tag:blogger.com,1999:blog-80275468091967632952024-02-08T04:59:58.348+02:00Why Bulgariaanything about Bulgaria and much, much more ...whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.comBlogger407125tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-3646386717653839062009-08-09T15:31:00.001+03:002009-08-09T15:37:53.426+03:00За нас ... отновоWhyBG.net е продължение на популярния някога whybulgaria.com, който вече не съществува. Ще се опитаме да го продължим 9 години след създаването му и около 5 години след спирането му. А оригиналния текст "За нас" изглеждаше <a href="http://web.archive.org/web/20040417121908/www.whybulgaria.com/whear.html">така</a>:<br /><br /><h3 align="center">A SPECIAL EDITION OF</h3> <h1 align="center">ANY GIVEN THURSDAY<br />Social Club</h1> <h2 align="center">КОИ СИ МИСЛИМ, ЧЕ СМЕ НИЕ</h2><br /><br /><p> Кои си мислим, че сме ние всъщност?</p> <p align="justify">Ами, група от 8 млади хора всъщност, 4 чифта мъжки и женски физиономии или 4 по 4 купонджийски настроени българи и българки (ама как звучи само като пичове и пички), които без да са го планирали, без да се познават взаимно и може би по ирония на съдбата създадоха своя собствена завера, наречена “кратко и ясно” <strong><em>Any Given Thursday Social Club</em></strong>.</p> <p align="justify">Социално място или чисто научно казано “клуб за запознанства”, който не се измерва с кръчма, пивница, крак-маг, вила или апартамент, а с простата идея група хора да се събират всеки четвъртък, за да купонясват (знаете ги онези три неща ядене, пиене и такси до вкъщи, а там, ако имаш сили...) и често да се радват и на децата си. Честно казано, клубът за запознанства е навсякъде, където добре прекараното време се превръща в адреналин и тестостерон едновременно (често под формата на Alka Selzer или витаминчета рано сутрин), които ни зареждат с положителна енергия до ... другия четвъртък, разбира се.</p> <p align="justify">Да се радват на децата си, звучи като тъпо американско неделно семейно парти с барбекю, Budweiser и балони, ама нейсе. Повече звучи, като да ти препускат с детски колела из хола, докато се чудиш коя подред ти е ракията, да ти пъхнат мачбокс-количка в 100-доларовото Jamo, да ти заврат дървен меч в салатката или да ти се дуелират с карамфилите пред “брачното отделение”.</p> <p>Обаче е радост и то голяма.</p> <p align="justify">Та, изплагиатствали от последния филм на Стоун и Пачино и от почитание към “техни величества” Buena Vista Social Club се стигна и до този клуб и този сайт като реално негово продължение, чиято цел или по-скоро плод на високоградусово хрумване е да бъде откритият форум за всички, които искат да кажат, да се похвалят на воля, споделят не под сурдинка или да му теглят една по повод на нашата мила татковина.</p> <p align="justify">Основното е, че ние МРАЗИМ комерсията, но ОБИЧАМЕ алтернативата, която по нашите земи често липсва. МРАЗИМ фолка и чалгата във всичките им форми, мразим тъпи млади хора, които се обличат като за бал с маски и удрят каръмлими и гюбеци или пълнят БИАД до дупка, но ОБИЧАМЕ до гроб онази другата музика – джаза, блуса, рока във всичките му измерения, кубинската и латиноамериканската традиция и всичко свързано със Сантана и Buena Vista. Звучи Ви като музикални екстремисти, може и така да се каже, но какво пък, поне сме честни, пък и ни ПИСНА от ф-ф-ф-ф-фолк звезди. МРАЗИМ коктейлите, но ОБИЧАМЕ буренца с твърди напитки. МРАЗИМ лешперите и връзкарите.</p> <p align="justify">Ние не сме отявлени патриоти, но не сме и политици и не си падаме по парадните фрази, особено когато са изречени в четиригодишен порядък, а сме просто група реалисти, които за добро или лошо са избрали да си останат тук, не само защото тук им е мястото. Имаме самочувствието, че сме професионалисти, всеки в професията си.</p> <p align="justify">За това и <strong><em>Why...</em>BULGARIA</strong>, колкото и помпозно да Ви звучи. В този сайт ще пишем за всичко което ни интересува, за всичко, което ни вълнува, за всичко, за което си струва и разбира се, ... когато имаме време.</p> <p align="justify">Ако имате желание да ни кажете колко сме велики (не че не си го знаем), да ни напсувате, че сме егоисти, интелектуалци или сноби, или тъпанари (не че не си го знаем), да ни разпнете или поне порицаете, че сме аматьорчета и това нещо, “живота, made in Bulgaria” не го разбираме, както го разбирате Вие (не че не си го знаем), просто едно голямо Welcome.</p> <p align="justify">Ще видите всичко, което сте написали - без цензура и вестникарски изрезки - защото това е мотото на клуба: всеки да приказва, колкото му се иска (даже и да досажда), независимо от това, дали другите го слушат. Важното е да си излеете душичката и да Ви е кеф, другото ....... му.</p> <p align="justify">Няма да ви кажем “елате Вие, за да не дойдем Ние”, а само покомпютърното: <strong>“Кликнете Вие, за да кликнем и Ние”</strong>.</p> <p align="justify">И не забравяйте, този сайт не преследва комерсиални цели. Правим си го за свое собствено удоволствие, от чиста проба фенлък, както биха казали някои южни съседи, а ако и на Вас Ви доставя удоволствие, едно голямо ЕВАЛЛА! </p><p> <strong>Неведоми са пътищата господни, може и да успеем!!!</strong> </p>Any Given Thursday Social Club<br />-----------------------------------<br />В онези изпълнени с ентусиазъм времена, когато сайтът спря, той беше вече станал популярен и сред колегите и пишещите братя и обект на някои, бих казал, доста добронамерени коментари:<br /><br /><span style="font-size:78%;"><a href="http://web.archive.org/web/20040417121908/http://www.capital.bg/show/index.php?broi=2003-45&page=l32-45-1"><h2>В-к "КАПИТАЛ" : От Графомания.org към Литература.com</h2></a></span> <p> ... сайтове, които публикуват любителски произведения ... http://whybulgaria.com (малък и изключително качествен) ... </p> <span style="font-size:78%;"><a href="http://web.archive.org/web/20040417121908/http://www.cnsys.bg/files.html?prj=32764"><h2>В-к "ТРУД" : Езикът на новото време</h2></a></span> <p> В интернет страницата www.whybulgaria.com е публикувана една доста странна на пръв поглед обява: "Търсим преводачи от български на български език. Единственото необходимо условие, за да кандидатствате, е да преведете следния текст:<br />..." </p> <span style="font-size:78%;"><a href="http://web.archive.org/web/20040417121908/http://www.news.pari.bg/cgi-pari/pari.news.cgi?WIN,2002,187,4,22-6"><h2>В-к "ПАРИ" : Интересни адреси</h2></a></span> <p> Защо България? А защо не - питат авторите на онлайн изданието, в което всеки е поканен да сподели вижданията си, да публикува стих или дори мнение за нашумял филм или събитие. Сайтът освен със стилен дизайн привлича и с уникални текстове, забавни и сериозни - наистина една добра идея. </p> <!--a href="http://www.egoist.bg/articles/e52/whybg/whybg.html"><h2>Сп. "Егоист" : Аз Съм Българче</h2></a--> <span style="font-size:78%;"><a href="http://web.archive.org/web/20040417121908/http://www.egoist.bg/forums/archives.php?id=315"><h2>Сп. "Егоист" : Аз Съм Българче</h2></a></span> <p>Те са останали в България по своя воля, твърдят, че са доволни от живота си тук и пишат за това на страницата си в интернет. Ако си мислиш, че са смъртни врагове на "преуспелите българи" в чужбина, трябва да знаеш, че си правят с тях срещи на класа в някой irc-канал. Те са Any Given Thursday Social Club и наистина се събират всеки четвъртък ... </p> <span style="font-size:78%;"><a href="http://web.archive.org/web/20040417121908/http://bpm.egoist.bg/ezine/cyber/cyber0048.htm"><h2>*bpm : e-stories</h2></a></span> <p>[идентификация: whybulgaria: 30-и-нещо годишни success story-та; професионалисти, които настояват домашния им адрес да бъде България; ако някой се наеме да ги цензурира, ще се наложи да разговарят предимно с предлози и спомагателни глаголи; единствена сериозна опция за емиграция - Куба...] </p>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-9523215981002372932004-04-01T13:12:00.000+03:002009-08-29T13:12:54.088+03:00The EndИ настана вълшебство навънка.<br />Беше хем утро, хем залез бе.<br />Бе луната и пълна и тънка,<br />върху слънчево-звездно небе.<br /><br /> Едновременно пролет и есен -<br />и листя в злато и вишнев цвят...<br />Лудо хубаво някак измесен,<br />невъзможен в реалността свят...<br /><br /> Но магията бързо изтече.<br />Пак по старому всичко върви.<br />Не изричаш "Обичам те!" вече<br />и макар и на ти сме на Ви. <br /><br /><div style="text-align: right;">Хитър 5ър</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-51713562858165920782004-04-01T13:11:00.000+03:002009-08-29T13:12:03.343+03:00БългарийоБългарио, коя си ти по-точно?<br />Извършилата наш’те грехове,<br />напусната и то еднопосочно,<br />”тъгувана” след туй във стихове?<br /><br /> Или си другата, която всеки<br />открил е там, на някой континент,<br />по собствени неведоми пътеки<br />и в нея влюбил се от пръв момент?<br /><br /> А може би Българио си тази,<br />във вените до сетния ни час<br />и Бог така успява да те пази,<br />че бягайки от теб те носим в нас?<br /><br /> Омразна, безразлична ли, любима...<br />За избора си всеки е платил.<br />Която и да си – нали те има,<br />пък после... както Господ е решил. <br /><br /><div style="text-align: right;">Хитър 5ър</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-80440435323463377132004-04-01T13:10:00.000+03:002009-08-29T13:11:14.643+03:00Да пукнат дано!Ох, да пукнат дано, ама всички,<br />при това с характерния звук!<br />Щом на огъня сложа, самички<br />да подскачат със вкусното "Пук!".<br />Малки жълти зрънца царевични,<br />като патенца грозни сега,<br />бели, пухкави лебеди, лични<br />ще направя от вас на мига.<br />Че магьосник съм пуканков - печен!<br />И от феи завиждащи тук<br />ако някъде бъда отвлечен,<br />пуканки ще им пукам напук.<br />Мен от тях не ми трябва закрила,<br />но за царевичното зърно,<br />от една врабешка ескадрила,<br />че ще го изкълве до едно. <br /><br /><div style="text-align: right;">Хитър 5ър</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-84057816865793823602004-03-30T19:55:00.000+03:002009-08-09T19:56:41.931+03:00Командировка (наръчник за жени). І част - подготовка<b>Когато ви съобщят</b>, че ви изпращат в командировка, се опитайте да запазите самообладание. В никакъв случай не използвайте изрази като “Yes!”, “Йепиии!”, “Ей, най-накрая ще живна и аз!”. Опитайте се да не се хвърлите радостно на врата на шефа си, след като ви съобщи, че продължителността на командировката е 5-8 дни.<br /><br /> <b>У дома</b> съобщете новината с прискърбие, погалвайки половинката по вратлето, с думите “Винаги мен ще прецакат с дълга командировка!”, “Как мразя командировките, всичките тези хотели, пътувания, куфари, гадни провинциални градчета....”, “Много ще ми липсваш!”, “Кой ще ме гушка вечер....” Тук си придайте печален израз и непременно скрийте усмивката и дяволития блясък в очите.<br /><br /> <b>Подготовката</b> се прави задължително при заключени врати, по възможност когато го няма любимият. Изваждате няколко комплекта от най-секси бельото и ги мушвате на дъното на куфара. В никакъв случай не вземайте любимото му бельо, дори го оставете на по-видно място в шкафа, за да не се усъмни. Любимият му комплект рогца и опашка също. Презервативите се купуват на място, защото винаги има риск половинката да хвърли някой небрежен поглед в куфара ви и да открие издутите му тайници.<br />Козметичните процедури се правят задължително при козметичката в, поради 2 причини. Ако любимият види с какво усърдие се подготвяте за пътуването, съмнението ще се събуди. Доверете се все пак на професионалист, за да избегнете риска да заприличате на петниста хиена от твъда кола маска или набързо поставена маска за лице и това да провали всичките 5 ловни дни. В никакъв случай не променяйте цвета на косата си, не си правете различна от обичайната ви прическа, твърде ярък маникюр и всичко, което би издало подготовката за лов. Не забравяйте: Прискърбие и тъжен поглед! Ако можете да придобиете и леко съсипан вид, ще се справите чудесно.<br /><br /> <b>Заминаването</b> е особено важен момент. Правете се, че работите изключително усърдно ден-два преди пътуването. Представете си, че се опитвате да отметнете работата за месец напред. Да, ясно, че не е възможно, нито пък е притрябвало на някой, но това е допълнителен елемент към подготовката. Колежките не бива да разбират, че едва ви сдържа на едно място. Завистници не са нужни точно сега, кой ги знае каква беля могат да ви направят и да провалят мечтаната командировка. Прискърбие и свеждане на всички евентуални рискове до минимум! Внимавайте да не изпадате в мечтания, похотливи мисли, усмивки без повод, облизване на устни и странни звуци от рода на “Мдаааа....” и ”Хм.....” . У дома сгответе на половинката любими манджи за 1 седмица напред, заредете му чисти и изгладени дрехи, вечерта преди тръгването отделете специално внимание на вечерята, романтиката, секса и т.н. В никакъв случай не отваряйте дума за пътуването, не гледайте нервно към часовника и не питайте “Стана ли вече време за лягане?”. Когато половинката ви изпраща, метнете се драматично на врата му и повторете няколко пъти колко ще ви липсва, попрегръщайте го до задушване /като започне да посинява, пуснете/, нацелувайте го и се качете в превозното средство, което ще ви откара до ловната зона. Приятен път. Така да се каже: Започва се!<br /><br /><div style="text-align: right;">AIDA</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-10862454219923785342004-03-30T13:06:00.000+03:002009-08-29T13:07:39.239+03:00Обичам те!Аз съм всички онези безброй молекули,<br />дето вдишваш полекичка с крехки гърди.<br />Аз във всеки миг там, покрай тебе съм. Чу ли?<br />Твоят въздух насъщен - и днес и преди.<br /><br /> Дишай, моля те! Дишай ме - няма да свърша.<br />Не угасвай свещице, не си с похлупак.<br />Зная, няма сълзите ти как да избърша,<br />но "Обичам те!" мога и казвам ти пак.<br /><br /><div style="text-align: right;">Хитър 5ър</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-5660775841511075102004-03-17T18:11:00.000+02:002009-08-18T18:11:49.325+03:00Сванеке, Борнхолм, ДанияЕдин дядка с бастун, преметнат през ръката, кротко пали луличката си оттатък блесналата улица с тесни-тесни, покрити с червени тухли тротоарчета. Денят е ... абе пей сърце, ей такъв е денят - полят със слънце и завит с невиждано синьо... Местните от острова казаха - Дойдохте от юг и донесохте слънце... Щото вчера по целия път от Копенхаген до шведското пристанище, дето не му запомних името, и после с ферибота до самия Борнхолм, а след това и цялата нощ валя упорит студен ситнеж... Толкова на север никога не съм бил, обаче дебелият пуловер и шапката с топли уши си правят компания в гардероба на хотела. Балтика, братче...<br /><br />Кимам на дядката. И той ми кима с безизразно лице. Не виждам очите му под неопределената шапка, но усещам погледа му. Бас държа - син поглед. Отминавам надолу. В края на уличката между шпалир от прозорчета без пердета или щори се клатушкат мачти, парче море зеленее весело като знаме.<br /><br />Тези прозорчета ме разбиват. Още първата вечер, като обикаляхме селските кръчми, свикналата ми да се крие зад завеси, щори и решетки душа се стресна от откровеността на тези открити прозорчета, зад които невъзмутимо си тече нормалният бит. Но тук казват - срамно е за тези, които надничат отвън, а не за тези, които са вътре...<br /><br />Вървиш край живота на хората, а между теб и тях – само цветя и всевъзможни свещници, статуетки, красиви дреболийчици... Датчаните имат глагол “уютвам се”. Домовете им са пълни с разни нещица, които обаче не са кичозни прахосъбирачки, а наистина създават уют.<br /><br />Обръщам се - дядката се усмихва. Бастунът е още в ръката му. В другата дими луличката. За фон му служи стената на традиционна къщурка - охрена, с диагонал от черна греда, а отгоре като в декор - сламен покрив. Но това не е от немотия. Сламата е пресована, тъмна и гладка, като огромна самотна керемида. После видях, че в предградията на Копенхаген домовете на средната класа са покрити със същия материал.<br /><br />И другите къщи наоколо са като извадени от “Хензел и Гретел”. Няма как - целият остров е туристическа атракция и каквито и да е архитектурни промени са забранени директно от правителството още в средата на миналия век. Не че нетуристическите селища са мръсни и грозни - маниерът на строителство и старите материали с векове са доказвали пригодността си за тукашния климат - защо трябва да се търси под вола теле. И всичко е боядисано, стегнато... Имам чувството, че тук въобще няма прах...<br /><br />Разказаха ни, миналата година някаква американска туристка като видяла селцето, плеснала с ръце, та ахнала - Ми то тука като в Дисниленд, а мъжът й с досада изпъшкал - Не виждаш ли, това Е Дисниленд.<br /><br />Ами американци! Кво да ги правиш - все се плъзгат по повърхността като хокеисти и току се подпрат на стика на дебелото си самочувствие. Майната им - нищо няма да разберат ни от Сванеке, ни от Борнхолм, ни от Дания... че и от останалия свят.<br /><br />Пък ние, славянските души - по двечки от България, Македония, Хърватска, Сърбия, Черна Гора и Словения - още първата вечер се сдушихме с местните и открихме каквото трябва - кръчма с казан за бира! Край! Завинаги ще ми липсва тази невероятна, несравнима, прясна, мътна и парцалива датска бира!<br /><br />Докато поливахме херингата със сладката прясна течност, се почна - балканска политика, балкански вицове и балкански смях до Бога... по едно време тренерът на семинара, шотландец, ме пита - Вие на какъв език си говорите!? - Всеки на собствения си, отговарям. Той зяпва - Ако събера на една маса англичанин, ирландец, уелсец и шотландец и всеки заговори на езика си - никой никого няма да разбере.<br /><br />Ден преди да напуснем този балтийски рай признавам на местния координатор на семинара, че искам да живея в Дания. Тя помисли, че съм пиян - с моята южна кръв щял съм да пукна от скука... Не се захванах да обяснявам, че колкото съм се налудял за 40 години - стига ми, че ми се плаче за прозорец без перде, за боядисани бордюри, за глагол като “уютвам се”, за тишината на мъглата...<br /><br />Бе сега като го пиша това - май наистина съм се бил понапил. Както и да е, когато си разменихме усмивки с оня дядка с луличката още не ги знаех тия работи и все пак вече бях благодарен на дядо Боже и Балтик Медия Център, че ме доведоха в Сванеке, на остров Борнхолм сред балтийското море и ме открехнаха какво е това херинга в датски сос.<br /><br /><div style="text-align: right;">Kamila</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-87369066726012344012004-01-26T13:07:00.000+02:002009-08-29T13:08:25.985+03:00ТапиАз съм тапата дето запушва живота ти.<br />Ти си тапата дето запушва живота ми.<br />Аз затапих смеха ти с ирония.<br />Ти затапваш ме на ината ми в бронята.<br />Ние затапихме любовта във бутилката на семейството.<br />Тирбушони май няма за такова злодейство.<br />На семейното ложе пружините сънени<br />как да вадят тези тапи задънени!?<br />Парафинът на навика запечатва статуквото<br />и цветята увяхват във стъклото си пукнато,<br />че кристалът уви не издържа на крясъци...<br />Нежността ни потъна в ежедневните пясъци,<br />във праха от вратите ни треснати,<br />във перата на птиците стреснати...<br />Аз съм твоята тапа, ти си моята тапа...<br />Отчуждение хладно в коридорите шляпа<br /><br />И дано онова милото, дребното,<br />най-любимото, най-потребното,<br />непохватното и чаровното,<br />най-любимото и гальовното,<br />дето мре все във нас да се гуши<br />ах по-скоро дано да отпуши<br />туй което със теб сме задънили,<br />и затлачили, и запънали...<br />Да не дрънкаме повече – ето<br />за целувчица иде детето<br /><br /><div style="text-align: right;">bay Ilia</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-75959660713571304482003-12-23T18:10:00.000+02:002009-08-18T18:10:52.449+03:00Весела Коледа! С фауната на Нова ЗеландияНовата Зеландия имала умерен климат. Как не!Нищо не е умерено в тая държава. Като завали няма мярка - вали стръвно, вали неистово, като из ведро, като от небесна цистерна, като на провала, като за последно, или просто кротко си вали и не се сеща да спре по няколко седмици. Като запече пък, направо се забравя - изсушава и изгаря всичко за минути, обезводнява блата и езера и обезтревява поляни и морави, прави слънчевата ни веранда негодна за обитаване, принуждава ни да ходим постоянно облечени и омазани с разни слънцезащитни мазнотии и даже котката ни получи слънчево изгаряне на ушите, та сега и тя ходи омазана и тъжна в жегата.<br /><br />Като решат новозеландците да доказват на света (или на себе си) колко са напредничави и как са преодолели старите консервативни английски синдроми пак изтървават мярката - Проституцията вече е законна и вертепите си плащат данъците като всички други данъкоплатци, а за Коледа е забранено децата да седят на коляното на дядо Коледа , защото това унижавало децата и било намек за педофилия (не си спомням вече дали разказвах за дебатите дали депутатките имат право да си кърмят бебетата в парламентарната зала). За консерватизма, пък, няма какво да коментирам. Само ще спомена (пак) че в двадесет и първи век нямат смесителни батерии на мивките, не кусват маслини, половината си живот прекарват в гледане на някаква безнадеждно смахната игра като крикет, например, в която седем дни по осем часа някакви хора се размотават насам-натам и накрая пак не се разбира кой е победил в тази, така наречена среща (изобщо няма да коментирам другата им още по-любима игра - голфа).<br /><br />Другата крайност - птиците. И аз като повечето хора ги асоциирах с нещо приятно - птича песен, ромон на поточе, предвестници на пролетта и други лигави сантименталности. Обаче тук нещата изглеждат различно. Вероятно Хичкок е бил в Нова Зеландия като му е хрумнала идеята за филма “Птиците”.То не е просто напаст, то е Божие наказание.<br /><br />Като живеехме в Уоркуърт имахме в двора на къщата едно симпатично дръвче – Кофай (или Ковхай или Кауай или както там му викат - има поне още осем вида произнасяне на въпросната дума) - много важно в новозеландската култура, почти сакрално, предвестник на пролетта, маорски символ и прочие и прочие. Аз си го харесвах дръвчето - нищо особено, цъфти в ярко жълто. Обаче! Друг любим новозеландски символ - иначе симпатично изглеждащата и неголяма птичка Туи много си пада по цъфтящия Кофай (или Кауай или каквото е там) и има ненарушима традиция да провежда любовните си похождения и песнопения!!! по изгрев слънце на или в близост до въпросното дръвче. Новозеландците така се умиляват от тази гледка, че масово си садят Кофаи по дворовете, белким се засели някое семейство Туи наоколо. Моя изтерзана милост, обаче, още на първата сутрин в далечната, непозната, екзотична страна се събудих с твърдото убеждение, че мъжът ми трябва напълно да се е смахнал, за да наеме къща , разположена между железарийска и дърводелска работилница, започващи да работят още преди изгрев слънце с неистово дрънчене, скърцане, чукане, тракане, скрибуцане,пищене и мърморене в паузите. Когато на закуска споделих спонтанното си неодобрение на местоположението ни, ми бе разяснено, че това което чувам рано сутрин е просто сватбената песен на Туито.<br /><br />Тлъстият Новозеландски гълъб, за който вече съм разказвала, че се има за дребна птичка и небрежно каца по тънките вейки на дръвчетата, като ги превива до земи има още по-отвратителна и механично звучаща "песен". Така, след като дръвчето прецъфтя Туиото се запиля някъде и ние се преместихме, като един от най-важните ми критерии като си избирахме къща беше да има душ в банята и да няма Кофай в двора. Е, сегашната ни къща няма Кофай и не чуваме Туитата често, но в двора на съседната къща има някакво вековно изглеждащо дърво, което е дом за стотици птичи семейства, които на разсъмване споделят на висок глас впечатленията си от отиващата си нощ. Какафонията е невероятна. Особено противна е някаква безобидно изглеждаща кафява птичка, която пронизително стърже, хрипти , хърка и като че ли се дави , киха и кашля, като при това успява едновременно и да се провиква самодоволно и пищящо, нещо като "Видяхте ли сега, какво изпях, а!?" Обикновено млъква, след като се увери, че никой вече не спи. При многобройните ми оплаквания пред съседи и приятели новозеландци, те самоотбранително ми обясниха, че тази птичка не е тукашна. Индийска била и мигрирала съвсем наскоро. Аз пък си мислех, че тя ще да е главната причина за високия процент самоубийства в страната.<br /><br />Ако речеш да си отглеждаш домати в градината цели рояци от птички ще ги изкълват безпощадно още на розовия им стадий. Всички лозя и овощни градини тук са покрити с мрежи против птици. Скъпичко е , но е единственият начин да отглеждаш нещо на открито.Ако купиш на дъщеря си зайче за домашен любимец, още на втория ден хищна птица ще го убие по кървав и отвратителен начин, който ще остави незаличима травма не само в нейната душа, но и в твоята.Ако ще всеки ден да си пребоядисваш верандата, тя пак ще е нацвъкана от птици, освен ако нямаш ламаринен бухал на покрива (това е само според приказките на кивитата, още не сме пробвали дали върши работа). Ако пък, покривът ти е ламаринен (само 1% от покривите не са) непременно ще се намери птичка, дето я мързи да лети и много обича да щъпурка шумно и непрестанно точно по твоя покрив.( за това спасението пак е само ламаринен бухал)<br /><br />Добре, оставям настрана проблема с птиците. Хората си ги харесват, имат си клубове за наблюдения на птици, за любители на птичи песни?!, слагат си специални хранилки и къпални за птички по градините, за да ги привличат, изобщо - обичат си ги и толкова. Аз сама съм си крива, че не съм музикална.<br /><br />Да отидем по-натам , към проблема с насекомите. Ясно е, че за да има толкова много птици явно има и много храна за тях. Има! Има милиони паяци само в нашата къща. Не се наемам да изчислявам колко прави умножено по няколко милиона къщи. Има хлебарки - тукашни, австралийски, южноафрикански , китайски и индийски. Едните летят, не си спомням кои точно бяха, но обикновено точно с тях се сражаваме в детската стая. Някой ни беше излъгал, че в Нова Зеландия нямало комари. Е, това е откровена лъжа - има си комари и то много. При тая влага и треволяци наоколо, направо си е развъдник на комари. Истина е , обаче, че те не са големият ни проблем. Както казва една приятелка (след като ходи по доктори и й биха инжекции пеницилин) вече обичаме комарите, те са наши приятели - големи са , можеш да ги видиш, да ги убиеш, да ги прогониш с разни миризми, пушилки, мрежи и прочие, пък и да те ухапят, ще те посърби няколко дена, седмици, месец, пък ще ти мине. Истинската напаст са така наречените Пясъчни мушици - микроскопични, почти невидими, живеят навсякъде и целогодишно, особено са разпространени по плажовете и в нашата градина. Като нашественици от друг континент ние нямаме имунитет срещу тяхната отрова и първите няколко ухапвания са с много тежки последици - не само подуване, сърбежи, болки, рани, но дори отравяния, алергични пристъпи и прочие (затова приятелката ми беше на антибиотици). След първата-втората година имунната система започва да се справя по-добре и ухапванията вече са само болезнени, непоносимо сърбящи, подути и отвратително изглеждащи за по месец-два, но не са опасни.<br /><br />За любимеца на новозеландците Уета, просто не ми се разказва. Като го срещнах за първи път на улицата в центъра на Уоркуърт почти изпищях от ужас и никога повече не се осмелих да се доближа до това място. Никой в къщи не повярва на покъртителния ми разказ, помислиха, че окончателно съм изперкала от преумора, носталгия, културен шок и разни други имигрантски феномени. По-късно дъщеря ми имаше тема за изучаване в училище и донесе разни снимки и други учебни материали. Не ми се затъва в подробности, но най-общо това е нещо като праисторически скакалец с огромни размери (според учебника достига до 14 см) и отвратителна , отвратително огромна глава със зъбати челюсти, изпъкнали очи - изобщо, хубавец. Уникален. Новозеландски. Не напада хора. Смята се за безобиден.<br /><br />Когато за първи път видях в Нова Зеландия змия ,само на метър от къпещите се в реката деца ,не повярвах на очите си. Само си повтарях: “Не може да бъде! В тази страна няма змии. Това е остров , няма откъде да дойдат. Сигурно ми се привижда.” Е, оказа се, че били водни, не са отровни и затова не се броят, така че, в Нова Зеландия змии няма. Не бойте се деца.<br /><br />И за финал на това антиутопично писание - даже Коледата в тази страна е изчанчена. По коледните картички бъка от разни коледни символи като джапанки, цъфнали дървета, барбекюта, плажове, риби, цветя (усетихте ли вече празничната атмосфера?)<br /><br />ДядоКоледовците и Снежанките се разхождат по къси гащи и бански костюми и само в по-официалните си варианти - с джапанки, а иначе обикновено са боси.<br />Традиционно на Коледа се ходи на палатки или поне на целодневен плаж с барбекю на брега на морето, за да се даде възможност на Пясъчните мушици хубаво да се насмучат с човешка кръв. Да разберат и те от празника, де.<br />Традиционните Коледни подаръци са плажни чадъри, рибарски пръчки, сърфове, слънцезащитна козметика , пролетни цветя.<br /><br />И така, Весела Ви Коледа и Нова Година! Най-добри пожелания за здраве и късмет! И не ни мислете!<br /><br />Все по-успешно оцеляващa в приятелска, доброжелателна и неопасна Нова Зеландия:<br /><br /><div style="text-align: right;">Bella</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-11795024431913301152003-10-07T12:22:00.000+03:002009-08-29T12:23:26.235+03:00Светлина в тунелаЧовек и добре да живее, умира. Това не съм го измислил аз. Как точно става тая работа, един Господ знае... и архангел Михаил, де.<br /><br />Разравят, че в последния миг целият живот минавал пред очите ти като на филмова лента... (Б-р-р, ега ти кошмара). И още разправят за белия тунел и светлината в края му, която мами, мами... Чунким тая светлина в тунела не ни се привижда през целия живот като един хоризонт, дето все тичаш към него, пък той все ти бяга. Мислил съм си - може пък накрая наистина да я вижда човек тая светлина, нещо като премия, джакпот на живота. И така излезе, мамка му стара! От къде зная ли? Абе, може и да ми се смеете, обаче един път умрях. И ако вземете да ме питате като как е станала тая работа, срам не срам, ще ви кажа.<br /><br />Имам, значи, един комшия - голям зевзек и майтапчия. Пък жена му - урсуз за две Екатерини Михайлови. Направо му изпива мозъка. И на човека му дошло до гуша и решил да я вразуми както той си знае. След поредния скандал да вземе да отиде в мазето, ама три пъти й казал къде отива, долу направил една постановка, че уж се беси - нали се сещате - вързал се под мишниците и виси като на тиранти, пък примката на врата - само за заблуда, пълен камуфлаж, като един каскадьор направо. И като се минало достатъчно време, чул цербера да шляпа с чехли към семейното консервохранилище, ритнал столчето и се направил на обесен. И оная като писнала, ревове, крясъци, шаш и паника, бедна ви е фантазията! Пък аз таман се прибирам от работа и чувам, че в мазето някой се изхитрява хем да хлипа, хем да вие, хем да кълне като циганска тъща. Хукнах по мръсните стълби надолу да видя какво става... и видях каквото видях! Грабнах го оня шемет през краката, вдигнах го и викам на оная патка - Бягай ма! Бягай да викаш полиция, бърза помощ, поп и каквото ти дойде на ум, и крокодилът хукна та се не видя. Пък аз останах като на оня филм с хармониката - стискам, пъшкам и се моля да устискам... и както ми треперят мартинките, взех че... Ох, дяволът ме накара, знам си, ама ракията му на тоя комшия е като елексир... и го стиснах малоумника с едната ръка, с другата се пресегнах към рафта и хоп една бутилка в джоба... а той като ревна отгоре, остави ракията на място, бе тъпан... сърцето ми се обърна, прескочи на алф такт - и умрях!<br /><br />Сега защо пак съм жив, ли!? Ами после възкръснах - таман на време, мене ако питате - вече ме били курдисали за разфасоване на масата в моргата, една студентка пипнала където не й е работата – и аз айде обратно...<br /><br />Ама за друго говорех - за светлината в края на тунела.<br /><br />Значи, като умрях, първо вървях по един сив път... някои разправят, че душите на християните минавали в отвъдното по пътя на Исус към Голгота. Може, аз не съм ходил по тез краища, ходил съм само в Съветския Съюз, но то не се брои, защото Съветски Съюз вече нали няма. Та накрая на оня сив път, вам лъжа - мене истина, два тунела! И в двата тунела - светлини!<br /><br />Мен са ме учили преди да действам да помисля, и ей на - цял живот мислих и тъкмо щях вече да започна да действам - взех, че умрях. И докато си мисля там пред двата тунела - хоп насреща ми един ангел. Беличък, русичък, бузки, крилца, къдрици - картинка. И картинката ми вика:<br /><br />- Хайде, човече, ела в левия тунел. Той води в рая. А на тебе там ти е мястото, защото си праведен.<br /><br />- Не съм много праведен - викам аз като един дядо Матейко - ама, щом казвате... Вие по знаете...- и докато мрънкам така, хоп - пръкна се и един дявол - черен, ухилен, печен, със златен зъб, и вика:<br /><br />- Щом сам се чувстваш грешен, човече, значи си самоосъзнат, ела в десния тунел!<br /><br />- Моля ви, конкуренцията си е конкуренция, - вика ангелът на дявола, - обаче правилата са си правила - аз дойдох първи, значи редно е първи да си направя офертата. Хайде, човече, заповядайте, пуснете смъртния акт в ей тази урна...<br /><br />-Опа! - вика дяволът. - Тука, приятелче, е ничие пространство и има Свобода! Внушенията - в църквата, нали така. Долу колкото сте му мътили главата – толкова - сега човекът сам ще решава. Сега, ако реши, актчето ще го пусне в моята урничка. Давай, човече, да не ти пука! При мен е купонът, в рая е пълна скука!<br /><br />- Моля ви! Моля ви! - изчерви се ангелът! - Ами че това си е реклама, долнопробна римувана реклама.<br /><br />-Тихо, човекът решава!<br /><br />- Но аз имам право на реплика! - чурулика обидено ангелът.<br /><br />- После аз взимам дуплика и се връщаме на старото място. - контрира го дяволът. - Така че, трай си!<br /><br />- То когато на един дявол му липсват първите седем хилядолетия - нацупи се ангелът.<br /><br />- Ха! Ами когато за управлението на Вселената предендират чистофайници и облизани типчета, дето се правят, че не виждат лайната...- изплю се презрително дяволът.<br /><br />- Циник и грубиян! - жално пропя ангелът.<br /><br />- Утопист и педераст! - изхили се дяволът... и продължиха все по-настървено, а за мен забравиха въобще. Аз се повъртях, окашлях се, пък си навих смърния акт на тръбичка, обърнах се и поех полека лека обратно по сивия път, по сивия път, та до моргата. И както вече ви казах - таман на време.<br /><br />Сега живея втори живот.<br />Ама, знаете ли - и той като първия.<br /><br /><div style="text-align: right;">Kamila</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-85258735436421139532003-09-30T18:47:00.001+03:002009-08-17T18:48:34.296+03:00От кого е построен замъкът Уиндзор? (въпрос за 100 лв. към Ники Кънчев)Не, този път моето варненско сърце не изтрая! Много пъти “Стани богат” ме е провокирало да седна да напиша как по-точно стоят нещата всъщност, но пусти мързел... Но не и този път, не!<br /><br />Аз лично не го гледам това предаване може би от година вече, но семейството ме ползва като консултант по някои въпроси, най-вече свързани с точните науки. Този път въпросът беше лесен, нещо с отговор D. Торесовия проток... ммм... “Как се казва протокът между Австралия и Папуа-Нова Гвинея”, нещо подобно. Обаче дамата (Състезателят, демек) се позачуди, та Ники Кънчев (Водещият, демек) реши да и помогне с въпрос “извън конкурсната програма”, а именно<br /><br />“На кого е кръстен град Варна?”<br /><br />(явно дамата беше от Варна).. Сега пояснение – макар че половината от своя “дълъг и нелек живот” съм прекарал в София, аз съм си варналия, за разлика от всички останали т.е. жена ми и децата. И съответно реагирах светкавично на естествено насочените към мен погледи с “Глупости, на кого била кръстена Варна. Много ясно, че на никого” и продължих да си чета там каквото четях, а домочадието да следи развоя на събитията. Състезателят явно не знаеше правилния отговор и се отказа, но Водещият реши на изпроводяк да й помогне да си повиши общата култура, обявявайки че<br /><br />“град Варна е кръстен на полския крал Владислав Варненчик”,<br /><br />който дошъл да ни освобождава през 1444 г. от турско робство, но турците взели, че го убили него ...<br /><br />Погледите, вперени в мен, недвусмислено ми даваха да разбера, че не само, че повече няма да бъда ползван за консултант по “Стани богат”, но и че е срамота, че варненци (и аз, и дамата) не знаят на кого е кръстен градът им. ПОБЕСНЯХ! Мозъкът ми реши, че няма нужда от толкова много оросяване, та ушите ми забучаха и пред очите ми причерня. Но само за малко - после ме напуши смях, като се сетих за една история, която Carlos разказваше - за смесената група туристи, с които разглеждал замъка Уиндзор. След края на разходката един американец възкликнал: “Много хубав замък, ама кралицата защо го е построила толкова близо до летището?”<br /><br />P.S.<br />Към Ники Кънчев,<br />Полският крал Владислав III Ягело е убит през 1444 г. в прословутата битка край Варна, поради което ТОЙ е наречен Варненчик. Ако не вярваш иди в музея на Владислав във Варна, аз съм ходил там в първи клас. И си чети друг път само това, което ти пишат на екранчето, не импровизирай - да не се окаже, че Нике може и да е била богиня на победата в древна Елада, но Ники е бог на глупостта в съвременна България.<br /><br />P.P.S.<br />На Ники Кънчев оставям също и отговора на въпроса защо английската кралица си е построила замъка толкова близо до летището.<br /><br /><div style="text-align: right;">July</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-49114927400404193032003-09-30T18:46:00.000+03:002009-08-17T18:47:02.890+03:00UniformisВсяка нова учебна година намира начин да хвърли в смут изтерзаното родителското тяло. Кога нова програма, кога нови учебници, кога нов министър - тази година трънчето в петичката, бръмбарът в мравуняка, фитилът на бомбата са униформите. Поне в Русе. Какво се отразява в кривото огледало на една уж неутрална гледна точка? От една страна се зъби ученическият спомен на майките и татковците, че ръка за ръка с униформите вървяха и стригането, поренето на панталони, изобщо вкарването в калъп... От другата страна пък се мержелее отражението на бъдещо юпи, гордо с принадлежността си към дадена общност... Ами ако не е гордо!?<br /><br />Но най-напред - Що е това униформа и има ли то почва у нас!?<br /><br />В речника за чуждите думи пише, че думата униформа иде от латинското uniformis и ще рече еднакво облекло за войници, ученици или служащи. Разбирай – знак на отлика, знак за принадлежност към дадена група.<br /><br />Едно време въпросът за ученическите униформи беше разрешен генерално – всички ученици от всички училища - с еднакви униформи, различни бяха само емблемите. Черни костюми и фуражки за момчетата, черни манти с бели якички и барети за момичетата. Но как да изглежда една такава унифицирана ученическа форма сега!?<br /><br />Сега по принцип модата клони към унисекс – в този смисъл такава униформа би могъл да бъде гащиризонът. Но гащиризоните на момичетата ще трябва да бъдат изрязани в коремната област, за да се виждат пъпчетата на тийнейджърките – в последната година-две те ужасно държаха на това. Тогава вместо емблема на училището момичетата могат да носят пъпен пиърсинг с подходящ символ на учебното заведение – за техникума по дървообработване – сребърно ренденце, автотранспорта – карбураторче, селскостопанския “Образцов чифлик” – мотичка, и т.н. Момчетата пък трябва да носят обеца(и) със същите символи. Пиърсингът може да бъде заменен по решение на учителския съвет и настоятелството с татуировка на видно място.<br /><br />Обувките – ролери, разбира се, като правим изключение за ЖП-то – ролкови кънки без гумички на колелцата и за автотранспорта – с резервна гума.<br />Като атрибут към тази униформа препоръчвам раничка от конопена тъкан с индийски орнаменти плюс вградена табакера с герба на училището.<br /><br />Основен елемент от униформата е шапката – елемент, който в най-голяма степен дава възможност да бъде обозначена индивидуалността, отликата на всяко едно учебно заведение.<br />За дойчешуле шапката може да бъде висока фуражка или каска.<br />За химията – цилиндър във формата на обърната мензура или каскет-колба.<br />За Училищата “Христо Ботев” и “Васил Левски” – калпак с емблемата на пежо – на чела им левски знаци, в очите им пламА ПЛЕВЕН.<br />Шапките на математическата могат да бъдат борсалино във формата на хиперболичен параболоид или гугли, следващи линията на конформно изображение на параболоид в хилбертово пространство.<br />Училището за европейски езици ме затруднява – там всеки клас ще дърпа към характерните за изучавания език шапки – ушанки, испанки, наполеонки… компромисен вариант е лента за уши от синя прежда с извезани жълти звезди на Европейския съюз.<br /><br />Корабния техникум са ясни – те направо се раждат с капитански фуражки или пиратски кърпи. Статистиката сочи обаче, че предпочитащите пиратската кърпа в последствие зарязват плаването и се реализират като сервитьори, таксиметрови шофьори или данъчни агенти.<br /><br />Ако се дистанцираме от тази стара концепция за стандартна ученическа униформа плюс идентификационни елементи, фантазията може да се развихри още повече… може дори да се стигне до идеята възпитаниците на школите за манекени и фотомодели да ходят въобще без униформи - направо по бельо.<br /><br />... В края на краищата, всяко училище е свободно само да решава – Ту би униформи или не би.<br /><br /><br />Като се уморих от тези глупости полека в главата ми изплува една мисъл - дали аджеба работата е в идентификация на детето с училищната общност или въпросът стои както с постоянно сменящите се учебници - едни хора пишат едни учебници, гушат едни хонорари, а ние се бъркаме и плащаме. Ситуацията е “униформена” – еднаква за всички такива ситуации – ти ще прокараш решението за униформите, аз ще ги ушия – а твоето не се губи... И ще ми навират в носа Итън и Кембридж...<br /><br /><div style="text-align: right;">Kamila</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-73315566686632255972003-08-29T13:08:00.000+03:002009-08-29T13:09:16.244+03:00защо европата не може да ни затвори казанитесливи<br /> захар<br /> ферментация<br /><br /> огън<br /> тръби<br /> дестилация<br /><br /> чаша<br /> мезе<br /> дегустация<br /><br /> разговор<br /> спор<br /> демокрация<br /><br /> сокак<br /> денивелация<br /><br /> чело<br /> паве<br /> реанимация<br /><br /> нация<br /><br /><div style="text-align: right;">bay Ilia</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-76412752286002213842003-08-28T13:05:00.000+03:002009-08-29T13:06:05.675+03:00Джин след работаАко някъде там бях разбрала как<br />да стигна по-дълбоко до мислите му,<br />щях да събирам парченцата страх<br />да не би да обсебя живота му...<br /><br />Ако някъде там бях усетила как<br />да потъна по-дълбоко в сърцето му,<br />щях да гоня рояка спомени пак<br />от бивши любови и копнежи в битието му<br /><br />Ако някъде там бях почувствала как<br />да вляза поне веднъж в главата му,<br />щях да се покрия с прах<br />от изречени и неизпълнени обещания<br /><br />...но не желая да разбирам, усещам и чувствам.<br />Предпочитам да пия джин<br />и да милвам ръба на чашата<br />...а той да се чуди как<br />да завладее и тялото и душата ми<br /><br /><br /><br />П.С. Слънце, пепел по чаршафа, петно вляво,<br />Похлупена стара снимка отдясно...<br />Няма нужда от думи, само “Кафе?”<br />“Не, чао” - всичко е ясно.<br />Банално или прекрасно....<br />до следващия път.<br /><br /><div style="text-align: right;">Klodet</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-90032006331584727282003-08-26T19:53:00.000+03:002009-08-09T19:54:46.759+03:00Върбово<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://web.archive.org/web/20040715181553/www.whybulgaria.com/artikel/vblizo.jpg"><img style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center; cursor: pointer; width: 400px; height: 302px;" src="http://web.archive.org/web/20040715181553/www.whybulgaria.com/artikel/vblizo.jpg" alt="" border="0" /></a><br />Няма три неща. Първо няма пукната върба, но за това пък има тилилейски брястове с хралупи. Второ, ако питаш пътната карта на България, и път няма, а селото е малка точка на плътно-кафяв фон. В действителност шосенцето е колкото конец и, ако насреща се зададе кола, трябва да се връщаш до отбивката, за да се разминете. В такива случаи двете ти гуми увисват над една пропаст, на дъното на която реката се вижда колкото сопол на мишка. Трето, нямам разумно обяснение на въпроса, който всеки уважаващ себе си прагматик би задал: какво, аджеба, търсим тук! Може би сме българските маркополовци. Теза, която се подкрепя от тричленния ми екипаж, който точно в този момент крещи: “Село! Село! Пълен напред! Открихме го!” Пътят свършва на моста, от където започва Върбово. Оставяме колата пред едно къще с мултифункционално предназначение в миналото, сега основно табло за некролози. По пътеката срещу нас търчат крава и баба в точно тази последователност. Бабата, трябва да има едно осемдесет години, размахва въже и вика: “Стипай пульóчка ма, Радулке, чи па ши си слумиш нугата”. Радулка, съответно, няма и хал хабер да се забави, а префучава край нас в посока селската чешма, потапя муцуна в корито и замръзва. “Ви на когу сте бе, дяца?”, се сепва бабата. “Илати да въ черпа идна бърканичка!”. Обяснява ни, че само трийсет души са останали в селото, че колата с хляба идва два пъти седмично, ама зимата може и да не стигне и че църквето едно попче го отваря от Гергьовден на Гергьовден. Докато си говорим, е настъпило подозрително спокойствие. Бърз поглед наоколо установява, че децата са изчезнали. Намираме ги на близката поляна да заграждат с камъни един черно-жълт дъждовник. “НИ ГУ ПИПАЙТИ, ЧИ УТРОВНУ!” – викът е по-мощен от бумтенето на мотоциклета “Балкан”, модел '43 с кош и двама рокери на по шейсе години, облечени в милитари стил – униформата на горското стопанство. След като се убеждават, че децата са в безопасност, отпрашват към града да пийнат по бира.<br /><br />Листо от репей, пълно с горски ягоди, два букета билки и шепа много красиви (според децата златни) камъни са плячката ни от набега до селото. Корабът ни се отдалечава към цивилизацията. На тръгване маскираме моста с клони и трънаци и струпваме купчина шума по шосето, да не го открият никога конквистадорите!<br /><br /><div style="text-align: right;">Nadie<br /></div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-68743264173737960322003-08-22T18:44:00.000+03:002009-08-17T18:46:14.552+03:00Вяра, левче килото<em>... шишета за светена вода - 0,50 ...</em><br /><br />Голяма Богородица. Голяма тарапана. Три часа не можем да стигнем до манастира. Пътят тесен, в двете посоки коли и автобуси, никой никого не пуска, а ако запишеш псувните, дето шофьорите си ги разменят, можеш да публикуваш тритомна енциклопедия от по 500 страници парчето. Скарите димят - промоция на кебапчета от трийсе стинки. Реката влачи жълти води наливна бира, в която цопат потни провинциалисти от околните села, докато стокилограмовите им булки режат на вчерашен вестник доматиту от нашта градина. Азис и Анелия се надвикват от корейските декове на двете конкурентни сергии, обаче не мога да я погледна в очите и да й кажа, че я обичам на тая мойта. Като си представя само как се нахвърли върху гаджето на опашката за свещи пред църквата – предредила се била. Добре че дойде един поп да ги разтърве, че както се бяха заскубали, щяха да овапцат с кръв двора на манастира. Децата и те оскотяха от жегата съвсем, сладоледа им се разтече по дрехите, малкото се загуби в църквата, жената се паникьоса и ревна. Пак тоя поп оправи работата. Започна службата с “Кооойто намееери детенце руусичко с червеена рокличка да го доведе при меееенееееее” и гледаме как на ръце, на ръце – като рок-звезда на концерт, я пренесоха по въздуха до амвона. От благодарност към Бог дето не стана сакатлък с детето, си купих една икона за над мивката в кухнята – като я погледнеш от едната страна е Христос, като мръднеш малко надясно – Богородица. Имахме навремето такава китайска картичка с една мадама, която намигаше. На съседната сергия продаваха прашки по четири за два лева. Взех и тях, не че жената може да обуе такова нещо, защото ще замяза на сумист, а за по-бързо придвижване, че като се изстреляхме всички – право у дома. Няма вече да ходя по църкви и манастири. Палвам пред стереоиконата по една свещ по празниците и се моля за спасението на душите наши.<br /><br /><div style="text-align: right;">Nadie</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-54922337500301397692003-08-22T11:47:00.000+03:002009-08-29T11:48:21.948+03:00А утрините тук са тихиТам е работата, че въобще не са тихи тук утрините! Апартамент, първи етаж над кат обществени помещения. Булевард. Дългият ни блок затваря акустично каре с още три такива гордости на соцстроителството.<br /><br />6.30 - кафенето е в съседния блок, обаче масичките са под моя прозорец. Пластмасови масички. И пластмасови столове. 12 масички и 48 стола. (Понякога вадят и 49-ти, сещат се че е счупен и го прибират – “Ни знайш ли чи тоз и счупин, ма-а!?” – сервитьорките са от близкото село. Собственикът на кафенето – техен съселянин – едно към едно “къртичето в града” - ги спуква от работа, докато си поискат парите, после ги спуква от бой и ги гони, а на тяхно място идват следващите шаранки.) 12+48=60, а както се разбра, понякога и 61 тръшкания на пластмаса върху асфалт. В акустичния квадрат на блоковете. Мамка му, никой друг ли не чува!?… В началото излизах по гащи на терасата и като едни шкембест Тарзан гневно виех сред градската джунгла… Но за войната после.<br /><br />7.00 - точно под нашия апартамент – клуб на инвалидите.<br />Понеделник – помощи.<br />Вторник – нещо думкат, тракат и лангъркат – сервизен ден може би...<br />Сряда – планинарски песни, че и Симеон понякога воеводи си зове...<br />Четвъртък, петък… какво ли не, важното е, да е шумно и да започва в 7.<br />Събота и неделя – само по празници<br /><br />7.15 - в кафенето сядат първите редовни клиенти – кучкарите. Те пият кафе, кучетата им ми пият мозъка...<br /><br />7.30 - А-а-а-а! Чалга-а!... и така докато си тръгне и последният клиент – много след полунощ… тогава идва Руслан Мъйнов – сервитьорките спят с касетата му между краката.<br /><br />8.00 - от другата страна на блока. Там е детската. Дан!-Дан!-Дан!-Дан! – камбаната на църквата, която е от другата страна на улицата. След последния удар в тишината изплува кап-кап-кап-кап… до побъркване – индианско ли беше, китайско ли… Там горе някъде – на осмия етаж - някой си е инсталирал климатик. Лошо няма, ама много къса тръбичка му сложил (да му се скъси оная тръбичка дано!) и нон стоп кап-кап-кап… по ламаринената козирка на обущарничката отдолу. Известно разнообразие има само когато чичото набива клечки – тогава става кап-чук-кап-чук-кап-чук…<br /><br />Welcome to my sweet home! Моят дом е моята крепост, а!? Какво казват по въпроса за крепостта стратезите, тактиците и играчите на играта Го!? По-лесно е да завземеш една крепост, отколкото да е задържиш... Добре,бе! Давай, ние сме по трудните работи. Като оня, дето искал с гаджето си да се чукат прави в хамак...<br /><br />Инвалидите… Вижте, имам тъща инвалид, вътре в нещата съм и все пак отидох при домоуправителя, а той ме зяпа като Дарвин клонинг на крокотак и вика – Ма нали знаеш, че са инвалиди, бе пич!? – и въпросът умря от самосебеси.<br />Кафенето… Ходих до общината, ходих, имам приятелче... Разговорът мина делово, като в предизборен щаб – Не моеш го пипна, майна – плаща си къде требе...<br />Църквата… хе-хе, не си го и помислих, пък на всичко отгоре отчето ми е кум…<br /><br />И кво сега – остана оня с климатика. Sorry, няма на кого друг да си го изкарам – тоя ще опере пешкира без накисване. Два пъти ходих като бял човек – моля, ако обичате, съжалявам и т.н. – капе си. Още една вербална нота в присъствието на трети лица ще му перна и от там нататък – пай се! - не отговарям. Щото – вратата му метална-а, шкодичката му бяла-а … Ако не знаете – да ви открехна – на металната врата цаката й е припой в ключалката. Има поялничета с батерии – пъхаш телчето тинол и после стопяваш… колкото до обитателя – дали да го оставите вътре или навън – оставям на вашата преценка.<br />Бялата шкодичка!? Лютеница! Нужни са около три часа, за да проникне под лустрото на боята и край – само пребоядисване! Преди време един сътвер се беше накичил новия москвич с всичките такъми на ауди – много грозна гледка. За да се научи да нарича нещата с истинските им имена на целия преден капак изписахме МОСКВИЧ с домашна лютеница – пипера май беше от пловдивско, но стратегическата съставка са доматите – те осигуряват пигмента-душманин на белия автомобил. И това с вратата и колата ще е само предупреждението. За по нататък съм си взел да гледам Рамбо - "Първа кръв" и останалите…<br /><br />Разправят, че в следствения арест наистина било тихо сутрин.<br /><br /><div style="text-align: right;">Kamila</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-5223489114528746052003-07-15T16:53:00.001+03:002009-08-19T16:56:21.445+03:00Почина Компай Сегундо<a href="http://www.whybg.net/2001/01/buena-vista-v-i.html"><span style="font-size:100%;"><h3>BUENA VISTA ИСТОРИЯ<br />Част ІV - Компай Сегундо - Живата легенда I</h3></span></a> <a href="http://www.whybg.net/2001/01/buena-vista-v.html"><span style="font-size:100%;"><h3>BUENA VISTA ИСТОРИЯ<br />Част V - Компай Сегундо - Живата легенда II</h3></span></a>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-43846886065798489322003-07-02T19:51:00.000+03:002009-08-09T19:52:49.865+03:00Изгревът- Хайде, ставай, моето момче! Пет без десет е, ставай, че ще го изтървем!<br /><br />Разбрали сме се с още няколко човека за тази сутрин да се изкачим малко над Софийското поле и да гледаме изгрева на слънцето. Големият ми син (хм, голям, на шест и половина) прояви желание да се включи и той в групата, та няма как - ще се става. (Като се прибрахме към седем и половина, видях, че си е оправил и леглото, докато аз съм правил сандвичи и кафе - в 5 часа! Абсолютен фен!)<br /><br />Тръгваме. Започнало е да се развиделява, но имаме достатъчно време. Приятелите вече ни чакат. Качват се и потегляме нагоре, към Горна баня, където Ицето твърди, че имало добра площадка за наблюдение. (Бил гледал оттам залези, ама ставало и за изгреви, хехе.)<br /><br />Излизаме от Горна баня, караме още километър и половина и стигаме до набелязаното място. (Съгласете се, ако видите на иначе пусто място десет човека накуп в пет и половина сутринта ... И ако по същото време се задава и един Крайслер Саратога, същият цвят като на Пешо .. сигурно сме стигнали...) Ето го и Пешо, който си носи фотоапарат и ние го избъзикваме със светкавица ли смята да снима слънцето или без. (После се оказа се, че е направил много добри снимки, за разлика от моя опит за операторско майсторство с видео-камерата)<br /><br />На изток вече съвсем се е развиделило, небето е чисто, с изключение на два самолета. За пътниците в тях слънцето вече е изгряло. Има и едно малко облаче, малко над хоризонта, което също е огряно от слънцето и ние с нетърпение очакваме кога лъчите му ще стигнат и до нас.<br /><br />Всеки момент ... Иззад зъберите на Стара планина бавно се появява светлина. Викове "Ето го, ето го!". Слънцето изглежда странно и малко. В този момент над съседния връх се появява втора светлина.<br /><br />Гледката е невероятна. Слънцето изгрява, но Луната е застанала пред него и ние виждаме само двата му края. Изгревът в София почти съвпада с максималната фаза на частичното слънчево затъмнение. "Гледай, гледай, моето момче, такова нещо не сме виждали". Всички наоколо стоят притихнали пред неземната гледка. Ха-ха, хванахте ли се?! Всички наоколо крещят от възторг, разбира се!<br /><br />След малко слънцето вече цялото се е показало над планината (е, цялото - колкото не е закрито от Луната). Започва да се издига по-високо над хоризонта, а Луната започва да се изтегля и да разкрива все по-голяма част от слънчевия диск. Максималната фаза е отминала, слънцето става все по-ярко и вече е трудно да се гледа с просто око. Ние, разбира се, сме си запазили очилата от затъмнението през 1999 г., наблюдаваме с тях, правим импровизирани прожекции през бинокъл и т.н. още към един час, но това вече е наблюдение на затъмнението. Странният изгрев на 31 май 2003 година е приключил.<br /><br /><div style="text-align: right;">July<br /></div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-2527666299014219912003-06-20T18:43:00.000+03:002009-08-17T18:44:12.142+03:00Опера на мегданаПак ще има опера на площада в София. Ама как звучи само. Като “на мегдана до фурната”. Много хубаво нещо и една култура ще се излее също. Като в Европата един вид.<br /><br />Само че не е. Понеже това нали е културно събитие за града, радва граждани, данъкоплатци, туристи и друга плащаща сволочь, та там го прави общината безплатно. А тук не е! И що ли ни е безплатно? С таз популярност на оперното изкуство кат нищо ша съберем едно 10 – 15 хиляди души на представление. Като на платен open air по света. Дет’ се е събрало светлото минало, настояще и бъдеще на пеенето. Павароти и брат’чеди.<br /><br />Та така. Е, поне има надежда, че като свърши ще си съберат сцената. Че последния път стоя там един ръждив паметник на безстопанствеността. Вярно, че имаше и доза благотворителност - open air тоалетна за бездомниците и пийналите граждани. Друго си е да препикаваш декора на АИДА. По-културно е някак си. И е по-безопасно от лятната пързалка по мазните павета след бирен фест (що не я направят с вход, ем ще има спортни мероприятия за хлапетиите през ваканцията). Така че ВИВА ИЗКУСТВОТО! Идвай народе, че не остана.<br />Изкуство де.<br />И градинки също. Имаше там едни пост-мавзолейни градинки. На всеки народ по една. После ги поокрадоха и станаха само градинки. Сега, като ги покрием със сцена и трибуни ще станат едни бивши градинки. Надявам се, предприемчивите организатори ще платят за възстановяването им с част от скромната културна печалба. Че да настане едно равновесие. От друга страна ще се компенсира псуването на гражданството заради затворената улица с изкуство. Равновесие в природата един вид.<br /><br /> Но стига голословна заядливост, ами да излезем с конкретното предложение:<br /><br /> И то е ... ВНИМАНИЕ...хоп, дойде ми:<br />Общината да си ги вземе тез функции, зер избори идат – не е майтап. Пък те спонсорите пак ще дадат лев за организацията, че да платим труда и хапчетата за простиване на родните таланти. И за прибиране на сцената. И за градинките надявам се. Че тя сцената не е зор. Половин година стоя, ще повторим. Пък ако я дадат на братята със старото желязо, за една нощ са я оправили и за ракия ще има време.<br /><br /> Мисъл му е майката на изкуството. Или бащата (щото му такова майката).<br /><br /><div style="text-align: right;">Zaro</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-49130068582736117092003-06-12T16:48:00.002+03:002009-08-19T16:53:00.356+03:00Луи Прима - Оригиналът"The Original" - сборен компакт диск на Луи Прима (Louis Prima) - излиза през 1996-та. Аз си го слушам от 2000-та, за последно вчера. Сигурно е чудно защо точно днес съм се наканил да напиша нещо по въпроса. Ами пуснете търсене на "Луи Прима" в Google и ще видите колко страници ще излязат. Две!! Срамота!!! "Две" за меломаните в българския интернет. "Две" и за WhyBulgaria, щото си го слушаме редовно, а не сме написали и един ред. Но все пак събрахме смелост да си поправим двойката.<br /><br />Нямам намерение да ви занимавам с подробности - кога е роден, къде и с кого е свирил и т.н. Само две думи: джаз, тромпет.<br /><br />И ако мислите, че не сте слушали нищо негово, сега ще ви разубедя. Даже и да не си падате много по такава музика, повечето от песните в албума са толкова популярни, че няма начин да не сте чули поне нещичко. Например ако сте гледали "Казино" на Скорсезе или "Мики Синьото око". Всъщност я да добавя още малко думички: Америка, гангстери, сух режим, италианци. Добивате ли представа вече?<br /><br />Buona sera, segnorina, buona sera<br />It is time to say good night to Napoli...<br /><br />Е?<br /><br />Buona sera, segnorina, kiss me goodnight.<br /><br />Впрочем, със специфичния си дрезгав глас и италиански акцент, не случайно е бил избран да озвучава краля на маймуните Луи в първата версия на "Книга за джунглата" на Дисни от 1966 г.<br /><br />Друга песен, която може и да не сте слушали, но ако чуете ще си я тананикате дълго време е ...I eat antipasta twice / just because she is so nice - Angelina / waitress in a pizzeria... Не, не точно този стих, а този : О ма-МА зума зума ба-ко- ЛА . Пробвайте!<br /><br />Също така Just a Gigolo, която и Тодор Колев едно време пя, само че вместо "жиголо" пееше "жигули", сещате ли се?<br /><br />Обаче най-известната в България песен от този диск, която са слушали и рапъри, и чалгари, и рокаджии ... въобще почти всички българи е Banana Split for My Baby / A Glass of Plain Water for Me. Не вярвате ли? Нищо не ви говори това заглавие? Ами натиснете "Play" и чуйте сами (<a href="http://www.youtube.com/watch?v=uJcRoYuV2Q0">http://www.youtube.com/watch?v=uJcRoYuV2Q0</a>).<br /><br />Бананов сплит за моето гадже, един диск на Луи Прима за мен. Дискът (съвсем оригинален) струва 11 лева. Проверете в "<a href="http://web.archive.org/web/20031208110024/http://www.meloman-bg.com/web/dm/home.nsf/vRecordsReg/05D5A6DBB3D2245EC225698B0043592A?OpenDocument"><strong>Дюкян Меломан</strong></a>" ако не вярвате. Просто чудно как досега не сте си го купили.<br /><br /><div style="text-align: right;">July</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-16247809140605303942003-05-26T18:41:00.000+03:002009-08-17T18:43:18.219+03:00Нямало работа в България? Как не! Упътване как да влезем в обществената прослойка “Тя, хубавата работа, само с връзки...”Само тук, във WhyBulgaria, публикуваме ексклузивно упътването “Как да влезем в обществената прослойка “Тя, хубавата работа, само с връзки...”<br />Последната мода на пазара на труда!!!<br /><br /> Казваха ми колеги от други фирми за тая мода, ама все не им вярвах. Мислех си, че с нас няма да “посТЪПят” така...<br />Как се постъпва?<br />Кандидатствате по обява за добра фирма, с добри перспективи за развитие. Обещано добро заплащане, обучение и т.н.. Не се изисква стаж. Светлото бъдеще за завършващ студент и млад специалист!<br />Канят ви на интевю (ако не в едната, в другата или третата ще ви поканят).<br />И сега идва най-важното – не отивате на интервюто. Ей така – без да се обадите.<br />Кеф! Гордостта на отказа – хе, вий сте бастуни беее, аз да не съм луд за вас да работя. Чувството, че си важен - cool е да вържеш двама – трима души, високо платени специалисти, да те чакат!<br /><br /> Това е. Вече сте уредени. Сигурно ви е ненаемането за дълги години наред във фирмата и близките и фирми.<br />Край на заплахата от наемане. Няма ставане в седем, навличане на костюма, бързане, работа... успехи, добра заплата и подобни.<br />Татеееееее, помогни нещо, виж там, ама хич ли нямаш някой приятел, някъде да започна само пък ще видят те... какво, само 1000 лв. ли... о, ама я стига...добре де, какво да е... няма? ... ама какъв родител си ти... скапана държава, ще емигрирам тогава...<br /><br /> Е, демокрация сме – никой не е длъжен да се труди.<br /> Ех, Европо, Европо, пази се – идваме.<br /><br /> Ех, да беше друга модата...<br /><br /><div style="text-align: right;">Zaro</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-20972245510791551182003-05-15T19:48:00.000+03:002009-08-09T19:49:15.384+03:00Алооо... пък аз имам син!!!Гордият татко е July. Денят е 15 май, времето - около обяд.<br />Това което чакахме, се случи. Клубът нарастна с още един член. И за да е перфектно всичко - случи се в четвъртък :)<br /><br /> Да са ни живи и здрави с щастливата майка! И ... чакаме за името!<br /><br />Наздраве!!!<br /><br /><div style="text-align: right;">Zaro</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-21378142449029675562003-04-21T19:46:00.000+03:002009-08-09T19:47:52.430+03:00Цветница<a onblur="try {parent.deselectBloggerImageGracefully();} catch(e) {}" href="http://web.archive.org/web/20030519151640/www.whybulgaria.com/artikel/minzuhar75.jpg"><img style="margin: 0px auto 10px; display: block; text-align: center; cursor: pointer; width: 400px; height: 300px;" src="http://web.archive.org/web/20030519151640/www.whybulgaria.com/artikel/minzuhar75.jpg" alt="" border="0" /></a><br />Цветница, Връбница или Палмова неделя - независимо как наричате този празник, - той идва да покаже, че пролетта окончателно е тук и със студовете е приключено. Растенията са разпукали своите пъпки без страх за листата и цветовете си, жужат първите насекоми, а аз започнах пак да се събуждам с изгрева на слънцето от чуруликането на птичките. Всичко това в сърцето на града. А представяте ли си какво е по горите?<br /><br />На тези като мен, които тази пролет нямат възможност за по-дълги екскурзии из природата, предлагам да се разходим виртуално до една поляна край пътя Батак - Доспат. Ето така я видяхме с приятели точно преди година.<br /><br /><div style="text-align: right;">July<br /></div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8027546809196763295.post-27081644282898342912003-04-11T18:08:00.000+03:002009-08-18T18:09:36.501+03:00За топлата вода (made in NZ)Не ги разбирам тия работи с империите и това си е! Как е възможно могъщата и властна империя на Инките да построи цялата си мощ и величествените си пирамиди без изобщо да познава колелото?! Ами Египетската?!! Построили чудеса да им се диви човек и днес, а пък букви като хората нямат - някакви картинки рисуват. Китайската Империя не стига, че също букви не изобретила, и те с йероглифи се изразявали, но при всичките си познания за природата, космоса и хората, при цялата си прозорливост и изобретателност - то не било хартия, то не било компаси, то не било коприна, порцелан, - вярвали, че ще се опазят от вездесъщата американизация и профанизация със стена. Е, вярно, висока, дебела, дълга, охранявана, ама просто стена. Наивна работа! Дали да споменавам изобщо Римската Империя дето владяла целия свят по тогавашните стандарти, пък се оставила да я разрушат варварите (и българите в това число, да не пропуснем повода да градим национално самочувствие); Турската Империя, дето при цялото си могъщество не знаела, че не може да има звезда вътре в лунния сърп и стана за смях на цял свят, та се наложи да си променя герба.<br /><br />Но безспорен лидер в класацията на абсурдите е Британската Империя. Ти да владееш половината свят, да имаш колонии чак на другата страна на планетата, да създадеш индустриалната революция, основните принципи на демокрацията, основите на цялото модерно западно общество, културните му ценности и прочие фундаменталности и да не си открил толкова елементарно нещо като топлата вода!!!! Това не го разбирам.<br /><br />И не само тогава, ами и до ден днешен топлата вода е непознато явление в бившите британски колонии. Не че няма смесителни батерии по магазините, не че хората не гледат американски и европейски филми, не че не разглеждат италиански списания за обзавеждане. Имат си и си гледат, и къщи си строят за милиони долари, обаче смесителни батерии не им слагат. Гледаш - кухня-мечта - с вградени уреди, миялна машина, хладилник като гардероб, в супер модерни цветове, направо да ти се прииска да се разшеташ, да готвиш, чинии да миеш. Обаче, над мивката се кипрят два крана - един за студена и друг за гореща вода. Въпрос с повишена трудност: как се мият чинии при тези обстоятелства? Отговор: Хакаш ги в миялната машина, разбира се. Ами, ако нямаш такава, ако само искаш да си измиеш ръцете или пък имаш странното желание да си измиеш лицето в банята? Аз, понеже не съм особено интелигентна, научена съм да разсъждавам стереотипно и прочее, не можах да измисля нищо по-добро от това да търкам ожесточено мазните петна с гъба, да си попарвам системно ръцете с вряла вода, да се мия с ледено студена такава и да проклинам всичко живо отсам екватора колчем вляза за нещо в банята или кухнята.<br /><br />Не щеш ли, един хубав ден (май валеше неистово, ама такъв е изразът) отиваме на гости у едно новозеландско семейство в модерната им, като извадена от рекламно списание къща. И след великолепната вечеря (пак използвам стандартен израз, то иначе английската кухня не може да се похвали с големи кулинарни изкушения) се втурвам да помагам на домакина!!!! (Ехо, половинките, обърнете внимание!) да мие чиниите. По този въпрос бях старателно инструктирана от всички познати, че като те поканят на гости се предполага да занесеш храна и пиене, да участваш в готвенето и слагането на масата, както и да помогнеш с почистването преди да си тръгнеш. Традиции си имат хората. Така че, аз усърдно заразтребвах масата и внимателно занаблюдавах домакина, да видя как ще измие мазните тави и чинии на суперелегантната си мивка от хром-никелова стомана без смесителна батерия. Че има някакъв чалъм - предполагах, но че е толкова просто - не допусках. Ами, хич не ги и миеш. За пушваш мивката, пълниш я с гореща и малко студена вода, пускаш съдовете вътре, поливаш ги с течен препарат за миене на чинии, после ги поизтъркваш с една четка с дълга дръжка (може и само да ги поразбъркаш), вадиш чиниите с два пръста (водата е горещичка, все пак) и ги избърсваш с кърпа. Това последното се падна на мен и колкото и да се старах, все ме глождеше усещането, че доста Веро остана по чиниите. Накрая моята балканска природа надделя и колкото и грубо да прозвуча, попитах любезните домакини, не е ли по-хигиенично съдовете да се изплакват. Те никак даже не се обидиха, а само поучително ми посочиха надписа на етикета на пластмасовата бутилка:<br />"БИОЛОГИЧНОРАЗГРАЖДАЩ СЕ" и на долния ред:<br />"АНТИБАКТЕРИАЛЕН".<br /><br />Толкова било просто! Накисваш всичко в антибактериална среда, която мигновено убива микробите, после поизбърсваш с кърпа труповете им, остатъците от храна и препарат за миене и готово! Даже ако на следващата вечеря още усещаш вкуса на верото от чинията , знаеш че не е вредно. То си се разгражда биологично. Чак им се чудя на докторите в нашата малка изостанала държавица, колко са неосведомени. Дъщеря ми като изпи верото в къщи , те чак линейка пратиха да ни закара в болницата, промивки на стомаха й правиха, в едни дебели книги четоха, а то не само че не било вредно, ами даже може и полезно да е - антибактериално. Пък верото и тук е същото като в България. Аз съм професионалист в тази сфера . И консистенцията му е същата, и цветът и ароматът. Даже етикета и производителя са същите. Само отгоре е мацнато едно надписче "Biodegradable". Е, на това му викам аз маркетинг.<br /><br />Добре. Разбра се вече, че няма чалъм . Хората просто не си плакнат чиниите. Аз, обаче, съм твърдоглава назадничава източноевропейка и не ги възприемам много лесно тия новости в храненето.Че няма чубрица се примирих, но да си подправям храната с веро няма да стане. Искам смесителна батерия! Няма да мия чинии без топла вода! Съпругът ми е човек търпелив и умее да устоява на всякакви женски прищевки и превземки, но като свършиха чистите чинии и се хранихме два дни направо от тенджерата с лъжички за кафе, защото и вилиците не бяха безброй, се пречупи - купи смесителна батерия. Новичка, лъскава, хромирана и ... непригодна. Тръбите в стената бяха изведени твърде ниско и твърде далеч една от друга. Известно време си я пазих и си я гледах с умиление, но накрая трябваше да я върна в магазина. След дълго обикаляне по шопинг центрове, случайно в китайската барачка "За един долар" намерихме това, което ни трябваше - набор от пластмасови и гумени тръбички (кой знае защо струваха 20 долара), които побългарени с порядъчно количество тиксо, тел, силикон и ламаринки, озарени от неочаквано избликналия артистичен заряд у моя благоверен съпруг и скрепени с традиционните в такива случаи заклинания, споменаващи майките на всички китайци, англичани и няколко неодушевени предмета, се превърнаха в нещо, което мога да нарека само със станалата напоследък модерна сред артистичните среди дума - инсталация. Нелепо, грозно, чудовищно,обемисто, неудобно за употреба, с неясно на пръв поглед предназначение, но - функциониращо. Чудото стана - открихме топлата вода!<br /><br />И както винаги става , когато си мислиш, че си разчепкал някоя загадка на природата, тя те връхлита изневиделица с нещо още по-необяснимо. В един градски парк в Окланд ( ако някой не вярва, да иде да види - на Лонг Бийч, точно до електрическото влакче. Самолетният билет от България е около 3000лв., от други точки на света - по-малко) в една иначе съвременна и поддържана обществена тоалетна има две мивки с по едно кранче - от едното тече студена вода, а от другото - гореща. Е, как се предполага там да си измиеш ръцете, още не съм разбрала.<br /><br /><div style="text-align: right;">Bella</div>whybghttp://www.blogger.com/profile/07184318283442415187noreply@blogger.com0