сряда, 26 февруари 2003 г.

Вълкът и 1/7 от седемте козлета

Вальо Вълкът. Пътищата на живота кръстосват суровото му лице – радост за всеки картограф, влюбен в професията си. Под очите - два къси, междуселски, трета категория. Единия е утъпкан от чести посещения в ‘Сръбска скара’ за ракия и шопска, споделени с все по-оредяващата тайфа, а другия води до ‘Биад’ за уиски енд бадеми, заедно с поредната провинциалистка, но руса. Двете огромни загуби на комар – първата съпруга и къщата в Дупница, са спомогнали за изграждането на четирилентовите магистрали на хазарта по челото, а носа и устата са свързани с кръгово движение, асфалтирано от втория развод и поръчковото убийство на двамата му съдружници преди години. Решен е в униформеното черно, вече твърде демоде.

Минчо Карагьозов. Бивше партийно величие, а понастоящем бизнес-консултант със затихващи функции. Пуловер ‘Яница’ – Елхово, модна колекцията ’85, канадка за 20 лева от Илиенци и дипломатическо куфарче с щампа ‘10 национална конференция на ДКМС’, връстник на пуловерчето. Минчо е мазничък и угодлив:

- Банкерът е като доктор, бе, Вальо, превежда той на Вълка на достъпен език. - На него трябва всичко точно да си кажеш, за да ти постави правилна диагноза.

Ивайло Лалов. Изпълнява ролята на доктора, под формата на младо, голобрадо юпи. Прясно дипломиран от лондонски колеж с парите на тате и уреден от същия при един стар боен другар – банкер, да научи занаят, понеже камъкът си тежал на мястото, тоест големия шаран Иво – в малкото езеро България. Всъщност причината за отзоваването на детето от кралството беше малко по-различна, но за това – после... Лалов има самочувствие, чанта от мека телешка кожа и обширни теоретични познания в областта на фиска. Чете ‘Капитал’ от кора до кора, включително компютърното приложение, от което почти нищо не разбира, посещава едноименния бар в ‘Шератон’, а в петък вечер пие бира в ‘Червило’, идентичен като визия с останалите присъстващи в клуба. Твърди, че обича джаза и класическата музика, но всъщност дълбоко в съзнанието му единственото яко културно забавление е здрав американски екшън с обилни амуниции и две кутии пуканки от големите в Мултиплекса.

Вълкът нервно тропа по волана на Аудито, докато шльопат в кишата на път за покрайнините. Лалов решава с един удар да отметне две задачи – хем да предразположи човека, хем да понаучи туй-онуй за бизнеса:

- Как решихте да се занимавате с производство на алкохол?- завързва разговор възпитано той.

- Ми к'во да ти кажа - живва Вальо, видимо вече в свои води - събрахме се момчетата преди десет години и решихме – на тоя – наркотиците, на другия – каналите с колите, а за мене остана пиячката.

Карагьозов усеща, че е попрекалил с напътствията за искреност и се опитва да замаже положението:

- И по-добре, Вальо! Гледай какво стана с Кънеца – колко много хора му дойдоха на погребението.

Лалов, макар и стреснат, не се предава:

- А смятате ли, че тази инвестиция в хотел край София ще Ви носи добра възвръщаемост?
- Ама това няма да е хотел бе, момче! - облекчено възкликва Вальо. - От хотел пари не се изкарват, от мене да го знаеш. Аз това ще го правя бардак с кучки. Ама ВИП. С камерите му, с високата ограда, с охраната му. Като тия, нали ги знаеш, дето са по Бояна. Всички депутати и богаташи са там, а като го пусна, ше са при мене. И казино ше има, да се затвори цикъла. Уморих се вече да си късам нервите с фабриката. От дегустации гле'й на к'во съм заприличал. Ше си гледам старините.

Аудито спира на мегдана на бивше софийско село, сега елитен квартал. Минчо започва да си заработва хонорара:

- Ето го обектчето. Десет декара земя има около него, сградата е масивна, тухлена...- Обясненията му се разтварят в искрящия от студ въздух, докато със ситни подскоци се отдалечава към входа.

Лалов вади елегантен органайзер и химикалка ‘Монблан’ и започва да си води записки.

- Тоя площад до хотела виждаш ли го? Красота! – простира космата десница Вълкът. - Като бех навремето в затвора, обещах на Господ да му вдигна една църква. Говорил съм с кмета, ше ми съдейства, понеже съм председател на църковното настоятелство. Не че толко бех вярващ, ама навремето тоя парцел, дето си построих къщата на него, беше църковен, нали се сещаш…

‘Ц-ъ-р-к-в-а’, записва си старателно Лалов и забучва нос в табелата на входа: ‘Дом за стари хора №5’. Посреща ги премръзнал пазач и ги развежда да огледат. Столовата е една зимна феерия – от теч на тавана блестят ледени висулки, а в средата на помещението грее огромно, замръзнало езеро, по което дъщеричката на пазача изпълнява сложни пируети, после се тръшва в ъгъла под саксиите с премръзнали цветя и започва да мърмори: ‘Техническо изпълнение – седем три, седем пет, седем шест...’ Усмихва се разсеяно и помахва към въображаемата камера, а после сменя червената шапка със ярко оранжева и отново излиза на леда.

В стаята, която им отваря пазача, трима ведри старци се греят на кюмбе ‘Циганска мечта’. Мирише на лекарства и на мизерия, но е чисто и леглата са опънати като в казарма.

- Добър ден, момчета! - пенсионерите са мили, без да възлагат особени надежди, че ще завържат разговор. - Студеничко, нали! Елате се сгрейте! Топките на Лалов са станали колкото грахови зърна от студа, но се държи мъжки и тръгва след Вълка, който се е отправил към изхода.

- Кмета каза, че на общината й требват пари. Ми то имот за милиони, а вместо да носи лев, тегли от социалните. За това правиме бартер. Уредили сме всичко - старците ги преместват едно виетнамско общежитие в Обеля, а кмета ни преотстъпва тоя обект.

Карагьозов е видимо доволен:
- Естествено, ще се направи ремонтче. Ако искате, елате да разгледаме къщата на Вальо, да видите стил и изисканост.

Мятат се отново в Аудито и три преки по-нататък огромна желязна врата потъва в стената под диригентството на кривия показалец на Вълка, асистиран от дистанционно. Немска овчарка с размерите на тигър, бенгалски, средностатистически, и също толкова гальовна се впуска да закуси с чантата на Лалов. След кратка схватка и намесата на стопанина, овчарката е заключена в гаража и тримата пристъпват в двореца. Огромните вътрешни витрини на хола разкриват гледка към басейн със същите зимни характеристики като столовата на старческия дом, но без момиченцето – фигуристка.

- Спукаха ми се тръбите, мама му, и покрива протече. Много студ тая зима - казва Вълкът, пуска гръцко по уредбата и се захваща да прави кафе. - Нeма кой да се грижи, ни за бизнес, ни за къща. Син ми замина да учи в Германия. Хич не смята и да се връща. Жената бега. Виж там, ако има некоя колежка в банката - подсмихва се свойски на Лалов и помръдва с вежди: - Как сме с гаджетата?

Ивайло хич не обича да обсъжда личния си живот с непознати, още по-малко кандидат-заематели. Той разсеяно вперва поглед в тавана, където гипсова жена със златна корона крепи между голите си гърди гипсово херувимче с пишле като бобче и златни крилца. Херувимчето е насочило лък със стрела към лаловото сърце и му се плези насмешливо. Само от циците на жената може да се гипсират краката и ръцете на половин София една люта зима с много поледица. Е, Сунг нямаше такива цици, но беше предана и го обичаше до смърт. За малко да се оженят, обаче баща му навреме надуши и това беше истинската причина за завръщането в родината. Внуци-жълтурковци с дръпнати очи – не, благодаря! Ивайло още я сънуваше. Софийските моми се отнасяха спрямо нея по отношение на габаритите и обноските тъй както пуйки към канарче, казано на математико-орнитологичен език.

- За одобрението на проекта, каквото е необходимо, ще направим. Ако кажеш плик – плик, ако нещо чеверменце трябва, мацки, купони... Ние сме сериозни момчета, не жалим средства. За табуретката, на която седиш, отсекохме един стогодишен дъб! Месинг за парапета не е жален – претопих духовата музика на Ловеч. Ходили при един приятел да го врънкат за спонсорство, а той направо им купил инструментите. Заиграхме се една вечер на покер и ги спечелих. После ги дадох на един мангал да ги претопи и глей сега ампорето – свети!

Деловата среща наближаваше своя край. Неотложни дела в банката зовяха Лалов:

- Ами при нас практиката е да се кандидатства с бизнес-план. Нахвърляйте ми на хартия всичко, за което говорехме, и кредитния съвет ще прецени. - Няма проблем! - в очите на Минчо светнаха проценти. – Ще ви представим информацията в най-кратък срок.

Месец по-късно икономическата обосновка на Вълка събираше прах в архива на банката с резолюция ‘Мутри не финансираме!’. Точката на удивителната на шефа беше пробила хартията, а Лалов си търсеше нова работа. Грубата българска действителност бе шокирала лондонския възпитаник и той не пропускаше удобен случай да блесне в средите с поукрасен разказ на досега си със сенчестите среди. Една сутрин, докато преглеждаше обявите в пресата се натъкна на ВЗРИВ! ‘...е разрушил къщата на Валентин Вълков. Полицията разпознава намерения на местопроизшествието труп. Предполага се, че става въпрос за разчистване на сметки...’ Това окончателно разтърси чувствителната душа на Ивайло и го накара да се разтича. Тайно събра пари от всички познати, купи си еднопосочен билет и се обади на Сунг да го чака на Хийтроу. На майка си и баща си каза, че отива на ски, натъпка раницата, навлече клина и якето и заби с народа в един клуб да се накъркат за сбогом. Някаква банда свиреше на живо ретро-хитове. Тромпетистът режеше въздуха на парчета със солото в ‘Your latest trick’ на Дайър Стрейтс. Тромпетът светеше в тъмното с цвят на ампоре, а в една от извивките му чернееше въгленче от пепелището на вълчия дом.

Nadie

понеделник, 17 февруари 2003 г.

Не съм. Пост светивалентинско

... тя стоеше облегната на касата на врата
хем едра, хем изящна (бе направо “ела
вълчо, изяж ме), а през очите й надничаше
един бъдещ цербер...

Ох, пусни ме да мина!
Първо - нито си Лора,
второ - нито си Мина,
нито Пейо съм аз …
Не, не съм педераст,
но пусни ме да мина!
Колкото си Бурана,
толкова си Кармина
пък и Карл Орф не съм аз…
Бе не съм педераст!

Ех, пусни ме да мина!
Знаеш - не си Дунавска,
зная - не си коприна,
гардероб нямам аз,
на - не съм педераст!

Ей, пусни ме да мина!
Виждам - не си пехотна,
даже не си и мина,
нито аз съм в запас…
Да - не съм педераст!

Бе пусни ме да мина!
Свърши денят - замина
с дудуци и окарина
а пък аз - аз съм пас
като дърт педераст.

Пус, пусни ме да мина!
Ти - фриволна прашина,
аз - една буца глина
стъпкана от Пегас …
И какво - голям праз!

bay Ilia

петък, 14 февруари 2003 г.

“Св. Валентин”. Из дневника на една стара мома

Е какво да направя днес? Да се самоубия, затова че още не съм намерила мъжа на живота си?! Или да отида в манастир, за да не гледам мазните, доволни физиономии на всички влюбени около мен? Този празник е част от световния заговор срещу нас неомъжените, за да ни накарат да се чувстваме тъпо.

8:00
Събуждане. Аз съм интелигентна, независима, красива и все още млада, само на 30. Не съм хапка за всяка уста. Само ценителите знаят как да ме покорят. Със сигурност мъжът на живота ми ще го разбере точно днес и ще се появи. Усещам го! С луксозното си ауди, скъп костюм, ще се усмихне загадъчно и ще ме погледне влюбено със сините си очи. Така, да сложим онова черно бельо, за специални случаи. Няма още смс-и. Това е защото мъжете обичат да си поспиват.

9:00 часа
В офиса. Да погледнем с презрение на колежката с поомачкана пола, която закъснява за работа. Съпругът, поднесъл подаръка сутринта?! Пръстен с колие? О, какви сладки миниатюрни камъчета. Не са “Сваровски”?, А пък така добре ги имитират!
Проверка на пощата. Картичка. Да! Да! По дяволите, пак ли този смотаняк от счетоводството? Delete!!! Кафе и цигара. О, колежките имат планове за обяд? Всичките? Само неомъжените. А омъжените за довечера? О, колко са мили съпрузите ви, че поне тази вечер няма да ви карат да готвите. И свекървите ви тази вечер ще са така добри да гледат изчадията....... ъъъ децата? Какви сте късметлийки.

12:00 часа
Кола за доставки от цветарския магазин. Всички жени в офиса поглеждат тайничко през прозореца. Дано да за мен! Дано! Дано! Може би шефът ми най-накрая е решил да преосмисли онова, което нарече “грешка”. Или е г-н Жененият за онази крава и е решил, че вече няма нужда от малко време и ще се разведе. Колко романтично да го съобщи на деня на Св. Валентин. Хайде, момченце доставчик, влез в моята стая! За мен, за мен.........оооо, моля те.........Не! Тази мръсна малка кучка! И без това бюрото й вече е затрупано от цветни кутийки! Защо мъжете винаги си падат по евтини пикли с къси поли?

16:00 часа
Проверка на пощата за n-ти път. Никакви картички? Е, няма да броим тази от мама, две-три приятелки, които пожелават търпение и кураж, които се искат да срещнеш и задържиш принца. Никакви смс-и. Освен покана за вечеря с 8 /осем!/ семейни двойки. За какво ли да ходя? За да гледам овчите женски очички, гледащи с обожание мъжете, които са си избрали? Добри мъже са, но като за тях – не са богати, карат разни потрошени таратайки, имат чувство за хумор и са донякъде интелигентни, но нима това е достатъчно??!! Не и за мен.

18:00 часа
Тази отвратителна суматоха. Фирменият купон бил и за половинки??? Затова ли всички така бързат да се изнесат към ресторанта? Онази смотана колежка от съседния отдел носи букет цветя като трофей. Дрисла! Не, не, не е това. Сигурно напуска работа! Господи, колко много хора има тук. И за какво е цялата веселба? За някакъв си измислен празник, на който ще ви обичат, а утре пак ще перете чорапи и ще дундуркате ревливите си сополиви изчадия! Така ви се пада. Аз съм над тези неща. Радвам се, че не съм като вас!

23:00 часа
Келнер, още една чаша вино. О, колегата от счетоводството. Благодаря за розичката. От вазата в коридора ли я открадна? А, пазил си я цяла вечер и си се чудил как да ме заговориш? Ами да, подпийналият ви главен счетоводител не се умори цяла вечер да ме кани на дансинга и да ме подмята като пръскачка из лозе.
Слава Богу, че повечето двойки започнаха да се изнасят. И без това цяла вечер ме дразнят с лигавите си прегръдчици и целувчици “муцинко, пуцинко...”
Не си ли съгласен с мен, пиленце? Като станеш на 30 и малко, ще ги разбереш тези неща. По дяволите и принц! Счетоводителчето не е толкова лошо. Пък и това черно бельо не трябва да остане неизползвано, като миналата година. Е какво пък, тъпо е да си лягаш сама. Вземи бутилката с виното и извикай такси. И да не забравиш утре сутрин да си тръгнеш рано, защото може да ме потърси принца, за да се извини, че и тази вечер не е стигнал навреме.

AIDA

понеделник, 3 февруари 2003 г.

(След)Празнична хомеопатия

Оказа се, че съм бил назадничав.
Оня ден, понеже синът ми е болен и го лекуват с хомеопатични лекарства, реших да се просветя какво ще рече ‘Хомеопатия’. И намирам следното (в свободен превод от речникът на чуждите думи в немският език – пусто по нашите речници, поне в моите издания го нямаше):

“Хомеопатията е метод на лечение, непочиващ на строги научни доказателства, при който лечението се извършва със силно разредени количества от вещества, които в по-голямо (нормално) количество биха причинили болестното състояние”.

Нека ме боли, като не слушам! Цял живот ми разправят – след препиване на суринта пий една бира или малко коняче и ще си ОК. А аз – не та не! Кафето било за мен. Да ама не!

И това да го науча чак, когато минаха дамаджано-пръжолните празници. То не бяха мъки – Коледа, Нова година, именни дни... Само за единият Трифон Зарезан и за Петльов ден се уредих (нали си имам мъжка рожба).

Но пък занапред ще знам.
Наздраве и на вас!

Zaro