четвъртък, 30 август 2001 г.

Кафе_?_не!

- Добър ден! – гласът е мек, кадифен и обещаващ. Отлепям поглед от най-любимата си приятелка, с която сколасваме да се видим на кафе след едногодишна раздяла, а тя млъква насред осемнайсегодишната цицореста блондинка, тъпа като гъба, която така го била омаяла, че щял да се развежда.

- Предлагаме ето тази нова поредица от книжки с детски приказки само за десет лева! Навярно имате хубави деца, съдейки по вас – мазно кискане след още по-мазната реплика.

- Бездетни сме. Ходим на процедури за ин-витро, но не можем да прихванем – споделя измъчено приятелката ми и започва да плаче. Не знам как го направи тоя номер, ама момчето се изпари за норматив.

- Та тъкмо ти разправям за Жоро – до уши е хлътнал, а тая ще му изпие мозъка. Викам му...

Така и не разбирам какво му вика, защото се появява традиционната циганка с наетото бебе и започва да мрънка за стотинки. От девет години пия кафе в това кафене всеки ден, циганката вече заприлича повече на баба, отколкото на майка, а така и не се научи да ме пропуска. Отпъждам я с възвратно-постъпателно движение на ръката и аха да захапем Жоро пак, добърденосва ни възпълен младеж, който започва с думите, че не продава нищо, обаче правят тестове на нов модел четки за зъби (измъква една от торбата експресно като фокусник и ми я завира под носа), а ние сме били много подходящи за пробата, така като ни гледал. Няма нужда да му отговаряме каквото и да било, понеже цигански оркестър с акордеон и кларнет го загражда и почва да му свири на уше, а дърта циганка му пребърква ловко джобовете, докато ошашавения шишко се опитва смутено да си прибере четката в торбата с чудесата.

- Вече помежду си ще се изтребят, давай да се включваме и ние – войнства приятелката ми и с викове “Долу изкуството!” подпуква акордеониста по главата.

Барманът най-после се намесва, тъй като нещата отиват към средни материални повреди на повереното му имущество:

- Ти почни левия фланг –бий по кларнетиста!

Не успява да разгърне до край наполеоновския си талант, защото циганите явно са обръгнали в битки и напускат полесражението по-хвърковати и от червените ескадрони.

- Уф! – избърсвам запотено чело – До къде бяхме стигнали...

Темата за Жоро ни увлича отново, а и сме се поизморили, защото бабичката, която продава здравец срещу колкото дадеш, мекчкаря с мечката, глухонемите с химикалките и запалките, кришнаря с “Бхагават Гита”-та, както и девойчето с готварската книга за 20 лева се разминават просто без пари, но за това пък и без бой. Допиваме кафето и тръгваме. По пътя ни спират две момичета, които ни питат дали сме от провинцията и дали не искаме да ни подарят по едно фенерче за врата на промоционна цена, която е била СПЕЦИАЛНО свалена днес и само днес.

– Кату сми ут прувинцията какво, да ни би да мислити, чи там си нямъми ток! - срязвам ги и тутакси след това се натъкваме в пенсионерката от съседната кооперация, която от девет години насам ме спира да ме извинява и да пита това ли е улица “Шипка”, а после да иска пари за хляб.

– Ако си беше купила промоционното фенерче, щеше да я забележиш навреме, кастри ме приятелката ми и дава на бабата левче.

– На пенсионерите не мога да отказвам, - пояснява смутено, - а и тази прилича на баба ми.

- Нищо де. От около 40 лева поискани, се оттърва само с един. Не е толкова зле - успокоих я аз, но докато успея да го кажа, приятелката ми се шмугва в козметичния магазин и купува на Жоро парфюм за 100 лева с кухата надежда да му го излее в супата и да го отрови, за да не избяга с осемнайсегодишната руса...

Nadie

петък, 24 август 2001 г.

Симфония за море, двойка кебапчета с гарнитура и чалга оркестър

Бе Ем Ве-то лети по магистралата, климатикът жужи, вее се художествено русата коса на гаджето , а по уредбата Слави Трифонов провокира косматото краче на шофьора да натисне газта до ламарината. Пак е помъкнала три куфара дрехи и един чувал мазила. Абе като толкова иска да се гласи, да си купи нови от морето, вместо да влачат от София. Златни пясъци, петзвезден хотел и скандал със сервитьора още първата вечер, задето маслинката в мартиниту на бейбиту е черна, а не зелена. Четири кинта за чадър, още четири за шезлонг и двайсе за спасителя да разчисти децата в диаметър 10 метра, щото крещят и пръскат пясък по Жи Си Ема (те ли ше ми го платят – за 1000 марки Жи Си Ем!). Ама били на лагер – да си ходят в Сибир, тука е за бели! Разправял й беше той на нея да ходят на островите, а тя-не та не – писнало й било да се влачи по чужбина. Ама сега Жоро и Мимето се веят из Канарските, а ако бяха отишли заедно, Мимето можеше и да му пусне като се натряска Жоро някоя вечер.

Гаджето го разтрива с ‘Виши’, ох! извинявай, миличко, забравих, че тука те боли от падането с джета!, и започва да преговаря довечера да отскочат до ‘Варвари’ в Равда, щото било адски купон и щяла да пее Деси Слава. Отлагат мероприятието за следващата вечер, разходка по лунната пътека, секс, сън.

***

Москвичът трещи по магистралата, вятърът от прозореца е горещ, тип ‘египетски’, вее се художествено вестника, който жената си е закачила за стъклото да не я пече, а децата на задната седалка припяват тоталния хит на формация ‘Зорница’ Ласмаги-джасмаги-герап-у!, като натъртват на ‘у’-то всеки път когато Москвича друсне. Обзор, частна квартира при хазайка, дето ходи по петите и гледа да ти изключи бойлера и да ти свие от материалните запаси. А запасите се характеризират с обилност и разнообразие: две щайги домати, чувалче картофи, една кора яйца, консерви ‘Русенско’ и пастет ‘Апетит’, малка тенекия сирене и от гроздовата на тъста в пластмасово шише от Кока-кола литър и половина. Само бирата и хляба ще си купуват на място, да видим дали не могат да бият рекорда на Кирчо от горния етаж в ‘Люлин-5’, дето четири човека изкарали една седмица на море с 300 лева. Остатъкът от люлинската агитка вече е тука, така че карето за белота е на линия.

Жена му пак се дере да видел децата, че не искали да излизат от водата. Следва репликата за ще-ви-скъсам-ушите-бързо-по-хавлиите-и-да-не-сте-мръднали-терца-майорна-с-белот! Трябваше да ги пратят на лагер, ама според жена му миналата година се били натровили нещо от храната и не смеела. Сега всичките от агитката са без деца, само ние сме се помъкнали...

Жената го разтрива с кисело мляко и започва да преговаря да не готви довечера, а вместо това, като за първа вечер, да хапнат скара в кръчмата на плажа. Пиянска свада в кръчмата, слава богу без бой, разходка до квартирата, обръщане към стената, сън.

***

За това как почиват студентките с прашките, големите цици и дъъъъългите крака, хипитата във Варвара, рокерите в Балчик, управляващите в Евксиноград и Мимиту ут Дулуву – четете в Жълт Труд, Шок и Лична драма. За това как почивам аз – една малка случка: седим си на плажа в Приморско и минава младеж от малцинствата с пластмасова кофа в ръка. Вика, колкото му глас държи: КУКУРУЗААААА, ЦАРЕВИЧКЕН, ЦАРЕВЕЙШЪН, КРЪЦ-КРЪЦ, ЗЪРНАТА Й СА КАТО НА ПАМЕЛА АНДЕРСЪЪЪЪН. Синето ми се обръща към мен ококорено и много респектирано: ‘Мамо, виж тоя батко колко езици знае!’ ‘Да, мами, казвам му поучително, и ти ако учиш толкова езици като него, ще можеш някой ден да продаваш царевица на плажа. Хайде във водата, че ми киснеш на пясъка вече цели три минути’.

Nadie

събота, 18 август 2001 г.

Светът? Светът!!! Част III – купооооон! (или тати и ... мама)

Баба си замина. И останахме само с мама. Е, и тати, когато реши, че се е наработил достатъчно, за да се прибере уморен и нервен в къщи. Но пък си идва навреме за ваната ми. Сега той ми помага в къпането. Казва, че бил ходил на курсове при бившия главен теляк на Централна баня (каквото и да е това). Едно от двете – или гореспоменатия теляк няма педагогически умения или тати е отчайващо невъзприемчив. Дано не си е платил за тия курсове.

Понеже златните времена на родилния дом свършиха и вече нямам такава възможност за обмяна на мнения, реших да изследвам света лично. И понеже баща ми е в общи линии на разположение, реших да започна с него.
Интересен човек. Или мълчи като пън или нарежда като рапър. Малко му е странен хумора, но явно ще трябва да свиквам (твърдо отказва да се прави на маймуна, когато поискам). Когато искам да ме вземе например, твърди, че не може, понеже съм бил ‘временно верикално възпрепятстван’ и трябвало да се радвам на това, моля ви се! Когато не искам да спя, казва, че сме една Фамилия и ще ми направи ‘предложение, което не мога да откажа’. След което ме дава на мама да ме храни. Понеже знае, че така ще заспя. И това ако не е нарушение на правата на детето (да стои будно колкото си иска), здраве му кажи.
За храненето обаче сигурно е прав. Опитах да суча от него, но установих единствено, че е космат (оле как се скубе и колко косми пуска, не е истина после какво плюене падна) и не пуска мляко.

Мама! За мама или добро или нищо(упс, това май беше лош майтап). Иначе казано тя е навсякъде и без нея (милата) нищо не става. Даже тя разрешава и казва кога може да се случи новото ми откритие – купона.

Купон! Тук ще трябва да уточним, че явно докато баба беше тук е имало странни манипулации, докато съм спял. Изведнъж баща ми се размърмора, че купони трябвало да има и нищо не пречело понякога да ме ‘имунизират’. Не се наложи дълго да се чудя какво ли ще рече това. Оказа се, че просто ще бъда лишшен от вечерната си вана. Според него докторката била казала в първата вечер след имунизация да не се къпя. Чудна работа, аз за разлика от него съм бил на всичките си имунизации, а такова нещо не съм чул.
Но купонът е интересно нещо. Отиваме в някоя градинка, обзаведена с бирария, където се събират разни техни приятели... Всички ми се радват, разнасят ме нагоре – надолу, казват ми колко съм пораснал и колко съм красив (ще взема да развия един нарцисизъм от тия приказки, ама ми е приятно, какво да лъжа). А старите според мене скучаят – пият бири и си говорят...Е, трябва да си призная, че понякога е интересно - не ми се карат толкова, когато събера покривката от масата и най-вече когато го ударят на спомени. Виж ги ти какви били мама и тати едно време... С напредването на бирите става все по–интересно, но ... с времето се унасям и изпускам края... Опитах се да будувам до края, но щом е за купон явно нямат умора... В 1:30 през нощта се предадох...

Последното, което чух беше, че кръвта на вода не ставала и явно съм приличал на баща си... Ех, живот, живоооооот...

Zaro

понеделник, 13 август 2001 г.

Светът? Светът!!! Част II – на баба бонбона

Още в родилния дом се разнасяше фолклора за бабите от сорта на “Дете без баба – живо сираче” и “Ние не сме длъжни да се грижим за внуците на нашите родители”. Горките ние...

Но с институцията на Бабата се сблъсках едва в къщи (хм, на какво ли не казват хората “в къщи”, но това е друга тема). В родилното разказваха, че бабата била майка на някой от родителите ти. Ама ми се вижда глупаво. Като я гледам мама, едва ли може да излезе от баба, а съм спец по това, аз ли не знам – миналата седмица беше. За татко да не говорим... Нещо друго ще да е.

Иначе баба я знам още от театъра, но от късните епизоди – и тя идваше накрая. Сега я намирам на централно място в къщи. Аз си мисля, че е като сестрите в родилното. Само че в къщи. Тя знае кога трябва да се преобличам, колко дрехи да обличам, кога имам нужда от ХИГИЕНА (бре, каква дума - ще рече ‘чисто и сухо дупе’), каква трябва да ми е температурата, каква трябва да е температурата на водата, с която ме къпят.... Е, за доста неща можем да поспорим, ама се отказах още в родилното. Тия възрастните или не чуват или не разбират... И си правят каквото си знаят (Аз има казвам, че памперсът ми е за смяна, те ми тикат храна).

В общи линии тя е авторитет и по други въпроси, от които не разбирам, поне така звучи, като им подслушвам разговорите... Татко май не е съвсем съгласен, ама кои ли го слуша тоя образ (още не съм разбрал за какво служи пък той – не е съвсем като лекарите в родилното, ако че се появява също толкова рядко).

Обикновено баба се грижи за всичко. И добре, че е тук. Мама съвсем глътна бастуна горката, откак сме у нас, а аз си представях, че ще е по-лесно. Ех, еххх, нищо не става лесно в тоя живот...

Езикът на бабата. Издава всякакви странни звуци. Мислех, че съм се научил да ги разбирам възрастните, ама пак ме изненада. Сега уча разликата между “Гу - гу, гууууу”, което означава ‘Усмихни ми се, моля’ и “Гу - гу, гууууу- гу”, което ще рече ‘кротувай да те преобуя’. Изнервих се и я напиках. Така де, не може ли с думи, а не на китайски. После ще се опитам да и се усмихна – да не се сърди.

С бабата върви и дядо, явно са комплект, както мама и татко. Но и дядото не е много ясен. И той ме гледа отдалеч и не смее да ме пипне. Абе човеко, аз съм жилав и съм голяяям вече, виж какви неща мога да правя.... Уф, не ме слушат тия ръце. Абе то се разбра какво исках да покажа....

Седят вечер с тати на масата и пият РАКИЯ. Казват, че като порасна и аз съм щял да пия. Опитах се да бръкна в чашата и да го кусам това, но ме ловнаха, не ти е работа. Бабата ми протри ръката, една молекула не ми остави да го кусам това... Ще види тя, като почне да ме къпе....

Къпането... Сега ме къпе баба. Мама казва, че я било страх, че щяла да ме къпе по-нататък, а сега само да гледа... Ако не ми говореше по цял ден да ме забавлява, щеше да има роля като хладилника с млякото... Ама си я обичам! Та къпането... Събира се цялата къща да гледа сеир. Тия за права на детето и лична сфера не са ли чували? Както и да е – основно действащо лице е кой? – Бабаааа! Опитвам се в нейна чест да я напишкам (така се изразява тя) в окото. Неточен мерник. Явно имам още какво да уча. По задоволството на тати (и умислената му физиономия веднага след това) разбирам, че ако зависи от него, дните ми с нея са преброени... Но институцията на БАБАТА е непробиваема дори за него. Ще го запомня това в графата “Тати и начини за манипулирането му”. А баба? Е, бабо, съжалявам, че не улучих, ама ще ти покажа още по велик номер – нали утре пак сме заедно...

Сега да хапна набързо и да заспииииивааааааам....

Zaro

Концерт за Индианец и камбана

- Наздраве, момчета - отец Киприян отдавна пространстваше из безкрайната вселена на вътрешното си аз - състояние причинено от доволно количество манастирска гроздова. Но все още не беше изпаднал в нелепото и славно положение на глупак (да ме прощават феновете на Сароян, ама така си беше). Само следваше космическия ритъм преливащ към него през дебелите стени на манастира. С други думи поклащаше глава, усмихваше се с овчи поглед и се опитваше да членоразделя - без особен успех.
Гласът му ме повдигна от масата, където бях лежал секунди преди това. Подложих на щателна проверка (е, доколкото бях в състояние, де) всички части на тялото си и след като се уверих, че (поне на пръв поглед) с микрокосмосът ми всичко е наред се заех да проуча околната среда. Явно не бях спал повече от 10-15 минути сторили ми се като доста повече. И как няма - след всичките късометражни сънища завъртени на двойни обороти.
Компанията в манастирската кухня (или магерница) не беше претърпяла големи метаморфози. От манастирския касетофон (изглежда беше създаден доста преди да открият електричеството) се лееше някакъв архаичен албум на "Контрол". Припевът на текущата песен гласеше горе долу следното: "Кучко, марш в ковчега, ма..." и т.н. Манастирският шеф (или игумен) - въпросният отец Киприян трепваше от време на време и нервно се озърташе към музикалната антика, но явно нямаше физическа възможност да реагира.
Един по-щателен оглед на помещението ми разкри доста интересни подробности. Всички стени вече бяха оплескани с торта (забъркана с любов от отец Киприян и разпердушинена с още по-голяма любов от нас). Една баба, наглед местната гробарка седеше в ступор на един стол. Отначало помислих че може и да се е преселила в по-добрия свят, където всички са добри, весели и получават нов чифт зъби. Но след като надигна едно шише с мътно жълта течност реших че това не е подобаващо поведение за мъртвец и престанах да се кахъря за нея.
Реших, че няма да е зле да направя нещо за личния си комфорт - казано по-просто - да се поосеферя. С известно усилие успях да се добера до изходната врата и се стекох на чист въздух.
Това чистият въздух е страшна работа. Особено след като си живял под майчиното крило на нефтената рафинерия в Бургас, първите дни в планината си все още замаян от липсата на обичайните вещества в това, което дишаш. Няма етанол, фенол, сяра, въглероден двуокис и редица други прекрасни открития на химията, загубата на които довежда до изпиването на чутовни количества алкохол без следа от махмурлук.
След минута благоговение пред нейно величество атмосферата усетих леко неудобство. След щателна проверка причината бе локализирана - бях бос в снега, а термометърът закачен до минералната чешма в манастирския двор се рееше около 20-те градуса под нулата. Най-логично ми се стори да променя температурата на краката си като ги подложих на ритуално измиване (все пак бях в света обител). Имаше ефект - само след секунди се почувствах толкова осеферен, че завръщането ми в магерницата не отне повече от 2 секунди.
Картинката там почти не се беше променила с изключение на това, че Индианеца (истинското му име е Христо) беше гушнал бабата и правеше любовни набези към шишето й. Тя не остана безразлична на ухажването му и успя да го анатемоса няколко пъти, както и да го хлопне по главата с въпросната бутилка. Но именно този и жест на привързаност помогна на младостта да победи и Индианеца се оказа горд притежател на 18 годишна манастирска гроздова, която гордо размаха пред всички. Бабката заряза кататонията си и с неочаквана пъргавина се хвърли към бутилката като успя да наруши крехкото равновесие на младежа. Под силата на нейната поривиста атака той се свлече от своите 195 сантиметра. А от такава височина 120 килограма се равняват почти на средностатистическо земетресение. Масата, която геройски се упита да издържи индианското му тяло се сцепи на две. Всичко това стана за някакви си мизерни секунди, преди някой да успее да реагира. Все пак Индианеца се оказа най-съобразителен - изправи се с мощно тектонично усилие и се изнесе навън - към великите манастирски полета без да си направи труда да отваря вратата. Наложи се на следващия ден да я поправяме с подръчни материали (трион, брадва и ножицата на игумена).
Бабката явно осъзна предимството на индианските мускули пред нейната преклонна възраст и се отказа да го преследва. Вместо това пусна в обръщение цялата си налична фразеология изразяваща негативни чувства. След което бръкна някъде из безкрайните долапи на магерницата (разпрострели се поне в 6 измерения) и изкара нова бутилка с мътно жълта течност. Само че поучила се от предното поражение, тя се настани до игумена (който пропусна цялата сценка увлечен в делови разговор с един младеж, който впоследствие успя да му продаде 50 грама канабис на дъмпингова цена).
Всичко пое нормалния си ход - т.е. както си беше преди индианския гамбит. Погледнах часовника си и с изненада установих че е почти 5 часа сутринта. Брей, как лети времето. Като че преди малко се кръстихме и се молихме на закуска заедно с отец Киприян. Пустият му игумен, не може да закуси без алкохолно стимулиране. Пък ние на такива любезни покани много трудно отказваме. Явно скоро щеше да се навърши едно денонощие от интимното ни запознанство с манастирската ракия.
Скришом се помолих (понеже съм атеист и много ме е срам) да няма повече ексцесии докато свършат запасите на светата обител. Но явно минават само молитвите на истинските вярващи - господ не признава ментетата.
Няколко минути след моята рахитична молитва се чу звучен и силен камбанен звън, който подейства като своеобразен допинг на всинца ни. Предвождани от отец Киприян се засилихме към църквата, вещо позиционирана само на 20 метра от магерницата. Картината която заварихме можеше да изтръгне сълзи и от най-освирепелия африкански канибал: Индианеца, привършил с похитената ракия и изпаднал в религиозно умиление, явно беше решил да благодари на бога за мътножълтия еликсир. За целта той беше разбил вратата на църквата и докопал въжето за биене на камбаната.
Като го видяхме в това състояние доста се поколебахме преди да го доближим - все никой не иска да нарушава екстаза на 120 килограмов, почти двуметров похитител на бутилки. След кратко колебание започнахме с опитите да се комуникираме по някакъв начин с него от разстояние. Нямахме особен успех, освен че го накарахме да смени ритъма. Накрая отец Киприян с чутовна смелост и самообладание се приближи само на два метра от него и успя да го попита: "Що чиниш, чадо?". Наложи мус е да повтори въпроса си няколко пъти, но накрая усилията му се увенчаха с успех. Чаканият отговор дойде като музика за нашите уши - "Свиря "Джингъл белс"...

Vorbis

неделя, 12 август 2001 г.

Светът? Светът!!! Част I - почна се

Началото
Досега бяха само клюки, гласове, дочути реплики и очакване. Да видим какво ще е в действителност.
Ауууу! Това ще да е светлината. Виж ти!
И студ. Ама то вярно било студено в тия, как се казваха, операционни. И всички тия, дето са ме зяпнали. Сега по традиция трябвало да ме шамаросат за да изрева. Хм, в тоя студ мога да мина и без шамара, за да се провикна: Студеноооо еееееееееееееееееееее!

Как ли изглежда мама отвън? От тоя зелен чаршаф, дето са го провесили пред лицето и не се вижда кой знае какво. Не вярвам да е от тактичност, да не ме стресне гледката един вид - досега не бяха особено тактични... Аааа, хубава си била, така си и знаех.

Сега следва нещо много важно. Казват, че ако всичко било наред, докторите щели да разказват мръсни вицове. Аз си се чувствам наред, ама те що си мълчат? Я виж ти – мама разказа вица. МОЯТА МАМА! Браво, значи е наред всичко с мене. Ех, явно и докторите в наше време не са като някога... И един нов виц не могат да кажат. Тоя го знаех – нали съм все с мама откак се помня...

Тя ме гушна. Явно и тя ме харесва. Мммммм, приятно! Смешна жена, защо ли плаче пък сега – нали съм при нея!

Първи дни
Още сме в болницата. Бутнали са ни в една стая купчина народ, а майките ги държат отделно. Дават ни ги само да ни нахранят и ни ги взимат пак. В стаята е общо взето забавно, само доста се караме чия майка е най-хубава, що за нещо е света, кога ще има ядене и чисти памперси и подобни глупости. Големи са глупаци, нищо не разбират, ама минава времето.... Казват че не било за много.

И мама така казва. Ама вярно по-добра няма. Дава ми да ям, гушка ме. Никоя друга не го прави. Да ми разправят пак глупости моите глупаци – съквартиранти. Освен това ме води на театър. Театърът е в края на коридора, пред остъклената врата. Идват разни хора, ръкомахат, правят смешни физиономии. Хубаво забавление, ама все за малко. Освен това няма равноправие. Оня със смешната шапка го показват все на съседа ми по легло. А си струва гледката.... Един образ идва по-често. Стои и ме гледа с тъпо изражение и аха да проговори. Стои най-много, а и мама като че ли го харесва. Това обаче на мене не ми харесва много. Ще я видим тая работа....

В къщи
Днес е великият ден! Ще си ходим в къщи, където и да е това. Мама е пощуряла от сутринта и все за това ми говори. Тъкмо бях посвикнал тук, ама нейсе, щом е за нея – ще ходим. Има и други неприятни аспекти – дупчиха ни. Било много важно. То и името му такова едно важно – ИМУНИЗАЦИЯ. Ще рече, че те боли. Изтраях и това – нали са големи и по-силни. Ех, като порасна – ще видят те.

Оня образ от театъра – баща ми (той ще да е, няма кой друг да е) се е наконтил повече от обикновено и е потътрил и едни миришещи клечки – цветя се казвали. Ама много смешно нещо са това бащите. За какво ли всъщност служат? Само гледа отнесено. Тикна цветята на мама, а сестрата ме даде на него. Абе тия всички луди ли са? Ухилили са се, сякаш става кой знае какво, дадоха ме на баща ми, който ме държи така, сякаш съм от стъкло, мама и тя изглежда странно – с какво са я облекли? Баща ми ме развява нагоре – надолу и ми показва купища хора. Някои ги знам от театъра, други са нови. Но всички до един правят смешни физиономии и дърдорят глупости....

Ама баща ми никой ли не го е учил как се носи бебе. А подът изглежда твърд оттук... Я да взема да повикам – току виж ме дали на мама.... Уф, уморих се от тая лудница, няма ли да свършва вече. Щях даже да дремна досега, ако не ми святкаха постоянно в очите.... Ама е хубаво, като ти обръщат внимание...

У дома! Хм, ТОВА ли било?…

Zaro

сряда, 8 август 2001 г.

US Box Office: Иронията на едно американско лято

Американците вече запомниха това лице

Бая време без US Box office.
Има и такива дни.
Липсвахме поради простата причина, че ни беше трудно да го започнем (като материал разбира се). Затова и най-накрая заглавието ми изплува в главата. Това което виждате най-отгоре. Кое му е толкова ироничното на американското лято?

При последната ни среща “The Fast and the Furious” беше превзел първото място най-вече благодарение на новоизгряващата звезда на Вин Дизъл, и сваляйки от върха не друга а Анджелина “Лара” Джоули. Колкото и да е странно обаче фюриъ-ъ-ъсите все още са по напред в доларово изражение от рейдъра въпреки, че очакванията бяха тъкмо в обратна посока.

В последствие се заредиха постни, ама много постни седмици (като постни български сърми, които янките сигурно и не са вкусвали) през които някакви невзрачни анимирани филмчета от рода “Cats & Dogs” и японските напъни “Final Fantasy: The Spirits Within”. Първият се запомни само с гласовите си данни, като участници в озвучаването бяха Алек Балдуин, Сюзън Сарандън, Тоби Макгуайър, Майкъл Кларк Дънкан, Джо Пантолиано и легендата Чарлтън Хестън. “Котки & Кучета” се запомни и с лютата борба, която води със “Страшен филм 2” за първите места през ранните юлски седмици. От своя страна по-голяма простотия от “Страшен филм 2” едва ли е излизала това лято. Лично аз съм един от потърпевшите на първата част, която беше чиста проба американски буламач. За тези, които са били щастливци и не са успели да си загубят времето “толкова страшният” филм е комедийна колаборация-пародия на “Писък” и една дузина други филми, от които заемките са направо умопомрачително тъпи. Та като видях как тръгна “Страшно тъп филм 2” си казах “Айде американците пак наблегнаха на летните бози”.

От друга страна явно и японците не разбраха, че освен Куросава и роли на източни якудзи, нищо друго не могат да пробутат на Америка и я атакуваха с филм по видеоигра, при това режисирана от самия продуцент на гейм-а.

Както и да е, все пак говорим за бокс-офис и хитове трябваше да има след като “Мумията се завръща” и “Пърл Харбър” все още се боричкат да достигнат “клуб 200”, при бюджет на втория около 135 милиона долара.Поне си избиха парите хората и няма да са валат.

Към средата на юли всички очакваха да ни нападнат зверовете. Било то динозаври или маймуни. “Джурасик парк 3” тръгна без Спилбърг, но успя да превземе върха още в дебютния си уикенд със здрави приходи и за 15 дена стигна до числото 124. Числото 200 същото е постижимо при отсъствието на Спилбърг, но за финансовите приходи на първата и втората серия не може и да се говори. Този път главният преговарящ с динозаврите, който стои в режисьорското столче е Джо Джонстън, който има опита с всякакви зверове и чудесии от “Джуманджи”. Въпреки яркия старт динозаврите, бяха повалени от маймуните. Тоест настана истински зверилник в чарта. От което загубиха и двата филма. “Загубиха” едва ли е точната дума, но след “също яркия” старт на “Планетата на маймуните” (потрошил рекорда за най-добър приход в не-празничен уикенд, .......... постно американско определение non-holiday .......... като че ли има друг уикенд, но явно уикендите се делят на празнични и непразнични ........... а има ли предпразнични) и двете мувита спаднаха главоломно като втори уикенди. “Планетата на маймуните” е римейк на популярния филм с Хестън (за втори път споменавам човека днес), но за него когато му дойде времето.

Миналата седмица смятах, че “маймунарника” с Рот и Уолбърг няма никакъв шанс срещу “Час пик 2” на Джеки Чан и Крис Тъкър и “Original Sin” на тандема Джоли-Бандерас Така и стана, както и че и двата филма нямат никакъв шанс срещу бъдещите хитове “Американски пай 2” (нещо много двойки и тройки станаха пай 2, динозавър 3, пик 2, страхотия 2), новото предложение на Уди Алън или така дългоочаквания “Мандолината на капитан Корели”. “Час пик” от своя страна е първият филм с участието на Чан от пет години насам, който не успява да стигне № 1 в дебютния си уикенд.
Но лято е, и затова за първи път не Ви се натрапвам с цифри, умопомрачителни цифри, статистики и т.н.

По интересни заглавия излязоха някакси помежду борбата на зверовете, като “The Score” , “Americas Sweethearts” и “Legally Blonde” . “The Score” е първата сбирка на Робърт Де Ниро и новият Де Ниро (или този който най-напомня Де Ниро в ранните му години) Едуард Нортън, а към тях е и ......... Марлон Брандо и Анджела Басет. Режисьор на филма е ветеранът Франк Оз. “Americas Sweethearts” пък е също първият филм с участието на Джулия Робъртс от (познайте колко години насам), който не успя да се пребори за първото място. Актьорският състав е повече от убедителен, като освен хубавата жена тук са и зевзекът Били Кристъл, още една хубава жена, която Майкъл Дъглас разкраси за 9 месеца и Джон Кюсак. Кюсък и Катрин-Зита се срещат за втори път на екрана след “Момичета от класа”.

Какъв е фацитът от лятото?
Лятото определено е за Universal. След силното начало с “Ханибал” сега пари носят и “динозаврите” и “фюриъсите” и “завърналата се мумия”, но най-голямата ирония при липсата на “звездни войни” и “матрици” е, че ..........”Шрек” (зелен орк бил, недодялан бил) с неговите 255 милиона долара все още е недостижим.
Нищо че е лято.

Carlos