понеделник, 21 април 2003 г.

Цветница


Цветница, Връбница или Палмова неделя - независимо как наричате този празник, - той идва да покаже, че пролетта окончателно е тук и със студовете е приключено. Растенията са разпукали своите пъпки без страх за листата и цветовете си, жужат първите насекоми, а аз започнах пак да се събуждам с изгрева на слънцето от чуруликането на птичките. Всичко това в сърцето на града. А представяте ли си какво е по горите?

На тези като мен, които тази пролет нямат възможност за по-дълги екскурзии из природата, предлагам да се разходим виртуално до една поляна край пътя Батак - Доспат. Ето така я видяхме с приятели точно преди година.

July

петък, 11 април 2003 г.

За топлата вода (made in NZ)

Не ги разбирам тия работи с империите и това си е! Как е възможно могъщата и властна империя на Инките да построи цялата си мощ и величествените си пирамиди без изобщо да познава колелото?! Ами Египетската?!! Построили чудеса да им се диви човек и днес, а пък букви като хората нямат - някакви картинки рисуват. Китайската Империя не стига, че също букви не изобретила, и те с йероглифи се изразявали, но при всичките си познания за природата, космоса и хората, при цялата си прозорливост и изобретателност - то не било хартия, то не било компаси, то не било коприна, порцелан, - вярвали, че ще се опазят от вездесъщата американизация и профанизация със стена. Е, вярно, висока, дебела, дълга, охранявана, ама просто стена. Наивна работа! Дали да споменавам изобщо Римската Империя дето владяла целия свят по тогавашните стандарти, пък се оставила да я разрушат варварите (и българите в това число, да не пропуснем повода да градим национално самочувствие); Турската Империя, дето при цялото си могъщество не знаела, че не може да има звезда вътре в лунния сърп и стана за смях на цял свят, та се наложи да си променя герба.

Но безспорен лидер в класацията на абсурдите е Британската Империя. Ти да владееш половината свят, да имаш колонии чак на другата страна на планетата, да създадеш индустриалната революция, основните принципи на демокрацията, основите на цялото модерно западно общество, културните му ценности и прочие фундаменталности и да не си открил толкова елементарно нещо като топлата вода!!!! Това не го разбирам.

И не само тогава, ами и до ден днешен топлата вода е непознато явление в бившите британски колонии. Не че няма смесителни батерии по магазините, не че хората не гледат американски и европейски филми, не че не разглеждат италиански списания за обзавеждане. Имат си и си гледат, и къщи си строят за милиони долари, обаче смесителни батерии не им слагат. Гледаш - кухня-мечта - с вградени уреди, миялна машина, хладилник като гардероб, в супер модерни цветове, направо да ти се прииска да се разшеташ, да готвиш, чинии да миеш. Обаче, над мивката се кипрят два крана - един за студена и друг за гореща вода. Въпрос с повишена трудност: как се мият чинии при тези обстоятелства? Отговор: Хакаш ги в миялната машина, разбира се. Ами, ако нямаш такава, ако само искаш да си измиеш ръцете или пък имаш странното желание да си измиеш лицето в банята? Аз, понеже не съм особено интелигентна, научена съм да разсъждавам стереотипно и прочее, не можах да измисля нищо по-добро от това да търкам ожесточено мазните петна с гъба, да си попарвам системно ръцете с вряла вода, да се мия с ледено студена такава и да проклинам всичко живо отсам екватора колчем вляза за нещо в банята или кухнята.

Не щеш ли, един хубав ден (май валеше неистово, ама такъв е изразът) отиваме на гости у едно новозеландско семейство в модерната им, като извадена от рекламно списание къща. И след великолепната вечеря (пак използвам стандартен израз, то иначе английската кухня не може да се похвали с големи кулинарни изкушения) се втурвам да помагам на домакина!!!! (Ехо, половинките, обърнете внимание!) да мие чиниите. По този въпрос бях старателно инструктирана от всички познати, че като те поканят на гости се предполага да занесеш храна и пиене, да участваш в готвенето и слагането на масата, както и да помогнеш с почистването преди да си тръгнеш. Традиции си имат хората. Така че, аз усърдно заразтребвах масата и внимателно занаблюдавах домакина, да видя как ще измие мазните тави и чинии на суперелегантната си мивка от хром-никелова стомана без смесителна батерия. Че има някакъв чалъм - предполагах, но че е толкова просто - не допусках. Ами, хич не ги и миеш. За пушваш мивката, пълниш я с гореща и малко студена вода, пускаш съдовете вътре, поливаш ги с течен препарат за миене на чинии, после ги поизтъркваш с една четка с дълга дръжка (може и само да ги поразбъркаш), вадиш чиниите с два пръста (водата е горещичка, все пак) и ги избърсваш с кърпа. Това последното се падна на мен и колкото и да се старах, все ме глождеше усещането, че доста Веро остана по чиниите. Накрая моята балканска природа надделя и колкото и грубо да прозвуча, попитах любезните домакини, не е ли по-хигиенично съдовете да се изплакват. Те никак даже не се обидиха, а само поучително ми посочиха надписа на етикета на пластмасовата бутилка:
"БИОЛОГИЧНОРАЗГРАЖДАЩ СЕ" и на долния ред:
"АНТИБАКТЕРИАЛЕН".

Толкова било просто! Накисваш всичко в антибактериална среда, която мигновено убива микробите, после поизбърсваш с кърпа труповете им, остатъците от храна и препарат за миене и готово! Даже ако на следващата вечеря още усещаш вкуса на верото от чинията , знаеш че не е вредно. То си се разгражда биологично. Чак им се чудя на докторите в нашата малка изостанала държавица, колко са неосведомени. Дъщеря ми като изпи верото в къщи , те чак линейка пратиха да ни закара в болницата, промивки на стомаха й правиха, в едни дебели книги четоха, а то не само че не било вредно, ами даже може и полезно да е - антибактериално. Пък верото и тук е същото като в България. Аз съм професионалист в тази сфера . И консистенцията му е същата, и цветът и ароматът. Даже етикета и производителя са същите. Само отгоре е мацнато едно надписче "Biodegradable". Е, на това му викам аз маркетинг.

Добре. Разбра се вече, че няма чалъм . Хората просто не си плакнат чиниите. Аз, обаче, съм твърдоглава назадничава източноевропейка и не ги възприемам много лесно тия новости в храненето.Че няма чубрица се примирих, но да си подправям храната с веро няма да стане. Искам смесителна батерия! Няма да мия чинии без топла вода! Съпругът ми е човек търпелив и умее да устоява на всякакви женски прищевки и превземки, но като свършиха чистите чинии и се хранихме два дни направо от тенджерата с лъжички за кафе, защото и вилиците не бяха безброй, се пречупи - купи смесителна батерия. Новичка, лъскава, хромирана и ... непригодна. Тръбите в стената бяха изведени твърде ниско и твърде далеч една от друга. Известно време си я пазих и си я гледах с умиление, но накрая трябваше да я върна в магазина. След дълго обикаляне по шопинг центрове, случайно в китайската барачка "За един долар" намерихме това, което ни трябваше - набор от пластмасови и гумени тръбички (кой знае защо струваха 20 долара), които побългарени с порядъчно количество тиксо, тел, силикон и ламаринки, озарени от неочаквано избликналия артистичен заряд у моя благоверен съпруг и скрепени с традиционните в такива случаи заклинания, споменаващи майките на всички китайци, англичани и няколко неодушевени предмета, се превърнаха в нещо, което мога да нарека само със станалата напоследък модерна сред артистичните среди дума - инсталация. Нелепо, грозно, чудовищно,обемисто, неудобно за употреба, с неясно на пръв поглед предназначение, но - функциониращо. Чудото стана - открихме топлата вода!

И както винаги става , когато си мислиш, че си разчепкал някоя загадка на природата, тя те връхлита изневиделица с нещо още по-необяснимо. В един градски парк в Окланд ( ако някой не вярва, да иде да види - на Лонг Бийч, точно до електрическото влакче. Самолетният билет от България е около 3000лв., от други точки на света - по-малко) в една иначе съвременна и поддържана обществена тоалетна има две мивки с по едно кранче - от едното тече студена вода, а от другото - гореща. Е, как се предполага там да си измиеш ръцете, още не съм разбрала.

Bella