво означават 93 години?

Много, ама очень много, и то не само като цифра. На тази възраст всичко в живота би трябвало да е безвъзвратно отминало, ако изобщо дишаш и вече не си на двата метра под земята. Когато се търси определение за 'жива легенда' няма никакъв спор относно кавалерът на тази титла - Компай Сегундо.

Кой всъщност е най-възрастният жив изпълнител на земята, който на 93 години продължава да мисли за жени, пури и да обикаля света за да свири любимата си музика?
Кой всъщност е човекът, за който определението на Вим Вендерс 'Bigger Than Life' (По-голям от живота) да изглежда точно и навременно.

Компай Сегундо е не само част от душата на Buena Vista Social Club, той е част от живата история на кубинската музика въобще.

Роден през 1907 година (няма грешка в очите Ви и нямате нужда от очила за да проверите, дали не сме сбъркали цифрата) като Максимо Франсиско Репиладо Мучос в миньорското градче Сибоней, близко до океана, Компай израства в провинцията на Сантяго Де Куба, източната част на страната. Баща му работи като миньор в магнезиевите мини около Сибоней. За същото това градче е и една от най-прочуствените кубински песни, изпята от Омара Портуондо (за нея отделно ще има дисекция и отделна глава от BUENA VISTA ИСТОРИЯ.

По-голяма част от времето си прекарва с баба си, която го задължава да не напуска града до нейната смърт и към която Компай питае дълбоки чувства. Както сам заявява пуши от 5 годишна възраст (т.е вече 88 години) когато пали пурите на баба си в знойните следобеди. В поствоенния период в началото на века в Сантяго Де Куба музиката е предимно от внос, независимо че могат да бъдат чути както хабанерас, така и гуачаритас, трова, сон и болеро.

В началото на 20-те години на века Компай вече е изграден тровадор за да се превърне в истински мит и символ на Куба през следващите 80 години. 'Беше страшно романтично време. Свалях си шапката пред всяка хубава жена и я хвърлях на улицата. Ако и тя ме харесваше прескачаше шапката и ми я подаваше, което бе знак, че вече е моя. Но имаше и случаи когато просто я стъпкваха. Такива времена бяха.' - спомня си Сегундо. На 15 години Сегундо написва и първия си хит 'Yo Vengo Acqui' През 20-те Компай обикаля нощните клубове на Сантяго Де Куба и свири заедно със звездите Нико Сакито и Синдо Гарей независимо, че дните си прекарва като берач на тютюн или като бръснар. По същото време Сегундо си прави и прочутия инструмент, наречен 'armonico', познат още и като неговата любима 'trilina', на която легендата свири и до днес. Инструментът си е вид китара, но седемструнна и е компилация от нормалната шестструнна китара, позната по целия свят, и кубинският 'tres', но с дублирана трета струна, от която да бъде извлечена хармонията, както обича да философства Сегундо.

Сегундо се появява за пръв в Хавана през 1929 година и свири до 1934 година с Nico Saquito Quinteto Cuban Stars. Квинтетът на Сакито е една от най-големите атракции на Куба, а вечерите в клубовете са свързани най-вече с печено свинско с пържени банани и много кубински ром. Групата се завръща в Сантяго Де Куба през 1934, но Сегундо остава в Хавана и се присъединява (като кларинетист) към общинския бенд на града или както го наричат кубинците Banda Municipal de La Habana, воден от учителя Енрике Буено. През 1938 година музикантът прави продължителен гастрол в Мексико с Justa Garcia's Cuarteto Hatuey.

Същата година Компай се завръща в Хавана и се среща с Мигел 'Conjunto' Матаморос, негов комшия по това време. 'Матаморос ми беше съсед. Той беше с тъмна кожа и много ми напомняше за Гардел. По времето когато се присъединих към неговата група той беше кралят на сон-а. В тези години виждах и Бени Море, който се мотаеше из улиците и баровете на Хавана. По-късно той работи и с нас. Никой не можеше да пее като него. Той бе най-добрият в кубинската музика и никога няма да има по-голям от него' - продължава Сегундо, който със страшна лекота говори за годините с Бени Море, една от институциите в кубинския културен живот въобще. Китаристът свири с Матаморос 12 години, като през същото време участва и в групата на Лоренцо Хиерезуело заедно с Марселино Гуера и братята Евелио и Антонио Мачон. През 1942 докато подстригва Лоренцо двамата решават да направят и дуо, наречено 'Lоs Cоmpadres', което просъществува до 1955 година. Дуото е изключително успешно и оставя траен отпечатък в кубинския сон. В този период са написани и абсолютните хитове на Куба 'Macusa', 'Mi son oriental' (My Son from Eastern Cuba), 'Los barrios de Santiago' (The Santiago Neighborhoods), 'Yo canto en el llano' (I Sing on the Plains) и стандартите 'Chan Chan' и 'Cuba canta y bayla'.

Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част V - Compay Segundo (The Living Legend) ІІ

Carlos

вторник, 9 януари 2001 г.

US Box Office: Том Хенкс отново на върха, Майкъл Дъглас и "Трафик" направиха скока на годината

Майкъл Дъглас в "Трафик"

Януари, януари!!!

Американското кино най-после успя да вкара в чарта само големите имена от последните 20 години. Ако погледнем чарта - фрашкано е с носители на Оскар и то от всякакъв пол.

Иначе изненади няма или поне на първото и второ място. Няма и нови филми, които да обърнат чарта с главата нагоре, но има нови "стари".

"Cast Away" или както вече е модерно българското му заглавие "Корабокрушенецът" за трета поредна седмица е на върха. Сумата на общите приходи е вече значителна и е близко до 150 милиона долара. Явно модерните терзания на Робинзон Крузо успяха да разтърсят средностатистическия американски зрител. В Интернет вече се появиха радостни оди от рода на "Изпълнението на Хенкс е достойно за Оскар ..." или "Поредната голяма роля за Том". Както и да е, с всяка изминала година Том Хенкс се превръща в истинска суперзвезда, една от малкото, които са гаранти за "парични постъпления".

На второ място пак е Мел Гибсън с "What Women Want", който завършва първата седмица на януари с общ актив от 137 милиона "доларови единици". Местата си в класацията са запазили и "Miss Congeniality" и "The Family Man".

Въпреки това в чарта имаше сътресение, не с появата на нов филм разбира се, а с влизането в топ 10 на два стари.
Не че трябва пак да се похвалим и да ви досадим с "манията за разбирачество", но Why Bulgaria отново позна.
Не за пръв път разбира се.

За втори пореден път в челната десятка се завърна шедьовъра на Анг Лий "Тигърът и Дракона", който както вече заявихме е новият носител на Оскар за най-добър чуждоезичен филм (нищо, че наградите ще се раздадат в края на март!!!!). Както предположихме в едно изданията ни по повод на чарта, а и в рубриката ни "Кино-новини" появата на "Трафик" не можеше да остане незабелязана. След голямата публична дискусия, дебати, сенаторски изяви и т.н "Трафик" отскочи на третото място в US Box Office, като прелетя от незавидното 30-място през миналата седмица. Филмът излезе на екран в края на годината (22.12.2000) и на пръв поглед никой не му обърна внимание, с изключение на журналистите, режисьорските гилдии и всякакви други общества с "идеална цел", които го засипаха с всякакви награди. Сега вече зрителският интерес е на лице. В интерес на истината "Трафик" е един от най-големите фаворити за наградите "Златен глобус", които по съществото са си така наречените "малки Оскари". Why Bulgaria пророкува (О, ти пророчице на съдбата !!!), че филмът ще има най-малко пет номинации за златните стауетки.
Остава ни да видим, дали ще познаем ... за n-ти път разбира се.

"Трафик" е поредната класика на Стивън Содърбърг, който явно ще стиска палци и за "Ерин Брокович". Филмът е и първата съвместна работа на семейство Дъглас (Майкъл и Катрин-Зита), а във второстепенните роли са Бенисио Дел Торо и Денис Куейд, Албърт Фини и Бенджамин Брат. За никого вече не е тайна, че филмът е разрез на световната търговия с "белия прах" и вместо да си обясняваме неща от рода на "главният герой е....", "действието се развива в ....", "второстепенният герой и главната героиня са....." нека да надникнем в кухнята на филма. Той е базиран на едноименния минисериал на British TV от 1990 година. Първоначално филмът е следвало да бъде продуциран от Fox, но в края на 1999 година сценарият е бил изоставен. По-късно Содърбърг сключва договор и се озовава по егидата на USA Films, но след като от проекта е заинтересован Харисън Форд сценарият отново е в рамките на Fox. В края на март обаче и при невъзможност за старт на снимките през април, първоначалният бюджет ескалира над предвидените първоначално 30 милиона долара и Форд отказва проекта. Fox отново зарязва проекта и оставя Содърбърг да плати от собствения си джоб парите за предварителната продукция и да си търси студио. Режисьорът разбира се се връща в USA Films, но с …… Майкъл Дъглас на борда. "Беше изключително изнервящо" - спомня си Содърбърг. "Задаваха ми въпроси от рода на, има ли филма комерсиално бъдеще, а аз отговарях, дали от Fox си спомнят, че единственият филм с "нарко-тематика", който е направил пари в историята на киното е "Френска връзка" на Уйлям Фредкин с невероятния Джийн Хекмън". Само няколко дни преди началото на снимките към екипа се присъединяват Бенисио дел Торо (като мексиканското ченге) и Катрин-Зита (като жената на нарко-търговеца), заради която сценария е пренаписан, предвид специалното й състояние на "много бременна".
В крайна сметка през далечната 1972 година "Френска връзка" обра "Оскарите", дали няма да се случи същото и в края на март тази година.

Очаквайте през следващата седмица, докъде стигна "Трафик" и ще продължи ли Хенкс да е на мода зад океана.

Carlos

Музикални новини: Еминем за n-ти път в съда

Рапърът Еминем, който е на път да обере Грамитата, следва да се яви в съда в Мичиган през април. Адвокатите на звездата се срещнаха с представители на Оуклъндския областен съд относно продвигнатите обвиния за носене на оръжие. Предварителното изслушване ще се проведе на 9 април, а заседанието на съда е определено за 13 същия месец. Обвиненията са по повод на задържането на звездата на 8 юни 2000 година за незаконно носене и използване на оръжие. На 3 юни същата година Еминем извадил 9 мм. патлак и стреснал членове на рап-банда. Защо ли си мисля, че тези "членове" едва са били толкова любвеобвилни към бялото рап-гаменче?

Аеросмит на Супербоул-а
Ветераните от "Аеросмит" и новобранките от "N Sync" са сред номинираните за изпълнители по време на тазгодишния финал на най-великото шоу на Америка - Финалът по американски футбол на NHL, или както янките го наричат "Супербоул". Говорител на "Аеросмит" заяви, че детайлите около лайв-участието все още се уточняват, като не е ясно, кой кога или дали двете групи заедно ще се появят на сцената. 35-тото издание на Супербоул ще се проведе на 28 януари на Реймънд Джеймс Стейдиъм в Тампа Бей, Флорида.

Боб Гелдоф спечели делото за дъщеря си
Британският ветеран Боб Гелдоф спечели делото относно родителските права върху 4-годишната си дъщеря Тайгър Лили. Върховният съд на Англия присъди правата върху Тайгър Лили в полза на Гелдоф, като отхвърли претенциите на Тина Шор, сестра на вече покойния вокалист на "INXS" Майкъл Хътчинс. Гелдоф се грижеше за дъщеря си заедно с другите си три деца от брака си с Пола Йейтс (по-късно жена и на Хътчинс), която бе намерена мъртва през септември в дома си в Лондон.

Jive Records е № 1 звукозаписен лейбъл на годината
Според изследване на Асоциацията на звукозаписната индустрия на САЩ Jive Records е № 1 звукозаписна компания за годината. Тази награда се дължи на триото, което направи Jive Records известно, а именно момчетиите от "N Sync" и "Backstreet Boys" и нимфетката Бритни Спиърс. Двете момчешки групи и тийн-сензацията укрепиха лейбъла като един от независимите гиганти на пазара. За втори път в рамките на две години "N Sync" продадоха над 10 милиона копия (диамантена плоча) от последния си албум "No Strings Attached". Бритни Спиърс продаде 8 милиона от албума си "Oops! ... I Did It Again", като през 2000 година прибави към и тях и почти три милиона от дебютния си "... Baby One More Time", който вече е 13 пъти платинен. "Backstreet Boys" пък направиха хеттрик през ноември с издаването на "Black & Blue", който веднага стана златен, а по-късно и 8 пъти платинен, а продажбите на излезлия през 1999 година "Millennium" достигнаха "има няма" 10 милиона. Общото за 2000 година трите "златни кокошки" са продали близо 31 милиона диска, а лейбъла над 40 милиона.

ЕМusic съди MP3.com
ЕМusic.com Inc. е завел дело срещу най-големия си противник MP3.com за нарушаване на авторските права на независимите звукозаписни компании, които се представляват от ЕМusic. Повод за началото на процеса е включването на песни от изпълнители, предстявлявани от ЕМusic.com Inc, в популярната услуга MyMP3.com. Базираната в Редууд Сити, Калифорния компания твърди, че врага му от Сан Диего е направил това без да е налице лиценз от индипендънт лейбълите. Искът срещу MP3.com се появява в може би най-неприятното за компанията време, след края на "борбата на титаните" (както я нарекоха зад океана) срещу петте големи музикални мейджъра, които осъдиха MP3.com за същото провинение. В заключение MP3.com постигна извънсъдебни споразумения с тях за изплащането на огромни суми. Искът е заведен от ЕМusic.com Inc. във Федералния съд в Ню Йорк. Първоначалната информация е, че става дума за около 13 000 незаконно включени албума на около 600 независими лейбъла.

Бийтълс - предпочитан подарък за Коледа и Новата година
Проучване на американския пазар около Крисмаса и Новата година установи, че любимите на 1/8 от основателите на Why Bulgaria "Бийтълс" и тяхната хитова компилация "1" е била избрана зай-предпочитан подарък за празниците. Само през новогодишната седмица от компилацията са били продадени над 823 000 бройки, като до момента (в петата седмица от излизането на албума) общата бройка е около 3,35 милиона. Второто място се заема от "Black & Blue" на "Backstreet Boys" с 566 000 копия.

Осведомителна агенция "Ahy Given Thursday"

Carlos

вторник, 2 януари 2001 г.

Кино-новини: Елизабет Хърли глобена

Не е лесно да си холивудска икона, особено ако си Елизабет Хърли. Половинката на Хю Грант бе глобена от Актьорската гилдия със сумата от 10 000 долара, че се е снимала в търговска реклама на Estee Lauder по време на продължилата шест месеца стачка срещу рекламодателите. Актрисата заяви, че не е знаела за стачката. 'Чуждестранните актьори винаги са били уведомявани за такива събития по пощата, което е недостатъчно. Дълбоко съм разочарована, че бордът на директорите не уважи моите доказателства, че никога не съм получавала съобщението за стачката. Надявам се, че заплащайки глобата ще помогна на семействата на членовете на гилдията, които са били ощетени от стачката', продължава Хърли. Ох сладки сънища, ох сладки болки, ощетени били членовете на гилдията? Ами то голям глад ще да е било. В интерес на истината бейзболната звезда Тайгър Ууд, който снима по това време реклама за автомобилния гигант Буик бе глобен със 'само' 50 000 долара, а Бритни Спиърс и 'N Sync, участвали в трейлър на Макдоналдс даже минаха метър.

Дебатът 'Трафик'
Още с излизането си на голям екран (27.12.2000 година) филмът 'Трафик' на Стивън Содърбърг с участието на семейство Дъглас предизвика широк обществен дебат. Сенаторът Орин Хатч, един от най-големите критици на насилието в Холивуд, който даже взе участие с малка роля във филма заяви: 'Не виждам как биха могли да заснемат филма без наличието на секс, наркотици и насилие при положение, че се прави цялостна дисекция на нарко-културата и нейната деградация.' Хатч участва като сенатор, в сцена в която Дъглас номиниран като нарко-барона на Щатите говори пред народните избранници. В същото време Орин Хатч е председател на Сенатската Законодателна Комисия.

Пиърс Броснан и Харлин заедно
Пиърс Броснан и половинката на Джина Дейвис режисьорът Рени Харлин ще обединят усилията си за екранизирането на разказа на Рей Бредбъри 'A Sound of Thunder.' Двамата са в заключителния етап на преговорите да играят, съответно да режисират филма. Продуцентите се надяват филма да тръгне като продукция през първата четвърт на годината за да избегнат евентуална стачка на актьорската гилдия. Филмът ще събере Харлин още веднъж с Франчайз Пикчърс, за които той режисира 'Driven' със Силвестър Сталоун. Сценарият е адаптиран от Томас Дийн Донъли и Джошуа Опенхаймер. Същият проследява историята на герой от компютърна игра, който се отправя на сафари с пътуване във времето на лов за ……. динозаври. Конфронтирал се с тиранозавър, той губи нервите си, излиза от предначертаната геймърска пътека и променя историята.

'Гладиатор' и 'Трафик' водят за Златните глобуси
Римският епос 'Гладиатор' и наркотрафикантския епос 'Трафик' водят съревнованието за Златните глобуси. Всеки от филмите получи по пет номинации. 'Гладиатор' бе номиниран за най-добър драматичен филм, най-добър драматичен актьор (за Ръсел Кроу), най-добър второстепенен актьор (за Хоакин Финикс), най-добра музика (за Ханс Цимър) и най-добър режисьор (за Ридли Скот). Стивън Содърбърг получи две номинации за най-добра режисура (за 'Трафик' и за 'Ерин Брокович'). Другите номинации за 'Трафик' са за най-добър драматичен филм, най-добра второстепенна актриса (за Катрин Зита-Джоунс), най-добър второстепенен актьор (за Бенисио Дел Торо) и най-добър сценарий (за Стивън Геън). Четири филма получиха по четири номинации, а именно: 'Almost Famous', 'Chocolat' на Ласе Халстрьом с Джони Деп и Жулиет Бинош, провалилият се в бокс-офиса 'Wonder Boys' с Майкъл Дъглас и 'Ерин Брокович'.

Още лаври за 'Гладиатор'
Тhe Broadcast Film Critics Assn.'s sixth annual Critics Choice Awards бяха спечелени от 'Гладиатор'. Пет статуетки поеха пътя към създателите на филма. Ръсел Кроу получи наградата за най-добър актьор за втори пореден път след като през миналата година триумфира с 'Вътрешен човек'. Другите отличени от екипа на Ридли Скот бяха операторът Тим Матисън, шефът на декорите Артър Макс, композитора Ханс Цимър, който освен това се бореше и с 'Пътят към Елдорадо' и 'Мисията невъзможна 2' (и мен да ме номинират три пъти и аз ще спечеля) и Хоакин Финикс за второстепенна мъжка роля. На 22 януари тази година ще бъде обявена наградата за филм на годината, който за пръв път ще бъде избран от 11, а не от 10 заглавия, а те са: 'Almost Famous' (DreamWorks), 'Billy Elliot' (Universal Focus), 'Cast Away' (20th Century Fox/DreamWorks), 'Crouching Tiger, Hidden Dragon' (Sony Pictures Classics), 'Erin Brockovich' (Universal Pictures/Columbia Pictures), 'Gladiator' (DreamWorks/Universal Pictures), 'Quills' (Fox Searchlight), 'Thirteen Days' (New Line Cinema), 'Traffic' (USA Films), 'Wonder Boys' (Paramount Pictures) и 'You Can Count on Me' (Paramount Classics).

Алмодовар показа среден пръст на Щатите
След като дълги години испанският маестро е ухажван от Холивуд да направи американския си дебют и след като той почти бе склонил за 'Paperboy', Алмодовар отново не изневери на себе си. Испанският режисьор обяви, че преди историята за вестникарчето (която изобщо не е сигурно дали някога ще заснеме) ще заснеме филм със заглавието 'La Mala Educacion' (The Bad Education). Алмодовар заяви, че за него е изключително трудно да работи на език, който не е неговия роден, а новата му творба разказва за училищното му обучение през 60-те години под вещото ……… свещеническо ръководство.

Спилбърг с нова къща, бесни съседи и рицарски сан
Стивън Спилбълг се кани да строи за жена си (актрисата и любителка на конете Кейт Капшоу) нова къща на пет етажа и конна площадка. Адвокатът на съседите му (фермери) Джон Мърдок заяви, че това е унизително и абсурдно, а идеята да изравнят хял цълм за направата на конния комплекс е направо нахална. Планира се съоръжението да заеме 27 000 квадратни метра, а предварителните разходи са изчислени на близо 7 милиона долара. Към това следва да бъдат добавени и още 5,75 милиона, които режисьорът ще заплати на собствениците на земята. Междувременно Спилбълг ще бъде коронясан за рицар на Британската империя. Почетната титла ще бъде връчена от посланника Сър Кристъфър Майер (от името на Нейно Величество Елизабет ІІ) във Вашингтон на 29 януари.

Осведомителна Агенция 'Any Given Thursday'

Carlos

US Box Office: Честита Нова Година по американски (с пачки и пуканки), може и по български (с дряновица и прасенца)

Брадатият Хенкс

Честита Нова Година, Век, Хилядолетие и прочие на всички уеб и Why Bulgaria-маниаци.
Нашите срещи продължават по график и няма да спрат, защото ни е гот или поне все още ни е гот да ви досаждаме с нескопосани анализи, пророчески дарби, критикарски полюции и т.н. откровения.

Good (това би трябвало да е 'гот' на американски) им е и на янките. Имат си нов президент, ако в началото на миналото хилядолетие никой и не беше чувал за САЩ в края му всички знаят откъде се пуска топлата вода на доларово кранче.
2000 година си отиде.

С нея си отиде и рекорда от 1999 година, когато американският данъкоплатец наля цели 7,45 милиарда $ долара в касите на киноиндустрията. През 2000 година тя нарасна на 7,67 милиарда или с цели 3% повече.
Nothing personal, just business.

Бизнес, бизнес, ама то голям. Едиственият спад спрямо 1999 година е факта, че едва пет филма преминаха майсторската бариера от 200 милиона $ приходи, а именно програмираният за това 'Mission Impossible 2', 'Toy Story 2' (239 млн.), 'Гладиатор'-чето на Ръсел Кроу (260 млн.), 'Американски прелести' (217 млн.) и нашего любимца 'Гринч'-а. В интерес на истината летежите и висенето по скалите на специалиста по невъзможни мисии Том Круз е и касов шампион на годината с 394 милиона долара приходи по белия свят.

Общият сбор е 19 филма преминали границата от 100 милиона долара или с един повече от 1999 година.

Два от тях направиха това в самия край на годината. ''What Women Want'' с татко Мел се закрепи пак на второто място, докато 'Cast Away' на Земекис и Хенкс удържа първата позиция и превзе стоте милиона рубикона на десетия ден от премиерата си. С това новото отроче на Земекис стана и най-гледания филм в Щатите в четиридневката около Нова година за всички времена.

Не Ви ли писна от това всяка седмица да пиша 'най-най, по най-най, изобщо ама върхът най-най'. То има ли нещо което зад океана да е 'най-най' и да се задържи дълго с тази табела щом е свързано с пари.

Историята на Чък Ноланд, търговският пътник на FedEx (чийто чартърен самолет катастрофира) попаднал на безлюден остров, силно напомня за добре познатите ни терзания на Робинзон Крузо и неговия автор Даниел Дефо, но лошо няма. Щом го гледат, значи става или поне така ни научиха да мислим, изчезне ли някой, считайте го за muerte. И бедничкият започва едно такова голямо емоционално и душевно journey, че пушек се вдига. Най-интересното в този случай е, че носителката на Оскар Хелън Хънт хем помага на Хенкс да задържа лидерската позиция в Топ-а, хем му подлива вода и гледа да му ритне столчето давайки едно рамо и на Мел Гибсън като част от жените около него. Подмолен камък за екипа, снимал в околоностите на Фиджи са били асоциациите тук с Крузо, ту с популярните зад океана 'Островът на Гилигън' или телевизионният сериал 'Survivor'. Аз пък се сещам за един рядко тъп-филм с 'островен', 'оцелявай бавно' сюжет от ранга на 'Синята лагуна'. Автор на сценария е Уйлям Броулс, който прати Хенкс на борда на Аполо 13, а Хенкс успя да свали близо 50 паунда (колко килца ли е това?) за добие вида на модерния Робинзон Крузо.
Борбата на Хенкс с оцеляването продължава, а моите очаквания са, че 'Cast Away' ще бъде и първият филм за 2001 година, който ще загърби 200 милиона долара.

За третото място се сборичкаха премиерите от миналата седмица 'The Family Man' на Кейдж и 'Miss Congeniality' на Сандра Бълок. И ако през премиерния уикенд Кейдж успя да се наложи, то през тази седмица Бълок си отмъсти превземайки на абордаж третата позиция. Сандра отдавна търсеше челно място в чартовете, за да оправдае продуцентските си напъни, особено след последния пълен провал, наречен 'Gun Shy', който някой велик преводачески талант преведе като 'Едно лудо ченге'.

Айде-е-е, пак почнах с критиките. Абе дай нещо по-позитивно бе момче, стига с този критикарски уклон.

В 'Мис незнам си коя си' освен Сандра участва и Бенджамин Брат, който по едно време делеше времето и леглото си с хубавата жена Джулия. На Бълок явно и е писнало, защото Доналд Петри ('Сърдите старчета') поема режисурата една седмица преди началото на снимките на продукцията след като първоналния режисьор Хю Уилсън ('Клуб първа съпруга') напуска продукцията. Комедията разнищва проблемите на агентка на ФБР, която приема да участва в конкурс за ……

Ама много се разприказвах, вместо да Ви сурвакам.
И тъй сурва, сурва Весела Нова Кино-година. Дръжте се с нас и ще сте в час с всичко по-значимо от света на киното.
И спирам, защото заприлича на '24 квадрата'.

Очаквайте при следващата ни среща …….. каквото Дядо Коледа донесе, ако не дойде, чакайте Дядо Мраз.

Осведомителна Агенция 'Any Given Thursday'

Carlos