сряда, 29 януари 2003 г.

Писмо до Арменския поп

До
Арменския поп

Уважаеми дядо попе,

Изчерпах всички други възможности и ми остана само да плюя на атеистичните си възгледи и да ти пиша, за да се оплача, белким ти поне ме чуеш. На зимата студена във средата зачакахме да ни монтират топломери. Записали сме се от август, обаче желаещите много, а техниците – както малко, така и в полагаема. Нали трябва да заведат децата и жените на море. А днеска да дойдат, а утре– никакви ги няма. Източили сме си чинно системата и ковем клинци. Освен налбантство, за запълване на времето поехме шефство над две бели мечки и няколко пингвина от Зоопарка. Животинките се чувстваха отлично. Най-доволни бяха като им пробих дупка в леда на ваната, за да поплуват и да половуват. Вчера ветеринарят ми донесе в една торбичка гумените рибки и патета на бебето, които извадил от корема на едната мечка след операцията.

Преди седмица най-после дойдоха две момчета. Че монтираха топломерите – монтираха ги. За това, собствено, не мога да се оплача. Само че докато съм им правила кафенце в кухнята, успели да изтарашат хола и да ми свият белите 250 лева за черни дни. То не че са много пари, но пък ми бяха всичките. Обадих се във фирмата, обаче от там ми казаха, че монтажниците са подизпълнители и фирмата не носи отговорност за тях. Обадих се на подизпълнителите, а от там ми отговориха, че тези момчета работят съвестно от три години и не е възможно да са откраднали. След това едно от тях ми звънна да ми каже, че ще ме съди за клевета и за всеки случай да си пазя бебето. Подадох жалба в полицията, но нямам свидетели, освен бебето, в чийто активен речник за сега фигурират само думите “дай” и “ам”. Накрая един много мил старшина ми изнесе лекция, че не трябва на никого да имам вяра, България е джунгла, човек за човека е вълк. И други животни спомена в лекцията, май за да ме охарактеризира нагледно, но малката се разплака точно в този момент и само ми се стори, че чух блеене. Посъветва ме да пиша до вестниците и да ги насъскам за журналистическо разследване. Писах, ама още нямам отговор, защото напоследък има много катастрофи и успяват да си запълнят страниците.

Препрочитам редовно записките си от лекцията на полицая, дано най-после ми се набие в главата убеждението, че за да успееш в тази страна, трябва да си мошеник, лъжец и крадец. И да имаш свидетели. Сега сме се разбрали с една приятелка, на която й обраха апартамента малко след посещение на топломераджии-разузнавачи, да започнем частен бизнес –детска градина с профил “Измами, кражби и джебчийство”. Ще цаним хонорувани преподаватели от Филиповци. Говорили сме вече и с “Градски транспорт” АД да си карат децата стажа по трамваите. Бебето много плака, когато му отрязах кутретата, но смятам, че като джебчийка ще живее по-добре. Тя е русичка, със сини очета, тъкмо няма да буди подозрение. Ако се окаже без талант и неподатлива на обучението също има изход, даже около петнайсет изхода - от Малко Търново до Дуранкулак, включително и летище София (авариен). Ако някой междувременно не я надхитри и не й задигне парите за еднопосочния билет.

Остани си със здраве.

Една българска майка

Nadie

събота, 18 януари 2003 г.

Наръчник на инвеститора и кандидат – бизнесмена

Забравете книгите “100 начина...”, “11 правила ...” и т.н.
Забравете подкупите, чиновническите проблеми, грижите с кредитите...

Правенето на бизнес в България е лесно. Стига да подходите към бизнеса с единствената правилна идея. Правете бизнес от нещастието на хората или от суетата им. И от двете имаме достатъчно.

И така:
Направете аптека.
Гледайте на ръка, правете хороскопи.
Станете екстрасенс.
“Уреждайте” хора в болницата, съда, данъчното...
“Уреждайте” изпити в университета. (последните две не са легални).
Давайте “съвети” как да вземем кредит.
Направете фитнес студио или козметичен салон (козметичен салон за мъже сега излиза на мода, значи трябва да е много луксозен).
Махайте бръчки, целулит, тлъстини.
Ако искате и да се забавлявате, направете клуб за изоставени, за разведени... (за рогоносци и уволнени няма да върви, там ще трябва кабинет за психоанализа, пак е хубаво и не се притеснявайте за диплома – и без нея става).
Направете каквото и да е, само не забравяйте – нещастието или суетата.
Ако мислите, че няма да върви, просто го направете луксозно и скъпо.

Най-важното – забравете моралните си норми (ако сте ги имали), забравете човешките ценности. Не прекалявайте със съвестта. И всичко ще е ОК.

Толкова е просто.
Успех!

Zaro

сряда, 15 януари 2003 г.

Господ работи ... в чистотата


Нова Година - миг преди "голямата бомба"
Ами да. Тъкмо изчистиха “основните пътни артерии“ (третият ми най-любим израз) от сняг и аха да почнат да почистват вътрешните улици и ... синоптиците обещаха затопляне. Сега ще ни оставят да тренираме плуване в киша и да тестваме колко вода пускат новите ни обувки...
Така вече знаем и за кого работи самият Господ.

А иначе, че Господ е българин, разбрахме още през 1994. Около Нова година той даде поредните доказателства за това:
- Докато половин Европа тънеше в наводнения, а другата половина в студ, ние се радвахме на меко и спокойно време. Един язовир Ивайловград се препълни и той, ако реши да изтече, ще тече в Гърция.
- Празничните фойерверки не раниха почти никого на фона на масовото им използване. Изгърмяхме боеприпаси като за малък близкоизточен конфликт, само атомна бомба дето не пуснахме на Нова година и пак почти никой ранен.
- Никой от предречените от пресата апокалипсиси не се случи.
- Даже имаше 13-та пенсия. Така държавата се оказа по-добра майка и закрилница от някой частни фирми.
- Накрая падна и малко сняг да се зарадват децата, скиорите и заетите в туризма.

Равновесие в природата обаче трябва да има. Трябва и да пазим името си на страна със стабилно намаляващо население. И така:
- Заехме се да намаляваме населението с подръчни средства - ръчни стрелкови оръжия, пръчки, въжета и всичко друго приспособено с пословичната ни изобретателност...
- Снегопочистването особено се постараха в организирането на верижни катастрофи по пътищата чрез поддръжката на ледени пързалки. Създават и запазват работни места хората – “Пирогов”, текенеджии, авточасти... Нещо като промоция по повод величавия член на екипа им.

Като излезе това от мода, друго ще измислим. Така де. Българи сме. Изобретателна нация. Компютър измислихме, та начин да се самоунищожим ли няма да измислим..

Zaro