Показват се публикациите с етикет Незнайко. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Незнайко. Показване на всички публикации

понеделник, 7 май 2001 г.

Пред 24 май

Идва 24-ти - ден на славянската писменост. И аз реших да направя един литературен анализ. Доста черноглед. Ето произведението, а анализа е по-долу:

ХИМН НА КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Текст: Стоян Михайловски
Музика: Любомир Пипков

Върви народе възродени,
към светли бъднини върви!
С книжовността , таз сила нова,
съдбата си ти поднови

Върви към мощната просвета,
в световната борба върви
от длъжност неизменна воден,
И Бог ще те благослови.

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето зна'нето живей!

Безвестен беше ти, безславен,
О, влез в историята веч!
Духовно завладей страните, които покори със меч!

Тъй солунските двама братя
насърчаха дедите ни ...
О, минало незабравимо,
о, пресвещенни старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет,
в тържествуван'е и страдан'е
извърши подвизи безчет.

Бъдете преблагословени,
о, вий, Методий и Кирил!
отци на българското знан'е,
творци на наший говор мил!

Нек' името ви да живее
във всенародната любов!
Речта ви мощна нек' се лее
в славянството во век' веков


‘Върви народе възродени, ‘ - Че то народ остана ли? Комай само електорат се навърта наоколо. Е, понякога и тълпа. Зависи от случая. А че е възроден, възроден е - още си живее в годините на Възраждането.

‘към светли бъднини върви! ‘ - Бъднини - добре. Ама светли ... Изглежда в преднините бъдещето беше толкова светло, че ме ослепи - сега ми е все черно пред очите.

‘С книжовността , таз сила нова, ‘ - Тя, книжовността, май вече отдавна умря. Поне българската - все по-често срещам неграмотни млади хора. Недоучили или не желаещи да учат. Че и за какво им е? За научна работа у нас плащат по-малко отколкото за продаване на вестници. Какво като не могат да ги прочетат?

‘съдбата си ти поднови ‘ - Коя по-точно? Онази, която е малко повече от една трета от хиляда и триста - годишната ни история, или може и само онази от 1945 година насам? Ще ми се да е онази от времето на Черноризец Храбър, но тя май е била твърде отдавна, а и черното вече не е модерно. Сега са модерни сините мартеници и червените рози.

‘Върви към мощната просвета, ‘ - Върви, върви, ама тя просветата доста мощно бяга. А и дойде времето на не толкова мощната ‘западна’ (била тя американска или запоадно-европейска) просвета. За нея не трябва толкова много да се върви - те ‘западняците’ ни казват какво да учим, какво да не учим, кое как да тълкуваме, коя част от историята ни е вярна и коя - не.

‘в световната борба върви ‘ - Че за какво да вървим в нея, като тя сама дойде при нас? Новите ни партньори бяха така добри да ни докарат на крака. Е, малко сбъркаха - оставиха я в бивша Югославия - ама нейсе - на харизан кон зъбите не се гледат.

‘от длъжност неизменна воден, ‘ - Те длъжностите вече ги заеха, но щом е неизменна, значи ще дойде и моя ред да ги заема. Дано предишните са оставили още нещо за крадене, че и аз да си пооправя малко положението.

‘И Бог ще те благослови. ‘ - То май само на това остана да се надяваме. А дали го заслужаваме?

‘Напред! Науката е слънце, ‘ - Така е - науката ни огрява цял свят - Америка, Европа, Азия, Африка, Австралия, даже и Антарктида. И в космоса огрява. Само в България сме хитреци - стоим си на сянка и изпращаме всичката си светлина по света - нека се пържат кучетата!

‘което във душите грей! ‘ - Дали ни остана душа, която да огреем? Като се огледам наоколо само зомбита виждам. Иначе няма как да си обясня, че печелят по-малко отколкото трябват на човек да преживее.

‘Напред! Народността не пада ‘ - Не пада, я! То не остана какво да падне.

‘там, дето зна'нето живей! ‘ - Къде, по-точно, живей? Че то от това, 'дет' знаехме, май не остана много, което и нашите деца да знаят. Всъщност и те го знаят, но по малко по-друг начин. Е, няма как - за последните десетина години, предишните около хиляда много се промениха - живота тече и всичко се променя.

‘Безвестен беше ти, безславен, ‘ - Било е, е и пак ще бъде! Българите сме последователен народ.

‘О, влез в историята веч! ‘ - Че ние отдавна сме в аналите на историята. Само ... тази думичка ‘анали’ ... напомня ми за нещо, ама какво беше ...

‘Духовно завладей страните, които покори със меч! ‘ - Като гледам по села и паланки, пардон - по книжарници и сергии, все преводна литература. Българската няма кой да я издаде, защото е ‘недоходоносна’, ‘безперспективна’ - няма кой да я чете.

‘Тъй солунските двама братя ‘ - Ама Солун атдавна не е в България. Какво сме се разприказвали тук?

‘насърчаха дедите ни ... ‘ - Това са били по-скоро деди на деди на дедите.

‘О, минало незабравимо, ‘ - Няма такова нещо! Забравихме Левски и Ботев, забравихме Желю Желев. Ще забравим и Виденов и Костов - с това нямаме проблеми!

‘о, пресвещенни старини! ‘ - Кои по-точно старини? онези, които иманярите рушат? Или онези, които далавераджиите разпродават на черно в чужбина? Или онези, които нямаме пари за съхраним и защитим? Е, какво значние има - нали има пари за депутатски мерцедеси ...

‘България остана вярна ‘ - Като погледнеш отстрани, ако не си много късоглед, това май не е истина. България беше вярна на Русия, по-късно - на Съверския Съюз, след това - на НАТО, после - на Америка и Европейския съюз ... Ама сега както са се задърляли последните двама, не е ясно на кого ще остане вярна след някоя друга година.

‘на достославний тоз завет, ‘ - Абе така е - по-добре да си на завет, отколкото на течение. Иначе бързо се настива.

‘в тържествуван'е и страдан'е ‘ - И тия ги има - първото по политическите митинги, второто - всеки ден и навсякъде.

‘извърши подвизи безчет. ‘ - Че малък подвиг ли е да оцелееш след толкова правителства, сменили се само за десетина години, а родителите ти да живеят с пенсия по-малка от ежемесечните им борчове към всякакви ‘компании’ - Българска Телекомуникационна, Електрическа, Топлофикационна, Водоснабдителна, ...

‘Бъдете преблагословени,
о, вий, Методий и Кирил! ‘
- Защо ви няма сега, да видите какво става с вашите буки и глаголи!

‘отци на българското знан'е, ‘ - О, безчетни! Българи, американци, западно-европейци! От толкова много бащи, на българското знание вече му се разгони фамилията! ‘творци на наший говор мил! ‘ - 10х, че сте ни гивнали neshto!

‘Нек' името ви да живее
във всенародната любов! ‘
- Със сигурност дълго ще се задържи там. Поне в моята. Бил Клинтън, Желю Желев, Иван Костов, Джордж Буш (и двамата), Леонид Брежнев, и всички други знайни и незанйни премиери, министър-председатели и посланици.

‘Речта ви мощна нек' се лее ‘ - Само да е по-далеч от тук!

‘в славянството во век' веков’ - Добре, че още има славянство. Макар и да не е ясно колко ще просъществува.

E, haide chestit praznik! I v euforiyata ne zabravyaite da piete pone po edno za pametta na ‘draskachite’, na ‘ludite glavi’, koito ubediha pone edna shesta ot sweta ba pishe na КИРИЛИЦА!!!

Незнайко

петък, 20 април 2001 г.

Питка (съвременна семейна притча)

Един Мъж и една жена живяли заедно 30 години. В деня на годишнината жената, както обикновено, изпекла питка - тя печала питка всяка сутрин, това било традиция. За закуска тя разрязала питката напряко, намазала с масло двете части и, както обикновено, подала на мъжа си горната част. Но на половината път ръката й се спряла ...

Тя се замислила: "В деня на нашата тридесета годишнина искам аз да изям тази хрупкава част от питката; мечтая си за нея от 30 години. В края на краищата, 30 години съм била примерна жена, отгледала съм му прекрасни синове, била съм вярна и добра любовница, въртяла съм къщата, толкова сили и здраве съм отдала на нашето семейство".

След като взела това решение, тя подала на мъжа си долната част на питката, с ръка, трепереща от нарушаването на 30-годишната традиция!

А мъжът й, вземайки питката, й казал: "Какъв безценен подарък ми направи днес, любима! 30 години аз не ядях любимата си долна част от питката, защото смятах, че по право тя принадлежи на теб".

Незнайко