Акордеонист в трамвая

Откопча бавно каишката на меха
и започна да свири.
Пръстите му запрепускаха като чевръсти
хороводци по клавишите
отваряйки място на меки отколешни звуци,
звуци шлайфани от ушите на поколения
и поколения слушатели.

Слушате ли?

Сърцевината му е недостъпна -
зад погледа,зад наболата брада,
зад смелостта му да държи
картонената кутия,зад
полуотворената му уста -
недостъпна е сърцевината.

Безразличен към сезоните,
безразличен към възрастта,
безразличен към хората
и към шибаната им интелигентност
която им пречи да бъдат
да бъдат,да бъдат,да бъдат,
да бъдат им пречи,
да бъдат,да бъдат...

акордеонист в трамвая.

Ivaylo

Веселина

Намирам себе си по-лесно във безкрая

На пуканки съм и на лекото усещане на утрото
Наперени хвърчат автомобилите
с пресъхнали от изобилие човечета
продавачите на гевреци топли като тях
в дохождащата есен
дивото желание за щастие
подхващам си живота с шепоти на нежност
малко недоспивам вплетени тела
недоспивам сладко от любов
сол по кожата въздишки върху устните
как обичам да съзнавам себе си
в очите ти в нозете ти и скритите ти помисли
странно ми е как един човек може да бъде обичан
все повече и повече както аз обичам Веселина
трябва да е нейната душа причината
толкова чудо, такава омая
дете ставам
сладко и мило ми е като триста сметанови пасти
когато те чувам когато отривам се когато ме милваш
не мога да изразя навиците на сърцето си в думи
и как да изкажа как е да съм с теб и в теб
да пия от теб и да ближа кожата ти да попивам думите ти
всичко е като водата и въздуха за мен, условие да бъда
непрестанно търся думи да ти кажа колко силно си във мен…
стихвам да те вкуся

Ivaylo

На. М.

На. М.
вечерта след нея
23 ноември 1999
Арамис, С.


Помня очите му
как може така да ме гледат
превръщам се в музика
на самата себе си
очите му от някога
натрапчиво като от цигарен дим
объркват думите
грешките потичат изпод пръстите
побягвам
иска ми се да налуднича
опитвам пак и го намирам същия
очите му отвличат ме
не се понасям
отричам,
та аз обичам другиго
как мразя да се чувствам вързана
очите му
не мога да прекрача себе си
и цял живот очите му.

Ivaylo

Кафе на балкона

Като гълъбите, кога излитат
сред есента
полепнала ръждиво по земята
полет с шум от стреснато небе
мокри ветрови гънки на
чаршафите
Боже мой, децата пораснаха
кога им умаляха дрешките
кога очите ни събраха толкоз
болка
след 25 години пак пием
кафе на балкона
а слънцето е същото и
бръчките ни
очите ни са същите и любовта
ни
същата
само времето отминало ,
оставило
душите ни ранени
и крехки като порцелан,
но в чашите, които сме
животът горещ приютен е
какво друго ни остава
освен децата и миналото
в пробудена взаимно утрин с
цигари,
горещо кафе
и твоето любимо лице.

Ivaylo

опипом

опипом

тя се правеше, че не вижда,
той не настояваше твърде
както си беше редно,
но и вредно
те си мълчаха, бяха срамежливи
на него му се правеше по учестено дишане
с ред упражнения на усилие, пот и допир, навсякъде
леко и нежно по тази свръх безбрежна кожа
на нея и се целуваше, но вместо устни дъвчеше
притеснено дъвка и броеше горещите вълни, които заливаха
настръхналото и тяло, приливи, от които потичаше,
но едва продумваше
той се осмели да я попита какво мисли за чайките
над хоризонта разцъфнал в пурпур
и дали крясъците им не и напомнят
за страстни викове на давещи се любещи се
тя се притесни още повече и изстена
притиснала несъзнателно ръце о бедрата си
той я погледна изненадано
и едва сега видя колко е хубава
толкова пламнала
гледаха се втренчено
толкова изплашени
ръцете му посегнаха
уловиха
някъде отпред морето сънуваше
на пясъка две светулки се любеха

Ivaylo