Джин след работа

Ако някъде там бях разбрала как
да стигна по-дълбоко до мислите му,
щях да събирам парченцата страх
да не би да обсебя живота му...

Ако някъде там бях усетила как
да потъна по-дълбоко в сърцето му,
щях да гоня рояка спомени пак
от бивши любови и копнежи в битието му

Ако някъде там бях почувствала как
да вляза поне веднъж в главата му,
щях да се покрия с прах
от изречени и неизпълнени обещания

...но не желая да разбирам, усещам и чувствам.
Предпочитам да пия джин
и да милвам ръба на чашата
...а той да се чуди как
да завладее и тялото и душата ми



П.С. Слънце, пепел по чаршафа, петно вляво,
Похлупена стара снимка отдясно...
Няма нужда от думи, само “Кафе?”
“Не, чао” - всичко е ясно.
Банално или прекрасно....
до следващия път.

Klodet

Спомен

Трудно се стигаше до онова място в сърцето й, където пазеше спомена за полето,
Звездите, бялата му риза, светулките в мрака...и смачканата трева под полата.
Не си спомняше очите му, а дишането само и едно странно туптене до нейното рамо.
Ако можеше да извика, би повикала луната, би свирнала в мрака, за да събуди тишината и би тичала с вятъра в посока на онази нощ преди...50 години.
Сега трудно стигаше до огледалото, за да приглади бялото в косите си, но стигнеше ли виждаше очите си – все още поразително топли и грешни и сини, като в нощта преди 50 години.

Klodet