сряда, 2 юли 2003 г.

Изгревът

- Хайде, ставай, моето момче! Пет без десет е, ставай, че ще го изтървем!

Разбрали сме се с още няколко човека за тази сутрин да се изкачим малко над Софийското поле и да гледаме изгрева на слънцето. Големият ми син (хм, голям, на шест и половина) прояви желание да се включи и той в групата, та няма как - ще се става. (Като се прибрахме към седем и половина, видях, че си е оправил и леглото, докато аз съм правил сандвичи и кафе - в 5 часа! Абсолютен фен!)

Тръгваме. Започнало е да се развиделява, но имаме достатъчно време. Приятелите вече ни чакат. Качват се и потегляме нагоре, към Горна баня, където Ицето твърди, че имало добра площадка за наблюдение. (Бил гледал оттам залези, ама ставало и за изгреви, хехе.)

Излизаме от Горна баня, караме още километър и половина и стигаме до набелязаното място. (Съгласете се, ако видите на иначе пусто място десет човека накуп в пет и половина сутринта ... И ако по същото време се задава и един Крайслер Саратога, същият цвят като на Пешо .. сигурно сме стигнали...) Ето го и Пешо, който си носи фотоапарат и ние го избъзикваме със светкавица ли смята да снима слънцето или без. (После се оказа се, че е направил много добри снимки, за разлика от моя опит за операторско майсторство с видео-камерата)

На изток вече съвсем се е развиделило, небето е чисто, с изключение на два самолета. За пътниците в тях слънцето вече е изгряло. Има и едно малко облаче, малко над хоризонта, което също е огряно от слънцето и ние с нетърпение очакваме кога лъчите му ще стигнат и до нас.

Всеки момент ... Иззад зъберите на Стара планина бавно се появява светлина. Викове "Ето го, ето го!". Слънцето изглежда странно и малко. В този момент над съседния връх се появява втора светлина.

Гледката е невероятна. Слънцето изгрява, но Луната е застанала пред него и ние виждаме само двата му края. Изгревът в София почти съвпада с максималната фаза на частичното слънчево затъмнение. "Гледай, гледай, моето момче, такова нещо не сме виждали". Всички наоколо стоят притихнали пред неземната гледка. Ха-ха, хванахте ли се?! Всички наоколо крещят от възторг, разбира се!

След малко слънцето вече цялото се е показало над планината (е, цялото - колкото не е закрито от Луната). Започва да се издига по-високо над хоризонта, а Луната започва да се изтегля и да разкрива все по-голяма част от слънчевия диск. Максималната фаза е отминала, слънцето става все по-ярко и вече е трудно да се гледа с просто око. Ние, разбира се, сме си запазили очилата от затъмнението през 1999 г., наблюдаваме с тях, правим импровизирани прожекции през бинокъл и т.н. още към един час, но това вече е наблюдение на затъмнението. Странният изгрев на 31 май 2003 година е приключил.

July