понеделник, 30 април 2001 г.

Идилия

Идилия 1

Котка мяука настойчиво, в напълно безнадежден опит да привлече вниманието върху себе си и предизвика милостта на присъстващите, изразяваща се в парче прясна риба или най-малкото кръгче стар салам. Мъжът в къщата оправя вечно разваления бойлер, купен на старо в края на живота на баба му, която бе починала давнйм давном, както се казва на чужди езици. Жената свойски запретната с готварска престилка на каренца с голям джоб отпред и дузина тъмни петна от мазно смело обръща огромните пържоли напомнящи тези в анимационните филмчета, в потъмнялата тава, докато бебето реве в розовите си леко влажни и излъчващи не най-приятните, но силно романтични в някои аспекти миризми, а вярътът неуморно, безотказно и безспирно духа и издухва мечтите на хората, мишките и всякакви други твари, доколкото ги има (мечтите де), далече далече далече, някъде може би на юг.
Тази идилия е нарушена единтсвено от някакво непонятно спокойствие, което все по-уверено настъпва на фронта на позастаряващите сънища на трийсетгодишните всечно млади педали от западния фронт за изток от рая.
Небивалиците продължават дотолкова, че труп на умрял от инфаркт някъде през зимата пияница бива намерен от случайно ровещи в стопяващия се от пролетното слънце сняг деца, излезли да играят далеч от вилата на края на града, без разрешението на родителите си, докато последните се заливат в срастни чувства и разтоварват емоциите си от деловата седмица на бурни бизнес преговори и фалити на нелоялната конкуренция, причинени от самоубийството на шефа на мафията, всъщност едва четиресет годишен мъж с прошарена коса, намерен твърде късно след силна доза успокоителни, след като заварил жена си, около двадесет годишна дългокрака синеока синтетично руса красавица на колене пред значително по-стар мъж с потекло и портфейл, в огромния й апартамент на върха на небостъргача, от който баща му, виден бизнесмен, не бе устоял на ударите на чуждестранните кредитори и бе скочил ... (този епизод, предполагам разбрахте, се развива на Запад).
Историята дори не спира до тук, но всъщност малцина са тези, които наистина имат желание и най-вече нерви да устоят на реалността на живота и стигнат до края, тъй като масите предпочитат бързата храна, кратките новини - постоянно, приказките за това, колко е зле у нас, източните страни и най-вече постоянната дрямка между събуждането сутрин и заспиването вечер.
Авторът знае, че може да бъде обвинен, че прави прекалено големи обобщения, в рамките на няколко реда, но, дами и господа, присъстващите винаги се изключват, така че, ни съ бизпокойтие, моля!
-----------------

Идилия 2

Колелото на живота се върти забързано, време няма, т.е. не минава, а само нещата стават, в салата зелена, после в туршия, сипваме по една малка ракия, пръжки запържваме, пеем песни, съдбата оплакваме, обсъждаме политиката, историята псуваме, псуваме другите, искаме си живота от кого и кого ли виним не знаем, знаем само че не сме виновни ние, а истината е другаде, но не успяваме да я прозрем, не искаме и не можем да фейснем същината, че няма истина, тя е отминала, отминава с момента, всичко което наистина е е тук и сега и во веки веков така е било, така и ще бъде, история няма, герои също, има човеци, насъщни, обикновени, обичащи, необединени, неубедени, невъзможни, обути в шалвари, нахлупили калпаци, сърцата им бият, после спират, какво тук значи някаква си личност, Маркс Енгелс Ленин да живеят братя, комунизъм, капитализъм и какво ли още не, мътят главите ни, мътят кокошките, живеем, нека живеем сега, оставете на мира децата, старците, оставете и хората, оставете ги да си трошат главите и да си чупят крайниците в катастрофи, самоубиства, убийства, изнасилвания, насилия, катакомби, мрак, позор, безизходица, фекалии, фобии, философии, филии, обичания, облаци, обущари, щуки, шушулки, майни, авери, далавери, бербери и други подобни, напред-назад щъкат, клатят се, минават, разминават се, отминават, достигат, дишат (смеят да дишат!), смешни движения правят, събличат се, обличат се, смеят се и плачат, говорят, псуват, нахлупват си калпака, падат им пердетата, после яростта ги навестява, събуждат се, заспиват, измират, масово, свършват, идва края на тази безсмислена триада от думи несвързани и недоизказани задъхан спирам опирам се на стената искам ... това е ...

Justine

събота, 28 април 2001 г.

Ето, Защо ...... България!!!! Никой не бил пророк в собствената си страна, а?

Разконспирирани сме!!!

Най-професионално направеният аматьорски сайт в България най-после е разконспириран, изваден от нафталина (където никога не е бил), изложен на слънце, качен на върбата и т.н.
Списание ‘Егоист’ ни разконспирираха и разпитаха, ние си признахме всичко и ето какво излезе.
Истината е, че ‘щото кликнахте вие, откликнахме ние’. Благодарим Ви за желанието да браузвате из страниците ни и продължавайте в същия дух.
И тъй ‘Защо ... България’ вече не е анонимен соурс, а място, на което инакомислещите българи-реалисти се опитват да си прекарат е-времето и то добре. Девет месеца след основаването, бременността ни се увенча с пръв успех – раждането ни в медийното пространство. Раждането беше успешно, затова и обявяме, че следващия четвъртък (3 май 2001 г.) по инициатива на клуба ще направим ........ фенска сбирка, на всички имащи желание WhyBG-маниаци, на която ще ................... абе каквото сабя покаже.
Каним всички имащи желание за участие да потвърдят присъствието си на сбирката на 03.05.2001 година до 02.05.2001 година на мейла на сайта.
Всички са поканени, но го потвърдете предварително за да видим къде да запазим маса и за колко хомо-сапиенса ще се съберем.
Тъй, че дерзайте и Ви очакваме.
За отговорник по записването сме определили Заро, като най-вещ в орг-комитета.

AGTSC

четвъртък, 26 април 2001 г.

Има такива дни

Вали. При други обстоятелства това време е супер. Не и днес. Студ, нищо, че е април. Събуждам се с главоболие. Тръгвам за работа. Вали. Хората - намръщени прескачат локви. И аз мога да прескачам локви, ама не. И чадър нямам. При други обстоятелства дъждът ... Автобусът идва след цяла вечност. Успявам да се напъхам. От влагата задухата е още по-осезаема - смес от всевъзможни миризми. Смълчано. Голям гъч. А навън листата предизвикателно зеленеят и фриволно се люшкат от вятъра, както и белеещите се боклуци. Спирка след спирка. Дъждът се засилва. Слизам. Петте кьошета дават признаци на задръстване. Светофарите не работят. Хората забързани се блъскат с чадъри. По-красноречивите псуват сочно. Другите мълчаливо притичват, опитвайки се да се спасят от вълните кал, прелитащи изпод гумите на транспортните средства наоколо. Клаксони започват да пищят все по-настойчиво в тарапаната. Пречат ми да проследя нишката на снощния хиляден епизод от розов сериал, разискван от двете лелки до мен, под навеса от балкон на сграда до спирката. Вали. След още цяла вечност, тъкмо към края на епизода, се дотъртва тролея. И този път с рядък шанс, съпроводен с лакти и крясъци успявам да се намъкна. Капки се стичат по прозорците. Някои ловко се вмъкват и изненадващо покапват главите на спътниците ми. С периферия виждам как старец използва уместно ситуацията и повдига заспали чувства и части в панталона си, като опипва сочните задни части на чернокоса мадама. Бременна жена притисната отвсякъде пищи. Предполагам не й е добре, ама и на мен не ми е. А не пищя. Пречи ми да разбера политическите възгледи на бабките около мен. Вали. Изскачам като тапа от вкиснало вино и вдъхвам дъжда. Мокра кокошка от дъжд ... Вървя към работното местенце. Пристигам. Сварвам глутница полицаи, суетящи се около зверски обезглавения ми компютър. Останалите машини в офиса са в същото незавидно положение. Кражба с взлом. И други липси ... Навън все още вали. При други обстоятелства това време е супер. Но не и днес. Е, мисля си, има такива дни.

Justine, www.abcbg.com

сряда, 25 април 2001 г.

US Box Office: Дънди малък го извади, но Хю не пропусна

Майтап бе Хю, нищо че тази седмица си № 1 в Щатите, благодарение на това, че Дънди малък го извади.
Та, другари и другарки, колкото и странно да Ви се струва Bridget Jones's Diary прескочи третото място от миналата седмица и ...... юруш на върха. Как стават тези работи ли? Простичко - малко повече екрани (Miramax успяха да си извоюват цели 610 екрана отгоре), малко повече рекламен шум (Miramax това си го може и неведнъж сме го споменавали), слаби премиери и това си е. Бизнесът е проста работа, стига да не я работиш ти!

И сега насериозно, успехът на Bridget Jones's Diary е направо показателен, защото прехвърчането, прелитането и всякакъв вид придвижване из чарта на крилете на зрителите си е трудна работа. Явно спойката Грант-Зелуегър тресна янките едва на втората седмица. Но е факт. И за този резултат нужният аритметичен сбор бе 10,5 милиона долара. Едноименният роман на Хелън Филдинг разказва за историята на 30-годишна англичанка, която се подвизава в издателската промишленост, въпреки че Рене Зелуегър не е англичанка (по време на снимките британският акцент е първото нещо, което Рене е трябвало да усвои), а за Грант проблемът с английския едва ли е бил на дневен ред. По интересното от сценария в случая са две неща. Първото е, че най-вероятно ще се появи и продължение на филма (пак по сценарий на Филдинг), за което отговорността отново ще падне на плещите на Working Title Films. Второто е, че Зелуегър е спечелила ролята в люта надпревара с двете Кейт (Уинслет и Бланшет), Хелена Бонъм Картър и Камерън Диас. Екипът заснел филма включва още сценариста Колин Къртис, подписал "Нотинг Хил" и "Четири сватби и едно погребение" и дебютантът режисьор Шарън Магуайър. Снимките са правени изключително и само ...... в Нотинг Хил. Не му ли омръзна на Грант да снима с едни и същи хора на едни и същи места.

Втори през тази седмица и отстъпил лаврите на № 1 си е Spy Kids на Родригес с 10,2 милиона долара приход, което в тотални цифри вече прави 86 милиона долара от премиерата. Трети си остана Along Came a Spider, за който си говорихме миналата седмица.

Двете нови предложения се представиха повече от плачевно. Дългоочакваната трета част на Дънди се срина в дебютната си седмица до четвъртото място с едва 7 милиона зелени пари при почти толкова екрани за разпространение като Bridget Jones's Diary. Този път Дънди е в Холивуд, Лос Анджелос и то ... цели 13 години след излизането на втората серия. Имайки предвид финансовия резултат, настоящото поколение на Америка явно не си пада по мъжкари с крокодилски патъци, големи ножове и ...... Линда Козловски, за разлика от татковците и батковците си. Жанрът на филма е ясен, сценарият едва ли ще е нещо велико и необичайно, което да спечели награда за независимо кино в Сънденс, но тъй като WhyBG обича да ви казва и ...... още нещо ...... персонажът, наречен Дънди Крокодила, е копие на австралиеца Родни Ансъл, който в средата на 70-те години успява да оцелелее 2 месеца в австралийския пущинак (не става дума за Сидни или Мелбърн!!!), а умира през 1999 година в полицейска престрелка.

Петото място е за другото ново предложение за уикенда комедията Freddie Got Fingered с вече семейната двойка Дрю Баримор и Том Грийн (зевзекът с питона от "Голямото пътуване" и водещ на MTV).

Надолу по стълбицата на класацията ...... нищо ново. Филмите си падат по местата, пари йок.

И както Ви обещахме миналата седмица, ето и някои интересни цифри за първенеца от финансовата 2000 година Buena Vista. Общата бройка на предложените от компанията за разпространение филми е 20, като компанията разчита и на "доставчиците" на продукции като "Bruckheimer" и "Spyglass Entertainment". Гуруто на компанията Джо Рот бе заменен от Джон Шнайдер, а властта премина в ръцете на председателя на Walt Disney Motion Picture Company Ричард Кук. Топ заглавието им за 2000 година бе рисуваният 'Динозавър' с приходи от 137,7 милиона долара. Сред другите успешни пера на компанията бяха спортният "Запомни титаните" с Дензъл Уошингтън, "Да изчезнеш за 60 секунди" на Кейдж и Джоли и "Неуязвимият" с Уилис и Джаксън (да ме прощава Надие-то, ама американците си го гледаха). Титлата обаче бе извоювана с изключителното постоянство на филми, които избиха бюджета си и докараха на компанията в рамките на 50-60 милиона долара всеки. Buena Vista беше изключителна силна в тези рамки и успя да изкара на пазара 8 такива филма, като сред тях са гърлите от "Гроз(е)н(а)(ни) като смъртта", далматинците (мисля, че бяха с един повече от обичайното), рисуваният "The Emperor's New Groove" и "Мисия до Марс" на Брайън Де Палма. Другата печеливша тактика на компанията бяха и силно независимите продукции с качествени актьори и оригинални сценарии, които пожънаха и отлични отзиви на критиката като режисьорския дебют на Едуард Нортън "Keeping The Faith" (който някой гениален преводач преведе като "Изкушението") и изключителният "High Fidelity" с Джон Кюсък (който може би ... пак същия гениален преводач преведе като "Момичета от класа"). Определено провал № 1 на компанията бе продуцентският напън на Сандра Бълок "Gun Shy", където участие взе и Лайъм Нийсън.

Какво "страшно" да очакваме от Buena Vista през тази година?
Компанията постави световен рекорд в историята си като отпусна 135 милиона долара (първоначално бяха 145) бюджет на Джери Брукхаймър и Майкъл Бей (отговорни за "Скалата" и "Армагедон") за военната драма "Pearl Harbor", която се очаква да бъде един от блокбъстърите на година.

Очаквайте през следващата седмица ...... кой от "Driven" със Слай Сталоун, "One Night at McCool's" с Майкъл Дъглас, Мат Дилън и Лив Тайлър и "Town And Country" с Уорън Бийти, Даян Кийтън и Голди Хоун ще оглави Топ 10 и подробности за финансовата година на Universal.

Carlos

Уомо

Ъх! Залитна - не е лесно да се крепиш седем сантиметра над уличното ниво на иглени токчета, а за баланс да мъкнеш по една пълна BILLA във всяка ръка с артикулите за седмичната семейна прехрана и на вратлето вместо елегантен шал да е овесена дамска чанта, толкова по-пълна, колкото е по-голяма. Облегна се уморено, пусна BILL-ите на земята и се заозърта за такси, а очите й механично регистрираха обстановката наоколо, като робот от компютърна игра. Зелено, парк, скейтбордистчета, железен герой с железен автомат и желязна другарка с големи цици до него, две дълбоки сини езера, две...дълбоки...сини...езе...ра... Очите му я пронизаха до петите, накараха я да забрави името си и подробностите от битието. Погледът му излъчваше лека ирония, съчетана с мъжка сила. Никой от мъжете, с които се беше сблъсквала в живота си, нямаше такъв поглед. Имаха претенции, комплекси и изисквания в изобилие. Сила - не. Втурна се към него с пъргавината на пенсионерка, решена да пресече улица в час пик с цената на живота си. Той я грабна в напарфюмираните си обятия и затанцуваха валс под акомпанимента на урбанистичния хаос от шумове, издигнаха се над дърветата, стъпиха на дансинга на облаците, провериха има ли го седмото небе, а после бавно се спуснаха на прашния тротоар. Помогна й с торбите, задържа галантно вратата на таксито и обеща да я чака на същото място по същото време утре, вдругиден и до свършека на света.

Мъжът й се замисли, че става нещо странно, чак когато установи, че тя от половин час бърше някаква чиния с изражение "и те се целунаха на фона на залеза", докато кухнята постепенно потъва в смог от прегорелите пържоли. Евакуира децата при съседите, докато се проветри, и метна бързи пържолозаместителни яйца в тигана за вечеря. Не че се случваше за първи път - беше свикнал с кратките й бягства и ги надушваше отдалеч, но точно в този час всяка вечер се вкопчваше с интерес във вечерните новини и пропусна симптомите. Погледът й ставаше стъклен, на лицето й се изписваше разсеяна усмивка и преставаше да говори. Затваряше се в собствения си свят, от който можеха да я изваждат само децата и то при наличието на магария от ранга на "подпали се къщата". Никога не разговаряха за това, така и не разбра в кое измерение препуска жена му при тези отсъствия от реалния свят, дразнеше се ужасно, но вече се беше примирил.

Цяла нощ си говори наум с мъжа от улицата - разказа му за живота си, който не беше нещастен, но не беше и кой знае колко щастлив - абе нищо особено. Как обича мъжа си, обаче той не я разбира - че кой мъж разбира собствената си жена, как е луда по децата си - че коя майка не е, как живее в постоянен страх от живота - за нея е нещо като кола, на която ти е хубаво да се возиш, но не знаеш кога ще се скапе и ще се превърне в бреме вместо в удоволствие. Даже му призна, че си има любовник, който по-скоро я вбесява, отколкото й дава нещо, но поне я забелязва и умее да я изслушва. Каза му, че би избягала с него където и да е, че цял живот е мечтала да го срещне и баналности от този род.

Едва издържа до пет и половина, заряза колегите да пият бира в бистрото отсреща и хукна. Нямаше го! Краката й се подкосиха и за миг реши, че ще се стовари насред тротоара. На негово място бяха окачили нова реклама с фармацевтичен мотив - на жена, която целува змия. Бъррррррр! Уомо-то си беше отишъл и беше отнесъл със себе си мечтите й.

Nadie

вторник, 24 април 2001 г.

За рекламата в Интернет


Вие платихте ли си тока?
Вчера говоря с един приятел и той ми разправя: "А бе, вие кога ще започнете да слагате реклами в WhyBG? Е, имате там един бутон на НЕК, ама той е само за пиниз... Ей, като стана дума за НЕК, да ходя да си платя тока."

Non-commercial, non-commercial, ама НЕК да почерпят, че им помагаме да си събират вземанията. А другите да вземат пример от тях - публично обявяваме, че предлагаме рекламни места. Очаквайте скоро рекламни банери на БТК, ВиК, Топлофикация, 'Мобилтел' (ех, да уредим 'Мобилтел' за рекламодател ...)

Основната идея на WhyBG, че сме non-commercial, няма да се промени, защото ще работим изключително на бартер. В момента преговаряме със 'Загорка' и 'Винпром Дамяница', а в петък ще пътувам за Ловеч, да видим какво ще решат от маркетинг-отдела на местния месокомбинат. Междувременно се наложи да спра да пуша Parliament и да мина на Victory, заради 'Благоевград БТ'.

Пред финализиране са договорите със 'Златни пясъци' и 'Слънчев бряг' за периода от 1 юли до 31 август. Поради естеството на WhyBulgaria се наложи да откажем рекламите на туроператорите от Турция, Гърция, Замбия, Зимбабве и Мозамбик.

Единственият по-значим проблем е в настъпващия предизборен период. Просто бартерът с някоя политическа партия (или коалиция) е много неясен - даваме рекламно пространство срещу ... какво?

July

Вождът Черниван и племето на сивото блато

Вождът на племето на зелената гора и сивото блато Черниван поглади доволно парадната си украса от пера и си помисли:
"Абе леко е проскубана, но какво да правиш - откакто поехме контрола върху вноса на огнена вода един кадърен ловец на орли не остана. Всички или се пропиха, или се оказаха агенти на племето на зелената трева и синята река малко преди последните избори."
"Поне мокасините не са ми мокри!" - кануто, с което белите го бяха докарали беше направено от чуждо западно племе и беше сухо и бързо. А нали оня ахмак братовчед му Синиван го беше склонил да повери племенните канутата на Големия Гад с Малката Кръгла Шапчица - оня беше продал всички по-здрави и сега при всяко пътуване подгизваше.
Черниван беше доволен - предстоеше му аудиенция при бащата на всички племена в голямата Бяла къща. Най-после щеше да се похвали как е разрешил проблемът с бизоните (бизони вече нямаше - те бяха първото племе вегетарианци в Америка!).
Настроението му не се помрачи и от малкия гаф, който се получи при влизането му - в момента, който Бащицата го видя, се развика на секретарката си: "Какъв е този, ма - нали ти казах, че тия от Африка ще ги приемам утре!".
Недоразумението беше изгладено. Бащата на всички племена не спря да хвали Черниван за безспорните успехи на племето. Дори го попита и за Симеонка-Йотанка:
"Какво прави шамана пак при вас - нали уж го бяхте изгонили чак в Канада при жаб... французите имам пред вид" .
"Не знам, бащице - настоява, че като шаман бил отговорен за племето, а уж всички томахавки на дядо му му върнахме. Безобразие - неблагодарни хора това шаманите."
"Шаман, ама ще има шамар - да му се отреже регистрацията. Нали те уредихме с огнената вода - повече вода и ще им се привиди, че и ти си шаман"
Отсече Бащицата и премина към истинския бизнес, че му беше писнало от туземци.
"Виж какво, Черниван - тая вашата гора, много ни е необходима за войската - ще вземем да я изсечем да се топлят войниците. И без това откакто вашият род на Червено-Сините Бързи Ръце пое властта племето ви е намаляло наполовина. Та ти казвам - забравете я тази гора, от днес името ще ви е племето на сивото блато. Ако някой не му харесва много - да ходи в западния резерват зад голямата планина - чух че вече дори и визи не искали."

Nick

Стаята

Имало една такава Стая - кой каквото потърси в нея, намира го. Но имало и правило - не трябва да го изнася от там...
Влязъл един - потърсил пиене. Напил се до смърт. После изтрезнял и излязъл.
Друг потърсил жени. Какви нощи били само... Намразил жените.
Трети потърсил пари. Че за какво му били пари в Стаята?
А един нищо не потърсил. И нищо не намерил...
А един нищо не потърсил. Той не влязъл въобще в Стаята - ходел по Белия Свят. Какво видял?

Dani

понеделник, 23 април 2001 г.

Жив

Толкова близко, че даже не знаеш колко далеч...
Толкова далеч, че ти се струва безкрайно...
Усилваш музиката, за да заглушиш собствените си мисли, но те се провират през думите. Отекват в ушите ти и като гладни паяци бързо и настървено оплитат сърцето ти в невидимата си паяжина.
Иска ти се да избягаш, да се откъснеш, но тънките и здрави нишки те притискат все по-здраво...задушават те...
Затваряш очи от болка и усещаш как се врязват в сърцето ти...
Не виждаш нищо, чуваш само пулса на собствените си слепоочия...
Боли те...значи си жив...
Иска ти се да не си...само да спре да те боли, но не знаеш дали тогава болката няма да е по-голяма...
Страх те е от това...
Страх те е повече отколкото да живееш...
Страх те е да не си жив...
Колкото и непоносимо да е...вървиш напред, стиснал в шепи сърцето си, опитвайки се да разплетеш мислите си. И колкото повече разплиташ, толкова по-здраво се затягат останалите нишки...
Махаш ги една по една, замествайки ги с други мисли, късаш ги с пръстите на отчаянието, режеш ги с разума си като с ножица ...но те те обсебват все повече.
Като за последно...
Само, че не е...
Тогава, когато е ...вече нищо друго няма значение...
Нищо друго няма значение и сега ...освен собствените ти сълзи, които карат паяжината да се затяга все по-здраво и по-здраво...изцеждайки и последния стон от устните ти като звук на счупено огледало...Същото като огледалото което държеше преди години, някаква далечна роднина,ти го беше оставила след смъртта си...
Глупаво огледало, мислеше тогава ...за какво ти е...
Под тънката прозрачна повърхност се виждаха тъмни петна с причудливи форми, които биха били красиви, ако не бяха издълбани от времето...
Все още се виждаше тук-там блясъка на фалшивото лъскаво фолио от долната страна (като това, с което правехте снежинки за прозорците през зимата в детската градина)...
Но ти го хареса...
Между процепите проблясваше твоята фантазия…
Стори ти се прекрасна…изпъваше те целия с ЖЕЛАНИЕ...
Ти БЕШЕ ЖЕЛАНИЕ...
Или така ти се е сторило...дали не беше заради шекспировия сонет, които намери залепен на задната страна на огледалото...? Пожълтялата хартия, разкривените и размазани букви...стори ти се красиво...
Все още знаеше какво е красиво...
Запита се...дали петната бяха от сълзи...или бе влагата...?

А сега бягаш...
Бягаш здраво стиснал в ръце сърцето си...опитваш се да се скриеш...да избягаш от себе си...
Но винаги се намираш...

Иска ти се да го нямаше...да го махнеш от себе си.
Захвърляш го...
И бягаш...
Но скоро...когато по челото ти изплуват капки от напрежението...и устните ти са пресъхнали за добра дума се връщаш...
Винаги става така...
Намираш отново сърцето си...притискаш го здраво до себе си и ти се иска никога да не бяхте се разделяли...
Не си искал…
Господи, как съжаляваш...как съжаляваш...Ти никога не би го изоставил...
Твоето...
Единственото...
А то изсъхнало от мъка и смачкано от усилие те гледа тъжно и благодарно изтласква няколко удара надежда в очите ти...
И пак вървите...
Ти и то...
То и ти...
И двамата държите съдбите си...

Но пак те стяга болката...ужасяваща...непоносима...
Ти си жив...

Започваш да крещиш без думи към съдбата. Крещиш и се опитваш да я стиснеш за гърлото, докато не чуеш как излиза и последния дъх от устните и, докато не видиш вперения и смъртен поглед в двете си ръце и се почувстваш свободен...
Но не можеш...
И тя пак те захвърля в ъгъла на живота...изцеден от мечтите си...
Тогава падаш на колене и молиш...
Молиш както сърцето ти никога не би могло...
Молиш с душата си, а това боли. Разкъсва те целия на малки парченца живот и ги посипва в праха на дните...
Нищо няма значение в този миг...
Обезумял от мъка намираш сили да се изправиш, оглеждаш се в огледалото на спомените и падаш на колене долепил лице до земята. Впиваш пръсти във вкаменената пръст и с неистови усилия започваш да дълбаеш...
Вземаш в ръце сърцето си и го заравяш със собствените си чувства...
Още чуваш писъците на надеждата да те зоват през шепите пръст, но продължаваш.
Заравяш...заравяш...
Заравяш живо сърцето си...
Гледаш как изчезва пред погледа ти…но не трепваш…Вече си празен…
Какво облекчение. От кога не си се чувствал така спокоен, земен...
Както седиш и гледаш вцепенено пръстта, която си изкопал само с мислите си...усещаш как тя си отива. Оставя те сам, а ти дори нямаш сили да се обърнеш, да я хванеш за ръката и да я спреш...
Изоставя те душата ти.
ВЕЧЕ СИ САМ...
Сам...
ТИ ВЕЧЕ ЗНАЕШ!!!
Разбрал си, че на този свят най-добре се живее без сърце...

Време е да тръгваш...
Целият този свят - мрачен, студен и бездушен е пред теб...
И ти тръгваш към него...тъй мрачен, студен и бездушен, както той те очаква...
Защо ти е толкова пусто тогава? Защо не си щастлив?
Не усещаш нищо...
НИЩО...
Как си мечтал за това...да бъдеш далеч от болката и страха, далеч от онази прокоба наречена надежда...

Оглеждаш се. Ето я там- гърчи се в собствените си желания...НАДЕЖДАТА...
Заплюваш я с отвращение и тръгваш към него...
Но...защо се спираш...
Не се обръщай...

Живееш ...но...
ПРОСТО ВЕЧЕ НЕ СИ ЖИВ...

Pileto

петък, 20 април 2001 г.

Питка (съвременна семейна притча)

Един Мъж и една жена живяли заедно 30 години. В деня на годишнината жената, както обикновено, изпекла питка - тя печала питка всяка сутрин, това било традиция. За закуска тя разрязала питката напряко, намазала с масло двете части и, както обикновено, подала на мъжа си горната част. Но на половината път ръката й се спряла ...

Тя се замислила: "В деня на нашата тридесета годишнина искам аз да изям тази хрупкава част от питката; мечтая си за нея от 30 години. В края на краищата, 30 години съм била примерна жена, отгледала съм му прекрасни синове, била съм вярна и добра любовница, въртяла съм къщата, толкова сили и здраве съм отдала на нашето семейство".

След като взела това решение, тя подала на мъжа си долната част на питката, с ръка, трепереща от нарушаването на 30-годишната традиция!

А мъжът й, вземайки питката, й казал: "Какъв безценен подарък ми направи днес, любима! 30 години аз не ядях любимата си долна част от питката, защото смятах, че по право тя принадлежи на теб".

Незнайко

четвъртък, 19 април 2001 г.

Писмо до една приятелка

Здравей, Здраво!

След това традиционно тавтологично начало, бързам да те осведомя относно събитията за и около мен. Великден протече доста злополучно - в петък вечер и събота сутрин си организирах голямо пролетно почистване. Колкото повече лъсваше къщата, толкова повече се смахмузвах аз. Довърши ме банята, където излях годишните запаси от "Тоалетно пате" на половината софийски магазини, за да компенсирам нечистенето за един умерено дълъг период и така обгазих не само своя дом, но и съседите три етажа над мен, че дойдоха хората, просълзени едни такива, да проверят дали не е започнала Трета Световна, а те нищо да не са разбрали. И аз бях доста просълзена, та си поплакахме на рамото, а после дискретно им напомних, че и аз имах съмнения относно отпочване на военни действия, когато преди месец бяха изляли бидона със миналогодишното кисело зеле в канализацията и трябваше спешно да се евакуираме целия вход.

След приключване на чистенето, с малчо боядисахме яйцата. Голяма радост беше - от 30 сварени оцеляха 10 - с 20% повече в сравнение с миналата година. Паркетът около масата, където бяхме ситуирали бояджийската работилница, придоби особена окраска в мръсна лила - много е ефектен - ще го видиш лятото като дойдеш. Малко се разстроих като го видях, но още повече се разстроих, когато намерих детето под формата на един от синовете на Великата мечка, вапцано в цветовете на войната и с корона от перата на любимата ми палма, дето я отглеждам в кьошето от 5 години. И понеже вече беше попревалил следобедът, вързах коня, седнах на бара, викнах си едно уиски, запалих цигарата на мира, а индианеца го заточих в неговия резерват да дремне.

В неделя заваля сняг и валя през целия ден. В понеделника ни разбиха Кокала, от който бяха задигнали КАСЕТАТА НА Д-2, една недопита бутилка Кока-Кола от 500 ml, половин кутия Victory Medium, три Великденски яйца, парче козунак на пет дена, както и Ксеникал-а за отслабване на мъж ми. Истина ли е какви боклуци си държим в колата първо ми кажи, а после отгатни за кое най-много ме е яд, да им изсъхнат ръчичките дано! Викам на мъж ми: "оглеждай хлапетата из квартала и което ти се види отслабнало, значи е живяло с илюзията, че може да се надруса с Ксеникал - то ще да е нашият човек". А той отчаяно ми отправя въпроса каква кола трябвало да кара, за да не я разбиват. Казах му, че няма надежда, щото преди година бастисаха ЗАЗ-а на колежката ми - от старите модели. Той, горкия, не се затваряше, камо ли да се заключва. Бяха й взели пътната карта на България от жабката (то друго за вземане е нямало де), която и без това не й трябваше, защото тя по-далеч от Герман с тоя ЗАЗ и с големи усилия не можеше да стигне.

Ти за втори пореден път не почете Българския Великден и се съсредоточи върху Лондонския такъв, но не беше права! България се нуждае от нас, мойто момиче, и да се връщаш бързо да помагаш с каквото можеш! Абе в краен случай се върни да се видим, да жулнем по ракийка-две като бели хора и да поклюкарстваме.

Поздрави Мартин и всички познати и приятели от сорта на Блеър, Стинг, Бриджет Джоунс и когото още напипаш в ареала.
Твой приятел вечен - весел Патиланчо!

Nadie

Музикални новини: Битълсче с нова къща

Пол Макартни си купи нов дом за скромната сума от 4 милиона долара. Къщата е във френски стил и се намира в Холивуд Хилс. По-интересното е, че предишния собственик е бил ........... изгората на Кобейн Къртни Лав, която на свой ред е била закупила 4 700 квадратовото именийце от Елън Де Дженеръс. Докато Линда бе между живите Макартни предпочиташе да обитава дома си в Англия и ранчото си в Тусон. Преди да бъде извършена продажбата бившият битълс наемаше къщата от Къртни, която на свой ред си закупи апартамент в Ню Йорк за 2,8 милиона долара.

Легенди-блусари в Залата на славата
Мъди Уотърс, Джон Лий Хуукър, Джери Лий Луис и Джеймс Блякууд бяха приети в Mississippi Musicians Hall of Fame.
Поклон пред гигантите на черната музика!!!!
Който не се е докоснал до тяхната музика да се сърди на себе си.

Били Боб Торнтън ще вади албум
Съпругът на Анджелина Джоли и носителят на Оскар Били Боб Торнтън заяви, че планира да издаде кънтри албум с музика, която той обича и свири за кеф. ‘Аз наистина обичам музиката. И наистина ми пука за нея. Мисля, че всички ще харесат нещата, които съм написал и то на един дъх’. Торнтън смята да издаде албума през лятото и да тръгне на турне, където спешъл-гест ще бъде кънтри звездата Дуайт Йокъм, който участва в отличения с Оскар за най-оригинален сценарий филм на Торнтън ‘Sling Blade’.

26 април - Billboard Latin Music Awards
За втори път ще се проведат Billboard Latin Music Awards, най-значимото награждаване в света на латинската музика. И ако през миналата година първите такива награди преминаха под надслова ‘Всичко за Сантана и Supernatural’, тази година ще е далеч по-интересно. До момента е потвърдено участието на Глория Естефан, Хулио Иглесиас, Талия и Алехандро Фернандес. Шоуто ще се проведе в Miami's Jackie Gleason Theater и ще може да бъде наблюдавано по Telemundo Network. Освен изброените по-горе звезди на шоуто ще присъстват и Хуан Луис Герера, Мелина Леон, Паулина Рубио, Карлос Вивес, Джон Секада, Тито Ниевес и Селия Круз. Церемонията ще се води от ТВ-звездата Кандела Феро и актьора Хорхе Енрико Абело. С най-много номинации през тази година е групата Son By Four и Марк Антъни. Специалните награди за принос към латинската музика ще се връчат на Los Lobos и абсолютната легенда на перкусиите за всички времена Монго Сантамария.

R.E.M. ще са хедлайнъри на концерт в Лондон
На 29 април в Лондон на прочутия Трафалагар Скуейър ще се проведе концерта по повод на South Africa Day. Хедлайнъри на събитието ще бъдат R.E.M. Всички събрани средства от концерта ще отидат по сметките на the Nelson Mandela Children's Fund и the Prince's Trust organizations. Мандела лично ще присъства на събитието. Фронтменът на R.E.M Майкъл Стайп сподели за BBC Radio 1, че всички членове на групата са много горди с участието си в празниците за деня на Южна Африка, който преди 7 години провъзгласи Мандела за първия черен президент’. Участието на групата е едва третият им концерт от 1999 година насам след двата концерта в Бразилия през януари. 12-тият албум на R.E.M, наречен ‘Reveal’ ще се появи на музикалния пазар на 12 май. Другите участници в концерта са Корс, спайската Мел Б, Атомик Китън, Лейдисмит и други.

Джексън планира концерт в Гардън
Скоро Кралят на Попа ще празнува 30 години от началото на соловата си кариера. По повод повода Майкъл планира мегаконцерт за 7 септември, който ще се проведе в Меката на Ню Йорк Медисън Скуейър Гардън. Планираните от сега гости са Уитни Хюстън, Бритни Спиърс, Марк Антъни, Шаги, Джил Скот и 'N Sync. Концертът следва да е и събиране на Майкъл с братята му, с които той не е записвал от 80-те години. 42-годишният Джаксън е заявил ‘Много съм развълнуван от възможността да празнувам 30 години от началото на соловата ми кариера сред моите фенове. Планирам да направя лайв-изпълнение с братята ми на тази специална вечер’. Първият хит на легендарната група Джаксън Файв е излязъл през 1969 година, докато соловата кариера на Джако започва две години по-късно.

Мади и Бритни за Линда
Мадона, Бритни Спиърс, Арт Гарфънкъл, Куин, Корс и Лени Кравитц, както и членовете на Уингс планират издаването на двоен диск in memoriam на Линда Макартни. По непотвърдени данни синът на Ленън Джулиан и синът на Стар Зак също ще се включат в записите. Постъпленията от продажбите ще отидат в полза the Women and Cancer charity.

Осведомителна агенция ‘Ahy Given Thursday’

Carlos

сряда, 18 април 2001 г.

US Box Office: Spy Kids с хет-трик, Buena Vista на върха на сметкоплана

Трета седмица поред Spy Kids продължава да държи палмата на първенството в US Box Office с общ приход от 68 милиона долара. И то защо, защото липсват гегнери, файндове, енемис и всякакви други врагове и противници за най-първото мястото в световната киноиндустрия.

Трета седмица поред Along Came a Spider държи второто място и все малко, ама много малко не му достига за върха, но все не успява да се промъкне на върха на Топ 10. И докато предишната екранизация на роман на Джеймс Патерсън Kiss The Girls вървеше доста добре по екраните, новите разкрития на дететктива Алекс Крос засега отстъпват в приходите. В интерес на истината Along Came a Spider в ‘романно отражение’ е първата книга за Крос, а Kiss The Girls е неговото продължение, а и в книгата детектива е на има, няма 38 години, на колкото Морган Фриймън със сигурност не е. Очаквани продължения на романите на Патерсън и тяхната евентуална екранизация са още Jack & Jill, Pop Goes the Weasel, и Cat & Mouse, като за последната книга вече се знае, че ще е продължение на Along Came a Spider. Секуъли, прекуъли, загубих си българския от чуждици за продължение, предистория и т.н.

Тъпо нали, трета седмица поред все няма нещо, което да обърне кинобизнеса с главата надолу, въпреки четирите нови попълнения сред първите десет в Америка. Хю Грант и Рене Зелъгуеър успяха да добутат Bridget Jones’s Diary до третото място със скромните 10 милиона долара за дебютен уикенд, но както винаги казваме подробностите за него следващия път.

Дебютът на Денис Гордон Joe Dirt ню-ентрира на четвъртото място и тук най-известната фигура е като, че ли Кристъфър Уокън. Josie and The Pussycats с Тара Рийд и чаровната Рейчъл Лий Кук закономерно влезе в топа, но едва под номер 7. По-голямо оживление, поне според мен, следваше да предизвика афро-американската комедия Kingdom Come, но шестото място едва ли ще е добро обяснение на продуцентите на филма пред разпространителите от Fox Searchlight Pictures. Слабото представяне на филма не може да бъде утеха и на иначе доброто афро-американско квартетче Упи Голдбърг, Джейда Пинкет-Смит и гордостите на черната музика Тони Бракстън и LL Cool J.

Blow се срина с две места и с цели 36% намаление на посещаемостта, независимо че запази броя на екраните, на които филма се показва. Явно, че не може да има два ‘трафика’ един след друг.

Обявяваме на всеослушание, че ‘Тигър и Дракон’ най-после напусна Топ 10 и всички англо-говорящи си отдъхнаха. Най-после родна реч, омайна сладка зазвуча от актьорите. Пожелавам си всяка година по един такъв филм и дано да имаме още такива поводи за радост от седмото изкуство.

А сега за да разнообразим иначе скучния уикенд малко голи счетоводителски цифри, които да подкрепят нашето начинание, наречено US Box Office, което още с появата на WhyBG намира място на Нашите страници. Най-после счетоводителите представиха балансовите си отчети, отчетите за приходите и разходите и т.н (ако ме чете счетоводител да ме поправя на всяка цифра), от които да се види аджеба, кой с колко забогатя, кой се осра като геренски бик, кой има поводи за дълги партийни събрания и най-вече кой, кой беше през изминалата финансова 2000 година.

Фацитът е ясен. С чисти приходи от 1 100 милиона долара на първото място сред мейджърите е основаната през 1970 година компания Buena Vista, която в момента е под шапката на Walt Disney. Скромно, много скромно, особено като се има предвид, че за трета поредна година Buena Vista е № 1 по общи приходи за годината, а за последните седем години това е шестата титла за компанията и втори хет-трик. В люта борба за всеки ‘един пробит долар’ на изнемощелия от проблеми и грижи американски данъкоплатец второто място зае Universal с приходи от 1 090 милиона долара. Тази развръзка на годината е и най-малката разлика в историята на американо-канадския Топ за всички времена, а Universal е петият мейджър, който успя да направи над 1 000 милиона долара приходи в рамките на една календарна година. Това се е отдавало само на Warner Bros. през 1999, Paramount през 1998, и Sony през 1997 година. На свой ред Buena Vista е първото студио постигнало такива висоти шест пъти, като за пръв път това е станало през вече далечната 1994 година. Призовото трето място остана за Warner Bros (отстъпил едно място назад в сравнение с 1999 година) с 892, 1 милиона долара.

Интересното е и друго, за трета поредна година първите двама в тази класация успяват да постигнат приходи над границата от 1 000 милиона долара.

Paramount е четвърти с 785, 5 милиона , шести е Fox с 728, 8 милиона, седми е Sony с 663 милиона долара. Никаква изненада не е влизането сред първите пет на DreamWorks на триото Катценбърг-Гефън-Спилбърг с пазарен дял малко над 10%. С едва четиригодишна история компанията успя да грабне за първи път Оскар с ‘Гладиатор’ и завърши с 768, 8 милиона долара приходи с 12 филма за годината.

Индипендънт-мейджъра Miramax е осми, New Line са девети, а особено жалко е присъствието на последното десето място на бившото величие MGM с 103 милиона долара, получени от 12 заглавия (справка сумата на DreamWorks за същия брой заглавия).

Очаквайте през следващата седмица ......... ще оглави ли Топ 10 третата част на Дънди с големия нож и подробности за финансово най-успешните филми за 2000 година.

Carlos

вторник, 17 април 2001 г.

Дзен-будистки коани 2

В град Киото имало два дзен-храма и във всеки от тях служел по един умен млад послушник, когото изпращали по поръчки. Северният храм всеки ден изпращал своето момче да купува зеленчуци. Веднъж го срещнало момчето от Южния храм.

- Къде отиваш? – попитало момчето от Южния храм.
- Там, където ме занесат краката ми – отговорило другото.

При този отговор момчето от Южния храм млъкнало, но когато се върнало, разказало случката на своя учител. За да не бъде надговорено от съперника послушник, учителят го посъветвал:
- Когато утре срещнеш момчето, задай му същия въпрос. То ще ти даде същия отговор, а ти му кажи: ‘Ами ако нямаше крака – тогава къде би отишъл?’ Това ще го постави на място.

На следния ден двете момчета пак се срещнали. Момчето от Южния храм запитало:

- Къде отиваш?
- Накъдето ме духне вятърът – отговорило другото.

Това отново накарало момчето от Южния храм да замълчи, така че то се върнало да се посъветва с учителя си.
- Виж какво, утре му кажи: ‘Ами ако няма вятър?’

На следния ден двете момчета отново се срещнали. Момчето от Южния храм запитало:
- Къде отиваш?
Другото отговорило:
- Да купя зеленчуци.

Nadie

За плюнката и слюнката

Без повод

Знаете ли каква е разликата между слюнката и плюнката? - че плюнката е изплюта слюнка. Да събираш слюнка и да точиш зъби по принцип никой не може да ти забрани. Но когато слюнката се трансформира в плюнка нещата стоят по друг начин - слюнката излиза извън теб и става достояние на обществото (под формата вече на плюнка). А на плюенето на обществени места обществото не гледа с добро око. Още повече, ако наплюеш някого. Тогава обществото се обръща против теб и ти си този, който трябва да докаже, че си имал право да го направиш. И че ако имат капчица мозък в главата си, останалите членове на същото това общество ще се включат и те в плюенето.

Лошото е, че обикновено повечето от тези останали дори не са започнали да събират слюнка. Иди им обяснявай, че след като ти вече си я насъбрал, трабва или да я изплюеш, или ... да я преглътнеш.

July

Заро има син, да Ви .............. на всичките (и дъщеря да имаше заглавието щеше да е същото)

През последниците седмици Зарко се беше превърнал в най-мразената личност на WhyBG и то защо. Затова, че си позволил една шегаджийска статия за ‘бащинското чувство по време на деветия месец’
Да ама всичко мина зад гърба им, защото те го дочакаха. И той и Норка, и само те си знаят през какво минаха.
И не само те, а и цялото войнство на WhyBG, защото в частност то си е и наше дете, чистокръвно why-че като майка си и баща си.
Но както често се случва в този живот, накрая съдбата си знаеше работата.

Разпети петък, Петък 13, всички членове на WhyBG са отлетели да празнуват настъпващия Великден, всеки от Нас си знае, че е още рано за малкото зар-че и хоп ........Зарко сам. Добре, че верните жени никога не предават мъжките си приятели и при липса на ‘хора за пиене’ (а такива повярвайте ми на всеки татко са нужни) те са си свършили работа, т.е измили срама от челата ни, че точно в тоя ден не бяхме до него. Ама и тая седмица си е седмица. Всички ще си наваксаме, а после казват било трудно. Въпреки това аз ще повторя моя си лаф ‘трудно, трудно, ама си е тяхно’, а след време чичо му Карлос ще му разправя как мама и татко го направиха в паузата между две разпивки на клуба.

Честито на Мама и Заро, да им е жив и здрав и Борис, третият цар – член на клуба (така си е - Константин на Калина и Юлий и Симеон на Надие и Коко). От пъзела се губи или един цар, да за да може карето да е пълно или една царица да ги наглежда, как се развиват батковците.
Честито и на целия WhyBG-клуб и напълнете чашите. Има защо.
Както Ви казах Мама и Заро имат син. Да са ни живи и здрави и тримцата.


Carlos

петък, 13 април 2001 г.

Голямата екскурзия (нетипично-патетична творба)

Загадка! - казвам аз, навирила крив показалец и вдигнала въпросително вежди. Познайте какво е 974 978! Не е телефон, не е недовършено ЕГН, не е салдото ми по банковата сметка, разбира се, нито е код за достъп към секретна информация. Това е броят на българите, които са отпътували с туристическа агенция ОБЛАЧЕЛЕБЯЛО през последните 16 години - кои за онзи свят, кои за широкия свят. Статистиците ми го казаха, а също така споделиха, че от 8 години насам българите, отпътуващи за онзи свят са два пъти повече от новородените. Явно и Господ не проявява особен интерес към дестинацията България и си оттегля хората от тук рано-рано поради рекламации.

Що се отнася до широкия свят, ОБЛАЧЕЛЕБЯЛО беше най-натоварена през периода 1989 - 1990 година, главно по направленията Турция и Канада, където се отчита рекорден out-going туристопоток.

Зад сухите числа на статистиката надничат и ми махат приятелите и познатите:

Марина, която се изучи в Париж и се омъжи в Лондон, където преуспява и може да си купи малък остров, ако си продаде къщата; Галина, която осветява с присъствието си General Electric, a в свободното си време съсипва мъжките сърца в Оксфорд; Митко - инженер, авиомоделист, мебелен специалист, който става в три сутринта, за да меси хляб, а следобяд работи на един строеж във Вашингтон и чака да му се роди детето там, за да си е първо поколение американец. Опитвам се да го вразумя по мейла: Митко бе, помисли си добре! Ако го родите това дете в Щатите, никога няма да може да стане Президент или Министър-председател на България! Почувствах как силно го разстрои тази новина...

Списъкът продължава с двамата комшии - лекари, с три деца, които живееха в пълна мизерия и се чудеха как да свържат двата края. Озелени ги една карта и сега си родиха четвърто в Чикаго, майката ги гледа, а бащата храни семейството с уроци по тенис. Помня очите на туркинята, която роди в ръцете на милиционера, охраняващ кервана на бежанците в мирно време, и си остави детето в болницата, защото не искала гяурче. Предавам на всички вас поздравите на Дани, 12 годишен австралиец от Сидни, напипал ме на рандъм чата. Като разбра, че съм българка ми написа: "Много съм слушал. Майка ми и баща ми са българи. Избягали са от режима тук през 89." Режим? Австралиец?

Разбира се, има и такива, които се връщат - къде да станат пак царе, къде овце да пасат, къде да консултират. Но никой няма да се върне заради високи сини планини, небето като от коприна или черните ни очи. Образованието по широкия свят е скъпа инвестиция и се връща чрез висока заплата, която тук няма кой да даде. Така че, момчета и момичета дето сме останали - запретвайте ръкави и се хващайте здраво на работа, защото китната градина България има нужда от прекопаване.

Nadie

А аз си имам син!!!

И най-сетне съм щастлив!!!

Да са ми живи и здрави Елеонора и Борис!


Zaro

За Космоса, яйцата и още нещо

July: Ще пишеш ли нещо великденско?
Nadie: Нещо не ме влече. Драсни ти, а?
July: Всеки вика - 'драсни ти'
Nadie: Не е честно! Сложи една ръка на сърце и кажи кой напоследък драскаше най много, а?
July: Не съм аз.
Nadie: Значи ти се пада по призвание да напишеш нещо за яйцата.
July: "... адаш що не напишеш нещо за Великден, ти си романтикът на групата или ти или Надието"
Nadie: :-)))))) Ще му дам аз а него един романтик.
July: Искал е да каже 'наивникът','балъкът' или най-общо 'зальоханият'
Nadie: Дадаааааа
July: Ама те е сложил в една група с мен, хехе :-)
Nadie: Аз за това се ядосах, зер! :-]]]

Nadie: Хайде стига си дърдорил глупости с мен - вземи напиши нещо
July: Може за Деня на Космонавта, ама той мина, пък и не знам какво да пиша
Nadie: за кученцата Лайка и Белка
Nadie: за Луно-Луно, земьо Македонска, па ли ке те делиме
July: даа, това се сетих, ама само то ли?
Nadie: за зелените човечета, дето ги срещна онзи ден
Nadie: за ити фон хоум
Nadie: за кой открадна пръстена на сатурн
July: е, това не знам - за пръстена
Nadie: за приятеля ти астроном, който се напил и се ориентирал по звездите през плетове и дувари
July: хееее, това иска време
Nadie: за въпроса на Симеон: "Мамо, Земята като е кръгла, ние защо все направо вървим?"
July: А косьо казва, "не се върти - аз гледах, гледах през прозореца, ама не се въртим"
Nadie: Симеон всъщност визираше, че сладкарницата се пада вдясно леко, а не го вълнуваха чак толкоз астрономическите въпроси.
Nadie: Виждал ли си Луната през телескоп?
July: Аха
Nadie: Прилича на пъпчив пубертет
July: ... който мушка тайно сухи пасти в междучасието
Nadie: А скоро се дивях Гагарин колко щур трябва да е бил, та да се намърда в тая клаустрофобична консервена кутия. Имам един колега, който е бил на 6 години тогава. Като го питах как се е почувствал - там, човек в космоса и такива щуротии, - той каза, че най-много го било страх да не му падне на главата.
Nadie: А също се сещам как в началото на 20 век, при поредното появяване на Халеевата комета, пра-баба ми измъкнала от долапа всичкото сладко и го дала на децата да го изядат, щото се е задал края на света. Горката, като не свършил света, а сладкото свършило, щяла да си оскубе косата. Много я хванал яд.
July: :-) То си е за яд, ама нещо не виждам как ще стане материала.
Nadie: Що бе? Много глупости ли говорим?
Nadie: "Астрономическа поема"
July: безидейно някак
Nadie: "Разговор между двама граждани по повод деня на космонавтиката"
Nadie: Ама трябва да се поредактира леко. плюс това, той деня мина де.
July: А, екстра за последно изречение :-))

Nadie: По-добре за Великден. Дай да опитаме така:
Nadie: с какво го свързваш
Nadie: Аз лично го изживявам трагично, защото мразя яйца във всякаква форма
July: Аз обичам церемонията по варене-боядисване-лъскане с олио и подреждане върху зелено
July: А формата на яйцата е най-вече яйцевидна
Nadie: Че това кой не го обича! Ама фазата с олиото ми е омразна
Nadie: Това за яйцевидната форма беше живо откритие!
Nadie: Освен това мразя пияните тълпи, които около и след 12 утъпкват и оливат с восък териториите около всяка църква. Разказват си мръсни вицове и се кискат, докато чакат поповете да излязат.
July: днес им правих тестове на колегите за пръстови отпечатъци -- покажете моля, да видим, тачите ли вие традицията или сте оставили това на половинката и децата. А за тълпите си права отчасти, но това стана после. Никога няма да забравя на площада пред Двореца, бат' Фори Светулката. Имаше дух у хората и желание за възкресение. И страхотен хор имаше: "Иисус воскресе из мертвих, смертию смерть поправ ..."
Nadie: да, ама това кога е било? Миналия век. Аз когато и да отида, все е тъпканица и простотия
July: 1990
July: А през 1988 - слушай сега:
July: Отиваме с една мацка, с която се сваляхме тогава (тя странна история, защото две години подред тя ме сваля по Коледа, аз нея по Великден :) ... та, отиваме на кино (в кино 'Дружба' - гледахме някакъв адски тъп филм 'Танцът на джуджетата') и срещаме там още двама приятели. Обикаляме "Св.св. Седмочисленици" (тогава хората изобщо не бяха много) и решаваме да купонясваме - у тях, на пл."Иорданка Николова"). Отиваме, варим яйца, боядисваме ги с лак за нокти и червило, и теглим чоп кой с кого ще се чука
July: Е, аз се паднах с нея, естествено :-) това беше един от най-хубавите ми Велики Дни
July: Какво ще кажеш за историйката, а? (не за публикуване, сакън)
Nadie: Абе вземи я публикувай, щото е много хубава!
Nadie: Можеш да я напишеш под предлог един приятел ми разказа...
July: Дааа беее, никой няма да се сети
Nadie: Ама историята е хубава! Не се шмекери, ами я публикувай

Nadie & July

четвъртък, 12 април 2001 г.

US Box Office: Двама се карат, третият печели

Ужас, той позна. Хвърлям си WhyBG-дипломата.
Лектър и Карлос си направиха импровизирано online състезание, за това кой ще оглави US Box Office, но както често се случва не познаха. Затова пък адаша, който се оказа и привърженик на семейното кино позна, т.е Spy Kids отново е № 1 в Щатите.

Филмът на Родригез и компания успя да изпревари с някакви си 300 000 долара новото предложение Along Came a Spider с Морган Фрийман. В крайна сметка 17 милиона долара стигнаха за първото място. Тази седмица беше особена интересна в чарта, тъй като третото и четвърто място също бяха заети от ню-ентрита. И ако за "Along Came a Spider" мисля да си говорим следващата седмица, то за Pokemon 3: The Movie изобщо не смятам да си говорим, но виж за Blow си е друга работа.

Няма да ви казвам, че високата 168 сантиметра Пенелопе Круз Санчес (както е записана в мадридския граждански регистър) е набор 1974, нито, че първата й голяма поява в киното бе в Оскаровия лауреат на Труеба "Бел Епок". Това, че за нея се говори като за новата 'Месалина на браковете' може и да вярно.

Може и да е вярно, че по нея си загубиха ума Мат Деймън, Том Круз, Джони Деп, Никълъс Кейдж ........така е с европейките (не казвам испанки, защото южната кръв вода не става). Много от вас знаят, че другият й голям успех е в другия Оскаров лауреат "Всичко за майка ми", но колко от Вас са наясно, че американският й дебют не е "Woman On Top" от 1999, а "Framed" от 1996 година с участието на Тимъти Далтън. А през тази година на път за екраните са и "Captain's Corelli Mandolin" и "Vanilla Sky", все с нейно участие.

За какво всъщност става дума в "Blow". Не става дума за свирки, или поне в този превод от английски, не става дума и за 'духа-не на вятър', не става дума и за прочутия идиом 'blowing dreams', а за смъркане, редички, магистралки и т.н преводи. Това, че сценарият на филма е based on a true story (адашът вече е изтръпнал!!!) също е ясно. 124-минутният филм на режисьора Тед Деми проследява 30-годишната история на възхода и падението на един от най-известните смъглъри на дрога за всички времена Джордж Юнг, който направи от нарко-картелите през 70-те години бизнес за 100 милиона долара, загуби всичко, а в момента излежава и 15 годишна присъда. Юнг, който е бил състезател по американски футбол в колежа само за няколко години става най-големият вносител на кокаин от картела "Меделин". В ролята на Юнг е Джони Деп, а гаджето-в-последствие-съпруга Мирта е испанската гърла. Рей Лиота се подвизава като бащата на Юнг. Така разгледан животът на полу-хипито от 60-те през американската мечта от 80-те (слънце, дрога и Калифорния) твърде много прилича на екранната измислица за Тони от "Белязания". Там обаче беше не друг, а великият Пачино. Във второстепенните роли са Жорди Мола (в ролята на Диего Делгадо), Клиф Къртис (в ролята на Пабло Ескобар). Основните негативи на филма, както твърдят 'колегите' (откога ни станаха такива не е ясно) от Variety са 30-минутното убийствено начало и деветдесет минути "Буги нощи" в нарко-версия.
От декаденса, през дискоерата, морала, нарко-проблемите на Америка "Blow" е сага за нарко-бизнеса. Дали наскоро не мина "Трафик"?.
От казаното от мен и Variety излиза, че "Blow" е "Трафик на Белязани Магистралки" (това пък отде ми дойде наум??). Въпреки това 12,4 милиона приходи стигнаха само за третата позиция.

В долната част на чарта са старите ни познати Someone Like You, Heartbreakers и Enemy At The Gates, окупирали съответно места от пето да седмо.

Деветото място е за Анг Лий, за кой ли път в Топ 10 на Америка .......... май това е 18 седмица сред най-гледаните заглавия. Парите вече са 117 милиона и това не подлежи на коментар.

На коментар при следващата ни среща ще подлежат както обещаният "Along Came a Spider", така и ................. истината е, че на 20 април излиза "Дънди Крокодилът 3", но това май е чак по другата седмица.

Carlos

вторник, 10 април 2001 г.

Пътуване без визи

Пътнико свиден

Значи Надето Михайлова ненапразно пролива радостни сълзи. От днес може неудържимо да се юрнем из Европата и да си отживеем. Кеф ти Германия, кеф ти Гърция, кеф ти да не изреждам сега поименно. Това е силно положителен факт и ме кара най-после да се чувствам гражданка на Европа. Значи набутвам един билюк мускалчета в пояса си и ‘фащам трена, да знаете! Само дето не мога да покажа на границата парите за престоя де! В дебитната ми карта, след плащането на парното и данъците са ми останали 20-тина лева за баланс. Ето защо, смятам да отскоча до родното море - в командировка, да не си помислите, че моржувам. Там за сега не щат да им показвам наличност – наличността я проверяват и скоростно я секвестират лятоска.

Пътувам от осем години и България съм я кръстосала както надлъж, така и нашир. Допреди няколко години пътуването беше като в трилър с елементи на разсъждение. Огладнееш - метален павилион с гръмкото име ‘Мотел’, мустаката кръчмарка, шкембе секънд хенд, кебапчета с месо от държавния резерв реколта ’56 и покривчица битов стил, по която можеш да разгадаеш менюто от последните две години. Припикае ти се – нужник, в който влизаш само на своя отговорност, с противогаз и гумени ботуши до колената, а после изпитваш необходимост да преплуваш три дължини в басейн с белина. Единственият по-уютен пристан беше Шел – Драгичево, където целокупното население на чужденците, битуващи в София, ходеше на стада да пазарува. По шосетата се точеха спретнати шпалири от стопаджии – весели момчета и момичета за морето или военни в отпуска.

Сега пътуването отново е през шпалири – тъжният и все по-гъст шпалир на крайпътните кръстове и паметници – зловеща карта на катастрофите, мърлявият и енергичен шпалир на курвите, лешоядският шпалир на хиените от пътна помощ, ведрият и успокояващ шпалир на Хепита, Макдонълдси, Шелове и ОЕмВе-та, пролетният шпалир на нацъфтелите дървета. Шегувахме се, че мостът над Правец ще го завършат за внуците и като минах по него с кола за първи път, се развълнувах като тих бял Дунав, защото през целия си съзнателен живот съм го съзерцавала изотдолу. ‘Фар’ успя да освети 90% от първостепенните дупки и сега се пътува по-гладко. И изобщо – за какво ми е Европата. Дет се вика и на Нотр Дам, дето си е кос-коджа-ми-ти катедрала, две кила пироксилин му е майката. Ще си пътувам наволя в Родината, ще я опознавам и все повече ще си я обиквам...

Nadie

Вземете своето за себе си

Вземете своето за себе си

Всеки, който изказва публично мнението си, (би трябвало да е наясно, че) печели както привърженици, така и противници. Посвещаваме тази будистка притча на всички вас, които искате да ни го нач...

При една от своите разходки Буда и учениците му минали покрай едно село, в което живеели противници на будистите. Жителите на селото наизлезли от къщите си, наобиколили Буда и учениците му и започнали да ги оскърбяват. Учениците също започнали да се разгорещяват и били готови да се впуснат в пререканията, ала присъствието на Буда внасяло успокоение. Но с думите си Буда засегнал както учениците си, така и жителите на селото. Той се обърнал към учениците си и им казал:

- Вие ме разочаровахте. Тези хора си вършат своята работа, те са ядосани и им се струва, че аз съм враг на тяхната религия, на моралните им ценности. Това, че ме оскърбяват, е естествено. Но вие защо се ядосвате? Защо им позволихте да ви манипулират? Сега вие сте зависими от тях. А не бяхте ли свободни?

Жителите на селото не очаквали такава реакция. Те били озадачени и се смълчали. Буда се обърнал към тях в настъпилата тишина:
- Е, всичко ли казахте вече? Ако не сте - ще имате още една възможност да ми кажете какво мислите, когато се връщаме обратно.

Хората от селото недоумявали и попитали:
- Но ние те оскърбихме, а ти защо не ни се сърдиш?
- Вие сте свободни хора и това, което направихте, си беше ваше право. Защо да се сърдя? Аз също съм свободен човек. Нищо не може да ме принуди да реагирам, никой не може да ми влияе или да ме манипулира. Аз съм господар на своите постъпки, те са резултат от вътрешното ми състояние. Но сега искам да ви попитам нещо, което се отнася до вас. Жителите на съседното село ме посрещнаха с цветя, плодове и сладкиши. Аз им казах: ‘Благодаря, но вече закусвахме. Вземете тези плодове с моята благословия за вас. Ние не носим храна по пътя си.’ А сега ви питам, какво трябва да направят с това, което аз им върнах обратно, вместо да го взема за себе си?

Един човек от тълпата казал:
- Сигурно са се върнали в къщи и са раздали плодовете и сладкишите на децата си, на семействата си.

Буда се усмихнал:
- А какво ще правите вие със своите оскърбления и проклятия? Аз не ги приемам. Аз не приех техните плодове и сладкиши и те трябваше да си ги отнесат обратно. Какво можете да направите? Аз отхвърлям оскърбленията ви, така че си ги занесете в къщи и правете с тях каквото поискате.

July

понеделник, 9 април 2001 г.

06042001, 07042001 ....... 17062001, So What, So F…..n’ What

Странна държава сме и това си е. Тук думата extreme си е направо мед на душата. Или поне дотолкова сме свикнали с нея, че по друг начин не можем да живеем. Така, че нищо не може да ни учуди.

Уикендът 6-8 април 2001 година бе повече от странен. Царят се завърна и накара цяла България и половин Европа да изразят мнение и пак в двете крайности на ‘плюс’ и ‘минус’, ММ си раздадоха наградите и т.н. Най-подходящата дума за всичко е може би So What, So F…..n’ What.

На 6-ти всички говореха само за едно. България вече не беше същата. С отворени обятия всички си искаха царя. Повтарям царя, а не Симеон Борисов Сакскобургготски. И той дойде. И реши, че е крайно време да се занимава с политика. Не, че досега не го е правил. Всички бяха потресени от новината, в очакване на нещо ново, на някой, който да е различен от всичко случило се досега в нашата мила родина от 10111991 до 06042001. Имаше алтернатива. Имаше желание за промяна, не че 10 години го е нямало, но пак сме до кривата круша или поне така мислят 90% от българите. Някои намериха обединителната фигура за нацията, други равнодушно повдигнаха рамене
So What, So F…..n’ What.
Социолозите и политолозите предвидиха растеж на бъдещата електорална единица на 17062001. Дали обаче алтернативата я има?

Същото число имаше алтернатива и на наградите на музикалния ни хедлайнер ММ. Честно казано имах чувството, че наградите са направени от едно общество, което има нужда да се награждава самото себе си, я за стил, я за музика, я за видоклипове и т.н. И американците са така, че не виждам нищо лошо в това. Само не разбрах две неща. Че има нужда от такива събития, има. Ама трябваше ли шоуто да бъде ‘изоставено’ в ръцете на най-некадърните оператори след случая с прословутото слънчево затъмнение. И в този случай, единствено което често проверявах е, дали телевизора ми е Black Trinitron, Hi Black или всичко свързано с мрак. То бива бива черни екрани, но явно монтажистът на предаването си беше забравил ножиците в къщи. И второ, кой им казва на тези наши звезди (не цитирам трите ‘велики’ певици) , че ‘здравейте пичове’ е адски пичовско и е проява на добър вкус. Къде останаха пичките бре момичета?. В залата имаше и момичета, жени, изобщо същества от женския пол на homo sapiens. Но и това отмина така, че So What, So F…..n’ What

Числото 06042001 много бързо превъртя стрелките си на 08042001 за да достигне до ....... партийно събрание за учредяване на движение, характерно с единодушното гласуване като от Бай Тошково време, пляскане като на 13-тия конгрес и липса на млади хора в залата. Не исках да казвам последното, но беше факт, който ми направи лошо впечатление. Не знам дали младите хора липсваха сред поканените, или просто по-възрастната маса най-после е открила верния избор, но.... В интерес на истината цялата учредителна маса беше адски разностранна, да не кажа дискредитирана. Не искам да мисля, че в артистите, онези чудеса на мисълта и политическия опит Георги Петров, Гогов, Йоло Денев и стария ни ‘воден’ познайник Янчулев е бъдещето на политиката в България. Надявам се, че са били случайно там, но точките които бъдещият депутат Сакскобургготски спечели на 06042001 ги изгуби поне половината на 08042001.
Затова и изчаках с този материал, защото не обичам да се потдавам на първичния си инстинкт, а на регулируемата хормоналност.

Къде обаче бяха младите хора. От репортажите по всички медии беше видно, че ги нямаше около БИАД, ........те просто бяха на площад ‘Бетенберг’ за да се повеселят, да използват хубавото време и да отдадат почит на рокаджийската душа на Георги Минчев. Защо ли?.
На тях отдавна им е известно, че ще се оправят в крайна сметка сами, а политиката е ...........работа. Пролетта поне си дойде овреме и в крайна сметка 08042001 си беше приятен ден.
Както всички останали впрочем, ако розовите очила и ентусиазмът за нещо по-добро ни е по-чест гост на трапезата.

В крайна сметка на младите им остана прочутият рефрен на Улрих и компания So What, So F…..n’ What.
Времето не може да бъде спряно. Остава ни да го изживеем.


Carlos

петък, 6 април 2001 г.

Дзен-будистки коани 1

Малко тиха мъдрост не би навредила на нашия сайт.

Двама монаси, Танзан и Екидо, вървели по кална улица в града. Наближили едно хубаво младо момиче, облечено в скъпа коприна, което се бояло да пресече улицата поради голямата кал.
- Почакай, момиче – казал Танзан. Вдигнал го на ръце и го пренесъл отатък.
Двамата монаси не си проговорили до падането на нощта. Тогава, след като се прибрали в манастира, Екидо не се сдържал повече.
- Монасите не бива да се доближават до момичета – казал той, - особено до хубавици като днешната! Защо го направи?
- Драги братко – отговорил Танзан,-аз отдавна оставих онова момиче в града. Но ти все още го носиш.

Nadie

Кино - новини: Продължава раздаването на награди

Скъпи ми Лектър, специално за теб, вече ще внимавам, за да нямаш поводи за писане на ‘Уух резил’. И ние сме хора и ние грешим. Добре, че хора като теб четат и знаят. Така, че ето я и новата порция новини.

Нов филм по Гришам
Най-неочаквано в следващия филм по Гришам няма да има адвокати. Разгеле. Историята ще е ориентирана към семейното мууви и към бейзбола в така наречената Little League. Това е било съобщено от самия Гришам в едноименния бейзболен музей. Снимките на филма, който се нарича ‘Мики’, ще започнат следващия месец във Вирджиния. Гришам е написал сценария и ще е продуцент на филма. В главната роля е Хари Коник Джуниър.

Ашли Джъд ще е новата Catwoman
Най-после изборът за новата Жена-Котка привърши и тя е Ашли Джъд. Филмът от франчайза на Warner Bros ще бъде заснет от режисьора Дарън Аронофски, който се прочу по време на Оскарите с филма си ‘Реквием за една мечта’. Брад Пит също е в преговори, независимо, че в момента работи по новия филм на Стивън Содърбърг ‘Ocean's Eleven’, заедно с Джулия Робъртс и Джордж Клууни. Междувременно режисьорът Боаз Якън работи по друг филм свързан с прилепа-отмъстител, в който се разказва за заместника на Батман. Първоначалното заглавие на филма е от тъпо по тъпо ‘Batman Beyond’.

Хю Грант – зъл
Ей това не е за вярване! Хю Грант ще загърби имиджа си на Mr. Nice Guy. Филмът е със заглавие ‘Bridget Jones' Diary’ по едноименната новела на Хелън Филдинг. Грант подчерта в едно от последните си интервюта, че е истинско облекчение за него да получи някаква друга роля, без стандартните парфюмерийни изпълнения. ‘Направих прекалено много роли на добри и приятни момчета през последните няколко години. Дойде ми до гуша. Мисля, че и на всички останали им дойде до гуша’. Сценарист на филма е добре познатият Ричард Къртис, който беше и зад ръкописите на ‘Четири сватби и едно погребение’ и ‘Нотинг Хил’. Освен Грант другото известно име в продукцията е Рене Зелъгуеър.

Фестивалът в Кан идва
В периода 9-18 май ще се проведе 54-тия кинофестивал в Кан. Че къде другаде? Няма да е в Ка-спича-н. От сега е ясно, че сред главните фаворити за Златната палма ще са новият филм на братя Коен ‘The Barber Movie’ (Бръснарски филм, Филм за бръснаря или .........), ‘C.Q.’ на Роман Копола, ‘Human Nature’ на Майкъл Годри, ‘The Pledge’ на Шон Пен и внимание ....... новата мистерия на Дейвид Линч ‘Mulholland Drive’ (заглавието поразително прилича на излезлия преди години ‘Mulholland Falls’ с Ник Нолти, Чаз Палминтери и Майкъл Мадсен).

И още награди
Оскарите останаха в миналото, но американците продължат усилено да се награждават. В сряда ‘Трафик’ получи поредното си признание. На филма беше присъдена Prism Award за най-реалистичен портрет на търговията с наркотици, алкохол или тютюн през изминалата година. Върхът, запомнете Prism Award, аз поне чух за тези награди за първи път. Тези награди се разадават по повод на превантивната програма на американското правителство за борба с търговията на наркотици, нелегален алкохол и цигари сред подрастващите. Те се връчват всяка година от Entertainment Industries Council в сътрудничество с Robert Wood Johnson Foundation и National Institute on Drug Abuse/National Institutes of Health.
От друга страна ‘X-Men’ беше номиниран за 10 Saturn Awards от Академията за фантастично, фентъзи и хорор-кино. 27-мото поред раздаване на тези награди ще се състои на 12 юни в Park Hyatt Hotel в град Сенчъри (това пък къде е?). Във втората колона номинирани с по осем шанса за успех се водят от ‘Тигър и Дракон’ и ....... гринч-а разбира се, докато ‘Гладиатор’ е само със седем номинации. Какво правят Анг Лий и историческата сага в награди за фантастика и ужасии, само американците си знаят. От телевизионните продукции най-напред с материала е ‘Бъфи-ловкинята на вампири’ (женският род на ловец би трябвало да е или ‘ловкиня’ или ‘на ловеца женската половинка’).

Том Хенкс дари 125 000 долара
След като не успя с Оскарите Хенкс го обърна на дарителство. Горепосочената сума бе дарена на Skyline High School, където през 1974 година актьора е бил гимназист. Дарението, което е направено преди три седмици, ще помогне за поправката на осветителната система на ‘38-годишната зала’, която е една от забележителностите на Оуклънд. Очаква се повторното отваряне да се състои през 2002 година, като Том Хенкс ще присъства ъф корс. Хенкс е поискал залата да бъде кръстена на името на Райли Фарнсуърт, пенсиониран учител по драма, който беше споменат от актьора и в речта му през 1993 година при приемането на първия му Оскар.

Осведомителна агенция ‘Any Given Thursday’

Carlos

четвъртък, 5 април 2001 г.

Новият тест за шофьори - разширено и допълнено издание

Новото разширено и допълнено издание е съобразено с пътно-транспортната обстановка в България

Задача 1
Разполагаме с улица, дълга 100 метра. В единия край на улицата е закачен голям, кръгъл, червен знак с бяла лента по средата, популярен в професионалните среди като знак В1, или 'Забранено е влизането на пътни превозни средства (ППС)'. Бял мерцедес е избрал да влезе в улицата точно от тази посока. Срещу него, в разрешената посока, се движи червен москвич стар модел. Тъй като няма как да се разминат, ППС-тата спират едно срещу друго. Кой е с предимство?
А) Този, който има по-здрави мускули;
Б) Този, който не може да мине по тротоара без да си изкриви спойлера;
В) Този, който носи оръжие.

Задача 2
В пътно платно с две еднопосочни ленти за движение МПС се движи в дясната лента. Успоредно с него в лявата лента се движи 16-местна маршрутка. Какви действия ще предприеме маршрутката в следващия момент?
А) Ще свие рязко във вашето платно без да даде мигач, за да вземе току-що помахал й клиент;
Б) Ще отсвири клиента, защото вече вози 25 човека, в това число три майки с детски колички, един колоездач, две домакини с по пет пазарски торби всяка, двама притеснени потни служещи с мобифони и пенсионерка с кученце;
В) Ебах ли мама му?! Непредсказуеми са като времето през април.

Задача 3
На възлово софийско кръстовище се е образувало голямо задръстване. Причините са:
А) светофарът не работи и са сложили регулировчик, най-често от женски пол;
Б) за летището отпътува посетилият ни вече заместник-министър по въпросите на тропическите климати на Папуа - Нова Гвинея (както казва бащата на авторката, колкото по-бедна е една държава, толкова по-богато посреща - ескорти, хеликоптери, пити с хляб и сол, усмихнати деца и външни министърки с букети);
В) Нe'къв цървул е отнел предимство и сега чакаме КАТ. Кой им дава книжки на тия!

Задача 4
'Пътно платно' означава:
А) място, осеяно с дълбоки дупки;
Б) състезателна писта за демонстриране на мощност и майсторство;
В) нещо като компютърна игра, изпълнена с изненади и опасности: велосипедист без каска, който кривва внезапно; задъхана пенсионерка, която остава завинаги усмихната и с глава, извърната в ДРУГАТА посока; заблеяна шофьорка, изхвърчала пред вас от път без предимство.

Задача 5
Светлинен пътепоказател (мигач) се задейства:
А) само в краен случай;
Б) когато, опитвайки се да си пуснете чистачките, парното или радиото, неволно натиснете копчето;
В) когато искате да объркате водачите около вас за точната посока на движението си.

Задача 6
Водачът на автомобила в съседната лента пред вас е сигнализирал със светлинен пътепоказател, че желае да се престрои. Вие:
А) минавате плътно напред, за да не може тоя нахалник да се мушне пред вас;
Б) натискате клаксона и започвате гръмко да псувате;
В) махвате благородно с ръка, на която предварително сте свили всички пръсти, освен средния.

Задача 7
Автомобил се движи в населено място със 113 км/ч. Редови сержант от Пътната полиция го приканва да спре със 'стоп палка'. Какво трябва да направи водачът?
А) да спре и да се приготви за акт, защото 10-те лева ги е дал сутринта за бензин, вместо да ги пази за кафе на полицаите;
Б) да ги напсува на майка, защото и без това е зле с нервите;
В) да профучи край тях, като се прави, че не ги е видял, защото можеше и да се обади по мобифона на бат' Цецо от районното, да ги пита той не са ли видели, че водачът кара BMW.

Ако не сте таксиметров водач или водач на маршрутка
За таксиметровите водачи и водачите на маршрутки в специално приложение преди изпита ще раздадем верните отговори. Останалите - не се сърдете. Ако не го бяхме направили, София ще осъмне без таксита.

Изпитната комисия обявява конкурс за допълване на въпросника.

Nadie & July

Няколко дни на бъдещият баща - указания за бащинско парти (пълна, нецензурирана версия)

След като има ергенско парти, нормално е да има и бащинско такова. Не става дума естествено за празника послучай раждането на наследника, а за подготвителните празници. Тук са някои малки указания на Why Bulgaria за провеждането на такова едно мероприятие.

Ден първи
Подготвителни мероприятия. Изравяне на бележника с телефоните на стари приятелки, проверка свободни ли са за периода, изграждане на строен график за срещите. Много е важно да се събере предварителна информация по телефона, ICQ и т.н.. След девет месеца полу- или пълно въздържание да се пилее време заради месечният цикъл например е най-малкото неприятно.
Привечер 19:00 – посещение на благоверната в болницата.
20:00 – старт.

Ден втори до седми
През деня – доспиване на работната площадка, печални опити да се създава добавена стойност. Актуализиране на списъка и програмата.
19:00 – посещение на благоверната в болницата.
20:00 – по установената програма
Тук е важно да се намери балансът между нещата. Пиенето с приятели е важна, но често надценявана част от бащинското парти. Не трябва да се прекалява, но не трябва и да се пренебрегва. Отделяме една, максимум две вечери за това.

Ден осми
Борба на съвестта: ‘Дали да подкупя лекаря да я подържи още малко в болницата? По-добре ще е и за нея и за детето. А и съм така уморен...’. Решението е да се спонсорира медицината. Все пак предстои и родилна депресия, човек трябва да се подготви. Освен това напоследък бебетата ги раздават с баби. Не е лесно да преминеш изведнъж от спокойно, безметежно съществуване в полувоенните условия на италианско семейство.

Ден девети
Бащината гордост надделява. Край на партито, наследството, благоверната, бабата и който още дойде се прибират щастливо в къщи.

Забележка: Клубът не поема отговорност за последвалите съветите ни.

Забележка 2: Горното се публикува с изричното одобрение и по желание на 'благоверната'. Очакват се одобренията на МС, НС, BAIT, както и на всеки друг, пожелал да одобри публикуването му.

Zaro

сряда, 4 април 2001 г.

Няколко дни на бъдещият баща - указания за бащинско парти

След като има ергенско парти, нормално е да има и бащинско такова. Не става дума естествено за празника послучай раждането на наследника, а за подготвителните празници. Тук са някои малки указания на Why Bulgaria за провеждането на такова едно мероприятие.

Ден първи
Цензурирано
Привечер 19:00 – посещение на благоверната в болницата.
20:00 – старт.

Ден втори до седми
През деня – доспиване на работната площадка, печални опити да се създава добавена стойност.
Цензурирано

19:00 – посещение на благоверната в болницата.
20:00 – по установената програма
Тук е важно да се намери балансът между нещата. Пиенето с приятели е важна, но често надценявана част от бащинското парти. Не трябва да се прекалява, но не трябва и да се пренебрегва. Отделяме една, максимум две вечери за това.

Ден осми
Цензурирано
Освен това напоследък бебетата ги раздават с баби. Не е лесно да преминеш изведнъж от спокойно, безметежно съществуване в полувоенните условия на италианско семейство.

Ден девети
Бащината гордост надделява. Край на партито, наследството, благоверната, бабата и който още дойде се прибират щастливо в къщи.

Забележка: Клубът не - Цензурирано, да се чете вече поема отговорност за последвалите съветите ни.

Zaro

BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част VІІІ – Рубен Гонзалес – Пианистът

или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а

Дон Рубен Гонзалес или както го наричат ‘най-великият пианист на Куба’, така започва всяко едно представяне на музикантите по време на турнетата на Buena Vista Social Club. И има защо.

Рубен Гонзалес е доайенът на кубинската музикална школа, съчетание от ‘Котаракът Феликс’ и Дюк Елингтън, както го определи Вим Вендерс, един от тримата най-големи пианисти в историята на музиката, както добавя Хуан Де Маркос Гонзалес.

Рубен Гонзалес и Фонтанилис е роден през 1919 година. Съдбата си е избрала Рубен да се насочи към докторската професия, но от петата му година датира и първото запознанство с пианото ‘Джон Стоуърс’, което преобръща живота му. Не без помощта и на майка му, която по това време е кабаретна певица. Това пиано е и поводът днес музикалният свят да има един от най-колоритните си пианисти, не само в кубинската музика. От 50 години Гонзалес създава и променя музикални стилове, гради композиции, прави турнета, преобръща музикални хоризонти, смесва стилове.

В далечната 1934 година Рубен започва да посещава консерваторията на Cienfuego. Мечтата му е през деня да работи като доктор, а през нощта да свири. Едва ли обаче животът е толкова прекрасен. С популяризирането на son-а пианистът напуска следването си по медицина и през 1941 се преселва в Хавана. В началото на 40-те години Хавана е раят на удоволствията, раят на бендовете, на големите имена и на нощния живот. Какво си спомня побелялата глава на Рубен: ‘През 40-те години животът в Куба бе пълен с музика. Не печелехме кой знае колко пари, но тогава ми беше все едно. Всички свирехме, защото искахме да го правим и ни доставяше удоволствие’. Пианистът има шанса да избере за съсед (или съдбата да му го избере) Арсенио Родригез.

По това време възпълният и сляп с едното око Арсенио води най-известният оркестър на Куба. Арсенио е царят на биг-бенда и нощните клубове, като единствената му реална конкуренция в тези години е Бени Море. Гонзалес има шанса основният пианист на Родригез да го напусне, след което Арсенио поканва младата надежда да се присъедини към оркестъра му. Гонзалес разбира се не отказва и се задържа дълги години при Арсенио. С оркестъра му Рубен прави турнета из почти целия Карибски басейн, Латинска и Южна Америка. Всички в Хавана говорят за пианистът-хубавец с бързите пръсти и неповторимия стил на свирене. От първата им среща остават думите на Родригез: ‘Рубен не гледай, какво свирят другите. Свири това, което на теб ти харесва. Не имитирай другите. Когато идват да ни слушат, от всеки един звук те трябва да знаят, че ти си на пианото’.

Всъщност стилът на Гонзелес е смесица от увереноостта и сериозността на Елингтън с чисто латинската школа и ритъм и онази карикатурност на червено-оранжевите му ризи и фраковете с лъскави пайети от младежките му години. Може би и затова Рубен винаги изглежда най-сериозен и достолепен по време на турнетата на Buena Vista Social Club. Неговото място не е на предната редица. Черният роял заема винаги дясната половина на сцената, встрани от Ибрахим, Хуан де Маркос, Пио и Елиадес. Човекът който обаче задължително е много близко до Рубен е ‘Качаито’ Лопес, който неведнъж е споменавал, че е свирил с почти всички големи пианисти на Куба, но никой не е ‘по-голям от Рубен’. Симбиозата ‘пиано на Рубен и контрабас на Качао’ е и основата върху, която се гради саунда на Buena Vista Social Club. Не случайно и самата едноименна композиция е задължителното соло-изпълнение на давамата на всеки един концерт.

От друга страна Рубен Гонзалес е и последния жив пианист от ‘голямата тройка’ на кубинската клавирна школа, която освен Рубен включва и Луис ‘Лили’ Мартинес и Парушин.

Гонзалес е имал възможността да свири с всеки един от тях, но не бива да се забравя и дългогодишното му сътрудничество с гения Монго Сантамария в Orquesta de Los Hermanos. Същият този Сантамария, който по-късно ще взриви джаз-гилдията на Америка с Дизи Гилеспи и Майлс Дейвис. Неслучайно Гонзалес изповядва кредото, че цялата кубинска музика, която днес се развива, води началото си от 40-те и 50-те години.

В края на 50-те те се завръщат в Хавана след изключително успешни турнета в Панама и Аржентина. Там Гонзалес има възможността да обогати стила си с ритмите на тангото и да се срещне с Гардел и другите музиканти от неговия кръг. Рубен започва да свири с кабаретни-оркестри в клубове от ранга на Tropicana. В началото на 60-те той се присъединява към оркестъра на Енрике Жорин. А кой е Енрике Жорин?
Това е откривателят на Cha-Cha-Cha.

Рубен и Енрике свирят заедно 25 години. В средата на 80-те Жорин почива и Гонзалес за малко е лидер на оркестъра, но не му понася отговорността и напуска.

10 години Рубен Гонзалес не пипа пиано, не свири, оттегля се от голямата музикална сцена, може би поуморен след 40 години концерти, турнета, слава и популярност.

През 1996 година както и в случая с Ибрахим Ферер, Хуан Де Маркос Гонзалес решава, че единственото пиано, от което се нуждае, може да бъде Рубен Гонзалес. Срещата с Ибрахим, Качао, Елиадес, Компай, Пио, Пунтилита и цялата ‘пенсионерска гвардия’, както ги нарече ‘Билд’ е повече от лична. Радостта от музиката се е върнала и едноименният Buena Vista Social Club е на път да бъде записан. На 77 години Рубен си спомня за това време: ‘В къщи нямах даже и пиано. Когато влязох в Egrem и видях този прекрасен инструмент, седнах и започнах веднага да свиря. На другите им хареса’.

За записите на албума вече говорихме достатъчно.
Веднага след това Рай Куудър, който открито заявява, че Гонзалес е най-страхотния пианист, който е чувал през живота си, предлага на Рубен да запишат и соло албум. Всички Buena Vista-маниаци са наясно с излезлия в края на 1997 година ‘Introducing... Ruben Gonzalez’ отново под егидата на World Circuit, Ник Голд и Куудър.

Както и Ибрахим, 43 години след първата му поява в албум на Арсенио Родригез, Рубен Гонзалес има собствен солов-албум. В следващите три години Гонзалес работи като фурия, все едно че никога не е влизал в студио. Гостува в едноименните продукции на Омара Портуондо и Ибрахим Ферер, в двата албума на Хуан Де Маркос и неговия Afro-Cuban All Stars, прави едногодишно турне в Европа, Азия и Америка и .......... в края на 2000 година записва и втория си солов албум ‘Chanchullo’, основан на един от най-големите хитове на Куба за всички времена. Не е лошо за човек на 80 години.

Междувременно (и без да се повтарям както и Ибрахим) Egrem издадоха и компилация със записи от най-силните му години, наречена ‘Ruben Gonzalez & Friends’.

И преди да завърша, не забравяйте, че в края на нашата Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а ще ви представим цял списък с обширната колекция за Рубен и всички големи музиканти от Buena Vista Social Club, с която WhyBG разполага.

Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ІХ – Омара Портуондо (The Golden Voice)

Carlos

вторник, 3 април 2001 г.

US Box Office: weekend за Бандерас, Родригес и Карлос

Роберто Родригес

За Бандерас и Родригес след малко, да почнем с ... Е как кой е Карлос? Ами човекът, който още преди седмица посочи филма, който ще прибере най-много парички този път - Spy Kids. Филмовият гуру на (Why)Bulgaria, който оплеска предсказанията за Оскарите и ме остави с една изпита бутилка гроздова по-малко, който заради това щеше да бъде заточен някъде в полярния кръг, ама му се размина само със спиране на публичните изяви за една седмица ... накратко: човекът, който води тази колонка, ама не и този път. А сега за другите две испански имена.

Пет години след последния им общ филм Антонио Бандерас и Роберто Родригес превзеха чарта със Spy Kids. И как няма - когато режисьор (сценарист, продуцент ... и какво ли още не) е Родригес, а в главната роля - Бандерас, стават неща като Desperado и 'Четири стаи'. (е, сега продуцент не е Родригес, а жена му - все тая). Дебютният си филм El Mariachi Родригес режисира, снима, смесва и там каквото се прави с един филм за ... $7000 ! (Толкова му трябвали на човека, като бил на 24). Columbia Pictures наливат $220,000 и вадят от филма два милона в зелено. Браво! С което Родригес става цар на нискобюджетните филми. След като става известен (и къде-къде по-добре платен) с 'Десперадо', Родригес прави с Тарантино (една от) 'Четирите стаи' и From Dusk Till Dawn, въобще ... човекът си има стил, има си хора, които си работи (да спомена и Залма Хайек, Харви Кайтел и Джордж Клуни) и си прави филми за кеф, пък парите сами си идват.

Ама се отплеснах! Дай за филма - Антонио Бандерас и Карла Гугино са двама шпиони, които едно време са работили за различни разузнавания, ама после се оттеглят и ... създават семейство. Обаче пак ги извикват на мисия и се налага децата им да ги спасяват, че и Света барабар с тях. (филмът се води 'фемили', подходящ за деца над 6 подини!) Добавяме разни 'джаджички', виртуални реалности, екшън, чудеса от храброст ... и не се чудим повече защо американците са дали $27 млн. за три дни (това само за билети, без пуканките, хамбургерите и диетичната кола).

Другите нови предложения се класираха както следва - Someone Like You втори, Tomcats четвърти. Малко повече за тях - няма да има, защото след две седмици ще са там, където сега е 'Мексиканецът' - десети. (Търсете ги след време на видео :-) Всичко останало слиза с две-три места надолу - лидерът от миналата седмица Heartbreakers на трето, следват по реда си The Brothers, Enemy At The Gates, Exit Wounds.

В дъното са 'Тигърът и Драконът' и 'Трафик' - с по четири Оскара, за четири месеца направиха по $114 милиона и май нямат шанс за още една седмица сред първите 10. Задават се адашките Пенелопе - Круз и Ан Милър, едната с Джони Деп в 'Blow', другата с Морган Фрийман в 'Along Came a Spider' и ще видим дали ще "издухат" Spy Kids от мястото му. И двата филма са с (R) - насилие, лоши думички, секс, наркотици ... така че аз съм за семейното кино и Бандерас.

July

Кино-новини: Нов трилър на Кроненбърг

Дейвид Кроненберг, култовият режисьор на ‘Мухата’, ‘Нещото’ и ‘Мъглата’, отново е на линия. Новият психологически трилър ще носи заглавието ‘Паяк’. Снимките за филма трябва да започнат през юни-юли в Англия и Торонто. Бюджетът на филма е сравнително малък, да не кажа ‘смешен’ и е в рамките на 10 милиона долара. Сценарият е по едноименната новела от 1991 година. В главна роля се очаква да бъде Рей Файнс. Историята разказва за самотен мъж, който е докаран до лудост, опитвайки се да разбере мистериозното си минало и причините за смъртта на майка си. Кроненбърг винаги е бил труден за разбиране.

Джулиет Люис срещу Дженифър Лопес
Майкъл Аптед ще е режисьор на новата продукция на Columbia Pictures ‘Стига’. Главните женски роли са поверени на Дженифър Лопес и Джулиет Люис. Снимачният период е започнал на 12 март тази година. Историята разказва за знойна жена (Лопес разбира се ...), която се е омъжила за човекът на мечтите си, но разбира че той е ...... След неуспешен опит да го напусне, тя взима дъщеря си и ..... си дига гълъбите. Люис е в ролята на колежка-сервитьорка на Лопес и й партнира в несподелените женски откровения относно домашното насилие. Като фабула звучи тъпо, но Лопес никога не е била ...... най-малкото безинтересна.

Трета серия на одатата на глупостта, наречена ‘Остин Пауърс’
Компанията New Line Cinema продължава да залага на британското шпионо-посмешище Остин Пауърс. Майк Майърс отново ще влезе в ролята на най-големият таен агент на кралицата след Джеймс Бонд. Предвижда се в третата серия да има и пътуване във времето .........олеле!

Джеймс Камерън с нов договор за 20th Century Fox
Режисьорът на ‘Титаник’, ‘Прищълците’ и ‘Терминатор’ подписа нов петгодишен договор с 20th Century Fox. Контрактът е сключен между Fox и компанията на Камерън Lightstorm Entertainment. Режисьорът заяви по този повод: ‘Имам 16-годишно приятелство с Fox и не смятам да го прекъсвам. Нямам нищо против фанфарите на Fox да продължат да анонсират филмите ми’. Един от първите проекти, които ще излязат под егидата на новия договор е продължението на ‘Истински лъжи’ с Джейми Лий Къртис и бате Арни.

Грета Гарбо с нов паметник
Шведската легенда се сдоби с нов бронзов бюст. Бюстът е изваян върху фасадата на блока, където Гарбо е била родена. В средата на 1990 година асоциация на жителите на кооперацията закупува бюст от шведския скулптор Ян-Ерик Бьоерк. Общинският съвет обаче взема решение, че бюстът не прилича на шведската легенда и нарежда той да бъде свален от фасадата. Новият бюст е направен от немската художничка Юлия Ебле, но и той не се харесва на общинарите. Жителите на кооперацията обаче полагат бюста, изтъквайки факта, че сградата е частна собственост и общината няма право да се меси, както заявява говорителят на асоциацията Рене Салстрьом .

И Duke Nukem на големия екран
След като кака Лара Крофт е на път да щурмува киносалоните в средата на тази година, римейковете по популярни компютърни игри са едно от желаните неща в киноиндустрията. Dimension Films, отговорни за независими продукции от ранга на трите ‘Писък’ са в напреднали разговори с Threshold Entertainment за екранизирането на играта. Началото на снимките е планирано за пролетта на следващата година. Сценарият все още не е известен. Единствените подробности засега са, че Дюк ще трябва да изрушка космоса, отправяйки се на опасна мисия, за да спаси Земята от сблъсък с инвънземен кораб.

Милиардери, милиардери
Милиардерът Филип Аншутц (познайте произхода му без да четете фамилията) е направил поредната стъпка по изкупуването на контрола върху веригата Regal Cinemas, която е най-голямата частна верига киносалони в Щатите. През миналата седмица Аншутц и партньорите му от Oaktree Capital Management са направили оферта в размер на 1,1 милиарда долара за закупуването на Regal Cinemas. Веригата притежава 4 069 киносалона в 335 града на САЩ. Regal Cinemas са били закупени през 1998 година от даласки консорциум между Kohlberg Kravis Roberts и Hicks, Muse, Tate and Furst. Цената на сделката тогава е била 1,5 милиарда долара. Към настоящия момент обаче консорциума има неизплатени дългове по заема от 1,8 милиарда долара, който е послужил за плащането на цената по сделката.

Осведомителна агенция ‘Any Given Thursday’

Carlos

понеделник, 2 април 2001 г.

(Не)потребните неща

На тези, които ги няма вече край мен

Ако и да не е пролетно времето навън, време е за пролетното почистване. Поне така твърди календарът. Аз се радвам, понеже времето е на моя страна. От една страна няма поне прозорци и щори да мия днес, от друга страна – така и така не става за разходки на бременни – т.е. осъдени сме да стоим в къщи... Как изглежда пролетно почистване ли? Изваждате съдържанието на всеки шкаф на пода (леглото, масата), почиствате всичко и под зоркото наблюдение на благоверната го пъхате пак там (или ако сте женени за жена ми – в някой друг шкаф).

Мисълта ми е обаче за непотребните неща.
Жена ми е световен шампион по изхвърляне на неща. Оставяте нещо незавързано и без наблюдение за 5 минути и то вече е на път към кофата с боклук. Но количествата неща, които изхвърлям при всяко подреждане, ме карат да мисля за себе си като верен Плюшкинов последовател.

Днес си мислех за причините. И се оказа, че принципите са различни според предметите.

Хладилникът
Тук е просто и ясно - като остане малко от нещо, просто го тикаш в хладилника и забравяш за него (който го довърши, ще измие съдината). Така се изчаква прилежно нещото да се развали и тогава се изхвърля. Така де – грехота е да се изхвърля годна храна.

Гардеробът
Дрехи, дрехи, обувки...
Принципът тук е друг. Когато едно нещо не се носи, забутваш го на някой рафт, където гарантирано никой никога не поглежда. Изчаква се да престои поне две години и тогава, ако няма сантиментална стойност, се изхвърля. Сантименталната стойност естествено е величина, която се променя (и преразглежда) всяка година. Миналогодишното
‘Ама това ми е ЛЮБИМАТА и най - удобна тениска, и освен това помниш ли....’,
или
‘Ама аз бях с тези дънки, като ти поисках ръката! Какво като са скъсани...’,
се променя до
‘А, да, хвърляй я (ги)...’
под напора на аргументите и хроничната липса на място в семейния гардероб. За доброто настроение все пак се грижат гореспоменатите спомени и печалните рекорди на потребителското общество - оказа се че притежавах 6 чифта китайски кецове. Нищо, че не ходя с такива.
В залисията обаче замалко да изхвърля и кристалните пантофки на принцесата (т.е. сватбените обувки на жена ми). Тогава щеше да ми омекне главата....

Спомените
Тази мъничка, сладка болка и утеха. Ех да можеше и тях така да ги сортираме и изхвърляме.... Нямаше ли да е по-лесен животът ни без тях. Или точно те ни правят хора?
Как ли са всички хора, чиито снимки и писма днес отново само преподредих? Живи и здрави ли са, щастливи ли са? Как тече животът им сега, като ги няма край мен? И аз ли им липсвам? Какво остана от плановете ни, надеждите и радостите ни, които сега минават като на филм в съзнанието ми? Дали някъде по света съществува още един такъв кашон, в който съм аз в другата половина на това, което е у нас?
СИГУРНО! Знам, че е така!

Поздравявам ви, приятели, нищо, че не се чуваме и виждаме напоследък. Какво ново ли? Ами знаете ли, ще ставам баща...

Zaro

Your Song

Тя стоеше на шестия ред, унесена в празния мъгляв образ пред очите й. Слънцето палеше листата на розата - винено червената точка, в която се опитваше да фокусира погледа си.
Винаги ставаше така - точно когато купонът влизаше в разгара си се сещаха, че е малка и я пращаха да се прибира. Сватбата мина като всяка средностатистическа сватба. Булката се кипреше с бялата си рокля и се закачаше с гостите, Той стоически премина през цялата врява от народни танци и обичаи като подсилваше търпението си с огнена течност. Тя седеше срещу него на централната маса - детето на компанията, и от време на време си стрелкаха съззаклятнически погледи. Той, ей така на шега. Тя отвръщаше с плаха усмивка, която се бореше да прилича на нехайна.
Познаваха се от две години. Пътуваше много, но когато се връщаше идваше често y дома й на приказка с техните - говореха, говореха до късно. Отпиваха бавно. Той привършваше кутията Rothmans. Често си свиваше цигари сам, винаги Clan. Тя измисляше нови и нови причини да остане с тях. Той я обсипваше с музика, книги, поезия и разпалваше любопитството й с истории за далечни страни.
Гостите се разотидоха и сервитьорите затракаха с чинийте. Групата от централната маса тежко се надигна и се понесе да се подсили с още кафе. Щяха да продължат по нощните барове и Тя трескаво очакваше истинските приключения. Докато техните не отсякоха - прибираше се в къщи и това беше. Нямаше смисъл да спори. Изхвърча навън за да скрие сълзите си. Дори не го дочака да се появи. Опитваше се да ходи бързо за да не се намокри, но не беше лесно с първите високи токчета. Скри се под близкя навес и се наведе да избърше досадните капки от очите си. Той влетя след нея, целия мокър и рошав, спря и се вгледа в очите й. Мълчаха. Тя се опитваше да не трепери през цялата онази вечност докато Той я стисна в ръцете си. Целувката я удари като вълна и я понесе в дъжда. Не усети как се прибра - може би, все пак, първите токчета са имали криле.
Защо се ожени чудеше се Тя, но не смееше да му зададе въпроса. Страхуваше се, че магията ще се развали и хлапашката му усмивка ще изстине. Все се опитваше да навакса всичко, за което Той й отваряше скрити врати. Попиваше жадно музиката му, книгите му, Rothmans-а и Clan-а. Само едно не можеше да се престраши, а и Той не бързаше. Водеше я по разходки и кина, говореха за гимназията и за учителите, за пътищата и за страните, за живота и за смъртта. През лятото се срещаха в парка и дори понякога решаваха заедно необходимото зло - домашните. Легнали на тревата, драскаха върху хартията и спореха. Спореха за какво ли не - Той я оплиташе в странните си теории, Тя ходеше замислена дни наред и се опитваше да ги разнищи.



Появи се с билети за театър - ‘ЛюбоФ’, последната нашумяла пиеса, която всички искаха да гледат. И Тя не разбра защо трябваше да продадат другите билети. Отидоха двамата, тържествено пременени както подобаваше на случая. Залата жужеше от интелектуалната суета на града. Познати лица се спираха да говорят с тях - как са младоженците, как са вашите - и поддържаха илюзията на невинността. Шестия ред - промъкнаха се бързо и едва дочакаха угасването на светлините за да впият ръце. Усещаше напрежението на близостта му и не смееше да мръдне за да не освободи лудия ритъм на сърцето си.
В къщи нямаше ток и Тя не можеше да си намери място. Техните неочаквано бяха отишли на купон и сигурно щяха да осъмнат - няколко часа повече с него изгубени безвъзвратно. Сепна я телефона. Винаги се появяваше когато вече и се струваше че силата на копнежа ще я пречупи. Изхвърча без да се замисля за часа, за съпротивата на баба й, за неизбежните въпроси.
Вървяха по брега и слушаха монолога на водата. Той я водеше за ръка и от време на време спираше да се огледа в очите й. Укротяваше страха й с устните си и не отделяше очите си от нейните. Никога не затваряше очи - Тя знаеше, че е магьоснически трик, но се оставяше да я погълне.
Дъждът се спусна като тежка театрална завеса. Бяха премръзнали, но не им се прибираше. Остана й острата болка и разцъфналата алена роза върху белия чаршав, който после сушиха на парното. Той я гледаше с трескави виновни очи - защо ли, тя сама пожела. Отрезнели от нощното опиянение се понесоха към домовете си.
Събитията ги замачкаха като лавина. Околните ги предъвкаха не веднъж. Той бързо замина като нежно се шегуваше, че всъщност копнежа по хората, които не са до нас, идва от собственото ни егоистично желание да ги притежаваме. Тя стисна зъби и се закова да чете за матура, после за кандидатстудентски. Няколко писма и картичка с разцъфнали вишни. И Тя пишеше, почти всяка седмица и прибираше писмата в традиционната картонена кутия - бореше се с егоизма, а може би и със страха. Месеци наред го сънуваше - всяка нощ. Скачаше при всеки телфонен звън. Отначало й се струваше, че напрежението на болката ще я задуши или разбие на малки, малки частици, всичко ще се свърши и ще й олекне. После се научи да управлява сънищата си и си представяше, че те са действителността а всичко друго е някаква банална необходимост.



Лятото долетя безгрижно, сесията беше лека и не се престараваха. Седяха на Тенекийте на салата и ракиийка и си бърбореха докато чакаха кебапчетата. Тя се смееше и зяпаше по хората. Не разбра как го усети - погледа. Той бавно пушеше цигара на балкона на третия етаж. Не мръдна докато не свършиха с кебапчетата. Знаеше, че ще я последва и се бореше да обязди с пулса си. Беше пораснала - премина изпита с отличие. Ведро, усмихнато лице - никой не забеляза надигащата се стихия.
Погълна ги пожара на затиснати от времето чувства. Той готвеше, Тя се опитваше да натика текстовете от учебниците през пламтящото си съзнание. Понякога го питаше за нещо - Той я гледаше и се смееше, нямаше вече отговори на всичките й въпроси. Опита се да бъде непреклонна, но не успя. Събуди се от погледа му. Не знаеше колко часа е спала, но той не беше помръднал - беше седнал до леглото и я гледаше. Любиха се алчно и после нежно и после плакаха и така всяка нощ. Говориха дълго и си обещаха да не се виждат. Той си замина. След няколко седмици намери в пощенската си кутия две касети - донесени на ръка. Два замислени женски гласа пееха за изгубена любоФ.



Пътуваше много - всяко кацане й носеше трескаво очакване за малки нови открития. Знаеше, че рано или късно очакването ще се обърне към всяко връщане. Прие заминаването като естествено.
Върнала се беше да се зареди с още едно бурно лято. Обикаляше по плажовете и капанчетата и често се хващаше, че погледа й непрестанно сканира минувачите (колко много неща щеше да му разкаже). Приятелите я сряскаха и се смееха, че науките и кариерата са замътили мозъка й.
Пак се стягаше да излиза някъде. Майка й се въртеше наоколо нерешително, после явно събра смелост и го каза.
Караше на отворен прозорец за да не й свърши въздуха и се опитваше да не загуби концентрация. В деловодството я погледнаха, поровиха в една дебела книга и й казаха посоката.
Шестият ред - Той я гледаше от сивия камък и се усмихваше нехайно, сякаш всичко беше на шега. Тя стискаше зъби и се опитваше да не бъде егоист. Вълната я блъсна и после леко я пусна в дъжда, който се стичаше тихо върху розата.



Отпиваше бавно виното, загледана разсеяно в хорския мравуняк. Чудеше се какви ли истории ще разказва за тази далечна страна.

Blue