петък, 31 май 2002 г.

Честит 1 юни, деца!

Други го направиха, ние само ви го подаряваме!

Да сте ни здрави и щастливи, да растете и да ни радвате!
И вместо да ви пиша глупости, ще ви предложа нещо, направено наскоро от по-умни и по-добри хора от мен – детски портал.

Наскоро “отвори врати” детският портал "Аз–детето". Посетете го и вижте сами (http://www.az-deteto.com).

Zaro

Бизнес модели за световното първенство по футбол

Световното първенство е преди всичко бизнес. Очаквахме това да стане, когато избраха Сеп Блатер за шеф на ФИФА. Видяхме реализацията на предното световно. Сега го преизбраха човека....Но целта ми е не да му хвърлям камъни в градината, а да му помогна на човека.

Идеята е следната. Поради часовата разлика мачовете са през деня. Запалянковците така или иначе ще гледат. И тук идва проблема. В Европа вече пресметнаха очакваните загуби от световното. Повечето шефове в България пресметнаха печалбата си от неработенето на служителите си (така де –няма да правят глупости). Но да се върнем в Европа – ние, както се знае, не сме фактор в тия неща.

Идеята е да се види какво биха дали тези фирми, заплашени от загуби, за да се намали интереса на служителите им към първенството. Така де, колко му е съдията да помогне в правилния момент на “другите”. И после, като изпадне отбора, хората ще си работят и това е.

Само трябва да се видят другите сметки – продажбите на тениски, значки и тем подобни глупости да не спаднат много, та да се окаже “на загуба” мероприятието. Преди 8 години малко ли бизнес объркахме....

А телевизиите са си платили, нека излъчват, все едно е дали някой ще гледа. Е, ще им намалеят приходите от реклама, но кой е казал, че светът е съвършен и справедлив. От друга страна и те могат да съберат някоя пара, та да не се случи горния сценарий. И ще се искат по-малко пари даже, поради приходите от сувенири. А там и туроператорите ще сложат нещо отгоре...

Изобщо можем да направим едно залагане кой ще надцака. Така току виж и ние сме изкарали нещо от световното. Бизнес е това...

Цялата история има и друг положителен елемент – ако правилните хора дадат повече, може пък и да е почти честно световното. И да спечели спорта...

О, Боже, верно, че ставаше дума за спорт...

Zaro

четвъртък, 30 май 2002 г.

Рейнмен

След работа се разхождам. За да “подишам въздух” (въздух в София, как не) и главно за да изчистя от главата си всичко свързано с деня и да се прибера в къщи като един нормален човек. Минавам винаги по един и същ маршрут. Вече втора година.

Скоро минах по него в почивен ден. И установих, че аз тая улица не съм я виждал през тия две години. Съборили са една къща и са вдигнали нова кооперация на 4 етажа. Хората даже вече се нанасят. Магазините са станали кафенета, кафенетата – бутици, а бутиците – заведения за пица на парче....

И се замислих че сме станали като Рейнмен. Минаваме винаги от една и съща страна на тротоара и по същата улица. И когато не вървим по “нашия си” тротоар, се чувстваме некомфортно и нервно. И сме слепи за света около нас. А той е интересен. И хубав. И пълен с предизвикателства.

Та мисълта ми е да вземем да си отворим очите за света. Понеже си е наш.
Да видим, че въобще не е лошо в тая държава, и че всъщност сме късметлии да сме в нея. Късметлии сме да имаме приятелите, колегите, съседите, с които можем да си поговорим, да споделим, да изпием по едно, да попсуваме съдията на мача....
Да видим и голямото предизвикателство – справянето с батака, в който е държавата ни и в който са душите ни. Понеже батака в държавата идва от блатото в душите ни. Корумпираните, мързеливите, хората “всички ми пречат” – те са част от нас….
Нека забравим вече миналото, нека разберем, че няма кой да ни оправи ( някой може само да ни “оправи”, ама не е желателно, нали?) и да се хванем на работа.

А на другия тротоар е хубаво!

Zaro

сряда, 29 май 2002 г.

Да помогнем на синдикатите!

Не е честно някак си. На военните, понеже ги съкращават хората, им направиха програма за приобщаване към цивилния живот. Посъбраха се пари – де от НАТО, де от другаде и тръгна едно приобщаване.... Резултата ще го видим.

А за горките синдикалисти – нищо! Как така – до вчера казваха какво ще е в България, а сега изведнъж малко по малко им взимат думата. Напъват се хората, ама не става.

Затова предлагам да посъбере някой лев (като за болно дете), да поизпросим и нещо от ЕС, САЩ или който даде и да им спретнем една семинарна програма за подготовка за живот като нашия (дали е жизнь или life е друг въпрос), а именно:
1.Да работиш не е страшно, не боли и не се умира от това. Лабораторно упражнение – разходка по улиците пеша с цел да се види, че има хора, които ч карат така цял живот.
2.Мобилният телефон е услуга, за която се плаща. Лабораторно упражнение – посещение в бизнес център на МТел.
3.Земята не се върти около тях – показно със снимки, скици и модел на Слънчевата система.

Вярвам всеки може да продължи списъка.
Причините за всичко това ли? Ами погледнете новините и помислете!

Zaro

четвъртък, 23 май 2002 г.

Нов химн за 24 май

Все съм си мислела, че простотията е старица, която уморено се подпира на бастунче и от време на време поприсяда да си почине, но явно не съм била права. Простотията е млада, енергична, ходи на фитнес и не признава националните празници. Единственото, от което страда е хронично безсмъртие.

Днес сутринта се стягаме за градина със сина ми и разучаваме “Върви народе възродени” (като за 5-годишно дете само първия куплет за сега), когато под прозорците ни спира едно колище, очевидно да вози съседката отгоре. Прозорците отворени, а от вътре се чува следния шедьовър на чалгата с ударението на върбата върху “Ъ”. От възторг надрасках текста на покривката на масата, обаче не ми стигнаха сили да сложа запетайки, точки и тирета.

ДЪРТ КОЗЕЛ
“Най-хубавата свирка става от млада върба”
Народна мъдрост


Ела на поляната
Ей така само двамата
Айде де сваляй дрехата
Да нагазим в рехата

Голям срам от хората
Но така е в природата
Гледай там гледай флората
Как се слива с фауната

Дърт козел млада върба лющеше
Със рогата здраво здраво люшкаше

Над мен спускай клоните
До кога ще се гониме
Дърт козел май за теб съм аз
Ти си плачеща върба

Жена недолюбена
Съдба незаслужена
Стар съм бил ала стар орач
Много по-добре оре

Дърт козел млада върба лющеше
Със рогата здраво здраво люшкаше

Дърт ми ти козел, народе възродени, нали. Към светли бъднини много по-добре оре, така да се каже. С книжовността – съдбата си незаслужена ти поднови, разбираш ли. Слава-богу колата отнесе комшийката преди синът ми да се вслуша в текста, така че на едри подскоци, с школския химн на уста и с ръце, пълни с цветя и клонки, тръгна щастлив да плете венец за портрета на светите братя.

Nadie

сряда, 15 май 2002 г.

Money for Nothing

Лудото Ленче познавате ли го? Глупости, не го – аз съм бе. Набрала съм се по баира като торен бръмбар, но вместо топче тор бутам 20 кила количка със седем кила бебе в нея и ме вали дъжд. И да не ме валеше щях да съм вир вода. Тръгнали сме отзарана: първо детската поликлиника, да ни дадат едно лис’че, с което да отидем във възрастната поликлиника на две спирки спринт, един хирург да ни даде друго лис’че, с което евентуално да посетим една болница за безплатен преглед. Мокра съм, но щастлива, защото събрах всички бележки и финиширах първа в отбора по ориентиране на майките от махалата.

На следващия ден победоносно се отправяме към болницата, където ни посреща весела и засмяна женица на регистратурата, поглежда двете листчета, които й връчвам и обявява 4.50 лв. за преглед и 12 лева за ехограф. “Ако това е безплатен преглед, платения какъв ви е?” любопитствам аз. “Тая бележка от детската е направление за хирург, а бележката от хирурга не е за болницата, а за здравната каса, за болницата трябва друг лист с диагноза и “пичати”, щото точно тая болница няма договор със здравната каса, а докторите още не са ориентирани и не знаят какви бележки да пишат”, изстрелва обяснението право в целта с вещината на талибан – авиатор. Вдигам ръце, оставям оръжието си в краката й и примирено плащам 16.50 лв., заделени за памперси (тъй де, баба ми все в памперси си е гледала децата). Ама пусто любопитство продължава да ме гризе. Защо трябваше да си загубя два дни и сума нерви в обикаляне, когато до нас има частен кабинет за същите пари? Защо си плащам редовно здравните осигуровки? Нямаше нужда талибанката да ми отговаря. “Щото си луда” беше изписано на челото й с 72 Bold Italic.

В крайна сметка, обаче, животът е прекрасен. Отслабнах ли три кила в обикаляне на поликлиники? Отслабнах. Здравичко ли се оказа детенцето? Здравичко. Теглих ли им една звънка майна насред болницата, та хора цъкаха възмутено какво възпитание имам? Теглих им. Цъкаха. И милионите на здравната каса останаха непокътнати в ДСК, с което дадох своя граждански принос за нейното, на касата, добруване.

Сега тръгвам да си събера бележки за безплатен психиатричен преглед.

А който си няма шеснайсе и педесе?

Nadie

сряда, 8 май 2002 г.

Папа-ра-па-па Тра-ла-ли-ли-ла

Тананикам си, докато проучвам канализационните тръби по оста Лозенец-НДК-Университета. Зер, като дойде папата, единствените проходими места ще са под земята, понеже и пиле няма да може да прехвръкне. Цялата пеши, конна и моторизирана полиция, жандармерия, артилерия и охранителните дружинки по места ще са на крак. Папомобилът идва с ТИР от Италия, а местният шофьор, който ще го пилотира отива на едномесечен курс във Ватикана, като че ли ще кара космически кораб. От Румъния пък внасяме ограждения за тълпата. Добре, че си платихме данъците - да има държавата с какво да го посрещне както подобава. И пътищата ще оправят спешно, и ще поизмият тук-там, и ще поизмажат, и на Сергей Антонов пенсийка отпуснаха, жилав се оказа, човекът, доживя... Абе голото ни дупе ще лъсне в един доста представителен вид.

Ама аз, понеже съм си атеист и съм доста тъпа в сферата на богоугодните дела (например на Великден се напих и не можах да видя Христос че е возкресъл, добре че услужливи хора ми го повториха многократно на следващия ден), взех да разпитвам с образователна цел. Каните ли скъпи гости у вас, ако децата ви гладуват? Колко са католиците в България? Колко пари ще се изхарчат по визитата? Какъв ще бъде положителния ефект от нея? Щото нали и Клинтън е идвал, и Българския Великден като Джурасик Парк се издаде в I, II и III епизод, но нещо нито имидж подобрихме, нито инвестициите потекоха като пълноводна река.

Папа-ра-па-па
Тра-ла-ли-ли-ла

Трасето е уточнено – е, малко е лайняно тук долу, има спукани тръби, ама нали е под земята и не се вижда, не подлежи на ремонт. Всички пълзешком след мен! Само по два лева вход вземам, за абитуриенти и безработни с отстъпка.

Nadie