вторник, 30 октомври 2001 г.

Приказки от 801 дни

Имало едно време един народ наречен Шахрия. Той бил добър и послушен, докато не открил, че управниците му обичали други. Тогава се разгневил и свалил управниците от власт.

За десет години Шахрия си избирал нови управници и ги свалял, избирал нови и ги свалял, но мъката в душите на хората оставала ...

Един ден при Шахрия дошла Шехерезада, дъщерята на Великия Везир, и смирено помолила народа да я вземе нея да го управлява.

Шахрия много се зарадвал, защото Шехерезада му разказвала приказки. Приказки, в които Доброто винаги побеждавало - безработицата била ниска, инфлацията била ниска, данъците били ниски, цените били ниски, заплатите били ...

На най-интересното място Шехерезада прекъсвала приказката, защото изтичало времето за информационната емисия и Шахрия с нетърпение чакал продължението на другия ден.

... не, не - заплатите не били ниски, - високи били.

Така ден след ден, седмица, след седмица, месец след месец. 800 дни разказвала Шехерезада приказки, а Шахрия я слушал.

На 801 ден Шахрия бил забравил и избори и всичко и разбрал, че не е бил прав така да си сменя управниците, както му скимне, и пожелал Шехерезада да остане завинаги негов управник.

Спретнали голяма церемония и короновали Шехерезада за ... мм, шахеса? шахкиня? .. Абе за Велик Резил. Всички яли, пили и се веселили, по брадите ни тече, в устата ни не влезе.

July

Тенденции и съмнения

Обзеха ме съмнения. От една страна се оказа, че не всичко, което са ми казвали и ми казват е истина. От друга страна това, което научавам никак, ама никак, не ми харесва.

Щяха да свалят данъците. Щяха да вдигат други данъци. Не ги вдигнаха. После ги вдигнаха по друг начин. Със свалянето не стана ясно...
Като в сапунен сериал. Главната героиня е най - хубавата, най – добрата, най – умната, най – богатата, най... Приятелката и от своя страна също е най - хубавата, най – добрата, най – умната, най – богатата, най... Но по друг начин!
Сега ще задържат престъпниците. Чакаме утре какво ще стане.
В един момент спря да ме интересува.Хубаво беше, като си мълчеше царя – чакаш 800 дни после си купуваш баничка и боза и сравняваш цените с “някога”.
Иначе за цените на тока и парното се забелязва едно завидно постоянство. Което не се отнася за пускането на парното обаче. Хем е скъпо, хем го няма. Почти като слоновете в BILLA – много са евтини (10 лв. за слон), ама ги няма.

Антраксът. Осман Бил Гладен (готино име) беше виновен, После спря да е той... Обаче мене друго ме обезспокои - предпазните средства. Едно време измислиха СПИН. Сложиха ни презервативи. Сега измислиха и антракс. Сложиха ни ръкавици и маски. Кога ли ще тръгнем огънати отвсякъде? Е, има случаи, в които от чисто естетически съображения маските...., ама нейсе...

Обаче пък откриха горещ телефон за антракса. Готино нещо – звъниш и ти обясняват всичко – кислородна вода и сапун му е майката (да бе – има и такива хора – звънят, та пушек се вдига). Интересното е, че телефонът е горещ само денем. Нощем изстива (т.е. не работи). Така де – кой ще вземе да се заразява нощем. Тогава ние, българите си имаме друга работа. Няма да се заразяваме 7х24 я! Дa не сме в USA. От друга страна няма смисъл да се бърза и да се звъни – всеки момент по вестниците ще излезе, че има билка от българската народна медицина, която вирее някъде в Родопите и която, като я изпиеш и тутяяя - няма антракс. Поне така беше с виаграта – на нас ли тия – виагра ще ни продават. Че те я правят от хормони от българин (от кои град трябва да е, за да е най-чиста пробата се спори още). Или пък пиеш билка от Родопите, препикана от черна коза и ставаш атлет на атлетите. Количествата, които се продават по аптеките – те от чужденците се купуват....

И пак ще има избори. Този път интригата е кой ще е втори (понеже друга няма). Като че ли някой го интересува кой ще е втори в състезание, в което се излъчва само победител.

Абе весела държава. Зададоха се дамаджано – пръжолните празници. Виж, от тях разбираме, не ни трябват горещи телефони или билки (освен за пелина естествено). А и времето вече е подходящо.
Ннннннназдраве, разбииш ли...

Zaro

сряда, 24 октомври 2001 г.

Познавате ли програмата на правителството? (тест)

Оградете в кръгче подходящите думи в скобите.

"..Хората бяха много изплашени, защото събереше ли се ( съдът / парламентът ), винаги се случваха неприятни работи. Последния път например ( съдът / парламентът ) беше решил, че въздухът е собственост на ( графините Череша / правителството ) и всеки, който диша, трябваше да плаща данък на управата.

( Дон Домат / Председателят на парламентарната група ) пръв взе думата и каза всред дълбоката тишина:

- Напоследък приходите на ( замъка / държавата ) са твърде оскъдни. Както знаете, ( двете бедни стари госпожи, пълни сираци / бедният стар министър-председател, пълен сирак ), живеят в голяма мизерия и се намират в печалната необходимост да издържат ( дука Мандарина и барона Портокал / парламентарна група и правителство ), за да не ги оставят да умрат от глад.
...
( Адвокатът Грах / Председателят на парламента ) се надигна, изкашля се, изпъчи важно гърди и зачете:
- Долуподписаните ( Череша първа и Череша втора / министри ) смятат, че бидейки собственички на въздуха, трябва да бъдат признати и за собственички на дъжда. За това те искат от всички граждани да им заплащат такса, възлизаща на сто ( лири / лева ) за обикновен валеж, на двеста ( лири / лева ) за буря с гръмотевици, на триста ( лири / лева ) за снеговалеж и на четиристотин ( лири / лева ) за градушка. Следват подписи. ( Съдът / Парламентът ) решава, че трябва в допълнение да се плаща наем за росата, мъглата и другите форми на влага. ( Присъдата / Законът ) влиза в сила от този момент."

Резултати

Ако сте оградили левия израз в скобите добавете 1 точка към резултата си.
Ако сте оградили десния израз - добавете 0 точки или изобщо не добавяйте!

1 или повече точки:
Вие изобщо не познавате програмата на правителството, а текстът, който четете, е откъс из "Приключенията на Лукчо" от Джани Родари, превод на Светозар Златаров и Никола Иванов, издадена през май 1979 г. Желаем Ви успех!

0 точки:
Вие познавате добре програмата на правителството, а текстът е стенограма от заседание на XXXIX Народно събрание, проведено през есента на 2001 г. Бог да Ви пази!

Nadie & July

петък, 19 октомври 2001 г.

Напред, науката е слънце

Why … Bylgaria има особената чест и е радостна да съобщи, че в България най-после отвори врати филиал на Факултета “Бавно и мъчително откриване на изненадващо очевидното” на Максимегалонския университет.

Това научно събитие донесе изненадващ ефект върху обществения живот в страната. Вятърът на промяната се почувства във всички сфери на обществения живот, пък и в моя микроскопичен личен свят.

- Разбрахме, че нямаме футбол. Някой пресметна, че от 1994 година са минали 7 години. Браво!
- Пак се оказа, че имаме корупция. През следващия семестър сте ни кажат коя е корупцията (т.е. кои е корумпиран). Все пак научният подход вече е налице.
- Открихме Америка. Иначе казано, открихме, че и нас може да ни засегне тероризма. Всеотдайни ентусиасти започнаха подготовката на населението за случая. Очакват се призовете на МВР за най-оригинален вид бял прах с надпис “Антракс”. Отговорникът по самодейността в Централния софийски затвор вече подготвя план за мероприятие – футболен мач в двора между спечелилите първа и втора награда. Очакват се единствено призьорите.
- IT бранша е на път да открие, че такъв бранш в България няма. Далновидни програмисти започнаха да пишат програма (с WEB-интерфейс естествено), описваща ситуацията. Чака се и WAP–версия. В резултат Максимегалонския университет прояви инициатива и проведе семинар на тема “Бурите в чаша вода – причини, ранно оповестяване, развитие и последици”. На излизане младите членове на бранша заявиха, че не са съгласни с изнесеното, следователно те не са взели участие в семинара и присъствието им в залата е плод на нечия болна фантазия. Заявиха също така, че биха взели с удоволствие участие в такъв семинар, стига да се организира от друг (неназован) факултет на университета.
- БТК след 52 дни проучвания откри, че явно мога да имам телефон, щом имам такъв. Още седмица ще им отнеме да запишат това в компютъра. По случая аз пък открих защо БТК е на загуба. За 59 дни работа ми касираха само 61 лева – няма и по лев на ден. Е, така на печалба не се излиза.
- Хората, изпратени от фирма да ми монтират нови радиатори, откриха, че не могат да ги монтират, преди да си ги донесат. Аз пък открих, че един парнаджия не трябва да е непременно пиян, за да не ти свърши работа. Това го могат вече и трезвени. Явно “Новото време” е дошло.
- Няколко нещастни компютъра блокираха при опит за обработка на базата данни, съдържаща номинациите за “Дървена глава на годината”. Оказа се че претоварването се е получило вследствие на неправилното включване в надпреварата и на кандидатите за призовете “Аз съм много добър, но всички ми пречат и никой не ми обръща внимание” и “Не може, защото”. В момент на просветление техническият екип разбра за грешката и нещо повече – разбра и защо нещата в България не вървят.
- Умни глави отново откриха че сме в Европа и сме европейци. Нужно било само да ни приемат там. А аз, горкият, си мислех, че сме в Европа открай време (под “открай време” да се разбира поне 681 год.). Явно образованието не е вече каквото беше.

А вие, драги читатели, сте на път да откриете, че току що за пореден път сте изгубили 15 минути за глупости. Здраве да е. Времето е ново и има много от него.

Zaro

четвъртък, 18 октомври 2001 г.

Обявявайки любов на войната

Две костенурки си чукат корубите
а после играят шах:
Е две - е четири.

Видимото мъчи мисълта -
на слепите войници ли завиждаш
че ваят хиляди картини във душите си.
Долита после птица - камикадзе
и се самовзривява от любов - там в клоните.

Разхвръкналата после перушина
попада вълху кепето на караулния
и той забравя за войната.
Измисля географията на момичето,
което ще му сготви супа утре вечер,
и как ще чукат чаши като костенурки,
и свещите ще се разтапят от любов.

А онзи войнолюбец - телевизорът
ще бъде /пада му се/ смъртно загасен.

Ivo

Акордеонист в трамвая

Откопча бавно каишката на меха
и започна да свири.
Пръстите му запрепускаха като чевръсти
хороводци по клавишите
отваряйки място на меки отколешни звуци,
звуци шлайфани от ушите на поколения
и поколения слушатели.

Слушате ли?

Сърцевината му е недостъпна -
зад погледа,зад наболата брада,
зад смелостта му да държи
картонената кутия,зад
полуотворената му уста -
недостъпна е сърцевината.

Безразличен към сезоните,
безразличен към възрастта,
безразличен към хората
и към шибаната им интелигентност
която им пречи да бъдат
да бъдат,да бъдат,да бъдат,
да бъдат им пречи,
да бъдат,да бъдат...

акордеонист в трамвая.

Ivaylo

сряда, 17 октомври 2001 г.

Сензационно съобщение!

А-а-а-а-а, хванахте ли се! Достатъчно е да се пусне стръв с три удивителни или с големи бели букви на черен фон, като ‘АНТРАКС!’ ‘Паника в София’ на челната страница на ежедневниците днес и тиражът скача. Нищо че още снощи в новините се спомена, че това край ‘Хилтън’ е най-вероятно прах за пране. Открита е телефонна линия за бдителните граждани, а всички скучаещи пубертети междувременно започнаха да разфасоват пудрата захар от запасите на мама в малки пакетчета и да ги пръскат артистично из градове и села. Ако драснат и нещо, наподобяващо арабски на опаковката, още по-добре. Тъй де – малко разнообразие. Че то бомбените заплахи и фалшивите пожари се поизтъркаха отдавна. Пишат журналистите – нали това ги храни. Чете народът – нали друго не му е останало. А данъкоплатеца се ръси за спешни проверки на Гражданска защита и прочистване на заразените райони с хлорна вар. Абе поне ше светне чисто сититу!

За крайно забавна намерих оная статия преди време, която бе онагледена графично с диаграмка на небостъргачите в света. Непосредствено след Айфеловата кула спретнато се кипреха Хрельовата кула, два-три блока и няколко административни сгради в София като потенциално заплашени да налети върху тях някой аероплан като бик на червено. Дип терористите друга работа си нямат, ами по цял ден чешат гъсти бради и се чудят как да фраснат Профсъюзите!

Сдобихме се и с български папараци, които, притаени в храстите, снимали Иван и Елена Костови на почивка в Евксиноград. Голяма сензация (той чете вестник, а тя топи нозе в морето) да гледаш мъгляви фигури по бански, изглеждащи като всяко средно статистическо българско семейство, отдадено на заслужен отдих.

Дори не ми се отваря дума за флагманите на българската преса ‘Шок’, ‘Лична драма’, ‘Съдби’ (това е списание) и още цяла камара, които, ако питате мен, са достойна конкуренция на ‘Стършел’, че и по-смешни понякога. Там журналистите имат двойнствена функция – хем пишат жални писма под формата на читатели, хем после ги анализират под формата на психолози. А Венчето, моята съседка – пенсионерка, изоставена и болна, рони сълзи четейки ги и тихо вярва, че в тоя живот има лошо, има по-лошо, обаче има и мамата-си-ебало, и добре, че нейната съдба й е отредила място по-скоро в първата категория.

Както е казал датският философ Киркегор: ‘По-добре дъщеря ми да е курва, отколкото синът ми – журналист’. Лесно му е било на него – той, собствено, както син, така и дъщеря си е нямал.

Но стига съм говорила глупости. Отивам да си купя противогаз и антибиотици, че гледам - на носа ми напира да избие синя пъпка.

Nadie

четвъртък, 11 октомври 2001 г.

US Box Office: “No Action Allowed”. Глупости, вече го разрешиха

Цялата патърдия с липсата на екшън, кървави сцени, убийства и т.н трая точно две седмици. Защо ли?

Ми то, две трети от американския кино-екран си е топурдия и патърдия, независимо от напъна да оставим американеца на мира поне няколко седмици след голямата трагедия. Но няма как? Парите определят съзнанието и бокс-офиса от последните седмици го показа.

“Don’t’ Say A Word” – отвличания, похищения, преследвания, пак справедливи каузи ........ присъствието на Майкъл Дъглас обаче се оказа достатъчен стимул и въпреки скромните резултати филмът покори върха през миналата седмица. Режисьорът в случая е достатъчно на “ти” със “съспенс-трепери-хвани лошия накрая” жанра и неговото име е Гари Фледър, който получи известност за масовия зрител с “Целуни момичетата” и “Нещата, които правиш в Денвър, докато си мъртъв”. Покрай историята с отвлечената дъщеря на Дъглас се появяват и бившата Бонд-гърла Фамке Янсен, бившият Бонд-злодей Шон Бийн и Оливър Плат.

И толкова. Дъглас танцува само един уикенд, защото го нападна полицейската reality-стори “Training Day”.
Успехът на филма се дължи най-вече на две лица. Първото е на може би най-добрия черен актьор след Сидни Поатие Дензъл Уошингтън, който е изстискал най-доброто от образа на коравото улично ченге Алонзо Харис. Второто е на режисьора Антъни Фукуа, който след поредица страхотни видеоклипове преминава в игралното кино и прави дебютът си със стилния “Резервни убийци” с мистър Азия Чоу Юн Фат. Вторият му филм бе излезлият наскоро на видеокасети “Примамката”. Иначе историята е простичка – печеното ченге открива уличния свят пред новобранеца Итън Хоук.

Междувременно в Топ 10 останаха и новите предложения от последните две седмици.
“Hearts In Atlantis” не успя да качи върха, а не беше и нужно. Аудиторията не обича много да мисли, за разлика от гуруто на съспенса Стивън Кинг. Зад проекта стоят Антъни Хопкинс, чието име вече е подвижна реклама и режисьорът Скот Хикс, който още с появата си доказа че е цар на философските и същевременно “тежки за гледане” филми. За познавачите “Shine” и “Кедри в снега” са задължителни филми. “Hearts In Atlantis” е част от пет истории на Стивън Кинг, чиито права компанията Castle Rock закупува още с излизането им през септември 1999 година. Бързали са хората, не си играят. Пък и Стивън Кинг е на път да измести Шекспир от върха на най-екранизирания автор в света на киното. Интересното в случая е, че “Hearts In Atlantis” е заглавието на втория разказ, а фабулата се върти около съдържанието на първия разказ със стивън-кинговското-иди-разбери-какво-е-това заглавие “Low Man In Yellow Coats”.

“Zoolander” е като филм сбирка за имащи желание да си загубят времето звезди от ранга на Дейвид Бауи, Куба Гуудинг Джуниър, Лени Кравитц, Дейвид Духовни, Натали Портман, Уинона Райдър и ........ Наистина участващите във филма за мъжкия модел са сценаристът-режсьорът-продуцент-изпълнител на главната роля Бен Стилър и Мила Йовович. Бен Стилър има уникалното качество да прави страхотни индипендънт-филми (справка режисьорският му дебют “Reality Bites” и “Изкушението”) и да се проваля във всеки един първоначално-определен-за-качествен филм (справка великата тъпотия “Запознай се с нашите”). Историята на филма идва от персонажа на Стилър от 1996 година, представен на VH1 Fashion Awards.

И като заговорихме за индипендънт-кино, през тази седмица второто място бе заето от филма “Serendipity“. Тук главно действащо лице е абсолютният цар на независимото и странно кино през последните тодини Джон Кюсък. Не обичам да правя ревюта на филмите му, предпочитам да ги гледам, защото винаги има нещо нестандартно като “Grosse Point Blank” и “High Fidelity”.

През миналата седмица “The replacement, но не killer, а movie writer на WhyBG” ме набута да пиша за “Hardball”, докато той кротко и любознателно се прехвърли на “The Others” (останал в Топ 10), което си е приятно забавление. Изпълнявам желанието му.
1. Не гледайте този филм;
2. Писна ми от сюжети от рода на “неудачник тренира детски спортен отбор от немай къде и става голямата работа”;
3. Хепи енд – задължителен (кой дивак-режисьор се захваща с такъв сценарий);
4. Кеану Рийвс да си гледа “Матрицата” и всичко свързано с втора и трета част и да не се занимава с глупости (един път вече се снима в подобен филм “Аматьорите” и беше пълен провал);
5. И защо все аз трябва да пиша за простотиите.

С поздрави Карлос

Повече когато му дойде времето.

Carlos

петък, 5 октомври 2001 г.

Из дневника на един бард от Източната лига

12 септември, сряда
Сутринта млекаря не дойде и трябваше да купя мляко от магазина на бай Генчо на двойна цена – 1 евро литъра.След това тупах килими до обяд. В 2 ч. след обяд ме викаха в Данъчното за справка. Казаха, че не съм си платил данъка на китарата и течали лихви още от юни. Мой познат ме светна, че ако декларирам 12-струнка излизало по-тънко. Добре че не знаят за 5-те хармоники и окарината.
Вечерта от 20 ч. ще подгрявам феновете на някаква фолкзвезда, Венера ли беше, Луна ли беше...,ама нещо венерическо имаше в нея. Крайно време е и аз да си измисля артистичен псевдоним. Обсъждам Поетичен Гробар или Трите хикса на квадрат, но ще видим.

17 септември, понеделник
Днес се открива учебната година в града. Канен съм в 3 училища и в 2 техникума по традиция. Изрично ме предупредиха от инспектората да пея само на английски и по възможност нещо така по-рапърско – това било съгласно новите програми на обучение. Вечерта съм канен на Бала на учителя в дискотека Чака-Рака, ама едва ли ще отида.

20 септември, четвъртък
Днес срещнах две костенурки в парка – в първия момент помислих, че са две подвижни шахматни дъски и заподозрях тайните служби, но жена ми каза, че това е сигурно защото напоследък сме се поизнервили. Във всеки случай обичам костенурките – те са бавни и спокойни животни и никога не ти искат пари, като те срещнат. Решавам да ги възпея при пръв удобен случай.

2 октомври, вторник
От общината ме поканиха да пея пред безработни. Нямали пари за помощи и това го компенсирали със зрелища. Предната седмица ги завели на филм за вредата от тютюнопушенето. На мен щели да ми платят с презервативи с аромат на манго.Това е безобразие – сякаш се свършиха родните плодове. Обмислям все по-сериозно трансфера си в Западната лига на бардовете.Чух че там нашего брата бил на почит, а ако не е доволен от заплащането може и да те прокълне, както е било още по времето на крал Артур. Така наскоро един бизнесмен фалирал на борсата и му се срутил търговския център, след което той пък се изприщил по устната и в слабините. Еех, в тази насока трябва да тренирам повечко.

5 октомври, петък
Сутринта ми се обадиха от централата на управляващите да свиря довечера на годишнината от премахването на статуята в цял ръст на Г. Димитров. Обещаха да ми платят в брой. След пладне обаче пред къщи дойдоха група опозиционно настроени пенсионери и обещаха да ми платят две минимални пенсии, ако не свиря на това същото мероприятие. Чувствам се като Буридановото магаре. Зачетох се в приказките за Хитър Петър за да намеря решение на дилемата, но нищо не излезе. Вечерта заваля градушка и всичко се провали, а жена ми се разсърди и каза, че три дни ще готви само фасул. Има дни, в които наистина не върви.
Вече с нетърпение чакам 19 октомври, когато ще е годишното сборище на всички бардове от Източната лига.
Е-е-е-ех тогава светът вече няма да е същия.

Иво Георгиев

вторник, 2 октомври 2001 г.

Тцатики, сувлаки, драхмас и ........ слънце (или записки по едно византийско лято) - Част III

Партенонът

На път съм за Акропола.
Нямам търпение най-после да стъпя на заветния хълм, нищо, че се оказва, че не е най-високото място на Атина, както предполагах и както бях чел в дебелите книги. Вървя по прашна улица под звуците на бетонобъркачки, валяци и гръмка гръцка реч. Просто поправят подстъпите към Акропола и е истински паралелен слалом докато достигнеш до подножието на хълма. Майстори редят павета, засаждат се всякакви средиземноморски китки и палми с единствената цел да превърнат пътя в градина. И на Вас да ви отпуснат 20 милиона марки от Евросъюза и Вие ще бачкате. А и как няма да Ви отпуснат, като след три години Атина ще е тъпканакът на света, т.е всичко живо ще се юрне на олимпиада, а юрне ли се на олимпиада, посещението на едно от седемте чудеса на света е истинско задължение.

След близо километрово ходене под адския пек най-после съм пред билето-продавачите. Скромно, но от сърце оставям нужния драхмен дан и продължавам изкачването. Около мен бъка от туристи, групи понесли се след преводачи с табели (сакън да не се загубят горките западняци), баби, които продават всичко от картички и диплянки до ...... познанията си за Акропола. Мястото отдавна се е превърнало не само в една от най-големите туристически атракции на цивилизования свят, но и в съвършена печатница за пари. Пак се сещам за лафа с “пет камънака имат ......”, но продължавам по стълбите заобиколен от маслинови дръвчета и слънце.

Най-после съм вътре и освен огромното туловище на Пропилая, което се издига над мен, очите ми са втренчени другаде – Herod Aticus.

Една мечта по-малко.

Оказа се, че десет дни по-късно един от най-самобитните музиканти на нашето време бил казал същото: “Една мечта по-малко. За първи път съм в амфитеатъра и вече имам нова мечта и тя е да се върна на това място отново. Акрополът е съвършенството и мечтата на стария свят, но с поглед към бъдещето”. Потвърждавайки думите на Жан Мишел Жар, който десет дни по-късно направи така жадувания концерт под Акропола и който аз разбира се изтървах (но за моя карък по отношение на лайв-овете ще говоря друг път).

Мястото е монументално.
В абсолютната геометрична форма, по силите единствено на гения на древните гърци, амфитеатърът продължава да учудва всички и да пази ревниво репутацията си на № 1 лайв-сцена в света. Това уникално съоръжение, което продължава да се използва и до днес, е не само страхотия като архитектура (страхотия е най-малкото което ми идва наум), то просто те вцепенява. Стоя до оградата и не мога да откъсна очи. Да не говорим, че отсега ме е яд, че няма да мога да чуя нищо на живо. Та на това място са били Нуреев, Плисецкая, Калас, Павароти, Яни и .......... списъкът е прекалено дълъг. Група самобитен гръцки ансамбъл започва репетиции и имам шанса да чуя, какво е то да си на Herod Aticus. Звукът е убийствен, а какво ли е било в древна Елада. Мисля си, че ако бях с адресна регистрация в Атина едва ли щях да пропусна нещо на тази сцена, независимо от цената на билетите.
Откъсвам очи и продължавам нагоре.

Пропилая!!

Входът на Акропола. Построен в периода 437-432 година преди новата ера, входът към Партенона е уникално съоръжение, което и в момента продължава да се реконструира.

По пътечката между колоните туристи като скакалци са напълзяли изтритите от човешки нозе стълби. Истинска гмеж от световни езици. Преводачи обясняват надълго и нашироко историята на Акропола. Монтажници се катерят по стоманените скелета и а-ха достигат някоя от горните части на колоните. Слънчасали бездомни песове са изпънали телеса под сенчестите колони.

Слънцето продължава да пече, а в далечината съглеждам и Агора-та. На това място е било гласувано в древността (поне от тези, имащи право на глас). Това е бил и своеобразният Хайд Парк на древността - голямата говорилня. Сега обаче са останали само колонадите и ширналият се около Агора-та квартал Монастираки, който опира в Плака. Чудя се какво по-напред да правя, да снимам с камерата ли, с фотоапарата ли или просто да гледам.

Първият сблъсък с вътрешната част на Акропола е страхотно преживяване и независимо, че си се катерил близо километър в тръпнещо очакване, гледката просто те разбива. От южната страна е Негово Величество Партенон-а, а от северната страна .........

Каквото и да кажа за Партенон-а ще е загуба на време, усилия и ........
Той просто не подлежи на описание. Абсолютният връх на древногръцката архитектурна мисъл, неподлежащ на сравнение с нищо друго създавано от тях. В целия си завършен вид храмът е бил гордостта на древния свят. Много малко е останало от пищните му мраморни украшения, малка част от които се пазят и в музея на Акропола. В средата на храма щъкат работници и кранове, които даже в съвременните си колосални размери изглеждат като недорасли хлапета пред лицето на историята. Всеки казва “това било построено през еди коя си година преди Христа ......”, но никой не обяснява как. В музея са запазени мраморни орнаменти отразяващи голяма част от историята на древна Гърция и които по едно или друго време са красяли капителите на храма – от приключенията на Херкулес до Зевс, Хера, Атина Палада и Посейдон, в чест на които в крайна сметка е построен целия Акропол.

Как ли са се чувствали дребните хорица, които са наблюдавали отдолу този грандиозен храм и какво ли са си мислили за боговете. Аз лично само гледам и отдавна съм спрял да говоря.

На север от Партенон-а се намира и не по-малко известният храм, наречен Ерехтион. С него са свързани както най-зловещите истории, така и най-големите заблуди за света. На по-голяма част от картичките от Акропола се мъдрят шест девойки или “мейдън-и”, както един грък се опитваше да обяснявя на група американци (за които 437 пр.н.е. е само ахкане и тюхкане). Голямата заблуда е, че тези девойки не са на Партенон-а, който е световно-известната част от Акропола. Шестте девойки са част от фасадата на Ерехтион-а и поддържат на главите си южната фасада на храма, който е бил издигнат в чест на Атина Палада и Посейдон - по времето на строежа патрон на града. По-горе казах най-зловещата част, защото именно шестте девойки са били обект и на най-голямото посегателство. Някъде около Първата световна война “изключително интелигентният” шотландски лорд Белгин просто разфасовал две от момичетата и на магарета ги изнесъл във великата британска страна. Ако това не е пладнешки обир, здраве му кажи, но на великите нации всичко е простено. Скимнало му на някой, две-три кирки и лопати на рамо, две магарета и такър-такър-оп! в Британския музей. Ако лордът не беше лорд, а например чорбаджи Еди-Кой-Си щеше да е грабител, но щом си от шотландска вълна изпреден, може и археолог да те нарекат. В момента и шестте девойки са копия, а останалите четири оригинала се намират в музея на Акропола, където по принцип не дават да се снима. Прокраднал се като камикадзе над Пърл Харбър успях да сгъна на две снагата си и използвах момента, когато група от 30 едри потомъка на изгряващото слънце си включиха камерите и ...... успях да заснема момичета преди охраната на музея да разгони натрапниците.



Крайно време е да си тръгвам, но ще дойда пак. В това поне съм сигурен, защото Акропола, Агората и амфитеатъра на Дионисий никога не омръзват. А и следващият път ще ми се наложи да летя с нашата родна авиокомпания, която се опитват да вдигнат на крака и ..........

Carlos