Бягство

Шаваше с пръсти, обути в яркосини джапанки от 4 лева – опънал крака под креслото пред него, и опипваше стюардесата с поглед. Никакви шансове – с тоя развлечен анцуг и двудневна брада. Вчера сутринта беше излязъл за мляко, а сега се носеше някъде над Атлантика на път за Чикаго. Без да се подготвя, без да планира. Закачи торбата с покупките за един клон в парка и тръгна.

Всъщност не беше толкова внезапно. Преди седмица получи мейл от Горица – ‘Чакам те! Спешно е!’ Така се стресна, че изобщо не се запита откъде му е научила адреса. Тя и без друго беше способна на чудеса.

Разделиха се преди десет години, когато българите емигрираха на стада с надеждата от покорни говеда да се превърнат в бизони.

- Тръгвам – беше казала тя. – Ела с мен, ще успеем, ще видиш!

Не можа да го зарази с ентусиазма си. Тогава вече беше намерил работа в банката и печелеше. Пред него блестяха перспективи - не можеше да си представи да започне всичко отначало. Пък и авантюризма не му беше присъщ – мислеше си, че няма да може без приятелите, без любимите си места, без немската овчарка, без мама и татко, без летата в Созопол. Откъсна я от мислите си бързо и безболезнено – като е решила – да върви да си блъска главата!

После злата магьосница на живота го обсеби, залепи му достолепно шкембе, открадна косата му и го обкръжи с ласкатели. Превърна илюзиите и мечтите му в сънища, приятелите – във врагове. Майка му и баща му си отидоха, а къщата на село обрастна с трънаци като зловещ замък.

Нямаше време да се замисли, работеше лудешки. Жена му беше красива и глупава, дъщерите им – одрали кожата на майка си. Богати и лъскави като по телевизията, живееха в една къща сив металик с две липи пред гаража. Имаха си преди всичко висока каменна ограда, плитък, студен басейн, кучкарник, слугиня и бодигардове. Стана зиморничав – лекуваше се с ракия. Много.

По друг начин си беше представял всичко, когато за първи път чу Горица да се смее. Братя Маркс правеха маймунджелъци по екрана, залата се заливаше от кикот, но нейният се открояваше. Тропаше с крака и блъскаше с юмруци по облегалката му. Обърна се назад, за да я укроти малко, но думите заседнаха между зъбите му, когато видя как блестят извънземните й очи в тъмното. След прожекцията я изчака на изхода.

– Извинявай – каза тя, изплувайки от мрака, - всеки път ми се кара някой. Знам, че и ти това ще правиш. На всички кина са ми разлепили вече снимката и са забранили да влизам. – Горица съм, приятно ми е!
– Аз съм Горан.
Погледна го с недоверие и потърси подигравка зад кулисите, а после се засмя така, че клоните им се разлюляха.
- Е, след като залесихме вече, да вземем да пием по водка? – и го повлече към близкия бар, без да дочака отговор.
- Уча за магьосница, обаче съм още в трети курс.
- И какви магии правиш?
- Мога, примерно, да ти превърна водката във вода. Замърда с пръсти – Опитай сега.
- Ми водка си е!
- Днес нещо не става – засмя се и затропа с юмруци по бара. – Да тръгваме леля да ни нахрани. Живея тук наблизо.

Постепенно се пренесе у тях - най-уютните месеци в живота му. Увиваха го с любовта си, подпъхваха я грижовно около него, като одеало около заспиващо дете. Изпозапозна го със всичките си приятели. До един завеяни, мъгливи скици. Скитаха с безумният й розов трабант из родината и я опознаваха без много-много да я обикват. После дойдоха промените и самолетите започнаха да отнасят приятелите един по един. Дойде и техния ред. Нейният ред…

Изхлузи се от самолета недоспал, смачкан, с отровен дъх на уиски и изшляпа през паспортния контрол. Таксито го остави пред спретната къща, направена от бисквити, сладкиши, медени курабийки и бонбони. Вратата се отвори още преди да е натиснал звънеца и от там се изсипа лавина от щурави дечурлига, потече по стълбите и преля в градината. В последния момент успя да се хване за парапета и да се спаси от сигурно удавяне. Не можеше да плува.

- Хелоу! – пред него се беше изпъчила сочна негърка, която миришеше на ванилия, а кръглите й цици го притиснаха нежно в стената. Разпитът беше кратък и далеч не мъчителен. Покани го да седне в уютен хол, наля му уиски он дъ рокс и си сложи загрижената, тъжна физиономия, подходяща за съобщаването на скръбни вести:

- Горица се пресели в рая онзи ден, Господ да бди над душата й. Добра жена. Завеща си къщата и париците на сиротинките, дето щяха да те отнесат. Сега ще го извикам тоя твоя!
- Моя какво?
- Синът ти бе, човече! Ти какво – да не се побърка сега – така е, раждаме се, мрем. Не се отчайвай толкоз. Нали детенцето ти остава. Чакай да ти сипя още едно и да ходя да го намеря…

Първо се появиха извънземни очи, последвани от сериозен, десетгодишен мъж, протегнал ръка.
- Горан съм, приятно ми е!
- И аз съм Горан.
- - Знам, мама много ми е разказвала за теб. Научи ме на български, за да си говорим. - Засмя се така, че клоните им се разлюляха. – Ела да ти покажа къде ще живееш. Мама каза, че ще останеш при мен.- Повлече нагоре по стълбите, без да дочака отговор и без да успее да види как баща му плаче.

Nadie

Как да кръшнем … законно

‘Testis unus, testis nulus.’
Основен принцип в правото

Откакто клинтънката спря да е секс и изневяра, се замислихме как да скъсаме и осталите морални и законови вериги.
И открихме следното – черна торбичка. Новият патент на клуба!

И наистина – как да кръшнем законно? Без проблеми с ревнивата половинка и правосъдието и без да се безспокоим за политическото си бъдеще.

Значи: ‘Testis unus, testis nulus’. Т.е. един свидетел не е свидетел. Или в наш превод - един тестис не е свидетел. Вземаме гореупоменатата черна торбичка и внимателно скриваме в нея единия тестис. Притягаме внимателно. И всичко е готово!

Сега вече имаме един открит тестис, т.е. един свидетел. Свободни сте да правите всичко. Дерзайте и наслуки! Успех!

Zaro

Как Кинопанорамата стана Киномания

Деветдесет и първа. Тогава превръщането на Националния Дворец на Културата в киносалон се наричаше 'Световна кинопанорама' и имаше претенции да е кинофестивал. Пак имаше филм на Вим Вендерс в програмата.

Вим Вендерс и тогава не беше неизвестен режисьор в България. Бяхме гледали негови филми в съпътстващата програма предишните години - 'Криле на желанието' през 1989 и 'Хамет' през 1990. Бяхме гледали и 'Париж, щата Тексас' с Настася Кински. Искахме да видим и новия му филм - 'До края на света' с Макс фон Зюдоф и Жана Моро, - но билетите за единствената прожекция бяха свършили отдавна.

Вместо това - 'Терминатор 2', седем прожекции. "Екшън"! Касовост. К'во друго?! Кинофестивал, киноизкуство - дрън-дрън.
Гледах 'До края на света' след време на видео. (Гледах и Терминатора 2).

Киномания 2000. Сега Вим Вендерс е още по-известен. Съсценарист и копродуцент на новия му филм 'Хотел за милион долара' е Боно (U2 имат три песни в саундтрака). Актьорският състав също не е случаен - Мила Йовович ('Завръщане в синята лагуна', 'Петият елемент'), Джереми Дейвис ('Спасяването на редник Райън'), Мел Гибсън ('Смело сърце', 'Мевърик', 'Текила Сънрайз'). Така, че определено можеше да се очаква интерес, което значи 'касовост'. Нали Киноманията не е фестивал. Обаче прожекцията пак беше само една.
Ще го гледам и него на видео. Или на DVD на 21 инчовия монитор.

Загадка: Кой е предишният филм на Вим Вендерс?
Жокер: Заглавието го има в страницата За нас

Отговора ще научите скоро от Why...Bulgaria.

July

US Box Office: На западния фронт нищо ново, ама идва другата седмица

След като три седмици подред си говорим, как нещо се случва зад океана, дойде време да кажем и крилатата фраза ‘На западния фронт нищо ново’, т.е колкото и да e странно класирането на първите пет места е същото както през миналата седмица.

С две думи казано гринч-манията продължи, а Джим Кери вече донесе на продуцентите си сумата от 172 млн. $. ‘Далматинците’ запазиха втората си позиция, а бате Арни отстъпи с още едно място назад, изпреварен от ‘Мъже на честта’. Рядко се случва филм излязъл 10 дни по-рано от друг да се върне с едномясто по-нагоре, от филм, чиято премиера е била с по-късна дата. Да, ама се случи и въпреки факта, че ‘Мъже на честта’ се прожектира в близо 300 киносалона по-малко от ‘Шестият ден’. Всички задокеански кино-критици, в това число и аз, нищо че живея ‘малко, ама малко’ по на изток сме на мнение, че както е тръгнало ‘Шестият ден’ може да не успее да покрие и бюджета си. Трагедия за цялото варварско войнство.

Както Ви обещахме миналия път ето и подробностите около ‘Unbreakable’ , който запази втората си позиция в чарта.

Вече казахме, че това е втората съвместна работа както на Брус Уилис със Шималиян, както и втората за актьра със Самюъл Л. Джаксън. Историята на филма е колкото трилър, толкова съспенс, както и щипка магическа реалност и драма взети заедно около битието на човек, претърпял и единствен оцелял след свирепа железопътна катастрофа. Можем ли да бъдем пречупени, това е основният въпрос на сценариста и режисьора Шималиян. Брус Уилис се навива да участва във филма още след първото позвъняване от страна на Шималиян. По-интересно е привличането на Джаксън за каузата. Пишейки сценария Шималиън изгражда образа на Илайджа, като режисьорът вижда в ролята само и единствено Джаксън. Въпросът е след написването на сценария, как да се убеди актьора да участва. И тогава идва на дневен ред провидението, или късмета, или съвпадението, както твърди самият Шималиян. Късно през нощта ми звънна Уилис, за да уточним някакви дребни детайли по сценария: ‘След като навлязох в подробностите по сценария си мисля, че намерих някой, който е заинтересован да участва в проекта и по-точно да изиграе ролята на Илайджа’-говореше Уилис. Без да го изчакам да свърши, казах, че имам предвид Сам Джаксън. Последва 10-секундно мълчание и Уилис продължи: ‘От къде знаеш, че той седи тук на метър от мен’.

Съвпадение, провидение, както и да е ‘Unbreakable’ е факт, а в поддържаща роля като съпруга на екранния герой на Уилис е половинката на Шон Пен Робин Райт Пен.

Ако можем да говорим за нещо ново на западния фронт, то това е липсата на нови заглавия сред първите десет в чарта.
Странно.

Не забравяйте обаче, че идва 8 декември (нищо че там студентите си празнуват всеки ден, особено ако учат я в Принстън, я в Йеил-тате има парички, имам и аз и т.н), когато цели пет филма ще се опитат да свалят ‘Грин-ча’ от върха. А, ето и малко за по-любопитните. Един от потенциалните кандидати за това е ‘Proof Of Life’ .

След като толкова време споделят кревата заедно Мег Райън и Ръсел Кроу успяха да се уредят за снимките на съвместен филм. Режисьорската палка е в ръцете на Тейлър Хакфорд, прочул се с ‘Адвокат на дявола’. Историята, както казва самият режисьор се върти около нов бизнес, наречен ‘преговори за освобождаване на заложници’. Сниман в Еквадор, Полша и Англия, филмът проследява историята на човек (Дейвид Морс от Зеленият път), строящ язовир в Южна Америка, който разбира се е ………. Неговата съпруга Мег Райън се влюбва в индивида, дошъл да помогне, в изпълнението на Кроу (то същото стана и на снимачната площадка, откъдето тръгна и аферата Райън-Кроу, в резултат на което Мег зарязя Денис Куейд и в бъдеще ще трябва да си уголеми бюста, защото Ръсел ги обичал по-цицорести). Хонорарът от 15 милиона долара за Райън би трябвало да е задоволил Кроу. Историята се базира на материал, прочетен от Тейлър Хакфорд в брой на списанието Vanity Fair от 1998 година.

Очаквайте през следващата седмица ще успеят ли Кроу-Райън да свалят Гринча от върха, къде се загуби източния крал Чоу Юн Фат и новинки за новия филм на Джеръми Айрънс по популярната игра ‘Dungeons and Dragons’

Carlos

Кратки

Махнаха ни от черния списък. Май. Дай Боже. И браво на всички, които се потрудиха да стане.

* * *

Аман от досиетата. На кого ли му пука още?

* * *

Пак някой някого подслушвал. Аман и от това.

* * *

Май най-накрая ще има втори GSM. Щом почнаха да свалят цените…

* * *

Борис Христов получи литературната награда на Софийския университет. Отлично.

* * *

Киноманията пак е досадно организирана. Аман и от нея. В ‘Одеон’ направиха нещо по-добро за любителите на киното.

Zaro

Природозащитници от всички страни – съединявайте се

В любовта към животните няма нищо лошо. Всеки обича животните. Нашите природозащитни организации - също. Даже ги обичат активно. Снимали филм за бездомните кучета и лошото отношение към тях и го пратили даже до Еврокомисията. Значи такива помияри като нас, който не се грижат за уличните псета, а ги изтребват, нямат място в Европа. Чудя се кое е по-голяма добродетел – патриотизмът или любовта към природата. Не отричам, че сигурно обичат животните, но може ли нещо такова да се противопостави на един национален идеал? Не може ли да се съчетаят двете?

И тази войнстваща позиция… Активистка задърпала кмета (дай Боже всекиму такъв кмет) за ревера. Написали писмо – зер като не слушате ще се оплачем и ще видите вие тогава… И това са хора които проповядват любов? Не е ли по – християнска нашата позиция, на нахапаните и страхуващите се за себе си и семейството си, който овчедушно си траем и оставяме помиярите и защитниците им да си развяват коня? Ние сме повече. Кой зашитава нашите права? Ако аз убия улично куче попадам под ударите на закона. А ако то ме ухапе, под чии удари попада? Кой и как ще го осъди и накаже? Според закона при самозащита мога да убия човек. ЧОВЕК! А куче? Кое от двете по зло и неморално?

Четем и слушаме за доброволни полицейски отряди по места, защитаващи гражданите и имуществото им от бандитите. Защо да не направим такива за защита и от кучетата? На държавата и е трудно да се справи в това безпаричие с помиярите. Ами да и помогнем ние!

Сигурно съм егоист. Но не искам да бъда повече хапан. Не искам да хапят жената и детето ми. И ще ги защитавам и против закона. Защото такъв закон, поставящ гражданите на страната си в опасност, аз не мога да призная.

Нека първо се погрижим за старците и просяците по улиците, за накърненото достойнство на хората от хартиения бизнес (тия, дето ровят по кофите за боклук), и тогава да помислим за бездомните животни. Защото бездомен, без надежди и мечти човек е по-страшно явление от бездомното куче. Това е страшният проблем на времето ни.

А с любовта към животните е толкова лесно: искам куче – вземам си в къщи и си го гледам до гроб. Интересно по колко ли домашни животни имат войнстващите природозащитници? Или това е просто поредната добре платена професия?

Zaro

Визи-мизи

Ей, видяхте ли бе? "Визите паднаха". След треперенето от последния месец - "ще паднат, няма да паднат" - най-накрая се стоплихме. Душевно. Поне не ни обещаха, че ще се стоплим напролет. Обаче това си е важно.

На един приятел сестра му се омъжи преди време в Германия. И като дойдоха после на гости тука (някъде лятото беше) направихме джамбуре (т.е. купон), както си му е редът за хора, които не са се виждали отдавна. 'Какво ще правите събота и неделя ' - питам аз -'да шляпнем едно белотче?' (че то у немско само скат играят). 'Ами мислехме да отскочим до Унгария да гледаме Формулата'!

!.

Нали! Възклицателен знак, който замества цъкането с език. Накакси ни беше трудно да мислим по този начин. Ами - то билети, то пари, то визи...

Едно време, ако помните, банани в България имаше само по Коледа. Сега има винаги Хората казват: 'Е, има, ама нямаме пари да си купим'. Така ще бъде и с визите. 'Е, няма визи, ама нямаме пари за билет'. За нощувките да не говорим.

Дайте да се разберем. Като сме казали 'без визи' това не значи 'без мизи'. Визите са (бяха) грижа на правителството. Мизите са си ваша грижа. Полетът от София за Брюксел си струва триста щатски долара и за членовете на ЕС.Sorry.

---

Ако портиерът на входа на казиното ви каже: 'Страхувам се, че не мога да Ви допусна в игралния салон в това облекло, сър' - това не означава, че след като си сложите вратовръзка чиповете ще са ви безплатни.

July