След като има ергенско парти, нормално е да има и бащинско такова. Не става дума естествено за празника послучай раждането на наследника, а за подготвителните празници. Тук са някои малки указания на Why Bulgaria за провеждането на такова едно мероприятие.
Ден първи
Цензурирано
Привечер 19:00 – посещение на благоверната в болницата.
20:00 – старт.
Ден втори до седми
През деня – доспиване на работната площадка, печални опити да се създава добавена стойност.
Цензурирано
19:00 – посещение на благоверната в болницата.
20:00 – по установената програма
Тук е важно да се намери балансът между нещата. Пиенето с приятели е важна, но често надценявана част от бащинското парти. Не трябва да се прекалява, но не трябва и да се пренебрегва. Отделяме една, максимум две вечери за това.
Ден осми
Цензурирано
Освен това напоследък бебетата ги раздават с баби. Не е лесно да преминеш изведнъж от спокойно, безметежно съществуване в полувоенните условия на италианско семейство.
Ден девети
Бащината гордост надделява. Край на партито, наследството, благоверната, бабата и който още дойде се прибират щастливо в къщи.
Забележка: Клубът не - Цензурирано, да се чете вече поема отговорност за последвалите съветите ни.
Zaro
сряда, 4 април 2001 г.
BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част VІІІ – Рубен Гонзалес – Пианистът
или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Дон Рубен Гонзалес или както го наричат ‘най-великият пианист на Куба’, така започва всяко едно представяне на музикантите по време на турнетата на Buena Vista Social Club. И има защо.
Рубен Гонзалес е доайенът на кубинската музикална школа, съчетание от ‘Котаракът Феликс’ и Дюк Елингтън, както го определи Вим Вендерс, един от тримата най-големи пианисти в историята на музиката, както добавя Хуан Де Маркос Гонзалес.
Рубен Гонзалес и Фонтанилис е роден през 1919 година. Съдбата си е избрала Рубен да се насочи към докторската професия, но от петата му година датира и първото запознанство с пианото ‘Джон Стоуърс’, което преобръща живота му. Не без помощта и на майка му, която по това време е кабаретна певица. Това пиано е и поводът днес музикалният свят да има един от най-колоритните си пианисти, не само в кубинската музика. От 50 години Гонзалес създава и променя музикални стилове, гради композиции, прави турнета, преобръща музикални хоризонти, смесва стилове.
В далечната 1934 година Рубен започва да посещава консерваторията на Cienfuego. Мечтата му е през деня да работи като доктор, а през нощта да свири. Едва ли обаче животът е толкова прекрасен. С популяризирането на son-а пианистът напуска следването си по медицина и през 1941 се преселва в Хавана. В началото на 40-те години Хавана е раят на удоволствията, раят на бендовете, на големите имена и на нощния живот. Какво си спомня побелялата глава на Рубен: ‘През 40-те години животът в Куба бе пълен с музика. Не печелехме кой знае колко пари, но тогава ми беше все едно. Всички свирехме, защото искахме да го правим и ни доставяше удоволствие’. Пианистът има шанса да избере за съсед (или съдбата да му го избере) Арсенио Родригез.
По това време възпълният и сляп с едното око Арсенио води най-известният оркестър на Куба. Арсенио е царят на биг-бенда и нощните клубове, като единствената му реална конкуренция в тези години е Бени Море. Гонзалес има шанса основният пианист на Родригез да го напусне, след което Арсенио поканва младата надежда да се присъедини към оркестъра му. Гонзалес разбира се не отказва и се задържа дълги години при Арсенио. С оркестъра му Рубен прави турнета из почти целия Карибски басейн, Латинска и Южна Америка. Всички в Хавана говорят за пианистът-хубавец с бързите пръсти и неповторимия стил на свирене. От първата им среща остават думите на Родригез: ‘Рубен не гледай, какво свирят другите. Свири това, което на теб ти харесва. Не имитирай другите. Когато идват да ни слушат, от всеки един звук те трябва да знаят, че ти си на пианото’.
Всъщност стилът на Гонзелес е смесица от увереноостта и сериозността на Елингтън с чисто латинската школа и ритъм и онази карикатурност на червено-оранжевите му ризи и фраковете с лъскави пайети от младежките му години. Може би и затова Рубен винаги изглежда най-сериозен и достолепен по време на турнетата на Buena Vista Social Club. Неговото място не е на предната редица. Черният роял заема винаги дясната половина на сцената, встрани от Ибрахим, Хуан де Маркос, Пио и Елиадес. Човекът който обаче задължително е много близко до Рубен е ‘Качаито’ Лопес, който неведнъж е споменавал, че е свирил с почти всички големи пианисти на Куба, но никой не е ‘по-голям от Рубен’. Симбиозата ‘пиано на Рубен и контрабас на Качао’ е и основата върху, която се гради саунда на Buena Vista Social Club. Не случайно и самата едноименна композиция е задължителното соло-изпълнение на давамата на всеки един концерт.
От друга страна Рубен Гонзалес е и последния жив пианист от ‘голямата тройка’ на кубинската клавирна школа, която освен Рубен включва и Луис ‘Лили’ Мартинес и Парушин.
Гонзалес е имал възможността да свири с всеки един от тях, но не бива да се забравя и дългогодишното му сътрудничество с гения Монго Сантамария в Orquesta de Los Hermanos. Същият този Сантамария, който по-късно ще взриви джаз-гилдията на Америка с Дизи Гилеспи и Майлс Дейвис. Неслучайно Гонзалес изповядва кредото, че цялата кубинска музика, която днес се развива, води началото си от 40-те и 50-те години.
В края на 50-те те се завръщат в Хавана след изключително успешни турнета в Панама и Аржентина. Там Гонзалес има възможността да обогати стила си с ритмите на тангото и да се срещне с Гардел и другите музиканти от неговия кръг. Рубен започва да свири с кабаретни-оркестри в клубове от ранга на Tropicana. В началото на 60-те той се присъединява към оркестъра на Енрике Жорин. А кой е Енрике Жорин?
Това е откривателят на Cha-Cha-Cha.
Рубен и Енрике свирят заедно 25 години. В средата на 80-те Жорин почива и Гонзалес за малко е лидер на оркестъра, но не му понася отговорността и напуска.
10 години Рубен Гонзалес не пипа пиано, не свири, оттегля се от голямата музикална сцена, може би поуморен след 40 години концерти, турнета, слава и популярност.
През 1996 година както и в случая с Ибрахим Ферер, Хуан Де Маркос Гонзалес решава, че единственото пиано, от което се нуждае, може да бъде Рубен Гонзалес. Срещата с Ибрахим, Качао, Елиадес, Компай, Пио, Пунтилита и цялата ‘пенсионерска гвардия’, както ги нарече ‘Билд’ е повече от лична. Радостта от музиката се е върнала и едноименният Buena Vista Social Club е на път да бъде записан. На 77 години Рубен си спомня за това време: ‘В къщи нямах даже и пиано. Когато влязох в Egrem и видях този прекрасен инструмент, седнах и започнах веднага да свиря. На другите им хареса’.
За записите на албума вече говорихме достатъчно.
Веднага след това Рай Куудър, който открито заявява, че Гонзалес е най-страхотния пианист, който е чувал през живота си, предлага на Рубен да запишат и соло албум. Всички Buena Vista-маниаци са наясно с излезлия в края на 1997 година ‘Introducing... Ruben Gonzalez’ отново под егидата на World Circuit, Ник Голд и Куудър.
Както и Ибрахим, 43 години след първата му поява в албум на Арсенио Родригез, Рубен Гонзалес има собствен солов-албум. В следващите три години Гонзалес работи като фурия, все едно че никога не е влизал в студио. Гостува в едноименните продукции на Омара Портуондо и Ибрахим Ферер, в двата албума на Хуан Де Маркос и неговия Afro-Cuban All Stars, прави едногодишно турне в Европа, Азия и Америка и .......... в края на 2000 година записва и втория си солов албум ‘Chanchullo’, основан на един от най-големите хитове на Куба за всички времена. Не е лошо за човек на 80 години.
Междувременно (и без да се повтарям както и Ибрахим) Egrem издадоха и компилация със записи от най-силните му години, наречена ‘Ruben Gonzalez & Friends’.
И преди да завърша, не забравяйте, че в края на нашата Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а ще ви представим цял списък с обширната колекция за Рубен и всички големи музиканти от Buena Vista Social Club, с която WhyBG разполага.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ІХ – Омара Портуондо (The Golden Voice)
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а
Дон Рубен Гонзалес или както го наричат ‘най-великият пианист на Куба’, така започва всяко едно представяне на музикантите по време на турнетата на Buena Vista Social Club. И има защо.
Рубен Гонзалес е доайенът на кубинската музикална школа, съчетание от ‘Котаракът Феликс’ и Дюк Елингтън, както го определи Вим Вендерс, един от тримата най-големи пианисти в историята на музиката, както добавя Хуан Де Маркос Гонзалес.
Рубен Гонзалес и Фонтанилис е роден през 1919 година. Съдбата си е избрала Рубен да се насочи към докторската професия, но от петата му година датира и първото запознанство с пианото ‘Джон Стоуърс’, което преобръща живота му. Не без помощта и на майка му, която по това време е кабаретна певица. Това пиано е и поводът днес музикалният свят да има един от най-колоритните си пианисти, не само в кубинската музика. От 50 години Гонзалес създава и променя музикални стилове, гради композиции, прави турнета, преобръща музикални хоризонти, смесва стилове.
В далечната 1934 година Рубен започва да посещава консерваторията на Cienfuego. Мечтата му е през деня да работи като доктор, а през нощта да свири. Едва ли обаче животът е толкова прекрасен. С популяризирането на son-а пианистът напуска следването си по медицина и през 1941 се преселва в Хавана. В началото на 40-те години Хавана е раят на удоволствията, раят на бендовете, на големите имена и на нощния живот. Какво си спомня побелялата глава на Рубен: ‘През 40-те години животът в Куба бе пълен с музика. Не печелехме кой знае колко пари, но тогава ми беше все едно. Всички свирехме, защото искахме да го правим и ни доставяше удоволствие’. Пианистът има шанса да избере за съсед (или съдбата да му го избере) Арсенио Родригез.
По това време възпълният и сляп с едното око Арсенио води най-известният оркестър на Куба. Арсенио е царят на биг-бенда и нощните клубове, като единствената му реална конкуренция в тези години е Бени Море. Гонзалес има шанса основният пианист на Родригез да го напусне, след което Арсенио поканва младата надежда да се присъедини към оркестъра му. Гонзалес разбира се не отказва и се задържа дълги години при Арсенио. С оркестъра му Рубен прави турнета из почти целия Карибски басейн, Латинска и Южна Америка. Всички в Хавана говорят за пианистът-хубавец с бързите пръсти и неповторимия стил на свирене. От първата им среща остават думите на Родригез: ‘Рубен не гледай, какво свирят другите. Свири това, което на теб ти харесва. Не имитирай другите. Когато идват да ни слушат, от всеки един звук те трябва да знаят, че ти си на пианото’.
Всъщност стилът на Гонзелес е смесица от увереноостта и сериозността на Елингтън с чисто латинската школа и ритъм и онази карикатурност на червено-оранжевите му ризи и фраковете с лъскави пайети от младежките му години. Може би и затова Рубен винаги изглежда най-сериозен и достолепен по време на турнетата на Buena Vista Social Club. Неговото място не е на предната редица. Черният роял заема винаги дясната половина на сцената, встрани от Ибрахим, Хуан де Маркос, Пио и Елиадес. Човекът който обаче задължително е много близко до Рубен е ‘Качаито’ Лопес, който неведнъж е споменавал, че е свирил с почти всички големи пианисти на Куба, но никой не е ‘по-голям от Рубен’. Симбиозата ‘пиано на Рубен и контрабас на Качао’ е и основата върху, която се гради саунда на Buena Vista Social Club. Не случайно и самата едноименна композиция е задължителното соло-изпълнение на давамата на всеки един концерт.
От друга страна Рубен Гонзалес е и последния жив пианист от ‘голямата тройка’ на кубинската клавирна школа, която освен Рубен включва и Луис ‘Лили’ Мартинес и Парушин.
Гонзалес е имал възможността да свири с всеки един от тях, но не бива да се забравя и дългогодишното му сътрудничество с гения Монго Сантамария в Orquesta de Los Hermanos. Същият този Сантамария, който по-късно ще взриви джаз-гилдията на Америка с Дизи Гилеспи и Майлс Дейвис. Неслучайно Гонзалес изповядва кредото, че цялата кубинска музика, която днес се развива, води началото си от 40-те и 50-те години.
В края на 50-те те се завръщат в Хавана след изключително успешни турнета в Панама и Аржентина. Там Гонзалес има възможността да обогати стила си с ритмите на тангото и да се срещне с Гардел и другите музиканти от неговия кръг. Рубен започва да свири с кабаретни-оркестри в клубове от ранга на Tropicana. В началото на 60-те той се присъединява към оркестъра на Енрике Жорин. А кой е Енрике Жорин?
Това е откривателят на Cha-Cha-Cha.
Рубен и Енрике свирят заедно 25 години. В средата на 80-те Жорин почива и Гонзалес за малко е лидер на оркестъра, но не му понася отговорността и напуска.
10 години Рубен Гонзалес не пипа пиано, не свири, оттегля се от голямата музикална сцена, може би поуморен след 40 години концерти, турнета, слава и популярност.
През 1996 година както и в случая с Ибрахим Ферер, Хуан Де Маркос Гонзалес решава, че единственото пиано, от което се нуждае, може да бъде Рубен Гонзалес. Срещата с Ибрахим, Качао, Елиадес, Компай, Пио, Пунтилита и цялата ‘пенсионерска гвардия’, както ги нарече ‘Билд’ е повече от лична. Радостта от музиката се е върнала и едноименният Buena Vista Social Club е на път да бъде записан. На 77 години Рубен си спомня за това време: ‘В къщи нямах даже и пиано. Когато влязох в Egrem и видях този прекрасен инструмент, седнах и започнах веднага да свиря. На другите им хареса’.
За записите на албума вече говорихме достатъчно.
Веднага след това Рай Куудър, който открито заявява, че Гонзалес е най-страхотния пианист, който е чувал през живота си, предлага на Рубен да запишат и соло албум. Всички Buena Vista-маниаци са наясно с излезлия в края на 1997 година ‘Introducing... Ruben Gonzalez’ отново под егидата на World Circuit, Ник Голд и Куудър.
Както и Ибрахим, 43 години след първата му поява в албум на Арсенио Родригез, Рубен Гонзалес има собствен солов-албум. В следващите три години Гонзалес работи като фурия, все едно че никога не е влизал в студио. Гостува в едноименните продукции на Омара Портуондо и Ибрахим Ферер, в двата албума на Хуан Де Маркос и неговия Afro-Cuban All Stars, прави едногодишно турне в Европа, Азия и Америка и .......... в края на 2000 година записва и втория си солов албум ‘Chanchullo’, основан на един от най-големите хитове на Куба за всички времена. Не е лошо за човек на 80 години.
Междувременно (и без да се повтарям както и Ибрахим) Egrem издадоха и компилация със записи от най-силните му години, наречена ‘Ruben Gonzalez & Friends’.
И преди да завърша, не забравяйте, че в края на нашата Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а ще ви представим цял списък с обширната колекция за Рубен и всички големи музиканти от Buena Vista Social Club, с която WhyBG разполага.
Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ІХ – Омара Портуондо (The Golden Voice)
Carlos
вторник, 3 април 2001 г.
US Box Office: weekend за Бандерас, Родригес и Карлос
Роберто РодригесЗа Бандерас и Родригес след малко, да почнем с ... Е как кой е Карлос? Ами човекът, който още преди седмица посочи филма, който ще прибере най-много парички този път - Spy Kids. Филмовият гуру на (Why)Bulgaria, който оплеска предсказанията за Оскарите и ме остави с една изпита бутилка гроздова по-малко, който заради това щеше да бъде заточен някъде в полярния кръг, ама му се размина само със спиране на публичните изяви за една седмица ... накратко: човекът, който води тази колонка, ама не и този път. А сега за другите две испански имена.
Пет години след последния им общ филм Антонио Бандерас и Роберто Родригес превзеха чарта със Spy Kids. И как няма - когато режисьор (сценарист, продуцент ... и какво ли още не) е Родригес, а в главната роля - Бандерас, стават неща като Desperado и 'Четири стаи'. (е, сега продуцент не е Родригес, а жена му - все тая). Дебютният си филм El Mariachi Родригес режисира, снима, смесва и там каквото се прави с един филм за ... $7000 ! (Толкова му трябвали на човека, като бил на 24). Columbia Pictures наливат $220,000 и вадят от филма два милона в зелено. Браво! С което Родригес става цар на нискобюджетните филми. След като става известен (и къде-къде по-добре платен) с 'Десперадо', Родригес прави с Тарантино (една от) 'Четирите стаи' и From Dusk Till Dawn, въобще ... човекът си има стил, има си хора, които си работи (да спомена и Залма Хайек, Харви Кайтел и Джордж Клуни) и си прави филми за кеф, пък парите сами си идват.
Ама се отплеснах! Дай за филма - Антонио Бандерас и Карла Гугино са двама шпиони, които едно време са работили за различни разузнавания, ама после се оттеглят и ... създават семейство. Обаче пак ги извикват на мисия и се налага децата им да ги спасяват, че и Света барабар с тях. (филмът се води 'фемили', подходящ за деца над 6 подини!) Добавяме разни 'джаджички', виртуални реалности, екшън, чудеса от храброст ... и не се чудим повече защо американците са дали $27 млн. за три дни (това само за билети, без пуканките, хамбургерите и диетичната кола).
Другите нови предложения се класираха както следва - Someone Like You втори, Tomcats четвърти. Малко повече за тях - няма да има, защото след две седмици ще са там, където сега е 'Мексиканецът' - десети. (Търсете ги след време на видео :-) Всичко останало слиза с две-три места надолу - лидерът от миналата седмица Heartbreakers на трето, следват по реда си The Brothers, Enemy At The Gates, Exit Wounds.
В дъното са 'Тигърът и Драконът' и 'Трафик' - с по четири Оскара, за четири месеца направиха по $114 милиона и май нямат шанс за още една седмица сред първите 10. Задават се адашките Пенелопе - Круз и Ан Милър, едната с Джони Деп в 'Blow', другата с Морган Фрийман в 'Along Came a Spider' и ще видим дали ще "издухат" Spy Kids от мястото му. И двата филма са с (R) - насилие, лоши думички, секс, наркотици ... така че аз съм за семейното кино и Бандерас.
July
Кино-новини: Нов трилър на Кроненбърг
Дейвид Кроненберг, култовият режисьор на ‘Мухата’, ‘Нещото’ и ‘Мъглата’, отново е на линия. Новият психологически трилър ще носи заглавието ‘Паяк’. Снимките за филма трябва да започнат през юни-юли в Англия и Торонто. Бюджетът на филма е сравнително малък, да не кажа ‘смешен’ и е в рамките на 10 милиона долара. Сценарият е по едноименната новела от 1991 година. В главна роля се очаква да бъде Рей Файнс. Историята разказва за самотен мъж, който е докаран до лудост, опитвайки се да разбере мистериозното си минало и причините за смъртта на майка си. Кроненбърг винаги е бил труден за разбиране.
Джулиет Люис срещу Дженифър Лопес
Майкъл Аптед ще е режисьор на новата продукция на Columbia Pictures ‘Стига’. Главните женски роли са поверени на Дженифър Лопес и Джулиет Люис. Снимачният период е започнал на 12 март тази година. Историята разказва за знойна жена (Лопес разбира се ...), която се е омъжила за човекът на мечтите си, но разбира че той е ...... След неуспешен опит да го напусне, тя взима дъщеря си и ..... си дига гълъбите. Люис е в ролята на колежка-сервитьорка на Лопес и й партнира в несподелените женски откровения относно домашното насилие. Като фабула звучи тъпо, но Лопес никога не е била ...... най-малкото безинтересна.
Трета серия на одатата на глупостта, наречена ‘Остин Пауърс’
Компанията New Line Cinema продължава да залага на британското шпионо-посмешище Остин Пауърс. Майк Майърс отново ще влезе в ролята на най-големият таен агент на кралицата след Джеймс Бонд. Предвижда се в третата серия да има и пътуване във времето .........олеле!
Джеймс Камерън с нов договор за 20th Century Fox
Режисьорът на ‘Титаник’, ‘Прищълците’ и ‘Терминатор’ подписа нов петгодишен договор с 20th Century Fox. Контрактът е сключен между Fox и компанията на Камерън Lightstorm Entertainment. Режисьорът заяви по този повод: ‘Имам 16-годишно приятелство с Fox и не смятам да го прекъсвам. Нямам нищо против фанфарите на Fox да продължат да анонсират филмите ми’. Един от първите проекти, които ще излязат под егидата на новия договор е продължението на ‘Истински лъжи’ с Джейми Лий Къртис и бате Арни.
Грета Гарбо с нов паметник
Шведската легенда се сдоби с нов бронзов бюст. Бюстът е изваян върху фасадата на блока, където Гарбо е била родена. В средата на 1990 година асоциация на жителите на кооперацията закупува бюст от шведския скулптор Ян-Ерик Бьоерк. Общинският съвет обаче взема решение, че бюстът не прилича на шведската легенда и нарежда той да бъде свален от фасадата. Новият бюст е направен от немската художничка Юлия Ебле, но и той не се харесва на общинарите. Жителите на кооперацията обаче полагат бюста, изтъквайки факта, че сградата е частна собственост и общината няма право да се меси, както заявява говорителят на асоциацията Рене Салстрьом .
И Duke Nukem на големия екран
След като кака Лара Крофт е на път да щурмува киносалоните в средата на тази година, римейковете по популярни компютърни игри са едно от желаните неща в киноиндустрията. Dimension Films, отговорни за независими продукции от ранга на трите ‘Писък’ са в напреднали разговори с Threshold Entertainment за екранизирането на играта. Началото на снимките е планирано за пролетта на следващата година. Сценарият все още не е известен. Единствените подробности засега са, че Дюк ще трябва да изрушка космоса, отправяйки се на опасна мисия, за да спаси Земята от сблъсък с инвънземен кораб.
Милиардери, милиардери
Милиардерът Филип Аншутц (познайте произхода му без да четете фамилията) е направил поредната стъпка по изкупуването на контрола върху веригата Regal Cinemas, която е най-голямата частна верига киносалони в Щатите. През миналата седмица Аншутц и партньорите му от Oaktree Capital Management са направили оферта в размер на 1,1 милиарда долара за закупуването на Regal Cinemas. Веригата притежава 4 069 киносалона в 335 града на САЩ. Regal Cinemas са били закупени през 1998 година от даласки консорциум между Kohlberg Kravis Roberts и Hicks, Muse, Tate and Furst. Цената на сделката тогава е била 1,5 милиарда долара. Към настоящия момент обаче консорциума има неизплатени дългове по заема от 1,8 милиарда долара, който е послужил за плащането на цената по сделката.
Осведомителна агенция ‘Any Given Thursday’
Джулиет Люис срещу Дженифър Лопес
Майкъл Аптед ще е режисьор на новата продукция на Columbia Pictures ‘Стига’. Главните женски роли са поверени на Дженифър Лопес и Джулиет Люис. Снимачният период е започнал на 12 март тази година. Историята разказва за знойна жена (Лопес разбира се ...), която се е омъжила за човекът на мечтите си, но разбира че той е ...... След неуспешен опит да го напусне, тя взима дъщеря си и ..... си дига гълъбите. Люис е в ролята на колежка-сервитьорка на Лопес и й партнира в несподелените женски откровения относно домашното насилие. Като фабула звучи тъпо, но Лопес никога не е била ...... най-малкото безинтересна.
Трета серия на одатата на глупостта, наречена ‘Остин Пауърс’
Компанията New Line Cinema продължава да залага на британското шпионо-посмешище Остин Пауърс. Майк Майърс отново ще влезе в ролята на най-големият таен агент на кралицата след Джеймс Бонд. Предвижда се в третата серия да има и пътуване във времето .........олеле!
Джеймс Камерън с нов договор за 20th Century Fox
Режисьорът на ‘Титаник’, ‘Прищълците’ и ‘Терминатор’ подписа нов петгодишен договор с 20th Century Fox. Контрактът е сключен между Fox и компанията на Камерън Lightstorm Entertainment. Режисьорът заяви по този повод: ‘Имам 16-годишно приятелство с Fox и не смятам да го прекъсвам. Нямам нищо против фанфарите на Fox да продължат да анонсират филмите ми’. Един от първите проекти, които ще излязат под егидата на новия договор е продължението на ‘Истински лъжи’ с Джейми Лий Къртис и бате Арни.
Грета Гарбо с нов паметник
Шведската легенда се сдоби с нов бронзов бюст. Бюстът е изваян върху фасадата на блока, където Гарбо е била родена. В средата на 1990 година асоциация на жителите на кооперацията закупува бюст от шведския скулптор Ян-Ерик Бьоерк. Общинският съвет обаче взема решение, че бюстът не прилича на шведската легенда и нарежда той да бъде свален от фасадата. Новият бюст е направен от немската художничка Юлия Ебле, но и той не се харесва на общинарите. Жителите на кооперацията обаче полагат бюста, изтъквайки факта, че сградата е частна собственост и общината няма право да се меси, както заявява говорителят на асоциацията Рене Салстрьом .
И Duke Nukem на големия екран
След като кака Лара Крофт е на път да щурмува киносалоните в средата на тази година, римейковете по популярни компютърни игри са едно от желаните неща в киноиндустрията. Dimension Films, отговорни за независими продукции от ранга на трите ‘Писък’ са в напреднали разговори с Threshold Entertainment за екранизирането на играта. Началото на снимките е планирано за пролетта на следващата година. Сценарият все още не е известен. Единствените подробности засега са, че Дюк ще трябва да изрушка космоса, отправяйки се на опасна мисия, за да спаси Земята от сблъсък с инвънземен кораб.
Милиардери, милиардери
Милиардерът Филип Аншутц (познайте произхода му без да четете фамилията) е направил поредната стъпка по изкупуването на контрола върху веригата Regal Cinemas, която е най-голямата частна верига киносалони в Щатите. През миналата седмица Аншутц и партньорите му от Oaktree Capital Management са направили оферта в размер на 1,1 милиарда долара за закупуването на Regal Cinemas. Веригата притежава 4 069 киносалона в 335 града на САЩ. Regal Cinemas са били закупени през 1998 година от даласки консорциум между Kohlberg Kravis Roberts и Hicks, Muse, Tate and Furst. Цената на сделката тогава е била 1,5 милиарда долара. Към настоящия момент обаче консорциума има неизплатени дългове по заема от 1,8 милиарда долара, който е послужил за плащането на цената по сделката.
Осведомителна агенция ‘Any Given Thursday’
Carlos
понеделник, 2 април 2001 г.
(Не)потребните неща
На тези, които ги няма вече край мен
Ако и да не е пролетно времето навън, време е за пролетното почистване. Поне така твърди календарът. Аз се радвам, понеже времето е на моя страна. От една страна няма поне прозорци и щори да мия днес, от друга страна – така и така не става за разходки на бременни – т.е. осъдени сме да стоим в къщи... Как изглежда пролетно почистване ли? Изваждате съдържанието на всеки шкаф на пода (леглото, масата), почиствате всичко и под зоркото наблюдение на благоверната го пъхате пак там (или ако сте женени за жена ми – в някой друг шкаф).
Мисълта ми е обаче за непотребните неща.
Жена ми е световен шампион по изхвърляне на неща. Оставяте нещо незавързано и без наблюдение за 5 минути и то вече е на път към кофата с боклук. Но количествата неща, които изхвърлям при всяко подреждане, ме карат да мисля за себе си като верен Плюшкинов последовател.
Днес си мислех за причините. И се оказа, че принципите са различни според предметите.
Хладилникът
Тук е просто и ясно - като остане малко от нещо, просто го тикаш в хладилника и забравяш за него (който го довърши, ще измие съдината). Така се изчаква прилежно нещото да се развали и тогава се изхвърля. Така де – грехота е да се изхвърля годна храна.
Гардеробът
Дрехи, дрехи, обувки...
Принципът тук е друг. Когато едно нещо не се носи, забутваш го на някой рафт, където гарантирано никой никога не поглежда. Изчаква се да престои поне две години и тогава, ако няма сантиментална стойност, се изхвърля. Сантименталната стойност естествено е величина, която се променя (и преразглежда) всяка година. Миналогодишното
‘Ама това ми е ЛЮБИМАТА и най - удобна тениска, и освен това помниш ли....’,
или
‘Ама аз бях с тези дънки, като ти поисках ръката! Какво като са скъсани...’,
се променя до
‘А, да, хвърляй я (ги)...’
под напора на аргументите и хроничната липса на място в семейния гардероб. За доброто настроение все пак се грижат гореспоменатите спомени и печалните рекорди на потребителското общество - оказа се че притежавах 6 чифта китайски кецове. Нищо, че не ходя с такива.
В залисията обаче замалко да изхвърля и кристалните пантофки на принцесата (т.е. сватбените обувки на жена ми). Тогава щеше да ми омекне главата....
Спомените
Тази мъничка, сладка болка и утеха. Ех да можеше и тях така да ги сортираме и изхвърляме.... Нямаше ли да е по-лесен животът ни без тях. Или точно те ни правят хора?
Как ли са всички хора, чиито снимки и писма днес отново само преподредих? Живи и здрави ли са, щастливи ли са? Как тече животът им сега, като ги няма край мен? И аз ли им липсвам? Какво остана от плановете ни, надеждите и радостите ни, които сега минават като на филм в съзнанието ми? Дали някъде по света съществува още един такъв кашон, в който съм аз в другата половина на това, което е у нас?
СИГУРНО! Знам, че е така!
Поздравявам ви, приятели, нищо, че не се чуваме и виждаме напоследък. Какво ново ли? Ами знаете ли, ще ставам баща...
Ако и да не е пролетно времето навън, време е за пролетното почистване. Поне така твърди календарът. Аз се радвам, понеже времето е на моя страна. От една страна няма поне прозорци и щори да мия днес, от друга страна – така и така не става за разходки на бременни – т.е. осъдени сме да стоим в къщи... Как изглежда пролетно почистване ли? Изваждате съдържанието на всеки шкаф на пода (леглото, масата), почиствате всичко и под зоркото наблюдение на благоверната го пъхате пак там (или ако сте женени за жена ми – в някой друг шкаф).
Мисълта ми е обаче за непотребните неща.
Жена ми е световен шампион по изхвърляне на неща. Оставяте нещо незавързано и без наблюдение за 5 минути и то вече е на път към кофата с боклук. Но количествата неща, които изхвърлям при всяко подреждане, ме карат да мисля за себе си като верен Плюшкинов последовател.
Днес си мислех за причините. И се оказа, че принципите са различни според предметите.
Хладилникът
Тук е просто и ясно - като остане малко от нещо, просто го тикаш в хладилника и забравяш за него (който го довърши, ще измие съдината). Така се изчаква прилежно нещото да се развали и тогава се изхвърля. Така де – грехота е да се изхвърля годна храна.
Гардеробът
Дрехи, дрехи, обувки...
Принципът тук е друг. Когато едно нещо не се носи, забутваш го на някой рафт, където гарантирано никой никога не поглежда. Изчаква се да престои поне две години и тогава, ако няма сантиментална стойност, се изхвърля. Сантименталната стойност естествено е величина, която се променя (и преразглежда) всяка година. Миналогодишното
‘Ама това ми е ЛЮБИМАТА и най - удобна тениска, и освен това помниш ли....’,
или
‘Ама аз бях с тези дънки, като ти поисках ръката! Какво като са скъсани...’,
се променя до
‘А, да, хвърляй я (ги)...’
под напора на аргументите и хроничната липса на място в семейния гардероб. За доброто настроение все пак се грижат гореспоменатите спомени и печалните рекорди на потребителското общество - оказа се че притежавах 6 чифта китайски кецове. Нищо, че не ходя с такива.
В залисията обаче замалко да изхвърля и кристалните пантофки на принцесата (т.е. сватбените обувки на жена ми). Тогава щеше да ми омекне главата....
Спомените
Тази мъничка, сладка болка и утеха. Ех да можеше и тях така да ги сортираме и изхвърляме.... Нямаше ли да е по-лесен животът ни без тях. Или точно те ни правят хора?
Как ли са всички хора, чиито снимки и писма днес отново само преподредих? Живи и здрави ли са, щастливи ли са? Как тече животът им сега, като ги няма край мен? И аз ли им липсвам? Какво остана от плановете ни, надеждите и радостите ни, които сега минават като на филм в съзнанието ми? Дали някъде по света съществува още един такъв кашон, в който съм аз в другата половина на това, което е у нас?
СИГУРНО! Знам, че е така!
Поздравявам ви, приятели, нищо, че не се чуваме и виждаме напоследък. Какво ново ли? Ами знаете ли, ще ставам баща...
Zaro
Your Song
Тя стоеше на шестия ред, унесена в празния мъгляв образ пред очите й. Слънцето палеше листата на розата - винено червената точка, в която се опитваше да фокусира погледа си.
Винаги ставаше така - точно когато купонът влизаше в разгара си се сещаха, че е малка и я пращаха да се прибира. Сватбата мина като всяка средностатистическа сватба. Булката се кипреше с бялата си рокля и се закачаше с гостите, Той стоически премина през цялата врява от народни танци и обичаи като подсилваше търпението си с огнена течност. Тя седеше срещу него на централната маса - детето на компанията, и от време на време си стрелкаха съззаклятнически погледи. Той, ей така на шега. Тя отвръщаше с плаха усмивка, която се бореше да прилича на нехайна.
Познаваха се от две години. Пътуваше много, но когато се връщаше идваше често y дома й на приказка с техните - говореха, говореха до късно. Отпиваха бавно. Той привършваше кутията Rothmans. Често си свиваше цигари сам, винаги Clan. Тя измисляше нови и нови причини да остане с тях. Той я обсипваше с музика, книги, поезия и разпалваше любопитството й с истории за далечни страни.
Гостите се разотидоха и сервитьорите затракаха с чинийте. Групата от централната маса тежко се надигна и се понесе да се подсили с още кафе. Щяха да продължат по нощните барове и Тя трескаво очакваше истинските приключения. Докато техните не отсякоха - прибираше се в къщи и това беше. Нямаше смисъл да спори. Изхвърча навън за да скрие сълзите си. Дори не го дочака да се появи. Опитваше се да ходи бързо за да не се намокри, но не беше лесно с първите високи токчета. Скри се под близкя навес и се наведе да избърше досадните капки от очите си. Той влетя след нея, целия мокър и рошав, спря и се вгледа в очите й. Мълчаха. Тя се опитваше да не трепери през цялата онази вечност докато Той я стисна в ръцете си. Целувката я удари като вълна и я понесе в дъжда. Не усети как се прибра - може би, все пак, първите токчета са имали криле.
Защо се ожени чудеше се Тя, но не смееше да му зададе въпроса. Страхуваше се, че магията ще се развали и хлапашката му усмивка ще изстине. Все се опитваше да навакса всичко, за което Той й отваряше скрити врати. Попиваше жадно музиката му, книгите му, Rothmans-а и Clan-а. Само едно не можеше да се престраши, а и Той не бързаше. Водеше я по разходки и кина, говореха за гимназията и за учителите, за пътищата и за страните, за живота и за смъртта. През лятото се срещаха в парка и дори понякога решаваха заедно необходимото зло - домашните. Легнали на тревата, драскаха върху хартията и спореха. Спореха за какво ли не - Той я оплиташе в странните си теории, Тя ходеше замислена дни наред и се опитваше да ги разнищи.
…
Появи се с билети за театър - ‘ЛюбоФ’, последната нашумяла пиеса, която всички искаха да гледат. И Тя не разбра защо трябваше да продадат другите билети. Отидоха двамата, тържествено пременени както подобаваше на случая. Залата жужеше от интелектуалната суета на града. Познати лица се спираха да говорят с тях - как са младоженците, как са вашите - и поддържаха илюзията на невинността. Шестия ред - промъкнаха се бързо и едва дочакаха угасването на светлините за да впият ръце. Усещаше напрежението на близостта му и не смееше да мръдне за да не освободи лудия ритъм на сърцето си.
В къщи нямаше ток и Тя не можеше да си намери място. Техните неочаквано бяха отишли на купон и сигурно щяха да осъмнат - няколко часа повече с него изгубени безвъзвратно. Сепна я телефона. Винаги се появяваше когато вече и се струваше че силата на копнежа ще я пречупи. Изхвърча без да се замисля за часа, за съпротивата на баба й, за неизбежните въпроси.
Вървяха по брега и слушаха монолога на водата. Той я водеше за ръка и от време на време спираше да се огледа в очите й. Укротяваше страха й с устните си и не отделяше очите си от нейните. Никога не затваряше очи - Тя знаеше, че е магьоснически трик, но се оставяше да я погълне.
Дъждът се спусна като тежка театрална завеса. Бяха премръзнали, но не им се прибираше. Остана й острата болка и разцъфналата алена роза върху белия чаршав, който после сушиха на парното. Той я гледаше с трескави виновни очи - защо ли, тя сама пожела. Отрезнели от нощното опиянение се понесоха към домовете си.
Събитията ги замачкаха като лавина. Околните ги предъвкаха не веднъж. Той бързо замина като нежно се шегуваше, че всъщност копнежа по хората, които не са до нас, идва от собственото ни егоистично желание да ги притежаваме. Тя стисна зъби и се закова да чете за матура, после за кандидатстудентски. Няколко писма и картичка с разцъфнали вишни. И Тя пишеше, почти всяка седмица и прибираше писмата в традиционната картонена кутия - бореше се с егоизма, а може би и със страха. Месеци наред го сънуваше - всяка нощ. Скачаше при всеки телфонен звън. Отначало й се струваше, че напрежението на болката ще я задуши или разбие на малки, малки частици, всичко ще се свърши и ще й олекне. После се научи да управлява сънищата си и си представяше, че те са действителността а всичко друго е някаква банална необходимост.
…
Лятото долетя безгрижно, сесията беше лека и не се престараваха. Седяха на Тенекийте на салата и ракиийка и си бърбореха докато чакаха кебапчетата. Тя се смееше и зяпаше по хората. Не разбра как го усети - погледа. Той бавно пушеше цигара на балкона на третия етаж. Не мръдна докато не свършиха с кебапчетата. Знаеше, че ще я последва и се бореше да обязди с пулса си. Беше пораснала - премина изпита с отличие. Ведро, усмихнато лице - никой не забеляза надигащата се стихия.
Погълна ги пожара на затиснати от времето чувства. Той готвеше, Тя се опитваше да натика текстовете от учебниците през пламтящото си съзнание. Понякога го питаше за нещо - Той я гледаше и се смееше, нямаше вече отговори на всичките й въпроси. Опита се да бъде непреклонна, но не успя. Събуди се от погледа му. Не знаеше колко часа е спала, но той не беше помръднал - беше седнал до леглото и я гледаше. Любиха се алчно и после нежно и после плакаха и така всяка нощ. Говориха дълго и си обещаха да не се виждат. Той си замина. След няколко седмици намери в пощенската си кутия две касети - донесени на ръка. Два замислени женски гласа пееха за изгубена любоФ.
…
Пътуваше много - всяко кацане й носеше трескаво очакване за малки нови открития. Знаеше, че рано или късно очакването ще се обърне към всяко връщане. Прие заминаването като естествено.
Върнала се беше да се зареди с още едно бурно лято. Обикаляше по плажовете и капанчетата и често се хващаше, че погледа й непрестанно сканира минувачите (колко много неща щеше да му разкаже). Приятелите я сряскаха и се смееха, че науките и кариерата са замътили мозъка й.
Пак се стягаше да излиза някъде. Майка й се въртеше наоколо нерешително, после явно събра смелост и го каза.
Караше на отворен прозорец за да не й свърши въздуха и се опитваше да не загуби концентрация. В деловодството я погледнаха, поровиха в една дебела книга и й казаха посоката.
Шестият ред - Той я гледаше от сивия камък и се усмихваше нехайно, сякаш всичко беше на шега. Тя стискаше зъби и се опитваше да не бъде егоист. Вълната я блъсна и после леко я пусна в дъжда, който се стичаше тихо върху розата.
…
Отпиваше бавно виното, загледана разсеяно в хорския мравуняк. Чудеше се какви ли истории ще разказва за тази далечна страна.
Винаги ставаше така - точно когато купонът влизаше в разгара си се сещаха, че е малка и я пращаха да се прибира. Сватбата мина като всяка средностатистическа сватба. Булката се кипреше с бялата си рокля и се закачаше с гостите, Той стоически премина през цялата врява от народни танци и обичаи като подсилваше търпението си с огнена течност. Тя седеше срещу него на централната маса - детето на компанията, и от време на време си стрелкаха съззаклятнически погледи. Той, ей така на шега. Тя отвръщаше с плаха усмивка, която се бореше да прилича на нехайна.
Познаваха се от две години. Пътуваше много, но когато се връщаше идваше често y дома й на приказка с техните - говореха, говореха до късно. Отпиваха бавно. Той привършваше кутията Rothmans. Често си свиваше цигари сам, винаги Clan. Тя измисляше нови и нови причини да остане с тях. Той я обсипваше с музика, книги, поезия и разпалваше любопитството й с истории за далечни страни.
Гостите се разотидоха и сервитьорите затракаха с чинийте. Групата от централната маса тежко се надигна и се понесе да се подсили с още кафе. Щяха да продължат по нощните барове и Тя трескаво очакваше истинските приключения. Докато техните не отсякоха - прибираше се в къщи и това беше. Нямаше смисъл да спори. Изхвърча навън за да скрие сълзите си. Дори не го дочака да се появи. Опитваше се да ходи бързо за да не се намокри, но не беше лесно с първите високи токчета. Скри се под близкя навес и се наведе да избърше досадните капки от очите си. Той влетя след нея, целия мокър и рошав, спря и се вгледа в очите й. Мълчаха. Тя се опитваше да не трепери през цялата онази вечност докато Той я стисна в ръцете си. Целувката я удари като вълна и я понесе в дъжда. Не усети как се прибра - може би, все пак, първите токчета са имали криле.
Защо се ожени чудеше се Тя, но не смееше да му зададе въпроса. Страхуваше се, че магията ще се развали и хлапашката му усмивка ще изстине. Все се опитваше да навакса всичко, за което Той й отваряше скрити врати. Попиваше жадно музиката му, книгите му, Rothmans-а и Clan-а. Само едно не можеше да се престраши, а и Той не бързаше. Водеше я по разходки и кина, говореха за гимназията и за учителите, за пътищата и за страните, за живота и за смъртта. През лятото се срещаха в парка и дори понякога решаваха заедно необходимото зло - домашните. Легнали на тревата, драскаха върху хартията и спореха. Спореха за какво ли не - Той я оплиташе в странните си теории, Тя ходеше замислена дни наред и се опитваше да ги разнищи.
…
Появи се с билети за театър - ‘ЛюбоФ’, последната нашумяла пиеса, която всички искаха да гледат. И Тя не разбра защо трябваше да продадат другите билети. Отидоха двамата, тържествено пременени както подобаваше на случая. Залата жужеше от интелектуалната суета на града. Познати лица се спираха да говорят с тях - как са младоженците, как са вашите - и поддържаха илюзията на невинността. Шестия ред - промъкнаха се бързо и едва дочакаха угасването на светлините за да впият ръце. Усещаше напрежението на близостта му и не смееше да мръдне за да не освободи лудия ритъм на сърцето си.
В къщи нямаше ток и Тя не можеше да си намери място. Техните неочаквано бяха отишли на купон и сигурно щяха да осъмнат - няколко часа повече с него изгубени безвъзвратно. Сепна я телефона. Винаги се появяваше когато вече и се струваше че силата на копнежа ще я пречупи. Изхвърча без да се замисля за часа, за съпротивата на баба й, за неизбежните въпроси.
Вървяха по брега и слушаха монолога на водата. Той я водеше за ръка и от време на време спираше да се огледа в очите й. Укротяваше страха й с устните си и не отделяше очите си от нейните. Никога не затваряше очи - Тя знаеше, че е магьоснически трик, но се оставяше да я погълне.
Дъждът се спусна като тежка театрална завеса. Бяха премръзнали, но не им се прибираше. Остана й острата болка и разцъфналата алена роза върху белия чаршав, който после сушиха на парното. Той я гледаше с трескави виновни очи - защо ли, тя сама пожела. Отрезнели от нощното опиянение се понесоха към домовете си.
Събитията ги замачкаха като лавина. Околните ги предъвкаха не веднъж. Той бързо замина като нежно се шегуваше, че всъщност копнежа по хората, които не са до нас, идва от собственото ни егоистично желание да ги притежаваме. Тя стисна зъби и се закова да чете за матура, после за кандидатстудентски. Няколко писма и картичка с разцъфнали вишни. И Тя пишеше, почти всяка седмица и прибираше писмата в традиционната картонена кутия - бореше се с егоизма, а може би и със страха. Месеци наред го сънуваше - всяка нощ. Скачаше при всеки телфонен звън. Отначало й се струваше, че напрежението на болката ще я задуши или разбие на малки, малки частици, всичко ще се свърши и ще й олекне. После се научи да управлява сънищата си и си представяше, че те са действителността а всичко друго е някаква банална необходимост.
…
Лятото долетя безгрижно, сесията беше лека и не се престараваха. Седяха на Тенекийте на салата и ракиийка и си бърбореха докато чакаха кебапчетата. Тя се смееше и зяпаше по хората. Не разбра как го усети - погледа. Той бавно пушеше цигара на балкона на третия етаж. Не мръдна докато не свършиха с кебапчетата. Знаеше, че ще я последва и се бореше да обязди с пулса си. Беше пораснала - премина изпита с отличие. Ведро, усмихнато лице - никой не забеляза надигащата се стихия.
Погълна ги пожара на затиснати от времето чувства. Той готвеше, Тя се опитваше да натика текстовете от учебниците през пламтящото си съзнание. Понякога го питаше за нещо - Той я гледаше и се смееше, нямаше вече отговори на всичките й въпроси. Опита се да бъде непреклонна, но не успя. Събуди се от погледа му. Не знаеше колко часа е спала, но той не беше помръднал - беше седнал до леглото и я гледаше. Любиха се алчно и после нежно и после плакаха и така всяка нощ. Говориха дълго и си обещаха да не се виждат. Той си замина. След няколко седмици намери в пощенската си кутия две касети - донесени на ръка. Два замислени женски гласа пееха за изгубена любоФ.
…
Пътуваше много - всяко кацане й носеше трескаво очакване за малки нови открития. Знаеше, че рано или късно очакването ще се обърне към всяко връщане. Прие заминаването като естествено.
Върнала се беше да се зареди с още едно бурно лято. Обикаляше по плажовете и капанчетата и често се хващаше, че погледа й непрестанно сканира минувачите (колко много неща щеше да му разкаже). Приятелите я сряскаха и се смееха, че науките и кариерата са замътили мозъка й.
Пак се стягаше да излиза някъде. Майка й се въртеше наоколо нерешително, после явно събра смелост и го каза.
Караше на отворен прозорец за да не й свърши въздуха и се опитваше да не загуби концентрация. В деловодството я погледнаха, поровиха в една дебела книга и й казаха посоката.
Шестият ред - Той я гледаше от сивия камък и се усмихваше нехайно, сякаш всичко беше на шега. Тя стискаше зъби и се опитваше да не бъде егоист. Вълната я блъсна и после леко я пусна в дъжда, който се стичаше тихо върху розата.
…
Отпиваше бавно виното, загледана разсеяно в хорския мравуняк. Чудеше се какви ли истории ще разказва за тази далечна страна.
Blue
неделя, 1 април 2001 г.
Първи април за един по-добър свят
Новините от страната
След хайдушките сандвичи, МакДоналдс лансират ново меню, което се цели в необятната пазарна ниша на махмурлиите: шкембе чорба с много чесън. За покупката на две чорби получавате подарък – чаша зелев сок. Детско меню е също подновено – баничка във варианти с праз, сирене и тиква, с боза от шест.
Фолк-звездата Петра изгря на априлската корица на списание ‘Егоист’. Хищната хиена споделя бъдещите си творчески планове в интервю за елитното списание.
Депутатите дариха служебните си автомобили на домовете за сираци и възрастни хора в страната. ‘Ще пътувам с нощния влак’, пошегува се Юлия Берберян. ‘Следващата стъпка в рамките на този месец е да се откажем от половината пътувания в чужбина и със събраните средства да ремонтираме изцяло всички улици, отначало в столицата, а после и в други градове’, добави Йордан Соколов.
На спонтанен митинг пред Народното събрание днес столичани изразиха възхищението и уважението си към хората, които денонощно бдят за благото на народа. Пъстри плакати ‘Води ни, Партийо!’, ‘Надето, Ваньо и Мими – наши министри любими!’ и ‘Хей-хей, всеки лев - на Муравей!’ внасяха допълнително настроение в импровизираната демонстрация на всенародна любов.
На летище София днес бяха посрещнати първите два самолета с българи, завръщащи се от чужбина. ‘България ми предложи отлични условия за работа и развитие. Желая тук да разгръщам творческия си потенциал!’, сподели физикът Спиридон Погончев. Учени, икономисти, лекари, преподаватели, миячи на чинии, проститутки и Августин Пейчинов долетяха завинаги. ‘Ще превърнем ‘Българския Великден’ в константа’, добави още Погончев.
Сдружението на тъщите и свекървите излезе с прокламация за ненамеса във вътрешните работи. Членките на сдружението обявиха търпението, мълчанието и безропотното отглеждане на внуците за трите основни стожера на бъдещата си политика.
По покана на клуб ‘Четвъртък’ на едноседмично концертно турне в страната ще пристигнат Buena Vista Social Club.
Новините от чужбина
Албанците прибраха единствения си танк и се покриха в бункерите си. Ибрахим Ругова заяви, че се е уморил от борбата и ще се отдаде на сладкарство и производство на боза в родното си село.
Ликвидирана е военната промишленост в САЩ. Конгресът гласува военните заводи да се преоборудват и специализират в производството на продукция за бита - кюнци, гвоздеи, капани за мишки и поцинковани кофи. Като консултанти са поканени специалисти от Източна Европа. В делегацията е включена голяма група български експерти от Вазовските заводи.
Бриджит Бардо се пребори за опазването на кафявите мечки в Европа, Стинг спря завинаги изсичането на екваториалните гори, британските поп-изпълнители най-после събраха достатъчно средства да премахнат глада в световен мащаб, а Род Стюърд обеща вече никога да не пее.
Ако можеше всеки ден да е първи април и никога да не умират илюзиите!
След хайдушките сандвичи, МакДоналдс лансират ново меню, което се цели в необятната пазарна ниша на махмурлиите: шкембе чорба с много чесън. За покупката на две чорби получавате подарък – чаша зелев сок. Детско меню е също подновено – баничка във варианти с праз, сирене и тиква, с боза от шест.
Фолк-звездата Петра изгря на априлската корица на списание ‘Егоист’. Хищната хиена споделя бъдещите си творчески планове в интервю за елитното списание.
Депутатите дариха служебните си автомобили на домовете за сираци и възрастни хора в страната. ‘Ще пътувам с нощния влак’, пошегува се Юлия Берберян. ‘Следващата стъпка в рамките на този месец е да се откажем от половината пътувания в чужбина и със събраните средства да ремонтираме изцяло всички улици, отначало в столицата, а после и в други градове’, добави Йордан Соколов.
На спонтанен митинг пред Народното събрание днес столичани изразиха възхищението и уважението си към хората, които денонощно бдят за благото на народа. Пъстри плакати ‘Води ни, Партийо!’, ‘Надето, Ваньо и Мими – наши министри любими!’ и ‘Хей-хей, всеки лев - на Муравей!’ внасяха допълнително настроение в импровизираната демонстрация на всенародна любов.
На летище София днес бяха посрещнати първите два самолета с българи, завръщащи се от чужбина. ‘България ми предложи отлични условия за работа и развитие. Желая тук да разгръщам творческия си потенциал!’, сподели физикът Спиридон Погончев. Учени, икономисти, лекари, преподаватели, миячи на чинии, проститутки и Августин Пейчинов долетяха завинаги. ‘Ще превърнем ‘Българския Великден’ в константа’, добави още Погончев.
Сдружението на тъщите и свекървите излезе с прокламация за ненамеса във вътрешните работи. Членките на сдружението обявиха търпението, мълчанието и безропотното отглеждане на внуците за трите основни стожера на бъдещата си политика.
По покана на клуб ‘Четвъртък’ на едноседмично концертно турне в страната ще пристигнат Buena Vista Social Club.
Новините от чужбина
Албанците прибраха единствения си танк и се покриха в бункерите си. Ибрахим Ругова заяви, че се е уморил от борбата и ще се отдаде на сладкарство и производство на боза в родното си село.
Ликвидирана е военната промишленост в САЩ. Конгресът гласува военните заводи да се преоборудват и специализират в производството на продукция за бита - кюнци, гвоздеи, капани за мишки и поцинковани кофи. Като консултанти са поканени специалисти от Източна Европа. В делегацията е включена голяма група български експерти от Вазовските заводи.
Бриджит Бардо се пребори за опазването на кафявите мечки в Европа, Стинг спря завинаги изсичането на екваториалните гори, британските поп-изпълнители най-после събраха достатъчно средства да премахнат глада в световен мащаб, а Род Стюърд обеща вече никога да не пее.
Ако можеше всеки ден да е първи април и никога да не умират илюзиите!
Nadie
Абонамент за:
Публикации (Atom)