вторник, 30 септември 2003 г.

От кого е построен замъкът Уиндзор? (въпрос за 100 лв. към Ники Кънчев)

Не, този път моето варненско сърце не изтрая! Много пъти “Стани богат” ме е провокирало да седна да напиша как по-точно стоят нещата всъщност, но пусти мързел... Но не и този път, не!

Аз лично не го гледам това предаване може би от година вече, но семейството ме ползва като консултант по някои въпроси, най-вече свързани с точните науки. Този път въпросът беше лесен, нещо с отговор D. Торесовия проток... ммм... “Как се казва протокът между Австралия и Папуа-Нова Гвинея”, нещо подобно. Обаче дамата (Състезателят, демек) се позачуди, та Ники Кънчев (Водещият, демек) реши да и помогне с въпрос “извън конкурсната програма”, а именно

“На кого е кръстен град Варна?”

(явно дамата беше от Варна).. Сега пояснение – макар че половината от своя “дълъг и нелек живот” съм прекарал в София, аз съм си варналия, за разлика от всички останали т.е. жена ми и децата. И съответно реагирах светкавично на естествено насочените към мен погледи с “Глупости, на кого била кръстена Варна. Много ясно, че на никого” и продължих да си чета там каквото четях, а домочадието да следи развоя на събитията. Състезателят явно не знаеше правилния отговор и се отказа, но Водещият реши на изпроводяк да й помогне да си повиши общата култура, обявявайки че

“град Варна е кръстен на полския крал Владислав Варненчик”,

който дошъл да ни освобождава през 1444 г. от турско робство, но турците взели, че го убили него ...

Погледите, вперени в мен, недвусмислено ми даваха да разбера, че не само, че повече няма да бъда ползван за консултант по “Стани богат”, но и че е срамота, че варненци (и аз, и дамата) не знаят на кого е кръстен градът им. ПОБЕСНЯХ! Мозъкът ми реши, че няма нужда от толкова много оросяване, та ушите ми забучаха и пред очите ми причерня. Но само за малко - после ме напуши смях, като се сетих за една история, която Carlos разказваше - за смесената група туристи, с които разглеждал замъка Уиндзор. След края на разходката един американец възкликнал: “Много хубав замък, ама кралицата защо го е построила толкова близо до летището?”

P.S.
Към Ники Кънчев,
Полският крал Владислав III Ягело е убит през 1444 г. в прословутата битка край Варна, поради което ТОЙ е наречен Варненчик. Ако не вярваш иди в музея на Владислав във Варна, аз съм ходил там в първи клас. И си чети друг път само това, което ти пишат на екранчето, не импровизирай - да не се окаже, че Нике може и да е била богиня на победата в древна Елада, но Ники е бог на глупостта в съвременна България.

P.P.S.
На Ники Кънчев оставям също и отговора на въпроса защо английската кралица си е построила замъка толкова близо до летището.

July

Uniformis

Всяка нова учебна година намира начин да хвърли в смут изтерзаното родителското тяло. Кога нова програма, кога нови учебници, кога нов министър - тази година трънчето в петичката, бръмбарът в мравуняка, фитилът на бомбата са униформите. Поне в Русе. Какво се отразява в кривото огледало на една уж неутрална гледна точка? От една страна се зъби ученическият спомен на майките и татковците, че ръка за ръка с униформите вървяха и стригането, поренето на панталони, изобщо вкарването в калъп... От другата страна пък се мержелее отражението на бъдещо юпи, гордо с принадлежността си към дадена общност... Ами ако не е гордо!?

Но най-напред - Що е това униформа и има ли то почва у нас!?

В речника за чуждите думи пише, че думата униформа иде от латинското uniformis и ще рече еднакво облекло за войници, ученици или служащи. Разбирай – знак на отлика, знак за принадлежност към дадена група.

Едно време въпросът за ученическите униформи беше разрешен генерално – всички ученици от всички училища - с еднакви униформи, различни бяха само емблемите. Черни костюми и фуражки за момчетата, черни манти с бели якички и барети за момичетата. Но как да изглежда една такава унифицирана ученическа форма сега!?

Сега по принцип модата клони към унисекс – в този смисъл такава униформа би могъл да бъде гащиризонът. Но гащиризоните на момичетата ще трябва да бъдат изрязани в коремната област, за да се виждат пъпчетата на тийнейджърките – в последната година-две те ужасно държаха на това. Тогава вместо емблема на училището момичетата могат да носят пъпен пиърсинг с подходящ символ на учебното заведение – за техникума по дървообработване – сребърно ренденце, автотранспорта – карбураторче, селскостопанския “Образцов чифлик” – мотичка, и т.н. Момчетата пък трябва да носят обеца(и) със същите символи. Пиърсингът може да бъде заменен по решение на учителския съвет и настоятелството с татуировка на видно място.

Обувките – ролери, разбира се, като правим изключение за ЖП-то – ролкови кънки без гумички на колелцата и за автотранспорта – с резервна гума.
Като атрибут към тази униформа препоръчвам раничка от конопена тъкан с индийски орнаменти плюс вградена табакера с герба на училището.

Основен елемент от униформата е шапката – елемент, който в най-голяма степен дава възможност да бъде обозначена индивидуалността, отликата на всяко едно учебно заведение.
За дойчешуле шапката може да бъде висока фуражка или каска.
За химията – цилиндър във формата на обърната мензура или каскет-колба.
За Училищата “Христо Ботев” и “Васил Левски” – калпак с емблемата на пежо – на чела им левски знаци, в очите им пламА ПЛЕВЕН.
Шапките на математическата могат да бъдат борсалино във формата на хиперболичен параболоид или гугли, следващи линията на конформно изображение на параболоид в хилбертово пространство.
Училището за европейски езици ме затруднява – там всеки клас ще дърпа към характерните за изучавания език шапки – ушанки, испанки, наполеонки… компромисен вариант е лента за уши от синя прежда с извезани жълти звезди на Европейския съюз.

Корабния техникум са ясни – те направо се раждат с капитански фуражки или пиратски кърпи. Статистиката сочи обаче, че предпочитащите пиратската кърпа в последствие зарязват плаването и се реализират като сервитьори, таксиметрови шофьори или данъчни агенти.

Ако се дистанцираме от тази стара концепция за стандартна ученическа униформа плюс идентификационни елементи, фантазията може да се развихри още повече… може дори да се стигне до идеята възпитаниците на школите за манекени и фотомодели да ходят въобще без униформи - направо по бельо.

... В края на краищата, всяко училище е свободно само да решава – Ту би униформи или не би.


Като се уморих от тези глупости полека в главата ми изплува една мисъл - дали аджеба работата е в идентификация на детето с училищната общност или въпросът стои както с постоянно сменящите се учебници - едни хора пишат едни учебници, гушат едни хонорари, а ние се бъркаме и плащаме. Ситуацията е “униформена” – еднаква за всички такива ситуации – ти ще прокараш решението за униформите, аз ще ги ушия – а твоето не се губи... И ще ми навират в носа Итън и Кембридж...

Kamila