четвъртък, 1 април 2004 г.

The End

И настана вълшебство навънка.
Беше хем утро, хем залез бе.
Бе луната и пълна и тънка,
върху слънчево-звездно небе.

Едновременно пролет и есен -
и листя в злато и вишнев цвят...
Лудо хубаво някак измесен,
невъзможен в реалността свят...

Но магията бързо изтече.
Пак по старому всичко върви.
Не изричаш "Обичам те!" вече
и макар и на ти сме на Ви.

Хитър 5ър

Българийо

Българио, коя си ти по-точно?
Извършилата наш’те грехове,
напусната и то еднопосочно,
”тъгувана” след туй във стихове?

Или си другата, която всеки
открил е там, на някой континент,
по собствени неведоми пътеки
и в нея влюбил се от пръв момент?

А може би Българио си тази,
във вените до сетния ни час
и Бог така успява да те пази,
че бягайки от теб те носим в нас?

Омразна, безразлична ли, любима...
За избора си всеки е платил.
Която и да си – нали те има,
пък после... както Господ е решил.

Хитър 5ър

Да пукнат дано!

Ох, да пукнат дано, ама всички,
при това с характерния звук!
Щом на огъня сложа, самички
да подскачат със вкусното "Пук!".
Малки жълти зрънца царевични,
като патенца грозни сега,
бели, пухкави лебеди, лични
ще направя от вас на мига.
Че магьосник съм пуканков - печен!
И от феи завиждащи тук
ако някъде бъда отвлечен,
пуканки ще им пукам напук.
Мен от тях не ми трябва закрила,
но за царевичното зърно,
от една врабешка ескадрила,
че ще го изкълве до едно.

Хитър 5ър