Показват се публикациите с етикет музика. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет музика. Показване на всички публикации
вторник, 15 юли 2003 г.
четвъртък, 12 юни 2003 г.
Луи Прима - Оригиналът
"The Original" - сборен компакт диск на Луи Прима (Louis Prima) - излиза през 1996-та. Аз си го слушам от 2000-та, за последно вчера. Сигурно е чудно защо точно днес съм се наканил да напиша нещо по въпроса. Ами пуснете търсене на "Луи Прима" в Google и ще видите колко страници ще излязат. Две!! Срамота!!! "Две" за меломаните в българския интернет. "Две" и за WhyBulgaria, щото си го слушаме редовно, а не сме написали и един ред. Но все пак събрахме смелост да си поправим двойката.
Нямам намерение да ви занимавам с подробности - кога е роден, къде и с кого е свирил и т.н. Само две думи: джаз, тромпет.
И ако мислите, че не сте слушали нищо негово, сега ще ви разубедя. Даже и да не си падате много по такава музика, повечето от песните в албума са толкова популярни, че няма начин да не сте чули поне нещичко. Например ако сте гледали "Казино" на Скорсезе или "Мики Синьото око". Всъщност я да добавя още малко думички: Америка, гангстери, сух режим, италианци. Добивате ли представа вече?
Buona sera, segnorina, buona sera
It is time to say good night to Napoli...
Е?
Buona sera, segnorina, kiss me goodnight.
Впрочем, със специфичния си дрезгав глас и италиански акцент, не случайно е бил избран да озвучава краля на маймуните Луи в първата версия на "Книга за джунглата" на Дисни от 1966 г.
Друга песен, която може и да не сте слушали, но ако чуете ще си я тананикате дълго време е ...I eat antipasta twice / just because she is so nice - Angelina / waitress in a pizzeria... Не, не точно този стих, а този : О ма-МА зума зума ба-ко- ЛА . Пробвайте!
Също така Just a Gigolo, която и Тодор Колев едно време пя, само че вместо "жиголо" пееше "жигули", сещате ли се?
Обаче най-известната в България песен от този диск, която са слушали и рапъри, и чалгари, и рокаджии ... въобще почти всички българи е Banana Split for My Baby / A Glass of Plain Water for Me. Не вярвате ли? Нищо не ви говори това заглавие? Ами натиснете "Play" и чуйте сами (http://www.youtube.com/watch?v=uJcRoYuV2Q0).
Бананов сплит за моето гадже, един диск на Луи Прима за мен. Дискът (съвсем оригинален) струва 11 лева. Проверете в "Дюкян Меломан" ако не вярвате. Просто чудно как досега не сте си го купили.
Нямам намерение да ви занимавам с подробности - кога е роден, къде и с кого е свирил и т.н. Само две думи: джаз, тромпет.
И ако мислите, че не сте слушали нищо негово, сега ще ви разубедя. Даже и да не си падате много по такава музика, повечето от песните в албума са толкова популярни, че няма начин да не сте чули поне нещичко. Например ако сте гледали "Казино" на Скорсезе или "Мики Синьото око". Всъщност я да добавя още малко думички: Америка, гангстери, сух режим, италианци. Добивате ли представа вече?
Buona sera, segnorina, buona sera
It is time to say good night to Napoli...
Е?
Buona sera, segnorina, kiss me goodnight.
Впрочем, със специфичния си дрезгав глас и италиански акцент, не случайно е бил избран да озвучава краля на маймуните Луи в първата версия на "Книга за джунглата" на Дисни от 1966 г.
Друга песен, която може и да не сте слушали, но ако чуете ще си я тананикате дълго време е ...I eat antipasta twice / just because she is so nice - Angelina / waitress in a pizzeria... Не, не точно този стих, а този : О ма-МА зума зума ба-ко- ЛА . Пробвайте!
Също така Just a Gigolo, която и Тодор Колев едно време пя, само че вместо "жиголо" пееше "жигули", сещате ли се?
Обаче най-известната в България песен от този диск, която са слушали и рапъри, и чалгари, и рокаджии ... въобще почти всички българи е Banana Split for My Baby / A Glass of Plain Water for Me. Не вярвате ли? Нищо не ви говори това заглавие? Ами натиснете "Play" и чуйте сами (http://www.youtube.com/watch?v=uJcRoYuV2Q0).
Бананов сплит за моето гадже, един диск на Луи Прима за мен. Дискът (съвсем оригинален) струва 11 лева. Проверете в "Дюкян Меломан" ако не вярвате. Просто чудно как досега не сте си го купили.
July
четвъртък, 4 април 2002 г.
BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част XI - Пио Лейва и Мануел “Пунтилита” Лисеа (Soneros De Verdad)
или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Стигнахме и до двамата сонеро-си, които цяла Куба никога не забравя. Троцки, човекът с неизменната пура, световният шампион на домино, най-интересната креатура с най-страшните костюми от цялото съзвездие на Buena Vista, – това са част от превъплъщенията на Пио Лейва.
Лейва е ветеран на кубинските сонеро-си. Единственият, който го бие на “набор” е другата легенда Компай Сегундо, с когото се познава от има-няма петдесетина години. Лейва присъства и неизменно във всички алтернативни турнета на Сегундо и винаги изпяват заедно емблематичната “Huma de Ajer”. Дълго и упорито се допитвах до всички мои приятели, които са “на ти” с испанския, за да получа превода на това парче, което двамата никога не пропускат да изпълнят. В много интервюта Лейва говори, че това е любимото му парче, което помни още от времето когато Куба бе раят на Батиста и Кастро даже и не си е представял, че ще ходи до Монкада или ще прави революция. Оказа се, че преводът е вид идиом в “кубинския испански” и означава нещо като “махмурлукът от снощи”.
За какво ли могат да пеят най-старите бардове на Куба, които на всичкото отгоре са живите монументи на кубинската традиционна школа.
Пио Лейва е роден през 1917 година в провинция Монрон така, че през тази година “нашият герой” ще празнува 85 лазарника. Първоначалната страст на Лейва обаче не е пеенето, а бонгос, на които той свири в оркестър “Siboney”. Няма да ви казвам, че това е оркестърът на родния град на Сегундо ... но на тези от Вас, които са чели първите десет части на сагата BUENA VISTA, този факт би трябвало вече да е известен.
През 40-те години Лейва започва да пее в дуети или триота и се премества в Камагей, където работи няколко години с братята Лисеа и оркестъра на Хуанито Блез. В началото на 50-те години Лейва преоткрива Хавана, а и градът преоткрива него. Само за 10 години Пио става най-известният солист на столицата и записва над 200 парчета с най-модните оркестри за времето. От тези години остава и неизменният му начин на живот – безкрайни партита, безкрайни шеги и майтапи и безкрайни пури. Рядко някой е виждал Пио Лейва без пура. В Хавана Пио Лейва пее и с оркестъра на легендата Бени Море. В тази част от живота му са и най-големите му хитове с песните “Mulata con Cola” (не е нужно да си особен лингвист за да си преведеш заглавието), “La Alegria del Montuno” и “Francicso Guabal”. Последната дава и нов прякор на Лейва – el guyabero.
Пио Лейва е безспорно една от златните фигури на “златната ера” на кубинската популярна музика. Списъкът с гиганти, с които Пио работи, се допълва и от Роберто Фаз и “Оркестра Арагон”. През 60-те години на миналия век “човекът с голямата пура” се подписва и под “Montuno Sibanicu” и “Los Pescadores de Varadero”. Последното парче описва тежкия живот на рибарите от Варадеро, който се състои от ... разходки в морето (с една дузина любопитни американки на борда), “лошият въздух и мръсотията” в най-големия кубински курорт, “вкиснатия ром” и т.н.........тежко, тежко се живее, нищо че цял свят е налетял Варадеро. Малко по-късно се появява и настолното парче “Pio Mentiroso”, което е един от върховете на традиционния son montuno. Певческият стил на Лейва се характеризира с изключителна енергия, емоционалност и артистизъм в коренна противоположност на този на Ферер. Може би и за това комбинацията Ферер, Лейва, Пунтилита и Хуан де Маркос Гонзалес в концертите от Карнеги Хол и Амстердам е толкова експлозивна. “El Cuarto de Tula” и“Candela” са едни от гвоздеите на програмата, а Лейва е в епицентъра на надпяването.
Появата на Лейва в BUENA VISTA-фамилията е поредният връх на организаторския талант на Хуан Де Маркос, който във всяко едно интервю не пропуска възможността да изкаже своята благодарност на всички, взели участие във второто прераждане на кубинската музика. Лейва участва в почти всички излезли от 1997 година насам албуми и турнета на всички свързани с BUENA VISTA. Едно турне обаче или по-точно една покана просто взриви европейския музикален свят за втори път след бомбата на BUENA VISTA. Но неизменно до Лейва е другото главно действащо лице – Мануел “Пунтилита” Лисеа.
Лека му пръст.
Той вече не е сред нас. Негово Величество Животът ни отне през 2000 година Пунтилита. В тази връзка излезе и In memoriam албумът на Egrem, наречен простrчко “Puntillita Homenje 1927-2000”. Човекът, който си беше харесал от първото американско турне прословутата барета “Кангол” (и която не сваляше от главата си в последните две години от своя живот) е роден в провинция Холгин. Прякорът “Пунтилита” той получава за шеметните си изпълнения на хита на Феликс Карденас “El Son de Puntillita”. В началото на кариерата си и той работи в Камагей с оркестъра на Гонзалес Алю, но от 1945 година се преселва в Хавана, където започва дългогодишното си сътрудничество с Хулио Куева. От средата на 60-те е и най-големият му хит “Bilongo”. Също като Лейва участва в почни всички изяви на BUENA VISTA-фамилията, включително и албумите на “Afro-Cuban All Stars”. Кой не помни страхотния разговор между Пунтилита и Пио Лейва от филма на Вендерс. “Пунтилита, ти може и да си по-голям певец от мен, но никога не можеш да ме биеш на домино. Защото аз съм шампионът, аз съм номер 1, аз съм уникалният. Дай да отидем да видим какво стана със записите” – казва Пио Лейва, прибира пуловете за доминото и премества догарящата пура в другата ръка. Двамата големи отиват да видят, ще излезе ли нещо от записите на Рай Куудър. Излезе и то какво?
Голямото предизвикателство на последните 10 години от живота на Пунтилита е обучението и свиренето с “младите лъвчета” на кубинската музикална сцена, в лицето на Гонзалес и Луис Франк. По покана на Франк, Пио Лейва и Пунтилита предвождат супер-турнето Soneros De Verdad, което направо разби немскоговорящата общност в средата на 2000 година. 35 концерта в Германия, пълни зали, възторжени отзиви в пресата, Лейва и Пунтилита с Луис Франк и немския продуцент Детлеф Енгелхарт повдигнаха на главата си Германия и иначе студената нация полудя по турнето им. От същата година излезе и едноименният албум Soneros De Verdad – A Buena Vista: Barrio De La Habana, който е едно от най-добрите неща, които съм слушал от издаването на оригиналната BUENA VISTA досега. Под същия надслов в края на 2001 година се появи и представянето на Пио Лейва.
Музиката и пеенето на Лейва и Пунтилита е неподражаемо, защото те наистина са уникални, не само като самороден талант, но и като истински ветерани на кубинския начин на живот и психология.
Крайно време е да си пусна CD-плейъра и да видя, абе какво точно стана с онези записи. С една дума – магия. Soneros De Verdad – Лейва и Пунтилита са тук и няма скоро да ме напуснат.
И накрая за феновете на тази дълга история ... разбира се текста на “El Cuarto de Tula”, написана от ветерана Серджо Саба.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ХІІ – Качао, Амадито Валдес, Мирабал и Барбарито Торес (Музикантите)
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Стигнахме и до двамата сонеро-си, които цяла Куба никога не забравя. Троцки, човекът с неизменната пура, световният шампион на домино, най-интересната креатура с най-страшните костюми от цялото съзвездие на Buena Vista, – това са част от превъплъщенията на Пио Лейва.
Лейва е ветеран на кубинските сонеро-си. Единственият, който го бие на “набор” е другата легенда Компай Сегундо, с когото се познава от има-няма петдесетина години. Лейва присъства и неизменно във всички алтернативни турнета на Сегундо и винаги изпяват заедно емблематичната “Huma de Ajer”. Дълго и упорито се допитвах до всички мои приятели, които са “на ти” с испанския, за да получа превода на това парче, което двамата никога не пропускат да изпълнят. В много интервюта Лейва говори, че това е любимото му парче, което помни още от времето когато Куба бе раят на Батиста и Кастро даже и не си е представял, че ще ходи до Монкада или ще прави революция. Оказа се, че преводът е вид идиом в “кубинския испански” и означава нещо като “махмурлукът от снощи”.
За какво ли могат да пеят най-старите бардове на Куба, които на всичкото отгоре са живите монументи на кубинската традиционна школа.
Пио Лейва е роден през 1917 година в провинция Монрон така, че през тази година “нашият герой” ще празнува 85 лазарника. Първоначалната страст на Лейва обаче не е пеенето, а бонгос, на които той свири в оркестър “Siboney”. Няма да ви казвам, че това е оркестърът на родния град на Сегундо ... но на тези от Вас, които са чели първите десет части на сагата BUENA VISTA, този факт би трябвало вече да е известен.
През 40-те години Лейва започва да пее в дуети или триота и се премества в Камагей, където работи няколко години с братята Лисеа и оркестъра на Хуанито Блез. В началото на 50-те години Лейва преоткрива Хавана, а и градът преоткрива него. Само за 10 години Пио става най-известният солист на столицата и записва над 200 парчета с най-модните оркестри за времето. От тези години остава и неизменният му начин на живот – безкрайни партита, безкрайни шеги и майтапи и безкрайни пури. Рядко някой е виждал Пио Лейва без пура. В Хавана Пио Лейва пее и с оркестъра на легендата Бени Море. В тази част от живота му са и най-големите му хитове с песните “Mulata con Cola” (не е нужно да си особен лингвист за да си преведеш заглавието), “La Alegria del Montuno” и “Francicso Guabal”. Последната дава и нов прякор на Лейва – el guyabero.
Пио Лейва е безспорно една от златните фигури на “златната ера” на кубинската популярна музика. Списъкът с гиганти, с които Пио работи, се допълва и от Роберто Фаз и “Оркестра Арагон”. През 60-те години на миналия век “човекът с голямата пура” се подписва и под “Montuno Sibanicu” и “Los Pescadores de Varadero”. Последното парче описва тежкия живот на рибарите от Варадеро, който се състои от ... разходки в морето (с една дузина любопитни американки на борда), “лошият въздух и мръсотията” в най-големия кубински курорт, “вкиснатия ром” и т.н.........тежко, тежко се живее, нищо че цял свят е налетял Варадеро. Малко по-късно се появява и настолното парче “Pio Mentiroso”, което е един от върховете на традиционния son montuno. Певческият стил на Лейва се характеризира с изключителна енергия, емоционалност и артистизъм в коренна противоположност на този на Ферер. Може би и за това комбинацията Ферер, Лейва, Пунтилита и Хуан де Маркос Гонзалес в концертите от Карнеги Хол и Амстердам е толкова експлозивна. “El Cuarto de Tula” и“Candela” са едни от гвоздеите на програмата, а Лейва е в епицентъра на надпяването.
Появата на Лейва в BUENA VISTA-фамилията е поредният връх на организаторския талант на Хуан Де Маркос, който във всяко едно интервю не пропуска възможността да изкаже своята благодарност на всички, взели участие във второто прераждане на кубинската музика. Лейва участва в почти всички излезли от 1997 година насам албуми и турнета на всички свързани с BUENA VISTA. Едно турне обаче или по-точно една покана просто взриви европейския музикален свят за втори път след бомбата на BUENA VISTA. Но неизменно до Лейва е другото главно действащо лице – Мануел “Пунтилита” Лисеа.
Лека му пръст.
Той вече не е сред нас. Негово Величество Животът ни отне през 2000 година Пунтилита. В тази връзка излезе и In memoriam албумът на Egrem, наречен простrчко “Puntillita Homenje 1927-2000”. Човекът, който си беше харесал от първото американско турне прословутата барета “Кангол” (и която не сваляше от главата си в последните две години от своя живот) е роден в провинция Холгин. Прякорът “Пунтилита” той получава за шеметните си изпълнения на хита на Феликс Карденас “El Son de Puntillita”. В началото на кариерата си и той работи в Камагей с оркестъра на Гонзалес Алю, но от 1945 година се преселва в Хавана, където започва дългогодишното си сътрудничество с Хулио Куева. От средата на 60-те е и най-големият му хит “Bilongo”. Също като Лейва участва в почни всички изяви на BUENA VISTA-фамилията, включително и албумите на “Afro-Cuban All Stars”. Кой не помни страхотния разговор между Пунтилита и Пио Лейва от филма на Вендерс. “Пунтилита, ти може и да си по-голям певец от мен, но никога не можеш да ме биеш на домино. Защото аз съм шампионът, аз съм номер 1, аз съм уникалният. Дай да отидем да видим какво стана със записите” – казва Пио Лейва, прибира пуловете за доминото и премества догарящата пура в другата ръка. Двамата големи отиват да видят, ще излезе ли нещо от записите на Рай Куудър. Излезе и то какво?
Голямото предизвикателство на последните 10 години от живота на Пунтилита е обучението и свиренето с “младите лъвчета” на кубинската музикална сцена, в лицето на Гонзалес и Луис Франк. По покана на Франк, Пио Лейва и Пунтилита предвождат супер-турнето Soneros De Verdad, което направо разби немскоговорящата общност в средата на 2000 година. 35 концерта в Германия, пълни зали, възторжени отзиви в пресата, Лейва и Пунтилита с Луис Франк и немския продуцент Детлеф Енгелхарт повдигнаха на главата си Германия и иначе студената нация полудя по турнето им. От същата година излезе и едноименният албум Soneros De Verdad – A Buena Vista: Barrio De La Habana, който е едно от най-добрите неща, които съм слушал от издаването на оригиналната BUENA VISTA досега. Под същия надслов в края на 2001 година се появи и представянето на Пио Лейва.
Музиката и пеенето на Лейва и Пунтилита е неподражаемо, защото те наистина са уникални, не само като самороден талант, но и като истински ветерани на кубинския начин на живот и психология.
Крайно време е да си пусна CD-плейъра и да видя, абе какво точно стана с онези записи. С една дума – магия. Soneros De Verdad – Лейва и Пунтилита са тук и няма скоро да ме напуснат.
И накрая за феновете на тази дълга история ... разбира се текста на “El Cuarto de Tula”, написана от ветерана Серджо Саба.
| En el barrio La Cachimba se ha foratado la corredera. Allá fueron los bomberos con sus companas, sus sirenas. Allá fueron los bomberos con sus companas, sus sirenas. Ay mama, qué pasó... Ay mama qué pasó? El cuarto de Tula, le cogió candela Se quedó dormida y no apagó la vela. Que llamen a Ibrahim Ferrer, que busquen los bomberos! Que yo creo que Tula lo que quiere es que le apaguen el fuego. Ay, par ahi viene Eliades, en tremenda corredera Viene a observar el cuarto de Tula que ha coigo candela. Carlo' y Marco' están mirando este fuego Si ahora no se apaga, se apaga luego. Puntillita ve y busca a Marco', pa' que busque al Sierra Maestra Que vengan para acá rapido que La Tula, mira cogió candela. Ey Marcos, coge pronto el cubito y no te quedé allá fuera. Llénalo de agua y ven a apagar el cuarto de Tula que ha cogido candela. Tula está encendida llama¡ a los bomberos Tu eres candela, afina los curelos! (dicho) Candela muchacho Se volvió loco. Barbarito. ¡Ay que interesante! |
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ХІІ – Качао, Амадито Валдес, Мирабал и Барбарито Торес (Музикантите)
Carlos
петък, 29 юни 2001 г.
BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част Х – Елиадес Очоа (El Carretero)
или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
El Carretero
Много често неговото име остава в миманса сред легендите Компай Сегундо, Ибрахим Ферер, Рубен Гонзалес и Омара Портуондо.
Но без Елиадес Очоа Buena Vista-събитието нямаше да има никакъв смисъл, нямаше да има същото звучение или с две думи магията щеше да липсва.
Няма съмнение, че той е най-големият глас сред всички, независимо че е повече музикант отколкото sonero, най-мъжественият и честно може да се каже, че след Компай, Елиадес е на път да се превърне в кубинска легенда приживе. И най-голямото му преимущество е, че е млад.
Колко млад можеш да бъдеш в рамките на Buena Vista и има ли възрастта изобщо някакво значение?
Мъжът с каубойската шапка е роден под името Елиадес Очоа Бустаманте в Сантяго де Куба през 1946 година. Музиката е в кръвта му от ранни години. Той просто живее с музика и от музика. Трес-ът става неговият живот. Голям колкото китарата Елиадес започва да изкарва прехраната си не къде да е, а в квартала на проститутките, където уменията му и все още немутиралото му детско гласче са широко признати. В този ранен период музиката и треса са единствения доход за семейството, а Елиадес научава първите си житейски уроци за майка Куба. Едва ли шестгодишното хлапе с ниско нахлупена шапка знае, че 20 години по-късно Елиадес вече ще е най-колоритният изпълнител на кубински традиционен сон и наследникът на Компай Сегундо, както старият маестро с основание го номинира. Единадесетгодишен, той е истинската атракция по кубинските бордеи, барове и ресторанти и най-вече в помощ на музикалното си семейство, чието единствено препитание е музиката. В ранните си години Елиадес свири кубински ъндърграунд като се опитва да смеси традиционното звучене на старата школа със специалната тоналност на собствения трес, който е твърде различен за останалите китаристи по това време. Специална изработка, трес-ът на Елиадес съчетава както чисто сон-китарното звучене, така и звуците на ортодоксална китара чрез дублиране на ‘ре” и “сол” струните.
Какво да кажем за неговият глас? Голяма част от кубинците смятат, че Елиадес притежава най-прелъстителният глас на цяла Куба. Той притежава топлия бриз по Малекон и в същото време мъжката суровост на старата столица Сантяго де Куба.
Елиадес Очоа поставя началото и на цяла музикална традиция и течение в Куба, наречено Trova Cubana, което цели завръщането към стария блясък на пред-кастрова Куба с големите оркестри и безкрайните локали и заведения с лайв музика от рода на Casa De La Trova, където Очоа е най-голямата звезда. Едноименното парче е и химнът на Очоа, като първите записи датират от съвместните му колаборации с Компай Сегундо, където са и стандартите Guantanamera и Chan Chan (албум, горда част от огромната колекция на автора на тези редове).
Някъде по това време Очоа свири и в бендовете Quinteto Oriental и Septeto Tipico. През всичките тези години Очоа е един от най-големите фенове и пропагандатори в Куба на една група, наречена Quarteto Patria.
Едва ли през далечната 1939 година основателите на Quarteto Patria са знаели, че основаното от тях отроче ще стане група № 1 на Куба за всички времена. Кой са обаче тези хора, основали течението на примитивния сон на четирите инструмента – хармоника, маракас, бас и трес. Това са Емилио Гарсия с прякора Patria (един от опозиционерите на Кастро, наричан още от тайните служби “Бунтовника”), Ригоберто Ечеверия с прякора Мадуро, Рейналдо Хирезуело (по-късно основател и на Los Compadres, La Sonora Matancera и Vieja Trova Santiaguera) и Франсиско Панчо Кобас.
Панчо Кобас си спомня: “За първи път видях Елиадес през ранните 60-те. От първия момент знаех, че точно той е човекът, който ще поведе Quarteto Patria в бъдещето”. И Кобас се оказва прав, тъй като през 1978 година Очоа става лидер на групата, която продължава да съществува и днес.
Quarteto Patria е група легенда и вече 23 години тази легенда се свързва с Елиадес, независимо от успеха на Buena Vista Social Club. През групата преминават най-елитните кубински музиканти (част от синовете на Очоа също свирят в нея). Всички албуми на Очоа са записани и с тези музиканти. През 2000 година излезе и така наречения Tributo Quarteto Patria, който сам по себе си е музикалната история на Куба от Кобас, през Гарсия до Бени Море и безсмъртното Yiri Yiri Bon (впрочем едно от любимите парчета на Адаша – от само себе си зарибен Buena Vista фен).
Интерес представлява и номинираният за Грами Sublime Ilusion, където среща си дават и гостите Чарли Мъселуайт, Давид Идалго от Лос Лобос и ...... Рай Куудър.
От казаното дотук, мястото на Елиадес в историята и най-вече на сцената до Компай, Рубен, Ибрахим, Омара и останалите е вечно. Нищо, че повече от 40 години Очоа продължава да носи каубойската шапка за да забравя провинциалните си корени.
И накрая както винаги за феновете на тази кубинска сага текста на El Carretero, друга любима песен на Адаша от едноименния Buena Vista Social Club, написана от Гилермо Портабалес.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ХІ – Пио Лейва и Мануел “Пунтилита” Лисеа (Soneros De Verdad)
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
El CarreteroМного често неговото име остава в миманса сред легендите Компай Сегундо, Ибрахим Ферер, Рубен Гонзалес и Омара Портуондо.
Но без Елиадес Очоа Buena Vista-събитието нямаше да има никакъв смисъл, нямаше да има същото звучение или с две думи магията щеше да липсва.
Няма съмнение, че той е най-големият глас сред всички, независимо че е повече музикант отколкото sonero, най-мъжественият и честно може да се каже, че след Компай, Елиадес е на път да се превърне в кубинска легенда приживе. И най-голямото му преимущество е, че е млад.
Колко млад можеш да бъдеш в рамките на Buena Vista и има ли възрастта изобщо някакво значение?
Мъжът с каубойската шапка е роден под името Елиадес Очоа Бустаманте в Сантяго де Куба през 1946 година. Музиката е в кръвта му от ранни години. Той просто живее с музика и от музика. Трес-ът става неговият живот. Голям колкото китарата Елиадес започва да изкарва прехраната си не къде да е, а в квартала на проститутките, където уменията му и все още немутиралото му детско гласче са широко признати. В този ранен период музиката и треса са единствения доход за семейството, а Елиадес научава първите си житейски уроци за майка Куба. Едва ли шестгодишното хлапе с ниско нахлупена шапка знае, че 20 години по-късно Елиадес вече ще е най-колоритният изпълнител на кубински традиционен сон и наследникът на Компай Сегундо, както старият маестро с основание го номинира. Единадесетгодишен, той е истинската атракция по кубинските бордеи, барове и ресторанти и най-вече в помощ на музикалното си семейство, чието единствено препитание е музиката. В ранните си години Елиадес свири кубински ъндърграунд като се опитва да смеси традиционното звучене на старата школа със специалната тоналност на собствения трес, който е твърде различен за останалите китаристи по това време. Специална изработка, трес-ът на Елиадес съчетава както чисто сон-китарното звучене, така и звуците на ортодоксална китара чрез дублиране на ‘ре” и “сол” струните.
Какво да кажем за неговият глас? Голяма част от кубинците смятат, че Елиадес притежава най-прелъстителният глас на цяла Куба. Той притежава топлия бриз по Малекон и в същото време мъжката суровост на старата столица Сантяго де Куба.
Елиадес Очоа поставя началото и на цяла музикална традиция и течение в Куба, наречено Trova Cubana, което цели завръщането към стария блясък на пред-кастрова Куба с големите оркестри и безкрайните локали и заведения с лайв музика от рода на Casa De La Trova, където Очоа е най-голямата звезда. Едноименното парче е и химнът на Очоа, като първите записи датират от съвместните му колаборации с Компай Сегундо, където са и стандартите Guantanamera и Chan Chan (албум, горда част от огромната колекция на автора на тези редове).
Някъде по това време Очоа свири и в бендовете Quinteto Oriental и Septeto Tipico. През всичките тези години Очоа е един от най-големите фенове и пропагандатори в Куба на една група, наречена Quarteto Patria.
Едва ли през далечната 1939 година основателите на Quarteto Patria са знаели, че основаното от тях отроче ще стане група № 1 на Куба за всички времена. Кой са обаче тези хора, основали течението на примитивния сон на четирите инструмента – хармоника, маракас, бас и трес. Това са Емилио Гарсия с прякора Patria (един от опозиционерите на Кастро, наричан още от тайните служби “Бунтовника”), Ригоберто Ечеверия с прякора Мадуро, Рейналдо Хирезуело (по-късно основател и на Los Compadres, La Sonora Matancera и Vieja Trova Santiaguera) и Франсиско Панчо Кобас.
Панчо Кобас си спомня: “За първи път видях Елиадес през ранните 60-те. От първия момент знаех, че точно той е човекът, който ще поведе Quarteto Patria в бъдещето”. И Кобас се оказва прав, тъй като през 1978 година Очоа става лидер на групата, която продължава да съществува и днес.Quarteto Patria е група легенда и вече 23 години тази легенда се свързва с Елиадес, независимо от успеха на Buena Vista Social Club. През групата преминават най-елитните кубински музиканти (част от синовете на Очоа също свирят в нея). Всички албуми на Очоа са записани и с тези музиканти. През 2000 година излезе и така наречения Tributo Quarteto Patria, който сам по себе си е музикалната история на Куба от Кобас, през Гарсия до Бени Море и безсмъртното Yiri Yiri Bon (впрочем едно от любимите парчета на Адаша – от само себе си зарибен Buena Vista фен).
Интерес представлява и номинираният за Грами Sublime Ilusion, където среща си дават и гостите Чарли Мъселуайт, Давид Идалго от Лос Лобос и ...... Рай Куудър.
От казаното дотук, мястото на Елиадес в историята и най-вече на сцената до Компай, Рубен, Ибрахим, Омара и останалите е вечно. Нищо, че повече от 40 години Очоа продължава да носи каубойската шапка за да забравя провинциалните си корени.
И накрая както винаги за феновете на тази кубинска сага текста на El Carretero, друга любима песен на Адаша от едноименния Buena Vista Social Club, написана от Гилермо Портабалес.
| Por el camino del sitio mio Un carretero alegre pasó Con sus canciones que es muy sentida Y muy guajira alegre cantó: Me voy al transbordador A descargar la carreta Me voy al transbordador A descargar la carreta Para cumplir con la meta De mi penosa labor. A caballo vamo' pa'l monte, Yo trabajo sin reposo Para poderme casar Yo trabajo sin reposo Para poderme casar Y si lo llego a lograr Seré un guajiro dichoso. A caballo vamo' pa'l monte. Yo soy guajiro y carretero Y en el campo vivo bien Porque el campo es el eden Más lindo del mundo entero. Chapea el monte, cultiva el llano Recoge el fruto de tu sudor. | Along the track by my house A cart driver passed With his sentimental songs The Guajiro sang: I'm going to the crossing To unburden my load. I'm going to the crossing To unburden my load. There I'll reach the end Of my crushing labour. Ride on up the mountain. I work without rest So I can married. I work without rest So I can married. And if I can achieve that I'll be a happy man. Ride on up the mountain. I am a Guajiro and a cart driver And I live well off the land, Because the countryside is paradise, The most perfect place on earth. Work the mountain, cultivate the plain, Reap the fruits of your labour. |
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ХІ – Пио Лейва и Мануел “Пунтилита” Лисеа (Soneros De Verdad)
Carlos
понеделник, 21 май 2001 г.
BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част ІХ – Омара Портуондо – Златният глас
или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Омара Портуондо
Омара Портуондо е единствената жена в цялата плеяда на Buena Vista. И има защо. Неповторимото излъчване на тази жена огрява сцената при всяка нейна поява. Омара продължава традицията на изключителните кубински женски вокали, като се започне от Селия Круз и свършим с Кармен Миранда. Но какво да се прави? Куба винаги е била богата не само на инструменталисти, но и на ‘златни’ гласове.
Самата история на Омара е достойна за който и да е южноамерикански сериал, който да държи в напрежение зрителите, поне за 120 серии. Родена е през 1930 година в предградието на Хавана Боун Кей. Майка й е испанка и произхожда от изключително богато семейство, но въпреки заплахите свързани с класовото си (не казвам колониално) положение, се омъжва за негър, един от най-известните бейзболисти на Куба, който по-късно ще бъде един от първите играли в известната Major League на Щатите.
Омара си спомня, че едни от първите песни, които е научила от родителите си са La Bayamesa и Veinte Anos, и двете част от оригиналната Buena Vista Social Club. ‘Родителите ми обичаха да си прекарват почивката пеейки дуети на кубински традиционни песни. Често баща ми подхващаше някоя песен и аз се включвах като втори глас’. Първата музикална учителка на Омара е една от сестрите й Хайде. По същото време Хайде е танцьорка в прочутото кабаре ‘Тропикана’. Омара посещава голяма част от репетициите и шоутата на трупата и през 1945 година става част от нея. Особено успешно по това време е сътрудничеството й с Роландо Еспиноза. Междувременно Портуондо уплътнява танцовите си ангажименти с вокални, пеейки с приятели като Сесар Портильо Де Ла Лус, пианистът Франк Емилио Флин и Хосе Антонио Мендес. Тяхното начинание е наречено Loquimbambla Swing. Стилът е нещо средно между традициония son, bossa nova и американски джаз. По същото време четиримата приятели свирят и с оркестъра със страшното име ‘Оркестър Анаконда’. Малко по-късно към групата се присъединява и Анхел Диас.
Големият пробив на Омара започва обаче през 1952 година.
Омара, Хайде и Елена Бърк създават женското вокално трио ‘Cuarteto d’Aida’. Към тях се приъдиняват певицата Морайма Секада и пианистът Аида Диестро. Групата става много популярна в Куба и през следващите години тръгва на дълги турнета из целия Карибски басейн. През 1959 година Портуондо издава и първият си солов албум Magia Negra.
И през 1961 година Фидел Кастро идва на власт.
‘Cuarteto d’Aida’ е една от най-засегнатите групи по това време. Участията драстично спадат, финансовите постъпления също и тогава на помощ се притичва ........... братския американски народ. Групата започва да концертира по крайбрежието на Маями, Флорида. Някъде в тези години са и неиздаваните до този момент записи на Омара с Нат Кинг Коул. Сестра й Хайде решава да остане в САЩ, докато Омара се завръща в родна Куба и продължава да работи с групата до 1967 година. През 70-те и 80-те Портуондо работи с Orquestra Aragon, а в началото на 90-те решава да се пенсионира от сцената и да се отдаде на старините си. ‘Всичко е свързано с пеенето. Обичам да пея, обичам да чувствам музиката. Без нея всичко ми изглежда празно от съдържание. Въпреки това бях решила да се оттегля да забавя развитието на живота. Човек обаче никога не знае какво предизвикателство му е предложила съдбата’, казва в интервю за списание ‘Тропикана’ златният глас на Куба.
Със своята петдесетгодишна професионална кариера Портуондо се превърна в емблематична фигура за кубинската музика. Надарена с изключително ценен глас Омара пее както балади, така и болеро, сон, джаз и соул по време на кариерата си.
Най-интересното обаче е, че Омара не е върната към музикалната сцена от Хуан Де Маркос Гонзалес при събирането на оригиналната версия на Buena Vista Social Club. Още през 1995 година Рай Куудър попада на Омара и то съвсем случайно. По това време Куудър записва в Куба албум с Chieftains и чува Омара да пее. Година по-късно при първите записи със Сегундо, Ферер и останалите Куудър задължително поисква от Гонзалес да покани Омара за водещ вокалист в звездната група.
След изумителния успех на първите записи Омара се връща към изключително успешната си музикална кариера и започва с истинско настървение да записва и да пее във всички солови албуми на участниците в Buena Vista Social Club – в този на Ферер, в групата на Хуан Де Маркос Afro-Cuban All Stars. Стигаме до соловият й албум под егидата на Рай Куудър или както му викат меломаните една от ‘оригиналните’ Буена Висти, който излиза на пазара на 9 май 2000 година (само за меломанска справка ‘писачът на тези истории’ закупи оригиналното CD на 11 май) . Нека не забравяме и съвместният й албум от 1998 година Desafios с една от другите големи легенди на кубинската музика Чучо Валдес.
Както и при другите музиканти, за които говорим в нашата Buena Vista История в годините от 1997 до 2000 година на пазара се появяват и една дузина сборни албуми, показващи творчеството на Портуондо от ранните й години и изследващи кубинското музикално наследство, като Roots of Buena Vista, Palabras, Pensamiento, Amigas и Oro Musical, в който могат да се чуят и стандартите La Ultima Noche и Besame Mucho.
В периода 1999-2001 година Омара, заедно с Ибрахим Ферер и Рубен Гонзалес предвождат All Stars-турнето, което минава през четири континета.
И както винаги накрая за меломаните ето и текста на най-вълнуващият дует на Омара и Ибрахим Silencio, написано от пуерториканеца Рафаел Хернандес, един от най-големите автори на песни в цялата южно-американска култура.
Не забравяйте, че това е именно дуета от концерта в Амстердам, на който Омара дискретно бърше изтърколилата се сълза от очите си. За това и музиката винаги е била на първо място в сърцето на наречената от кубинските фенове ‘годеница на фийлинга’ .
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част Х – Елиадес Очоа (El Carretero)
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Омара ПортуондоОмара Портуондо е единствената жена в цялата плеяда на Buena Vista. И има защо. Неповторимото излъчване на тази жена огрява сцената при всяка нейна поява. Омара продължава традицията на изключителните кубински женски вокали, като се започне от Селия Круз и свършим с Кармен Миранда. Но какво да се прави? Куба винаги е била богата не само на инструменталисти, но и на ‘златни’ гласове.
Самата история на Омара е достойна за който и да е южноамерикански сериал, който да държи в напрежение зрителите, поне за 120 серии. Родена е през 1930 година в предградието на Хавана Боун Кей. Майка й е испанка и произхожда от изключително богато семейство, но въпреки заплахите свързани с класовото си (не казвам колониално) положение, се омъжва за негър, един от най-известните бейзболисти на Куба, който по-късно ще бъде един от първите играли в известната Major League на Щатите.
Омара си спомня, че едни от първите песни, които е научила от родителите си са La Bayamesa и Veinte Anos, и двете част от оригиналната Buena Vista Social Club. ‘Родителите ми обичаха да си прекарват почивката пеейки дуети на кубински традиционни песни. Често баща ми подхващаше някоя песен и аз се включвах като втори глас’. Първата музикална учителка на Омара е една от сестрите й Хайде. По същото време Хайде е танцьорка в прочутото кабаре ‘Тропикана’. Омара посещава голяма част от репетициите и шоутата на трупата и през 1945 година става част от нея. Особено успешно по това време е сътрудничеството й с Роландо Еспиноза. Междувременно Портуондо уплътнява танцовите си ангажименти с вокални, пеейки с приятели като Сесар Портильо Де Ла Лус, пианистът Франк Емилио Флин и Хосе Антонио Мендес. Тяхното начинание е наречено Loquimbambla Swing. Стилът е нещо средно между традициония son, bossa nova и американски джаз. По същото време четиримата приятели свирят и с оркестъра със страшното име ‘Оркестър Анаконда’. Малко по-късно към групата се присъединява и Анхел Диас.
Големият пробив на Омара започва обаче през 1952 година.
Омара, Хайде и Елена Бърк създават женското вокално трио ‘Cuarteto d’Aida’. Към тях се приъдиняват певицата Морайма Секада и пианистът Аида Диестро. Групата става много популярна в Куба и през следващите години тръгва на дълги турнета из целия Карибски басейн. През 1959 година Портуондо издава и първият си солов албум Magia Negra.
И през 1961 година Фидел Кастро идва на власт.
‘Cuarteto d’Aida’ е една от най-засегнатите групи по това време. Участията драстично спадат, финансовите постъпления също и тогава на помощ се притичва ........... братския американски народ. Групата започва да концертира по крайбрежието на Маями, Флорида. Някъде в тези години са и неиздаваните до този момент записи на Омара с Нат Кинг Коул. Сестра й Хайде решава да остане в САЩ, докато Омара се завръща в родна Куба и продължава да работи с групата до 1967 година. През 70-те и 80-те Портуондо работи с Orquestra Aragon, а в началото на 90-те решава да се пенсионира от сцената и да се отдаде на старините си. ‘Всичко е свързано с пеенето. Обичам да пея, обичам да чувствам музиката. Без нея всичко ми изглежда празно от съдържание. Въпреки това бях решила да се оттегля да забавя развитието на живота. Човек обаче никога не знае какво предизвикателство му е предложила съдбата’, казва в интервю за списание ‘Тропикана’ златният глас на Куба.
Със своята петдесетгодишна професионална кариера Портуондо се превърна в емблематична фигура за кубинската музика. Надарена с изключително ценен глас Омара пее както балади, така и болеро, сон, джаз и соул по време на кариерата си.
Най-интересното обаче е, че Омара не е върната към музикалната сцена от Хуан Де Маркос Гонзалес при събирането на оригиналната версия на Buena Vista Social Club. Още през 1995 година Рай Куудър попада на Омара и то съвсем случайно. По това време Куудър записва в Куба албум с Chieftains и чува Омара да пее. Година по-късно при първите записи със Сегундо, Ферер и останалите Куудър задължително поисква от Гонзалес да покани Омара за водещ вокалист в звездната група.
След изумителния успех на първите записи Омара се връща към изключително успешната си музикална кариера и започва с истинско настървение да записва и да пее във всички солови албуми на участниците в Buena Vista Social Club – в този на Ферер, в групата на Хуан Де Маркос Afro-Cuban All Stars. Стигаме до соловият й албум под егидата на Рай Куудър или както му викат меломаните една от ‘оригиналните’ Буена Висти, който излиза на пазара на 9 май 2000 година (само за меломанска справка ‘писачът на тези истории’ закупи оригиналното CD на 11 май) . Нека не забравяме и съвместният й албум от 1998 година Desafios с една от другите големи легенди на кубинската музика Чучо Валдес.
Както и при другите музиканти, за които говорим в нашата Buena Vista История в годините от 1997 до 2000 година на пазара се появяват и една дузина сборни албуми, показващи творчеството на Портуондо от ранните й години и изследващи кубинското музикално наследство, като Roots of Buena Vista, Palabras, Pensamiento, Amigas и Oro Musical, в който могат да се чуят и стандартите La Ultima Noche и Besame Mucho.
В периода 1999-2001 година Омара, заедно с Ибрахим Ферер и Рубен Гонзалес предвождат All Stars-турнето, което минава през четири континета.
И както винаги накрая за меломаните ето и текста на най-вълнуващият дует на Омара и Ибрахим Silencio, написано от пуерториканеца Рафаел Хернандес, един от най-големите автори на песни в цялата южно-американска култура.
Не забравяйте, че това е именно дуета от концерта в Амстердам, на който Омара дискретно бърше изтърколилата се сълза от очите си. За това и музиката винаги е била на първо място в сърцето на наречената от кубинските фенове ‘годеница на фийлинга’ .
| Duermen en mi jardin Las blancas azucenas, Los nardos y las rosas. Mi alma muy triste y pesarosa A las flores quiere ocultar su amargo dolor. Yo no quiero que las flores sepan Los tormentlos que me de la vida. Si supieran lo que estoy sufriendo Por mis penas llorarian tambien. Silencio, que están durmiendo Los nardos y las azucenas. No quiero que sepan mis penas Porque si me ven llorando Morirán. | Sleeping in my garden Are the white lilies. Spikenards and roses. My soul so sad and sorrowful Wants to hide its bitter pain in the flowers. I don't want the flowers to know about The torments that life throws at me. If they knew what I am suffering They too would weep for my sorrows. Hush! For they are sleeping. The spikenards and lilies. I don't want them to know about my sorrows Because if they see me weeping They will die. |
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част Х – Елиадес Очоа (El Carretero)
Carlos
четвъртък, 19 април 2001 г.
Музикални новини: Битълсче с нова къща
Пол Макартни си купи нов дом за скромната сума от 4 милиона долара. Къщата е във френски стил и се намира в Холивуд Хилс. По-интересното е, че предишния собственик е бил ........... изгората на Кобейн Къртни Лав, която на свой ред е била закупила 4 700 квадратовото именийце от Елън Де Дженеръс. Докато Линда бе между живите Макартни предпочиташе да обитава дома си в Англия и ранчото си в Тусон. Преди да бъде извършена продажбата бившият битълс наемаше къщата от Къртни, която на свой ред си закупи апартамент в Ню Йорк за 2,8 милиона долара.
Легенди-блусари в Залата на славата
Мъди Уотърс, Джон Лий Хуукър, Джери Лий Луис и Джеймс Блякууд бяха приети в Mississippi Musicians Hall of Fame.
Поклон пред гигантите на черната музика!!!!
Който не се е докоснал до тяхната музика да се сърди на себе си.
Били Боб Торнтън ще вади албум
Съпругът на Анджелина Джоли и носителят на Оскар Били Боб Торнтън заяви, че планира да издаде кънтри албум с музика, която той обича и свири за кеф. ‘Аз наистина обичам музиката. И наистина ми пука за нея. Мисля, че всички ще харесат нещата, които съм написал и то на един дъх’. Торнтън смята да издаде албума през лятото и да тръгне на турне, където спешъл-гест ще бъде кънтри звездата Дуайт Йокъм, който участва в отличения с Оскар за най-оригинален сценарий филм на Торнтън ‘Sling Blade’.
26 април - Billboard Latin Music Awards
За втори път ще се проведат Billboard Latin Music Awards, най-значимото награждаване в света на латинската музика. И ако през миналата година първите такива награди преминаха под надслова ‘Всичко за Сантана и Supernatural’, тази година ще е далеч по-интересно. До момента е потвърдено участието на Глория Естефан, Хулио Иглесиас, Талия и Алехандро Фернандес. Шоуто ще се проведе в Miami's Jackie Gleason Theater и ще може да бъде наблюдавано по Telemundo Network. Освен изброените по-горе звезди на шоуто ще присъстват и Хуан Луис Герера, Мелина Леон, Паулина Рубио, Карлос Вивес, Джон Секада, Тито Ниевес и Селия Круз. Церемонията ще се води от ТВ-звездата Кандела Феро и актьора Хорхе Енрико Абело. С най-много номинации през тази година е групата Son By Four и Марк Антъни. Специалните награди за принос към латинската музика ще се връчат на Los Lobos и абсолютната легенда на перкусиите за всички времена Монго Сантамария.
R.E.M. ще са хедлайнъри на концерт в Лондон
На 29 април в Лондон на прочутия Трафалагар Скуейър ще се проведе концерта по повод на South Africa Day. Хедлайнъри на събитието ще бъдат R.E.M. Всички събрани средства от концерта ще отидат по сметките на the Nelson Mandela Children's Fund и the Prince's Trust organizations. Мандела лично ще присъства на събитието. Фронтменът на R.E.M Майкъл Стайп сподели за BBC Radio 1, че всички членове на групата са много горди с участието си в празниците за деня на Южна Африка, който преди 7 години провъзгласи Мандела за първия черен президент’. Участието на групата е едва третият им концерт от 1999 година насам след двата концерта в Бразилия през януари. 12-тият албум на R.E.M, наречен ‘Reveal’ ще се появи на музикалния пазар на 12 май. Другите участници в концерта са Корс, спайската Мел Б, Атомик Китън, Лейдисмит и други.
Джексън планира концерт в Гардън
Скоро Кралят на Попа ще празнува 30 години от началото на соловата си кариера. По повод повода Майкъл планира мегаконцерт за 7 септември, който ще се проведе в Меката на Ню Йорк Медисън Скуейър Гардън. Планираните от сега гости са Уитни Хюстън, Бритни Спиърс, Марк Антъни, Шаги, Джил Скот и 'N Sync. Концертът следва да е и събиране на Майкъл с братята му, с които той не е записвал от 80-те години. 42-годишният Джаксън е заявил ‘Много съм развълнуван от възможността да празнувам 30 години от началото на соловата ми кариера сред моите фенове. Планирам да направя лайв-изпълнение с братята ми на тази специална вечер’. Първият хит на легендарната група Джаксън Файв е излязъл през 1969 година, докато соловата кариера на Джако започва две години по-късно.
Мади и Бритни за Линда
Мадона, Бритни Спиърс, Арт Гарфънкъл, Куин, Корс и Лени Кравитц, както и членовете на Уингс планират издаването на двоен диск in memoriam на Линда Макартни. По непотвърдени данни синът на Ленън Джулиан и синът на Стар Зак също ще се включат в записите. Постъпленията от продажбите ще отидат в полза the Women and Cancer charity.
Осведомителна агенция ‘Ahy Given Thursday’
Легенди-блусари в Залата на славата
Мъди Уотърс, Джон Лий Хуукър, Джери Лий Луис и Джеймс Блякууд бяха приети в Mississippi Musicians Hall of Fame.
Поклон пред гигантите на черната музика!!!!
Който не се е докоснал до тяхната музика да се сърди на себе си.
Били Боб Торнтън ще вади албум
Съпругът на Анджелина Джоли и носителят на Оскар Били Боб Торнтън заяви, че планира да издаде кънтри албум с музика, която той обича и свири за кеф. ‘Аз наистина обичам музиката. И наистина ми пука за нея. Мисля, че всички ще харесат нещата, които съм написал и то на един дъх’. Торнтън смята да издаде албума през лятото и да тръгне на турне, където спешъл-гест ще бъде кънтри звездата Дуайт Йокъм, който участва в отличения с Оскар за най-оригинален сценарий филм на Торнтън ‘Sling Blade’.
26 април - Billboard Latin Music Awards
За втори път ще се проведат Billboard Latin Music Awards, най-значимото награждаване в света на латинската музика. И ако през миналата година първите такива награди преминаха под надслова ‘Всичко за Сантана и Supernatural’, тази година ще е далеч по-интересно. До момента е потвърдено участието на Глория Естефан, Хулио Иглесиас, Талия и Алехандро Фернандес. Шоуто ще се проведе в Miami's Jackie Gleason Theater и ще може да бъде наблюдавано по Telemundo Network. Освен изброените по-горе звезди на шоуто ще присъстват и Хуан Луис Герера, Мелина Леон, Паулина Рубио, Карлос Вивес, Джон Секада, Тито Ниевес и Селия Круз. Церемонията ще се води от ТВ-звездата Кандела Феро и актьора Хорхе Енрико Абело. С най-много номинации през тази година е групата Son By Four и Марк Антъни. Специалните награди за принос към латинската музика ще се връчат на Los Lobos и абсолютната легенда на перкусиите за всички времена Монго Сантамария.
R.E.M. ще са хедлайнъри на концерт в Лондон
На 29 април в Лондон на прочутия Трафалагар Скуейър ще се проведе концерта по повод на South Africa Day. Хедлайнъри на събитието ще бъдат R.E.M. Всички събрани средства от концерта ще отидат по сметките на the Nelson Mandela Children's Fund и the Prince's Trust organizations. Мандела лично ще присъства на събитието. Фронтменът на R.E.M Майкъл Стайп сподели за BBC Radio 1, че всички членове на групата са много горди с участието си в празниците за деня на Южна Африка, който преди 7 години провъзгласи Мандела за първия черен президент’. Участието на групата е едва третият им концерт от 1999 година насам след двата концерта в Бразилия през януари. 12-тият албум на R.E.M, наречен ‘Reveal’ ще се появи на музикалния пазар на 12 май. Другите участници в концерта са Корс, спайската Мел Б, Атомик Китън, Лейдисмит и други.
Джексън планира концерт в Гардън
Скоро Кралят на Попа ще празнува 30 години от началото на соловата си кариера. По повод повода Майкъл планира мегаконцерт за 7 септември, който ще се проведе в Меката на Ню Йорк Медисън Скуейър Гардън. Планираните от сега гости са Уитни Хюстън, Бритни Спиърс, Марк Антъни, Шаги, Джил Скот и 'N Sync. Концертът следва да е и събиране на Майкъл с братята му, с които той не е записвал от 80-те години. 42-годишният Джаксън е заявил ‘Много съм развълнуван от възможността да празнувам 30 години от началото на соловата ми кариера сред моите фенове. Планирам да направя лайв-изпълнение с братята ми на тази специална вечер’. Първият хит на легендарната група Джаксън Файв е излязъл през 1969 година, докато соловата кариера на Джако започва две години по-късно.
Мади и Бритни за Линда
Мадона, Бритни Спиърс, Арт Гарфънкъл, Куин, Корс и Лени Кравитц, както и членовете на Уингс планират издаването на двоен диск in memoriam на Линда Макартни. По непотвърдени данни синът на Ленън Джулиан и синът на Стар Зак също ще се включат в записите. Постъпленията от продажбите ще отидат в полза the Women and Cancer charity.
Осведомителна агенция ‘Ahy Given Thursday’
Carlos
сряда, 4 април 2001 г.
BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част VІІІ – Рубен Гонзалес – Пианистът
или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Дон Рубен Гонзалес или както го наричат ‘най-великият пианист на Куба’, така започва всяко едно представяне на музикантите по време на турнетата на Buena Vista Social Club. И има защо.
Рубен Гонзалес е доайенът на кубинската музикална школа, съчетание от ‘Котаракът Феликс’ и Дюк Елингтън, както го определи Вим Вендерс, един от тримата най-големи пианисти в историята на музиката, както добавя Хуан Де Маркос Гонзалес.
Рубен Гонзалес и Фонтанилис е роден през 1919 година. Съдбата си е избрала Рубен да се насочи към докторската професия, но от петата му година датира и първото запознанство с пианото ‘Джон Стоуърс’, което преобръща живота му. Не без помощта и на майка му, която по това време е кабаретна певица. Това пиано е и поводът днес музикалният свят да има един от най-колоритните си пианисти, не само в кубинската музика. От 50 години Гонзалес създава и променя музикални стилове, гради композиции, прави турнета, преобръща музикални хоризонти, смесва стилове.
В далечната 1934 година Рубен започва да посещава консерваторията на Cienfuego. Мечтата му е през деня да работи като доктор, а през нощта да свири. Едва ли обаче животът е толкова прекрасен. С популяризирането на son-а пианистът напуска следването си по медицина и през 1941 се преселва в Хавана. В началото на 40-те години Хавана е раят на удоволствията, раят на бендовете, на големите имена и на нощния живот. Какво си спомня побелялата глава на Рубен: ‘През 40-те години животът в Куба бе пълен с музика. Не печелехме кой знае колко пари, но тогава ми беше все едно. Всички свирехме, защото искахме да го правим и ни доставяше удоволствие’. Пианистът има шанса да избере за съсед (или съдбата да му го избере) Арсенио Родригез.
По това време възпълният и сляп с едното око Арсенио води най-известният оркестър на Куба. Арсенио е царят на биг-бенда и нощните клубове, като единствената му реална конкуренция в тези години е Бени Море. Гонзалес има шанса основният пианист на Родригез да го напусне, след което Арсенио поканва младата надежда да се присъедини към оркестъра му. Гонзалес разбира се не отказва и се задържа дълги години при Арсенио. С оркестъра му Рубен прави турнета из почти целия Карибски басейн, Латинска и Южна Америка. Всички в Хавана говорят за пианистът-хубавец с бързите пръсти и неповторимия стил на свирене. От първата им среща остават думите на Родригез: ‘Рубен не гледай, какво свирят другите. Свири това, което на теб ти харесва. Не имитирай другите. Когато идват да ни слушат, от всеки един звук те трябва да знаят, че ти си на пианото’.
Всъщност стилът на Гонзелес е смесица от увереноостта и сериозността на Елингтън с чисто латинската школа и ритъм и онази карикатурност на червено-оранжевите му ризи и фраковете с лъскави пайети от младежките му години. Може би и затова Рубен винаги изглежда най-сериозен и достолепен по време на турнетата на Buena Vista Social Club. Неговото място не е на предната редица. Черният роял заема винаги дясната половина на сцената, встрани от Ибрахим, Хуан де Маркос, Пио и Елиадес. Човекът който обаче задължително е много близко до Рубен е ‘Качаито’ Лопес, който неведнъж е споменавал, че е свирил с почти всички големи пианисти на Куба, но никой не е ‘по-голям от Рубен’. Симбиозата ‘пиано на Рубен и контрабас на Качао’ е и основата върху, която се гради саунда на Buena Vista Social Club. Не случайно и самата едноименна композиция е задължителното соло-изпълнение на давамата на всеки един концерт.
От друга страна Рубен Гонзалес е и последния жив пианист от ‘голямата тройка’ на кубинската клавирна школа, която освен Рубен включва и Луис ‘Лили’ Мартинес и Парушин.
Гонзалес е имал възможността да свири с всеки един от тях, но не бива да се забравя и дългогодишното му сътрудничество с гения Монго Сантамария в Orquesta de Los Hermanos. Същият този Сантамария, който по-късно ще взриви джаз-гилдията на Америка с Дизи Гилеспи и Майлс Дейвис. Неслучайно Гонзалес изповядва кредото, че цялата кубинска музика, която днес се развива, води началото си от 40-те и 50-те години.
В края на 50-те те се завръщат в Хавана след изключително успешни турнета в Панама и Аржентина. Там Гонзалес има възможността да обогати стила си с ритмите на тангото и да се срещне с Гардел и другите музиканти от неговия кръг. Рубен започва да свири с кабаретни-оркестри в клубове от ранга на Tropicana. В началото на 60-те той се присъединява към оркестъра на Енрике Жорин. А кой е Енрике Жорин?
Това е откривателят на Cha-Cha-Cha.
Рубен и Енрике свирят заедно 25 години. В средата на 80-те Жорин почива и Гонзалес за малко е лидер на оркестъра, но не му понася отговорността и напуска.
10 години Рубен Гонзалес не пипа пиано, не свири, оттегля се от голямата музикална сцена, може би поуморен след 40 години концерти, турнета, слава и популярност.
През 1996 година както и в случая с Ибрахим Ферер, Хуан Де Маркос Гонзалес решава, че единственото пиано, от което се нуждае, може да бъде Рубен Гонзалес. Срещата с Ибрахим, Качао, Елиадес, Компай, Пио, Пунтилита и цялата ‘пенсионерска гвардия’, както ги нарече ‘Билд’ е повече от лична. Радостта от музиката се е върнала и едноименният Buena Vista Social Club е на път да бъде записан. На 77 години Рубен си спомня за това време: ‘В къщи нямах даже и пиано. Когато влязох в Egrem и видях този прекрасен инструмент, седнах и започнах веднага да свиря. На другите им хареса’.
За записите на албума вече говорихме достатъчно.
Веднага след това Рай Куудър, който открито заявява, че Гонзалес е най-страхотния пианист, който е чувал през живота си, предлага на Рубен да запишат и соло албум. Всички Buena Vista-маниаци са наясно с излезлия в края на 1997 година ‘Introducing... Ruben Gonzalez’ отново под егидата на World Circuit, Ник Голд и Куудър.
Както и Ибрахим, 43 години след първата му поява в албум на Арсенио Родригез, Рубен Гонзалес има собствен солов-албум. В следващите три години Гонзалес работи като фурия, все едно че никога не е влизал в студио. Гостува в едноименните продукции на Омара Портуондо и Ибрахим Ферер, в двата албума на Хуан Де Маркос и неговия Afro-Cuban All Stars, прави едногодишно турне в Европа, Азия и Америка и .......... в края на 2000 година записва и втория си солов албум ‘Chanchullo’, основан на един от най-големите хитове на Куба за всички времена. Не е лошо за човек на 80 години.
Междувременно (и без да се повтарям както и Ибрахим) Egrem издадоха и компилация със записи от най-силните му години, наречена ‘Ruben Gonzalez & Friends’.
И преди да завърша, не забравяйте, че в края на нашата Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а ще ви представим цял списък с обширната колекция за Рубен и всички големи музиканти от Buena Vista Social Club, с която WhyBG разполага.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ІХ – Омара Портуондо (The Golden Voice)
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Дон Рубен Гонзалес или както го наричат ‘най-великият пианист на Куба’, така започва всяко едно представяне на музикантите по време на турнетата на Buena Vista Social Club. И има защо.
Рубен Гонзалес е доайенът на кубинската музикална школа, съчетание от ‘Котаракът Феликс’ и Дюк Елингтън, както го определи Вим Вендерс, един от тримата най-големи пианисти в историята на музиката, както добавя Хуан Де Маркос Гонзалес.
Рубен Гонзалес и Фонтанилис е роден през 1919 година. Съдбата си е избрала Рубен да се насочи към докторската професия, но от петата му година датира и първото запознанство с пианото ‘Джон Стоуърс’, което преобръща живота му. Не без помощта и на майка му, която по това време е кабаретна певица. Това пиано е и поводът днес музикалният свят да има един от най-колоритните си пианисти, не само в кубинската музика. От 50 години Гонзалес създава и променя музикални стилове, гради композиции, прави турнета, преобръща музикални хоризонти, смесва стилове.
В далечната 1934 година Рубен започва да посещава консерваторията на Cienfuego. Мечтата му е през деня да работи като доктор, а през нощта да свири. Едва ли обаче животът е толкова прекрасен. С популяризирането на son-а пианистът напуска следването си по медицина и през 1941 се преселва в Хавана. В началото на 40-те години Хавана е раят на удоволствията, раят на бендовете, на големите имена и на нощния живот. Какво си спомня побелялата глава на Рубен: ‘През 40-те години животът в Куба бе пълен с музика. Не печелехме кой знае колко пари, но тогава ми беше все едно. Всички свирехме, защото искахме да го правим и ни доставяше удоволствие’. Пианистът има шанса да избере за съсед (или съдбата да му го избере) Арсенио Родригез.
По това време възпълният и сляп с едното око Арсенио води най-известният оркестър на Куба. Арсенио е царят на биг-бенда и нощните клубове, като единствената му реална конкуренция в тези години е Бени Море. Гонзалес има шанса основният пианист на Родригез да го напусне, след което Арсенио поканва младата надежда да се присъедини към оркестъра му. Гонзалес разбира се не отказва и се задържа дълги години при Арсенио. С оркестъра му Рубен прави турнета из почти целия Карибски басейн, Латинска и Южна Америка. Всички в Хавана говорят за пианистът-хубавец с бързите пръсти и неповторимия стил на свирене. От първата им среща остават думите на Родригез: ‘Рубен не гледай, какво свирят другите. Свири това, което на теб ти харесва. Не имитирай другите. Когато идват да ни слушат, от всеки един звук те трябва да знаят, че ти си на пианото’.
Всъщност стилът на Гонзелес е смесица от увереноостта и сериозността на Елингтън с чисто латинската школа и ритъм и онази карикатурност на червено-оранжевите му ризи и фраковете с лъскави пайети от младежките му години. Може би и затова Рубен винаги изглежда най-сериозен и достолепен по време на турнетата на Buena Vista Social Club. Неговото място не е на предната редица. Черният роял заема винаги дясната половина на сцената, встрани от Ибрахим, Хуан де Маркос, Пио и Елиадес. Човекът който обаче задължително е много близко до Рубен е ‘Качаито’ Лопес, който неведнъж е споменавал, че е свирил с почти всички големи пианисти на Куба, но никой не е ‘по-голям от Рубен’. Симбиозата ‘пиано на Рубен и контрабас на Качао’ е и основата върху, която се гради саунда на Buena Vista Social Club. Не случайно и самата едноименна композиция е задължителното соло-изпълнение на давамата на всеки един концерт.
От друга страна Рубен Гонзалес е и последния жив пианист от ‘голямата тройка’ на кубинската клавирна школа, която освен Рубен включва и Луис ‘Лили’ Мартинес и Парушин.
Гонзалес е имал възможността да свири с всеки един от тях, но не бива да се забравя и дългогодишното му сътрудничество с гения Монго Сантамария в Orquesta de Los Hermanos. Същият този Сантамария, който по-късно ще взриви джаз-гилдията на Америка с Дизи Гилеспи и Майлс Дейвис. Неслучайно Гонзалес изповядва кредото, че цялата кубинска музика, която днес се развива, води началото си от 40-те и 50-те години.
В края на 50-те те се завръщат в Хавана след изключително успешни турнета в Панама и Аржентина. Там Гонзалес има възможността да обогати стила си с ритмите на тангото и да се срещне с Гардел и другите музиканти от неговия кръг. Рубен започва да свири с кабаретни-оркестри в клубове от ранга на Tropicana. В началото на 60-те той се присъединява към оркестъра на Енрике Жорин. А кой е Енрике Жорин?
Това е откривателят на Cha-Cha-Cha.
Рубен и Енрике свирят заедно 25 години. В средата на 80-те Жорин почива и Гонзалес за малко е лидер на оркестъра, но не му понася отговорността и напуска.
10 години Рубен Гонзалес не пипа пиано, не свири, оттегля се от голямата музикална сцена, може би поуморен след 40 години концерти, турнета, слава и популярност.
През 1996 година както и в случая с Ибрахим Ферер, Хуан Де Маркос Гонзалес решава, че единственото пиано, от което се нуждае, може да бъде Рубен Гонзалес. Срещата с Ибрахим, Качао, Елиадес, Компай, Пио, Пунтилита и цялата ‘пенсионерска гвардия’, както ги нарече ‘Билд’ е повече от лична. Радостта от музиката се е върнала и едноименният Buena Vista Social Club е на път да бъде записан. На 77 години Рубен си спомня за това време: ‘В къщи нямах даже и пиано. Когато влязох в Egrem и видях този прекрасен инструмент, седнах и започнах веднага да свиря. На другите им хареса’.
За записите на албума вече говорихме достатъчно.
Веднага след това Рай Куудър, който открито заявява, че Гонзалес е най-страхотния пианист, който е чувал през живота си, предлага на Рубен да запишат и соло албум. Всички Buena Vista-маниаци са наясно с излезлия в края на 1997 година ‘Introducing... Ruben Gonzalez’ отново под егидата на World Circuit, Ник Голд и Куудър.
Както и Ибрахим, 43 години след първата му поява в албум на Арсенио Родригез, Рубен Гонзалес има собствен солов-албум. В следващите три години Гонзалес работи като фурия, все едно че никога не е влизал в студио. Гостува в едноименните продукции на Омара Портуондо и Ибрахим Ферер, в двата албума на Хуан Де Маркос и неговия Afro-Cuban All Stars, прави едногодишно турне в Европа, Азия и Америка и .......... в края на 2000 година записва и втория си солов албум ‘Chanchullo’, основан на един от най-големите хитове на Куба за всички времена. Не е лошо за човек на 80 години.
Междувременно (и без да се повтарям както и Ибрахим) Egrem издадоха и компилация със записи от най-силните му години, наречена ‘Ruben Gonzalez & Friends’.
И преди да завърша, не забравяйте, че в края на нашата Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а ще ви представим цял списък с обширната колекция за Рубен и всички големи музиканти от Buena Vista Social Club, с която WhyBG разполага.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ІХ – Омара Портуондо (The Golden Voice)
Carlos
вторник, 27 март 2001 г.
Музикални новини: Еминем и Мадона водят Детройтските музикални награди
Еминем, Кид Рок, Карл Крейг и Мадона са сред номинирани за ежегодните Detroit Music Awards. Същите ще бъдат връчени на 6 април тази година в Стейт Тиатър в града на автомобилната индустрия. Наградите се раздават под егидата the Motor City Music Foundation, която е с идеална цел и поддържа развитието на музиканти от този район. Номинациите са определени на база на гласовете на над 3000 професионалисти, които работят в музикалния бизнес в района.
Елвис Пресли - топ мъртва звезда
И това го доживяхме. Американците да измислят класация за най-богатия мъртъв музикант. Разбира се зад начинанието стои мега-списанието Forbes, чието единствено занимание е да пресмята, кой колко пари е направил в сравнение с миналата година, от какъв бизнес и колко могъщ е в света на бизнеса. Специалистите са изчислrли, че макар и мъртъв кралят на рока в момента ‘прави’ повече пари, отколкото преживе. Да му имам проблема? През миналата година той е спечелил общо 35 милиона долара от продажби на албуми и от приходи от имението му ‘Грейсленд’. Другите големи покойници, които продължават здраво да припечелват са Джон Ленън с 20 милиона, Джими Хендрикс и Боб Марли с по 10 милиона, Франк Синатра с 6 милиона, Джери Гарсия с 5, а единствената жена в списъка е Мерилин Монро със скромните 4 милиона долара. Аз лично предпочитам да съм си цел целиничък и да съм в края на класацийката.
Бляк Сабат на ESPN Action Sports and Music Awards
Поредната порция награди ще се раздадат на 7 април в L.A, а те са ESPN Action Sports and Music Awards (и такива има, не се шашкайте). Сред лайв-пърформърите, както им викат янките, са ветераните от Бляк Сабат, Бен Харпър, групите Инънсънт Криминалс (има ли такива?) и Де Ла Соул, както и култовият рапър Бъста Раймс. Шоуто ще се предава по канала ESPN на 10 април. Водещи ще са актьорът Крис Клайн, топ-моделът Ребека Ромин-Стамос и не по-малко култовият рапър LL Cool J. Церемонията ще почете всички сърфисти, сноубордисти, карачи на BMX-колела, мотоциклетисти, скай-дайвисти и изобщо всякакви n-сти и всички свързани с екстремните спортове и екстремната музика.
Guns 'N Roses на Роскилде
Супер-рок-фестивалът в Роскилде отново направи звезден афиш. Малкото селище на 30 мили от Копенхаген ще приеме европейските фенове от 28 юли до 1 юни тази година. Засега е потвърдено участието на ‘гънърите’, Боб Дилън, Нийл Йънг, Роби Уйлямс и Ник Кейв с групата си the Bad Seeds. Започнал през 1970 година фестивалът в Роскилде е най-старият фест на открито. През миналата година фестивалът беше прекратен след като девет души загинаха по време на концерта на Pearl Jam. Организаторите твърдят, че са взети всички предохранителни мерки, трагедията да не бъде повторена. Нарочна комисия на Датското министерство на правосъдието заяви в официален доклад, че независимо от лошата комуникация и некоординираност на връзката между отделните охранители, организаторите не могат да бъдат виновни за случилото се. Очаква се посещаемостта на фестивала да бъде около 75 000-90 000 души на вечер.
Осведомителна агенция ‘Any Given Thursday’
Елвис Пресли - топ мъртва звезда
И това го доживяхме. Американците да измислят класация за най-богатия мъртъв музикант. Разбира се зад начинанието стои мега-списанието Forbes, чието единствено занимание е да пресмята, кой колко пари е направил в сравнение с миналата година, от какъв бизнес и колко могъщ е в света на бизнеса. Специалистите са изчислrли, че макар и мъртъв кралят на рока в момента ‘прави’ повече пари, отколкото преживе. Да му имам проблема? През миналата година той е спечелил общо 35 милиона долара от продажби на албуми и от приходи от имението му ‘Грейсленд’. Другите големи покойници, които продължават здраво да припечелват са Джон Ленън с 20 милиона, Джими Хендрикс и Боб Марли с по 10 милиона, Франк Синатра с 6 милиона, Джери Гарсия с 5, а единствената жена в списъка е Мерилин Монро със скромните 4 милиона долара. Аз лично предпочитам да съм си цел целиничък и да съм в края на класацийката.
Бляк Сабат на ESPN Action Sports and Music Awards
Поредната порция награди ще се раздадат на 7 април в L.A, а те са ESPN Action Sports and Music Awards (и такива има, не се шашкайте). Сред лайв-пърформърите, както им викат янките, са ветераните от Бляк Сабат, Бен Харпър, групите Инънсънт Криминалс (има ли такива?) и Де Ла Соул, както и култовият рапър Бъста Раймс. Шоуто ще се предава по канала ESPN на 10 април. Водещи ще са актьорът Крис Клайн, топ-моделът Ребека Ромин-Стамос и не по-малко култовият рапър LL Cool J. Церемонията ще почете всички сърфисти, сноубордисти, карачи на BMX-колела, мотоциклетисти, скай-дайвисти и изобщо всякакви n-сти и всички свързани с екстремните спортове и екстремната музика.
Guns 'N Roses на Роскилде
Супер-рок-фестивалът в Роскилде отново направи звезден афиш. Малкото селище на 30 мили от Копенхаген ще приеме европейските фенове от 28 юли до 1 юни тази година. Засега е потвърдено участието на ‘гънърите’, Боб Дилън, Нийл Йънг, Роби Уйлямс и Ник Кейв с групата си the Bad Seeds. Започнал през 1970 година фестивалът в Роскилде е най-старият фест на открито. През миналата година фестивалът беше прекратен след като девет души загинаха по време на концерта на Pearl Jam. Организаторите твърдят, че са взети всички предохранителни мерки, трагедията да не бъде повторена. Нарочна комисия на Датското министерство на правосъдието заяви в официален доклад, че независимо от лошата комуникация и некоординираност на връзката между отделните охранители, организаторите не могат да бъдат виновни за случилото се. Очаква се посещаемостта на фестивала да бъде около 75 000-90 000 души на вечер.
Осведомителна агенция ‘Any Given Thursday’
Carlos
петък, 9 март 2001 г.
BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част VІІ – Ибрахим Ферер – Черната перла ІІ
или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
‘Човекът с кожения каскет’ както още го наричат е уникален талант. В кубинските музикални среди Ферер винаги е бил синоним на чувствено пеене, характерно с привидно спокойствие и ......... дълбоките тъжни очи, които Вендерс запечата във финалните кадри на филма. Като чист представител на школата на Сантяго Де Куба, той е един от малкото музиканти успели да смесят звука на ориенте с традицията на хаванската инструментална и вокална техника.
Времето на второто му прераждане за музиката съвпадна с голямото завръщане на кубинската музика в края на 90-те годинr на вече миналия век. Аблумът Buena Vista Social Club и последвалото Грами изиграха изключителна роля в живота на Ферер. Едноименният филм на Вим Вендерс (за който ще си говорим отделно на страниците на Why Bulgaria и който може да бъде гледан за втори път на територията на България по време на тазгодишния Мюзик Филм Фест) е заснет точно по времето на записите на дебютния албум на Ферер. Албумът носи неговото име, но всъщност е втората среща на всички участници от оригиналната формация. За този албум Ферер получи и награда Грами за най-добър нов латино-изпълнител, което си беше поредната американска ……. гавра. Не може да наградиш Ферер като ‘нов изпълнител’ при положение, че както казахме и в част І за него, кариерата му започва в началото на 40-те години. Дебютният албум показва силата на Ферер при изпълнението на болеро, нещо което не е характерно за цялата му кариера, предвид куриозния факт, че първото болеро, записано от Ибрахим Ферер е Dos Gardenias за едноименния Buena Vista Social Club. Болеро-дуетите на Ферер и Омара Портуондо са истински шедьоври, да не говорим за онази сълза, изпусната от Омара при изпълнението на култовата композиция Silencio.
Записите за дебютният му албум са истинска история, сътворена под ръководството на Хуан Де Маркос Гонзалес и с участието на вечните му приятели Рубен, Компай, Качаито, Пио и Омара. Благодарността към Хуан Де Маркос, който от своя страна е поласкан да работи с Ферер, е голяма. При дебютните записи на новата група на Гонзалес Afro Cuban All Stars, Ферер е задължителният участник и гордо се кипри с червените си и жълти ризи на обложките на диска.
Дълбоко религиозен Ферер споделя по този повод: ‘Един ангел дойде и ме взе, казвайки, Чико, ела и направи този запис. Не исках да го послушам, защото бях спрял да пея, бях се предал. Сега обаче имам собствен албум и съм много щастлив. Мисля за втори, ще участвам в A Toda Cuba Le Gusta и няма да ми се налага да чистя повече обукви’.
Нека да проследим историята на награждаването с наградата Грами за дебютния му албум. На 72-церемония по връчването на наградите единствения конкурент на Ферер за отличието е другият кубиниски гранд групата Los Van Van, организирана от Хуан Формел, която обаче спечели грамофончето си година по-късно за албума си Llegу Van Van. В дните на връчването на наградата се провежда хаванския музикален фестивал. Ферер е хедлайнер на фестивала и е пял с групата си при откриването на фестивала. Вечерта преди церемонията Ферер има концерт в Heredia Theater в Сантяго Де Куба, който се пръска по шевовете. На сутринта Ибрахим пътува за следващия си концерт в град Лас Тунас, който се намира на 1000 километра от Хавана и в който редовната телефонната връзка е истински лукс. Фестивалът е в разгара си. На сцената са Елио Рейес, Чарангин и Ла Оригинал де Манзарило. Директорът на фестивала Адалберто Алварез си спомня: ‘Вестта, че Ибрахим е спечелил Грами се разпространи още същата вечер из цяла Куба, защото това беше победа на кубинската традиционна музика. Нощният живот закипя с нова сила. Хората танцуваха и пееха. Удостояването на Ибрахим с наградата дойде в може би най-добрия възможен момент, по време на нашия втори son-фестивал, няколко дни след изключителния му концерт при откриването. Ибрахим е son-изпълнител пар екселанс и тази награда е признание за всички кубински музиканти в този жанр. Това е победа за всеки един от нас’.
Думите от устата на Алварез звучат особено патриотично, още повече, че самият той неколкократно е концертирал в Щатите с групата си Adalberto y su Son.
Признанието за Ферер дойде в момент, когато бе налице изключително съперничество между музикалните генерации в Куба, старото поколение традиционни son-изпълнители и младото поколение, което се опитва да наложи ново кубинско звучене, пречупено през модерните лейтин-концепции и комерсиализирането на салсата.
Година по-късно студиото Egrem започна и издаването на компилациите на Ферер от годините с Пачо Алонсо, наречени Ibrahim Ferrer y Los Bocucos и излезлият през миналата година сборен албум с композиции от периода 1960-1961 години Que Buena Esta. Междувременно Ферер гостува и в дебютния албум на Омара, продуциран отново от World Circuit, в лицето на Ник Голд и Рай Куудър и във втория албум на Afro Cuban All Stars със зглавието Distinto Diferente.
А за най-големите ни фенове и както стана вече традиция текста на емблематичната ‘Dos Gardenias’ от Buena Vista Social Club Албумът. Композицията е написана от Изолина Карило през 1930 година и част от задължителния репертоар на всеки уважаващ себе си son-изпълнител. Един от най-известните кубински бенд-лидери Антонио Мачао прави песента популярна в Испания в началото на 40-те години. Мачао почива през 1995 година в Севиля, като на неговото погребение, минути преди да бъдат хвърлени първите шепи пръст Компай Сегундо изсвирва това парче in memoriam. Ферер научава ‘Dos Gardenias’ по време на съвместните си концерти с Бени Море през 50-те години в ‘Авилар Клуб’ в Хавана.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част VІІІ – Рубен Гонзалес (Пианистът)
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
‘Човекът с кожения каскет’ както още го наричат е уникален талант. В кубинските музикални среди Ферер винаги е бил синоним на чувствено пеене, характерно с привидно спокойствие и ......... дълбоките тъжни очи, които Вендерс запечата във финалните кадри на филма. Като чист представител на школата на Сантяго Де Куба, той е един от малкото музиканти успели да смесят звука на ориенте с традицията на хаванската инструментална и вокална техника.
Времето на второто му прераждане за музиката съвпадна с голямото завръщане на кубинската музика в края на 90-те годинr на вече миналия век. Аблумът Buena Vista Social Club и последвалото Грами изиграха изключителна роля в живота на Ферер. Едноименният филм на Вим Вендерс (за който ще си говорим отделно на страниците на Why Bulgaria и който може да бъде гледан за втори път на територията на България по време на тазгодишния Мюзик Филм Фест) е заснет точно по времето на записите на дебютния албум на Ферер. Албумът носи неговото име, но всъщност е втората среща на всички участници от оригиналната формация. За този албум Ферер получи и награда Грами за най-добър нов латино-изпълнител, което си беше поредната американска ……. гавра. Не може да наградиш Ферер като ‘нов изпълнител’ при положение, че както казахме и в част І за него, кариерата му започва в началото на 40-те години. Дебютният албум показва силата на Ферер при изпълнението на болеро, нещо което не е характерно за цялата му кариера, предвид куриозния факт, че първото болеро, записано от Ибрахим Ферер е Dos Gardenias за едноименния Buena Vista Social Club. Болеро-дуетите на Ферер и Омара Портуондо са истински шедьоври, да не говорим за онази сълза, изпусната от Омара при изпълнението на култовата композиция Silencio.
Записите за дебютният му албум са истинска история, сътворена под ръководството на Хуан Де Маркос Гонзалес и с участието на вечните му приятели Рубен, Компай, Качаито, Пио и Омара. Благодарността към Хуан Де Маркос, който от своя страна е поласкан да работи с Ферер, е голяма. При дебютните записи на новата група на Гонзалес Afro Cuban All Stars, Ферер е задължителният участник и гордо се кипри с червените си и жълти ризи на обложките на диска.
Дълбоко религиозен Ферер споделя по този повод: ‘Един ангел дойде и ме взе, казвайки, Чико, ела и направи този запис. Не исках да го послушам, защото бях спрял да пея, бях се предал. Сега обаче имам собствен албум и съм много щастлив. Мисля за втори, ще участвам в A Toda Cuba Le Gusta и няма да ми се налага да чистя повече обукви’.
Нека да проследим историята на награждаването с наградата Грами за дебютния му албум. На 72-церемония по връчването на наградите единствения конкурент на Ферер за отличието е другият кубиниски гранд групата Los Van Van, организирана от Хуан Формел, която обаче спечели грамофончето си година по-късно за албума си Llegу Van Van. В дните на връчването на наградата се провежда хаванския музикален фестивал. Ферер е хедлайнер на фестивала и е пял с групата си при откриването на фестивала. Вечерта преди церемонията Ферер има концерт в Heredia Theater в Сантяго Де Куба, който се пръска по шевовете. На сутринта Ибрахим пътува за следващия си концерт в град Лас Тунас, който се намира на 1000 километра от Хавана и в който редовната телефонната връзка е истински лукс. Фестивалът е в разгара си. На сцената са Елио Рейес, Чарангин и Ла Оригинал де Манзарило. Директорът на фестивала Адалберто Алварез си спомня: ‘Вестта, че Ибрахим е спечелил Грами се разпространи още същата вечер из цяла Куба, защото това беше победа на кубинската традиционна музика. Нощният живот закипя с нова сила. Хората танцуваха и пееха. Удостояването на Ибрахим с наградата дойде в може би най-добрия възможен момент, по време на нашия втори son-фестивал, няколко дни след изключителния му концерт при откриването. Ибрахим е son-изпълнител пар екселанс и тази награда е признание за всички кубински музиканти в този жанр. Това е победа за всеки един от нас’.
Думите от устата на Алварез звучат особено патриотично, още повече, че самият той неколкократно е концертирал в Щатите с групата си Adalberto y su Son.
Признанието за Ферер дойде в момент, когато бе налице изключително съперничество между музикалните генерации в Куба, старото поколение традиционни son-изпълнители и младото поколение, което се опитва да наложи ново кубинско звучене, пречупено през модерните лейтин-концепции и комерсиализирането на салсата.
Година по-късно студиото Egrem започна и издаването на компилациите на Ферер от годините с Пачо Алонсо, наречени Ibrahim Ferrer y Los Bocucos и излезлият през миналата година сборен албум с композиции от периода 1960-1961 години Que Buena Esta. Междувременно Ферер гостува и в дебютния албум на Омара, продуциран отново от World Circuit, в лицето на Ник Голд и Рай Куудър и във втория албум на Afro Cuban All Stars със зглавието Distinto Diferente.
А за най-големите ни фенове и както стана вече традиция текста на емблематичната ‘Dos Gardenias’ от Buena Vista Social Club Албумът. Композицията е написана от Изолина Карило през 1930 година и част от задължителния репертоар на всеки уважаващ себе си son-изпълнител. Един от най-известните кубински бенд-лидери Антонио Мачао прави песента популярна в Испания в началото на 40-те години. Мачао почива през 1995 година в Севиля, като на неговото погребение, минути преди да бъдат хвърлени първите шепи пръст Компай Сегундо изсвирва това парче in memoriam. Ферер научава ‘Dos Gardenias’ по време на съвместните си концерти с Бени Море през 50-те години в ‘Авилар Клуб’ в Хавана.
| Dos gardenias para ti Con ellas quiero decir: Te quiero, te adoro, mi vida. Ponle toda tu atención Porque son tu corazón y el mio. Dos gardenias para ti Que tendrán todo el calor de un beso De esos besos que te di Y que jamás encontrarás En el calor de otro querer. A tu lado vivirán y te hablarán Como cuando estás conmigo Y hasta creerás que te dirán: Te quiero. Pero si un atardecer Laa gardenias de mi amor se mueren Es porque han adivinado Que tu amor me ha traicionado Porque existe otro querer. | Two gardenias for you With these I mean to say: I love you, I adore you, my life. Look after them because They are your heart and mine. Two gardenias for you With all the warmth of a kiss. Like those kisses I gave you Kisses that you will never know In embrace of another. They will live beside you And talk to you as I do. And you will even believe, that you hear them say: 'I love you.' But if one late evening The Gardenias should die, It's because they know That you have betrayed me And that you love another. |
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част VІІІ – Рубен Гонзалес (Пианистът)
Carlos
понеделник, 19 февруари 2001 г.
In memoriam: Георги Минчев
Почина Георги Минчев, създателят на най – хубавата песен в българската музика. Лека му пръст!
Ето я и песента:
Бяла тишина
Късен гларус над нас прелетя.
Бързи спомени в мрака препуснаха
И подирихме пак любовта
В топлината на устните,
Но намерихме само една
Тишина.
Беше тихо във наш’те сърца.
Беше тихо в очите притворени.
И стояхме със тъжни лица.
И се вслушвахме в спомена,
Но дочувахме само една
Тишина.
В нощта птица пак лети.
В нощта тихо тъгувахме
Аз и ти.
Над морето изгрява денят
И блестят върховете на мачтите.
Кораб вдига отново платна
Да отплува със вятъра,
А в платната белее една
Тишина.
Ето я и песента:
Бяла тишина
Късен гларус над нас прелетя.
Бързи спомени в мрака препуснаха
И подирихме пак любовта
В топлината на устните,
Но намерихме само една
Тишина.
Беше тихо във наш’те сърца.
Беше тихо в очите притворени.
И стояхме със тъжни лица.
И се вслушвахме в спомена,
Но дочувахме само една
Тишина.
В нощта птица пак лети.
В нощта тихо тъгувахме
Аз и ти.
Над морето изгрява денят
И блестят върховете на мачтите.
Кораб вдига отново платна
Да отплува със вятъра,
А в платната белее една
Тишина.
Zaro
сряда, 7 февруари 2001 г.
Музикални новини: Ще се върнат ли Грамита-тата в Ню Йорк
Одисеята с наградите ‘Грами’ продължава. Преди три години кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани отказа цеременоята по раздаването на наградите да се провежда на подопечената му територия, игнорирайки 40-те милиона долара печалба, които събитието носи на града-организатор. Не е ли крайно време София да кандидатства?
Представяте ли си Джени (ох на мама) Лопес с онази зелената рокличка от миналата година да подтичва около шадрафанчетата на НДК, а по петите и юрта циганета и гледачки.
Повод за отказа да Джулиани бе повдигнато обвинение в сексуален тормоз срещу шефа на Националната академия на звукозаписната индустрия Майкъл Грийн. Адвокатът Марк Грийн е изпратил отворено писмо до Майкъл Грийн, с което го моли наградите през следващата година да се върнат в Голямата ябълка, която била идеалното място за това. Запитан Джулиани е заявил: ‘Вярно е ,че през 2002 година ще имаме нов кмет, но едва ли моят наследник ще си пада по хора, обвинени в сексуално насилие срещу нежния пол’.
Пуританите награбиха Еминем
The Family Violence Prevention Fund започна масова кампания срещу рапъра Еминем, който получи няколко номинации за ‘Грами’, между които и за най-добър албум за ‘The Marshall Mathers LP’. От фонда против семейното насилие заявяват, че са изключително разтревожени от факта, че за награда е номиниран албум, който съдържа екстремни и нецензурни текстове, насочени срещу много хора. От друга страна The Gay and Lesbian Alliance Against Defamation (нещо като нашата хомо-лесбо дружинка ‘Калинка-малинка’) ще направят стачка пред Стейпъл Сентър в нощта на раздаването на наградите. Президентът на звукозаписната индустрия (Този Същият Чието Име Споменахме Десет Реда По-горе) с присъщото си чувство на непукизъм отговори в типичния си стил: ‘Протестите срещу наградите от различни обществени групи не са нищо ново. В крайна сметка всички техни действия ще предизвикат още по-голям интерес към албума, което ще доведе до по-високи продажби. Около Стейпълс Сентър ще разположим усилена охрана’.
И Napster се предаде
Napster започва да чарджва клиентите си с такси за включване. Началото ще бъде дадено през юни или юли. Изпълнителният директор на Bertelsmann AG Томас Миделхоф заяви на международният икономически форум в Давос: ‘Направихме нашето проучване сред 20 000 потребители на Napster, които са в състояние да плащат’. Bertelsmann AG, които са част от гиганта BMG, подписа през октомври с Napster сделка за съвместно сътрудничество. Явно мрачните облаци над Napster започват един по един да си отиват след като и индипендънт лейбъла TVT Records оттегли иска си срещу тях веднага след като същото бе направено и от Bertelsmann AG.
Пак за Грами-тата
Destiny's Child, 'N Sync и Доли Партън потвърдиха участието си като лайв-изпълнители на церемонията по раздаването на наградите Грами. Еминем все още не е направил това, въпреки твърденията на шефа Майкъл Грийн, че преговорите за неговия лайв-пърформънс продължават. Шоуто, както неведнъж досега сме казвали, ще се предава пряко по CBS на 21 февруари тази година. Останалите лайв-изпълнители, които до момента са потвърдили участието си в церемонията са Ерика Баду, Сантана, Мадона и U2.
Битълс пак на върха
30 години след раздялата си Битълс пак са на върха. Повод за това станаха продажбите на албума ‘1’, който завърши 2000 година с общ приход от 80, 2 милиона долара. Победителите от 1999 година Ролинг Стоунс паднаха до четвърта позиция със скромните 40, 1 милиона долара. Другите в топ 10 за годината са U2 (72 ,9), Елтън Джон (51), Дейвид Бауи (29, 1), Шаде (14, 5), Том Джонс (12, 4), Фил Колинс (8, 7), Спайс Гърлс и Уестлайф (7, 2). Беднотия до шия!!
Лес Пол награден
Китарната легенда Лес Пол, който измисли онзи прочут модел с големия корпус и който завладя всички поколения китарджии ще получи награда ‘Грами’ от техническия съвет на звукозаписната индустрия. Създадената през 1952 година китара се използва и до днес. В периода 1950-1957 година Лес Пол и жена му певицата Мери Форд са имали 28 хита, сред които ‘Mockin' Bird Hill,’ ‘The World Is Waiting for the Sunrise,’ ‘Tiger Rag,’ ‘How High the Moon’ и ‘Vaya Con Dios.’.
Представяте ли си Джени (ох на мама) Лопес с онази зелената рокличка от миналата година да подтичва около шадрафанчетата на НДК, а по петите и юрта циганета и гледачки.
Повод за отказа да Джулиани бе повдигнато обвинение в сексуален тормоз срещу шефа на Националната академия на звукозаписната индустрия Майкъл Грийн. Адвокатът Марк Грийн е изпратил отворено писмо до Майкъл Грийн, с което го моли наградите през следващата година да се върнат в Голямата ябълка, която била идеалното място за това. Запитан Джулиани е заявил: ‘Вярно е ,че през 2002 година ще имаме нов кмет, но едва ли моят наследник ще си пада по хора, обвинени в сексуално насилие срещу нежния пол’.
Пуританите награбиха Еминем
The Family Violence Prevention Fund започна масова кампания срещу рапъра Еминем, който получи няколко номинации за ‘Грами’, между които и за най-добър албум за ‘The Marshall Mathers LP’. От фонда против семейното насилие заявяват, че са изключително разтревожени от факта, че за награда е номиниран албум, който съдържа екстремни и нецензурни текстове, насочени срещу много хора. От друга страна The Gay and Lesbian Alliance Against Defamation (нещо като нашата хомо-лесбо дружинка ‘Калинка-малинка’) ще направят стачка пред Стейпъл Сентър в нощта на раздаването на наградите. Президентът на звукозаписната индустрия (Този Същият Чието Име Споменахме Десет Реда По-горе) с присъщото си чувство на непукизъм отговори в типичния си стил: ‘Протестите срещу наградите от различни обществени групи не са нищо ново. В крайна сметка всички техни действия ще предизвикат още по-голям интерес към албума, което ще доведе до по-високи продажби. Около Стейпълс Сентър ще разположим усилена охрана’.
И Napster се предаде
Napster започва да чарджва клиентите си с такси за включване. Началото ще бъде дадено през юни или юли. Изпълнителният директор на Bertelsmann AG Томас Миделхоф заяви на международният икономически форум в Давос: ‘Направихме нашето проучване сред 20 000 потребители на Napster, които са в състояние да плащат’. Bertelsmann AG, които са част от гиганта BMG, подписа през октомври с Napster сделка за съвместно сътрудничество. Явно мрачните облаци над Napster започват един по един да си отиват след като и индипендънт лейбъла TVT Records оттегли иска си срещу тях веднага след като същото бе направено и от Bertelsmann AG.
Пак за Грами-тата
Destiny's Child, 'N Sync и Доли Партън потвърдиха участието си като лайв-изпълнители на церемонията по раздаването на наградите Грами. Еминем все още не е направил това, въпреки твърденията на шефа Майкъл Грийн, че преговорите за неговия лайв-пърформънс продължават. Шоуто, както неведнъж досега сме казвали, ще се предава пряко по CBS на 21 февруари тази година. Останалите лайв-изпълнители, които до момента са потвърдили участието си в церемонията са Ерика Баду, Сантана, Мадона и U2.
Битълс пак на върха
30 години след раздялата си Битълс пак са на върха. Повод за това станаха продажбите на албума ‘1’, който завърши 2000 година с общ приход от 80, 2 милиона долара. Победителите от 1999 година Ролинг Стоунс паднаха до четвърта позиция със скромните 40, 1 милиона долара. Другите в топ 10 за годината са U2 (72 ,9), Елтън Джон (51), Дейвид Бауи (29, 1), Шаде (14, 5), Том Джонс (12, 4), Фил Колинс (8, 7), Спайс Гърлс и Уестлайф (7, 2). Беднотия до шия!!
Лес Пол награден
Китарната легенда Лес Пол, който измисли онзи прочут модел с големия корпус и който завладя всички поколения китарджии ще получи награда ‘Грами’ от техническия съвет на звукозаписната индустрия. Създадената през 1952 година китара се използва и до днес. В периода 1950-1957 година Лес Пол и жена му певицата Мери Форд са имали 28 хита, сред които ‘Mockin' Bird Hill,’ ‘The World Is Waiting for the Sunrise,’ ‘Tiger Rag,’ ‘How High the Moon’ и ‘Vaya Con Dios.’.
Carlos
петък, 2 февруари 2001 г.
BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част VІ – Ибрахим Ферер – Черната перла І
или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
‘Имахме шанса през 1996 да намерим Ибрахим Ферер’.
Така започва едно от хилядите интервюта, които Рай Куудър даде по повод на излизането на албума Buena Vista Social Club. Шансът наистина е бил много голям и той носи името Хуан Де Маркос Гонзалес. На него следва да благодарим, че ни поднесе на тепсия един от най-самородните таланти (не казвам изтърканото ‘вокалисти’, защото в Куба ги наричат ‘soneros’) в цялата история на Куба.
‘Лъсках обувки, бях изцапан с боя. Хуан Де Маркос влезе и каза, че му трябва гласа ми. Първоначално му отказах, като му напомних, че от две години вече не пея. Той обаче ми каза, че само аз мога да се справя и беше много настъпателен. Попитах го, за кога му трябвам, за утре, за вдругиден. Не, за днес бе човече, отговори ми той. Той настоя да тръгнем веднага. Отидохме в Egrem, където бяха Елиадес, Компай Сегундо и Рубен’, спомня си Ферер.
Предвид познанството им с Гонзалес, пианистът подхваща първите тактове на ‘Candela’, един от най-популярните хитове на Ибрахим Ферер от началото на 60-те години. Ибрахим Ферер запява, а Рай Куудър вече е убеден, че една от най-обичаните песни от албума е вече само въпрос на звукозапис.
Гледайки Ферер първото ми чувство бе, че е животар, не по-голям разбира се от Сегундо. В същото време чувството му за хумор е заразително, като започнем от постоянните му майтапи за строгата му като последния мохикан съпруга и завършим с опитите му ту да откаже пурите или да спре с местния ром. Нито едното ще се случи, нито другото макар, че в сравнение със Сегундо или с Абсолютният Маниак На Тема Пури Пио Лейва, той си е направо дилетант в пушенето. От друга гледна точка без да засягам въпроса с възрастта на Сегундо, Лейва или Гонзалес, Ибрахим Ферер си е направо ‘младо момче’.
‘Младото момче’ Ибрахим Ферер Планас е роден на 20 февруари 1927 година в малкото градче Сан Луис, близко до Сантияго Де Куба. Официалните данни, доколкото по това време статистиката е била present в Куба, гласят, че майка му Аурелия Ферер го е родила в social dance club, т.е Нейно Величество Музиката е в кръвта му още със срязването на пъпната връв. Ферер не престава да твърди, че е легално регистриран от лицата по гражданско състояние син на майка си, защото това му дава самочувствието и иска всички да разберат, кой е, откъде идва и какъв човек е. Бащата на Ферер (който почива преди майка му) е тера инкогнита, а и той самият като достоен кубинец говори предимно за майка си. Пък и нали някой беше казал, че майката по принцип е известна, а бащата ………
Дядото на Ферер е председател на френското общество, наричано El Cocuye. От тези години датира и прословутият черен идол, галено наречен от Ферер ‘Лазар’. ‘Лазар’ представлява черна абаносова пръчка с африкански идол, която е подарена на майка му от африканец, посетил Куба във връзка с дейността на дядо му.
‘Лазар’ е и символът, който Ферер стиска близо до сърцето си и в който вярва от деня на смъртта на майка си. Тя почива когато Ферер е на 12 години. Ибрахим напуска училище принуден да се бори с живота и се прехранва с …… пеене по улиците на Сантияго Де Куба. На 13 години Ферер сформирва първата си група заедно с братовчед си Пинео, която се нарича Joveneas del Son (Young Men of Son). Групата изнася концерти главно на частни партита и забави през цялата 1941 година на принципа ‘през деня спим-през нощта пеем’. Младите момчета привличат вниманието на акулите на музикалния пазар на труда и съвсем скоро Ферер е поканен да пее с особено успешните бендове Conjunto Wilson, Conjunto Sorpresa и Maravillla Beltran.
Малко по-късно Ферер има шанса да работи и с най-големият оркестър на Сантияго Де Куба ‘Orquestra Chepin-Choven’. По това време оркестърът, воден от композитора Електо Розел, определя латино-джаз тенденцията на Куба, а Ферер е водещият му вокалист. В тези години се оформя и типичния стил на Ибрахим да пее без каквото и да е напрежение, като на шега и да включва в песните онези особено характерни добавки за Фаустино Орамас или Компай Сегундо. Розел е автор и на най-големия хит на Ферер от края на 40-те години ‘El platanal de Bartolo’, който продължава да звучи в Куба и през средата на 60-те. Певецът приема гост-участия и при легендата Бени Море.
През 1953 година в Сантяго де Куба Ибрахим Ферер започва съвместна работа с групата на Пачо Алонсо. Шест години по-късно те се местят в столицата Хавана и групата се преименува на Los Bocucos. През тези години Ферер пее главно сон и guarchas и много рядко boleros, талант за който ще говорим в част ІІ от историята на Черната перла. Новият вариант на ‘El platanal de Bartolo’, ‘Mi Quimbin’, и ‘Candela’ му спечелват изключителна популярност. Los Bocucos придобива легендарна слава в Куба, като е една от любимите групи на ……… берачите на кафе.
Сътрудничеството на Ферер с Пачо Алонсо продължава повече от двадесет години.
В началото на 80-те Ферер е почти забравен в Куба паметник от миналото. Никой не си спомня бляскавите концерти от 50-те и 60-те. Почти 10 години Ферер не е издавал запис. Изглежда, че легендата е забравена. Ферер не печели почти нищо.
Един от най-самобитните музиканти на Куба се препитава като лъска обувки и с малката държавна пенсия. Живее в малкия си апартамент в старата част на Хавана в сграда, строена в края на 19 век. Слага ром, ухания, мед и меренге на своя ‘Лазар’ или ‘Човекът, който отваря врати’, както той обича да го нарича. С месечна пенсия, в размер на 15 долара, две години след последната му временна музикална изява, Ферер чува чукането на вратата.
‘Лазар’(в който той вярва от 57 години) отваря вратите на вселената, а на прага на апартамента е ……………….. Хуан Де Маркос Гонзалес.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част VІІ – Ибрахим Ферер (Черната перла) ІІ
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
‘Имахме шанса през 1996 да намерим Ибрахим Ферер’.
Така започва едно от хилядите интервюта, които Рай Куудър даде по повод на излизането на албума Buena Vista Social Club. Шансът наистина е бил много голям и той носи името Хуан Де Маркос Гонзалес. На него следва да благодарим, че ни поднесе на тепсия един от най-самородните таланти (не казвам изтърканото ‘вокалисти’, защото в Куба ги наричат ‘soneros’) в цялата история на Куба.
‘Лъсках обувки, бях изцапан с боя. Хуан Де Маркос влезе и каза, че му трябва гласа ми. Първоначално му отказах, като му напомних, че от две години вече не пея. Той обаче ми каза, че само аз мога да се справя и беше много настъпателен. Попитах го, за кога му трябвам, за утре, за вдругиден. Не, за днес бе човече, отговори ми той. Той настоя да тръгнем веднага. Отидохме в Egrem, където бяха Елиадес, Компай Сегундо и Рубен’, спомня си Ферер.
Предвид познанството им с Гонзалес, пианистът подхваща първите тактове на ‘Candela’, един от най-популярните хитове на Ибрахим Ферер от началото на 60-те години. Ибрахим Ферер запява, а Рай Куудър вече е убеден, че една от най-обичаните песни от албума е вече само въпрос на звукозапис.
Гледайки Ферер първото ми чувство бе, че е животар, не по-голям разбира се от Сегундо. В същото време чувството му за хумор е заразително, като започнем от постоянните му майтапи за строгата му като последния мохикан съпруга и завършим с опитите му ту да откаже пурите или да спре с местния ром. Нито едното ще се случи, нито другото макар, че в сравнение със Сегундо или с Абсолютният Маниак На Тема Пури Пио Лейва, той си е направо дилетант в пушенето. От друга гледна точка без да засягам въпроса с възрастта на Сегундо, Лейва или Гонзалес, Ибрахим Ферер си е направо ‘младо момче’.
‘Младото момче’ Ибрахим Ферер Планас е роден на 20 февруари 1927 година в малкото градче Сан Луис, близко до Сантияго Де Куба. Официалните данни, доколкото по това време статистиката е била present в Куба, гласят, че майка му Аурелия Ферер го е родила в social dance club, т.е Нейно Величество Музиката е в кръвта му още със срязването на пъпната връв. Ферер не престава да твърди, че е легално регистриран от лицата по гражданско състояние син на майка си, защото това му дава самочувствието и иска всички да разберат, кой е, откъде идва и какъв човек е. Бащата на Ферер (който почива преди майка му) е тера инкогнита, а и той самият като достоен кубинец говори предимно за майка си. Пък и нали някой беше казал, че майката по принцип е известна, а бащата ………
Дядото на Ферер е председател на френското общество, наричано El Cocuye. От тези години датира и прословутият черен идол, галено наречен от Ферер ‘Лазар’. ‘Лазар’ представлява черна абаносова пръчка с африкански идол, която е подарена на майка му от африканец, посетил Куба във връзка с дейността на дядо му.
‘Лазар’ е и символът, който Ферер стиска близо до сърцето си и в който вярва от деня на смъртта на майка си. Тя почива когато Ферер е на 12 години. Ибрахим напуска училище принуден да се бори с живота и се прехранва с …… пеене по улиците на Сантияго Де Куба. На 13 години Ферер сформирва първата си група заедно с братовчед си Пинео, която се нарича Joveneas del Son (Young Men of Son). Групата изнася концерти главно на частни партита и забави през цялата 1941 година на принципа ‘през деня спим-през нощта пеем’. Младите момчета привличат вниманието на акулите на музикалния пазар на труда и съвсем скоро Ферер е поканен да пее с особено успешните бендове Conjunto Wilson, Conjunto Sorpresa и Maravillla Beltran.
Малко по-късно Ферер има шанса да работи и с най-големият оркестър на Сантияго Де Куба ‘Orquestra Chepin-Choven’. По това време оркестърът, воден от композитора Електо Розел, определя латино-джаз тенденцията на Куба, а Ферер е водещият му вокалист. В тези години се оформя и типичния стил на Ибрахим да пее без каквото и да е напрежение, като на шега и да включва в песните онези особено характерни добавки за Фаустино Орамас или Компай Сегундо. Розел е автор и на най-големия хит на Ферер от края на 40-те години ‘El platanal de Bartolo’, който продължава да звучи в Куба и през средата на 60-те. Певецът приема гост-участия и при легендата Бени Море.
През 1953 година в Сантяго де Куба Ибрахим Ферер започва съвместна работа с групата на Пачо Алонсо. Шест години по-късно те се местят в столицата Хавана и групата се преименува на Los Bocucos. През тези години Ферер пее главно сон и guarchas и много рядко boleros, талант за който ще говорим в част ІІ от историята на Черната перла. Новият вариант на ‘El platanal de Bartolo’, ‘Mi Quimbin’, и ‘Candela’ му спечелват изключителна популярност. Los Bocucos придобива легендарна слава в Куба, като е една от любимите групи на ……… берачите на кафе.
Сътрудничеството на Ферер с Пачо Алонсо продължава повече от двадесет години.
В началото на 80-те Ферер е почти забравен в Куба паметник от миналото. Никой не си спомня бляскавите концерти от 50-те и 60-те. Почти 10 години Ферер не е издавал запис. Изглежда, че легендата е забравена. Ферер не печели почти нищо.
Един от най-самобитните музиканти на Куба се препитава като лъска обувки и с малката държавна пенсия. Живее в малкия си апартамент в старата част на Хавана в сграда, строена в края на 19 век. Слага ром, ухания, мед и меренге на своя ‘Лазар’ или ‘Човекът, който отваря врати’, както той обича да го нарича. С месечна пенсия, в размер на 15 долара, две години след последната му временна музикална изява, Ферер чува чукането на вратата.
‘Лазар’(в който той вярва от 57 години) отваря вратите на вселената, а на прага на апартамента е ……………….. Хуан Де Маркос Гонзалес.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част VІІ – Ибрахим Ферер (Черната перла) ІІ
Carlos
петък, 12 януари 2001 г.
BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част V - Компай Сегундо - Живата легенда ІІ
или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
По повод на Хиерезуело Сегундо е изключително словоохотлив: ''Macusa' е песен посветена на първата ми приятелка и това се случи когато бях на 15 години. В нея се пее за любовта, която завършва преди още да е започнала. Тя е една лирична песен за жената, която все още е жива и все още ми е приятелка и живее в Сантяго Де Куба. 'Macusa' беше една от любимите песни на Габриел Гарсия Маркес. Концертирането с Лоренцо беше една от най-хубавите епохи в моя живот. Ние внесохме в сон-а простите неща, тези които другите хора никога не бяха казвали и кубинците оцениха поезията ни, нашият натюрел, независимо че бяхме много шумни'.
През 1956 година Компай най-после решава да основе собствена група, с която свири и до днес 'Compay Segundo Y Sus Muchachos'. С тази група Компай направи през 1999 и 2000 година алтернативни турнета на Buena Vista Social Club с хедлайнери Омара Портуондо, Ибрахим Ферер и Рубин Гонзалес.
От 1956 насам Компай продължава да бъде еидн от култовите изпълнители на Куба, която непрестава да се прекланя пред таланта. През 80-те Сегундо участва и в легендарната група Cuerteto Patria под лидерството на Елиадес Очоа, за когото ще говорим обстойно в неговата част от BUENA VISTA История.
Рай Куудър при една от първите им срещи казва: ' Той последният от легендите, от най-добрите, оракулът, изворът, човекът който представлява началото на живота'. А животът на Сегундо е низ от успехи и безграничното му палаво настроение. 'Имам пет деца, малкият Базилио даже свири в групата ми. На 93 години съм, но работя върху шестото. Докато тече кръв във вените ще продължавам да обичам жените. Няма нищо по-хубаво от тях. Какво по-прекрасно има от една романтична вечер'.
Докато съм жив и дишам ще продължавам да обичам жените - това е кредото на един 93 - годишен мъж. Освен да свалим шапка друго не ни остава. Шапка свалят вече 70 години и историци и музикални критици след всяко едно интервю на Сегундо, който продължава да ни учудва със скромността си и себеотдайността към Негово Величество Сон-а. Част он новото възраждане на кубинската музика, която бе забравена през последните 10 години от останалия свят, Компай е началото на нещата. През 1992 година в Испания се наблюдава едно смесване на влечението към традиционния кубинския сон с по-популярната и комерсиална 'trova', за която говорихме в Част І на Buena Vista История и която според Компай е намерила своя крал в лицето на дългогодишния му приятел Синдо Гарей. По същото време испанската общност започва да кани старите легенди на Куба, които да възкресят традицията. Започва издаването на компилации с кубинска музика, което повдига интереса към тази оригинална и абсолютно акустична музика. По това време през лятото на 1994 Сегундо е поканен от кмеството на Севиля и участва в ежегодния фестивал, който същата година е смеска между кубински сон и испанско фламенко. За информация на феновете на същия този фестивал са записани и част от парчетата на легендарния 'One Summer Night' на испанската легенда Пако Де Лусия. Участието на Сегундо във фестивала е истински фурор.
Година по-късно Сантияго Айсерин издава сборния диск 'Антология на Компай Сегундо', а през 1996 започна и бумът на Buena Vista Social Club, който завърши с 'Грами' и най-продаваният уърлд албум за всички времена (към момента на 5,2 милиона копия).
Как целият този шум се отрази на Сегундо? 'Представете си, че това беше като бомба. Скочихме върху планини от слава, обиколихме половиния свят. Свирихме на най-големите сцени, кралски особи ни каниха на големи балове. Но едно ще Ви кажа, аз съм си същият нормален човек, какъвто бях в началото. Тази простоватост и натуралност е това, което хората винаги са обичали в нас. Аз все още пея за всички кубинци, както го правех и преди през моята младост'. След това интервю аз лично настръхнах. За това и продължавам да бъда един от големите почитатели, бих добавил и маниаци (в най-добрия смисъл на тази дума) на Buena Vista Social Club и в частност на Сегундо.
Легендата говори за простоватост, а най-големият пример в тази насока е неговата 'Chan Chan', простичката мелодия, която обиколи света и без която всяка една сбирка на Any Given Thursday Social Club би била пуста. 'Във Франция, тази песен е изключително популярна. Видях с очите си хората, които плачеха по концертите и вдигаха тостове вместо с популярното 'Chin Chin' с моето 'Chan Chan'. Знаете ли песните си имат своята мистерия, своя чар, своята магическа сила. Няма академично определение за това, всичко е магия. Разбирате ли колко невероятно е младите хора на Европа и Куба, които бяха забравили традиционната музика и мислеха само за рок да обърнат очите си към музиката на своите дядовци. Невероятно е'.
Невероятни са и последвалите албуми на Компай и компания 'Lo Mejor De La Vida' 'Calle Salud'. От последния е и парчето 'Dying Of Love' в дует с френския символ Шарл Азнавур, което спечели националната музикална награда на Испания и стана златна плоча.
Успял да се срещне с папата и да пожелае здраве на всички кубинци Сегундо запалва любимата си пура 'H. Upmann No. 4' (работил в заводите на производителя им и в тези на Montecristo) и определя себе си и бъдещето си по следния начин: 'Всеки трябва да има философията да живее по добре. Аз съм учебник на живота. Всяка вечер преди да си легна, анализирам всеки детайл от това което съм направил през деня. Преценям нещата и хората в живота си, които са ми помогнали да не допускам грешки. Не седя на ъгъла да чакам смъртта. Надявам де да достигна 100 и бих поискал от Бога и по-голяма отсрочка, така както направи баба ми. В допълнение ми е нужна малко риба, а що се отнася до удоволствията всеки трябва да си знае лимита. Не трябва да имаш много от хубавите неща, за да можеш винаги да имаш желанието да постигнеш нещо повече и да не ти доскучее. Оттам нататък няколко питиета ром и няколко пури'.
Някой да добави нещо, ……….освен мен.
А за най-големите ни фенове и в добавка за всички текста на емблематичното 'Y Tu Que Has Hecho?' от Buena Vista Social Club Албумът на един от най-близките приятели на Компай, Еузебио Делфин (починал през 1965 в Хавана), написано през далечната 1922 година.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част VІ - Ибрахим Ферер (Черната перла)
Carlos
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
По повод на Хиерезуело Сегундо е изключително словоохотлив: ''Macusa' е песен посветена на първата ми приятелка и това се случи когато бях на 15 години. В нея се пее за любовта, която завършва преди още да е започнала. Тя е една лирична песен за жената, която все още е жива и все още ми е приятелка и живее в Сантяго Де Куба. 'Macusa' беше една от любимите песни на Габриел Гарсия Маркес. Концертирането с Лоренцо беше една от най-хубавите епохи в моя живот. Ние внесохме в сон-а простите неща, тези които другите хора никога не бяха казвали и кубинците оцениха поезията ни, нашият натюрел, независимо че бяхме много шумни'.
През 1956 година Компай най-после решава да основе собствена група, с която свири и до днес 'Compay Segundo Y Sus Muchachos'. С тази група Компай направи през 1999 и 2000 година алтернативни турнета на Buena Vista Social Club с хедлайнери Омара Портуондо, Ибрахим Ферер и Рубин Гонзалес.
От 1956 насам Компай продължава да бъде еидн от култовите изпълнители на Куба, която непрестава да се прекланя пред таланта. През 80-те Сегундо участва и в легендарната група Cuerteto Patria под лидерството на Елиадес Очоа, за когото ще говорим обстойно в неговата част от BUENA VISTA История.
Рай Куудър при една от първите им срещи казва: ' Той последният от легендите, от най-добрите, оракулът, изворът, човекът който представлява началото на живота'. А животът на Сегундо е низ от успехи и безграничното му палаво настроение. 'Имам пет деца, малкият Базилио даже свири в групата ми. На 93 години съм, но работя върху шестото. Докато тече кръв във вените ще продължавам да обичам жените. Няма нищо по-хубаво от тях. Какво по-прекрасно има от една романтична вечер'.
Докато съм жив и дишам ще продължавам да обичам жените - това е кредото на един 93 - годишен мъж. Освен да свалим шапка друго не ни остава. Шапка свалят вече 70 години и историци и музикални критици след всяко едно интервю на Сегундо, който продължава да ни учудва със скромността си и себеотдайността към Негово Величество Сон-а. Част он новото възраждане на кубинската музика, която бе забравена през последните 10 години от останалия свят, Компай е началото на нещата. През 1992 година в Испания се наблюдава едно смесване на влечението към традиционния кубинския сон с по-популярната и комерсиална 'trova', за която говорихме в Част І на Buena Vista История и която според Компай е намерила своя крал в лицето на дългогодишния му приятел Синдо Гарей. По същото време испанската общност започва да кани старите легенди на Куба, които да възкресят традицията. Започва издаването на компилации с кубинска музика, което повдига интереса към тази оригинална и абсолютно акустична музика. По това време през лятото на 1994 Сегундо е поканен от кмеството на Севиля и участва в ежегодния фестивал, който същата година е смеска между кубински сон и испанско фламенко. За информация на феновете на същия този фестивал са записани и част от парчетата на легендарния 'One Summer Night' на испанската легенда Пако Де Лусия. Участието на Сегундо във фестивала е истински фурор.
Година по-късно Сантияго Айсерин издава сборния диск 'Антология на Компай Сегундо', а през 1996 започна и бумът на Buena Vista Social Club, който завърши с 'Грами' и най-продаваният уърлд албум за всички времена (към момента на 5,2 милиона копия).
Как целият този шум се отрази на Сегундо? 'Представете си, че това беше като бомба. Скочихме върху планини от слава, обиколихме половиния свят. Свирихме на най-големите сцени, кралски особи ни каниха на големи балове. Но едно ще Ви кажа, аз съм си същият нормален човек, какъвто бях в началото. Тази простоватост и натуралност е това, което хората винаги са обичали в нас. Аз все още пея за всички кубинци, както го правех и преди през моята младост'. След това интервю аз лично настръхнах. За това и продължавам да бъда един от големите почитатели, бих добавил и маниаци (в най-добрия смисъл на тази дума) на Buena Vista Social Club и в частност на Сегундо.
Легендата говори за простоватост, а най-големият пример в тази насока е неговата 'Chan Chan', простичката мелодия, която обиколи света и без която всяка една сбирка на Any Given Thursday Social Club би била пуста. 'Във Франция, тази песен е изключително популярна. Видях с очите си хората, които плачеха по концертите и вдигаха тостове вместо с популярното 'Chin Chin' с моето 'Chan Chan'. Знаете ли песните си имат своята мистерия, своя чар, своята магическа сила. Няма академично определение за това, всичко е магия. Разбирате ли колко невероятно е младите хора на Европа и Куба, които бяха забравили традиционната музика и мислеха само за рок да обърнат очите си към музиката на своите дядовци. Невероятно е'.
Невероятни са и последвалите албуми на Компай и компания 'Lo Mejor De La Vida' 'Calle Salud'. От последния е и парчето 'Dying Of Love' в дует с френския символ Шарл Азнавур, което спечели националната музикална награда на Испания и стана златна плоча.
Успял да се срещне с папата и да пожелае здраве на всички кубинци Сегундо запалва любимата си пура 'H. Upmann No. 4' (работил в заводите на производителя им и в тези на Montecristo) и определя себе си и бъдещето си по следния начин: 'Всеки трябва да има философията да живее по добре. Аз съм учебник на живота. Всяка вечер преди да си легна, анализирам всеки детайл от това което съм направил през деня. Преценям нещата и хората в живота си, които са ми помогнали да не допускам грешки. Не седя на ъгъла да чакам смъртта. Надявам де да достигна 100 и бих поискал от Бога и по-голяма отсрочка, така както направи баба ми. В допълнение ми е нужна малко риба, а що се отнася до удоволствията всеки трябва да си знае лимита. Не трябва да имаш много от хубавите неща, за да можеш винаги да имаш желанието да постигнеш нещо повече и да не ти доскучее. Оттам нататък няколко питиета ром и няколко пури'.
Някой да добави нещо, ……….освен мен.
А за най-големите ни фенове и в добавка за всички текста на емблематичното 'Y Tu Que Has Hecho?' от Buena Vista Social Club Албумът на един от най-близките приятели на Компай, Еузебио Делфин (починал през 1965 в Хавана), написано през далечната 1922 година.
| En el tronco de un árbol una niña Grabó su nombre henchida de placer Y el árbol conmovido allá en su seno A la niña una flor dejó caer. Yo soy el árbol conmovido y triste Tú eres la niña que mi tronco hirió Yo guardo siempre tu querido nombre ¿Y tú, qué has hecho de mi pobre flor? | On the trunk of a tree, a young girl Filled with joy. carved out her name The tree, touched to the core. Let a flower drop down to the girl. I am the tree, so sad and moved. You are the girl who wounded my bark. I will always treasure your beloved name And you, what have you done with my poor flower? |
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част VІ - Ибрахим Ферер (Черната перла)
Carlos
четвъртък, 11 януари 2001 г.
BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част ІV - Компай Сегундо - Живата легенда I
или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Някога давали ли сте си сметка, какво означават 93 години?
Много, ама очень много, и то не само като цифра. На тази възраст всичко в живота би трябвало да е безвъзвратно отминало, ако изобщо дишаш и вече не си на двата метра под земята. Когато се търси определение за 'жива легенда' няма никакъв спор относно кавалерът на тази титла - Компай Сегундо.
Кой всъщност е най-възрастният жив изпълнител на земята, който на 93 години продължава да мисли за жени, пури и да обикаля света за да свири любимата си музика?
Кой всъщност е човекът, за който определението на Вим Вендерс 'Bigger Than Life' (По-голям от живота) да изглежда точно и навременно.
Компай Сегундо е не само част от душата на Buena Vista Social Club, той е част от живата история на кубинската музика въобще.
Роден през 1907 година (няма грешка в очите Ви и нямате нужда от очила за да проверите, дали не сме сбъркали цифрата) като Максимо Франсиско Репиладо Мучос в миньорското градче Сибоней, близко до океана, Компай израства в провинцията на Сантяго Де Куба, източната част на страната. Баща му работи като миньор в магнезиевите мини около Сибоней. За същото това градче е и една от най-прочуствените кубински песни, изпята от Омара Портуондо (за нея отделно ще има дисекция и отделна глава от BUENA VISTA ИСТОРИЯ.
По-голяма част от времето си прекарва с баба си, която го задължава да не напуска града до нейната смърт и към която Компай питае дълбоки чувства. Както сам заявява пуши от 5 годишна възраст (т.е вече 88 години) когато пали пурите на баба си в знойните следобеди. В поствоенния период в началото на века в Сантяго Де Куба музиката е предимно от внос, независимо че могат да бъдат чути както хабанерас, така и гуачаритас, трова, сон и болеро.
В началото на 20-те години на века Компай вече е изграден тровадор за да се превърне в истински мит и символ на Куба през следващите 80 години. 'Беше страшно романтично време. Свалях си шапката пред всяка хубава жена и я хвърлях на улицата. Ако и тя ме харесваше прескачаше шапката и ми я подаваше, което бе знак, че вече е моя. Но имаше и случаи когато просто я стъпкваха. Такива времена бяха.' - спомня си Сегундо. На 15 години Сегундо написва и първия си хит 'Yo Vengo Acqui' През 20-те Компай обикаля нощните клубове на Сантяго Де Куба и свири заедно със звездите Нико Сакито и Синдо Гарей независимо, че дните си прекарва като берач на тютюн или като бръснар. По същото време Сегундо си прави и прочутия инструмент, наречен 'armonico', познат още и като неговата любима 'trilina', на която легендата свири и до днес. Инструментът си е вид китара, но седемструнна и е компилация от нормалната шестструнна китара, позната по целия свят, и кубинският 'tres', но с дублирана трета струна, от която да бъде извлечена хармонията, както обича да философства Сегундо.
Сегундо се появява за пръв в Хавана през 1929 година и свири до 1934 година с Nico Saquito Quinteto Cuban Stars. Квинтетът на Сакито е една от най-големите атракции на Куба, а вечерите в клубовете са свързани най-вече с печено свинско с пържени банани и много кубински ром. Групата се завръща в Сантяго Де Куба през 1934, но Сегундо остава в Хавана и се присъединява (като кларинетист) към общинския бенд на града или както го наричат кубинците Banda Municipal de La Habana, воден от учителя Енрике Буено. През 1938 година музикантът прави продължителен гастрол в Мексико с Justa Garcia's Cuarteto Hatuey.
Същата година Компай се завръща в Хавана и се среща с Мигел 'Conjunto' Матаморос, негов комшия по това време. 'Матаморос ми беше съсед. Той беше с тъмна кожа и много ми напомняше за Гардел. По времето когато се присъединих към неговата група той беше кралят на сон-а. В тези години виждах и Бени Море, който се мотаеше из улиците и баровете на Хавана. По-късно той работи и с нас. Никой не можеше да пее като него. Той бе най-добрият в кубинската музика и никога няма да има по-голям от него' - продължава Сегундо, който със страшна лекота говори за годините с Бени Море, една от институциите в кубинския културен живот въобще. Китаристът свири с Матаморос 12 години, като през същото време участва и в групата на Лоренцо Хиерезуело заедно с Марселино Гуера и братята Евелио и Антонио Мачон. През 1942 докато подстригва Лоренцо двамата решават да направят и дуо, наречено 'Lоs Cоmpadres', което просъществува до 1955 година. Дуото е изключително успешно и оставя траен отпечатък в кубинския сон. В този период са написани и абсолютните хитове на Куба 'Macusa', 'Mi son oriental' (My Son from Eastern Cuba), 'Los barrios de Santiago' (The Santiago Neighborhoods), 'Yo canto en el llano' (I Sing on the Plains) и стандартите 'Chan Chan' и 'Cuba canta y bayla'.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част V - Compay Segundo (The Living Legend) ІІ
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Някога давали ли сте си сметка, какво означават 93 години?
Много, ама очень много, и то не само като цифра. На тази възраст всичко в живота би трябвало да е безвъзвратно отминало, ако изобщо дишаш и вече не си на двата метра под земята. Когато се търси определение за 'жива легенда' няма никакъв спор относно кавалерът на тази титла - Компай Сегундо.
Кой всъщност е най-възрастният жив изпълнител на земята, който на 93 години продължава да мисли за жени, пури и да обикаля света за да свири любимата си музика?
Кой всъщност е човекът, за който определението на Вим Вендерс 'Bigger Than Life' (По-голям от живота) да изглежда точно и навременно.
Компай Сегундо е не само част от душата на Buena Vista Social Club, той е част от живата история на кубинската музика въобще.
Роден през 1907 година (няма грешка в очите Ви и нямате нужда от очила за да проверите, дали не сме сбъркали цифрата) като Максимо Франсиско Репиладо Мучос в миньорското градче Сибоней, близко до океана, Компай израства в провинцията на Сантяго Де Куба, източната част на страната. Баща му работи като миньор в магнезиевите мини около Сибоней. За същото това градче е и една от най-прочуствените кубински песни, изпята от Омара Портуондо (за нея отделно ще има дисекция и отделна глава от BUENA VISTA ИСТОРИЯ.
По-голяма част от времето си прекарва с баба си, която го задължава да не напуска града до нейната смърт и към която Компай питае дълбоки чувства. Както сам заявява пуши от 5 годишна възраст (т.е вече 88 години) когато пали пурите на баба си в знойните следобеди. В поствоенния период в началото на века в Сантяго Де Куба музиката е предимно от внос, независимо че могат да бъдат чути както хабанерас, така и гуачаритас, трова, сон и болеро.
В началото на 20-те години на века Компай вече е изграден тровадор за да се превърне в истински мит и символ на Куба през следващите 80 години. 'Беше страшно романтично време. Свалях си шапката пред всяка хубава жена и я хвърлях на улицата. Ако и тя ме харесваше прескачаше шапката и ми я подаваше, което бе знак, че вече е моя. Но имаше и случаи когато просто я стъпкваха. Такива времена бяха.' - спомня си Сегундо. На 15 години Сегундо написва и първия си хит 'Yo Vengo Acqui' През 20-те Компай обикаля нощните клубове на Сантяго Де Куба и свири заедно със звездите Нико Сакито и Синдо Гарей независимо, че дните си прекарва като берач на тютюн или като бръснар. По същото време Сегундо си прави и прочутия инструмент, наречен 'armonico', познат още и като неговата любима 'trilina', на която легендата свири и до днес. Инструментът си е вид китара, но седемструнна и е компилация от нормалната шестструнна китара, позната по целия свят, и кубинският 'tres', но с дублирана трета струна, от която да бъде извлечена хармонията, както обича да философства Сегундо.
Сегундо се появява за пръв в Хавана през 1929 година и свири до 1934 година с Nico Saquito Quinteto Cuban Stars. Квинтетът на Сакито е една от най-големите атракции на Куба, а вечерите в клубовете са свързани най-вече с печено свинско с пържени банани и много кубински ром. Групата се завръща в Сантяго Де Куба през 1934, но Сегундо остава в Хавана и се присъединява (като кларинетист) към общинския бенд на града или както го наричат кубинците Banda Municipal de La Habana, воден от учителя Енрике Буено. През 1938 година музикантът прави продължителен гастрол в Мексико с Justa Garcia's Cuarteto Hatuey.
Същата година Компай се завръща в Хавана и се среща с Мигел 'Conjunto' Матаморос, негов комшия по това време. 'Матаморос ми беше съсед. Той беше с тъмна кожа и много ми напомняше за Гардел. По времето когато се присъединих към неговата група той беше кралят на сон-а. В тези години виждах и Бени Море, който се мотаеше из улиците и баровете на Хавана. По-късно той работи и с нас. Никой не можеше да пее като него. Той бе най-добрият в кубинската музика и никога няма да има по-голям от него' - продължава Сегундо, който със страшна лекота говори за годините с Бени Море, една от институциите в кубинския културен живот въобще. Китаристът свири с Матаморос 12 години, като през същото време участва и в групата на Лоренцо Хиерезуело заедно с Марселино Гуера и братята Евелио и Антонио Мачон. През 1942 докато подстригва Лоренцо двамата решават да направят и дуо, наречено 'Lоs Cоmpadres', което просъществува до 1955 година. Дуото е изключително успешно и оставя траен отпечатък в кубинския сон. В този период са написани и абсолютните хитове на Куба 'Macusa', 'Mi son oriental' (My Son from Eastern Cuba), 'Los barrios de Santiago' (The Santiago Neighborhoods), 'Yo canto en el llano' (I Sing on the Plains) и стандартите 'Chan Chan' и 'Cuba canta y bayla'.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част V - Compay Segundo (The Living Legend) ІІ
Carlos
вторник, 9 януари 2001 г.
Музикални новини: Еминем за n-ти път в съда
Рапърът Еминем, който е на път да обере Грамитата, следва да се яви в съда в Мичиган през април. Адвокатите на звездата се срещнаха с представители на Оуклъндския областен съд относно продвигнатите обвиния за носене на оръжие. Предварителното изслушване ще се проведе на 9 април, а заседанието на съда е определено за 13 същия месец. Обвиненията са по повод на задържането на звездата на 8 юни 2000 година за незаконно носене и използване на оръжие. На 3 юни същата година Еминем извадил 9 мм. патлак и стреснал членове на рап-банда. Защо ли си мисля, че тези "членове" едва са били толкова любвеобвилни към бялото рап-гаменче?
Аеросмит на Супербоул-а
Ветераните от "Аеросмит" и новобранките от "N Sync" са сред номинираните за изпълнители по време на тазгодишния финал на най-великото шоу на Америка - Финалът по американски футбол на NHL, или както янките го наричат "Супербоул". Говорител на "Аеросмит" заяви, че детайлите около лайв-участието все още се уточняват, като не е ясно, кой кога или дали двете групи заедно ще се появят на сцената. 35-тото издание на Супербоул ще се проведе на 28 януари на Реймънд Джеймс Стейдиъм в Тампа Бей, Флорида.
Боб Гелдоф спечели делото за дъщеря си
Британският ветеран Боб Гелдоф спечели делото относно родителските права върху 4-годишната си дъщеря Тайгър Лили. Върховният съд на Англия присъди правата върху Тайгър Лили в полза на Гелдоф, като отхвърли претенциите на Тина Шор, сестра на вече покойния вокалист на "INXS" Майкъл Хътчинс. Гелдоф се грижеше за дъщеря си заедно с другите си три деца от брака си с Пола Йейтс (по-късно жена и на Хътчинс), която бе намерена мъртва през септември в дома си в Лондон.
Jive Records е № 1 звукозаписен лейбъл на годината
Според изследване на Асоциацията на звукозаписната индустрия на САЩ Jive Records е № 1 звукозаписна компания за годината. Тази награда се дължи на триото, което направи Jive Records известно, а именно момчетиите от "N Sync" и "Backstreet Boys" и нимфетката Бритни Спиърс. Двете момчешки групи и тийн-сензацията укрепиха лейбъла като един от независимите гиганти на пазара. За втори път в рамките на две години "N Sync" продадоха над 10 милиона копия (диамантена плоча) от последния си албум "No Strings Attached". Бритни Спиърс продаде 8 милиона от албума си "Oops! ... I Did It Again", като през 2000 година прибави към и тях и почти три милиона от дебютния си "... Baby One More Time", който вече е 13 пъти платинен. "Backstreet Boys" пък направиха хеттрик през ноември с издаването на "Black & Blue", който веднага стана златен, а по-късно и 8 пъти платинен, а продажбите на излезлия през 1999 година "Millennium" достигнаха "има няма" 10 милиона. Общото за 2000 година трите "златни кокошки" са продали близо 31 милиона диска, а лейбъла над 40 милиона.
ЕМusic съди MP3.com
ЕМusic.com Inc. е завел дело срещу най-големия си противник MP3.com за нарушаване на авторските права на независимите звукозаписни компании, които се представляват от ЕМusic. Повод за началото на процеса е включването на песни от изпълнители, предстявлявани от ЕМusic.com Inc, в популярната услуга MyMP3.com. Базираната в Редууд Сити, Калифорния компания твърди, че врага му от Сан Диего е направил това без да е налице лиценз от индипендънт лейбълите. Искът срещу MP3.com се появява в може би най-неприятното за компанията време, след края на "борбата на титаните" (както я нарекоха зад океана) срещу петте големи музикални мейджъра, които осъдиха MP3.com за същото провинение. В заключение MP3.com постигна извънсъдебни споразумения с тях за изплащането на огромни суми. Искът е заведен от ЕМusic.com Inc. във Федералния съд в Ню Йорк. Първоначалната информация е, че става дума за около 13 000 незаконно включени албума на около 600 независими лейбъла.
Бийтълс - предпочитан подарък за Коледа и Новата година
Проучване на американския пазар около Крисмаса и Новата година установи, че любимите на 1/8 от основателите на Why Bulgaria "Бийтълс" и тяхната хитова компилация "1" е била избрана зай-предпочитан подарък за празниците. Само през новогодишната седмица от компилацията са били продадени над 823 000 бройки, като до момента (в петата седмица от излизането на албума) общата бройка е около 3,35 милиона. Второто място се заема от "Black & Blue" на "Backstreet Boys" с 566 000 копия.
Осведомителна агенция "Ahy Given Thursday"
Аеросмит на Супербоул-а
Ветераните от "Аеросмит" и новобранките от "N Sync" са сред номинираните за изпълнители по време на тазгодишния финал на най-великото шоу на Америка - Финалът по американски футбол на NHL, или както янките го наричат "Супербоул". Говорител на "Аеросмит" заяви, че детайлите около лайв-участието все още се уточняват, като не е ясно, кой кога или дали двете групи заедно ще се появят на сцената. 35-тото издание на Супербоул ще се проведе на 28 януари на Реймънд Джеймс Стейдиъм в Тампа Бей, Флорида.
Боб Гелдоф спечели делото за дъщеря си
Британският ветеран Боб Гелдоф спечели делото относно родителските права върху 4-годишната си дъщеря Тайгър Лили. Върховният съд на Англия присъди правата върху Тайгър Лили в полза на Гелдоф, като отхвърли претенциите на Тина Шор, сестра на вече покойния вокалист на "INXS" Майкъл Хътчинс. Гелдоф се грижеше за дъщеря си заедно с другите си три деца от брака си с Пола Йейтс (по-късно жена и на Хътчинс), която бе намерена мъртва през септември в дома си в Лондон.
Jive Records е № 1 звукозаписен лейбъл на годината
Според изследване на Асоциацията на звукозаписната индустрия на САЩ Jive Records е № 1 звукозаписна компания за годината. Тази награда се дължи на триото, което направи Jive Records известно, а именно момчетиите от "N Sync" и "Backstreet Boys" и нимфетката Бритни Спиърс. Двете момчешки групи и тийн-сензацията укрепиха лейбъла като един от независимите гиганти на пазара. За втори път в рамките на две години "N Sync" продадоха над 10 милиона копия (диамантена плоча) от последния си албум "No Strings Attached". Бритни Спиърс продаде 8 милиона от албума си "Oops! ... I Did It Again", като през 2000 година прибави към и тях и почти три милиона от дебютния си "... Baby One More Time", който вече е 13 пъти платинен. "Backstreet Boys" пък направиха хеттрик през ноември с издаването на "Black & Blue", който веднага стана златен, а по-късно и 8 пъти платинен, а продажбите на излезлия през 1999 година "Millennium" достигнаха "има няма" 10 милиона. Общото за 2000 година трите "златни кокошки" са продали близо 31 милиона диска, а лейбъла над 40 милиона.
ЕМusic съди MP3.com
ЕМusic.com Inc. е завел дело срещу най-големия си противник MP3.com за нарушаване на авторските права на независимите звукозаписни компании, които се представляват от ЕМusic. Повод за началото на процеса е включването на песни от изпълнители, предстявлявани от ЕМusic.com Inc, в популярната услуга MyMP3.com. Базираната в Редууд Сити, Калифорния компания твърди, че врага му от Сан Диего е направил това без да е налице лиценз от индипендънт лейбълите. Искът срещу MP3.com се появява в може би най-неприятното за компанията време, след края на "борбата на титаните" (както я нарекоха зад океана) срещу петте големи музикални мейджъра, които осъдиха MP3.com за същото провинение. В заключение MP3.com постигна извънсъдебни споразумения с тях за изплащането на огромни суми. Искът е заведен от ЕМusic.com Inc. във Федералния съд в Ню Йорк. Първоначалната информация е, че става дума за около 13 000 незаконно включени албума на около 600 независими лейбъла.
Бийтълс - предпочитан подарък за Коледа и Новата година
Проучване на американския пазар около Крисмаса и Новата година установи, че любимите на 1/8 от основателите на Why Bulgaria "Бийтълс" и тяхната хитова компилация "1" е била избрана зай-предпочитан подарък за празниците. Само през новогодишната седмица от компилацията са били продадени над 823 000 бройки, като до момента (в петата седмица от излизането на албума) общата бройка е около 3,35 милиона. Второто място се заема от "Black & Blue" на "Backstreet Boys" с 566 000 копия.
Осведомителна агенция "Ahy Given Thursday"
Carlos
петък, 29 декември 2000 г.
BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част ІІІ – Buena Vista Social Club Албумът
или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Колкото и да е странно Рай Куудър отива в Хавана да записва албум с африкански музиканти, които …….. по ирония на съдбата не успяват да получат визи.
По този повод Куудър споделя:
‘Обадиха се в последната минута, че няма да успеят да дойдат. Ник Голд ни съобщи, че не са взели визи и са някъде по средата на пътя, но никой не знае къде се намират. Казахме си, че е време да разкопаем мината и да направим сон-албум. Хуан де Маркос беше намерил Рубен Гонзалес като по чудо. Компай също беше в града. И така започна всичко. За три дни всички бяха в студиото и бяха щастливи, че са там. Всичко звучеше страхотно. Бяхме като благословени. Знаете ли, понякога се притесняваш от всички тези непознати хора. Мислиш си, че просто ще си свършат работата, така и така са дошли, ще си запишеш албума и кой откъдето е. В този случай обаче явно всички усещаха, че се зараждаше едно приятелство. И то за цял живот’.
Както твърди и Йоаким, двамата с баща си попадат на изключително сърдечни хора, които споделят с тях всичко каквото им е на сърцето. От нафталина са извадени едни от най-големите легенди в музикалната история на Куба, които от дълги години са захвърлили инструментите и са потънали в забвение, а именно Компай Сегундо (може би най-възрастния жив изпълнител на планетата), черната перла Ибрахим Ферер или както го нарича Вим Вендерс кубинският Нат Кинг Коул, невероятният пианист дон Рубен Гонзалес, гласът на Куба (наред със Селия Круз) Омара Портуондо, китарната легенда Елиадес Очоа, Пио Лейва, Орландо ‘Качао’ Лопез, Хуан Мирабал и много други (за всеки един от тях поотделно ще има дисекция и отделна глава от BUENA VISTA ИСТОРИЯ.
Но да се върнем към очевидеца Рай Куудър:
‘По време на записите връзката между музикантите беше изумяваща. Отиваш рано във студиото и намираш дон Рубен (роден 1915 година) да си седи и да свири на пианото, на което не беше сядал от 20 години. Виждаш хора, които чувстват и си говорят за тяхната музика. В Куба това е техният живот. Членовете на групата не правят нищо друго в свободното си време. Те не карат по магистрали, не говорят по клетъчни телефони, не наемат видеокасети. Те просто си седят и правят музика, независимо, че са наясно, че им липсва издател. Те просто никога не са мислели за нищо друго. Веднага получих респект от тези хора. Музиката е техният живот и те ти дават всичко, което имат и не можеш да искаш нищо повече’.
Една от най-интересните случки по време на записите в Egrem Studios е свързана с участието на местния преводач. В началото Рай и Йоаким се опитват да разберат текстовете на всяка една от песните, включени в албума. Всяка от тях представлява малък епос за всеки един кубинец. Основното е разочарованието, че тези възрастни хора говорят някакъв архаичен поетичен испански от колониално време, който даже и младият преводач не разбира за да се стигне до прочутата фраза ‘Рай, не разбирам почти нищо от това, което си говорят’. И настава смях.
Както и да е, въпреки ‘езиковата бариера’ албумът е записан в изключително кратки срокове.
Едноименният Buena Vista Social Club, старият клуб за членове, който се е намерал над хълмовете на източна Хавана, е факт. Никой не си представя невероятният отклик, който този запис ще предизвика по целия свят само няколко месеца по-късно.
От една клубна сбирка Buena Vista Social Club се превърна в прераждането на кубинската музика и нейното откриване пред очите на планетата. Прочутата обложка с вървящия мъж по улицата и синята лимузина от 50-те години се превърна в запазена марка. 14-те парчета са вече класика. Част от тях са музикалната история на Куба.
Емблематично и абсолютно задължително (едва ли не визитната картичка на Buena Vista Social Club) е парчето ‘Chan Chan’. Композицията е по-популярна в Куба от дълго насажданата ни ‘Гуантанамера’. Същото е написано от Франсиско Репиладо, известен още и като Компай Сегундо и е в класически сон-стандарт. Това което го отличава от този стандарт е басовата линия, изсвирена като tumbao. Главните герои в песента са класическите персонажи от кубинския фолклор 'Juanica' and 'Chan Chan', като фабулата проследява живота на един guajiro. Песента проследява серия от случки от живота на героя без каквато и да е връзка между тях. Свързващото звено е …….. работата на плантацията за захарна тръстика.
Повече подробности и текстове на класическите кубински сон-ове очаквайте в следващите части, ЗАЩОТО ………
От 1996 година насам всичко е ‘Chan Chan’ и Грами.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ІV – Compay Segundo (The Living Legend)
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Колкото и да е странно Рай Куудър отива в Хавана да записва албум с африкански музиканти, които …….. по ирония на съдбата не успяват да получат визи.
По този повод Куудър споделя:
‘Обадиха се в последната минута, че няма да успеят да дойдат. Ник Голд ни съобщи, че не са взели визи и са някъде по средата на пътя, но никой не знае къде се намират. Казахме си, че е време да разкопаем мината и да направим сон-албум. Хуан де Маркос беше намерил Рубен Гонзалес като по чудо. Компай също беше в града. И така започна всичко. За три дни всички бяха в студиото и бяха щастливи, че са там. Всичко звучеше страхотно. Бяхме като благословени. Знаете ли, понякога се притесняваш от всички тези непознати хора. Мислиш си, че просто ще си свършат работата, така и така са дошли, ще си запишеш албума и кой откъдето е. В този случай обаче явно всички усещаха, че се зараждаше едно приятелство. И то за цял живот’.
Както твърди и Йоаким, двамата с баща си попадат на изключително сърдечни хора, които споделят с тях всичко каквото им е на сърцето. От нафталина са извадени едни от най-големите легенди в музикалната история на Куба, които от дълги години са захвърлили инструментите и са потънали в забвение, а именно Компай Сегундо (може би най-възрастния жив изпълнител на планетата), черната перла Ибрахим Ферер или както го нарича Вим Вендерс кубинският Нат Кинг Коул, невероятният пианист дон Рубен Гонзалес, гласът на Куба (наред със Селия Круз) Омара Портуондо, китарната легенда Елиадес Очоа, Пио Лейва, Орландо ‘Качао’ Лопез, Хуан Мирабал и много други (за всеки един от тях поотделно ще има дисекция и отделна глава от BUENA VISTA ИСТОРИЯ.
Но да се върнем към очевидеца Рай Куудър:
‘По време на записите връзката между музикантите беше изумяваща. Отиваш рано във студиото и намираш дон Рубен (роден 1915 година) да си седи и да свири на пианото, на което не беше сядал от 20 години. Виждаш хора, които чувстват и си говорят за тяхната музика. В Куба това е техният живот. Членовете на групата не правят нищо друго в свободното си време. Те не карат по магистрали, не говорят по клетъчни телефони, не наемат видеокасети. Те просто си седят и правят музика, независимо, че са наясно, че им липсва издател. Те просто никога не са мислели за нищо друго. Веднага получих респект от тези хора. Музиката е техният живот и те ти дават всичко, което имат и не можеш да искаш нищо повече’.
Една от най-интересните случки по време на записите в Egrem Studios е свързана с участието на местния преводач. В началото Рай и Йоаким се опитват да разберат текстовете на всяка една от песните, включени в албума. Всяка от тях представлява малък епос за всеки един кубинец. Основното е разочарованието, че тези възрастни хора говорят някакъв архаичен поетичен испански от колониално време, който даже и младият преводач не разбира за да се стигне до прочутата фраза ‘Рай, не разбирам почти нищо от това, което си говорят’. И настава смях.
Както и да е, въпреки ‘езиковата бариера’ албумът е записан в изключително кратки срокове.
Едноименният Buena Vista Social Club, старият клуб за членове, който се е намерал над хълмовете на източна Хавана, е факт. Никой не си представя невероятният отклик, който този запис ще предизвика по целия свят само няколко месеца по-късно.
От една клубна сбирка Buena Vista Social Club се превърна в прераждането на кубинската музика и нейното откриване пред очите на планетата. Прочутата обложка с вървящия мъж по улицата и синята лимузина от 50-те години се превърна в запазена марка. 14-те парчета са вече класика. Част от тях са музикалната история на Куба.
Емблематично и абсолютно задължително (едва ли не визитната картичка на Buena Vista Social Club) е парчето ‘Chan Chan’. Композицията е по-популярна в Куба от дълго насажданата ни ‘Гуантанамера’. Същото е написано от Франсиско Репиладо, известен още и като Компай Сегундо и е в класически сон-стандарт. Това което го отличава от този стандарт е басовата линия, изсвирена като tumbao. Главните герои в песента са класическите персонажи от кубинския фолклор 'Juanica' and 'Chan Chan', като фабулата проследява живота на един guajiro. Песента проследява серия от случки от живота на героя без каквато и да е връзка между тях. Свързващото звено е …….. работата на плантацията за захарна тръстика.
Повече подробности и текстове на класическите кубински сон-ове очаквайте в следващите части, ЗАЩОТО ………
От 1996 година насам всичко е ‘Chan Chan’ и Грами.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ІV – Compay Segundo (The Living Legend)
Carlos
сряда, 27 декември 2000 г.
BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част ІІ – Всичко започна през 1996 година
или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Ние не сме фенове на Buena Vista Social Club, ние сме маниаци, от тези в добрия смисъл на думата, от тези за които МУЗИКАТА има значение. Прослушахме Buena Vista Social Club отдавна, назад във времето когато самата дума не говореше на никой нищо, но не искаме да задържаме фийлинга за себе си, да крием информацията, да скатаваме записите в килера и да се правим на сноби. Ние просто, както многократно заявихме, сме едни от първите посветени и може би най-големите и начетени техни фенове в България.
Майната им на чалгарите, ИСТИНСКАТА МУЗИКА е над всичко и феноменът Buena Vista Social Club е част от това послание.
През 1996 едно студио, една фирма, един продуцент и един мога смело да кажа гениален китарист преоткриха Куба и се отправиха да запишат албум с етно-музика без даже и да подозират общественото значение на това което щеше да се случи и магията, която ще завладее света.
Студиото и едноименната фирма се наричат World Circuit и са базирани в Англия, а продуцентът бе Ник Голд. Посланникът и откривателят на феномена бе Рай Куудър, който вече бе горд носител на Грами, Златни Глобуси, Оскар и т.н за невероятните си албуми и онзи убийствен саундтрак на ‘Париж щата Тексас’ на приятеля си Вим Вендерс. За Рай Куудър и Вендерс ще говорим отделно в някоя от следващите части на поредицата ‘BUENA VISTA ИСТОРИЯ’.
Желанието на Куудър, придружаван от сина си Йоаким, и продуцента Ник Голд е просто да запишат албум с кубинска музика, ровейки се в музикалните архиви на века и да извадят на бял свят записи, който за мнозина (най-вече за Кубинското културно министерство) вече не съществуват. Основната цел на пътешествието е прочутото студио Egrem, което помни почти всички музикални събития в историята на Куба. Първият човек, привлечен за каузата, който е и основната свръзка на Куудър е Хуан де Маркос Гонзалес (и за него ще има отделна глава от ‘BUENA VISTA ИСТОРИЯ’ .
Задачата на Хуан де Маркос е да открие за Куудър музиканти, които имат желанието да участват в албума. Оказва се обаче, че почти всички легенди от музикалната история на Куба са живи, пушат доволно пури по улиците на Хавана и се наслаждават на старините си, кой както го разбира ЖИВОТА.
По-късно Куудър ще заяви: ‘Легендите бяха живи’.
Тази фраза се превръща и в лайтмотива на последвалата експанзия и рекламна вълна около Buena Vista Social Club.
Какво всъщност означава заглавието?
Колкото и да разпитват за този клуб, малко са жителите на Хавана, които си спомнят за него. Повечето отговори са, че винаги са знаели за него, че се намира някъде зад ъгъла или зад онази улица, в пряката отсреща. Тоест навсякъде и никъде по улиците на Хавана, в сърцето на колониална Куба, в балните зали на Батиста и неговото обкръжение, бляскавите казина и музикални клубове от 30-те до 50-те години.
Помнят го само легендите.
Основното в музиката е нейното съдържание, нейният ентусиазъм и автентичност, това търси и Куудър. Можеш да сложиш микрофона и да се потопиш в магията. Престъпвайки прага на Egrem Studios Рай Куудър се потапя в една историческа атмосфера. В студиото все още кротко дреме прочутото пиано на Рубен Гонзалес (и за него ще има отделна глава от BUENA VISTA ИСТОРИЯ , на което е записано ‘Guaguanco a Todos los Barrios’, където през 50-те са записвали легендите Арсенио Родригес и Бени Море. Самият Куудър продължава: ‘Те са били в това студио, разхождали са се, пушили са любимите си пурети и всичко е било фокусирано в средата, където микрофонът е отразявал цялата истина и импровизация на кубинската душевност. В противен случай всичко е някак си еднообразно. Отиваш в което и да е студио по света, в Ню Йорк или Канада, събираш музикантите, записваш албума и си тръгваш без да оставиш нищо от себе си. Този запис трябваше да отрази чувствата и атмосферата на ‘Egrem Studios’ в Хавана’.
Записите определено са били специални, не само за Куудър. Първият проблем е как да накараш кубинец да си затвори устата и да спре да говори, поне за малко в тази карибска езикова експлозия. В началото въпросът е как да им сложиш спирачка и да ги накараш да свирят определени ноти, как от определен ритъм да преминат в друг, или най-малкото в този, предпочитан от Куудър.
В края Куудър и Ник Голд онемяват.
Всичко се свири на един дъх, при това с невероятна прецизност и чувство, а защо бяха дошли Куудър и Голд в Куба ….. да записват албум с африкански музиканти (няма майтап!!!!) и кубински изпълнители от хай-лайфа, а какво се получи ……….. магията Buena Vista Social Club.
Очаквайте, в част ІІІ – Buena Vista Social Club Албумът
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Ние не сме фенове на Buena Vista Social Club, ние сме маниаци, от тези в добрия смисъл на думата, от тези за които МУЗИКАТА има значение. Прослушахме Buena Vista Social Club отдавна, назад във времето когато самата дума не говореше на никой нищо, но не искаме да задържаме фийлинга за себе си, да крием информацията, да скатаваме записите в килера и да се правим на сноби. Ние просто, както многократно заявихме, сме едни от първите посветени и може би най-големите и начетени техни фенове в България.
Майната им на чалгарите, ИСТИНСКАТА МУЗИКА е над всичко и феноменът Buena Vista Social Club е част от това послание.
През 1996 едно студио, една фирма, един продуцент и един мога смело да кажа гениален китарист преоткриха Куба и се отправиха да запишат албум с етно-музика без даже и да подозират общественото значение на това което щеше да се случи и магията, която ще завладее света.
Студиото и едноименната фирма се наричат World Circuit и са базирани в Англия, а продуцентът бе Ник Голд. Посланникът и откривателят на феномена бе Рай Куудър, който вече бе горд носител на Грами, Златни Глобуси, Оскар и т.н за невероятните си албуми и онзи убийствен саундтрак на ‘Париж щата Тексас’ на приятеля си Вим Вендерс. За Рай Куудър и Вендерс ще говорим отделно в някоя от следващите части на поредицата ‘BUENA VISTA ИСТОРИЯ’.
Желанието на Куудър, придружаван от сина си Йоаким, и продуцента Ник Голд е просто да запишат албум с кубинска музика, ровейки се в музикалните архиви на века и да извадят на бял свят записи, който за мнозина (най-вече за Кубинското културно министерство) вече не съществуват. Основната цел на пътешествието е прочутото студио Egrem, което помни почти всички музикални събития в историята на Куба. Първият човек, привлечен за каузата, който е и основната свръзка на Куудър е Хуан де Маркос Гонзалес (и за него ще има отделна глава от ‘BUENA VISTA ИСТОРИЯ’ .
Задачата на Хуан де Маркос е да открие за Куудър музиканти, които имат желанието да участват в албума. Оказва се обаче, че почти всички легенди от музикалната история на Куба са живи, пушат доволно пури по улиците на Хавана и се наслаждават на старините си, кой както го разбира ЖИВОТА.
По-късно Куудър ще заяви: ‘Легендите бяха живи’.
Тази фраза се превръща и в лайтмотива на последвалата експанзия и рекламна вълна около Buena Vista Social Club.
Какво всъщност означава заглавието?
Колкото и да разпитват за този клуб, малко са жителите на Хавана, които си спомнят за него. Повечето отговори са, че винаги са знаели за него, че се намира някъде зад ъгъла или зад онази улица, в пряката отсреща. Тоест навсякъде и никъде по улиците на Хавана, в сърцето на колониална Куба, в балните зали на Батиста и неговото обкръжение, бляскавите казина и музикални клубове от 30-те до 50-те години.
Помнят го само легендите.
Основното в музиката е нейното съдържание, нейният ентусиазъм и автентичност, това търси и Куудър. Можеш да сложиш микрофона и да се потопиш в магията. Престъпвайки прага на Egrem Studios Рай Куудър се потапя в една историческа атмосфера. В студиото все още кротко дреме прочутото пиано на Рубен Гонзалес (и за него ще има отделна глава от BUENA VISTA ИСТОРИЯ , на което е записано ‘Guaguanco a Todos los Barrios’, където през 50-те са записвали легендите Арсенио Родригес и Бени Море. Самият Куудър продължава: ‘Те са били в това студио, разхождали са се, пушили са любимите си пурети и всичко е било фокусирано в средата, където микрофонът е отразявал цялата истина и импровизация на кубинската душевност. В противен случай всичко е някак си еднообразно. Отиваш в което и да е студио по света, в Ню Йорк или Канада, събираш музикантите, записваш албума и си тръгваш без да оставиш нищо от себе си. Този запис трябваше да отрази чувствата и атмосферата на ‘Egrem Studios’ в Хавана’.
Записите определено са били специални, не само за Куудър. Първият проблем е как да накараш кубинец да си затвори устата и да спре да говори, поне за малко в тази карибска езикова експлозия. В началото въпросът е как да им сложиш спирачка и да ги накараш да свирят определени ноти, как от определен ритъм да преминат в друг, или най-малкото в този, предпочитан от Куудър.
В края Куудър и Ник Голд онемяват.
Всичко се свири на един дъх, при това с невероятна прецизност и чувство, а защо бяха дошли Куудър и Голд в Куба ….. да записват албум с африкански музиканти (няма майтап!!!!) и кубински изпълнители от хай-лайфа, а какво се получи ……….. магията Buena Vista Social Club.
Очаквайте, в част ІІІ – Buena Vista Social Club Албумът
Carlos
понеделник, 11 декември 2000 г.
Музикални новини: Награждават Тито Пуенте посмъртно
Кубинската легенда Тито Пуенте, който почина през месец април тази година на 77 години ще бъде награден посмъртно. Наградата ще бъде получена от семейството му на благотворителна вечер в края на тази седмица. Галата е организирана от нюйорския клон на Звукозаписната академия на Щатите. Освен Пуенте другите отличени на 2000 Heroes Award са Б.Б. Кинг, Даяна Рос, продуцента Фил Рамоун и актрисата Бернадет Питърс. Наградата ще бъде връчена от актьора Арман Асанте, който игра ролята на Тито Пуенте в ‘Кралете на мамбото’.
Групари съдят MCY.com
Окръжният съд на Лос Анжелос отхвърли иска на Ози Озбърн и Озбърн мениджмънт за временни рестрикции срещу MCY.com да не излъчва ‘Ozzfest 2000’ по системата ‘плащаш за да гледаш’. Искът бе заведен през ноември от Озбърн и групите Пантера, Годсмак, Метъдс ъх Мейхем и др срещу желанието на сайта да предава пряко феста без да заплати за това нужните роялтийс на музикантите. Съдиите решиха, че сайтът има законните права да влезе в договорни отношения с Webcast and DirecTV и да предава събитието на живо по Интернет.
Еминем – артист на годината
Списание ‘Spin’ (не го бъркайте с популярния вирус) избра за артист на годината Еминем. Парчето ‘The Real Slim Shady’ от последния албум на рапъра ‘The Marshall Mathers LP’ обра приза за парче на годината. За група на годината бяха обявени Radiohead с албума им ‘Kid A’.
Белинда Карлайл позира за Playboy
Фронтменката на групата Go-Go белинда Карлайл, която навремето стопляше войнишките ми нощи с онова ‘Ой Ла Луна, Ла Луна’ се реши да позира за Playboy на 42 години. Не, че има лошо. Новината бе съобщена от списанието New Yorker. Говорител на Карлайл не потвърди новината, но и не отрече новината, но заяви, че Списанието преследва неговата подопечна от години. От първият албум на Go-Go ни делят цели 15 години. Търси си броя на Playboy. Помогнете ми, нищо, че отдавна не съм ин ди арми.
40 милиона долара подарък
Фамилията, която е собственик на Enterprise Rent-A-Car е предложила на Симфоничният оркестър на Сейнт Луис (основан преди 120 години) награда от 40 милиона долара. Това ‘чудо’ е най-големият подарък за всички времена, правен някога на амиракански оркестър. Предложението е направено от Джак Тейлър. Компанията, чието седалище е в Сейнт Луис е основана през 1957 година и е най-голямата в Америка за отдаване на коли под наем. В цял свят думата ‘рент-а-кар’, както е и името на компанията се е наложила като синоним на тази дейност.
Нова Година на Таймс Скуейър
Групите Vertical Horizon, the Bangles и KISS са последните, които бяха добавени в списъка на ‘Dick Clark's Primetime New Year Rockin' Eve’. Шоуто, за което се очакват между 300 000 и 400 000 посетители на Таймс Скуейър, ще бъде предавано по ABC. Другите участници засега са Third Eye Blind, 'N Sync, Jessica Simpson, the Baha Men, Boyz II Men, Lonestar, 98 Degrees and KC и Sunshine Band.
Осведомителна агенция ‘Any Given Thursday’
Групари съдят MCY.com
Окръжният съд на Лос Анжелос отхвърли иска на Ози Озбърн и Озбърн мениджмънт за временни рестрикции срещу MCY.com да не излъчва ‘Ozzfest 2000’ по системата ‘плащаш за да гледаш’. Искът бе заведен през ноември от Озбърн и групите Пантера, Годсмак, Метъдс ъх Мейхем и др срещу желанието на сайта да предава пряко феста без да заплати за това нужните роялтийс на музикантите. Съдиите решиха, че сайтът има законните права да влезе в договорни отношения с Webcast and DirecTV и да предава събитието на живо по Интернет.
Еминем – артист на годината
Списание ‘Spin’ (не го бъркайте с популярния вирус) избра за артист на годината Еминем. Парчето ‘The Real Slim Shady’ от последния албум на рапъра ‘The Marshall Mathers LP’ обра приза за парче на годината. За група на годината бяха обявени Radiohead с албума им ‘Kid A’.
Белинда Карлайл позира за Playboy
Фронтменката на групата Go-Go белинда Карлайл, която навремето стопляше войнишките ми нощи с онова ‘Ой Ла Луна, Ла Луна’ се реши да позира за Playboy на 42 години. Не, че има лошо. Новината бе съобщена от списанието New Yorker. Говорител на Карлайл не потвърди новината, но и не отрече новината, но заяви, че Списанието преследва неговата подопечна от години. От първият албум на Go-Go ни делят цели 15 години. Търси си броя на Playboy. Помогнете ми, нищо, че отдавна не съм ин ди арми.
40 милиона долара подарък
Фамилията, която е собственик на Enterprise Rent-A-Car е предложила на Симфоничният оркестър на Сейнт Луис (основан преди 120 години) награда от 40 милиона долара. Това ‘чудо’ е най-големият подарък за всички времена, правен някога на амиракански оркестър. Предложението е направено от Джак Тейлър. Компанията, чието седалище е в Сейнт Луис е основана през 1957 година и е най-голямата в Америка за отдаване на коли под наем. В цял свят думата ‘рент-а-кар’, както е и името на компанията се е наложила като синоним на тази дейност.
Нова Година на Таймс Скуейър
Групите Vertical Horizon, the Bangles и KISS са последните, които бяха добавени в списъка на ‘Dick Clark's Primetime New Year Rockin' Eve’. Шоуто, за което се очакват между 300 000 и 400 000 посетители на Таймс Скуейър, ще бъде предавано по ABC. Другите участници засега са Third Eye Blind, 'N Sync, Jessica Simpson, the Baha Men, Boyz II Men, Lonestar, 98 Degrees and KC и Sunshine Band.
Осведомителна агенция ‘Any Given Thursday’
Carlos
петък, 8 декември 2000 г.
20 години без Джон Ленън
Автопортрет
Решихме, че е по-добре да публикуваме нещо, написано от Джон Ленън, отколкото да пишем за него, но това не се оказа улеснение - изборът варираше от (разбира се) 'Imagine' през 'Working Class Hero' до 'Oh, Yoko'. И все пак - нещо писано от Джон и изпято от Бийтълс, с което поздравяваме и всички студенти - бивши, настоящи и бъдещи:
Норвежка гора
Бе моя веднъж,
а всъщност - май
аз неин бях.
Тя взе ме у тях -
нали бе добра?
Норвежка гора.
Покани ме да поостана
и да поседя.
И аз се огледах, но
стол нямаше, да.
На килима седях,
време пилях
и вино лях.
Говорихме си,
а към един
тя рече:'Да спим.'
И каза, че сутрин работи,
избухна във смях,
а аз не работя, й казах
и в банята спах.
Събудих се сам,
птичката там
хвръкнала бе -
и огън стъкмих -
нека гори.
Норвежки гори.
Norwegian Wood
I once had a girl
Or should I say
She once had me.
She showed me her room
'Isn't it good?'
Norwegian wood.
She asked me to stay
And she told me to sit anywhere.
So I looked around
And I noticed - there wasn't a chair.
I sat on the rug,
Biding my time,
Drinking her wine.
We talked until two
And then she said:
'Let's go to bed'
She told me she work in the morning
And started to laugh.
I told her I didn't and crawled off
To sleep in the bath.
And when I awoke
I was alone
This bir had flown.
So, I lit the fire
'Isn't it good?'
Norwegian wood.
July
четвъртък, 7 декември 2000 г.
BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част І – A Toda Cuba Le Gusta
или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Хавана
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
ХаванаОт къде ли да започна?
От прашните улици на Хавана, позабравили великолепието на балните зали и казината, крупиета и американските мафиоти и филмовите звезди отпреди времето на тато Фидел…….
От сополивите деца, който се надяват един ден да станат най-големите бейзболисти в Маями или бездомните кучета пред може би най-известното студио в Карибския басейн и Латинска Америка Egrem………..
От сбръчканите и с цвят на хаванска пура лица на старците, които десетилетия продължават да стоят на все същият ъгъл в очакване на безвремието ……………..
От изпадналите надписи на Карл Ма(р)кс, колите от 50-те години, океана или жените, запретнали шарените си поли до коленете, залепнали от жегата …..
От музиката, от сърцето или казано на кубински от КОРАСОН-А.
Кубинската музика е неразривно съвързана с Карибския басейн, с черното, смесените бракове, мулатите и метисите, робството и захарната тръстика. Отличаваща се с цялото си многообразие на ритми и музикални цветове през вековете кубинската музика, такава каквато днес я познаваме има хиляди разновидности.
Сърцето на Куба е СОН-А.
Ритъмът, върху който се гради всичко е clave.
Son, като музика се заражда в края на миналия, началото на 20-век, в областта Ориенте. Той може да бъде както спиричуъл, така и любовна песен за МУХЕРЕС-А (без жените си Куба никога нямаше да бъде същата), така и танцувално парче. Тази традиция е резултатът от сблъсъка на африканските и испански елементи, като неправилно зад океана и в Европа под цялото това многообразие на стилове и направления се разбира елементарното американско определение ‘tropical music’ с основни подразделения салса, румба, Latin Jazz и афро-кубан. Винаги съм се учудвал как янките, като не разбират нещо му пришиват удобно за логаритмуване етикетче. Ако задълбаем, то излиза че ‘афро-кубан’ и ‘афро-американец’ са едно и също нещо. Единият е африканец в Куба, другият в Щатите, а щом джазът се свири от ‘латинци’ (кубинци, мексиканци, пуерториканци, бразилци и всякаква емигрантска общност), значи е Latin Jazz. Ще попитам, защо няма определения от рода на ‘американ-джаз’, или ‘юръпиан джаз’.
Може би защото сме бели хора ли? А те втора ръка ли са?
И какво е това румба, салса и тинтири-минтири.
Румбата е била течение в кубинската музика през 20-те година, а под салса кубинците разбират националната си танцувална музика.
От казаното дотук е ясно, че всичко е Son, а изпълнителят носи името Sonero, Guajiros или Trovador, докато живата и енергична музика, която кара щатските или европейските пенсионери да дивеят по курортите е Son Montuno. В наши дни в самата Куба се заражда и ново течение, наречено Timba, което е смесица между традиционните кубински ценности и американската поп-музика.
За да опишем откъде тръгна явлението Buena Vista Social Club и къде са неговите корени следва да си изясними и някои други неща, защото това не е като да му сложиш етикетче, да го прономероваш и прошнораваш зад щанда и да го сложиш в категорията, т.е време е да разсеем съмненията и наречем нещата с истинските им имена.
Болерото и danzon-а, колкото и испанско да ви звучат са кубинската баладична и танцувална фолк-музика, от тази кръвна група, която ти позволява да отвориш небето и да свалиш звездите пред любимия mujer или просто да я зарежеш опипвайки с очи задника на най-добрата й приятелка, която сластно върти бедрата на една ръка разстояние от теб.
И това е Куба.
От същия сой са и музикалните интерпретации на changui от областта на Гуантанамо или guaracha, които представляват солови или хорови импровизации. От тази вена бяха закърмени и легендата Тито Пуенте, който откри пред очите на света познатото до болка cha-cha-cha и Перез Прадо с неговото mambo от средата на 50-те години. Всички тези хора имаха тръпката в себе си, имаха желанието да забавляват и да карат света да плаче, имаха КОХОНЕС-А да го направят. Имаха ‘топките’ и смелостта да си останат същите, въпреки и напротив освободителя Фидел. Защото музиката не търпи политика, народната любов също. Тя е извън времето, а само в историята, така както продължават да бъдат в нея и всички легенди на Buena Vista Social Club.
Защото такава група няма, никога не е имало, но въпреки това те станаха група благодарение на любовта на хората, които никога не са ги забравяли.
Защото един човек ги изкара от нафталина, в който те бяха предпочели да живеят, вместо просто да напуснат острова и да се доберат със сал или лодка до Маями. Тогава обаче нямаше да е същото, магията щеше да изчезне, а ‘те вярваха в мечтите’, а и ‘революцията е вечна’, както две поколения кубинци пишеха по стените на Хавана и Сантяго де Куба.
Всеки който се е докоснал до музикалната тръпка на Куба е щастливец, възнаграден от Бога и като личност и като слушател.
Защото тя е оргазъм в най-чистия си вид.
Оргазъм, след който ти трепери всяка фибра на тялото.
Оргазъм заради който си струва да се живее.
Оргазъм, от който недоволни и неудовлетворени няма.
Оргазъм, който те кара да танцуваш, викаш, куфееш, плачеш и проклинаш.
Оргазъм, с който ти се иска да заразиш и другите с него.
Ние бяхме едни от първите заразени още от времето когато Buena Vista Social Club беше непозната дума и ще благодарим вечно на късмета си.
Наказателната експедиция по Вашето заразяване започва.
Очаквайте, в част ІІ – Началото на магията на Buena Vista Social Club Carlos
От прашните улици на Хавана, позабравили великолепието на балните зали и казината, крупиета и американските мафиоти и филмовите звезди отпреди времето на тато Фидел…….
От сополивите деца, който се надяват един ден да станат най-големите бейзболисти в Маями или бездомните кучета пред може би най-известното студио в Карибския басейн и Латинска Америка Egrem………..
От сбръчканите и с цвят на хаванска пура лица на старците, които десетилетия продължават да стоят на все същият ъгъл в очакване на безвремието ……………..
От изпадналите надписи на Карл Ма(р)кс, колите от 50-те години, океана или жените, запретнали шарените си поли до коленете, залепнали от жегата …..
От музиката, от сърцето или казано на кубински от КОРАСОН-А.
Кубинската музика е неразривно съвързана с Карибския басейн, с черното, смесените бракове, мулатите и метисите, робството и захарната тръстика. Отличаваща се с цялото си многообразие на ритми и музикални цветове през вековете кубинската музика, такава каквато днес я познаваме има хиляди разновидности.
Сърцето на Куба е СОН-А.
Ритъмът, върху който се гради всичко е clave.
Son, като музика се заражда в края на миналия, началото на 20-век, в областта Ориенте. Той може да бъде както спиричуъл, така и любовна песен за МУХЕРЕС-А (без жените си Куба никога нямаше да бъде същата), така и танцувално парче. Тази традиция е резултатът от сблъсъка на африканските и испански елементи, като неправилно зад океана и в Европа под цялото това многообразие на стилове и направления се разбира елементарното американско определение ‘tropical music’ с основни подразделения салса, румба, Latin Jazz и афро-кубан. Винаги съм се учудвал как янките, като не разбират нещо му пришиват удобно за логаритмуване етикетче. Ако задълбаем, то излиза че ‘афро-кубан’ и ‘афро-американец’ са едно и също нещо. Единият е африканец в Куба, другият в Щатите, а щом джазът се свири от ‘латинци’ (кубинци, мексиканци, пуерториканци, бразилци и всякаква емигрантска общност), значи е Latin Jazz. Ще попитам, защо няма определения от рода на ‘американ-джаз’, или ‘юръпиан джаз’.
Може би защото сме бели хора ли? А те втора ръка ли са?
И какво е това румба, салса и тинтири-минтири.
Румбата е била течение в кубинската музика през 20-те година, а под салса кубинците разбират националната си танцувална музика.
От казаното дотук е ясно, че всичко е Son, а изпълнителят носи името Sonero, Guajiros или Trovador, докато живата и енергична музика, която кара щатските или европейските пенсионери да дивеят по курортите е Son Montuno. В наши дни в самата Куба се заражда и ново течение, наречено Timba, което е смесица между традиционните кубински ценности и американската поп-музика.
За да опишем откъде тръгна явлението Buena Vista Social Club и къде са неговите корени следва да си изясними и някои други неща, защото това не е като да му сложиш етикетче, да го прономероваш и прошнораваш зад щанда и да го сложиш в категорията, т.е време е да разсеем съмненията и наречем нещата с истинските им имена.
Болерото и danzon-а, колкото и испанско да ви звучат са кубинската баладична и танцувална фолк-музика, от тази кръвна група, която ти позволява да отвориш небето и да свалиш звездите пред любимия mujer или просто да я зарежеш опипвайки с очи задника на най-добрата й приятелка, която сластно върти бедрата на една ръка разстояние от теб.
И това е Куба.
От същия сой са и музикалните интерпретации на changui от областта на Гуантанамо или guaracha, които представляват солови или хорови импровизации. От тази вена бяха закърмени и легендата Тито Пуенте, който откри пред очите на света познатото до болка cha-cha-cha и Перез Прадо с неговото mambo от средата на 50-те години. Всички тези хора имаха тръпката в себе си, имаха желанието да забавляват и да карат света да плаче, имаха КОХОНЕС-А да го направят. Имаха ‘топките’ и смелостта да си останат същите, въпреки и напротив освободителя Фидел. Защото музиката не търпи политика, народната любов също. Тя е извън времето, а само в историята, така както продължават да бъдат в нея и всички легенди на Buena Vista Social Club.
Защото такава група няма, никога не е имало, но въпреки това те станаха група благодарение на любовта на хората, които никога не са ги забравяли.
Защото един човек ги изкара от нафталина, в който те бяха предпочели да живеят, вместо просто да напуснат острова и да се доберат със сал или лодка до Маями. Тогава обаче нямаше да е същото, магията щеше да изчезне, а ‘те вярваха в мечтите’, а и ‘революцията е вечна’, както две поколения кубинци пишеха по стените на Хавана и Сантяго де Куба.
Всеки който се е докоснал до музикалната тръпка на Куба е щастливец, възнаграден от Бога и като личност и като слушател.
Защото тя е оргазъм в най-чистия си вид.
Оргазъм, след който ти трепери всяка фибра на тялото.
Оргазъм заради който си струва да се живее.
Оргазъм, от който недоволни и неудовлетворени няма.
Оргазъм, който те кара да танцуваш, викаш, куфееш, плачеш и проклинаш.
Оргазъм, с който ти се иска да заразиш и другите с него.
Ние бяхме едни от първите заразени още от времето когато Buena Vista Social Club беше непозната дума и ще благодарим вечно на късмета си.
Наказателната експедиция по Вашето заразяване започва.
Очаквайте, в част ІІ – Началото на магията на Buena Vista Social Club Carlos
Абонамент за:
Публикации (Atom)