сряда, 31 юли 2002 г.

Из (У)пражнения по езика

1.
Мъже за сливи
(автобиография на кандидат-емигрант
до Канадското посолство)

Учих се при калпав даскал
от вода с кал как да правя
глинени глигани,
а за нравите
кака Нада ми показваше
и казваше,
че във Канада търсели мъже за сливи.
Та, драги сър,
това е мойто CV.


2.
Одалиска

Една стрина
с остри нагони
гони
един добряк, от бряг до бряг,
и иска да му стане одалиска.
Ама той даль` иска...

Ivo

вторник, 30 юли 2002 г.

На рибаря

Вятърът носи
дъжд и писък на гларус.
Зимен хоризонт.

Вълни леко поклащат
Олющената лодка.

Просмукалата
вода солено плиска
на дъното й.

На кея жена
в черно кърпи мрежите
и плаче тихо.

July

понеделник, 29 юли 2002 г.

Лято в града

И това лято не пропуснахме удоволствието да послушаме как народа се оплаква от морето. Как е Мръсно, Гадно, Скъпо и Има Чалга. Брррр. Е, понеже последните мазохисти, чувам, измрели доста отдавна, а леко снобското отричане на положителните страни на мен лично почна да ми омръзва, да предложим няколко други варианта на историята.

Позитивно мислещите: Отново е лято и отново съдбата беше благосклонна към нас. Имаме работа, получихме и заслужен отпуск. Фирмата се отблагодарява добре за труда ни, та имаше и пари за почивка. Не ни се ходеше в чужбина, а и нали сме тръгнали да се оправяме, решихме да стимулираме родния туризъм... И т.н.

Негативното мислене: Жегата и това лято се не трае, запиляхме се по морето, и там същото. Само пропиляхме отпуската и с лишения спестените парици. И на кого ги дадохме – на родните търгаши, дето ореваха света че са им ниски цените. Те знаят ли как се изкарват тия пари! Така ми се правело туризъм! А това правителство с какво се занимава... Нататък е ясно...

За да не са нещастни горните наши събратя им предлагаме поглед през очите на обречения на непрекъсваема офисна активност градски човек:
Всеки се спаси нанякъде, май само ние останахме да се пържим и да преливаме от пусто в празно по офисите. Четем си тук за преживелиците им по морето... Ами кой ги кара. Е, това са хората – създават си сами проблеми и после се оплакват. Ами да бяха попитали за цените по морето, да бяха прочели някоя оферта и нямаше чак сега да припадат, че на цената на 2 нощувки в хотела им могат да изкарат една седмица в Гърция. Или пък да не се тъпчеха на юг – на север си е чисто, празно и евтино. Балчик и той е за хора, щом държат да са във България на море. Освен това им остава успокоението, че са внесли пари във фонда за паметник на Незнайния_Балък_Отишъл_На_Море_В_България (е, ако решат хотелиерите да отделят пари от печалбите си за такъв)...
Изобщо – хубаво си е в града – привичното, без перспектива за развитие, без сътресение спокойствие. И движението намаля...
Само с йодните пари го закъсахме. А били полезни, казват...

А как е на село ли? Ами жътва е.... Кой ти мисли за почивка!

Zaro

четвъртък, 25 юли 2002 г.

Риба и рибни продукти

Щандът за плажни, растителни и автомобилни масла е в плитчината. Вълните лашкат цялата гама слънцезащитни фактори ‘Нивеа’ пред петзвездния ‘Чайка’ в Слънчев бряг и ‘Ален Мак’ пред почивна станция ‘Огнеборец’ в Равда. Труповете на удавени кутийки от маргарин, туби на Приста Ойл, пластмасови чашки и вълма от окъсани найлонови торбички изкушават гладните и любопитни гларуси по плажа. На пясъка се простира поточна линия за полуфабрикати – дечица с дупета, накиснати на хладно във водата, оформят старателно кюфтета и торти от мокър пясък, салати от водорасли и супи от живи раци, сервирани в нарочно издълбани ямички, които вълните зареждат ритмично с бульон. Друга детска бригада се е напънала да утвърждава българо-австралийската дружба чрез прокопаване на тунел до отсрещната страна на Земята. Толкова страст и дълбочина хвърлят в дълбаенето, че аха да докопат за скалпа някой австралиец и да го нахранят обилно с пясъчни деликатеси. Вместо реклами, по високоговорителите на кулинарния щанд текат непрестанно репликите ‘Излез веднага от водата!’, ‘Сложи си шапката!’, ‘Не хвърляй пясък в очите на хората!’, като всяка реплика се следва от припева ‘щот ш’ти скъсам ушите, Гошко-Юрочка-Юргенчо-Кшищофчо-Ярославек-Пища!’.

В южната част на супермаркета има сладкарски кът с богат асортимент. Сочни розови рускини с увиснали желеподобни цици са подредени до обилно сиропирани с бира британци, корави шоколадови германки тип ‘Мис Лека Атлетика’72’ и хрускави захарни шведки, намазани с плажно мляко (за тях побързайте, че количествата са ужасно ограничени). Най-голямо е разнообразието от немски и датски сухар, но той не се харчи много, макар и ужасно евтин.

Месните деликатеси са на северния плаж. Четворка кебапчета, изкърпени обилно от хирурзите след изваждането на заседнали куршуми, пляскат белот на кичозна ориенталска масичка в бар ‘Паша’. До тях стиска крехки пикантни вурстчета се агитират ‘в негу кузметичну студиу вечи ни стъпвайти!’, ритмично тропат луксозна ноктопластика по облегалките и пият Бейлис с вирнати кутрета. Опаковани са в джапанки Sergio Taccini, шалчета с размер на етикети за кайма от 250 гр. и ужасно скъпи, пропорционално оскъдни дънкови бански с капси. Толкова са лишени от съдържание, че ако ги хванеш за прашките и ги изстреляш, ще хвърчат във въздуха поне един час, дори с вързан за тях немски турист, редовно злоупотребяващ с бира. На туриста могат да му се земат поне четиресе марки за икспириънса, хем и ние някой лев да заработим. Сред месата най-широко е застъпено агнешкото от екологично чисти райони като Горна Оряховица, Ямбол, Хасково и Монтана. Агнета, агнета, хем повечето блондинки, ама не са прости. Гледат с четири очи кой купувач от каква кола слиза и ако е от хубава веднага преминават на режим ‘монокини’.

Гордост на супера е щанда за риба и рибни продукти. Големите акули вдигат за осем-девет месеца камари от месинг, стъкло, окачени тавани, висящи фасади и пълзяща растителност вярвайки, че могат да успеят с петзвездни хотели в двузвездна държава. Само че скъпарските хотели са в курорти с имена, които или започват с Costa, или завършват на Islands, вместо да звучат като Албания (Albena) или Слънчева кучка (Sunny Beach/Bitch). Нашият супер е в краен квартал, с клиенти от работническата класа на Европа и с провинциално обслужване. И златни плочки в баните да сложиш, как може да промениш натюрела на барманката от Кошарица, която отговаря на запитване на плах и възпитан белгиец къде, аджеба, е джина в джинфиса му така: ‘Ти кат си купуваш бисквити ‘Катиричка’ ут вътри дан’би катирички да изскачат бе!’. Сервитьорчето подхваща втори глас с репликата ‘Ко му са обясняваш на тоя, ма! И без друго на тях личния лекар преди да тръгнат категорично им е забранил да дават бакшиши, да не вдигнат много кръвното’ На тръгване собственика пуска анкета дали туристите са доволни и най-положителният отзив често е: ‘Хареса ми вашия хотел. В него не мразят клиентите толкова, колкото в други български хотели.’

Пасажи дребни рибета се хранят с остатъците от акулската трапеза, ходят по петите на туристите да им спират бойлера, вземат по 50 марки от пияните германци, за да ги закарат от единия до другия край на Слънчев бряг, пекат кебапчета на скара на тротоара пред Гранд-хотел Съни Бийч, продават пирографирани змии като типично български сувенир и рисуват Бритни Спиърс едно към едно на портрет.

Всъщност само редовните клиенти на супера знаят, че най-вкусната риба на щанда предлагаха талянджиите на Робинзона, само че това лято на мястото на скромното ресторантче с усмихнатата дебела готвачка и вечно пияните рибари на масата в ъгъла, се простира строителна площадка. ‘За четирийсе милиона дигат курорт тука. Външни асансьори ше има, подземни гаражи и басейн’, обяснява бай Георги, комшия на талянджиите, докато си кърпи мрежата. ‘Тя и рибата вече се разбяга, та съм говорил за пазач на паркинга да ме земат, да дигам бариерата, да позабърсвам стъклата, едно-друго’.

Та така. Напазарували сме се до дупка, количките пращят по шевовете, в очите блясък на комерсиална алчност, а касовия бон е дълъг колкото списъка на туристическите фирми, укриващи данъци. Кой ще плаща сметката не знам. Да не стане така, че догодина единствената оцеляла риба на Черноморието да виси под формата на ароматизатор на предния джам на Мерцедеса на новите собственици на Робинзона.

Nadie