петък, 30 март 2001 г.

Кирливите ризи (по повод ‘Един делничен ден на ...’)

Има ли такова нещо като средностатистически българин? Нещо като онзи средностатистически Иван Иванов Петрович на Илф и Петров, който консумира хиляди продукти, чисти си зъбите с хиляди клечки за зъби и пуши хиляди цигари. Именно средностатистически образ. Според Nadie това е Марко Тотев. И както добре го е описала съм склонен да й вярвам. Разбирам какво е имала впредвид с това прекрасно описание на един средностатистически ден на средностатистическия Марко Тотев.
Когато се ‘пробужда’ Марко усещам кръвясалите му очи, напуканите му от парното устни и мътния ирис на очите му. И болното ми въображение веднага рисува хаотичния мисловен процес на Марко. Най-вероятно нещо от рода на:

‘…вкъщи, мдааа…, …мамка му пак ще се ходи на работа…, …ще трябва да ставам., …да се мия…, …тази повлекана жена ми още не се е събудила…, …децата и те не са станали…, …а те са малоумни…, …господи, мои деца ли са това…’

И неща в този дух. На Марко му е крив целия свят. Той не рабира защо не живее като комшията отсреща, с лъскавата му кола, красивата му жена, интелигентния му син, който учи в Англия и интелигентната му дъщеря, която има собствена търговска верига от луксозни бутици. ‘Как няма да се усмихва като си има всичко това?’ мисли си Марко. И как няма да му е добре? И като продължение на собственото си самосъжаление започва да обвинява всички около себе си – жената, децата, въпросния комшия, правителството, господ… И не помисля, че вината е у него. Не помисля, че собствената му некадърност да живее е причина за това.
Защо стана така? Защо хората не могат да видят, че вината наистина е у тях? Кой е виновен за това? От ‘висотата’ на моите 22 години смея да твърдя, че държавата ни е скапана, защото ние сме скапани. Не можем да живеем. Не знаем как. Хората са вяли и апатични. От време на време в тях се пробуждат някои граждански инстинкти но през повечето време спят. Не усещат как минава животът им. Загризани в някаква мощна рутина работят в предприятията, частните фирми, заводите и карат таксита за някакви си мизерни 200-300 лева на месец. И не помислят за промяна. Не знаят как. Вече спряха да се усмихват. Тази апатия се прехвърля и върху семействата им, децата им. Какво да правят тези хора? С какво да се захванат? Изкарали са някак си техникум или са избутали висшето. И освен тази глупава специалност си нямат нищо друго. Но не помислят за промяна. Не искат да разчупят оковите на рутината. Защото са свикнали с нея. А рутината е удобна. Не изисква от теб да мислиш, а само да действаш. И винаги води към застой…
А Марко Тотев се взема насериозно. ‘Аз съм създал семейство, имам жена, деца, отговорности…’ като че ли това му позволява да прави всичко. Като че ли е причина за гордост. Глупости – гъделичкане на личното его. Самоубеждение, че въпреки явната глупост на жената и децата, човекът си има нормално семейство. И живее нормално.
Мдааа. Хората трябва по накакъв начин да разберат, че имат отговорности към държават и обществото, в което живеят. Че трябва да мислят по граждански, а не за ‘днешната далавера’. Защото всеки може да псува политиците. Но кой се хвана да направи нещо по този повод? Кой се опита да промени нещо? Има си начини за борба, човек само трябва да има желание. Не да оплаква скапания живот и скапаната държава, а да потърси начин за промяна. Дори само да пусне една търсачка в Интернет (или да накара някое от децата си да го направи вместо него) за да прочете конституцията, законите, касаещи гражданското общество – да види какви права има и как може да контролира политиците, които вече си мислят, че са недосегаеми. Ами недосегаеми са, я! Като няма кой да им удари спирачките навреме…

Vorbis

четвъртък, 29 март 2001 г.

Един делничен ден на ...

Уважаеми читатели, днес ще ви запознаем с никому неизвестния, обикновения, средностатистическия гражданин на България. Името му е Марко Тотев, но всяка прилика с лица и събития е просто съвпадение (особено приликата с лица, тъй като той такова си няма). Камерата ще го следи навсякъде за вас. Ще проникнем в най-големите му тайни и ще се разровим в кирливите му ризи (пфу, Vorbis, я ела да поемеш ти епизода със ризите, моля те! Хем и без друго отдавна изчезна от небосвода син).

7.15– 9.00 Ставане от сън. Личен тоалет. Преглед на сутрешния вестник. Обличане. Поздравяване на детегледачката. Целуване по бузата на съпругата и двете дечица – момченце и момиченце, просто да ги изпапкаш! Шофиране до работното място. Придвижване от паркинга до работното място.
9.00 – 18.00 Труд
18.00 – 22.30 Шофиране до дома. Целуване по бузата на съпругата и двете дечица. Сбогуване с детегледачката. Вечеря. Гледане на новините. Гледане на филм (евентуално) или лично време за любимото хоби – колекциониране на пера от алпийски шапки.
22.30 – 7.15 Секс със съпругата (много евентуално). Сън.

Ох, извинявайте! Объркала съм хората и държавата! Това горното ми го прати една приятелка за животът й с нейния швейцарски съпруг в Лозана. А ето сега обещаният ден с Марко Тотев:

7.15 – 7.30 – Събуждане.
7.30 – 7.45 - Пробуждане.
7.45 – 8.00 Излежаване.
8.00 – 8.05 По-дяволите-какво-стана-пак-че-така-свински-се-успах.
8.05 – 8.15 Навличане в движение на ризата с костюма, пиене на кафе на крак паралелно, окапване на ризата.
8.15 – 8.25 Псувни по повод накапаната риза. Преобличане.
8.25 – 8.45 Будене на жената и двете дечица.
8.45 – 9.00 Крещене по жената и двете дечица стига са се размотавали, мамка му, пак закъсняват!
9.00 – 9.10 Опит да се запали ‘Самарата’.
9.10 – 9.20 Ядно ритане на задната гума на ‘Самарата’ и блъскане по капака!
9.20 – 10.00 Зарязване на жената и децата да се оправят сами. Утринен крос до спирката на трамвая. Чакане. Чакане. Чакане. Кратка схватка с двама напористи пенсионери. Победа по точки. Возене.
10.00 – 10.15 Добиране до работното място. Пушене на балкона с колежката с най-хубавите очи.
10.15 – 10.30 Труд.
10.30 – 11.00 Задължителна 30-минутна почивка.
11.00 – 12.30 Разгорещена дискусия на тема вчерашния мач България-Ирландия, ще се класират ли наш’те за финала и как ше се класират, като за нищо не стават и треньорът им е куц.
12.30 – 13.30 Обедна почивка.
13.30 – 14.30 Оперативка. Шефът се кара, служителите играят на бинго по една табличка с най-често употребяваните клишета в работата. Марко печели две поредни бинга – колегите обещават да го черпят бира след работа по този повод.
14.30 – 15.30 Разгорещена дискусия относно изборите, и едните, и другите са маскари, аз ако стана депутат първо ще ги разстрелям всички, дето сега ни управляват, само гледат да напълнят гушите, никой за народа не мисли, ама българите сме овце, робско племе и си трайкаме само.
15.30 – 16.00 Задължителна 30-минутна почивка.
16.00 – 17.00 Издирване по телефона на монтьора, уговаряне на час за ремонт на ‘Самарата’.
17.00 – 17.30 Разговори с приятели за уговорка на кварталното мачле в неделя.
17.30 – 18.00 ‘Нощен труд’
18.00 – 23.30 Обещаната бира с колегите.
23.30 – 00.00 Изпълнение на ‘Хубава си моя горо’ на четири гласа по дългия криволичещ път до дома. Опит да се обясни на таксиметровия шофьор къде се намира улица ‘Тле-рте-лрте-Тре-петлика-да-й –ебеш-майката’.
00.00 – 00.10 Целене на ключалката. Пръхтене.
00.10 – 00.15 Лягане до жената с обувките както си е. Напълно безрезултатен опит да се убеди жената да направи една свирка.
00.15 – 7.15 Хъркане. Бълнуване: ‘Таа държава никога нема да се оправи!’

Nadie

сряда, 28 март 2001 г.

Yellow sub-Marin

Марин е името на таксиметърджията, който ме обслужва тази сутрин. Пише го на едно измърляно стикерче, залепено върху жабката. Йелоу, разбира се, е цвета на таксито, което от вътре е по-скоро блек от мръсотия и наслоил се цигарен дим. Ама нали бързах, а и още не си бях открехнала красивите очи, не можах навреме да се оттърва с лека уплаха, щото се целех само в големи червени цифри 12 80. Обявявам дестинацията си, стисвам в потна ръчица двата лева и потъвам в типичната утринна кататония.

Марин чувствува нужда да е любезен: ‘Студеничко стана май! Ми то с това време...’, скача върху клаксона и спирачката едноременно ‘...глей я сега тая! Ама направо на бас можех да се хвана, че жена кара!’, сваля прозорчето и започва да крещи ‘...ако слезем ш’те събудим, п...о непоръбена!’ Попълнете липсващите букви сами – предлагам ви няколко варианта: атк, ринцес, римабалерин, олска мишк, релестна хубавиц. Никой не позна, за съжаление!

Марин усилва радиото, за да забрави за неприятния инцидент. ‘Нина, Нинаааааа, сладката Нина! Нина, Нинаааааа, гаджейполовина!’, си припява под нос. Не смея да му кажа да го спре и че чалгата забавя жизнените ми функции, защото нали преди минутка само станах свидетел на отношението му към женския пол. По-добре да пее за Нина, отколкото да я псува, нали така. Освен това сме едва на половината път и ако му се опъна, може да ме свали, както направи един негов класово осъзнал се колега миналата седмица. Помолих го да не пуши, защото ми става лошо, а той отби рязко вдясно и ме изгони от таксито. Добре поне, че не ме наби, защото съм доста крехка и не нося на бой.

Марин закъснява с мигача. Върху нас връхлита една маршрутка. След разглеждане отблизо на предното стъкло установявам, че е много твърдо и хладно, но че иначе си е нормално като консистенция и се чупи точно както производителите са го предвидили – на зърна. Марин вече е изскочил от колата и крещи на колегата такива неща, от които ми клепват ушите. Държейки се за цицината изпълзявам от таксито. Питам възпитано Марин дали ме иска за свидетел, но той само махва с космата ръка и ме отпъжда. С треперещи крачки поемам към офиса, който, слава Богу, е останал само на две преки. Изчислявам, че ако се блъскам всяка сутрин, със спестените неплатени парици ще мога да си купя личен автомобил на пенсия. Нищо, че ще бъде с инвалидни номера.

Nadie

Хвърчащите хора


Нали се сещате за тази (детска) песничка, пускаха я по радиото едно време, когато ние - сега трийсетина годишни, - едва ли сме разбирали и наполовина за какво става дума... Отвреме навреме след това сме се сещали за този малко тъжен, малко смешен глас на бате Асен, но последният път ме подсети едно (електронно) писмо, което започва така:

Е, здравейте най-накрая!
От отдавна искам да ви пиша, но все не ми остава време от работа и глупости ...
Вече се бях отчаяла, че такива като вас няма и ‘летящите хора’ са на изчезване!

И настана едно ровене в Интернет за текста, и едно прелистване на томовете на Валери Петров, но уви. Докато накрая се сетихме да направим това, с което може би трябваше да започнем - with a little help from my friends, особено from съпругата на един приятел, която е детска учителка по музика и която изнамери една стааара, стара плоча, после на касетка, слушалките на уокмена в ушите и пръстчетата ми на клавиатурата ...

Хвърчащите хора

Валери Петров

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.

А ний бутаме някакси и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.

И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен ‘Фиат’.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?

July
-------------------
Рисунка: July

вторник, 27 март 2001 г.

Пролет-аризация

Не, сега не е време за поезия…
Н.Вапцаров


Магията на пролетта измъкна хората от панелките и ги пръсна по парковете. Помня как току преди миналия Великден излязохме в Южния. Някой беше изтупал поляните и беше ги набол с глухарчета. Беше зачулил сухите клечести дървета с ярки розови, жълти и бели ароматни покривала. Коритото на реката блестеше изчистено. По алеите нямаше и троха. Имах чувството, че и гълъбите беше сколасал да изкъпе, да му се невиди! Чудех се кой е вълшебника.

Тая пролет далеч не е толкова романтична. Пролетта на наш’то недоволство. Няма ден без протест. Таксиметровите шофьори, канесебейците със смешни лилави шапки, шествия, бдения, намръщени физиономии по улиците, подтиснати хора, които не могат да изгонят зимата от душите си. Търпението и търпимостта са крехки като напъпилите дървета. Седя в кварталната градинка и слушам с половин ухо кварталните майки да крещят на кварталните си дечица ‘ела тука щот ш’те пречукам!’. После посръбват от кафенцето, дръпват от фаса и клюкарстват: ‘глей сега тука ква е кочина, кошчетата преливат, счупени бутилки, пясъчника пресъхнал, общината, кмета, изборите, и едните и другите са маскари, абе кво да се прави, скапана държава сме, Кристияне, не дърпай Натали, щото ше дойда и ше ти откъсна ушите!’ После смачкват фасовете с петички, хвърлят чашките зад пейките и си прибират чeдата за обяд.

Тръгваме и ние да се прибираме и изведнъж…. Откриваме вълшебника! По коритото на Юженпаркската река шетат десетина дечица с огромни чували в ръцете. Бодат с железни шишове зимата по мръсните парцалаци и я събират къс по къс. Боклучавата река се усмихва пролетно. Едното зелено патрулче се навежда и пуска по течението малка хартиена лодка.

Nadie

US Box Office: Пост-оскаровата епоха завърши с победа на Why Bulgaria

Ей, не ми вземайте Оскара, че...

Здравейте Оскар-маниаци,

Благодарим за гигантското влизане на страниците на Why Bulgaria, посещавайте ни често за кино-маниаците, винаги сме на линия. Безсънието си струваше заради Вас.

Чичо Оскар си раздаде наградите. Тази година всички са доволни, даже и ....... Марша Гей Хейдън. Едва ли на същото дередже са семейство Ръсел-Хоун-Хъдсън. Всички имаха достатъчно време да позират, да дадат задължителните интервюта и към 09.00 часа българско време се запътиха да поливат успеха и неуспеха към баловете. За тези от вас, които не са имали възможност да следят пост-оскаровите бални неволи, най-големите събития се развиха на партитата на компанията Dreamworks (и на мен да ми дадат пет оскара и аз ще празнувам) и на задължителния Governor-бал. Челистът Йо-Йо Ма не изпускаше нито за момент изпод очите си ........ 266-годишното виолончело, на стойност 2,5 милиона долара. Междувременно стана ясно, че след десет години в Шрайн Аудиториум церемонията ще намери ново ‘селище’ и то в Холивуд. От следващата година наградите ще се раздават в новостроящата се Кодак Тиатър, която ще има капацитет от 3300 места. Сградата има за съседи прочутият Чайнийз Тиатър и хотел ‘Рузвелт’, където първоначално е стартирало раздаването на наградите.

В крайна сметка суматохата около най-голямото събитие за кино-маниаците премина, а това едва ли ще е чудо за три дни.

Прогнозите на Why Bulgaria за шестте главни стуетки се изпълниха на 2/3, докато тези за общото разпределяне на Оскарите на 95%. Абсолютни точни бяхме по отношение на ‘Тигър и Дракон’, нацелихме приблизително постиженията на римската сага, потвърдиха се и очакванията ни, че ‘Корабокрушенецът’ ще си тръгне с празни ръце, а Джулия Робъртс и Бенисио Дел Торо ще си вземат своето.
Единствената разлика бе, че от това пари не направихме, докато оттатък Много Голямата Вода надпреварата за Господин Долар (щях да кажа Янки Зефир) продължава.

А през Оскаровия уикенд Why Bulgaria позна и новият № 1 в US Box-Office. Както си говорихме през миналата седмица Heartbreakers ще е най-големият враг на ‘Exit Wounds’ за първото място. Heartbreakers е и новият победител в чарта. Филмът е на режисьора Дейвид Мъркин, а актьорският ансамбъл е почти ‘чисто женски’ – Дженифър Лав Хюит, Сигърни Уивър и Ан Банкрофт. Към тях обаче трябва да прибавим и силното мъжко присъствие на ветерана Джийн Хекмън и ‘доброто момче’ Рей Лиота. Сниман предимно в Палм Бийч, Флорида романтичната комедия с крими-елементи разказва за връзката ‘маман-щерка’ и техните жертви. Heartbreakers е типичното доказателство за превратностите на съдбата в Холивуд. Сюжетът на филма се размотава из западното крайбрежие от 1996 година. Първоначално за главните женски роли са избрани Анджелика Хюстън и Алишиа Силвърстоун, по-късно тандемът се оформя около Шер и Дженифър Анистън, докато се стигне до сегашния вариант Уивър-Хюит. 12,3 милиона долара приходи стигнаха за първото място на Heartbreakers, докато с малко над 10 милиона второто място бе заето от режисьорския дебют на Гари Хардуик The Brothers. Филмът проследява историята на четири афро-американски юпита (нали уж юпи, беше дума само с бял корен).

Първенците от миналата седмица ‘Exit Wounds’ и ‘Enemy At The Gates’ отстъпиха съответно на трето и четвърто място.
Пети отново е шедьовърът на Анг Лий и както изглежда даже и преминал 100 милионовата граница няма никакво намерение да отпада от първите десет на Америка. Тази инерция от Златните глобуси, номинациите и четирите награди Оскар ще се запази поне още две седмици, а и всичко живо говорещо английски ще отиде на кино под надслова ‘абе, аджеба, я да отидем да го видим това чудо дето има субтитри и дето му дадоха четири Оскара’.

Както може да се очаква ‘Трафик’ и ‘Шоколад’ отново са в Топ 10, но докато режисьорският Оскар на Содърбърг задмина 100 милиона долара приходи, независимата продукция на ‘Мирамакс’ се задържа на кота 60.
Третото ново предложение за седмицата ‘Say It Isn’t So’ се приземи на десетото място, което си означава тъжни финансови дни за филма с участието на Хедър Греъм и Крис Клайн.

Очаквайте през следващата седмица, дали триото Уивър-Хюит-Банкрофт ще успее да се пребори с другото женско трио Ашли Джъд-Елън Баркин-Мариса Томей, което ще щурмува чарта с ‘Someone Like You’, макар че нашият фаворит е ............ Spy Kids на Робърт Родригез и Антонио Бандерас.

P.S.
И накрая за всички фенове, които не успяха да видят ‘лебеда’ (бих казал патката) на Оскар 2001.


”Патката”

Carlos

Музикални новини: Еминем и Мадона водят Детройтските музикални награди

Еминем, Кид Рок, Карл Крейг и Мадона са сред номинирани за ежегодните Detroit Music Awards. Същите ще бъдат връчени на 6 април тази година в Стейт Тиатър в града на автомобилната индустрия. Наградите се раздават под егидата the Motor City Music Foundation, която е с идеална цел и поддържа развитието на музиканти от този район. Номинациите са определени на база на гласовете на над 3000 професионалисти, които работят в музикалния бизнес в района.

Елвис Пресли - топ мъртва звезда
И това го доживяхме. Американците да измислят класация за най-богатия мъртъв музикант. Разбира се зад начинанието стои мега-списанието Forbes, чието единствено занимание е да пресмята, кой колко пари е направил в сравнение с миналата година, от какъв бизнес и колко могъщ е в света на бизнеса. Специалистите са изчислrли, че макар и мъртъв кралят на рока в момента ‘прави’ повече пари, отколкото преживе. Да му имам проблема? През миналата година той е спечелил общо 35 милиона долара от продажби на албуми и от приходи от имението му ‘Грейсленд’. Другите големи покойници, които продължават здраво да припечелват са Джон Ленън с 20 милиона, Джими Хендрикс и Боб Марли с по 10 милиона, Франк Синатра с 6 милиона, Джери Гарсия с 5, а единствената жена в списъка е Мерилин Монро със скромните 4 милиона долара. Аз лично предпочитам да съм си цел целиничък и да съм в края на класацийката.

Бляк Сабат на ESPN Action Sports and Music Awards
Поредната порция награди ще се раздадат на 7 април в L.A, а те са ESPN Action Sports and Music Awards (и такива има, не се шашкайте). Сред лайв-пърформърите, както им викат янките, са ветераните от Бляк Сабат, Бен Харпър, групите Инънсънт Криминалс (има ли такива?) и Де Ла Соул, както и култовият рапър Бъста Раймс. Шоуто ще се предава по канала ESPN на 10 април. Водещи ще са актьорът Крис Клайн, топ-моделът Ребека Ромин-Стамос и не по-малко култовият рапър LL Cool J. Церемонията ще почете всички сърфисти, сноубордисти, карачи на BMX-колела, мотоциклетисти, скай-дайвисти и изобщо всякакви n-сти и всички свързани с екстремните спортове и екстремната музика.

Guns 'N Roses на Роскилде
Супер-рок-фестивалът в Роскилде отново направи звезден афиш. Малкото селище на 30 мили от Копенхаген ще приеме европейските фенове от 28 юли до 1 юни тази година. Засега е потвърдено участието на ‘гънърите’, Боб Дилън, Нийл Йънг, Роби Уйлямс и Ник Кейв с групата си the Bad Seeds. Започнал през 1970 година фестивалът в Роскилде е най-старият фест на открито. През миналата година фестивалът беше прекратен след като девет души загинаха по време на концерта на Pearl Jam. Организаторите твърдят, че са взети всички предохранителни мерки, трагедията да не бъде повторена. Нарочна комисия на Датското министерство на правосъдието заяви в официален доклад, че независимо от лошата комуникация и некоординираност на връзката между отделните охранители, организаторите не могат да бъдат виновни за случилото се. Очаква се посещаемостта на фестивала да бъде около 75 000-90 000 души на вечер.

Осведомителна агенция ‘Any Given Thursday’

Carlos

понеделник, 26 март 2001 г.

A Night At The Oscars

Чичо Оскар!

02.30 часа

Пред телевизора съм. Будувам. За десета година поред. И как няма да будувам. Нощта на Оскарите е. До мен кротко дреме малко ‘уокърче’ и се опитва да стопи двете бучки лед. Едва ли ще е първото и последното. Тази нощ в Шрайн Аудиториум се раздават златните статуетки, които променят живота на звездите. Тези звезди оттатък океана, които превръщат киното в мечти, т.е Вечерта на мечтите е, и аз не мога да я пропусна.
Пък и сме обещали Why Bulgaria да е първият български сайт в историята на българското Интернет-общество, който половин час след приключването на церемонията да излезе exclusive с превю за най-шеметната вечер на годината.
Започвам да отпивам от чашата с ‘уокърчето’ и да го меся с кафе. Пръстите ми шарят по HP-то. Вечерта ще е дълга.
Скелето пред Шрайн Аудиториум най-после е вдигнато нищо, че след себе си е оставило петима ранени. Червеният 2900 квадратов килим е опънат. Статуите на ‘чичо Оскар’ гордо са изпънали вратовете си и чакат гостите си. Феновете нощуват в палатки около залата от два дни. Наоколо има всичко. От пратките на ‘Fed Ex’, които напомнят за професията на Том Хенкс от ‘Корабокрушенецът’ до бутафорни гладиаторни мечове. Всеки стиска палци да види любимеца си, да извика по американци, да му щракне едно кандро и да си отиде доволен в къщи.
Нощта на Оскарите е.
По предварителни данни една дузина агенти на ФБР щъкат около Шрайн Аудиториум за да слухтят около евентуални атентатори на Ръсел Кроу, който е получил смъртни заплахи през последните дни.

02.45 часа
Червеният килим започва да напъва мишци посрещайки първите си гости.
Една от първите пристигнали е Джоан Алън, която е номирана за най-добра женска роля за ‘Претендентът’. В плътна червена рокля около врата Алън обяснява, че е била под душа и слушала пеещия си папагал, когато разбрала, че е получила номинация. Бен Стилър не очаква да спечели Оскар, след като и не е номиниран. Гаджето му гордо се перчи в турскосиня рокля на Версаче с деколте, от което можеш да получиш сърдечен удар. Най-големите претенденти на вечерта все още се опитват да паркират осемметровите лимузини. Не те разбира се. И шофьорите са хора. Все пак има още час преди Стив Мартин да започне първото си хостване на Оскарите.

03.15 часа
Стинг се е запътил за да изпълни песената си от номинирания пълнометражен филм на Уолт Дисни ‘The Emperor’s New Groove’. Дали ще последва примера на Елтън Джон и Фил Колинс, които грабнаха статуетките за филмите на Дисни ‘Цар Лъв’ и ‘Тарзан’? Ханс Цимър, обяснява на родния си немски език, какво чудо е да преминаваш от парти на парти в нощта на Оскарите и очаква поредния си Оскар за най-добра музика за ‘Гладиатор’. Все пак това е седмата му номинация въпреки, че би се радвал да спечели и неговият кумир Енио Мориконе за филма ‘Малена’, което е ‘едва’ петата номинация на италианския маестро. Дотук мъжете изглеждат повече от стандартно. Черни костюми или блейзъри от Версаче или Армани със стандартна тъмна вратовръзка или папионка. Ах как ми липсва Самюъл Джаксън и неговата задължителна реклама на ‘Кангол’ и стил на обличане ‘Холивуд посреща братята от Харлем’. Хоакин Финикс и неговото Армани са дошли с майка си. Всяка година има по един такъв, я с майка си, я с баба си. На близо е и сър Антъни Хопкинс. Английският джентълмен разказва, че през този ден е правил същото както и през предния. Закуска, крос и айде на Оскарите. Човекът е свикнал, как да бъде нервен. Да не му е за първи път. Най-вероятно ще презентира някоя награда. Малко време остава и ще разберем.

03.35 часа
Първата ‘тигрица’ е на свобода. Ослепителната Мишел Йео споделя, че никога не би пропуснала вечер като тази. Цели три часа й е отнело гримирането, поставянето на бижутата и обличането на страхотната рокля на хонгконгския дизайнер Ченг (отговорен и за костюмите на ‘Тигър и Дракон’). Черната рокля със сиви пайети олицетворявала тигъра и дракона. Че кой друг? Кейт Хъдсън, която е и нашият фаворит за най-добра второстепенна женска роля, не е облякла роклята на майка си, както предположиха някои таблоиди. Светлосинята одежда на ресни е била проект на дизайнерката Стела МакКарти. Хъдсън е придружавана от съпруга си Крис Робъртсън. На дневен ред е Лора Лини с познатата си руса коса, хваната на кок. Червената рокля на Валентино контрастира с черния смокинг Армани на баща й. Шестата номинация на Елън Бърстийн не е нищо ново за академията. Новото е, че Бърнстийн е придружавана от сина си, а около врата й изящно пада бижу, наречено The Sunny King на Кристиян Диор, което дизайнера й е заел за нощта на Оскарите.

03.50 часа
Задава се втората голяма група ‘номинирани’. Ед Харис, Джуди Денч с някаква странна червено-черна рокля (червеният бил любимият цвят на съпруга й), Джофри Ръш и …. семейство Дъглас, като Men and Wife In Black. Майкъл надълго и нашироко обяснява, що за вкус имала Катрин-Зита. Дани Де Вито използва момента и shake hands с Майкъл Дъглас, който изглежда в познатия си стил на банкер от Уолстрийт. Дани Де Вито пък има вид на еврейски счетоводител. Анджелина Джоли е единствената жена до момента, която не е облечена в рокля. Кремав панталон се поддържа от бяло широко отворено сако на Долче и Габана, което с нескрито любопитство показва две от най-желаните ‘неща на Холивуд’. Ослепително. Хитът на вечерта. Морган Фриймън декларира за пореден път липсата си на вкус гарнирайки черния смокинг на Версаче със слънчеви очила, които биха отивали повече на Дейвид Хаселхоф от Baywatch. Сигърни Уивър е една от примите на вечерта с червена рокля на Галиано с един ръкав и с голяма изкуствена орхидея на рамото си. Том Хенкс не спира да маха на феновете си. Мустак на три дни разваля настроението от иначе ‘прекрасната’ комбинация на черен смокинг с безвкусна бяла рокля на малки черни ромбоидчета, носена от неговата половинка.
И внимание, всичко живо пищи, а часът е вече 04.10.

04.10 часа
Дженифър Лопес е тук в пепеляво-сиво. Не мога да го опиша. Панталоните са като за сафари, горната част е ….. Гледайте задължително репортажа по БНТ. Имам чувството, че вече горната част от чекмеджето на Лопес няма да ми е интересна. Всичко живо чакаше звездата да се разголи на екрана. Абе вие церемонии не гледате ли? Това ще са поредните снимки в jpg или gif формат, които още утре ще разкрасят уолпейпъра ми. Какво повече да кажа?
Джулия Робъртс не си е приготвила речта за приемането на наградата, но въпреки това разкрасява церемонията, не само с избора на черно и бяло на Валентино. Дали Валентино ще е подходящ за чичо Оскар? Със сигурност. Испанският мъжкар Бардем все едно сега е станал от леглото и наболата му на иглички коса контрастира със станалата вече традиционна комбинация ‘черен костюм-бяла риза’. След 4 часа и аз трябва да навлека тази комбинация. Бенисио Дел Торо, който произлиза от семейство на адвокати, токущо е долетял от Орегон, където снима филм с Томи Лий Джоунс.
Самюъл Джаксън е без шапка ‘Кангол’ и традиционното Армани изглежда самотно. Ръсел Кроу сипва шипка сол в блюдото на мъжката половина със значително по-дълго черно сако и черни очила. Жулиет Бинош печели приза за ‘най-лошо облечена жена’ с вид на старлетка от края на Първата Световна.

04.22 часа
Извинявам се. Не бях видял Бьорк и призът за ‘най-лошо облечената жена на церемонията’ се печели от нея. Безапелационно. Облечена в нещо подобно на рокля във формата на бял лебед, чиято червена човка ‘почива в мир върху гърдите й’. Леле мале.

04.30 часа
And The Oscars Goes To.
Започна се
Стив Мартин! Твой ред е!

Планетарно шоу с движещи се планети представя ‘горещи и незабравими’ моменти от раздаването на наградите през годините. Пряко се включва американският космическият модул ‘Дестъни’ на фона на холограма на Стив Мартин. Началото е дадено. Първите минути са за група шегички за данъците, гейовете, австронавтите, дизайнерите и няколко доста странни забивки по адрес на Елън Бърнстийн, Кейт Хъдсън и Ръсел Кроу, като от последната на австралийския ‘гладиатор’ не му става много приятно. Добрата шега е, че както каза и Стив Мартин имаме ‘пет часа’. Чакай бе човек, аз от 08.30 съм на работа.
Най-общо казано one man show на Стив Мартин, което повече ми прилича на Saturday Night Live, но ми липсва Били Кристъл и неговите музикално-сценични каламбури.

04.45 часа
Катрин Зита-Джоунс представя номинациите за първата награда, която ще бъде раздадена тази вечер.
And The Oscars за сценография Goes To Тим Йип за ‘Тигър и Дракон’.
Анг Лий трудно сдържа усмивката си. Тигърът започна похода си.

04.50 часа
Ето и първата голяма борба за тази вечер.
Никълъс Кейдж обявява, че Оскар за най-добра второстепенна женска роля се присъжда на …….. първата голяма изненада на вечерта Марша Гей Хейдън за филма ‘Полък’. Дали пък тази година ще ми е първата, в която ще ми се изплъзнат прогнозите. Абсолютният аутсайдер в прогнозите прибра златната статуетка. Америка ли се променя, академията ли? Едва ли някой е очаквал този избор, предвид силната кандидатура на Кейт Хъдсън.

04.56 часа
Ръсел Кроу представя номинираните за най-добър монтаж. And The Winner Is ……..втората изненада за вечерта Стивън Мироне за ‘Трафик’. Тук като, че ли бе запазена територия за ‘Гладиатор’? Дали пък академията не е решила да отцепи яко римската сага. Започвам да се съмнявам в здравия разум на академията. До този момент церемонията се развива по абсолятно изненадващ начин. Две от дванадесетте номинации на ‘Гладиатор’ вече са в историята.
Холи Бери представя на сцената Стинг, който изпява първата номинация за оригинална песен на година от анимацията на Дисни ‘The Emperor’s New Groove’.

05.12 часа
Вечно-бременната половинка на Уорън Бийти Анет Бенинг представя първата номинация за най-добър филм на годината ‘Ерин Брокович’. Затявам дъх, защото на сцената в страхотна черна рокля се появява разбивачката на мъжки сърца, испанската, а вече и холивудска numero uno Пенелопе Круз. Оскарът за най-добри косюми отива в ръцете на Джанти Йейтс за ‘Гладиатор’. Крайно време беше. Стив Мартин не пропуска да напомни, че Пенелопе Круз се е снимала във филми със заглавия ‘Жената отгоре’, ‘Бяла плът’ и ‘Blow’ (това си го преведете сами).

05.18 часа
Ослепителната Анджелина Джоли връчва Оскар за най-добра второстепенна мъжка роля на Бенисио Дел Торо за ‘Трафик’. Това е. Тук прогнозата на Why Bulgaria беше перфектна. Втори Оскар за ‘Трафик’. Повече от заслужено. Време за реклама.

05.27 часа
Кретенът Майк Майърс, който съм запомнил с ‘Остин Пауърс’ и ‘Светът на Уейн’ предава в ръцете на триото звукови техници, начело със Скот Милън Оскар за най-добър звук за ‘Гладиатор’ и на Джон Джонстън за звукови ефекти за филма ‘U-571’.
На сцената се появяват импровизирани кунг-фу-файтъри по време на изпълнението на парчето ‘A Love Before Time’ от ‘Тигър и Дракон’, втората номинация за най-добра оригинална песен на годината. Коко Лий изпълнява песента под диригенството на маестро Бил Конти (съпруг на София Лорен).
American Sweetheart Джулия Робъртс излиза за първи път на сцената и произнасяйки името на Питър Пау, вижда Анг Лий, който скача в прегръдките на оператора си. И така Оскарът за най-добър оператор отива в ръцете на ‘Тигър и Дракон’. Питър Пау произнася 45-секундна благодарствена реч на китайско-английски лангуидж, като успява да изброи поне ‘30 китайски и 5 английски имена’, без които кариерата му е щяла да бъде на ‘кота нула’. Една от най-заслужените награди за филм, който дълго ще се помни със своята ненадмината визия.
На Морган Фриймън се пада заслугата да представи, втората номинация за най-добър филм на годината ‘Тигър и Дракон’, докато водещият споделя, че гледайки филма не видял нито тигри, нито дракони, да не говорим за промъкващи се тигри или прикрити дракони. Тъпо Стиви, тъпо, очаквах такава забележка.

05.45 часа
Оскарът за най-добър грим отива в ръцете на Рик Бейкър и Гейл Райън за нашият общ приятел ‘Гринч’
. Справка Why Bulgaria.
На сцената излиза Негово Величество Дъстин Хофман за да връчи почетният Оскар за първи път в историята на академията на оператора Джак Кардиф. Всички са на крака гледайки кадри от шедьоврите ‘Война и мир’ или ‘Африканската кралица’.

06.00 часа
Сипвам си ново ‘уокърче’ за да прави компания на първото, а ледчетата са отлетели в небитието. Междувременно вървят наградите за документални (късометражни и пълнометражни) филми, представени от Самюъл Джаксън. Сара Джесика Паркър представя третото номинирано парче за най-добра оригинална песен на годината ‘A Fool In Love’ от филма ‘Запознай се с нашите’. Интересното в случая е, че за композитора Ранди Нюмън това е 14-та (!!!!) номинация в тази категория. Сюзън Кофс, бивша членка на ‘Бенгълс’ прави компания на пиантист-чичко с вид на Вили Казасян, както проникновено вметва съпругата ми, която опитвам да приспя от пет часа, ама неще и неще. За първи път от 10 години насам, т.е откакто се познаваме не спи по време на Оскарите и то през първата ни семейна година. Какво ли да очаквам след 10 години?
Междувременно Стив Мартин обявява, че ФБР е съобщило името на телефонния терорист, заплашвал Ръсел Кроу и ….. Том Хенкс трябва да се срамува от това. Хенкс се срамува и камерата не пропуска да го овековечи.
Мишел Йео и Най-Бързият Спусък на Запада Чоу Юн Фат обявяват, че ‘Гладиатор’ печели третия си Оскар в категорията ‘най-добри визуални ефекти’. Четирите статуетки са отнесени от Джон Нелсън, Тим Бърк и компания.

06.15 часа
Сигърни Уивър представя третата номинация за най-добър филм на годината ‘Гладиатор’, като не пропуска да отбележи, че вече е работила два пъти с режисьора на филма Ридли Скот. Някой спомня ли си ‘Пришълецът’ от далечната 1979 година?
Голди Хоун явно разочарована като майка, че дъщерята Кейт Хъдсън изтърва статуетката, започва серия от говорни лигавщини за да представи цигуларят Ицхак Пърлман и виолончелистът Йо-Йо Ма, които в непродражаем стил изпълняват live откъси от номинираните саундтраци за най-добра музика към филм. Определено един от силните моменти на вечерта. И Оскарът за най-добра оригинална музика (както го водят американците) отива в ръцете на ……. дръж се адаш ……… Тан Дун за ‘Тигър и Дракон’. Три пъти йо-йо-йо, и нашият фаворит е вече три пъти носител на Оскар.
Сър Антъни Хопкинс представи избора на академията за наградата ‘Ървинг Талбът’ в лицето на италианския продуцент Дино Де Лаурентис. И пак всички са на крака за да посрещнат човекът, който осигури финансирането на такива филми като ‘Пътят’, ‘Нощите на Кабирия’, ‘Ватерло’, ‘Серпико’, ‘Рагтайм’, ‘Кинг Конг’, ‘Дюн’, ‘Конан Варваринът’, ‘Синьо кадифе’ и последната му работа ‘Ханибал’. Дино започнал кариерата си в края на 50-те години гордо представя с италиански акцент петчленната си la familia, начело със съпругата му ко-продуцентката Марта Де Лаурентис.

06.40 часа
Уинона Райдър с отвратителната си прическа (жена ми все още не спи и ми подаде този синоним изпод завивката) покани на сцената Бьорк за да изпее четвъртата номинирана за най-добра песен ‘I Have Seen It All’ от филма ‘Dancer In The Dark’, където исландката изпълнява и главната роля. Пак повтарям ‘най-идиотската дреха’ на вечерта. Това едва ли е изненада за познавачите на исландката. Жена ми продължава да дудне епитети. Време е да заспива.
Джон Траволта и традиционният In Memoriam показаха лицата от екрана, които вече са поели по пътеката към небето. 2000 година ни остави без вечният любовник Дъглас Феърбанкс Джуниър, Джулиъс Епщайн (сценаристът на ‘Казабланка’), първичният Херкулес Стив Рийвс, Виторио Гасман, сър Джон Гилгууд, сър Алек Гинес и вечното сърдито старче Уолтър Матау. Лека им памет.

06.50 часа
Най-интересното тепърва предстои.
Джулиет Бинош е на път да връчи Оскарът за най-добър чуждоезичен филм на ‘Тигър и Дракон’. И изненада няма. Той е. Четвъртата статуетка е превзета.
Бен Афлек представя четвъртата номинация за най-добър филм на годината ‘Трафик’.
Ох на мама Джени-Джени Лопес (справка Why Bulgaria) включва старият групар Боб Дилън via satellite от Австралия, който изпълни петото номинирано за най-добро парче от филма ‘The Wonder Boys’. И Джени връчва наградата за най-добра оригинална песен на Боб Дилън за парчето ‘Things Have Change’ …… по сателита.

07.05 часа
Видимо напълнялата Хилъри Суонк направи …………. Вътрешният Човек Максимус Ръсел Кроу най-после носител на Оскар за най-добра главна мъжка роля. Хилъри Суонк направи и мен особено щастлив, защото не можех да си представя, че академията ще загърби Де Ниро, Никълсън, Пачино, Нюмън, Хофман или Брандо и ще направи Том Хенкс по-велик актьор от тях. След серията ‘L.A Confidential’, ‘The Insider’ и ‘гладиатор’-чето, нямаше начин, просто нямаше начин академията да не си върне версиите. Започвам да се успокоявам. Нещата тръгват към логичния си край. Четвърта статуетка за римската сага.
Ашли Джуд завършва представянето на петте номинирани за най-добри филми с продукцията на Miramax ‘Шоколад’.
Легендата Джули Андрюс връчва почетен Оскар на сценариста Ърнест Лиймън, подписал с перото си ‘Хелоу Доли’, ‘Север, северозапад’, ‘Кралят и аз’.

07.25 часа
Кевин Спейси връчва Оскар за най-добра женска роля на ……. няма да има изненада …. на Pretty Woman American Sweetheart The First Female Star Of America Джулия Робъртс. И тя грееше, грееше, пусна и една две сълзички и показа защо е № 1 в света на шоубизнеса. Некоронованата кралица беше много развълнувана и поиска да спести телевизионно време, въпреки това бе една от най-искрените на сцената на Шрайн Аудиториум, споменавайки всички номинирани, режисьора Содърбърг, ко-продуцента Дани Де Вито. Завършекът на иначе ‘спестяването на телевизионното време’ бе прекрасно изигран с поздрави за всички, гаджето Бенджамин Брат и задължителното ‘I’m So Happy’.
Още една легенда постигна мечтата си.

07.35 часа
Идва време на сценариите, точно три часа след началото на церемонията. Едва ли Стив Мартин ще успее да подобри рекорда от 4 часа и 9 минути, поставен през миналата година от Били Кристъл.
Наградите връчва Том Хенкс. Номинациите от Шри Ланка съобщава via satellite Артър Кларк . Оскар за Най-добър адаптиран сценарий е в ръцете на Стивън Геън за ‘Трафик’ и трета статуетка за филма. Оскар за Най-добър оригинален сценарий печели Камерон Кроу за филма ‘Почти известни’.

07.45 часа

Специалистът по невъзможни мисии Том Круз отваря плика и прочита името на ….. да това е годината на изненадите …… най-добър режисьор е Стивън Содърбърг за ‘Трафик’. На пръв поглед двете номинации за Содърбърг за ‘Трафик’ и за ‘Ерин Брокович’ го бяха изкарали от играта. Наличието на Анг Лий и Ридли Скот изглеждаше повече от внушително. Или двама се караха, третият спечели.
Поздравления за един от най-талантливите режисьори в последните 15 години и оставил на поколенията ‘Секс, лъжи и видео’, ‘Извън контрол’.
Пет минути по-късно победата на ‘Гладиатор’ изглежда сигурна.
Оскар за най-добър филм на 73-тата церемония се присъжда на ‘Гладиатор’. Петте статуетки са вече факт. И наградите са към своя край. Време е звездите да се отправят към безкрайните гала-вечери. 3 часа и 24 минути след началото си панаирът на суетата е завършил.

Равносметката показа, че макар и за пръв път Why Bulgaria улучи 4 от 6 най-важни категории. Ясно следва да се каже, че даже и корифеите на щатската киножурналистика Роджър Ебърт и Джоу Зигъл не познаха категориите за ‘най-добра второстепенна женска роля’ и за ‘най-добър режисьор’. В крайна сметка нашата прогноза бе за шест статуетки за римската сага, а тя се оттърва само с пет. Прогнозирахме минимум три за ‘Тигър и Дракон’, като заложихме, че при провал на ‘Гладиатор’ в някои от категориите, за ‘тигъра’ може и да излезат повече златни статуетки. Познахме, оказаха се четири. Към големите победители на вечерта обаче следва да прибавим и ‘Трафик’, който освен, че спечели задължителното чрез Дел Торо и монтажа, успя и в други две категории. Най-голямата изненада безспорно е наградата на Марша Гей Хейдън.
Наградите на ‘Гринч’ за грим, ‘U-571’ за звукови ефекти и на ‘Почти известни’ за оригинален сценарий изглеждат повече от логични.
За първи път от доста години насам три филма си разделиха господството, а като прибавим и Оскарът на Джулия Робъртс, най-после Содърбърг си заминава удовлетворен за в къщи.
Стив Мартин се представи на прилично ниво с някои по-солени от необходимото шегички, но определено задмина Упи Голдбърг като водещ. Били Кристъл обаче си остана тера инкогнита за Мартин.
Определено слабо шоу, без особени пикови моменти откъм балет, музика и декори.

08.05 часа
Време е за работа. След една година отново ще сме на линия.
През последните шест часа с Вас беше Carlos от Why Bulgaria.

Carlos

неделя, 25 март 2001 г.

Суета сует и всяческая суета или за празника Благовещение и НДП полето

Как звучи само: ‘Руската космическа станция Мир прекрати съществуването си’! 140 тона история изгоря в атмосферата и 12 тона обгорели остатъци пльоснаха в океана. Sic Transit Gloria Mundi, както би казала Nadie. 15 години и 90 хиляди обиколки около Земята слава, успехи, трудности и драми. Гордяхме се, радвахме се, страдахме с космонавтите толкова време, а сега – 140 тона отпадъци, на които трябва да се намери място. В голямата локва. Остават снимките (които утре никой няма да гледа) и споменът (за който го има). Един ден и светът вече се интересува от CEBIT, от земетресението не знам къде си, от войната в Македония, от петролното петно пред Бразилия...

Явно сме такива хората. Забравяме бързо. И защо ли да помним? Светът се изменя, интересите също. Вчерашното Non Plus Ultra е само прах днес. Грижите на ежедневието затриват в паметта ни отдалечените прблеми. Те стават НДП (за непосветените: НДП е ‘Нечий Друг Проблем’). Като прочетем днес името Пепи Терзийски, малко от нас си спомнят трагедията на миналата седмица...

Това тук трябваше да е ода за ‘кървящите сърца’, за големите души, които помнят и се безспокоят, които не забравят. Престъпност, корупция, тотално затопляне, замърсяване, озонова дупка – всичко това са неща. Които ни засягат пряко, нас и децата ни. И същевременно всичко това са неща, за които можем да направим по нещо. Нека не го забравяме.

Нека не забравяме и ЧОВЕЩИНАТА. Която не е в големите жестове. Тя е в малките неща. В усмивката и поздрава в асансьора, в изслушването на другия, в това да не досаждаш със себе си, в хилядите дребнички неща, които вършим, за да зарадваме другите, да им помогнем, и чието пряко значение е, че светът не се върти около нас.

Благовещение е. Не съм вярващ, но нека поне днес изключим НДП полето, което ни заобикаля, да се вгледаме в света и най-важното: нека до утре не забравим това, което сме видели днес.

Zaro

четвъртък, 22 март 2001 г.

Честита първа пролет!

Честита първа пролет на всички наши читатели и приятели! Дано ви донесе повече радости, дано със събуждането на природата се събуди и най – доброто у нас. Подарете свежи, шарени цветя на близките си, подарете и на себе си, ако няма кой. И през целия ден поглеждайте към тях и си мислете за чудото на сътворението и прераждането.

Първа пролет! На мене лично ми е 31 вече. Но продължавам да се учудвам на постоянството с което живота се завръща във вените ми с първите топли слънчеви лъчи, с първите уханни нощи, на желанията, усещанията и чувствата които се събуждат в мен. Пожелавам го на всички!

Zaro

сряда, 21 март 2001 г.

US Box Office: Силвър отново на върха, другите зяпат от близо

Сегал: Завръщането

Дайте на евреин пари и власт и му гледайте сеира, това е в кратце историята на успеха на Джоел Силвър. Ако има продуцент на света, който не се е дънил, то това е той. Списъкът от хитове на Силвър е толкова дълъг, че самото изброяване ще ни отнеме поне една страница. Продуцираните от него филми са донесли до този момент над 2,3 милиарда долара, а сред тях са четирите ‘Смъртоносно оръжие’, трите бройки на ‘Умирай трудно’, двата ‘Хищникът’, на дневен ред са трите ‘Матрици’ и ‘Ромео трябва да умре’. Изобщо евреинът залага на две неща – здрав екшън и як съспенс.

Всичко казано дотук е в подкрепа на факта, че новата му продукция, наречена ‘Exit Wounds’ оглави US Box-office. И то по безапелационен начин. Филмът е шестото поред продуцентско издание на Силвър, което още в дебютния си уикенд оглавява чарта. В същото време продукцията на Warner Bros е и № 1 мартенски уикенд за компанията за всички времена, след като успя да удари по приходи ‘Анализирай това’. 19-те милиона долара приходи за ‘Exit Wounds’ са с 700 000 долара повече от дебютните приходи на Де Ниро и компания през миналата година, т.е Warner Bros си имат нов клубен шампион.

След Мел Гибсън, Шварценегер, Кеану Рийвс и Джет Ли, новият печеливш е Мистър Айкидо Стивън Сегал, който дълго време се беше покрил и правеше нискобюджетни екшъни, които поразвалиха доброто настроение на феновете от дебюта му в ‘Над закона’ (кой знае защо известен у нас като ‘Нико’). В интерес на истината Сегал дълго търси отново звездния си час след последния си хит ‘Под обсада’ и го намери с помощта на Силвър. Филмът определено е № 1 в ‘паричната’ биография на Сегал, който вече веднъж е опитвал от ‘паницата’ на Силвър в ‘Извънредно решение’, където обаче го убиха още на десетата минута. В продукцията участва и рапъра DMX, а режисьорската палка е в ръцете на бившия оператор на голяма част от хитовете на Силвър Анджей Бартковяк. Като режисьор това е втората му работа със Силвър след дебюта си ‘Ромео трабвя да умре’.

Какъв е най-общо смисълът на филма?
Ами екшънски, как какъв да е, независимо, че американците го определиха като екшън-драма-мистъри-трилър. Да им имам определенията и етикетчетата.

За първи път от много седмици насам второто място също е окупирано от ню-ентри и в случая това е поредната епика на Жан Жак Ано ‘Enemy At The Gates, който проследява епичната битка за Сталинград. Радостното е, че по същото време филмът тръгна и по екраните на България, т.е едновременно с американските промоутъри. Тъпото е, че някой гениален български ум, сложи пред българското заглавие и думата ‘Сталинград’. Те американците не го сложиха за да обяснят на техните си сънародници за коя война и кой град става дума, но ние се понапънахме да просветим нашите съотечественици. Не беше нужно. На американец Сталинград може и да не му говори нищо, ама на европеец да го обясняваш звучи най-малкото непочтенно. Няма да си говорим за съдържанието на филма, защото вече достатъчно се изписа за него в българската преса, а и целта на Why Bulgaria е да ви запознава с новостите зад океана, където пазарът на киноизкуството значи нещо. Само ще добавим присъствието на младите таланти Джъд Лоу и Джоузеф ‘влюбеният Шекспир’ Файнс и това на ветерана Ед Харис и изключително тежкия снимачен период в судиото в Бабелсберг, Германия. Толкова за враговете пред Сталинград, но не забравяйте, че спечелените от филма 13, 6 милиона долара са на база 1300 екрана по-малко от победителя за тази седмица. Все пак Ано продължава да е ‘висша режисьорска класа’.

Както си говорихме и последния път независимо от третото и съответно петото място ‘Мексиканецът’ и ‘15 минути’ заслизаха по стълбичката надолу и потвърдиха прогнозата, че им липсва потенциала за велики дела в чарта, най-вече в цифрово изражение. ‘15 минути’ постави и един доста печален рекорд с 56% намаление на приходите.

Очаквайте през следващата седмица, кой оглави класацията в уикенда на Оскарите, като най- големият враг на ‘Exit Wounds’ ще е Heartbreakers

Carlos

неделя, 18 март 2001 г.

Неделни радости

Събота и неделя били време за семейни разходки. Така казва жена ми. Съботата я пропуснахме, понеже съм късо постриган и с дебел врат. Още при опит да изляза да си купя вестник сутринта бях обявен за ‘убиеца’ от възрастна съседка. От линч ме спаси продавачката от кварталния магазин, която заяви, чв ме познава, че съм от квартала и даже самият аз чакам дете. Това надделя над чувствата на тълпата, но от разходката се отказахме. Не в цяла София съм така добре известен, ако и така да изглежда на пръв поглед.

Неделя. Убиецът е ясен, така че е време. Настроението е дотам добро, така че рискуваме да тръгнем с трамвая. Грешка! Възрастна жена, на която отстъпих мястото си, решава да се намеси във вечния семеен спор за кокошката и яйцето. С добри намерения, предполагам, но резултатът е, че слизаме бесни от ‘The Yellow’ и продължаваме с такси (е, пак е жълто). Целта е ‘Двете фукли’, където бременната (т.е. жена ми) в компания ще изяде поредното количество Apfelstrudel. Този път е само един, понеже злобно стартираща кола събужда едно от мирно спящите по количките си отрочета. Спонтанно възниква предложението да се свали правителството по този случай или поне отговорните министри да си подадат оставките. Гражданското неподчинение не се получава, понеже децата трябва да се прибират, за да бъдат нахранени, пък и вицът вече взе да се изтърква. Останалите се отправяме към НДК, където, предполага се, е място, подходящо за разходки.

НДК. Оказва се че не само на нас ни харесва там, а и на десетина притежатели на стрелбища, където можеш да си уцелиш голяяяяяяяма плюшена играчка. Твърдо отказвам да стрелям, понеже споменът за един слон на Пратера във Виена още пари в сърцето ми. След като бях изстрелял в пари 1750 шилинга, арабинът от стрелбището просто ми го даде, ако и да не бях улучил още всички необходими неща. Явно го бяха обезспокоили искриците във фамилния лош поглед и нещата, които те му обещаваха. И ‘Обичам те!’ не получих, понеже девойката веднага пресметна похарченото в други удоволствия, като дрехи и обувки, и нещастната животинка стана презряна част от интериора на къщата. Много хубав слон. Ставаше за възглавница.

Та не стреляхме, но се образовахме. Нов връх в рекламната стратегия. Надпис: ‘Не повече от три играчки на човек на ден!’. Гениално. Отдадохме се на друго любимо занимание. Жена ми да яде (този път понички), да не и е уроки, а аз – да наблюдавам най-прекрасните жени на света (т.е. българките). Поничките бяха вкусни, но явно цветът на световната хубост се разхождаше другаде.

Нова цел в разходката: ‘Витошка’. С преклонение пред забележителностите там. Те естествено са витрините и просякът с офис на същата ‘Витошка’. Не му дадохме пари естествено. Аз нямам офис там, в който да си държа патериците. Слава Богу от такива нямам нужда. Имаше нова забележителност. Просякиня, която ни поиска пари за .... ремонт на асансьора. За малко да и дам заради находчивостта. Цветът на хубостта и красотата не беше и там.

‘Славейков’. Поне книги да си купим. И да хапнем нещо. Също така и да завършим традиционната обиколка на тоалетните в София. За непросветените – разходката с бременна жена е точно това – обиколка на тоалетните. Какво да се прави – физиология. Пък и крайната цел е добра. Да не говорим за просвещаването. Едни германци и страница в интернет направиха за това: коя е най - добрата толетна в града им. Със снимки и класация по, мисля, 10 признака. Нови интересни книги нямаше, а цветът на красотата – да не го и споменаваме. Той и без това обикновено няма букинистки интереси. Както каза една приятелка по въпроса: ‘Как искам да съм руса....и тъпа!’.

Сега сме щастливи вкъщи, далеч от всичко това, филмът и вечерята наближават и за мен е време да спра да пиша и да се заема със задълженията на съпруга по това време: да вкуси вечерята, да похвали вечерята.....

Zaro

събота, 17 март 2001 г.

Пролетно разщъкване на щъркелите

Ама това щъркелите са недостъпни птици. Все гнездят нависоко – я на някоя двайсетметрова топола, я на кубето на някоя стара черква, привлечени сякаш от православните песнопения. Във всеки случай никога няма да видиш някоя от тези дългоклюни птици да ти кацне на прозореца, или пък на старата ти круша в двора, ей тъй за добавка към пейзажа.

Когато вчера видях първия щъркел за този век, да планира над града веднага се сетих за моите приятели швейцарците. Изумлението им, когато разбраха, че у нас гнездят тези птици, беше такова, сякаш ставаше въпрос за динозаври. Какво да правят бедничките – признаха си малко по малко, че в този рай, наречен Швейцария, освен щъркели няма и мечки, нито лешояди, нито от добродушните и бавноподвижни / на пръв поглед дори бих казал глуповати/ костенурки и много, много други животинки. Затова, когато ми върнаха визитата по нашите планини, те с дни не сваляха биноклите от очите си – зер може да изпуснат нещо.

Днес видях още два великолепни екземпляра. Кръжаха в кръг. Сякаш искаха да кажат, че със своето завръщане в България затварят един пълен цикъл в своя кратък живот. Дали забелязват някаква промяна. О, ами да. Онази топола с щъркеловото гнездо, до джамията, вече я няма – отсякоха я през есента. Сигурно мъжкият, търсещ точно това гнездо се чувства като съседа Гошо, на който му откраднаха фолксвагена преди три месеца. Само дето едва ли псува като него.

Така или иначе тези елегантни плавни кръгове стоплят емоционалната топчица, скътана в напрегнатото ми зимно тяло и ме отпускат неусетно. Идват щъркелите, идва армията на буболечките, паячетата, тревичките, лястовичките, идват данъчните, идват цветовете, и листата са на път, идва дъхът на топла пръст, идват ветровете и топлите дъждове. Ще дойдат и от енергото, и от В и К. Ще дойдат и децата да си вържат мартеничките на старата круша в двора.

Идва пролет и всяка жива душица се разщъква, всички се завръщат там, където са били миналата есен...И по миналата... И отколе...Сякаш са оставили нещо важно недовършено, недоизказано, недизчирикано, недоизрасло, недооцветено, недоосмислено...
Тази пролет, само ти, my friend, май няма да се върнеш…

Ivo

петък, 16 март 2001 г.

Quo vadis?

Днес се случи нещо страшно. Беше убито едно невръстно дете. Трагедията е неописуема и не искам да пиша за нея.

Занимават ме други въпроси, които за мен лично са по-страшни. А именно: Що за хора са политиците ни? Трябваше ли и това да се политизира? Как не ги досрамя да говорят на уплашените и шокирани гневни хора за избори, оставки и прочее глупости? Нима това ще реши проблема, нима това ще върне момчето на родителите му? Малко съчувствие и разбиране се иска в случая. Какви оставки и избори, Бога ми? Това значи пак промени на най-различни нива, пак безвластие. Това, което ни трябва е постоянство и сигурност.
Изредиха се всички да говорят, да обясняват. Журналистите, и те. С половината уста казаха – нека не се политизира, а с останалата половина, ама ТЕ (‘ТЕ’ беше според пристрастията на всеки) са виновни. Почна се и старата песен за смъртното наказание, сякаш е панацея някаква. Само по себе си то нищо не решава... ДА НЕ БИ ДА ИМА НЯКОЙ ОСЪДЕН?

Престъпността наистина е огромна. Значи вина естествено има. И някой ще я понесе. Дали ще е правилният – ще видим.

Хубавото е, че за пръв път обществото, в лицето на организираната група на таксиметровите шофьори се вдигна, за да каже: ‘Стига’. Това е пътя. Защото само полицията или съда или политиците или кой да е друг сами не могат да решат проблема. Той е общ и ще го решаваме заедно.

Лошото е, че пак изпадаме в крайности. Добре – протест – хубаво. Съгласен съм. Имаше нужда от него. За да се види, че не сме съгласни да продължава повече така. Но трябва ли да се блокира движението на София за постоянно обаче? Кому помага блокирането в момента? На полицията да си свърши работата? На хората, бързащи да се приберат по къщите си и да установят, дай Боже, че у тях всичко е наред и да си отдъхнат? На жените, прибиращи се сами от работа? Престъпникът в България не е само един, и ако има един, който се е сврял в миша дупка в момента, другите са навън. А какво ще стане, ако полицаите, наблюдаващи и охраняващи протестиращите се захвнат с търсене на престъпника (престъпниците) и охрана на живите (още) хора?

Престъпления е имало и ще има. Открай време и по цял свят е така. Някой са дребни, други по-големи. Така закоравяха душите ни, че престанахме да ги виждаме, да им обръщаме внимание. Приехме ги за част от живота, заедно с мизерията, бедността.... Пътят на решението е един. Нетърпимост. Няма дребни и едри, ВСИЧКИ са престъпления! Когато разберем това, ще сме на прав път. Когато узреем. Сезонът явно идва.

Zaro

четвъртък, 15 март 2001 г.

Ода за тъпата американка

Голям благодат се изля върху България. Една седмица всичко живо се занимаваше с конкурса ‘Мис България 2001’ и какво страшно събитие за нашего брата било присъствието на Мис САЩ 99 като председател на журито, официален гост и не знам си още какво.

Както всичко медийно в нашето пространство и това се оказа поредния спукан балон, кьор фишек и т.н. Разбира се звездата си дойде и започнаха всенародните медийни напъни, кой да се докопа до нея и да си напълни страничката я с интервюнце, я с материалче, я с интернет-он-лайнче. Кога друг път ‘цела кралица на красотата’ ке ти дойде на крака. И всички запретнаха ръкави да пеят ‘Осанна’ за великата красавица, а ни един не свали розовите очила и не погледна из-дъно нещата, както се казва.

Поводът да седна и да драсна тези редове бе широко прокламираното участие на Мис САЩ 99 Преслър в предаването на Слави Трифонов. В интерес на истината случайно попаднах пред телевизора и реших да се загледам ...... и пишман станах.

Е те толкова школувана простотия на едно място и в наше село не бехме виждали. Добре, че Слави се усети овреме и спря с иначе традиционните си шеги, че иначе смехът щеше да е още по-голям. Госпожицата от Ню Йорк бе такъв въздух под налягане, че даже задължителните вицове за ‘тъпите блондинки’ ми се струваха направо интелигентно.

Какво разбрахме за голямата звезда, дето я носихме на ръце като чудото на Америка.
1. Била от Ню Йорк – ами то допреди десетина години имаше ли ботевградчанин дето да не е от София, или карнобатлия да не от Бургас тъй, че Ню Йорк звучи страшно разтегливо като понятие;
2. Била лице на фондация за борба с рака на гърдата – ами кого ще сложат на такива картички, ако не едно хубаво лице, което имайки предвид нашите момичета е много съмнително. Добре, че Слави не я пита с какво се занимава фондацията, щото тогава щеше да стане сложно и щеще да има едни такива дълбокомислени и сериозни обяснения и целият купон отиваше на кино..
3. Била гадже на Томи Лий - е те това, вече си е ‘медицинска диатноза’, садо-мазо и ‘търсачество на силни усещания’. Тук вариантите са няколко, или Томи Лий има нужда от нова боксова круша, или тя си мисли, че му е гадже, а той е прекарал поредната one night stand и вече изобщо не си спомня за нея, или на това момиче му хлопа дъската да се захване с дръмъра на ‘Мотлей Крю’. За това и списание Q написа преди години, че по взривна смес от ‘музиканти и манекенки’ няма.
4. Била водеща на шоу по MTV – ако с това чувство за хумор я гледат 16 милиона американци, то или янките са жив зян или Слави трябва да се кандидатира за програмен директор на музикалната медия. Защо ли? Американската гражданка просто издъхваше и изобщо не успя да влезе в час на българския хумор, маймунджълъците на Слави и ценните обаждания изотзад на Годжи.

Какво наблюдавахме в крайна сметка.
Разголването на едно изключително тъпо х-американче, което ‘никой не иска да го стига’, което през цялото време се държеше като школувана бекъп-актриса от десетия ред и се хилеше като пача, както би казал един приятел, който живее по морето.

Очаквах повече от ‘голямата звезда’ или най-малкото да влезе в час и да се получи едно добро интервю, предаване или както ви харесва, защото само преди месец Слави се сблъска с една шведска денс-звезда (вече съм и забравил името), която направи страшно предаване със Слави и Годжи и пред която женските достойнства на сбирщайн-американо-японо-дрън-дрън звездата бяха като Годзила срещу Спящата красавица.

Крайният резултат бе едно кофти предаване благодарение на тъпотията на госта и колкото и да се мъчеха водещи, сценаристи и екип не можаха да спасят, а за пореден път всички видяха на живо какво означава ‘американка в действие’.

Язък за журналистическите напъни, колко велика била.
И за накрая, бягайте в Щатите, бягайте ....... после хич и да не се оплаквате, че не сме Ви предупредили, що за ‘нежни половинки’ Ви чакат. От друга страна пък един стар виц казваше ‘за какво ти е умна жена, бре, няма да играеш шах с нея, я............’

Carlos

сряда, 14 март 2001 г.

Не-Делник

Пожарната изскърцва край ъгъла на блока. Зловещият вой на сирената ме изстрелва в седнало положение, а облещените ми очи падат в скута. Ноздрите ми шават като мустаци на питомен заек, но не долавям пушек. Не горим, слава Богу! Сърцето ми се забавя, потта по челото позасъхва. Бавно осъзнавам, че воят всъщност е дошъл от будилника, дето го подарих на Коко за годишнината от сватбата. За събуждането му, обаче, си е необходимо вдъхновено изпълнение на армейския духов оркестър на уше. Будилникът е като асансьорна музика - по-скоро му синхронизира хъркането, отколкото да го разсъни.

Изхлузвам се от пижамата и зашляпвам към кухнята. Твърде умело за състоянието си преминавам през минирания с играчки коридор – въпрос на тренировки, но на финала краката ми се уплитат в спретната купчинка дрехи – остатък от вигвама, който снощи строих с детето. Препъвам се, един пластмасов джип изхрущява прощално, и се хващам за дръжката на джезвето. Оставям кафенцето да къкри и се отправям на експедиция към джунглата на детската стая. Маймунчето спи с дупе към тавана, глава на една страна и ръце във всички посоки. ‘Ставай, принце! Чакат те велики дела!’ Принцът първо се усмихва насън, после започва да мърмори преобладаващо за още пет минутки и ти, мамо, как не обичаш децата, че ги будиш толкова рано. Сякаш не той ме вдигна онзи ден след купона във вихъра на дивен махмурлук по тъмно в 6 /шест/ часа сутринта под предлог, че слънцето вече е изгряло.

Междувременно откъм кухнята се дочува зловещ съсък на изкипяло кафе. Завтичам се, оливам се с половината от съдържанието на джезвето и скръцвам със зъби от горещото. Отбивам се в спалнята и размахвам чашата с кафе под носа на Коко. Отдръпвам чашата към тавана, а Коко тръгва след носа си и се надига като лалугер. Оставям кафето и хуквам пак към детската. Приготвям дрехи и моля принца да се облече. Пътьом събрам разпиллените играчки и най-после сколасвам да се класирам за банята. Тръскам мокра коса върху Коко, който, междувременно, пак е заспал. ‘Моля те, ще закъснеем!’, опитвам се жално по тънката струна. Коко милостиво присяда.

Детето играе голо в центъра на стаята. Кратка схватка, ритане, плезене и кикот, нервен шамар и Принцът е пременен. Коко спи седнал, забрадил се с одеалото като руска бабичка. ‘Не мога повече така всяка сутрин!’, изкрещяно с подходящата истерична интонация, го вдига на крак.

Малко червило, малко руж и парфюм, а в междучасието ошетвам от масата остатъците от снощната вечеря и топля закуска на Принца, който се полива с мляко и се налага да изиграем още един рунд от схватката. Междувременно червилото се е изтрило, а гримът се е размазал. Коко се е изкъпал и облякъл и връхлита в кухнята с думите: ‘Що си толкова нервна бе, душко?’ Душкото се е превърнало в буреносен облак и само ръмжи нечленоразделно. Сцената в тесния коридор с трима надупени, които едновременно се опитват да се напъхат в обувките си с нищо не ми помага да живна. Заключваме. Коко се връща за мобифона. Заключваме. Аз се връщам за папката с документите. Заключваме. Детето обявява, че му се пикае. Заключваме. Качваме се в асансьора. Връщам се за шапката на детето. Заключвам и слизам пеш. Москвича не ще да запали. Спирам такси, което по чудо минава. В този момент Коко успява да подкара москвича. Извинявам се на шофьора и се товаря в семейната лимузина. Спираме пред градината. Подозрително тихо е за тоя час на деня. Няма никой. Чувствам се като във филм на Хичкок. По радиото се носи непоносимо ведрият глас на ранобуден водещ: добро ви съботно утро! С Коко се споглеждаме и започваме да се хилим неадекватно. Изравяме детето от градинския пясъчник, зарязваме колата и бавно тръгваме на разходка в съботния парк.

Nadie

US Box Office: 15 минути не стигнаха на Де Ниро

Най-великият!

‘Мексиканецът’
успя да удържи челната си позиция, макар и в много свирепа борба с новото предложение на New Line ‘15 минути’. Регистрирайки огромен спад в посещенията от около 39% спрямо дебютния си уикенд филмът на Брад Пит и Джулия Робъртс все пак се закрепи на върха. Общото впечатление от чарта, че ‘гледаемостта’ през тази седмица е слаба, но ....... все пак сме в навечерието на Оскарите.
Не забравяйте да гласувате в играта на Why Bulgaria.
И така с 12 милиона долара приходи за уикенда и може би най-вече благодарение на чара на кака Джулия, филмът запази първата си позиция, независимо, че общият му касов резултат за първите 10 дни е доста скромен, в рамките на 38 милиона долара.

‘15 минути’ не стигнаха на Де Ниро и компания да оглавят US Box-office или по-точно казано 1,5 милиона долара, въпреки по-добрият си финансов резултат средно на киносалон. Явно последните две години са се отразили доста добре финансово на иначе култовия актьор. И ако през ранните години на кариерата си Робърт Де Ниро трупаше награди, похвали от критиката и преди всичко имидж, то в последните години итало-американецът си стана направо комерсиален актьор. Комедиите ‘Анализирай това’ и ‘Запознай се нашите’ доста дълго оглавяваха чарта и преминаха престижната граница от 100 милиона долара приходи. ‘Мъже на честта’ също се продаде изключително добре. Ето, че и в дебютната си седмица ‘15 минути’ също тръгна добре, но и за него важи казаното за ‘Мексиканецът’ – тук 100-те милиона са направо ‘mission impossible’, или поне на мен така ми се струва сравнявайки цифрите.

Трилърът е режисиран от Джон Хърцфелд и се базира на двойно убийство в центъра на Ню Йорк. Въпросът е обаче, не толкова да се открие истината, колкото до това, кой я контролира и как медиите воюват за всяка капчица ‘новина’ в медийното пространство. Робърт Де Ниро е супер-детективът, който трябва да се съюзи рамо до рамо с медиите и да открие източно-европейските убийци в тази игра на ‘котка и мишка’. Голямата опасност за Де Ниро, Едуард Бърнс, Келси Грамър и другите участници е филмът да не последва съдбата на другата ‘трилърова’ история ‘Ронин’, който е едниственият финансов провал на Де Ниро за последните години. Иначе, нищо лошо, второ място при дебют.

Третото място остана запазено за ‘See Spot Run’, докато ‘Ханибал’ с общи приходи от 153 милиона долара държи четвъртата позиция. ‘Тигър и Дракон’, ‘Трафик’ и ‘Шоколад’ пак са в Топ 10, съответно на шесто, осмо и девето място, колкото и банално да ви звучи вече това, но така ще е поне още 3 седмици. Нашият любим ‘Тигър’ се е запътил към клуб ‘Топ 100’, в което бяхме сигурни още преди 3 месеца, но хайде да не си говорим, кой колко е велик.

Второто ново предложение за тази седмица, което успя да докрета едва до седмото място е ‘Get Over It’, разпространяван от Miramax. Нещо не ми се говори за училищни историйки с неизвестни актьорчета, начинаещи звезди от ранга на Клеър Дейнс или гост-участие на рапърчета от калибъра на Сиско (онова клипче с гаджетата, банските, скокчетата по плажа и познатото рефренче все още е любимо на някои членове на Why Bulgaria). Както и да, нашата оценка е черно бъдеще за филма, същата като на ‘300 мили до Грейсланд’, който пък изобщо го няма сред първите десет. Нали ви го казахме още миналата седмица.
Останете си със здраве и .......огън служба не остана, защото And The Oscar Goes To .......вече чука на вратата.

Очаквайте през следващата седмица, ..................абе, кво’то стане ..........писна ми от тоя Box Office

Carlos

понеделник, 12 март 2001 г.

She’s Got the Grip

Уф, очите ми сълзят и не виждам добре екрана. Не ми се пуши и не ми се пие, което е сигурен признак, че съм я загазила здраво. Около носът ми скоро ще започнат да се събират любопитни туристи, а екскурзовод ще им обяснява, че течът се равнява по дебит на Ниагарския водопад. Всъщност и аз самата бих могла да им обяснявам, ако не гъгнех като Лили Иванова на интервю, поради болките в гърлото. В смисъл, че мен ме боли, а не нея. Лили гъгне поради други причини, най-вече остри пристъпи на предвземки и кривене на устата – дърпат я шевовете на пластичните операции. Както и да е, това за Лили Иванова е друга тема. Омотала съм се с бозав бабешки шал и се секна във второто за деня руло тоалетна хартия. Писна ми да съм кекава! Ще взема да емигрирам в топлите страни, ама там пък ще пипна я малария, я някоя друга смертельная гадость. От грипа поне трудно се мре.

Не ми се обсъждат цените на лекарствата, защото поне за това проблеми нямам. Не ми се ругае за това, че от статистиката не обявяват епидемия, макар че около мен всички хрупат, кихат и подсмърчат (хрупат, разбира се, е неуместно. Просто ми харесва думата). Мисля, че по-скоро ми се пише за следното:

В поликлиниката пред кабинета на моя личен лекар се точи опашка. Преобладават пенсионерите, които, по съвършено мистериозни за мен и цялото човечество причини, най-много започва да ги боли точно между 7.30 и 8.30. Това пък е единственото време, в което аз, пчеличката – трудолюбка, бих могла да се прегледам без да рискувам шефовете да ме угонят. Успявам да вляза към 9.00 с мъъъничко късмет и повечко ругатни. ‘Тя, днешната младеж, нали я знаете…’ се промъква като лек бриз с мен в кабинета, преди да сколасам да затворя вратата, притискайки 2-3 костеливи старчески ръце, да ме прости Господ! Лекарят – хубавец! Дет се вика и на снимка да го бях видяла, пак него щях да си избера за личен. Не ми казва да се съблека и тогава да пита какво ме боли. Не че съм се надявала тайно де, все пак съм на 33 и съм станала реалистка. Минахме с по Ленински простичкото ‘от какво се оплаквате, отворете уста, кажете ‘А’, дишайте, не дишайте, ето Ви рецептата, едно антибиотиче от евтинките, витаминчета, чаец с медец и фрикцийки с ракия до изпотяване за температурата, ама хайде вече можете да дишате де, цялата посиняхте, довиждане’ Усмивка, макар и леко служебна. Само дето не ми каза ‘Заповядайте пак!’ Болничен не ми даде, така че се затътрям на работа, синкавият отенък от недишането още се мрежелее по бузите ми. Пътьом си купувам антибиотика, който явно не действа, защото се влача като неделен следобед още цели две седмици. Успокоява ме мисълта, че все пак е the Grip, а не the Jack (за непросветените She’s got the Jack = Тя е болна от трипер, горката, според експириънса на AC/DC).

В края на втората седмица се обаждам по GSM-a на истинския си личен лекар, който срещу 15 лева ми идва на крак и срещу още 15 лева ми предписва антибиотик-концентрат, който ме удря в петите. Не е красив, но за сметка на това пък е скъп. Сега съм по-свежа. Все още недочувам, но поне туристите се разкараха от носа ми.

Зная, че след още някоя и друга седмица пак ще се тръшна. Обаче вече, загубила илюзиите си относно красотата, умението й да лекува и ефективността на здравната система у нас, направо ще си приготвя трийсетачка.

Nadie

неделя, 11 март 2001 г.

Ирониите на съдбата или кривото огледало на избрани моменти от австрийската история

Като стана дума с Lubo тия дни за Австрия (в/ж 'Канада - из дневника на емигранта' и коментарите), та се наканих да взема нещо да напиша за нея. Само че не ми се пише пътепис или туристически гид, понеже от една страна такива сигурно има, а от друга ми са познати интересите на масовия нашенец в чужбина, а ние с реклама (особено пък на магазините във Виена) не се занимаваме. Проверих все пак да не би нещо да се е променило (откъде ли?). И установих следните прелюбопитни факти. По данни на Виенската община през януари тази година градът им е бил посетен от 460 българи (0,29% от всички туристи – или 36 място от 49 страни), като са регистрирани 1078 нощувки (с 20,33% по-малко от януари миналата година). Така де – хак да са им визите. Пък с бума на любознателността на нашите младежи – кой ще ти спи по хотели. Те нашите студенти там станаха повече от босненските и косовските бежанци заедно, все ще се намери при кой да преспим. И в тоя случай гид не трябва – те ще разкажат хората.

Но да се върнем към историята: 4 случки ми се видяха по – интересни заради иронията в тях и заради това, че показват, че пътищата на съдбата са често странни.

Как се става ‘Столица на културата’?
Историята е от за времето на Мария – Терезия. Значи имало една по-будна императица, отворена за живота и радостите в него. И понеже само с любов не се живее или защото любовта събужда и други желания, почнала да кани и събира творци от всички крайща на империята и извън нея. Така постепенно подобната на село до този момент Виена се оживила, заприличала на нещо и закипял кутурен живот в нея. Така си тръгнало и така си останало. Показателен е и паметникът на Мария - Терезия, сътворен от благодарните поколения. Там тя е заобиколена от мъже (чесно казано не съм ги броил). Мълвата твърди, че тези на конете са съпрузите, а пешаците, както се полага са обикновените отпадъци (т.е. любовниците).

Тъжната история на творците
И по – точно на архитектите (били са двама), строили операта, която днес е основна забележителност и един от символите на града. Историята, както казахме, е тъжна. Когато била завършена, императорът решил да я разгледа, да види какво са сътворили. Изказването му било, че е адски грозна, че прилича на ракла, на ковчег. Резултата? Единият се самоубил, другият отишъл да живее и работи в Будапеща, където полудял и последвал колегата си.

Как се става известен хотел?
Ами трябва подбрана и известна клиентела. Кой е хотела? Хотел ‘Захер’, естествено. Историята се развива по времето на Франц – Йосеф. Представете си трпезата в Хофбург, където си канел гости – маса за 18 души мисля. Сервирането запотчва от него, докато той кусва поредното блюдо, сервират на останалите. След като спре да яде от блюдото по етикет никой повече не вкусва от него. Той просто бил злояд и често се случвало да спре да се храни преди да са сервирали на последния на масата. И от тук нататък е само една крачка: най-близкото място, където можеш да си доядеш качествено след ‘вечерята’ при кайзера е ‘Захер’, който е наистина на една крачка от там.

Нелепата смърт на една народна любимка
Елизабет (или Сиси) наистина се е радвала на обичта на народа си. Когато въобще е била в страната, а не на бани (и досега се спори, дали наистина е била болнава, или просто не е можела да трае дръпнатия Франц - Йозеф) се е занимавала с благотворителни и богоугодни дела. Убита е, докато е на бани, на улицата с шило за лед от анархист, който искал просто да убие една (коя да е) царска особа заради безчовечността им и незагрижеността им за обикновените хора.

И един виц накрая, чийто значение и тълкуванеми се струва достойно за отделна публикация:
‘Най-големият проблем на авсрийците е да докажат на света, че Бетовен е австриец, а Хитлер – германец.’

Zaro

събота, 10 март 2001 г.

Градинките и парковете

Тия дни набиха и обраха някой в Борисовата градина. Не че е рядкост това да стане. Просто този е НЯКОЙ (пък и жена му). Та се разшумя по въпроса. Замислих се и аз, че отдавна не ходя по тия места, понеже не съм търсач на силни усещания. Обаче нали се е задал потомък и ще се налага, та реших да проверя какво е. Взех жена си под мишница и се отправихме и ние на щастлива семейна разходка, да се радваме на топлото време, зеленината и чистия въздух… Пък и да видя какво е. Никога не съм ги разглеждал парковете от тая гледна точка.

Походихме, разгледахме кучетата, направихме слалома между остатъците от тях – привични неща, пък и не дразнят толкова – свикнали сме. А и доскоро имахме куче и още ни липсва (да му изсъхнат ръцете на оня, дето го открадна). Та решихме накрая за почивка да седнем да изпием по кафе, да хапнем нещо сладко и да се порадваме на следобедното слънце. Тя, жената, нали е бременна, хем бързо се уморява, хем сладкото все я влече… Намерихме и кафене някакво, почти прилично. И докато я гледах как унищожава пая си с незнам си какво (то само такъв имаше) се замислих колко свестни кафенета и ‘капанчета’ има из парковете. Почнах да ги броя и спрях доста бързо. И започнах да оплаквам съдбата си. Защото практически такива няма. А би било хубаво. Като ще дремя по парковете, и като искам да хапна или пийна нещо, защо да няма един предприемчив човек да ми вземе парите. Ама така, че да ми е приятно да ги дам. Понеже за имане, то и сега има, но са такива, че.... Столицата на мръсотията, миризмите и лошото и бавно обслужване. Но да не им се сърдим. Понеже каквито парковете, такова и другото (кафенета, охрана ...).

Та стигнах до въпроса: За какво плащам толкова данъци? Дали за ‘чистите’ улици с дупки и ‘заредени’ плочки (пак изгорях 10 лева за химическо чистене на последния дъжд). Дали за тия паркове? За болниците, транспорта не ми се и споменава... Но стига!
‘Колко е хубав живота и колко са щастливи хората’ е казал човека!

Zaro

петък, 9 март 2001 г.

Канада - из дневника на емигранта

15 август. Ето че съм в Канада! Очарован съм от тази страна. Прекрасно е. С нетърпение очаквам тези очарователни планини да се покрият със сняг.

14 октомври. Канада е най-прекрасното място на света! Вчера пътувахме извън града. Видяхме лосове! Толкова са чаровни и красиви! Тук наистина е раят на земята!

11 ноември. Утре се открива ловният сезон за лосове. Това е ужасно. Просто не мога да си представя, че някой може да вдигне ръка срещу тези мили, безобидни създания. Чакаме да завали снегът. Харесва ни тук.

2 декември. Най-сетне заваля сняг. Ура! Всичко е покрито с пухкаво бяло покривало. Сякаш сме в коледна картичка! Замеряхме се със снежни топки. Внезапно снегоринът мина покрай нас и зарина целия паркинг със сняг, но аз набързо го изчистих. Колко е хубаво тук! Обичам тази страна!

12 декември. Пак валя сняг. Снегоринът пак ми зарина целия паркинг.

19 декември. Цяла нощ валя. Не можах да почистя паркинга и закъснях за работа. Тук наистина е прекрасно, но вече нямам сили да чистя паркинга. Само да не беше този кретен със снегорина!

22 декември. Тази бяла гадост пак се сипа цяла нощ! Вече имам кървави пришки по ръцете и кръстът ме боли! Оставам с впечатлението, че този изрод със снегорина ме дебне иззад ъгъла и само чака да изхвърля снега от паркинга: Мръсно копеле!

25 декември. Merry Fucken Christmas! Пак този скапан сняг! Само да се докопам до гърлото на този кучи син със снегорина! Местните тъпаци изобщо не сипват сол по пътищата, човек може да се убие някъде!

27 декември. И пак валя цяла нощ! Трети ден не излизам от къщата, ако не броим всяко изскачане след снегорина. Не мога да мръдна никъде. Колата е някъде под снега, а някакъв идиот по телевизора обещава още 20 сантиметра тази нощ. Кретен! Ти знаеш ли колко лопати сняг са тия 20 сантиметра?!

28 декември. Онова кречетало от телевизора сбърка. Наваля 50 сантиметра. Този шибан сняг няма да се стопи до лятото! Снегоринът заседна пред нашата къща и говедото, което го кара, дотърча да ми иска лопата! Казах му, че съм счупил вече шест лопати, разчиствайки след него, и сега ще счупя седмата в овчата му глава!

4 януари. Най-сетне измъкнах колата от снега и от паркинга!!! Отидох до супермаркета да напазарувам. На връщане някакъв проклет лос изскочи пред колата и ми разби цялата предница! Защо тия лайнари ловците не избиха всичките лосове още миналата година??! По пътищата гъмжи от тези твари! Сега има да плащам 3000 долара за ремонт!

3 май. Откарах колата на преглед. Цялата се е скапала от тази сол, дето имбецилите от общината са разсипали по пътищата!

10 май. Край, заминавам за Флорида. Не мога да повярвам, че нормален човек ще се съгласи да живее в шибаната им Канада!


Саскатуун, провинция Саскачеван, Канада

July

BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част VІІ – Ибрахим Ферер – Черната перла ІІ

или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а

‘Човекът с кожения каскет’ както още го наричат е уникален талант. В кубинските музикални среди Ферер винаги е бил синоним на чувствено пеене, характерно с привидно спокойствие и ......... дълбоките тъжни очи, които Вендерс запечата във финалните кадри на филма. Като чист представител на школата на Сантяго Де Куба, той е един от малкото музиканти успели да смесят звука на ориенте с традицията на хаванската инструментална и вокална техника.

Времето на второто му прераждане за музиката съвпадна с голямото завръщане на кубинската музика в края на 90-те годинr на вече миналия век. Аблумът Buena Vista Social Club и последвалото Грами изиграха изключителна роля в живота на Ферер. Едноименният филм на Вим Вендерс (за който ще си говорим отделно на страниците на Why Bulgaria и който може да бъде гледан за втори път на територията на България по време на тазгодишния Мюзик Филм Фест) е заснет точно по времето на записите на дебютния албум на Ферер. Албумът носи неговото име, но всъщност е втората среща на всички участници от оригиналната формация. За този албум Ферер получи и награда Грами за най-добър нов латино-изпълнител, което си беше поредната американска ……. гавра. Не може да наградиш Ферер като ‘нов изпълнител’ при положение, че както казахме и в част І за него, кариерата му започва в началото на 40-те години. Дебютният албум показва силата на Ферер при изпълнението на болеро, нещо което не е характерно за цялата му кариера, предвид куриозния факт, че първото болеро, записано от Ибрахим Ферер е Dos Gardenias за едноименния Buena Vista Social Club. Болеро-дуетите на Ферер и Омара Портуондо са истински шедьоври, да не говорим за онази сълза, изпусната от Омара при изпълнението на култовата композиция Silencio.

Записите за дебютният му албум са истинска история, сътворена под ръководството на Хуан Де Маркос Гонзалес и с участието на вечните му приятели Рубен, Компай, Качаито, Пио и Омара. Благодарността към Хуан Де Маркос, който от своя страна е поласкан да работи с Ферер, е голяма. При дебютните записи на новата група на Гонзалес Afro Cuban All Stars, Ферер е задължителният участник и гордо се кипри с червените си и жълти ризи на обложките на диска.

Дълбоко религиозен Ферер споделя по този повод: ‘Един ангел дойде и ме взе, казвайки, Чико, ела и направи този запис. Не исках да го послушам, защото бях спрял да пея, бях се предал. Сега обаче имам собствен албум и съм много щастлив. Мисля за втори, ще участвам в A Toda Cuba Le Gusta и няма да ми се налага да чистя повече обукви’.

Нека да проследим историята на награждаването с наградата Грами за дебютния му албум. На 72-церемония по връчването на наградите единствения конкурент на Ферер за отличието е другият кубиниски гранд групата Los Van Van, организирана от Хуан Формел, която обаче спечели грамофончето си година по-късно за албума си Llegу Van Van. В дните на връчването на наградата се провежда хаванския музикален фестивал. Ферер е хедлайнер на фестивала и е пял с групата си при откриването на фестивала. Вечерта преди церемонията Ферер има концерт в Heredia Theater в Сантяго Де Куба, който се пръска по шевовете. На сутринта Ибрахим пътува за следващия си концерт в град Лас Тунас, който се намира на 1000 километра от Хавана и в който редовната телефонната връзка е истински лукс. Фестивалът е в разгара си. На сцената са Елио Рейес, Чарангин и Ла Оригинал де Манзарило. Директорът на фестивала Адалберто Алварез си спомня: ‘Вестта, че Ибрахим е спечелил Грами се разпространи още същата вечер из цяла Куба, защото това беше победа на кубинската традиционна музика. Нощният живот закипя с нова сила. Хората танцуваха и пееха. Удостояването на Ибрахим с наградата дойде в може би най-добрия възможен момент, по време на нашия втори son-фестивал, няколко дни след изключителния му концерт при откриването. Ибрахим е son-изпълнител пар екселанс и тази награда е признание за всички кубински музиканти в този жанр. Това е победа за всеки един от нас’.
Думите от устата на Алварез звучат особено патриотично, още повече, че самият той неколкократно е концертирал в Щатите с групата си Adalberto y su Son.

Признанието за Ферер дойде в момент, когато бе налице изключително съперничество между музикалните генерации в Куба, старото поколение традиционни son-изпълнители и младото поколение, което се опитва да наложи ново кубинско звучене, пречупено през модерните лейтин-концепции и комерсиализирането на салсата.

Година по-късно студиото Egrem започна и издаването на компилациите на Ферер от годините с Пачо Алонсо, наречени Ibrahim Ferrer y Los Bocucos и излезлият през миналата година сборен албум с композиции от периода 1960-1961 години Que Buena Esta. Междувременно Ферер гостува и в дебютния албум на Омара, продуциран отново от World Circuit, в лицето на Ник Голд и Рай Куудър и във втория албум на Afro Cuban All Stars със зглавието Distinto Diferente.

А за най-големите ни фенове и както стана вече традиция текста на емблематичната ‘Dos Gardenias’ от Buena Vista Social Club Албумът. Композицията е написана от Изолина Карило през 1930 година и част от задължителния репертоар на всеки уважаващ себе си son-изпълнител. Един от най-известните кубински бенд-лидери Антонио Мачао прави песента популярна в Испания в началото на 40-те години. Мачао почива през 1995 година в Севиля, като на неговото погребение, минути преди да бъдат хвърлени първите шепи пръст Компай Сегундо изсвирва това парче in memoriam. Ферер научава ‘Dos Gardenias’ по време на съвместните си концерти с Бени Море през 50-те години в ‘Авилар Клуб’ в Хавана.

Dos gardenias para ti
Con ellas quiero decir:
Te quiero, te adoro, mi vida.
Ponle toda tu atención
Porque son tu corazón y el mio.

Dos gardenias para ti
Que tendrán todo el calor de un beso
De esos besos que te di
Y que jamás encontrarás
En el calor de otro querer.

A tu lado vivirán y te hablarán
Como cuando estás conmigo
Y hasta creerás que te dirán:
Te quiero.
Pero si un atardecer
Laa gardenias de mi amor se mueren
Es porque han adivinado
Que tu amor me ha traicionado
Porque existe otro querer.

Two gardenias for you
With these I mean to say:
I love you, I adore you, my life.
Look after them because
They are your heart and mine.

Two gardenias for you
With all the warmth of a kiss.
Like those kisses I gave you
Kisses that you will never know
In embrace of another.

They will live beside you
And talk to you as I do.
And you will even believe, that you hear
them say: 'I love you.'
But if one late evening
The Gardenias should die,
It's because they know
That you have betrayed me
And that you love another.



Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част VІІІ – Рубен Гонзалес (Пианистът)

Carlos

четвъртък, 8 март 2001 г.

Восмое Марта

Честит празник!

Що пък на руски сега ми дойде? Ами защото винаги съм го свързвала със забрадена кранистка, развяваща панел на куката си или с Валентина Терешкова.

Само че ми стана хубаво, когато детето ми се изправи върху един стол сутринта и, усуквайки края на фанелата си, ми подари първия куплет от едно стихотворение, защото ‘още не сме го научили до края’: ‘За мама са цветята/набрани в този ден/че мамините длани/най-нежни са за мен’. По-късно сутринта измъкна двете скрити рози иззад гърба си като каубойски пищови и изстреля към учителките в градината едно усмихнато ‘честит ден на жената’.

Клише е да напиша, че празниците ни са оскъдни и за това да им се радваме, вместо да критикуваме соц естеството им. Клише е да напиша, че не е честно да влача домакинството на гърба си и да съм майка и съпруга-героиня цяла година, а сега какво тук значи накакъв си ден, в който мъж ми я се сети да ми подари цвете, я не. Клише е да напиша, че осми март е казионен празник, далавера за цветопродавците и мъжете, които го използват за успокояване на гузната си съвест.

За това на всички майки, съпруги, труженички, герони на труда, майсторки на спорта, кандидатки на науките, министърки, метачки по улиците или просто млади момичета и жени пожелавам много усмивки, любов и щастие!

Nadie

вторник, 6 март 2001 г.

US Box Office: ‘Мексиканецът’ гръмна д-р Лектър

Двамата 'герои'

Анджелина Джоли и Антонио Бандерас не успяха да свалят ‘Ханибал’ от върха ………, просто защото премиерата на ‘Original Sin’ бе отложена за пореден път, но от това се възползва една друга звездна двойка – Джулия Робъртс и Брад Пит.
Кой друг можеше да се пребори с титан от ранга на Антъни Хопкинс и да оглави US Box-office. Най-после след триседмично безметежно царуване ‘Ханибал’ отстъпи първото място на ‘Мексиканецът’.

Новият филм на Робъртс и Пит е под режисурата на неизвестния Гор Вербински, но усилията на двете звезди стигнаха за над 20 милиона долара приходи от първия уикенд. Тази стойност стигна за втория най-успешен дебют на Брад Пит и петия такъв на Pretty Woman. Не бива да се забравя, че за ‘актрисата за 20 милиона долара’ това е шестото ню-ентри с нейно участие, което още в дебютната си седмица оглавява чарта на Америка. И защо не. За 2000 година Джулия бе класирана от списание Empire на трето място сред могулите в кинобизнеса и разбира се най-високо оценената жена в класацията. На чист български език това означава ‘гарантирана възвращаемост на инвестициите във филми с нейно участие’. И този път се случи същото и за това голяма част от задоеканските кинокритици, заявяха, че успехът на филма се състои в две думи ‘Джулия Робъртс’, предвид уникалното й постоянство в Топ 10 на Щатите.

‘Мексиканецът’ е всъщност легендарен античен пищов, около който се вихрят страстите във филма. Джери Уелбах (Брад Пит) има два проблема. Първият е, че неговият бос иска от него да отиде до Мексико за да открие и донесе пищова, а в случай, че не направи това ………работата е ясна, т.е дървен костюм на два метра под земята. Вторият е ултиматумът на приятелката му Саманта (Джулия Робъртс) да скъса връзките си с мафията. Няма как и Пит заминава към южната граница В Търсене на Изчезналия Пищов. За подсигуряване на доставката (delivery insurance – ама страшно го измислих ..!!) Саманта е взета като заложник от наемен убиец на мафията (Джеймс Гандолфини). Откриването на пищова е piece of cake, но връщането му в Америка си е живо приключение.

И така нещо средно между екшън и комедия ‘Мексиканецът’ удари бокс-офиса без много да му мисли.
Въпреки звездите си с този сценарий ‘Мексиканецът’ едва ли ще успее да задържи за дълго короната на най-успешен филм в Америка, а ако това се случи и другата седмица, то заслугата ще е само джулие-ва.

Второто място бе заето от продукцията на Уорнър ‘See Spot Run’ (с участието на Дейвид Аркет) с 10, 2 милиона долара приходи, изпреварвайки с ‘някакви си 100 000 долара’ ‘Ханибал’ и отпращайки го на третото място. Комедията ‘Down To Earth’ на Крис Рок падна от втора на четвърта позиция, докато ‘Тигър и Дракон’ остана за пореден път на пета позиция. Пак за пореден път на шесто място е ‘Трафик’ на Стивън Содърбърг. С едно място напред се е изкачил филмът на Халстрьом ‘Шоколод’, който явно набра скорост след номинациите си за Оскар, независимо че в дебютния си уикенд изобщо не успя да влезе в Топ 10. В това отношение медийната машина на продуцентите от ‘Мирамакс’ работи безотказно, а и неслучайно разгневен фен възкликна преди няколко години ‘Ако още веднъж Мирамакс си купи Оскари се отказвам от киното’, визирайки тогавашния победител ‘Влюбеният Шекспир’.
Падението на ‘Sweet November’ продължава и от седмо място филмът се залепи на дъното на класацията.

Със спад от 56% спрямо миналата седмица ‘300 мили до Грейсланд’ на Костнър и Ръсел направи Падението на Седмицата, стигайки до незавидното девето място, предвид третото си място в дебютния уикенд както пророкува Why Bulgaria.
И позна не за пръв път, колкото и банално вече да Ви звучи тази фраза. Ама няма как, който си му разбира, му е лесно.

И накрая не забравяйте да гласувате в нашата анкета за наградите Оскар 2001.
Гласувайте Вие, за да не Гласуваме Ние …….защото иначе ракийката ще си я пием клубно, все пак Цяло Шише Гроздова Ракия си е това, не е майтап работа.

Както и да е ……..

Очаквайте през следващата седмица, дали ‘мексиканецът’ гръмна за втори път или си беше само прах в очите.

Carlos

понеделник, 5 март 2001 г.

And The Oscar Goes To ................. или познайте с нас Оскарите

Чичо Оскар!

Дойде време за равносметка. И ако в нашето балканско царство пилците се броят на есен, то оттатък Голямата Вода мартенския урожай е над всичко или казано по американски let the countdown begin .............

Всяка година в края на март милиони почитатели на седмото изкуство затаяват дъх и очакват с любопитство крилатата фраза ‘And The Oscar Goes To’. В своята над 70 годишна история ‘златният чичо Оскар’ се е превърнал в най-желаната статуетка на земята, защото тя е тази, която превръща мечтите в реалност, тя е тази, която кара холивудските суперзвезди да изглеждат като ученици на поправителен изпит, тя е тази, която дава тласък на кариерата, успеха и парите взети заедно.

Оскарите не са просто награди, а фестивал на киното, музиката, модата и шоубизнеса, всичко пречупено през призмата на Негово Величество Американският Долар. Те не могат да бъдат сравнени нито с наградите на Британската киноакадемия (BAFTA Orange Awards), нито с европейския им ‘Феликс’, нито с което и да отличие от вече безбройните кинофестивали. Нощта на тяхнато раздаване е най-големият панаир на суетата. Много по-голям от нощта на Грами-тата, или тази на American Music Awards. С две думи Супербойл, Плейоф за титлата в NBA, сбор от всички модни ревюта на Милано, Рим и Париж или простичко казано Вечерта на Великолепието.

Няма спор, че раздаването на наградите е върха на шоубизнеса, на entertainment-а с главно ‘Е’. И макар, че сме далече, и ние сме хора и ние си мислим, че сме наясно с това какво става в онзи другия свят. И на нас ние е нужна една вечер под блясъка на прожекторите, една вечер на червения килим, абе една вечер да се почувстваме звезди.
Какво повече му трябва да човек - една статуетка.

За първи път под егидата на и Why Bulgaria ще се опитаме да се обзаложим, да познаем Оскарите (нищо че това го правя вече 10 години и рядко бъркам), да ви дадем нашите прогнози и да се опитаме да влезем в кожата на американското мислене и очаквания.
Ще направим залози (и разбира се ‘отличниците’ ще бъдат наградени) за шестте най-известни категории и така.......
Дръжте се и мислете по американски.

Оскар за най-добър филм:
През миналата година имаше явен фаворит в тази категория и той се казваше ‘Американски прелести’. Както единодушно твърдят американските кинокритици ‘тази година фаворит нямало’. Тези хора слепи ли са, що ли?. Фаворит има и се нарича ‘Гладиатор’, независимо че на мен лично филмът не ми хареса. Някои споделиха, че филмът бил направен добре. Е кой американски филм с бюджет около 100 милиона долара не е направен добре. Другото би било прахосничество на n-та степен. Пък и мразя американци да ме образоват на тема Римска империя. Няма спор, че зрелищото е страхотно, но илюзиите на филма, че Марк Аврелий бил едва ли не републиканец, че дъщеря му е хрисима овчица вместо отровителка, че цезар-ът може да слезе на арената и да направи показна финална битка (в стил ‘или аз тебе или ти мен’) с гладиатор ….. художествена американска измислица ми дойде в повечко. Може би най-добрият филм на годината ‘Тигър и Дракон’ на Анг Лий (повече информация на страниците на Why Bulgaria) е номиниран повече за цвят и да не прави конкуренция на ‘Гладиатор’, защото неговата награда е ясна – тази за най-добър чуждоезичен филм. Самото появяване на филма сред петте номинирани си е вече абсолютен успех, защото такива неща в Америка са рядкост. Двете предложения на Стивън Содърбърг ‘Трафик’ и ‘Ерин Брокович’ са повече от любопитни, но едва ли биха могли да правят реална конкуренция на ‘Гладиатор’ в съзнанието на членовете на академията. Присъствието на ‘Шоколад’ на Ласе Халстрьом е един красив реверанс към независимото кино, но не и реален претендент за короната.
Но както и да е.

Прогноза на Why Bulgaria: ‘Гладиатор’ (100% победител)
Номинациите:
‘Шоколад’
‘Тигър и Дракон’
‘Ерин Брокович’
‘Гладиатор’
‘Трафик’


Оскар за най-добра главна мъжка роля:
Ама как звучи на български, друго си е да кажеш Best Actor и да спреш с определенията.
Тук конкуренцията изглежда истинска само на пръв поглед. Голямата борба ще е с два коня, Ръсел Кроу за ‘Гладитор’ и Том Хенкс за ‘Корабокрушенецът’. Шансовете на Кроу са значително по-големи, най-малко заради факта, че през миналата година академията го пропусна във ‘Вътрешен човек’. Ролята на Максимий определено не е по-силна от миналогодишната, но не забравяйте, че академията има да си връща. Още си спомням как Пачино бе отличен за ‘Усещане за жена’, който едва ли би могъл да се качи и на малкия пръст, на който и да е от ‘кръстниците’. Трети Оскар за Хенкс би изглеждал като лоша шега, независимо от добрата му роля като модерен Робинзон Крузо. В противен случай академията ще изпадне в нелепата ситуация Хенкс да има повече Оскари за главна мъжка роля от легенди като Брандо, Де Ниро, Хофман или Джак Никълсън, което вече ми изглежда малко пресилено. Джофри Ръш спечели своя Оскар за ‘Блясък’ и печалба за ''Quills – Историята на маркиз Дьо Сад'' е меко казано нереална. Шансовете на Ед Харис също са нулеви. Присъствието на иначе много стойностният испански актьор Хавиер Бардем (нашумял със ‘Пердита Дуранго’, ‘Златни топки’ и ‘Между краката’) е като това за ‘Шоколад’ в горната категория – на чисто Кубертеновия принцип ‘важното е да участваш’. Самата номинация за Бардем е признание.
В крайна сметка:

Прогноза на Why Bulgaria: Ръсел Кроу (95% победител); Том Хенкс (5% победител)
Номинациите:
Ръсел Кроу (за ‘Гладиатор’);
Том Хенкс (за ‘Корабокрушенецът’);
Хавиер Бардем (за ‘Преди да падне нощта’);
Ед Харис (за ‘Pollock’);
Джофри Ръш (за ‘'Quills – Историята на маркиз Дьо Сад'')


Оскар за най-добра главна женска роля:
Тук победителят не подлежи на съмнение или поне на мен така ми се струва. Единствената, която може да прави конкуренция на Pretty Women може да бъде Лора Лини за ‘Разчитай на мен’. Хубавата Джулия, която надскочи себе си в ‘Ерин Брокович’ най-после ще получи признанието, което заслужава отдавна. От любимка на публиката, тя вече е любимка и на кинокритиката и най-хонорованата женска звезда в света. Номинацията на Жулиет Бинош е още едно признание за таланта на френската актриса, но и тя вече е носителка на наградата за ‘Английския пациент’ и втори Оскар за не-англо-говоряща актриса изглежда нереален. Джоан Алън и Елън Бърнстийн допълват петицата, но едва ли могат да се надяват на някакъв успех.
Без коментар относно winner-а.

Прогноза на Why Bulgaria: Джулия Робъртс (100% победител).
Номинациите:
Джоан Алън (за ‘Претендентът’);
Жулиет Бинош (за ‘Шоколад’);
Елън Бърнстийн (за ‘Реквием за един сън’);
Лора Лини (‘Разчитай на мен’);
Джулия Робъртс (‘Ерин Брокович’)


Оскар за най-добра второстепенна мъжка роля
Нашият фаворит в тази категория е Бенисио Дел Торо (‘Обичайните заподозрени’, ‘Гепи’), в ролята на мексиканското ченге от ‘Трафик’. Пред угрозата филмът на Содърбърг да остане без златна статуетка, академията едва ли ще пропусне да награди Дел Торо. Най-големият му конкурент би следвало да бъде Хоакин Финикс за ролята си на Комодус макар, че доста задокеански критици твърдят, че изпълнението му в ‘Quills – Историята на Маркиз Дьо Сад’ е доста по-добро. Останалите трима в тази категория са по-скоро за цвят и едва ли биха се намесили в борбата за ‘чичо Оскар’. ‘Мисията невъзможна’, така бих нарекъл спечелването на наградата от страна на Джеф Бриджис, Уйлям Дейфо или Албърт Фини.

Прогнозата на Why Bulgaria: Бенисио Дел Торо (99% победител); Хоакин Финикс (1% победител).
Номинациите:
Бенисио Дел Торо (за ‘Трафик’);
Хоакин Финикс (за ‘Гладиатор’);
Уйлям Дейфо (за ‘Сянката на вампира’);
Албърт Фини (за ‘Ерин Брокович’);
Джеф Бриджис (за ‘Претендентът’)


Оскар за най-добра второстепенна женска роля роля
Компанията изглежда като сблъсък на поколенията, в която всеки би могъл да спечели и въпреки това считаме за определен фаворит Кейт Хъдсън за ‘Почти известни’. Джули Уолтърс си взе своето на английските BAFTA Orange Awards, докато Джуди Денч и Франсис МакДормънд вече са вдигали статуетките, съответно за ‘Влюбеният Шекспир’ и ‘Фарго’. Изненада изглежда номинирането на Марша Гей Хейдън за ‘Pollock’, но както казахме по-горе и за Ед Харис, едва ли е реален претендент за короната. Везните за Хъдсън натежават и поради факта, че това е единствената възможност за академията да оцени изключително добрия филм на режисьора Камерън Кроу (привлякъл вниманието с ‘Джери Макгуайър’). Още повече в случай, че спечели, Кейт Хъдсън ще прибави още една статуетка на рафта над домашното огнище, защото тя все пак е дъщеря на носителката на Оскар за най-добра второстепенна женска роля ..........Голди Хоун.

Прогнозата на Why Bulgaria: Кейт Хъдсън (100% победител).
Номинациите:
Джуди Денч (за ‘Шоколад’);
Марша Гей Хейдън (за за ‘Pollock’);
Джули Уолтърс (за ‘Били Елиът’);
Кейт Хъдсън (за ‘Почти известни’);
Франсис МакДормънд (за ‘Почти известни’)


Оскар за най-добър режисьор
Ето тук борбата трябваше да бъде безмилостно жестока макар, че академията направи всичко по силите си за да предопредели избора до две имена. Двете номинации на колоритния Стивън Содърбърг (‘Секс, лъжи и видео’, ‘Извън контрол’) бяха последното нещо, което трябваше да се случи. Номинирайки го както за ‘Трафик’, така и за ‘Ерин Брокович’ академията му направи мечешка услуга. Признание и рекорд в историята на Оскарите – да, но шанс за успех – не, защото българската поговорка, че когато седнеш на два стола в крайна сметка падаш и от двата, е в сила и зад океана. Присъствието на Стивън Долдри за ‘Били Елиът’ е необходимо, но не и печелившо. В крайна сметка академията си остави вратичка за ‘сделка’ с Ридли Скот и неговия ‘Гладиатор’. В случай, че Оскарите станат в повече за римската сага, то категорията отива задължително в ръцете на Анг Лий за ‘Тигър и Дракон’, така както се случи и на раздаването на ‘Златните глобуси’.
И така, в ‘най-отворената’ категория,

Прогнозата на Why Bulgaria: Анг Лий (60% победител); Ридли Скот (40% победител)
Номинациите:
Стивън Долдри (за ‘Били Елиът’);
Анг Лий (за ‘Тигър и Дракон’);
Стивън Содърбърг (за ‘Трафик’);
Стивън Содърбърг (за ‘Ерин Брокович’);
Ридли Скот (за ‘Гладиатор’)


За останалите категории:
Борбата между ‘Гладиатор’ и ‘Тигър и Дракон’ ще продължи с пълна сила и в категориите за ‘най-добър оператор’, ‘най-добра сценография’ и ‘най-добра музика’. При ‘монтажа’ и ‘костюмите’ обаче, очакваме пълна победа за техническите лица и шивачите на Ръсел Кроу и компания. Статуетката за ‘най-добър чуждоезичен филм’ е може би най-сигурната в 73-тата церемония на наградите и тя ще е за ‘Тигър и Дракон’. Тук изненадата би била, все едно ‘Черноморец’ да стане шампион в ‘А’ група, което автоматически означава, че ‘Гладиатор’ ще спечели за ‘най-добър филм’ на годината. В категорията за грим положението е сложно и без ясно изразен фаворит измежду вампирската външност на Уйлям Дейфо, ужасиите на ‘Клетката’ или зелената кичозност на ‘гринча’ на Джим Кери. Категорията ‘най-добра песен’ изглежда отворена, но не забравяйте, че има парче от филм на Дисни, а именно ‘The Emperor’s New Groove’, както и това на Бьорк от ‘Dancer In The Dark’. Номинациите за звук са още една възможност за ‘Гладиатор’ да добави Оскар от техническа категория, като тук силна компания са двете морски предложения ‘U-571’ и ‘Перфектната буря’. При визуалните ефекти конкуренция на ‘Гладиатор’ са ‘Перфектната буря’ и ‘The Hollow Man’ на Кевин Бейкън, Елизабет Шу и компания, като нищо чудно именно този филм да бъде отличен, предвид предпочитанията на академията към ‘невидими’, ‘извънземни’ и всякакви други холограми. Решено ли е обаче да се напълни кошничката на Ридли Скот, никой не би могъл да го спре. Положението със сценариите винаги е било интересно. При адаптациите ‘Тигър и Дракон’ ни изглежда най-голям фаворит, докато при ‘оригиналните сценарии’ положението е доста по-завързано. При нормални обстоятелства и при академична безпристрасност тази категория би следвало да е запазена за ‘Почти известни’, но тук е ............. ‘особено оригиналният сценарий’ на ‘гладиатор-чето’, който поне на мен ми обърка представата за Рим. Но нейсе, на американците им се понрави, ....... пък и от времената на ‘Бен Хур’ и ‘Спартак’ такова зрелище не бяха гледали. Кой ти гледа сценария, щом хляба и зрелището са на лице. Така, че нищо чудно и да го наградят за тази ‘особена оригиналност’.
В крайна сметка поне на мен (като човек реалист и познавач) ми липсват няколко номинации като например на Мишел Йео и Зианг Зии (името никога не можем да го спелваме, нито американците, нито ние европейците) за ‘Тигър и Дракон’, на Клууни и братя Коен за оригиналния ‘О братко, къде си?’ или на Бьорк за ‘Dancer In The Dark’.
Обаче, Америка си е Америка и тя има своя вътрешна логика.

И ако говорим за логика то крайната прогноза на Why Bulgaria е, че ‘Гладиатор’ е обречен да спечели минимум 6 Оскара (максимум 9), докато ‘Тигър и Дракон’ е сигурен победител поне за 3 статуетки (повече от 4 би означавало ‘издънка’ на римската сага, което академията едва ли ще позволи). Бенисио Дел Торо и Джулия Робъртс ще си вземат своето. Много възможно е ‘Корабокрушенецът’ на Земекис и Хенкс да си тръгне с празни ръце. За другите победители говорихме надълго и нашироко и все пак ....... само академията ще знае за кого е гласувала.

Очаквайте за първи път в България един час след завършването на церемонията exclusive материал, КОЙ с КОГО дойде в Шрайн Аудиториум, с КОГО и с КАКВО си отиде, успя ли с първия си хост Стив Мартин да замести легендата Били Кристъл или НАЙ-ВЕЧЕ как премина 73-тата церемония по раздаването на наградите ............... And The Oscar Goes To .................

Не забравяйте да гласувате в голямата анкета на Why Bulgaria за Оскари 2001

Carlos