Трифон – Валентин

И ето дойде последният от коледно – новогодишните празници – този на Свети Трифон (по стар стил). Това с новия и стар стил си е било много мъдър ход на нашата църква – празнуваме си всеки празник по два пъти поне и купона си тече. Като се заредят от коледа, та до сега, все си има нещо за празнуване.

Днес даже са два. Вторият празник, на Свети Валентин някак си неусетно си намери мястото и признанието у нас с идването на демокрацията. Стана даже някакво задължение – да обърнем внимание на противния пол и той на нас. Преди си имахме 8 март и Петльов ден, сега дойде и един между тях. Пак на принципа: ‘Да има!’.

Да, обаче така се стига до едно раздвоение: как да ги празнуваме и двата? Понеже по-обилния алкохол, които се предполага на Трифон Нарезан някак си не се съвместява с преживяванията, свързвани със Свети Валентин. Особено в по-късните часове, когато желанията драстично не отговарят на възможностите ни.

Та идва дилемата: ‘С туби или без туби?’, т.е. колко и как да се изпие. Цветята за любимата някак си автоматично стават маруля, загъната във вестник – така де – другите са скъпи, има опашки, а тия и в работа ще влязат. Вестникът изпълнява ролята на опаковка на букета, а по късно – ехеееей – приложения много: и фасчета да загънеш и маса да постелиш (наздраве, студенти!).

И изобщо празникът отива на Нарезан. Тъй де, аз не съм катоЛИК, като гъз съм, особено ако се вярва на някой европейски посолства. Поне и на тоя празник. Така, че честит празник и наздраве.

Обаче мене ме мъчи и друго. Понеже чакам дете, а нали децата си идват с имената, ако се беше родило днес как щях да го кръстя? Трифон или Валентин? Или на принципа на двете баби: Трифон-Валентин, та да бъде весел любовчия или любвеобвилен гуляйджия? Добре, че не е днес....

Такива ми ти празнични размисли. Наздраве, дерзайте и наслука!

Zaro

FAQ* или по въпроса за въпроса

Любопитното човечество вечно се терзае за нещо. Според Шекспир, знаем добре, ту би ор нот ту би – това е въпросът. Дъглас Адамс пък може с просто око да определи възрастта на една цивилизация според градацията на темата за храненето: ‘Дали ще ям, какво ще ядем и къде да обядваме.’

Лични социологически проучвания показват, че един от най-популярните въпроси в родината ни е ‘Кво шъ праим сига?’ Този въпрос витае по агенции и министерства, в съдилищата, банките, общините. В повечето случаи ‘Кво шъ праим сига?’ приключва с движение на капитали, тоест преминаване на суми от джоба на питания в джоба на питащия. Правилният размер на отговора трябва да се знае, за да спечелиш търг, за да вземеш изпит, за да получиш спешен документ, за да родиш нормално.

За пореден път го чула моя добра приятелка от един катаджия. Катаджиите май са най-любознателни по въпроса. Спира я, значи, ст. сержант Николов моля-документите-за-проверка-госпожице-фарът-Ви-е-счупен-’Кво шъ праим сига?’ Приятелката ми не я спират често, щото нали като я видят с нейния трабантутляк, по-скоро трябва, дет’ се вика, да й дадат 5 лева за из път, вместо да я чакат да им изхрани семействата. Както и да е, де. Тя веднага откликнала на въпроса както радушно, така и риторично: ‘Ми кво да праим, кво да праииииим…. Да зема да Ви разкажа един виц, а? Един катаджия умрял и отишъл при Свети Петъъъър…’ По лицето на ст. сержант Николов се образувало сепване, гаджето на приятелката ми се опитвало дискретно да й насини ребрата заради деликатната тематика на вица, но Роси храбро продължила: ‘Свети Петър му казал, че е много зает , ето го пътя към рая, ето другия – към ада, да си избира и да тръгва. А нек’ъв начин да останем тука на кръстовището нема ли?, попитал катаджията.’ Историята приключила със смях и благосклонни напътствия да се смени фара. Но обикновено последствията са по-бюджетоемки и от данъците на Муравей.

Правителството да вземе да признае, моля ви се, че корупцията била основен проблем в държавата ни. Това не е вярно. Корупция няма. Има едно всеобхватно любопитство.

------------------------------

* - FAQ – Frequently Asked Questions или на български ЧЗВ – Често Задавани Въпроси. Понеже отговорите са винаги ясни, това е похват, който има за задача да уточни въпросите.

Nadie

Класически цитат

Продължаваме с цитатите и този път е нещо наистина значимо. Толкова значимо, че не е ясно защо досега липсваше на сайта ни. В увода на една книга са събрани толкова истини за планетата ни и хората по нея, че дори и ние не бихме могли да го напишем по-добре. Затова цитираме оригинала, и ако беше песен бих казал: ‘Поздравяваме с нея всички, които я познаят!’
Приятно четене!

‘Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.

Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета, чиито обитатели - произлезли от маймуната форми на живот - са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение.

Тази планета има - или по-точно имаше - един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувствуваха нещастни. Много бяха предложенията за решаването на този проблем, но повечето се отнасяха до движението на едни малки зелени късчета хартия. И това е много странно, защото, общо взето, тези малки зелени късчета хартия съвсем не бяха нещастни.

И така, проблемът си оставаше нерешен - много хора се чувстваха зле, а повечето от тях - отвратително. Включително и онези с електронните часовници.

Мнозина изказваха мнението, че поначало човечеството е допуснало голяма грешка, като е слязло от дърветата. А някои твърдяха, че дори и крачката към дърветата е била погрешна и че изобщо не е трябвало да напускат океаните.

Но ето че един ден - беше четвъртък - близо две хиляди години след като един човек бил прикован за някакво дърво заради това, че разправял колко хубаво би било, ако започнем ей тъй, за разнообразие, да бъдем добри един към друг - едно момиче, седнало само в малък ресторант в Рикмънзауърт, се сети каква е причината за всички досегашни нещастия на човечеството и прозря как светът може да стане по-добър и щастлив. Този път не можеше да има грешка, нещата непременно щяха да се оправят и повече никой за нищо нямаше да бъде приковаван.

За жалост обаче, преди момичето да успее да се добере до телефон, за да сподели с някого идеята си, се случи едно ужасно и глупаво нещастие и тя безвъзвратно пропадна.‘

Дано ви е харесало!

Zaro

US Box Office: Внимание, д-р Лектър отново е тук

Несравнимият!

Миналата седмица Ви разправяхме, че с тъпите ‘идиотски’ комедии е свършено и след 8 февруари следва да очаквате нещо наистина сериозно. Аз лично чаках цели 10 години някой да продължи ‘Мълчанието на агнетата’ или поне да се хване на въдицата с някой от другите романи на Томас Харис (Нищо, че малко известният дебют на Майкъл Ман ‘Червеният дракон’ е изключително добър филм).

Внимание! Д-р Лектър се завърна и американският чарт гръмна като тиква по време на Хелоуин.

Сухите цифри проговориха:
· 58 милиона долара за уикенда;
· Първият филм с рейт R, превзел върха на чарта;
· Второто най-успешно ню-ентри в непразничен уикенд за всички времена след ‘Междузвездни войни - Невидимата заплаха’ (дебютирал с 64,8 милиона долара);
· Най-успешното ню-ентри в историята на MGM (предишното топ-постижение бе ‘The World Is Not Enough’ с мистър Бонд);
· Най-успешното ню-ентри на режисьора Ридли Скот (през миналата година неговият ‘Гладиатор’ тръгна с 34,8 милиона долара).

Не искам да повтарям пак, пак, пак, пак, колко сме велики, но нашата прогноза за излизането на ‘Ханибал’ в Америка се оправда напълно, въпреки проблемите, които филма имаше сред цензорите, които му сложиха неблагоприятният рейт ‘R’. За тези които не са навътре с американската рейтова система, това си е нещо като нашето социалистическо ‘Забранен за деца до 16 години’, т.е съдържа екстремно насилие, кръв и т.н ‘непригоден за детските очички’. Да, ама татковците и майките се юрнаха в киносалоните.

Слуховете около снимките за филма и медийният шум около излизането му на голям екран витаеха от 3 години. Първо дойде отказът на Джоди Фостър (която взе вторият си Оскар за ролята на Кларис Стърлинг) да участва във втората част на филма, после дългият кастинг завършил с избора на Джулиан Мур. Като капак на всичко продуцентката Марта Де Лаурентис заяви само дни преди премиерата: ‘Насилието си е за размисъл. Моята дъщеря е на 12 години, а всички нейни приятели от училището непрекъснато и казваха, че нямат търпение да гледат филма. Но като родител никога не бих завела 12-годишно дете на филм, като нашия’.
Тъпо, Марта, Марта, а на кой ще я зеведеш, на ‘The Wedding Planner’ ли?. Това не е реклама, още повече след като сравни Лектър с Оби-Уон Кеноби. Нерде Ямбол, Нерде Стамбул. .

Няма да си говорим за съдържанието на филма, защото всички чели ‘Ханибал’ на Томас Харис са наясно. Само ще завърша с едно интервю на Джулиан Мур, което считам за особено точно: ‘ Лектър е интересен, защото той е социопат, ерудиран и интелигетнен социопат, чудовище, който всеки би искал да бъде’.
Това ми прозвуча добре или най-малкото не толкова американизирано. Не затварям темата ‘Ханибал’ защото филмът ще дърпа чарта поне още седмица, да не кажа две, тъй като не виждам на хоризонта (в близките две седмици) ентри, което би могло да го свали от първата позиция.

‘The Wedding Planner’ задържа второто място и за три седмици стигна до резултат от 38 милиона долара (сравнете го с този на ‘Ханибал’ за три дни’), но за Лопес и компания си говорихме достатъчно през миналите седмици. Третото място в чарта бе заето от друго ново предложение ‘Saving Silverman’ на Сони, където няколко аверчета се опитват да спасят приятелчето си за да не ожени за ‘грешната жена’.
Айде стига тъпашки комедии.

‘Cast Away’ се задържа на пето, а ‘Трафик’ на седмо място. 60 дни след излизането си на голям екран ‘Chokolat’ се задържа в десятката, а между първите десет се настани и независимата продукция на братята Коен ‘О братко, къде си?’ с участието на Джордж Клууни. За филма на братя Коен ще си говорим при една от следващите ни срещи, защото Клууни вече грабна Златен Глобус за ролята си. ‘Snatch’ изчезна от Топ 10, но с едно място по-горе (четвърто) е шедьовъра на Анг Лий ‘Тигърът и дракона’, който вече е най-гледаният чуждоезичен филм в Щатите за всичси времена.
Айде кажете после, че не сме пророци.

Очаквайте през следващата седмица, до къде ще стигнат Хопкинс, Лектър, Ханибал и компания.

Carlos

Бохемски нощи

Публикуваме и това стихотворение на Димчо Дебелянов, за което смятаме, че също има своето място тук

Бохемски нощи

І
За утре щедро ми обричаш
нектар във сребърни потири...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега,
не не е лошо и сега
да хвърлим още две-три бири...
А?

За утре пури ми обричаш,
цената на които пари...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега,
но не е лошо и сега
да свием още две цигари...
А?

За утре щедро ми обричаш
палати - блясък и омая...
О, зная - много ме обичаш
и не обричаш на шега,
но не е лошо и сега
да пренощувам в твойта стая...
А?


ІІ
Понеже Случаят благоволи
и тази нощ да бъда без квартира,
пък аз съм уж поет и мойта лира
настинала би в нощните мъгли -

ще ида аз в участъка и там
ще кажа на любезните стражари:
здравейте, мои братци и другари,
на Аполона за кашмер и срам!

Дойдох, обезквартирен във нощта,
да спя под ваште хъркания мъжки
и да получа наниз гнойни въшки,
кат жрец на истинската красота!

И те ще ме приемат с усмех благ,
до дън-душа честито-умилени -
и ще напишат критика за мене
под формата на полицейски акт.


ІІІ
Всички сме дошли на свят
точно по еднакъв начин,
ала не за всеки врат
същ хомот е бил назначен.
Трябвало би например
аз да имам тлъста рента,
а пък оня тлъст банкер
да живее хента-пента.

Но над нас ръка прострял
някой много зъл присъди:
нему - глуп, но мазен дял,
мене - умните оскъди.
Мене - пържени ребра,
нему - шницели изрядни.
Мене - гладната зора,
нему - хубавото пладне.


ІV
‘Послушай ме - две думи само!’
- Отдавна няма дъжд ни капка.
‘Зле правиш с туй ‘насам-натамо’!
- Виж оня там с каква е шапка!

‘Жесток и страшен е живота!’
- У, тук вони на гнили круши!
‘Пък ти я караш ‘през просото’!
- Пък там се сбиха двама души!

‘Смисли се, нявга ще се каеш!’
- Тцъ, тцъ - иди ги разтървавай.
‘Но слушаш ли, или нехаеш?!
- А, слушам, слушам - разправлявай!

Димчо Дебелянов

Zaro

Приятели в бутилки

Бил се върнал наскоро от Франция. Или може би от Италия. Да, казал, там има хубави работи, но... Но там нямал приятели. Затова не издържал. Поне така казал. Та в онази далечна и бляскава чужда държава – дали била Белгия, дали Австрия, той вървял по чистите улици, покрай лъскавите витрини на бутици за часовници, долно бельо и електронна техника, покрай магазините за луксозни кожени мебели, покрай автоматите за презервативи и обществените автоматични перални, покрай пустите им кафе-барове и ресторантите - кой индийски, кой китайски, кой някакъв друг, и все си мислел, че не било това, което очаквал. Неговият предварително създаден образ- модел за тази страна бил съвсем различен.И най-вече подтискала го духовната пустота – това, че нямало пред кого да се отпусне и да си пообщува – къде на бутилка бира, къде на ракийка, къде ей така само на спомени с чай. Е, пишел си от време на време с приятели по Интернет, но изразяването на български с латински букви направо го побърквало и той предпочитал писмата по пощата. Иначе, всичко си имал, вадел добри пари и не се лишавал от нищо. Даже веднъж отишъл на рок-концерт – на Ерос Рамацоти ли било, на Ерик Клептън ли, забравил.

В най-трудния период, когато едва издържал вече, си купил папагал. Говорящ, или по-точно такъв, който можело да се научи да говори, но това така и не станало. В някакъв подобен момент на емоционална носталгия и скука му дошла идеята с бутилките. Когато хазяйката му, след като си бил заминал вече за България, влезла в кухнята да освежи , се стъписала пред пълния с бутилки кухненски шкаф – направо като склад за амбалаж. Били най-различни по размери, но всички грижливо подредени и с чисти бели етикети, надписани красиво на неговото неразбираемо източнославянско писмо.

Работата се изяснила после, когато той й се обадил по телефона – казал й че на етикетите пишело кой му е пратил виното или ракийката, от кой район е и коя реколта. Но всъщност това били неговите приятели, това били Сашо, Владо, Ина, Коцето, Петя, Краси и останалите още двадесетина имена, въплътени в бутилките и идентифициращи се посредством етикетите. С тях той си правел компания, пиели заедно, четял им, говорел им, оплаквал им се, и изобщо общували в тъжните и дълги вечери и в самотните съботи и недели на неговото гурбетчийство, ама в Германия ли беше, в Испания ли...

Иво Георгиев

ТВ

Драги ми съгражданино и ти мой съпациенте,
с тебе не се знаем и сигурно се чудиш като що за човек съм, обичам ли свежите родопски утрини, кафето със сметана и разходките с домашния любимец из парка. Ти трябва да си чувал за този дето от няколко години чупи телевизорите на хората в града. Сещаш се, нали? Това съм аз. Прониквам в жилището, когато няма никой, тресвам кинескопа с тежък и твърд предмет и си излизам без да пипам нищо друго. Аз не съм крадец и никога не съм крал. Вадя си хляба с акордеона- усещам го с пръсти и с душа. Но акордеонът, драги, беше погребан от телевизията и електрониката, както впрочем и другите акустични музикални инструменти.Вече никой не се интересува от това какво могат моите пръсти, нито твоите, нито какво могат пръстите на всички тези, които още творят с ръце. Останалите са роботи, управляват сложни машини, но това не е занаят, за това не трябват пръсти, нито душа. Знам какво ще ме питаш – защо троша телевизорите ще ме питаш, нали? Ще ти отговоря – приготви се да чуеш най-учудващото, най впечатляващото, най-изключителното, най-стъписващото, най-невероятното, най-най-рядкото, но и най-гъстото, най-неочакваното, най-прекрасното, най-поетичното, значи, най-възвишеното, най-умопомрачителното, най-баналното, но и най-банановото, най-модерното, най-шушу-мушу и същевременно най - ах, мама му стара, най-тайнственото, най-безнравственото, най-ексцентричното и трансцендентното, най-личното и най-клиничното, най - 6 х 5 = 34, най-скандалното, най-шокиращото, най-садо-мазохистичното, най-канал 1, bTV и други кабелни и безкабелни тиви-та, най-тири-ри-рам, най-феноменалното, най-фискалното, най-катастрофалното, най-купувайте само дръзки дамски превръзки, най-агент 007 и 17 мига от пролетта, най-по света и у нас, най-камъните падат, най-шоуто на селави, най-3 пъти по 1 на ден, и все пак най-анти-спиновото нещо искам да ти кажа, драги ми съгражданино – мразя да ме заливат с тонове хемоглобин от екрана. Мразя да ме глобализират, мразя да убиват детето ми чрез страхова невроза.Иначе тук ме смятат за ненормален и аз приемам това, защото тук съм добре – спокойно е, няма телевизори и освен това ми разрешават да посвирвам на пациентите с мойто акордеонче – ей го там, в ъгъла. Утре ела в заличката на втория етаж – ще ти посвиря и на тебе. Лекарите казват, че успокоява, а аз мисля че музиката сгъстява космоса и приближава звездите – това е общуване с другото измерение. Ще дойдеш ли...

Иво Георгиев