понеделник, 26 януари 2004 г.

Тапи

Аз съм тапата дето запушва живота ти.
Ти си тапата дето запушва живота ми.
Аз затапих смеха ти с ирония.
Ти затапваш ме на ината ми в бронята.
Ние затапихме любовта във бутилката на семейството.
Тирбушони май няма за такова злодейство.
На семейното ложе пружините сънени
как да вадят тези тапи задънени!?
Парафинът на навика запечатва статуквото
и цветята увяхват във стъклото си пукнато,
че кристалът уви не издържа на крясъци...
Нежността ни потъна в ежедневните пясъци,
във праха от вратите ни треснати,
във перата на птиците стреснати...
Аз съм твоята тапа, ти си моята тапа...
Отчуждение хладно в коридорите шляпа

И дано онова милото, дребното,
най-любимото, най-потребното,
непохватното и чаровното,
най-любимото и гальовното,
дето мре все във нас да се гуши
ах по-скоро дано да отпуши
туй което със теб сме задънили,
и затлачили, и запънали...
Да не дрънкаме повече – ето
за целувчица иде детето

bay Ilia