US Box Office: Ох на мама, Джени Джени, втора седмица подред

Няма да ходите на кино, а?

‘The Wedding Planner’ удържа чарта втора седмица подред и то със скромните 10, 6 милиона долара и аха, аха друга ох на мама да я събори от първото място. Става дума за премиерата ‘Valentine’ с Денис Ричардс. Както и да е, никой не по-голям от фактите и парите на публиката. А тя, продължава да си ги дава в полза на дуото Лопес-МакКонъхи, поне до петък тази седмица, когато Антъни Хопкинс и ‘Ханибал’ ще нахлуят в американските киносалони. Но дотогава има още време.
А засега се задоволяваме с няколко интервюта, взети от средностатистически американци на изхода от средностатистическо американско кино.

Предложение № 1:’Мисля, че филмът беше страхотен. Дженифър показа изключителният си комедиен талант, така както и Матю МакКонъхи. Нещо като модерна приказка за Пепеляшка’;
Предложение № 2: ‘Невероятен филм. Има същата нишка като ‘Сватбата на най-добрия ми приятел’, но с щастлив край. Екранната искра между Дженифър и Матю е невероятна’.
Предложение № 3: ‘Независимо от клишето Матю и Дженифър са големи актьори’.
Предложение № 4: ‘Писна ми от глупости’ (интервюто е взето от репортера на Why Bulgaria от български гурбетчия на излизане от ……….най-вероятно от същото кино, като горните трима американци);

Както предложихме миналата седмица ‘Cast Away’ задържа третата си позиция в чарта и ‘само’ за 44 дни премина границата от 200-милиона долара (нещо което Why Bulgaria предрече още на 2 януари тази година).

‘Трафик’ продължава да върви с добра сила и да се задържа сред първите десет, а екраните на които се прожектира ‘Snatch’ бяха намалени с 204, най-вече в латиноамериканско-говорящата общност, поради общ протест за ‘неразбиране на езика’.

Все по-нагоре се катери и нашият любимец ‘Тигърът и Дракона’, за който многократно Ви говорихме. До момента финансовият резултат на филма по американските киносалони е 53, 5 милиона долара, като моите очаквания са, че още следващата седмица филмът на Анг Лий ще задмине емблематичната за чуждоезичен филм граница от 57, 6 милиона долара (спечелени от невероятния епос на Бенини ‘Животът е прекрасен’), като по този начин ще стане и най-гледаният чуждоезичен филм в Щатите за всичси времена.

В челната десятка са и две независими заглавия, които продължават да се катерят в чарта, а именно ‘Finding Forrester’ с Шон Конъри (за който ще си говорим при някоя от следващите ни срещи) и Chokolat на Ласе Халстрьом.

На миналогодишното раздаване на ‘Оскарите’ шведският режисьор Ласе Халстрьом си тръгна с две статуетки за ‘Правилата на дома’. В миналото бе акламиран и за ‘Защо тъгува Гилбърт Грейп?’. Джони Деп отново застана зад неговата камера, в компанията на френската грация Жулиет Бинош (Оскар за Английският пациент), Алфред Молина и британската традиция Джуди Денч (Оскар за Влюбеният Шекспир). Интересна интернационална компания.

Мистериозна млада жена (Бинош) скандализира малко консервативно френско градче отваряки магазинче за шоколадени изделия (точно срещу църквата), които имат необикновени лечебни качества. Местният нотабил (Молина), разбира се прави всичко възможно да попречи на бизнеса и да затвори магазинчето до появята на г-н Никому Непознатия (Деп). Историята е базирана върху новелата на Джоан Харис, като е променено времето от 90-те в доста по-лиричните години на средата на отиващия си век. Звучи прекрасно нали, а не като ‘съвременна Пепеляшка’, дрън-дрън.

В очакване на ‘Ханибал’ и до другата седмица.

Очаквайте през следващата седмица повече за новата Кларис (Джулиан Мур) и толкова ли е добър ‘Ханибал’ в сравнение с ‘агнетата’.

Carlos

Кино-новини: Никол Кидман зле с колената, явно Том Круз си знае работата

Половинката на Специалиста по Невъзможни Мисии има проблем с колената. То кой ли няма? Пита ли ме някой за моята дясна капачка?
По предписание на лекарите Кидман си е взела почивка и е напуснала снимките на продукцията на Columbia Pictures ‘Panic Room’. Проблемът е в продължителната контузия на колената на Никол, която е била посъветвана да избягва роли, изискващи физическо натоварване. Същият проблем, който коства и близо 3 седмици забавяне на продукцията, се случи и през есента по време на снимките на ‘The Others’ в Испания. Слуховете твърдят, че шефовете на Columbia Pictures ще се съберат в понеделник за да решат, дали Кидман ще бъде заместена или ще изчакат нейното възстановяване. Снимките на ‘Panic Room’ са започнали на 8 януари, а филмът се режисира от нашия любимец Дейвид Финчър (‘Седем’ и ‘Боен клуб’). До момента за филма са ангажирани Джаред лето, Форест Уитакър и Дуайът Йокам, а за ролята на Кидман интерес проявяват Робин Райт Пен и Джоди Фостър (най-вече).

Холивудска треска на Берлинския филмов фестивал
В периода 7-18 февруари ще се проведе Берлинския филмов фестивал. Програмният директор на фестивала Мориц Де Хаделн заяви, че гости от Америка и Европа ще наводнят немската столица. Сред потвърдилите участие са първият и последен Бонд Шон Конъри и Пиърс Броснан, сър Антъни Хопкинс, Джони Деп, Кейт Уинслет и Жулиет Бинош. 84-годишният Кърк Дъглас също ще присъства на фестивала за да получи Златна мечка за цялостно творчество.

Уди Алън – почетен президент
Гениалният евреин-нюйоркчанин бе избран за почетен президент на фондацията на името на покойния Федерико Фелини. Фондацията е създадена с цел проучване, презентация и запазване на творчеството на Фелини. Уди Алън, който се смята за един от най-големите фенове на италианския режисьор ще подпомага фондацията за популяризиране на изключителния принос на Фелини към световното кино. Съветът на директорите на фондацията се оглавява от режисьора на ‘Балът’ Еторе Скола, шефът на студиото ‘Чинечита’ Феличе Лаудадио и директорът на Италианската Филмова Академия Лино Мичиче.

Търси се мъж за Шарън
Шефовете на MGM са изпаднали в депресия след отказа на Майкъл Дъглас да участва в ‘Първичен инстинкт 2’, т.е Операция Търси Се Мъжкият Първичен Инстинкт започна. Другият проблем пред продуцентите Вайна и Касър е отказа (поради неизяснени причини) на Дейвид Кроненбърг да режисира филма. Продуцентите се надяват да привлекат Джон Мактиърнън (‘Умирай трудно’) за каузата. Един от желаещи да вкарат Шарън в креватя е актьорът Брус Гринууд. Кой пък е тоя?

Матрицата 2, 3 …..?
Алая, която стана известна с ‘Ромео трябва да умре’, е следващото попълнение към екипа на братя Уашовски, който трябва през март да започне снимките на ‘Матрицата 2’. Австралия е първият континент, където ще спре кервана на продуцента Рон Силвър. Третата серия се предвижда да бъде заснета веднага след края на снимките на втората част. Единствената информация до момента е, че Алая е получила ролята на Zee. Освен оригиналния каст от първата част Кеану Риивс и Кари Ан Мос, към екипа се е присъединила и Джейда Пинкет-Смит (на Уил Смит изгората), която ще е обджекта на любовния интерес на другия оригинален член Лорънс Фишбърн.

Мел Гибсън събира ортаци
Крис Клайн, Бари Пепър, Сам Елиът, Маделин Стоу и Дилън Уолш са в процес на преговори за присъединяване към екипа на Мел Гибсън за продукцията ‘We Were Soldiers Once...and Young’. Очаква се режисьор на филма да е Рандал Уолъс. Снимките на продукцията, чието действие се развива през 1965 година, трябва да започнат на 5 март в Калифорния и Джорджия. В ‘We Were Soldiers Once...and Young’ се разказва за 80 войници от U.S. Air Cavalry, които са обкръжени от 2000 чарлита (разбирай виетнамци) в долината на Ia Drang. Тая тема не се ли поизчерпа?

Номинации, номинации
‘Гладиатор’ и ‘Тигърът и Дракона’ поведоха убедително с по 14 номинации съревнованието за наградите на Британската филмова академия. Местният британски фаворит ‘Били Елиът’ остана с 11. Освен изброените три филма за ‘най-добър филм’ ще се борят още ‘Почти известни’ и ‘Ерин Брокович’. Британските награди бяха известни още като Baftas, но от една година насам са по егидата на кабелния гигант Orange.

Продава се меча на Оби Уон Кеноби
О 15 февруари до 7 март ще се проведе поредния аукцион в къщата Сотби. Сред експонатите за продан са лазерният меч на Лайъм Нийсън от ‘Невидимата заплаха’, сватбената рокля на Джулия Робъртс от ‘Булката-беглец’ и т.н. Търгът се организира за подпомагане на усилията на UNICEF за неразпространение на СПИН-а сред децата на Зимбабве, Замбия и Бряг на слоновата кост (на това новото му име Кот Д Воар ли беше?).

Carlos

Музикални новини: Ще се върнат ли Грамита-тата в Ню Йорк

Одисеята с наградите ‘Грами’ продължава. Преди три години кметът на Ню Йорк Рудолф Джулиани отказа цеременоята по раздаването на наградите да се провежда на подопечената му територия, игнорирайки 40-те милиона долара печалба, които събитието носи на града-организатор. Не е ли крайно време София да кандидатства?
Представяте ли си Джени (ох на мама) Лопес с онази зелената рокличка от миналата година да подтичва около шадрафанчетата на НДК, а по петите и юрта циганета и гледачки.
Повод за отказа да Джулиани бе повдигнато обвинение в сексуален тормоз срещу шефа на Националната академия на звукозаписната индустрия Майкъл Грийн. Адвокатът Марк Грийн е изпратил отворено писмо до Майкъл Грийн, с което го моли наградите през следващата година да се върнат в Голямата ябълка, която била идеалното място за това. Запитан Джулиани е заявил: ‘Вярно е ,че през 2002 година ще имаме нов кмет, но едва ли моят наследник ще си пада по хора, обвинени в сексуално насилие срещу нежния пол’.

Пуританите награбиха Еминем
The Family Violence Prevention Fund започна масова кампания срещу рапъра Еминем, който получи няколко номинации за ‘Грами’, между които и за най-добър албум за ‘The Marshall Mathers LP’. От фонда против семейното насилие заявяват, че са изключително разтревожени от факта, че за награда е номиниран албум, който съдържа екстремни и нецензурни текстове, насочени срещу много хора. От друга страна The Gay and Lesbian Alliance Against Defamation (нещо като нашата хомо-лесбо дружинка ‘Калинка-малинка’) ще направят стачка пред Стейпъл Сентър в нощта на раздаването на наградите. Президентът на звукозаписната индустрия (Този Същият Чието Име Споменахме Десет Реда По-горе) с присъщото си чувство на непукизъм отговори в типичния си стил: ‘Протестите срещу наградите от различни обществени групи не са нищо ново. В крайна сметка всички техни действия ще предизвикат още по-голям интерес към албума, което ще доведе до по-високи продажби. Около Стейпълс Сентър ще разположим усилена охрана’.

И Napster се предаде
Napster започва да чарджва клиентите си с такси за включване. Началото ще бъде дадено през юни или юли. Изпълнителният директор на Bertelsmann AG Томас Миделхоф заяви на международният икономически форум в Давос: ‘Направихме нашето проучване сред 20 000 потребители на Napster, които са в състояние да плащат’. Bertelsmann AG, които са част от гиганта BMG, подписа през октомври с Napster сделка за съвместно сътрудничество. Явно мрачните облаци над Napster започват един по един да си отиват след като и индипендънт лейбъла TVT Records оттегли иска си срещу тях веднага след като същото бе направено и от Bertelsmann AG.

Пак за Грами-тата
Destiny's Child, 'N Sync и Доли Партън потвърдиха участието си като лайв-изпълнители на церемонията по раздаването на наградите Грами. Еминем все още не е направил това, въпреки твърденията на шефа Майкъл Грийн, че преговорите за неговия лайв-пърформънс продължават. Шоуто, както неведнъж досега сме казвали, ще се предава пряко по CBS на 21 февруари тази година. Останалите лайв-изпълнители, които до момента са потвърдили участието си в церемонията са Ерика Баду, Сантана, Мадона и U2.

Битълс пак на върха
30 години след раздялата си Битълс пак са на върха. Повод за това станаха продажбите на албума ‘1’, който завърши 2000 година с общ приход от 80, 2 милиона долара. Победителите от 1999 година Ролинг Стоунс паднаха до четвърта позиция със скромните 40, 1 милиона долара. Другите в топ 10 за годината са U2 (72 ,9), Елтън Джон (51), Дейвид Бауи (29, 1), Шаде (14, 5), Том Джонс (12, 4), Фил Колинс (8, 7), Спайс Гърлс и Уестлайф (7, 2). Беднотия до шия!!

Лес Пол награден
Китарната легенда Лес Пол, който измисли онзи прочут модел с големия корпус и който завладя всички поколения китарджии ще получи награда ‘Грами’ от техническия съвет на звукозаписната индустрия. Създадената през 1952 година китара се използва и до днес. В периода 1950-1957 година Лес Пол и жена му певицата Мери Форд са имали 28 хита, сред които ‘Mockin' Bird Hill,’ ‘The World Is Waiting for the Sunrise,’ ‘Tiger Rag,’ ‘How High the Moon’ и ‘Vaya Con Dios.’.

Carlos

Поздрави от Чехия

Един мой много добър приятел, с когото споделяхме чина в Математическата гимназия преди години, замина с диплома си на 'програмист-оператор на ЕИМ' да учи в Политехниката в Бърно. Завърши както си му е редът, ожени се и остана да живее там - към днешна дата има-няма 13 години оттогава. С излизането ни от университета и навлизането ни в живота се сдобихме с e-mail адреси и започнахме оживена кореспонденция, споделяйки случки от миналото и настоящето.

1995-1996
"... Ей, ама да знаеш, трамваите са им супер - безшумни и на две минути. И адски бързи ..."
Впоследствие, когато в София пуснаха широкия трамвай, видях за какво става дума и не беше кой знае какво, но сравнявайки с допотопните машини (които и досега вървят) ...
" ... Не мога да разбера защо като правят салата от домати и краставици, трябва да я поливат с някакъв сладникав сос. И хлябът им сладък като някакви кифли ... "
"... Ама виж, бира да искаш! На всеки ъгъл бираджийница! И келнерът носи докато си празниш халбата, няма нужда всеки път да викаш дай още една. Значи, правиш ги седем-осем докато се усетиш ..."

1996-1997
"... Горе-долу се устроихме тук. Бачкам като програмист в една софтуерна фирма, вземам около 1000 марки заплата. Между другото търсим си още хора, ако дойдеш, ще почнеш поне на 600-700 марки ..."
А аз му отговарям:
"... Тук доларът тръгна през юни 1996 от 100 лева и към януари 1997 вече гони 3000 лева за долар. Вземам около 200-100-50-20-10 долара на месец (преди данъците). Сутрин с пенсионерите на опашка за хляб и мляко, че жена ми ме чака в къщи с четиримесечно бебе на ръце. Да не беше толкова малък синът ми, щях да дойда веднага, ама може и дотам да се стигне - да дойдем всички. В София има шествия по улиците и нестабилност колкото си искаш ..."

Да бе, така беше, честно. Щях да емигрирам като едното нищо.

1997-1999
"Здравей, Европеецо! ..."
Така се поздравявахме, след като България започна преговори за членство в ЕС. Уж всичко вече щеше да ни е наред в държавата, ама на - чехите си ходеха из Европа без визи, а ние в черния списък. И като идваше със семейството си в България през лятото, жена му мрънка: "това няма по магазините, онова няма, улиците мръсни, хората такива-онакива ..." И си викам, така си е, Чехия - отличниците, ние - пак опашкари.

2000
После си загубихме дирите насам-натам. Нали знаете, така става.
"... Откакто се видяхме през март миналата година, бях само за малко в края на август във Варна. Мислях да ти се обадя, ама някой ми каза, че си в София. А пък аз през София минах не като бърз влак, ами като японски влак-стрела ... "

2001
А ето последното му писмо:
"... Тук държавата се сговнясва с олимпийски темпове - просто миналата година беше рекордна по приемане на изключително много и изключително идиотски закони, които превърнаха чешкото общество в една разочаровано-ядосано-тотално объркана маса от хора, които започнаха все повече да гледат да се махнат от тук. Това преди го нямаше, но все повече нещата започват да се приближават към България под управлението на Жан Виденов. (Последният направо лайна с кофи да яде в сравнение с чешките си колеги-некадърници). Единственото което ги държи над водата са многото пари на западняците, които не искат да ги загубят и засега наливат повече пари, за да закърпят положението, вместо да ги източат. Но като че ли всичко е само временно. Дано да не съм прав, де, ама тук може да стане и по-лошо от България. И последните ми съученици от Университета в Бърно се изнасят (поне за Германия или Австрия). Аз от Германия имам няколко предложения и се чудя дори дали си струва да се местя за година - година и половина, докато ни станат документите за Канада ..."

М-дааа, драги ми Смехурко, чехите бягат на Запад ... По-точно на югоизток, ако става дума за Виена, де. Както и у нас, това са основно младите, кадърните, хората с висше образование. Така че можем в скоро време да очакваме и чешко-говорящи миячи на чинии в пицариите отвъд Атлантика. Приятелю, не се лъжи, не ходи в Канада, там не е хубаво. Нали и там имаме съученици, ще ти напиша какво споделят ...

Позволявам си да завърша с един виц

Две чехкини отиват на екскурзия в Македония. Разглеждат някаква черква и едната чехкиня се обажда: "То маме в Празе". Развежда ги екскурзоводът насам-натам, показва им стари къщи, други забележителности, а те все: "То маме в Празе". Накрая ги завежда до два големи обли камъка и казва: "Тоа са Крали Марковски муде.". Едната пак: "То маме в Празе", а екскурзоводът й отговаря: "Уй мате в Празе, муде са му овде".

Сега стана ли ви ясно има ли разлика между Чехия и България, колко е тя и в чия полза?

July

Gloria Mundi

Формулите бяха започнали да се точат на тънки струйки през ушите й. Никога нямаше да може да го вземе тоя изпит.

‘Танчееее!’ Пискливият фалцет надвика тътренето на протритите чехли. Стъклената врата на стаята й завибрира от почукването и културистът от миналогодишния календар разклати мускули. ‘Хайде, кафенцето е готово!’

‘Идвам!’ Грабна кутията ‘Таралежки’ и срита учебника под леглото. Още два въпроса, ама майната му!

‘Ше го вжемеш и тоя. Ти ши умно момише!’ Каза Слава Карабулева с бонбонена уста. После измъкна от шкафа реликвите и ги разхвърля по масата. Забучи крив пръст в първата снимка от албума: ‘Ето, тук съм на първото си представление. Играх Офелия.’ Таня беше виждала тази снимка. Всъщност, гледаше я преди всеки изпит, по време на ритуала, който си бяха основали, веднага щом се нанесе на квартира в тясната стаичка с културиста. Слава Карабулева беше добра хазайка. Не досаждаше и не търсеше сметка кой кога идва, колко остава и какъв е. Може би защото беше глуха и не чуваше нито звънеца, нито музиката и кикота, нито стенанията и ритмичното скърцане на леглото понякога.

‘Толкова съм стара и грозна вече, че даже Господ не ме ще’, оплакваше се кокетно тя и изчакваше Таня да й подаде следващата реплика: ‘Ами, ами! Много си добре. Да можех и аз така да изглеждам на осемдесет…’ ‘И шест. Осемдесет и шест. А каква бях на времето!’ Прокарваше носталгично пръст по снимката, сякаш да избърше праха, с който годините бяха напудрили лицето й. Очите й се уголемяваха под лупестите очила, вързани с ластик зад ушите и започваха да прожектират на стената кадрите на отдавна забравени мигове. ‘Обичаше ме лудо тоя генералски син. Тъкмо ми предложи да се оженим, техните го изпратиха в Швейцария да учи. Разделиха ни. Ето го, я какъв е напет! Ама актрисите тогава, знаеш…’ Таня разглеждаше снимките, а после се впускаше в разкопки, за да открие под бръчките поне знак от предишните черти. Нищо не беше останало. Изпепелена сива коса на туфи, беззъба уста с чене не по мярка и ярко червило около незабележимите вече устни.

‘А това е от турнето ни в Париж.’ Стара картичка от Лувъра. На гърба пишеше нещо на френски. Разчиташе само Je vous aime и подпис Phillip. ‘Дойде на сцената и ми поднесе огромен букет жълти рози. Целуна ми ръка – миришеше на лавандулов одеколон. Каза ми, че винаги ще помни моята Дездемона. Бях царицата на шекспировите роли.’ Паркинсон така здраво клатеше ръката й, че половината от кафето се разливаше по главата на Марко – зловещо катранен котарак с магарешко име. Основно му хоби беше да спи в скута на бабата, а в свободното си време да трепе хлебарките в покоите й и да се разхожда нагоре-надолу по клавишите на старото пиано. Глухата Слава сигурно въобще не подозираше за скритите му музикални заложби.

В кутията със съкровищата, освен албума, имаше още камара ненужни боклуци – проядена от молците носна кърпичка с чужди инициали ‘която царица Йоана изтърва по време на едно от представленията’, блестящо слюдено камъче от двора на Рилския манастир ‘от сватбеното ми пътешествие с Кольо’, угарка от свещ и проскубан кичур, вързан със синя панделка ‘от кръщенето на Тошко’, бутафорна диадема на неизвестна владетелка, стари програми от театрални представления, които се разпадаха в ръцете й. ‘Това, моето момиче, ми е останало от осемдесет и шест години живот и любовта на публиката. Една кутия боклуци и един албум спомени. Синът ми и внука са петимни да се гътна, за да се нанесат тука в центъра, вместо да се бъхтат до Люлин всеки ден. То и аз искам вече да сляза от сцената на живота, ама на.’ Сладникавият драматизъм на фразата винаги караше Таня да настръхва.

Обръщаха чашите върху чинийките, туряха им по един кръст с ръка и продължаваха да се носят по рошавите гребени на спомените, докато изсъхне утайката. После Карабулева, според настроението, рецитираше монолози, разказваше й за турнетата из цяла Европа или й предричаше бляскаво бъдеще и дълги пътища до места с огромни цветя и романтични плажове. Таня не знаеше защо изобщо я слуша, като беше абсурдно с нейните лупи да различи каквото и да било по чашата. Сети се за първият път, когато я видя да гледа телевизия. Беше допряла нос до този на Митко Цонев и го гледаше в очите като хипнотизирана. ‘Гласът му хубав, ама не мога да го видя’, оплака се.

‘Пълна кукувица е тая бабичка, обаче ми действа успокояващо.’ Звънецът прекъсна забавата. От Социални грижи носеха обяда. Таня сложи масата и заряза Карабулева и Марко да лочат рядката супа.

Ритуалът за първи път се провали с такъв гръм, че професора й скъса книжката. И без това й беше дошло до гуша да се мъчи с неща, за които не й пука. Събра си багажа, сбогува се със шашардисаната Слава и отпраши на море. След месец, срещу 350 долара, Таня се сдоби с диплома като слънце. Преведена, легализирана и с розова панделка. Преди да се качи на самолета до местата с огромни цветя и романтични плажове, купи една жълта роза и се понесе към Карабулева. На вратата я посрещна внукът – дребно, пъпчиво мъжле с ужасно щастливо изражение на лицето. ‘Умря, бабишкерата! Два дни след като ти се изнесе. Ела, щото остави нещо да ти дам, ако се появиш.’ Толкова беше доволен, че я покани на кафе. Метна глава към пианото: ‘Баща ми ще го кара на вилата. И без това не ще да яде и сигурно няма да го бъде.’ Марко лежеше вдървено върху капака и гледаше объркано. ‘Ето тая кутия каза да ти дам. Не знам за какво са ти вехториите в нея.’ ‘Спомен от една велика актриса.’, сама не повярва, че го казва, а сладникавият драматизъм на фразата я накара да настръхне. ‘Ами, ами. И на тебе ли ти ги разправяше тия простотии. Разпоредителка, мойто момиче. Цял живот е късала билети и е показвала на хората в коя седалка да си сложат гъза. И по-далеч от Кривина носа си не е подавала. Пък и актриса да е била, кого го е грижа!’

С котарака и кутията под мишница, Таня напусна сцената. След два дни го погреба в ковчега с всички реликви, завит с проядената от молци носна кърпичка и с диадемата на оплесканата с кафе глава.

Nadie

BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част VІ – Ибрахим Ферер – Черната перла І

или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а

‘Имахме шанса през 1996 да намерим Ибрахим Ферер’.
Така започва едно от хилядите интервюта, които Рай Куудър даде по повод на излизането на албума Buena Vista Social Club. Шансът наистина е бил много голям и той носи името Хуан Де Маркос Гонзалес. На него следва да благодарим, че ни поднесе на тепсия един от най-самородните таланти (не казвам изтърканото ‘вокалисти’, защото в Куба ги наричат ‘soneros’) в цялата история на Куба.

‘Лъсках обувки, бях изцапан с боя. Хуан Де Маркос влезе и каза, че му трябва гласа ми. Първоначално му отказах, като му напомних, че от две години вече не пея. Той обаче ми каза, че само аз мога да се справя и беше много настъпателен. Попитах го, за кога му трябвам, за утре, за вдругиден. Не, за днес бе човече, отговори ми той. Той настоя да тръгнем веднага. Отидохме в Egrem, където бяха Елиадес, Компай Сегундо и Рубен’, спомня си Ферер.

Предвид познанството им с Гонзалес, пианистът подхваща първите тактове на ‘Candela’, един от най-популярните хитове на Ибрахим Ферер от началото на 60-те години. Ибрахим Ферер запява, а Рай Куудър вече е убеден, че една от най-обичаните песни от албума е вече само въпрос на звукозапис.

Гледайки Ферер първото ми чувство бе, че е животар, не по-голям разбира се от Сегундо. В същото време чувството му за хумор е заразително, като започнем от постоянните му майтапи за строгата му като последния мохикан съпруга и завършим с опитите му ту да откаже пурите или да спре с местния ром. Нито едното ще се случи, нито другото макар, че в сравнение със Сегундо или с Абсолютният Маниак На Тема Пури Пио Лейва, той си е направо дилетант в пушенето. От друга гледна точка без да засягам въпроса с възрастта на Сегундо, Лейва или Гонзалес, Ибрахим Ферер си е направо ‘младо момче’.

‘Младото момче’ Ибрахим Ферер Планас е роден на 20 февруари 1927 година в малкото градче Сан Луис, близко до Сантияго Де Куба. Официалните данни, доколкото по това време статистиката е била present в Куба, гласят, че майка му Аурелия Ферер го е родила в social dance club, т.е Нейно Величество Музиката е в кръвта му още със срязването на пъпната връв. Ферер не престава да твърди, че е легално регистриран от лицата по гражданско състояние син на майка си, защото това му дава самочувствието и иска всички да разберат, кой е, откъде идва и какъв човек е. Бащата на Ферер (който почива преди майка му) е тера инкогнита, а и той самият като достоен кубинец говори предимно за майка си. Пък и нали някой беше казал, че майката по принцип е известна, а бащата ………

Дядото на Ферер е председател на френското общество, наричано El Cocuye. От тези години датира и прословутият черен идол, галено наречен от Ферер ‘Лазар’. ‘Лазар’ представлява черна абаносова пръчка с африкански идол, която е подарена на майка му от африканец, посетил Куба във връзка с дейността на дядо му.

‘Лазар’ е и символът, който Ферер стиска близо до сърцето си и в който вярва от деня на смъртта на майка си. Тя почива когато Ферер е на 12 години. Ибрахим напуска училище принуден да се бори с живота и се прехранва с …… пеене по улиците на Сантияго Де Куба. На 13 години Ферер сформирва първата си група заедно с братовчед си Пинео, която се нарича Joveneas del Son (Young Men of Son). Групата изнася концерти главно на частни партита и забави през цялата 1941 година на принципа ‘през деня спим-през нощта пеем’. Младите момчета привличат вниманието на акулите на музикалния пазар на труда и съвсем скоро Ферер е поканен да пее с особено успешните бендове Conjunto Wilson, Conjunto Sorpresa и Maravillla Beltran.

Малко по-късно Ферер има шанса да работи и с най-големият оркестър на Сантияго Де Куба ‘Orquestra Chepin-Choven’. По това време оркестърът, воден от композитора Електо Розел, определя латино-джаз тенденцията на Куба, а Ферер е водещият му вокалист. В тези години се оформя и типичния стил на Ибрахим да пее без каквото и да е напрежение, като на шега и да включва в песните онези особено характерни добавки за Фаустино Орамас или Компай Сегундо. Розел е автор и на най-големия хит на Ферер от края на 40-те години ‘El platanal de Bartolo’, който продължава да звучи в Куба и през средата на 60-те. Певецът приема гост-участия и при легендата Бени Море.

През 1953 година в Сантяго де Куба Ибрахим Ферер започва съвместна работа с групата на Пачо Алонсо. Шест години по-късно те се местят в столицата Хавана и групата се преименува на Los Bocucos. През тези години Ферер пее главно сон и guarchas и много рядко boleros, талант за който ще говорим в част ІІ от историята на Черната перла. Новият вариант на ‘El platanal de Bartolo’, ‘Mi Quimbin’, и ‘Candela’ му спечелват изключителна популярност. Los Bocucos придобива легендарна слава в Куба, като е една от любимите групи на ……… берачите на кафе.
Сътрудничеството на Ферер с Пачо Алонсо продължава повече от двадесет години.

В началото на 80-те Ферер е почти забравен в Куба паметник от миналото. Никой не си спомня бляскавите концерти от 50-те и 60-те. Почти 10 години Ферер не е издавал запис. Изглежда, че легендата е забравена. Ферер не печели почти нищо.

Един от най-самобитните музиканти на Куба се препитава като лъска обувки и с малката държавна пенсия. Живее в малкия си апартамент в старата част на Хавана в сграда, строена в края на 19 век. Слага ром, ухания, мед и меренге на своя ‘Лазар’ или ‘Човекът, който отваря врати’, както той обича да го нарича. С месечна пенсия, в размер на 15 долара, две години след последната му временна музикална изява, Ферер чува чукането на вратата.
‘Лазар’(в който той вярва от 57 години) отваря вратите на вселената, а на прага на апартамента е ……………….. Хуан Де Маркос Гонзалес.

Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част VІІ – Ибрахим Ферер (Черната перла) ІІ

Carlos

US Box Office: Ох на мама, Джени, Джени

Идиотски 'романтични' фииономии

Аз пак съм на линия и пак навреме.
Независимо, че последната седмица някои хора се опитаха да ми ритнат столчето, да ме хванат за гушката, да ме хвърлят на върбата, да ми постелят меча кожа, т.е с две думи ‘нежна революция изотзаде’ или ‘тиха смяна на караула’, НИЕ ПАК СМЕ ТУКА И СМЕ ПАК СЪЩИТЕ, АЗ И АДАША, АДАША И АЗ, както Ви харесва.

Крайно време е да кажем нещо и за киното все пак, или какво толкова се случи зад океана, че първото място бе окупирано (кой знае защо не съм изненадан) от Дженифър Лопес. Тая жена няма ли да направи един нормален клип. И ние сме хора, не може вечно да ни опъват еротичните помисли. Ами по-кротко я, той хормонът не спира да пита: ‘Това оная леличка ли беше? Ох на мама!.

Излизането на ‘The Wedding Planner’ бе планувано успоредно с излизането на ‘J.Lo’, втората тава на Лопес и компания. Рекламният шум беше страхотен. То не бяха премиери, то не бяха интервюта за таблоиди, то не бяха първи страници (ако успеете доберете се до корицата на Rolling Stone’ гледката си заслужава), то не бяха светски клюки около съдебните проблеми на Пъф Деди.

В крайна сметка резултатът беше постигнат, което доказа за пореден път, че американската рекламна машина работи безотказно. ‘J.Lo’ събори Бийтълс (да са му живи и здрави на адаша, поне тримата де….) от първото място на Билборд, а ‘The Wedding Planer’ мушна 13 милиона долара в бокс-офиса, за да стане второто по успех ню-ентри в Америка за всички времена по време на Супер-боул уикенда. Пак почнах, ню-тва, ню-онва, пари правят хората, не си играят.

Та какво му е толкова страхотното на ‘The Wedding Planner’ и какво всъщност означава заглавието. Оказва, че освен всичките други простотии зад океана, има и такава професия. Преведено на нашенски лангуидж, това си е нещо като ‘Планировчик на сватби’, ‘Сватбен съветник’, ‘Тоя дето ти организира сватбеното тържество’ и още куп преводи. В случая обаче, той е тя и се казва Дженифър Лопес. Така, както обаче аз си го превеждам, тая ще да е тая дето определя къде да бъдат цветята (саксиите накриво ли да бъдат или не), розовите фламинга ще си подават ли главичките от езерцето или не, къде ще седи The best man (това би трябвало да е кума), свекъра и свекървата щастливи ли да изглеждат (или както обикновено). Абе шибан занаят. Да, ама както се казва Джени била специалистка в тази работа и то не къде да е, а във Фриско. Най-голямата й задача, да не кажа служебно начинание, е да организира сватбата на дъщерята на интернет-величие (в ролята Бриджит-Уилсън Сампрас, това момиче да не е онова дето удуши сладура Пит, или говоря глупости). Да ама, в една приятна вечер, не щеш ли намира любовта на живота си, т.е тексаският хубавец Матю Макконъхи. На другата сутрин обаче се оказва, че любовта на живота й е бъдещият главен участник в сватбата, а именно жениха. Оттук нататък се заформя и романтичната комедия на режисьора Адам Шанкман, който както сам казва си падал по такива сиропирани реванета от времето на Кари Грант, Спенсър Трейси или Катрин Хепбърн.

Едва ли ‘The Wedding Planner’ ще се задържи дълго на върха, но кой знае. Същото щях да кажа и преди две седмици за ‘Save The Last Dance’, ама добре, че адаша ме замести.

Продължавам да го цитирам и бих казал Топ от 2 до 4 ясен и пак ще е вsрно. ‘Cast Away’ е на път да ни оправдае очакванията и да стане първият филм за лето господне 2001, преминал в категория ‘тежка – 200 милиона’. Американците почнаха яко да гледат и ‘Трафик’ и ‘Тигърът и дракона’ едва след като се разшумя за тях и обраха награди на критика и всякакви други гилдии, а и Оскарите наближават.

Меракът на янките по ‘Snatch’ трая точно една седмица, колкото да разберат, че тоя език дето го говорят във филма има нужда от субтитри. Пък то и филмcj не е за тях, трудноразбираем (да не говоририм за латино-пуерто-кубано и други говорящи), хаотичен, няма драма, няма човешки съдби, няма хепиенд, няма положителен герой (заради който си струва да стискаш палци или да напълниш пода на киното, докато люпиш семки).

Чакайте, чакайте, малко се отплеснах.
Те тези хора семки не люпеха. Простете, ставаше въпрос за пуканките.
И за конец.
Дръжте се, ПАК СМЕ ТУКА И АЗ И АДАША.

Очаквайте през следващата седмица ………………………, или АДАША или АЗ, ако не съм ……………Силистра.

Carlos