вторник, 29 май 2001 г.

Вярност

Омръзнах ли ти? Усещаш ли мъчително присъствието ми? Започна ли да копнееш да ме няма, да те лъжа, да те измамя? Няма. Не искам. Аз съм ти верен.

Аз съм този, който се прибира рано след работа и никога не говори за колежките си. Аз съм този, който се прибира без петна от червило по ризите си. Аз съм този, когото мечтаеш да изкараш от равновесие, за да разбереш дали съм човек. Аз съм този, от когото искаш някакви признаци на живот, на лудост, за да забравиш усещането, че живееш с някакъв робот. Някакъв до болка скучен, нормален, добродетелен отпадък от това, което бях преди.
Сега как е? Чувстваш ли удоволствие от голямата си мечта да бъда само твой? Защо се оглеждаш страхливо по улиците? За да не би да продължавам и там да съм твой ли? За да не би да ме видиш как вървя близо до теб, като куче погледнал те в очите и излъчващ бездушната си вярност? А защо закъсняваш вечер? Знаеш, че ще съм там, нали? И не искаш да гледаш осъществената си мечта, как те задушавам с приличие и тъпоумната усмивка на безумно предан човек.

Какво ти става, защо плачеш вечер? Мислиш, че не виждам ли? Да не би да е заради това, че имайки ме толкова много, ме загуби? Боли ли те от това, че ти отнех ревността, че ти отнех възможността да крещиш в истерия "Къде беше?" и да ме заплашваш, че ще си отидеш? Искаш пак да знаеш, че ти изневерявам, за да си спокойна, за да си великодушно прощаваща и за да можеш спокойно после да ми кажеш, че си била с някого само за да ме накажеш?

Не, наказвам те за изневерите ти с вярност. До гроб.
Нали това искаше.
До гроб.

Vasi

жега

чаках дълго, докато някой ми спре. в днешно време хората са недоверчиви, не взимат на стоп дори само момиче на пътя. накрая една кола намали и спря. качих се, поздравих и потеглихме. времето минаваше, пътят бе равен и монотонен. жегата бе непоносима. прииска ми се да спрем на сянка и да подишам. обърнах поглед към непознатия. беше красив, мургав, с леко набола брада. бе навил ръкавите на сивкавата си тениска нагоре, което откриваше примамливо силни ръце. караше, облегнал лакът на отворения прозорец, с цигара в уста, другата му ръка небрежно обхващаше скоростния лост. последното внесе допълнително раздразнение в мисловната ми дейност, нажежена достатъчно от топлината наоколо ...
- нека спрем - измърморих накрая, мислех дори че няма да ме чуе.
обърна се към мен, усмихна се, харесвах лицето му, странно как лицето на непознат може да се хареса някому толкова изведнъж. намали и след малко спря под сянката на мастито дърво.
отворих вратата и слязох. поогледах се и тръгнах с големи крачки между свежите стебла на тревите към дълбоката сянка на дървото.
чух как неговата врата се отваря, след това затваря. последва ме. седнах в основата на стеблото. полата ми бе къса и се повдигна. той седна до мен и постави ръка на крака ми, провлачи я нагоре, платът се набра. погледнах го, възбуждахме се само от мисълта, за това, което предстоеше.
мълчахме, но всеки от нас знаеше какво иска другия и го желаеше. страстно. дрехите бързо се оказаха ненужни. тревата бе мека и приятна за допир на голото тяло, сянката бе достатъчно дебела, за да намали достатъчно жегата и да направи телесното удоволствие още по-приятно. небето бе синьо. надалече нямаше никой, който да смущава размаха на въображението и несдържаните стонове на наслада ...

така двама непознати - случаен мъж на средна възраст, каращ нелошата си кола нанякъде и случайна жена, пътуваща на стоп също нанякъде, (които две "нанякъде" в случая бяха съвпаднали) бяха щастливи в слънчавия летен ден на поляната под открито небе ... за малко.

Justine

четвъртък, 24 май 2001 г.

Честит 24 май!

Ако можете да четете това, значи сте съпричастен с една стара култура. А ако се чувствате българин – да ни е честит най-светлият български празник.

Защо е най-светлият ли? Ами защото този празник не е свързан с това, че една група хора са убивали, подтискали и т.н. успешно друга една група от хора. Свъразан е с това, че една група от хора имат собствен език, за да си говорят и пишат на него, пък каквото излезе...Комуникацията винаги е била по-доброто решение.
Ден на славянската писменост и кутура, както се казваше (и май още се казва). Нека и се радваме такава, каквато я имаме. Нека също така днес се помолим на боговете си да имаме повече такива празници.

Да ни е честит!

Zaro

сряда, 23 май 2001 г.

Балът

- Е стига де, то ясно, че ви е радост, ама главата ми надухте да ви слушам днеска цял ден - мърмори продавачката, докато ми мери кило домати.

- Нека свиркат, то това ще им остане. После ще го духат цял живот - вметва мрачен чичка в очевидно незавидно гражданско и имуществено състояние.

- Говорите така, защото им завиждате, че са млади - отсича дебела, разчувствана дама, на възраст "абитуриентска майка".

Зарязвам ги да се препират и се присъединявам към кибиците, наблюдаващи шествието. Тази година очевидно на мода е черното - черни рокли с гол гръб, черни костюми, черни коси и черни коли. Шаренията възниква от гроздовете балони и от белите зъби под усмивките. От прозорците висят полуголи девойки и разгърдени младежи с леко дрогиран вид. Познават се отдалеч по пронизителното пищене на клаксоните - сякаш Муун прави масова сватба по български - и по виковете. Прилича на атака срещу света - тръбите свирят, войниците крещят ура. Сещам се, че тази година правим 14 от завършването и торбите изведнъж ми натежават. На годишнината ще установя, че ученическата ми любов е пуснал грамадно шкембе, за сметка на което е загубил част от косата си и че отглежда жена, две деца и куче. Класът ни никога не може да събере кворум - 90% от съучениците ни са в чужбина. От учителите ни пък 90% са се пенсионирали. Не обичам да ходя на тези юбилеи.

От една кола в шествието се откъсва жълт балон. Известно време се колебае, а после решава да избере небето и се издига над тълпата. Махвам му с ръка и мислено пожелавам на всички момчета и момичета да успеят в живота, да се изпълнят желанията им и да им провърви като на мен. На добър час!

Nadie

Why-българка с награда! AGTSC поздравява Елена Кодинова

"Егоист"-ката, която разконспирира Why Bulgaria на страниците на едноименното списание, вчера получи наградата "Паница". Наградата й е присъдена за статия за етническата толерантност в SaxMag: United colors of Bulgaria. Дерзай, Елена! Следващата ти награда ще дойде от публикация за Why Bulgaria, предричаме ние.

AGTSC

US Box Office: Девет разлики между Shrek и Memento

Schreck, Ist er nicht?

Колкото и на Карлос да не му се вярваше, зеленият орк Шрек оглави класацията в Щатите този уикенд. Какво е 'орк' всеки почитател на Дж.Р.Р.Толкин знае, всеки фен на Warcraft знае, а за останалите - ето какво пише в Webster New World College Dictionary:
ogre - n. in fairy tales and folklore, a man-eating monster or giant
Оказа се, че е не само man-eating, ами и mummy-eating. С $42 милиона приходи за уикенда Shrek избута "втората мумия" от челното място, - не избута, ами направо отвя. Иначе филмът, излязъл от компютрите на Dreamworks, е меко казано несериозен (е, не е чак Гринч 2, ама се чудя в Германия с какво заглавие ще излезе, защото на немски S(c)hre(c)k си е 'ужасен','смехотворен' и т.н.). Единственото нещо, което си заслужава като качество, е 3D графиката, което все пак не прави от един филм - филм. Прави пари, прави видеокасети, прави "merchandise", прави малки "Шрек"-чета в детското меню на McDonalds, ... но не и филм. Толкова. Като се има предвид, че другата седмица всичко живо ще гледа "Pearl Harbor", бъдещето за Шрек е не повече от $50-60 от екраните, независимо от силния първи уикенд. И все пак, ако сте харесали "Мравката Z" (ANTZ) - гледайте и Шрек.

Надолу (по-бързичко) - "Мумията се завърна" за още $20 милиона тази седмица, или общо $146 милона досега. "A Knight's Tale" остана трети с $10 млн. и за него $50 'големи' са химера. Следва другото ню-ентри Angel Eyes, за което Карлос ще ви разкаже другата седмица, ако иска, щото си е фен на Ох-на-Карлос-Джени-Джени, ох-на-мама-Лопез.

На места 5-9 закономерно са филми, за които знаете, защото преди седмица-три-пет бяха на 'топа' - Bridget Jones's Diary, Along Came a Spider, Driven, Blow, Spy Kids. В десятката се задържа и Memento.

Memento сe задържа за втора седмица в 'топ 10'с $1,280,000, повишавайки екраните от 445 от 484. Това са така наречените 'лимитед рилийс' филми, но важен тук е не броят на екраните, а филмът като такъв, киното като изкуство. Режисьорът Кристофър Нолан (31) прави сериозна заявка за 'Име' в независимото кино, след като спечели награди от известно количество фестивали за първия си филм Following и за втория си ... Memento.
Простете ми тривиалния подход, ще кажа и две думи за сюжета - последното нещо, което Леонард Шелби (Гай Пиърс) помни, е убийството на жена му. После нищо, нищичко не остава в паметта му - всичко са само бележки, снимки, изрезки от вестници, с които той си припомня, че "Светът не изчезва, щом затвориш очи". И търси убиеца, търси отмъщение ...
Участват още: Кари Ан Мос, Джо Пантолиано. За всички фенове на 'Матрицата' това са Тринити и Сайфър - чакам ги с нетърпение по българските екрани, обещавам ви ревю, след като го гледам. Помнете!

И още нещо интересно от седмицата, пак 'лимитед, ама много лимитед рилийс' - на 26 място в класацията е 'Мулен Руж' с Никол Кидман и Юън МакГрегър, който откри програмата на Фестивала в Кан (и нищо не спечели). $167,540 от 2 (ДВА!!!) екрана. Ама наистина много лимитед.

Следващата седмица: Pearl Harbor - бомби, бомби, бомби ... Яко! Долари, долари, долари ... ще видим колко.

July

Изневяра

Изяжда ли те черна ревност?
Усещаш ли нервната тръпка, болезнените мисли, които върлуват като неканени ветрове? Гориш ли в черните пламъци на съмнението?

Разбра ли как боли? Очакването е твоята грешка. Тъмнината ти прави компания, часовникът е твоето наказание. Блъскаш се в стените, с които сам се огради. Заключен си зад прозореца, който ще бъде предвестник на спасението при моето завръщане.

Между нас стои среднощно мълчание. Очите ти търсят утеха, моите не искат да лъжат. Погледни ги. Виждаш ли чуждите устни, докоснали жадното ми тяло? Усещаш ли дъха, разтопил ледовете, с които ме скова. От очите ми струи чужда топлина, огряла премръзналите ми ръце. Забрави ли как ги протягах насън и все не те достигах? Вместо с твоите ласки заспивах, завита с тъга. Под главата си слагах черните мисли, че не те заслужавам. Понякога се будех нощем и те гледах. Спокойният ти сън нашепваше, че ти си прав. Желязна логика - виновният не спи. Душата ми крещеше: "За какво", умът ми се усмихваше ехидно - не виждам ли мълчанието, с което ме наказваш и самотата, която си ми подарил. Забравих какво е да ме забелязват, да се вслушат в плахия ми глас, с който дълго време съм се страхувала да не наруша тягостната тишина помежду ни.
Опитвах да повярвам, че не съм прашинката, в която ме превърна. Събудих се, потърсих скритото си Аз. Бях забравила, че душата може да лети. Звездите - толкова далечни.... опитах пак да ги достигна с ръка...
Успях! О, да забравих, че на това си ме научил ти. Не помня кога, беше много отдавна.

Отново сме в кръговрата на болката - но този път тя е моят съюзник, за теб е смъртен враг. Усещаш я във всяка клетка. Обидата те задушава. Как искаш да те няма, да не си се раждал, да не усещаш срутилия се върху плещите ти свят. Това ли си ти - силният мъж, когото безмълвно молех за нежност. Този, чиято броня не успях да пробия. Стената, пред която заспивах, но не спирах да търся врата.
Нямаш сили дори да ме мразиш. Объркан си? Плачеш? Страхуваш се, че ме губиш? Унижен си, с потъпкана гордост? Добре дошъл в моя свят!

Безмълвна прошка. Студена прегръдка. Начало на края.
Прости ми, че ти изневерих.

AIDA

вторник, 22 май 2001 г.

Кино-новини: DreamWorks отново на пазара

Явно триото Катценбърг-Гефън-Спилбърг не иска да спира. Притежаваната от тях DreamWorks ще дистрибутира филмите си чрез мрежата на Universal и през следващите 5 години. През последните две години DreamWorks успя да участва и в двата филма носители на главните Оскари, а именно "Американски прелести" и "Гладиатор". Слуховете твърдяха, че Спилбърг и компания са потърсили услугите на Warner Bros, но в крайна сметка режисьорът заяви: "Това съдружие е особено ценно за мен, най-малкото заради това, че от 32 години Universal играе съществена роля в моя живот". Новият договор между двете компании осигурява на Universal изключителните права върху игрални и дългометражни анимационни филми за големия екран и правата за тяхното видеоразпространение.
DreamWorks направиха и друг удар. Те подписаха договор с Turner Broadcasting System като му предоставиха правата за излъчване по кабелна телевизия на 74 свои филма в периода до 2007 година. Сумата която Turner Broadcasting System ще плати ще се движи между 350 и 450 милиона долара.

Кийфър Съдърланд и Гоген
Съдърланд е подписал договор с френското студио Le Studio Canal Plus за ролята на Пол Гоген. Другата главна роля е поверена на Настася Кински. Режисьор на филма е австралиецът Марио Андреачио. Бюджетът на продукцията е 6 милиона долара. Снимките ще започнат след няколко дни в Австралия и Прага. Историята ще разказва за Гоген (за кого друг), който напуска живота на брокер и заминава на първото си посещение в Южния Пасифик, където ще прекара и голяма част от живота си. Работното заглавие на филма е "Paradise Found".

Награди, награди, награди
В последните години Шварци не печели толкова пари от кино, колкото от всякакви бенефиси и награди за цялостно творчество и т.н. Актьорът получи първата Taurus Honorary Award, която е част от World Stunt Awards (нещо като Световни Каскадьорски Награди). Събитието е било на 20 май в един от хангарите на летището на Санта Моника, но телекастът на шоуто ще бъде на 16 юни по ABC. Специалните награди се раздават в категории като "най-добър бой", "най-добро гмуркане", "най-добра специална каскада". Асоциацията на каскадьорите наброява към момента над 800 члена, които изкарват насъщния .... с кютеци, падания, завирания в ями, автомобилни катастрофи и прочии безопасни условия на труд. Бате Арни бе отличен най-вече заради представянето си в "Терминатор", "Истински лъжи", "Зов за завръщане". Очаквайте поредната му екшън-изява през октомври в "Collateral Damage", където може да получи и награда за "най-добър тупаник".
Джон Тортуро на свой ред ще бъде награден на 7 юни от Film Society of Lincoln Center's Young Friends of Film (последният да затвори вратата!!!). Членската маса на това общество е от 21 до 35 години.
Упи Голдбърг, Глен Клоуз, шефката на Columbia Pictures Ейми Паскал и кастинг-директорката Джулиет Тейлър ще бъдат наградени ден по-късно в Сенчъри Сити, Калифорния. Там ще бъдат раздавани 25-тите Crystal Awards. Пиърс Броснън и съпругата му Кейли Шей Смит ще получат пък Humanitarian Crystal Award.
Робърт Де Ниро на свой ред ще получи Bravo Lifetime Achievement Award за 2001 година, която е част от IFP Gotham Awards. Церемонията ще се проведе на 1 октомври тази година.

Лив Тайлър - пълна до 2003 включително
Програмата на щерката на Стивън Тайлър е запълнена до края на 2003 година. В Щатите се появи последният й филм One Night at McCool's, за който ще си говорим в рубриката US Box Office. Следва трилогията "за пръстените на Толкин и Билбо" (от кога я чакам), чиято първа част трябва да щурмува класациите през това лятото. Снимките на втора и трета част продължават в Нова Зеландия.

Шансове за нов Батман
Заговори се за поредната серия на Батман-франчайза. В центъра на събитията отново е Джордж Клууни. Първите слухове дойдоха от британския таблоид The Sun, който даже номинира Дарън Аронофски за режисьор на филма. Британците твърдят, че всъщност Клууни е бил пазарен от Warner Bros за две батманиади, като до момента договорът е изпълнен само наполовина.

Епизод ІІІ ??????
Рик Маккалъм, човекът, продуцирал всички "войни" заяви на официалната уеб-страница на "Звездни войни", че Лукас вече гледа към третата част от пре-трилогията. "Надявам се, че концептуалната ни работа ще започне през септември" заяви продуцентът.
Междувременно вече е ясно, че снимките на "Епизод ІІ" са завършили и от началото на май тази година корифеите от Industrial Light and Magic са започнали със специалните ефекти. До момента са готови около 160, като общият им брой е 2 200 - световен рекорд в историята на киното.
И ако "Епизод ІІІ" е предвиден за 2005 година, втората част следва да се появи на екран другия май. Дръжте се фенове, само една година си е това!!

Осведомителна Агенция "Any Given Thursday"

Carlos

понеделник, 21 май 2001 г.

BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част ІХ – Омара Портуондо – Златният глас

или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а

Омара Портуондо

Омара Портуондо е единствената жена в цялата плеяда на Buena Vista. И има защо. Неповторимото излъчване на тази жена огрява сцената при всяка нейна поява. Омара продължава традицията на изключителните кубински женски вокали, като се започне от Селия Круз и свършим с Кармен Миранда. Но какво да се прави? Куба винаги е била богата не само на инструменталисти, но и на ‘златни’ гласове.

Самата история на Омара е достойна за който и да е южноамерикански сериал, който да държи в напрежение зрителите, поне за 120 серии. Родена е през 1930 година в предградието на Хавана Боун Кей. Майка й е испанка и произхожда от изключително богато семейство, но въпреки заплахите свързани с класовото си (не казвам колониално) положение, се омъжва за негър, един от най-известните бейзболисти на Куба, който по-късно ще бъде един от първите играли в известната Major League на Щатите.

Омара си спомня, че едни от първите песни, които е научила от родителите си са La Bayamesa и Veinte Anos, и двете част от оригиналната Buena Vista Social Club. ‘Родителите ми обичаха да си прекарват почивката пеейки дуети на кубински традиционни песни. Често баща ми подхващаше някоя песен и аз се включвах като втори глас’. Първата музикална учителка на Омара е една от сестрите й Хайде. По същото време Хайде е танцьорка в прочутото кабаре ‘Тропикана’. Омара посещава голяма част от репетициите и шоутата на трупата и през 1945 година става част от нея. Особено успешно по това време е сътрудничеството й с Роландо Еспиноза. Междувременно Портуондо уплътнява танцовите си ангажименти с вокални, пеейки с приятели като Сесар Портильо Де Ла Лус, пианистът Франк Емилио Флин и Хосе Антонио Мендес. Тяхното начинание е наречено Loquimbambla Swing. Стилът е нещо средно между традициония son, bossa nova и американски джаз. По същото време четиримата приятели свирят и с оркестъра със страшното име ‘Оркестър Анаконда’. Малко по-късно към групата се присъединява и Анхел Диас.

Големият пробив на Омара започва обаче през 1952 година.
Омара, Хайде и Елена Бърк създават женското вокално трио ‘Cuarteto d’Aida’. Към тях се приъдиняват певицата Морайма Секада и пианистът Аида Диестро. Групата става много популярна в Куба и през следващите години тръгва на дълги турнета из целия Карибски басейн. През 1959 година Портуондо издава и първият си солов албум Magia Negra.

И през 1961 година Фидел Кастро идва на власт.
‘Cuarteto d’Aida’ е една от най-засегнатите групи по това време. Участията драстично спадат, финансовите постъпления също и тогава на помощ се притичва ........... братския американски народ. Групата започва да концертира по крайбрежието на Маями, Флорида. Някъде в тези години са и неиздаваните до този момент записи на Омара с Нат Кинг Коул. Сестра й Хайде решава да остане в САЩ, докато Омара се завръща в родна Куба и продължава да работи с групата до 1967 година. През 70-те и 80-те Портуондо работи с Orquestra Aragon, а в началото на 90-те решава да се пенсионира от сцената и да се отдаде на старините си. ‘Всичко е свързано с пеенето. Обичам да пея, обичам да чувствам музиката. Без нея всичко ми изглежда празно от съдържание. Въпреки това бях решила да се оттегля да забавя развитието на живота. Човек обаче никога не знае какво предизвикателство му е предложила съдбата’, казва в интервю за списание ‘Тропикана’ златният глас на Куба.

Със своята петдесетгодишна професионална кариера Портуондо се превърна в емблематична фигура за кубинската музика. Надарена с изключително ценен глас Омара пее както балади, така и болеро, сон, джаз и соул по време на кариерата си.

Най-интересното обаче е, че Омара не е върната към музикалната сцена от Хуан Де Маркос Гонзалес при събирането на оригиналната версия на Buena Vista Social Club. Още през 1995 година Рай Куудър попада на Омара и то съвсем случайно. По това време Куудър записва в Куба албум с Chieftains и чува Омара да пее. Година по-късно при първите записи със Сегундо, Ферер и останалите Куудър задължително поисква от Гонзалес да покани Омара за водещ вокалист в звездната група.
След изумителния успех на първите записи Омара се връща към изключително успешната си музикална кариера и започва с истинско настървение да записва и да пее във всички солови албуми на участниците в Buena Vista Social Club – в този на Ферер, в групата на Хуан Де Маркос Afro-Cuban All Stars. Стигаме до соловият й албум под егидата на Рай Куудър или както му викат меломаните една от ‘оригиналните’ Буена Висти, който излиза на пазара на 9 май 2000 година (само за меломанска справка ‘писачът на тези истории’ закупи оригиналното CD на 11 май) . Нека не забравяме и съвместният й албум от 1998 година Desafios с една от другите големи легенди на кубинската музика Чучо Валдес.

Както и при другите музиканти, за които говорим в нашата Buena Vista История в годините от 1997 до 2000 година на пазара се появяват и една дузина сборни албуми, показващи творчеството на Портуондо от ранните й години и изследващи кубинското музикално наследство, като Roots of Buena Vista, Palabras, Pensamiento, Amigas и Oro Musical, в който могат да се чуят и стандартите La Ultima Noche и Besame Mucho.
В периода 1999-2001 година Омара, заедно с Ибрахим Ферер и Рубен Гонзалес предвождат All Stars-турнето, което минава през четири континета.

И както винаги накрая за меломаните ето и текста на най-вълнуващият дует на Омара и Ибрахим Silencio, написано от пуерториканеца Рафаел Хернандес, един от най-големите автори на песни в цялата южно-американска култура.
Не забравяйте, че това е именно дуета от концерта в Амстердам, на който Омара дискретно бърше изтърколилата се сълза от очите си. За това и музиката винаги е била на първо място в сърцето на наречената от кубинските фенове ‘годеница на фийлинга’ .

Duermen en mi jardin
Las blancas azucenas,
Los nardos y las rosas.
Mi alma muy triste y pesarosa
A las flores quiere ocultar su amargo dolor.

Yo no quiero que las flores sepan
Los tormentlos que me de la vida.
Si supieran lo que estoy sufriendo
Por mis penas llorarian tambien.

Silencio, que están durmiendo
Los nardos y las azucenas.
No quiero que sepan mis penas
Porque si me ven llorando
Morirán.

Sleeping in my garden
Are the white lilies.
Spikenards and roses.
My soul so sad and sorrowful
Wants to hide its bitter pain in the flowers.

I don't want the flowers to know about
The torments that life throws at me.
If they knew what I am suffering
They too would weep for my sorrows.

Hush! For they are sleeping.
The spikenards and lilies.
I don't want them to know about my sorrows
Because if they see me weeping
They will die.



Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част Х – Елиадес Очоа (El Carretero)

Carlos

Утро

Първите лъчи на слънцето. Ръцете ти, обгрънали тялото ми. Сънена целувка. В топлото легло - ухание на парфюм, увиващият се дим на първата цигара.

Уморена усмивка и чувството, че сме си чужди. Цветен парафин от мъртви свещи; смачкани дрехи, които пак са нужни; празна бутилка от вино, кристална чаша със следи от червило.

Няма място за тиха музика, игривата ти усмивка и приглушените ми стонове, сплетените пръсти и мощните конвулсии. Усещане, че нещо е отминало. Магията се е стопила с тъмнината. Колко услужливо измамна може да бъде нощта.

Унила, механична прегръдка. Тайното желание за мъничко нежност. Сърдита и отрезвяваща дневна светлина. Инстинктивното придърпване към крайчеца на постелята. Собственото ми мълчание, подсказващо, че времето ни е свършило.

Остатъци от вечерен грим, водата в топлата баня, която ще отмие всичко –миризмата на мъжкото ти тяло, ръцете ти, накарали ме да сънувам, устните ти с дъх на желание, спомена за теб и тази нощ. Огледало, което се усмихва иронично – благодарно похотливо тяло, подтискащо безмълвното сърце.

Затварям очи. Колко често го правя. Така е по-лесно. ‘Мразя те’ – написало е сърцето с водна пара, но всуе, кой ли го вижда. От много време то е свито, наказано за стари грешки. Щом вече не учавства в играта – нека да мълчи.

Ухание на топло кафе. Слънчеви зайчета по стените. Някъде чувам врабчета. Шум на млади, зелени листа. Подозрителен ред, заличени следи, забравена случка. Недокосната закуска, кафето, изпито на крак. Нямам смелост да седна срещу теб. Може би в друг живот можех и да те обичам и тази подреденост да превърна в уют. Поемам дъх и съм благодарна, че разбираш.

Гримът е сложен, чака тежък ден. Бърза целувка. Чувам вратата зад гърба си. Забравям за теб. Забравям да си спомня колко пъти съм изпращана пред тази врата. Забравям чувството за празнота, оставено зад нея. Забравям собственото си успокоение, че това е ‘за кратко’, забравям обещанието ‘За последен път’.
До следващия път.

AIDA

събота, 19 май 2001 г.

Трудът, заетостта и почивката

Преди няколко вечери, в едно интервю младежът Йосиф Петров каза, че България не се е оправила, понеже никой тук не говори за труд, за работа... Думата била ’заетост’. Модерна дума. Не е ясно дали затова България не се е оправила още, а и това не е предмет на настоящото писание.

Темата естествено е почивката. Този вид почивка, при който седим с приятели, пием си и си говорим. Така наречената ‘българска психотерапия’. Упражнението, при което разтоварваме напрежението и проблемите от всекидневието, без да се налага да лежим по канапетата на разни хора срещу заплащане.

Стана така, че сякаш изгубихме и тази славянска, южняшка придобивка. Забързани в делника, загрижени за проблемите си, служебни и лични, забравихме за простичката човешка радост от общуването. Единственият останал ни начин да се организираме бързо и да се съберем накуп, е някой от нас да има нужда от помощ. Поне това наистина става. Все още.

Станахме сериозни, загледани в себе си късогледи технократи. Това ли е цената на успеха и добруването? И къде остана радостта ни от тях?

ГОРКИТЕ НИЕ!

Zaro

петък, 18 май 2001 г.

Предизборно социологическото проучване на AGTSC


Па че гласувам!
"Почна се" написа вестник "24 часа". Ние от AGTSC бихме добавили "Панаирът почна". Било то селският, този на суетата, тези на Лили Иванова ... изобщо тарапаната, масрафа, простотията и обещанията, които ще ни залеят от малкия екран през следващия месец няма да имат равни поне ...... още четири години.

AGTSC проведе социологическо проучване, за това кой къде е в политиката, кой на кое дърво е, кой кой клон иска да отчупи, кой на кого иска да ритне столчето ...... изобщо кой на кого ще му ......

В резултат на това Ви предлагаме Тест, след който ще сте наясно коя бюлетина да изберете, в кое кошче да я пуснете и ... изобщо накъде сте с изборните си очаквания.

Ще гласувам за Царя:
а) щото съм от Царичина;
б) щото България ще цъфне и ще върже за 800 дни, както цъфна и върза Сталинград след 900 дни обсада;
в) щото ще участвам в европейското по стрелба и искам да тренирам при Нонка Матова;
г) щото съм испано-говорящ.

Ще гласувам за СДС:
а) щото съм от Левски и съм син в червата;
б) щото визите паднаха и току-виж паднали и паспортите, ще си одим гьотере из Европата, като стадо през синя поляна;
в) щото предпочитам по новините да гледам нозете на Надето Михайлова вместо мустаците на Жорж Ганчев;
г) щото дядо ми е реститут.

Ще гласувам за БСП:
а) щото съм от ЦСКА и съм червен в червата;
б) щото нямам жив съученик;
в) щото по Бай Тошово време билетчетата за трамвая бяха 2 ст.;
г) щото съм мазохист.

Ще гласувам за БЕЛ:
а) щото съм от Славия и съм бел в червата;
б) щото Сашо ми е братовчед;
в) щото ми викат 'Амбреажа' - долен Ляв педал;
г) щото зеленият цвят ми харесва - особено на хайвер.

Ще гласувам за 'Гергьовден - ВМРО'
а) щото родът ми по бащина линия е от Лозенград, а по майчина - от Кавала;
б) щото съм привърженик на традиционните български ценности - гроздовата, шопската салата и поезията на Вапцаров;
в) щото съм овчар по душа, затова и емигрирах в Австралия;
г) макя им ке посерам на сите мекерета.

Ще гласувам за 'Национално обединение Цар Киро'
а) щото съм монархист и при нас пишман царе няма;
б) щото харесвам неговата водка 'Ослепительная';
в) щото работя в пункт за изкупуване на цветни и черни метали (може и отпадъци и отломки - напоследък и такива приемат);
г) тоз добър човек бе, цялото махала за него ще пускаме.

Ще гласувам за ДПС:
а) щото най-обичам овнешка курбан чорба;
б) щото Емел Етем в сравнение с Мозер или Берберян е една чок гюзел ханъма;
в) щото съм грозна като смъртта и ми се полага фередже по естетически причини;
г) щото съм от Разград и още от детската градина зная, че Доган значи Сокол.

Няма да гласувам в изборния ден:
а) щото комшията от оня ден се е запасил с ракия, да не би да спрат да продават в изборния ден и да му засъхне гърлото;
б) щото съм от Силистра, а трябва да гласувам в Тутракан;
в) щото изборите са в неделя, а неделя е ден за мачове и Формула 1;
г) щото Москве-то, което избрах преди 20 години, и то кола, и то ремонт иска.

Няма да пусна бюлетина:
а) щото жена ми не ми е пускала от миналите избори;
б) щото като пусна на някой(я), после много лесно се подхлъзвам;
в) щото ми писна само аз да пускам, а на мене няма и един цент да ми пуснат в паничката;
г) щото с това кръвопускане, гледайте докъде я докарахме.

Ще гласувам за кого да е:
а) щото всичките са маскари;
б) щото недовиждам;
в) равен шанс за всички;
г) щото на кого ли му пука какво мисля.


Абе ако искате , няма да се караме за едно гласуване я, я, ...
AGTSC

четвъртък, 17 май 2001 г.

Служебно съобщение на AGTSC

Вчера, 16 май, предвид напредването на пролетта и настъпването на дългоочаквоното затопляне на времето, при консенсус бе открит сезонът ‘Джин с тоник 2001’ за AGTSC. Доколко това събитие е значимо за клубната култура, за нацията и за човечеството като цяло е видно от следният текст:

‘Интерес представлява фактът - макар и засега да не е известно доколко е важен, - че някъде към 85 процента от всички познати светове в Галактиката, били те примитивни или високо развити, са изобретили едно питие, наречено джинс-тоникс, или джинН-С-Т'Н-икс, или джинс-о-никс, или... - вариациите на същата фонетична тема са повече от хиляда. Самите питиета не си приличат и варират между Сиволвианския чианито мнигс, който представлява най-обикновена вода с температура малко над стайната и Гаграканския цджинс-тони-кс, който може да убие вол от сто метра разстояние. Всъщност единственото нещо, което е общо за всички тези питиета, като изключим факта, че звучат еднакво, е това, че са били изобретени и назовани преди съответните светове да установят контакт с други светове.

Как можем да го изтълкуваме този факт? Никак, защото той си остава в пълна изолация. И все пак той съществува, въпреки че не се вписва в ни една от теориите на структуралната лингвистика. Старите лингвистиструктуралисти много се ядосват, когато млади лингвисти-структуралисти започнат да го чоплят. А младите лингвисти-структуралисти много обичат да се занимават с него и будуват до късно през нощта, убедени, че са пред прага на някакво изключително важно откритие, и в последна сметка се превръщат в преждевременно остарели лингвисти-структуралисти, които ги е много яд на младите. Структуралната лингвистика е една злощастна, разделена на два враждуващи лагера дисциплина и мнозина от тези, които се занимават с нея, най-често прекарват нощите си в опити да удавят грижите си в Уисгис Зода.’

Дъглас Адамс


Така че дерзайте и наздраве.

Zaro

сряда, 16 май 2001 г.

US Box Office: Оу-оу, Mummy Mummy ...... Блу 2 (повторението е майка на знанието и баща на затъпяването)

Лапнах още $32 милона, искам още...

Не, че не познахме, ама "втората мумия", просто не остави никакъв шанс на когото и да е да си помисли, че може да я свали от върха. Може би така и трябваше. Аз лично й предричам светло бъдеще поне още една седмица, защото в края на май излиза "Пърл Харбър", който неминуемо ще свали "втората мумия" от върха. В общи линии през следващата седмица нито драмата Angel Eyes с Дженифър Лопес, нито анимираният Shrek с гласовете на Майк Майърс, Камерън Диас и Еди Мърфи ще бъдат сериозна конкуренция на Брендън Фрейзър и компания. В противен случай ще е истинско чудо.
Аз така си говорих и за Оскара на Марша Гей Хейдън, ама видяхте какво стана.

Както и да е, "втората мумия" си докара нелоши нови 32 милиона долара, с което общият сбор за първите 10 дни киноразпространение достигна 118 милиона долара. Предвид хонорара на Брендън Фрейзър, който за втората част възлезе на 12 милиона, финансовият резултат определено си заслужава. Нормално бе във втората серия да има и нови герои на злото, които да направят живота на главните герои доста по-тежък. Продуцентите ги намериха сравнително бързо и то с трудно спелвани имена от рода на Anck-su-Namum (героят е заимстван от материал, публикуван във венецуелската преса) и разбира се "Кралят-скорпион". Около този индивид се носят и слуховете за евентуална трета серия, която също ще донесе парички, ако това са мислили продуцентите. Снимките на филма са правени в Йордания, Сирия, Египет, а след това и в Лондон, където е бил раят на хората от Industrial Light & Magic, повторно отговорни за специалните ефекти. Режисьор на "втората мумия" е добре познатият ни от "първата" Стивън Зомърс. Най интересното в случая е фактът, че премиерата на "втората" мумия е само с три дни разлика от премиерата на "първата" преди две години, което говори, че продуцентите много точно са изчислили триседмичната дупка между очакваните два блокбъстъра.

Второто място през тази седмица бе заето от 132-минутната продукция на Columbia, наречена A Knight's Tale. 16-те милиона долара са добър знак за екранизацията по един от Кентърбърийските разкази на Чосър с участието на Хийт Леджър (същият юноша-бледен, заради когото Мел Гебсън се направи на "патриот").

Bridget Jones's Diary остана на третото място и предвид англо-състава си се движи твърде добре на американска почва. Along Came a Spider успя да си върне четвъртото място и продължава да си летува в Топ 10. Никак не е изненадващо бързото сгромолясване на Driven, което пророкувахме още с излизането му на голям екран. Blow също се задържа в челната десятка. Вече е ясно, че Дънди Крокодилът 3 ще е най-големият финансов провал на Paramount за година, но интересните неща се случиха в дъното на класацията.

Още при миналата ни среща Ви напомних, че така наречените "лимитид рилийс" филм вървят доста добре във втората половина на американския чарт и пробивът не закъсня. Деветото място бе заето от Memento, а десетото от The Tailor of Panama с Пиърс Броснан, който скочи цели пет места за да влезе в Топ 10. Но за тях при следващата ни среща, а и ще изпълним желанието на ед(и)н(а) наш(а) читател(ка), ко(й)ято ни обърна внимание за Memento още преди три седмици.

А сега обещаното и подробности за финансовата година на № 3, а именно онази характерната емблема с двете букви WB.
Warner Bros. завършиха тази много смесена като чувства и емоции години с резултат от 891,2 милиона долара. Казвам смесена, защото хората от Warner едва ли са доволни от финансовия резултат при положение, че само един филм "Перфектната буря" на Волфганг Петерсен и Клууни прескочи престижната 100-милиона доларова бариера (в крайна сметка 182), но пък Warner направиха мърджа (сливането) на годината с America Online за 111 милиарда долара. Въпреки това президентът на компанията Бари Майер определи годината като добра. За смесените чувства говорят и други факти. Изненадващият втори по сила хит на Warner бе "Звездни каубои" със старческата дружинка Клинт Истууд, Джеймс Гарнър, Доналд Съдърланд и Томи Лий Джоунс, които обаче недвусмислено показаха, че старите кучета на Холивуд все още хапят. Традиционно Warner запазиха добрите си отношения с основните си доставчици на филми като Village Roadshow, които ко-продуцираха и "каубоите", както и Morgan Creek Prods. и Alcon Entertainment. В особена фаза навлязоха обаче отношенията с иначе стабилната независима компания Franchise Pictures, която "достави" "Девет ярда" с Брус Уилис, но и тоталният анти-хит на лето 2000 Battlefield Earth (Бойно Поле Земя) на Траволта, който обра "златните малини" на последното им раздаване. Сред добрите попадения в "клуб 50 милиона" бяха режисьорският дебют на Анджей Бартковяк "Ромео трябва да умре" с Джет Ли и "Мис Таен Агент" със Сандра Бълок. Сред очакваните-но-не-дошли-приходи бяха римейкът на класическия филм с Майкъл Кейн Get Carter, но с новото участие на Слай Сталоун, "Доказано жив" с Мег Райън и Ръсел Кроу, "Предай нататък" с Кевин Спейси и "Червената планета" с Кари Ан Мос и останалите за които сме говорили на страниците на WhyBulgaria. Май разочарованията станаха в повечко.

Какво да очакваме от WB?. Най-големите очаквания за годината са свързани безспорно с новата творба на Спилбърг (по нереализирания сценарий на вече покойния Стенли Кубрик) A.I. (Изкуствен интелект) с Джъд Лоу и малкият съратник на Брус от "Шество чувство" Осмънт. Другото запланувано голямо перо е първата екранизация за Хари Потър и магическия камък.

Очаквайте през следващата седмица ...... какво да очаквате ...... първо място на "втората мумия" и подробности за финансовите дела на Парамаунт.

Carlos

вторник, 15 май 2001 г.

Криминална хроника в три случки

Случка първа

Мимиту ут Дулуву слиза на Централна гара вместе с две приятелки - ще си търсят тоалети и аксесоари за абитюрйен'ската в столичните бутици. В чантичките си носят парите, дето мама и тате са ги кътали цяла година, за да може наш'то дите да е най-хубаво, нали ни е отличничка тя, а пък и знаете как хубаво пише, ще кандидатства журналистика, за частни уроци що пари отидоха, ама така е, талантът трябва да се култивира. Традиционната леля-посрещач от Люлин не идва, сигурно на свако москвича пак е изпушил, та момичетата решават да щурмуват магазините сами. Не забелязват ятото циганки, което ги прихваща още от стъпването им на софийска територия и започва да кръжи наоколо лешоядно.

Девойките се отдават на уиндоу шопинг, блеят и се прехласват, докато най-после се решават да влязат в магазин. Циганките се стрелват ловко и тутакси им спретват диетичен сандвич с черен хляб- циганка отпред, спира рязко; Мимиту в средата, блъска се в гърба й; циганка отзад, блъска се в Мимиту и започва да роптае и да вика хайде-по-бързо-какво-се-мотате-там, в което време обърканото Мими олеква с всичките си пари. Не се усеща до харесването на обувки, когато се заравя в чантата си като уплашен щраус. Следват сълзи, много сълзи, и преправяне на абитуриентската рокля на мама в блузка-ламе.

Случка втора

Мрачна кооперация на пъпа на София, в която Мишо обитава таванския апартамент. Предхождат го четири етажа, с по чифт шпионки всеки, а зад всяка шпионка е заела позиция по една хищна пенсионерка-разузнавач. Пенсионерките знаят всяка Мишова стъпка, кой кога влиза и излиза в жилището му, какво яде, кога чисти и дали си е платил сметките за тока и водата. Вечер пред входа клюкарстват, че онуй русото беше по-прибрано и тихо, а тая новата, с червената коса, много вика като ... абе нали разбирате...

Един прекрасен ден, докато Мишо е на работа, пред входа спира такси с радиостанция. От таксито излизат трима костюмари и се запътват към тавана. Шетат около час, съвършено необезпокоявани - изнасят на Мишо уредбата, ТВ-то, всички дискове, събирани с много щура страст и влачени от приятели от целия свят, дрехите от скрина заедно със самия скрин, орехов, с орнаменти, спомен от Мишовата баба. Него ден, как пък така се случи, значи, всички кооперационни бабички до шушка са я на пазар, я при дъщерята, я до парка са се разпълзяли. После два месеца обсъждат помежду си, че оня със синята вратовръзка е бил най-пъргав, а радистът долу явно е главатарят на групата. В знак на протест, Мишо замаза всички шпионки с гипс, а с парите за тримесечния наем си купи билет и избяга в Саудитска арабия, където, казват, на крадците им режат ръчичките.

Случка трета

Евтим заключва новия си апартамент, дето го обзавеждаха три години и се стискаха за всеки лев, хваща жената с детето, и за първи път от доста време отиват на море. След три дни се обажда тъщата, на която е поверено поливането на цветята. Плаче и говори несвързано. Евтим зарязва жена си и малкия, и спешно се предислоцира в София. Заварва апартамента съвършено празен, ама празен означава без контакти и ключове, и даже без тоалетната чиния. В коридора пред вратата отчаяно се търкаля едно старо плюшено мече на малкия. Полицията дава традиционния за сезона отговор: знаете ли колко такива са ни на главата, оставете си тука молбата и ще видим, образуват едно дело срещу неизвестен извършител с входящ номер двеста четиридесет и пет хиляди осемстотин и двадесет и чистачката периодично му бърше праха.

Дали пък няма да се окаже прав моя приятел Максим, който, след като се изучи, продаде наследството от баба си, остави отчаяни родители да си скубят белите коси и замина в Индия при един брамин да се извисява духовно.

Nadie

Огризката

Доогризвайки сочна жълто-червена ябълка, сам, прехвърляйки в мислите си за десет хиляди сто и седемнайсети път размишления за това какво е животът, ти небрежно и малко глуповато поглеждаш през прозореца. Клонки ти махат дружелюбно, кученца джафкат, деца проплакват някъде за разнообразие...
E?
Какво е животът?
Мислено си поставяш задача само с три думи да го назовеш, да го охарактеризираш. Есенен лист,... вятър,... жена (или по-скоро "женско", в смисъл на излъчване, състояние)...
А само с една можеш ли?
Да - насекомо.
А без думи?

Не-е-е-е, човек не може без думи (в началото беше Словото, нали), за разлика от мидата, но пък с думи сякаш му е още по-трудно.
Хайде сега, определи с много думи какво значи да живееш. Започваш (изкашляш се хубаво) - това е да ядеш орехи, да се чешеш по дясната ноздра, да ти се пикае, да не ти се пее, да отвърташ капачката на солницата и пак да я завърташ, да си мислиш че си поет, а да ти казват, че си чиновник, да говориш два или три чужди езика, а петстотин деветдесет и шест други да не говориш, да търсиш обкръжението на жени, респективно на мъже, да пишеш, но никой да не те публикува или да си неграмотен, а пък да садиш тютюн...

Дотук много слабо.Та чак бледо.
Искаш да опиташ пак? Давай. Та значи да живееш, това е - да раждаш деца, но също и да не раждаш, да можеш да береш картофи, да слушаш някой-си Бах или М.Белчев или един милион други композитори, да мразиш автомобилите и звъна на телефон, да те е яд на съседа ти и въпреки това да му се усмихваш, да имаш/нямаш чувство за хумор, да правиш бъчви, да те боли, когато се порежеш, да пиеш вино или бира, да си самотник, да си смотан, да бързаш сутрин за работа, да "вържеш тенекия някому", да ти се изцвъка птиче на сакото, да...
Офф-ф-ф-ф...
Не се мъчи повече. По-лесно ще ти е да кръстосаш заека и костенурката - онези същите от баснята стара. Но... Я чакай, чакай. Нещо ти светва, избистря ти се в главата. Можеш да разбереш най-добре какво е дадено нещо, когато го... ИЗ-ГУ-БИШ. Парадокс? Може би. Вкуса на ябълката, ти кога го усети - когато я изяде, нали...? Ето трупа й - огризката.
Е, видя ли, а всичко тръгна най-невинно от нея.
Живо-о-о-т...

Ivo

понеделник, 14 май 2001 г.

Изненадващ спомен

Селището на геолозите в Омуртаг. Викаха му ‘лагера’. Някога сигурно е било лагер, но по времето, когато беше част от моя живот, си беше станал истински квартал. В единия край на града, но вътре в него. Имаше си собствена ограда, която го отделяше от останалия свят. Влизаше се само от няколко места – три или четири. Промъквахме се вътре тихо и внимателно, като котета и се оглеждахме за хора. Май ни беше страх. От неизвеството предполагам. Защото, когато си на десет, не ти става много ясно за какво иде реч от обяснение като: ‘Ами там живеят геолози и ....отдавна си живеят там.’

Фургоните бяха зелени или поне някога са били преобладаващо залени. Някои си имаха собствени дворчета с малки оградки и вратички, каквито по-късно щях да забележа във филмите. Покривите на повечето бяха ръждясали, но на прозорците им имаше дантелени пердета и цветя.

През пролетта целият лагер се изпълваше с ниските облаци на един определен вид градинско цвете. От неговите цветове си правехме маникюр – късахме листенцата, едни такива тесни и продълговати, и с плюнка ги залепвахме върху ноктите си. Не мога да си спомня името му, но то беше навсякъде из града. Растеше дори и на малкото бунище, покрай което минавахме за да потънем в безкрайните градини в края на града.

Години по късно разбрах, че по същия начин изпълва и гробищата. И се ужасих колко е кратък пътя между детството и смъртта – само една права нишка от бели и розови облаци.

Stanche

неделя, 13 май 2001 г.

Почина Дъглас Адамс

’Историята на Галактиката е малко объркана поради няколко причини - отчасти, защото тези, които трябва да я записват, са малко объркани, а също така и защото се случват някои доста объркващи неща.’
Дъглас Адамс

Вчера, в дома си в Санта Барбара, Калифорния, внезапно почина Дъглас Адамс.

Светът вече не е същият, както не беше същият и преди h2g2.

Мир на душата му.

Zaro

петък, 11 май 2001 г.

14000 оборота

Всеки ден четем за "Шофьор сгази ученичка" и за "Камион размаза рокер". И по телевизията гледаме. Някой бегъл кадър, по-отдалеч, за да не би случайно да разбие нечия крехка психика. Отделяме му няколко секунди в и без това претовареното ни ежедневие и толкова. След 5 минути не го помним. Освен ако не е особено кърваво. И тогава го следим с някаква скрита страст, подло прозираща през ужаса.
А когато попаднем в такава ситуация всичко изчезва.

Бях навил ръчката на газта докрай. Трудните завои между Слънчев Бряг и Обзор бяха далече зад мен. Широк трилентов път. Леко подухване през отворите на каската. Равномерна вибрация, предизвикваща състояние, близко до екстаз. И стрелка на оборотомера отдавна навлязла в "червените" 14 000 оборота.
Вече предвкусвах удоволствието от началото на магистралата за Варна, когато се оказа че тя е затворена. Потресен от тази явна несправедливост, поех по отбивката през Аспарухово. Асфалт под всякаква критика. Скоростта падна далеч под точката, доставяща удоволствие. Бавно и мудно, завой след завой. Изпреварва ме голяма бяла кола. И толкова.

Следващото, което помня, е разговор по телефона. Опитвам се да обясня, че съм си счупил слюдата на каската. Приятелите, които пътуваха с мен, пристигнаха почти веднага. Не усещах никаква болка. Нищо. После припаднах.

Свестих се в болница - пред лекарски кабинет. Травматолог, невролог. Освен шока всичко е наред. "Закарайте го в окръжната болница за всеки случай". Лекар, който в усмихнато съчуствие ми обяснява, че всичко е наред, само да ме видят на видеозон, щото както никога видеозонистът още не си е тръгнал. Ей така - да разберат к'во става. Някаква безформена пулсираща каша на екрана на видеозона. След което изведнъж избухва буря. "Приготвяйте го". Млад лекар се приближава до мен. "Сигурно ще ти извадим далака и ще се опитаме да ти зашием черния дроб". Върху лицето ми пада маска. Толкова.

м След което се събужам от ужасната невъзможност да помръдна, да изкарам маркуча от гърлото си и най-вече да дишам. Слава Богу, изключиха апарата. Вече дишам сам. Още не мога да мърдам. Отново унес. Явно упойката е била качествена.

Минали са два дни. Вече мисля нормално. И тук идва катастрофата. Да приемеш факта, че си бележка в малките растерни колонки, озаглавени "произшествия". Да осъзнаеш какво си причинил на всички хора около теб. На първо място родителите. Ето ги - с измъчени усмивки. "Всичко е наред". Благодаря ти, татко. И извинявай. След което напориста сестра ги изкарва от стаята. От нея разбрах, че съм в реанимация. До мен има някакъв старец. Прилича на кожен карбуратор - целият в маркучи и тръби. На другия ден почина.

Аз също съм целият в маркучи - един симпатичен катетър, два дренажа в корема и "централа" във вратната вена. Не мога да мърдам, не мога и да се обръщам. А мозъкът работи ли, работи. На 14 000 оборота. Оттук накъде? "Ще лежиш поне 20 дни". "Ще страдаш цял живот". "Ще боледуваш много".

На третия ден след операцията дежурната сестра ме завари да си мия главата. С дренажите и системата. Замалко да ме набие. После размисли. Даже се усмихна. И ми връчи моя телефон. Още при включването получих над 50 съобщения. Не спря да звъни до края на деня. Накрая ми го взеха пак. И отново пропадам в дупката на случилото се. Вече го приемам. Опитвам се да се настроя позитивно.
Ама все не успявам. Някакси не се получава. Понечвам да се обадя на родителите си и да им се извиня. Да им обясня колко съжалявам. И после спирам. Това няма да махне новите бели коси на баща ми. При всяко мое изпълнение той получава по снопче "зряло сребро". Но това май преля чашата. С парашутите се справи. И със скалното катерене. И с пещерите. Но моторите му дойдоха в повече. Такива сме ние, децата. Даже и пораснали, мислим за родителите си, когато стане твърде късно. Вече е 3 след полунощ. И продължавам да се мъча сас заспиването. Прилагам всички похвати, известни ми от злоупотребата с научна и художествена литература. Накрая все пак подейства доброто старо овцеоброене.

На другия ден се появи хирургът, който ме оперира. Заедно с целия си екип. Носеше последните ми изследвания. И ми свали дренажите и катетъра. Чак тогава проговори. "Знаеш ли какво стана с теб?". Извадихте ми далака и ми зашихте черния дорб. И ми спасихте неблагодарния задник. "Така звучи много лесно". Седмици по-късно научих, че операцията продължила над 6 часа, а критичните моменти били доста.

Изкарах късмет с този хирург. Оказа се колега-катерач. И повярва на изследванията. Повярва и на мен. И на здравия ми организъм. На шестия ден след операцията подписа листа за изписването ми. "Пак ще катериш. Задръж 1-2 месеца да спре да ти пречи белегът". Белегът е много красив - зашит е почти идеално. Дълъг е 22 сантиметра. Вече свикнах с него и си го харесвам. Комбинирах го с татуировка - отворен зип на корема. И отново помислих за родителите си, чак след като им го показах...

За час и половина ме върнаха в Бургас. Наложи се да се къпя изключително внимателно със спирт. Конците се сваляли на 14-тия ден.

В болничния лист е подчертано: "домашно лечение". Инструкциите на лекарите бяха ясни: "Никаква работа, повече лежане, да се избягва излизане от къщи."
Естествено, още същата вечер ме замъкнаха на купон в Несебър. Чувствах се по-жив от всякога. И тук ударих на камък. Една забравена инструкция ме срита, когато посегнах към водката: "Никакъв алкохол поне 2 месеца". След което подскочиха още "Никакъв секс поне 40 дена (която наруших на 15-ия ден), и разбира се 6 месеца никакви мотори (която наруших на 20-ия ден).

Вече знам какво е да си жив. Мисля, че знам и какво е да си мъртъв.
Продължавам да карам мотори. Извинявайте, мамо и татко.

Vorbis

сряда, 9 май 2001 г.

US Box Office: Оу-оу, Mummy Mummy ...... блу

Глътнах $70 млн., искам още много...

Имаше на времето едно такова парче "оу мъми, мъми блу", т.е. на чист балкански "мумията, мумията - не е блу, а - се завърна".
На чист английски бих казал "ловният сезон започна" или малко обяснения за по-непросветените. Месец май е, люлякът в Америка може и да е разцъфнал и замирисал (ако изобщо знаят що е люляк), блокбъстърите чукат на вратата и доволно потриват ръчички като огромни кумчо-вълчовци в очакване на паричките на американския данъкоплатец. От май нататък лабаво няма и борбата за първите места ще става все по-люта с идването и разгара на лятото.

В крайна сметка "уелкъм то дъ джангъл", защото "мумиятя се завърна". И то с гръм и трясък, както подобва на истински хит и отнесе всичко живо, мало и голямо, за да напомни, че успехът на първата серия (по приходи в САЩ "Мумията" би "Матрицата" - не го забравяйте) не е бил случаен.

Още от първите седмици след премиерата на "първата мумия" се заговори за секуел (така американците наричат "повторението майка на знанието") и то пак с участието на тандема Брендан Фрейзър-Рейчъл Уайз. А то повторението взе, че удари в земята, не кой да е, а "Episode 1" на Джордж Лукас, който тогава завърши първия си уикенд с "културната" сума от 64,8 милиона долара приходи. В историята пред "втората мумия" остана единствено "вторият джурасик" с 90,2 милиона долара приходи от дебютен уикенд.

Пак наблегнах на цифрите, ама в Америка счетоводителите и адвокатите затова са на почит, защото взимат много, а ...... дебютният резултат на "втората мумия", която му осигури и № 1 в сърцата и портфейлите на Америка е ...... дръжте се здраво за столовете ...... 70,1 милиона долара ...... без майтап.
Но подробности за "втората мумия", която кой знае защо едва ли ще е по-различна и по-гениална от "първата" (може би единствено ефектите на Лукас и компания да са станали по-скъпи) ...... през следващата седмица.

И тъй като аз, абсолютният мързеливец, пропуснах да Ви отегча през миналата седмица, то тази седмица ще си наваксам.
Второто място продължи да заема победителят от миналия уикенд карт-енд-краш-екшънът със Слай "Driven". Не съм и очаквал, че Слай ще премери мишци с "мумиообразните", но такова предаване и то без бой ... Няма да си говорим за сценарии, само ще добавим, че филмът е своеобразен реюниън на Сталоун и Рени Харлин, като за последно двамата направиха "Катерачът". Само ще спомена едно от най-тъпите интервюта, което някога съм чел. "Опитвам се да направя нещо различно с кариерата си. Филмът много прилича на Роки, има екшън, има приключение, но в крайна сметка си е драма". Евала бе Бате Рамбо-Роки-и-останалите-суперхеро-та. Страшно умотворение. В допълнение освен старата пушка Бърт Рейнълдс е особено интересно присъствието на двете "супер-неизвестни-в-Америка-но-много-известни-в-Германия" имена Тил Швайгер и Верона Фелдбуш (която опропасти брака на Дитер Болен).

Както и да е 21,6 милона "чисти пари" не са за пренебрегване", независимо, че за второто място стигнаха само стотина хиляди повече от прихода на Bridget Jones's Diary, който се закрепи в тройката. Четвърти е Spy Kids, който бавно, но славно си стигна до "стоте с шест нули". В челната петица продължава да се задържа и Along Came a Spider, който достигна цифрата 60 милиона.
Надолу, какво да му гледаме "сиромашия", на фона на първата горепосочена цифра, но не бива да забравяме и ниско-бюджетни продукции, които се показват на така наречения "лимитид рилийс" като Memento с Кари Ан Мос и One Night at McCool's (с една сюрия звезди Дъглас-Тайлър-Дилън), които въпреки, че не са в челната десятка се движат изключително добре.

И както вече стана традиция, ето и някои подробности "как завърши финансовата година на Universal".
Най-успешното им постижение за годината (впрочем № 1 приходи за филм изобщо за 2000 година) е нашият добър познайник "Гринч" (с 253,4 милиона долара), за който отделихме не малко страници на сайта ни. Похвалното при Universal е и присъствието на още три заглавия, които преминаха в "Клуб 100", а именно "Запознай се с нашите" на Де Ниро и Стилър, "Смахнатият професор 2" и Оскаровият лауреат "Ерин Брокович". Точно в това отношение е и разликата с първенеца Buena Vista. Universal прибра основната част от печалбата си от малко, но изключително успешни заглавия. Особено интересна се очертава братската дружба на Universal с DreamWorks. Компанията на Спилбърг продуцира "Запознай се с нашите" заедно с Universal, а по-късно им отстъпи и 50% от приходите на "Гладиатор", чиито права за кино и видоразпространение извън Щатите бяха прехвърлени именно на Universal. И всичко това под вещото маркетингово ръководство на Стейси Снайдер и легендата на дистрибуцията Ники Роко, който от 33 години е начело на този отдел в студиата на Universal. Jersey Films също сключи тригодишен договор за доставка на продукции за Universal.

Какво да очакваме от Universal през настоящата 2001 година?
Ами то очакването вече започна и първата посочена цифра за "втората мумия" говори сама за себе си. Истината е, че Universal започнаха годината триумфално. Другите скрити фаворити за годината им са Beautiful Mind с Ръсел Кроу, който се режисира от Рон Хауърд, K-Pax с Кевин Спейси, The Spy Game с Робърт Редфорд и Брад Пит, втората част на младежкия "Американски пай" и разбира се второто им голямо очакване за годината ...... оу, оу ...... трета част на "Джурасик парк".
Не забравяйте, че "Ханибал" също продължава да трупа парички, които счетоводителите ще отнесат в баланса за 2001 година. Дали пък през 2001 година Universal няма да стигнат и до върха?

Очаквайте през следващата седмица ...... какво да очаквате ...... първо място на "втората мумия" и подробности за финансовите дела на Уорнър.

Carlos

понеделник, 7 май 2001 г.

Пред 24 май

Идва 24-ти - ден на славянската писменост. И аз реших да направя един литературен анализ. Доста черноглед. Ето произведението, а анализа е по-долу:

ХИМН НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Текст: Стоян Михайловски
Музика: Любомир Пипков

Върви народе възродени,
към светли бъднини върви!
С книжовността , таз сила нова,
съдбата си ти поднови

Върви към мощната просвета,
в световната борба върви
от длъжност неизменна воден,
И Бог ще те благослови.

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето зна'нето живей!

Безвестен беше ти, безславен,
О, влез в историята веч!
Духовно завладей страните, които покори със меч!

Тъй солунските двама братя
насърчаха дедите ни ...
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет,
в тържествуван'е и страдан'е
извърши подвизи безчет.

Бъдете преблагословени,
о, вий, Методий и Кирил!
отци на българското знан'е,
творци на наший говор мил!

Нек' името ви да живее
във всенародната любов!
Речта ви мощна нек' се лее
в славянството во век' веков


‘Върви народе възродени, ‘ - Че то народ остана ли? Комай само електорат се навърта наоколо. Е, понякога и тълпа. Зависи от случая. А че е възроден, възроден е - още си живее в годините на Възраждането.

‘към светли бъднини върви! ‘ - Бъднини - добре. Ама светли ... Изглежда в преднините бъдещето беше толкова светло, че ме ослепи - сега ми е все черно пред очите.

‘С книжовността , таз сила нова, ‘ - Тя, книжовността, май вече отдавна умря. Поне българската - все по-често срещам неграмотни млади хора. Недоучили или не желаещи да учат. Че и за какво им е? За научна работа у нас плащат по-малко отколкото за продаване на вестници. Какво като не могат да ги прочетат?

‘съдбата си ти поднови ‘ - Коя по-точно? Онази, която е малко повече от една трета от хиляда и триста - годишната ни история, или може и само онази от 1945 година насам? Ще ми се да е онази от времето на Черноризец Храбър, но тя май е била твърде отдавна, а и черното вече не е модерно. Сега са модерни сините мартеници и червените рози.

‘Върви към мощната просвета, ‘ - Върви, върви, ама тя просветата доста мощно бяга. А и дойде времето на не толкова мощната ‘западна’ (била тя американска или запоадно-европейска) просвета. За нея не трябва толкова много да се върви - те ‘западняците’ ни казват какво да учим, какво да не учим, кое как да тълкуваме, коя част от историята ни е вярна и коя - не.

‘в световната борба върви ‘ - Че за какво да вървим в нея, като тя сама дойде при нас? Новите ни партньори бяха така добри да ни докарат на крака. Е, малко сбъркаха - оставиха я в бивша Югославия - ама нейсе - на харизан кон зъбите не се гледат.

‘от длъжност неизменна воден, ‘ - Те длъжностите вече ги заеха, но щом е неизменна, значи ще дойде и моя ред да ги заема. Дано предишните са оставили още нещо за крадене, че и аз да си пооправя малко положението.

‘И Бог ще те благослови. ‘ - То май само на това остана да се надяваме. А дали го заслужаваме?

‘Напред! Науката е слънце, ‘ - Така е - науката ни огрява цял свят - Америка, Европа, Азия, Африка, Австралия, даже и Антарктида. И в космоса огрява. Само в България сме хитреци - стоим си на сянка и изпращаме всичката си светлина по света - нека се пържат кучетата!

‘което във душите грей! ‘ - Дали ни остана душа, която да огреем? Като се огледам наоколо само зомбита виждам. Иначе няма как да си обясня, че печелят по-малко отколкото трябват на човек да преживее.

‘Напред! Народността не пада ‘ - Не пада, я! То не остана какво да падне.

‘там, дето зна'нето живей! ‘ - Къде, по-точно, живей? Че то от това, 'дет' знаехме, май не остана много, което и нашите деца да знаят. Всъщност и те го знаят, но по малко по-друг начин. Е, няма как - за последните десетина години, предишните около хиляда много се промениха - живота тече и всичко се променя.

‘Безвестен беше ти, безславен, ‘ - Било е, е и пак ще бъде! Българите сме последователен народ.

‘О, влез в историята веч! ‘ - Че ние отдавна сме в аналите на историята. Само ... тази думичка ‘анали’ ... напомня ми за нещо, ама какво беше ...

‘Духовно завладей страните, които покори със меч! ‘ - Като гледам по села и паланки, пардон - по книжарници и сергии, все преводна литература. Българската няма кой да я издаде, защото е ‘недоходоносна’, ‘безперспективна’ - няма кой да я чете.

‘Тъй солунските двама братя ‘ - Ама Солун атдавна не е в България. Какво сме се разприказвали тук?

‘насърчаха дедите ни ... ‘ - Това са били по-скоро деди на деди на дедите.

‘О, минало незабравимо, ‘ - Няма такова нещо! Забравихме Левски и Ботев, забравихме Желю Желев. Ще забравим и Виденов и Костов - с това нямаме проблеми!

‘о, пресвещенни старини! ‘ - Кои по-точно старини? онези, които иманярите рушат? Или онези, които далавераджиите разпродават на черно в чужбина? Или онези, които нямаме пари за съхраним и защитим? Е, какво значние има - нали има пари за депутатски мерцедеси ...

‘България остана вярна ‘ - Като погледнеш отстрани, ако не си много късоглед, това май не е истина. България беше вярна на Русия, по-късно - на Съверския Съюз, след това - на НАТО, после - на Америка и Европейския съюз ... Ама сега както са се задърляли последните двама, не е ясно на кого ще остане вярна след някоя друга година.

‘на достославний тоз завет, ‘ - Абе така е - по-добре да си на завет, отколкото на течение. Иначе бързо се настива.

‘в тържествуван'е и страдан'е ‘ - И тия ги има - първото по политическите митинги, второто - всеки ден и навсякъде.

‘извърши подвизи безчет. ‘ - Че малък подвиг ли е да оцелееш след толкова правителства, сменили се само за десетина години, а родителите ти да живеят с пенсия по-малка от ежемесечните им борчове към всякакви ‘компании’ - Българска Телекомуникационна, Електрическа, Топлофикационна, Водоснабдителна, ...

‘Бъдете преблагословени,
о, вий, Методий и Кирил! ‘
- Защо ви няма сега, да видите какво става с вашите буки и глаголи!

‘отци на българското знан'е, ‘ - О, безчетни! Българи, американци, западно-европейци! От толкова много бащи, на българското знание вече му се разгони фамилията! ‘творци на наший говор мил! ‘ - 10х, че сте ни гивнали neshto!

‘Нек' името ви да живее
във всенародната любов! ‘
- Със сигурност дълго ще се задържи там. Поне в моята. Бил Клинтън, Желю Желев, Иван Костов, Джордж Буш (и двамата), Леонид Брежнев, и всички други знайни и незанйни премиери, министър-председатели и посланици.

‘Речта ви мощна нек' се лее ‘ - Само да е по-далеч от тук!

‘в славянството во век' веков’ - Добре, че още има славянство. Макар и да не е ясно колко ще просъществува.

E, haide chestit praznik! I v euforiyata ne zabravyaite da piete pone po edno za pametta na ‘draskachite’, na ‘ludite glavi’, koito ubediha pone edna shesta ot sweta ba pishe na КИРИЛИЦА!!!

Незнайко

сряда, 2 май 2001 г.

Окей? Мерси, чао!

Грау, тойрер Фройнд, ист але Теори,
Унд грюн дес Лебенс голднер Баум.

Йохан Волфганг фон Гьоте

Но може би Вие не знаете немски, да опитаме с английски тогава:

Ай'м нободи, ху ар ю?
Ар ю нободи, ту?
Ден дер'з ъ пеър ъф ас - дон'т тел!
Дей'д баниш ас, ю ноу!

Емили Дикинсън

Че сме полиглоти (да не се бърка с троглодити!) е станало ясно, мисля, но - знаете - езиците се делят на такива, които владееш, и такива, които ползваш. Логично изглежда 'майчин език' да е сред тези, които човек владее, но не би! - повечето българи българския просто го ползват.

През 1990 година присъствах на среща с проф. Атанас Славов, който току-що се беше завърнал от отвъд Голямата вода. На въпроса ми "смятате ли, че повечето българи не знаят български?" той отговори с "важно е хората да се разбират"... Неговите думи се пречупваха през всичките тези години оттогава до днес, но така и не можах да се съглася с мотивите му. Че е важно хората да се разбират - важно е, - но ... нима -ът не е също толкова важен, нима трябва да се чудя с кого да си приказвам на български и нима все трябва да обвинявам някого другиго. Езикът е част от националното самосъзнание, а - бих казал - и самочувствие.

Е, езикът се развива, ще кажете и аз ще се съглася. Обаче плоскостта е наклонена - започнаха в последно време да се чуват гласове за 'развитие' и на писмеността - в посока въвеждане на правопис на латиница. В дъното на дебата, разбира се, стои поведението на (предимно младите) българи в Интернет -- na njakogo (nyakogo, niakogo) prosto mu hrumnalo, che (4e, tsche) mozhe (moje, moge) da pishe (pi6e, pische) i s latinica. Вярно е, може! Но дали бива?

Горните два цитата публикуваме за всички, които нямат латиница. OK? Мerci, ciao!

July

вторник, 1 май 2001 г.

Честит 1 май, ден на ТРУДА

Китарка нежно препиликва на ушенце. Хладката вода от локалния басейн нежно се пляцика в краката ти. Морно отпиваш поредната ситна глътка лек коктейл, точещ се деликатно през изпотената сламка, стърчаща в компанията на парченце цитрусов плод от прозрачната кристална чаша. Слънцето пече ли пече, а ти, самодоволно скрит от лъчите зад чадър и под хелиоматика с нежно етикетче ‘BOSS’ в единия край на високотехнологичното стъкло – на милиметри от кръшната рамка – опитваш да се откъснеш от всичко, от всички. Кеф и спокойствие. Невъзможно ти се струва усилието, което се очаква да положиш след някой-друг час, когато слънцето ще започне да слиза по своя път към Запада. Самата мисъл за това те кара да се чувстваш още по-уморен, а в старанието да забравиш, се опитваш да си починеш повече, да разпуснеш максимално. Чадър, джапанки, торби и дисаги – носи чак до луксозния хотел, но не сега, а само след броени часове. А сега е рахат, а сега е мор, а сега е самото блаженство. Спокойствие и безметежност. Невероятно, но явно възможно. Пясък, жега и вода. Мацки, мечки и магарета, циганин с цигулка, циганин с дрънкулка. Всеки гледа да откопчи къде по петолевка, къде по повече. Кифли, мифли, царевица и гевреци, какво ли още не. Семки! Абе Черноморие. Но какво Черноморие! Друго такова няма! Секунда колебание и си се обзавел със сладолед! Това е по-малката беля, все пак повече е да се зачудиш къде се беше паркирал на плажа десетина минути след като си влязъл, вече излязъл от огромния водоем. В мигом се замисляш с чувство напоено в носталгия за прекрасния чаовник Orient от дядо си пък и за шарената хавлийка, подарък от тъщата. Е, хавлийката ще я прежалим някък си, но часовника... В този момент забелязваш, че си се объркал, нещата са по местата си – непокътнати, само малко позасипани с пясък в резултат от преминаването на съпочиващего брата. Следва неминуемото облегчение, а и кратката, но съдбовна инстинктивна мисъл – следващия път ще си оставя часовника в стаята – за какво ми е тук...

Сядаш да си допиеш коктейла, таман да обереш последните му благодейни капки от дъното на не толкова кристалната чаша, една волейболна топка се стоварва като отломък от НЛО между ръката, коктейла и BOSS-a ти. Интелигентен представител на руската в съседство група се опитва любезно да си получи обратно игралния предмет. След гърба му се носят псувни къде изречени, къде недоизказани. Отново се опитваш да се съсредоточиш върху релаксирането. Нещо не се получава, нещо липсва. Самия факт, че чувстваш липсата на ‘нещото’ те кара дълбоко да се замислиш – ама къде ти стройна мисъл под това жарко слънце? Ето, ще подремна, ще ми дойдат мислите в главата – пък тогава ще му мисля! Сега да му мислят умните, а аз се унасям... Наместваки бейзболната шапка, скроена в мазата на местния производител на бейзболни изделия над ментето BOSS, внезапно забелязваш появата на кръшно женско създание, търсещо своя Прометей. Чаахкинче, приревало за горящ тютюн. За момента има само неподпочната цигара в ръка. Ех, защо пък точно сега, когато се нагласих да му поспя. Ама начин няма – на момичето трябва да обърнем внимание, колкото можем под зоркия поглед на пазителя на семейното огнище...

Ето! Ето какво липсвало – липсва НЕналичието на контрол! Колко по-добре би било да отидеш на почивка сам – да му отпочинеш на воля, да си отпочинеш дори и от себе си – да му се наспиш на воля, да му се напиеш на воля, да му се намързелуваш на воля – а не само да слушаш досадните мили подкани от нежната половинка, принуждаващи те да се превръщаш в Камаз на два крака или пък семеен покупчик, домакин, шофьор, чистач... Ех, море, море... А Чаахкинчето се отдалечава, запознато вече с обстановката; за теб остава само следобедната дрямка в компанията на...

В този момент шефа влиза в стаята, в която седиш да произведеш поредния доклад. Ти, стреснат, със замечтан поглед, сломотваш нескопосани обясниния, сваляйки слушалките от ушите с нежна музичка на любимия китарджия, за да чуеш как няма да излезнеш в отпуск, ‘щото важни фирмени дела....’
Ех,
ех,
ех,
Честит 1 май на всички!

Ioko