В град Киото имало два дзен-храма и във всеки от тях служел по един умен млад послушник, когото изпращали по поръчки. Северният храм всеки ден изпращал своето момче да купува зеленчуци. Веднъж го срещнало момчето от Южния храм.
- Къде отиваш? – попитало момчето от Южния храм.
- Там, където ме занесат краката ми – отговорило другото.
При този отговор момчето от Южния храм млъкнало, но когато се върнало, разказало случката на своя учител. За да не бъде надговорено от съперника послушник, учителят го посъветвал:
- Когато утре срещнеш момчето, задай му същия въпрос. То ще ти даде същия отговор, а ти му кажи: ‘Ами ако нямаше крака – тогава къде би отишъл?’ Това ще го постави на място.
На следния ден двете момчета пак се срещнали. Момчето от Южния храм запитало:
- Къде отиваш?
- Накъдето ме духне вятърът – отговорило другото.
Това отново накарало момчето от Южния храм да замълчи, така че то се върнало да се посъветва с учителя си.
- Виж какво, утре му кажи: ‘Ами ако няма вятър?’
На следния ден двете момчета отново се срещнали. Момчето от Южния храм запитало:
- Къде отиваш?
Другото отговорило:
- Да купя зеленчуци.
Nadie
вторник, 17 април 2001 г.
За плюнката и слюнката
Без повод
Знаете ли каква е разликата между слюнката и плюнката? - че плюнката е изплюта слюнка. Да събираш слюнка и да точиш зъби по принцип никой не може да ти забрани. Но когато слюнката се трансформира в плюнка нещата стоят по друг начин - слюнката излиза извън теб и става достояние на обществото (под формата вече на плюнка). А на плюенето на обществени места обществото не гледа с добро око. Още повече, ако наплюеш някого. Тогава обществото се обръща против теб и ти си този, който трябва да докаже, че си имал право да го направиш. И че ако имат капчица мозък в главата си, останалите членове на същото това общество ще се включат и те в плюенето.
Лошото е, че обикновено повечето от тези останали дори не са започнали да събират слюнка. Иди им обяснявай, че след като ти вече си я насъбрал, трабва или да я изплюеш, или ... да я преглътнеш.
July
Знаете ли каква е разликата между слюнката и плюнката? - че плюнката е изплюта слюнка. Да събираш слюнка и да точиш зъби по принцип никой не може да ти забрани. Но когато слюнката се трансформира в плюнка нещата стоят по друг начин - слюнката излиза извън теб и става достояние на обществото (под формата вече на плюнка). А на плюенето на обществени места обществото не гледа с добро око. Още повече, ако наплюеш някого. Тогава обществото се обръща против теб и ти си този, който трябва да докаже, че си имал право да го направиш. И че ако имат капчица мозък в главата си, останалите членове на същото това общество ще се включат и те в плюенето.
Лошото е, че обикновено повечето от тези останали дори не са започнали да събират слюнка. Иди им обяснявай, че след като ти вече си я насъбрал, трабва или да я изплюеш, или ... да я преглътнеш.
July
Заро има син, да Ви .............. на всичките (и дъщеря да имаше заглавието щеше да е същото)
През последниците седмици Зарко се беше превърнал в най-мразената личност на WhyBG и то защо. Затова, че си позволил една шегаджийска статия за ‘бащинското чувство по време на деветия месец’
Да ама всичко мина зад гърба им, защото те го дочакаха. И той и Норка, и само те си знаят през какво минаха.
И не само те, а и цялото войнство на WhyBG, защото в частност то си е и наше дете, чистокръвно why-че като майка си и баща си.
Но както често се случва в този живот, накрая съдбата си знаеше работата.
Разпети петък, Петък 13, всички членове на WhyBG са отлетели да празнуват настъпващия Великден, всеки от Нас си знае, че е още рано за малкото зар-че и хоп ........Зарко сам. Добре, че верните жени никога не предават мъжките си приятели и при липса на ‘хора за пиене’ (а такива повярвайте ми на всеки татко са нужни) те са си свършили работа, т.е измили срама от челата ни, че точно в тоя ден не бяхме до него. Ама и тая седмица си е седмица. Всички ще си наваксаме, а после казват било трудно. Въпреки това аз ще повторя моя си лаф ‘трудно, трудно, ама си е тяхно’, а след време чичо му Карлос ще му разправя как мама и татко го направиха в паузата между две разпивки на клуба.
Честито на Мама и Заро, да им е жив и здрав и Борис, третият цар – член на клуба (така си е - Константин на Калина и Юлий и Симеон на Надие и Коко). От пъзела се губи или един цар, да за да може карето да е пълно или една царица да ги наглежда, как се развиват батковците.
Честито и на целия WhyBG-клуб и напълнете чашите. Има защо.
Както Ви казах Мама и Заро имат син. Да са ни живи и здрави и тримцата.
Carlos
Да ама всичко мина зад гърба им, защото те го дочакаха. И той и Норка, и само те си знаят през какво минаха.
И не само те, а и цялото войнство на WhyBG, защото в частност то си е и наше дете, чистокръвно why-че като майка си и баща си.
Но както често се случва в този живот, накрая съдбата си знаеше работата.
Разпети петък, Петък 13, всички членове на WhyBG са отлетели да празнуват настъпващия Великден, всеки от Нас си знае, че е още рано за малкото зар-че и хоп ........Зарко сам. Добре, че верните жени никога не предават мъжките си приятели и при липса на ‘хора за пиене’ (а такива повярвайте ми на всеки татко са нужни) те са си свършили работа, т.е измили срама от челата ни, че точно в тоя ден не бяхме до него. Ама и тая седмица си е седмица. Всички ще си наваксаме, а после казват било трудно. Въпреки това аз ще повторя моя си лаф ‘трудно, трудно, ама си е тяхно’, а след време чичо му Карлос ще му разправя как мама и татко го направиха в паузата между две разпивки на клуба.
Честито на Мама и Заро, да им е жив и здрав и Борис, третият цар – член на клуба (така си е - Константин на Калина и Юлий и Симеон на Надие и Коко). От пъзела се губи или един цар, да за да може карето да е пълно или една царица да ги наглежда, как се развиват батковците.
Честито и на целия WhyBG-клуб и напълнете чашите. Има защо.
Както Ви казах Мама и Заро имат син. Да са ни живи и здрави и тримцата.
Carlos
петък, 13 април 2001 г.
Голямата екскурзия (нетипично-патетична творба)
Загадка! - казвам аз, навирила крив показалец и вдигнала въпросително вежди. Познайте какво е 974 978! Не е телефон, не е недовършено ЕГН, не е салдото ми по банковата сметка, разбира се, нито е код за достъп към секретна информация. Това е броят на българите, които са отпътували с туристическа агенция ОБЛАЧЕЛЕБЯЛО през последните 16 години - кои за онзи свят, кои за широкия свят. Статистиците ми го казаха, а също така споделиха, че от 8 години насам българите, отпътуващи за онзи свят са два пъти повече от новородените. Явно и Господ не проявява особен интерес към дестинацията България и си оттегля хората от тук рано-рано поради рекламации.
Що се отнася до широкия свят, ОБЛАЧЕЛЕБЯЛО беше най-натоварена през периода 1989 - 1990 година, главно по направленията Турция и Канада, където се отчита рекорден out-going туристопоток.
Зад сухите числа на статистиката надничат и ми махат приятелите и познатите:
Марина, която се изучи в Париж и се омъжи в Лондон, където преуспява и може да си купи малък остров, ако си продаде къщата; Галина, която осветява с присъствието си General Electric, a в свободното си време съсипва мъжките сърца в Оксфорд; Митко - инженер, авиомоделист, мебелен специалист, който става в три сутринта, за да меси хляб, а следобяд работи на един строеж във Вашингтон и чака да му се роди детето там, за да си е първо поколение американец. Опитвам се да го вразумя по мейла: Митко бе, помисли си добре! Ако го родите това дете в Щатите, никога няма да може да стане Президент или Министър-председател на България! Почувствах как силно го разстрои тази новина...
Списъкът продължава с двамата комшии - лекари, с три деца, които живееха в пълна мизерия и се чудеха как да свържат двата края. Озелени ги една карта и сега си родиха четвърто в Чикаго, майката ги гледа, а бащата храни семейството с уроци по тенис. Помня очите на туркинята, която роди в ръцете на милиционера, охраняващ кервана на бежанците в мирно време, и си остави детето в болницата, защото не искала гяурче. Предавам на всички вас поздравите на Дани, 12 годишен австралиец от Сидни, напипал ме на рандъм чата. Като разбра, че съм българка ми написа: "Много съм слушал. Майка ми и баща ми са българи. Избягали са от режима тук през 89." Режим? Австралиец?
Разбира се, има и такива, които се връщат - къде да станат пак царе, къде овце да пасат, къде да консултират. Но никой няма да се върне заради високи сини планини, небето като от коприна или черните ни очи. Образованието по широкия свят е скъпа инвестиция и се връща чрез висока заплата, която тук няма кой да даде. Така че, момчета и момичета дето сме останали - запретвайте ръкави и се хващайте здраво на работа, защото китната градина България има нужда от прекопаване.
Що се отнася до широкия свят, ОБЛАЧЕЛЕБЯЛО беше най-натоварена през периода 1989 - 1990 година, главно по направленията Турция и Канада, където се отчита рекорден out-going туристопоток.
Зад сухите числа на статистиката надничат и ми махат приятелите и познатите:
Марина, която се изучи в Париж и се омъжи в Лондон, където преуспява и може да си купи малък остров, ако си продаде къщата; Галина, която осветява с присъствието си General Electric, a в свободното си време съсипва мъжките сърца в Оксфорд; Митко - инженер, авиомоделист, мебелен специалист, който става в три сутринта, за да меси хляб, а следобяд работи на един строеж във Вашингтон и чака да му се роди детето там, за да си е първо поколение американец. Опитвам се да го вразумя по мейла: Митко бе, помисли си добре! Ако го родите това дете в Щатите, никога няма да може да стане Президент или Министър-председател на България! Почувствах как силно го разстрои тази новина...
Списъкът продължава с двамата комшии - лекари, с три деца, които живееха в пълна мизерия и се чудеха как да свържат двата края. Озелени ги една карта и сега си родиха четвърто в Чикаго, майката ги гледа, а бащата храни семейството с уроци по тенис. Помня очите на туркинята, която роди в ръцете на милиционера, охраняващ кервана на бежанците в мирно време, и си остави детето в болницата, защото не искала гяурче. Предавам на всички вас поздравите на Дани, 12 годишен австралиец от Сидни, напипал ме на рандъм чата. Като разбра, че съм българка ми написа: "Много съм слушал. Майка ми и баща ми са българи. Избягали са от режима тук през 89." Режим? Австралиец?
Разбира се, има и такива, които се връщат - къде да станат пак царе, къде овце да пасат, къде да консултират. Но никой няма да се върне заради високи сини планини, небето като от коприна или черните ни очи. Образованието по широкия свят е скъпа инвестиция и се връща чрез висока заплата, която тук няма кой да даде. Така че, момчета и момичета дето сме останали - запретвайте ръкави и се хващайте здраво на работа, защото китната градина България има нужда от прекопаване.
Nadie
За Космоса, яйцата и още нещо
July: Ще пишеш ли нещо великденско?
Nadie: Нещо не ме влече. Драсни ти, а?
July: Всеки вика - 'драсни ти'
Nadie: Не е честно! Сложи една ръка на сърце и кажи кой напоследък драскаше най много, а?
July: Не съм аз.
Nadie: Значи ти се пада по призвание да напишеш нещо за яйцата.
July: "... адаш що не напишеш нещо за Великден, ти си романтикът на групата или ти или Надието"
Nadie: :-)))))) Ще му дам аз а него един романтик.
July: Искал е да каже 'наивникът','балъкът' или най-общо 'зальоханият'
Nadie: Дадаааааа
July: Ама те е сложил в една група с мен, хехе :-)
Nadie: Аз за това се ядосах, зер! :-]]]
Nadie: Хайде стига си дърдорил глупости с мен - вземи напиши нещо
July: Може за Деня на Космонавта, ама той мина, пък и не знам какво да пиша
Nadie: за кученцата Лайка и Белка
Nadie: за Луно-Луно, земьо Македонска, па ли ке те делиме
July: даа, това се сетих, ама само то ли?
Nadie: за зелените човечета, дето ги срещна онзи ден
Nadie: за ити фон хоум
Nadie: за кой открадна пръстена на сатурн
July: е, това не знам - за пръстена
Nadie: за приятеля ти астроном, който се напил и се ориентирал по звездите през плетове и дувари
July: хееее, това иска време
Nadie: за въпроса на Симеон: "Мамо, Земята като е кръгла, ние защо все направо вървим?"
July: А косьо казва, "не се върти - аз гледах, гледах през прозореца, ама не се въртим"
Nadie: Симеон всъщност визираше, че сладкарницата се пада вдясно леко, а не го вълнуваха чак толкоз астрономическите въпроси.
Nadie: Виждал ли си Луната през телескоп?
July: Аха
Nadie: Прилича на пъпчив пубертет
July: ... който мушка тайно сухи пасти в междучасието
Nadie: А скоро се дивях Гагарин колко щур трябва да е бил, та да се намърда в тая клаустрофобична консервена кутия. Имам един колега, който е бил на 6 години тогава. Като го питах как се е почувствал - там, човек в космоса и такива щуротии, - той каза, че най-много го било страх да не му падне на главата.
Nadie: А също се сещам как в началото на 20 век, при поредното появяване на Халеевата комета, пра-баба ми измъкнала от долапа всичкото сладко и го дала на децата да го изядат, щото се е задал края на света. Горката, като не свършил света, а сладкото свършило, щяла да си оскубе косата. Много я хванал яд.
July: :-) То си е за яд, ама нещо не виждам как ще стане материала.
Nadie: Що бе? Много глупости ли говорим?
Nadie: "Астрономическа поема"
July: безидейно някак
Nadie: "Разговор между двама граждани по повод деня на космонавтиката"
Nadie: Ама трябва да се поредактира леко. плюс това, той деня мина де.
July: А, екстра за последно изречение :-))
Nadie: По-добре за Великден. Дай да опитаме така:
Nadie: с какво го свързваш
Nadie: Аз лично го изживявам трагично, защото мразя яйца във всякаква форма
July: Аз обичам церемонията по варене-боядисване-лъскане с олио и подреждане върху зелено
July: А формата на яйцата е най-вече яйцевидна
Nadie: Че това кой не го обича! Ама фазата с олиото ми е омразна
Nadie: Това за яйцевидната форма беше живо откритие!
Nadie: Освен това мразя пияните тълпи, които около и след 12 утъпкват и оливат с восък териториите около всяка църква. Разказват си мръсни вицове и се кискат, докато чакат поповете да излязат.
July: днес им правих тестове на колегите за пръстови отпечатъци -- покажете моля, да видим, тачите ли вие традицията или сте оставили това на половинката и децата. А за тълпите си права отчасти, но това стана после. Никога няма да забравя на площада пред Двореца, бат' Фори Светулката. Имаше дух у хората и желание за възкресение. И страхотен хор имаше: "Иисус воскресе из мертвих, смертию смерть поправ ..."
Nadie: да, ама това кога е било? Миналия век. Аз когато и да отида, все е тъпканица и простотия
July: 1990
July: А през 1988 - слушай сега:
July: Отиваме с една мацка, с която се сваляхме тогава (тя странна история, защото две години подред тя ме сваля по Коледа, аз нея по Великден :) ... та, отиваме на кино (в кино 'Дружба' - гледахме някакъв адски тъп филм 'Танцът на джуджетата') и срещаме там още двама приятели. Обикаляме "Св.св. Седмочисленици" (тогава хората изобщо не бяха много) и решаваме да купонясваме - у тях, на пл."Иорданка Николова"). Отиваме, варим яйца, боядисваме ги с лак за нокти и червило, и теглим чоп кой с кого ще се чука
July: Е, аз се паднах с нея, естествено :-) това беше един от най-хубавите ми Велики Дни
July: Какво ще кажеш за историйката, а? (не за публикуване, сакън)
Nadie: Абе вземи я публикувай, щото е много хубава!
Nadie: Можеш да я напишеш под предлог един приятел ми разказа...
July: Дааа беее, никой няма да се сети
Nadie: Ама историята е хубава! Не се шмекери, ами я публикувай
Nadie & July
Nadie: Нещо не ме влече. Драсни ти, а?
July: Всеки вика - 'драсни ти'
Nadie: Не е честно! Сложи една ръка на сърце и кажи кой напоследък драскаше най много, а?
July: Не съм аз.
Nadie: Значи ти се пада по призвание да напишеш нещо за яйцата.
July: "... адаш що не напишеш нещо за Великден, ти си романтикът на групата или ти или Надието"
Nadie: :-)))))) Ще му дам аз а него един романтик.
July: Искал е да каже 'наивникът','балъкът' или най-общо 'зальоханият'
Nadie: Дадаааааа
July: Ама те е сложил в една група с мен, хехе :-)
Nadie: Аз за това се ядосах, зер! :-]]]
Nadie: Хайде стига си дърдорил глупости с мен - вземи напиши нещо
July: Може за Деня на Космонавта, ама той мина, пък и не знам какво да пиша
Nadie: за кученцата Лайка и Белка
Nadie: за Луно-Луно, земьо Македонска, па ли ке те делиме
July: даа, това се сетих, ама само то ли?
Nadie: за зелените човечета, дето ги срещна онзи ден
Nadie: за ити фон хоум
Nadie: за кой открадна пръстена на сатурн
July: е, това не знам - за пръстена
Nadie: за приятеля ти астроном, който се напил и се ориентирал по звездите през плетове и дувари
July: хееее, това иска време
Nadie: за въпроса на Симеон: "Мамо, Земята като е кръгла, ние защо все направо вървим?"
July: А косьо казва, "не се върти - аз гледах, гледах през прозореца, ама не се въртим"
Nadie: Симеон всъщност визираше, че сладкарницата се пада вдясно леко, а не го вълнуваха чак толкоз астрономическите въпроси.
Nadie: Виждал ли си Луната през телескоп?
July: Аха
Nadie: Прилича на пъпчив пубертет
July: ... който мушка тайно сухи пасти в междучасието
Nadie: А скоро се дивях Гагарин колко щур трябва да е бил, та да се намърда в тая клаустрофобична консервена кутия. Имам един колега, който е бил на 6 години тогава. Като го питах как се е почувствал - там, човек в космоса и такива щуротии, - той каза, че най-много го било страх да не му падне на главата.
Nadie: А също се сещам как в началото на 20 век, при поредното появяване на Халеевата комета, пра-баба ми измъкнала от долапа всичкото сладко и го дала на децата да го изядат, щото се е задал края на света. Горката, като не свършил света, а сладкото свършило, щяла да си оскубе косата. Много я хванал яд.
July: :-) То си е за яд, ама нещо не виждам как ще стане материала.
Nadie: Що бе? Много глупости ли говорим?
Nadie: "Астрономическа поема"
July: безидейно някак
Nadie: "Разговор между двама граждани по повод деня на космонавтиката"
Nadie: Ама трябва да се поредактира леко. плюс това, той деня мина де.
July: А, екстра за последно изречение :-))
Nadie: По-добре за Великден. Дай да опитаме така:
Nadie: с какво го свързваш
Nadie: Аз лично го изживявам трагично, защото мразя яйца във всякаква форма
July: Аз обичам церемонията по варене-боядисване-лъскане с олио и подреждане върху зелено
July: А формата на яйцата е най-вече яйцевидна
Nadie: Че това кой не го обича! Ама фазата с олиото ми е омразна
Nadie: Това за яйцевидната форма беше живо откритие!
Nadie: Освен това мразя пияните тълпи, които около и след 12 утъпкват и оливат с восък териториите около всяка църква. Разказват си мръсни вицове и се кискат, докато чакат поповете да излязат.
July: днес им правих тестове на колегите за пръстови отпечатъци -- покажете моля, да видим, тачите ли вие традицията или сте оставили това на половинката и децата. А за тълпите си права отчасти, но това стана после. Никога няма да забравя на площада пред Двореца, бат' Фори Светулката. Имаше дух у хората и желание за възкресение. И страхотен хор имаше: "Иисус воскресе из мертвих, смертию смерть поправ ..."
Nadie: да, ама това кога е било? Миналия век. Аз когато и да отида, все е тъпканица и простотия
July: 1990
July: А през 1988 - слушай сега:
July: Отиваме с една мацка, с която се сваляхме тогава (тя странна история, защото две години подред тя ме сваля по Коледа, аз нея по Великден :) ... та, отиваме на кино (в кино 'Дружба' - гледахме някакъв адски тъп филм 'Танцът на джуджетата') и срещаме там още двама приятели. Обикаляме "Св.св. Седмочисленици" (тогава хората изобщо не бяха много) и решаваме да купонясваме - у тях, на пл."Иорданка Николова"). Отиваме, варим яйца, боядисваме ги с лак за нокти и червило, и теглим чоп кой с кого ще се чука
July: Е, аз се паднах с нея, естествено :-) това беше един от най-хубавите ми Велики Дни
July: Какво ще кажеш за историйката, а? (не за публикуване, сакън)
Nadie: Абе вземи я публикувай, щото е много хубава!
Nadie: Можеш да я напишеш под предлог един приятел ми разказа...
July: Дааа беее, никой няма да се сети
Nadie: Ама историята е хубава! Не се шмекери, ами я публикувай
Nadie & July
четвъртък, 12 април 2001 г.
US Box Office: Двама се карат, третият печели
Ужас, той позна. Хвърлям си WhyBG-дипломата.
Лектър и Карлос си направиха импровизирано online състезание, за това кой ще оглави US Box Office, но както често се случва не познаха. Затова пък адаша, който се оказа и привърженик на семейното кино позна, т.е Spy Kids отново е № 1 в Щатите.
Филмът на Родригез и компания успя да изпревари с някакви си 300 000 долара новото предложение Along Came a Spider с Морган Фрийман. В крайна сметка 17 милиона долара стигнаха за първото място. Тази седмица беше особена интересна в чарта, тъй като третото и четвърто място също бяха заети от ню-ентрита. И ако за "Along Came a Spider" мисля да си говорим следващата седмица, то за Pokemon 3: The Movie изобщо не смятам да си говорим, но виж за Blow си е друга работа.
Няма да ви казвам, че високата 168 сантиметра Пенелопе Круз Санчес (както е записана в мадридския граждански регистър) е набор 1974, нито, че първата й голяма поява в киното бе в Оскаровия лауреат на Труеба "Бел Епок". Това, че за нея се говори като за новата 'Месалина на браковете' може и да вярно.
Може и да е вярно, че по нея си загубиха ума Мат Деймън, Том Круз, Джони Деп, Никълъс Кейдж ........така е с европейките (не казвам испанки, защото южната кръв вода не става). Много от вас знаят, че другият й голям успех е в другия Оскаров лауреат "Всичко за майка ми", но колко от Вас са наясно, че американският й дебют не е "Woman On Top" от 1999, а "Framed" от 1996 година с участието на Тимъти Далтън. А през тази година на път за екраните са и "Captain's Corelli Mandolin" и "Vanilla Sky", все с нейно участие.
За какво всъщност става дума в "Blow". Не става дума за свирки, или поне в този превод от английски, не става дума и за 'духа-не на вятър', не става дума и за прочутия идиом 'blowing dreams', а за смъркане, редички, магистралки и т.н преводи. Това, че сценарият на филма е based on a true story (адашът вече е изтръпнал!!!) също е ясно. 124-минутният филм на режисьора Тед Деми проследява 30-годишната история на възхода и падението на един от най-известните смъглъри на дрога за всички времена Джордж Юнг, който направи от нарко-картелите през 70-те години бизнес за 100 милиона долара, загуби всичко, а в момента излежава и 15 годишна присъда. Юнг, който е бил състезател по американски футбол в колежа само за няколко години става най-големият вносител на кокаин от картела "Меделин". В ролята на Юнг е Джони Деп, а гаджето-в-последствие-съпруга Мирта е испанската гърла. Рей Лиота се подвизава като бащата на Юнг. Така разгледан животът на полу-хипито от 60-те през американската мечта от 80-те (слънце, дрога и Калифорния) твърде много прилича на екранната измислица за Тони от "Белязания". Там обаче беше не друг, а великият Пачино. Във второстепенните роли са Жорди Мола (в ролята на Диего Делгадо), Клиф Къртис (в ролята на Пабло Ескобар). Основните негативи на филма, както твърдят 'колегите' (откога ни станаха такива не е ясно) от Variety са 30-минутното убийствено начало и деветдесет минути "Буги нощи" в нарко-версия.
От декаденса, през дискоерата, морала, нарко-проблемите на Америка "Blow" е сага за нарко-бизнеса. Дали наскоро не мина "Трафик"?.
От казаното от мен и Variety излиза, че "Blow" е "Трафик на Белязани Магистралки" (това пък отде ми дойде наум??). Въпреки това 12,4 милиона приходи стигнаха само за третата позиция.
В долната част на чарта са старите ни познати Someone Like You, Heartbreakers и Enemy At The Gates, окупирали съответно места от пето да седмо.
Деветото място е за Анг Лий, за кой ли път в Топ 10 на Америка .......... май това е 18 седмица сред най-гледаните заглавия. Парите вече са 117 милиона и това не подлежи на коментар.
На коментар при следващата ни среща ще подлежат както обещаният "Along Came a Spider", така и ................. истината е, че на 20 април излиза "Дънди Крокодилът 3", но това май е чак по другата седмица.
Лектър и Карлос си направиха импровизирано online състезание, за това кой ще оглави US Box Office, но както често се случва не познаха. Затова пък адаша, който се оказа и привърженик на семейното кино позна, т.е Spy Kids отново е № 1 в Щатите.
Филмът на Родригез и компания успя да изпревари с някакви си 300 000 долара новото предложение Along Came a Spider с Морган Фрийман. В крайна сметка 17 милиона долара стигнаха за първото място. Тази седмица беше особена интересна в чарта, тъй като третото и четвърто място също бяха заети от ню-ентрита. И ако за "Along Came a Spider" мисля да си говорим следващата седмица, то за Pokemon 3: The Movie изобщо не смятам да си говорим, но виж за Blow си е друга работа.
Няма да ви казвам, че високата 168 сантиметра Пенелопе Круз Санчес (както е записана в мадридския граждански регистър) е набор 1974, нито, че първата й голяма поява в киното бе в Оскаровия лауреат на Труеба "Бел Епок". Това, че за нея се говори като за новата 'Месалина на браковете' може и да вярно.
Може и да е вярно, че по нея си загубиха ума Мат Деймън, Том Круз, Джони Деп, Никълъс Кейдж ........така е с европейките (не казвам испанки, защото южната кръв вода не става). Много от вас знаят, че другият й голям успех е в другия Оскаров лауреат "Всичко за майка ми", но колко от Вас са наясно, че американският й дебют не е "Woman On Top" от 1999, а "Framed" от 1996 година с участието на Тимъти Далтън. А през тази година на път за екраните са и "Captain's Corelli Mandolin" и "Vanilla Sky", все с нейно участие.
За какво всъщност става дума в "Blow". Не става дума за свирки, или поне в този превод от английски, не става дума и за 'духа-не на вятър', не става дума и за прочутия идиом 'blowing dreams', а за смъркане, редички, магистралки и т.н преводи. Това, че сценарият на филма е based on a true story (адашът вече е изтръпнал!!!) също е ясно. 124-минутният филм на режисьора Тед Деми проследява 30-годишната история на възхода и падението на един от най-известните смъглъри на дрога за всички времена Джордж Юнг, който направи от нарко-картелите през 70-те години бизнес за 100 милиона долара, загуби всичко, а в момента излежава и 15 годишна присъда. Юнг, който е бил състезател по американски футбол в колежа само за няколко години става най-големият вносител на кокаин от картела "Меделин". В ролята на Юнг е Джони Деп, а гаджето-в-последствие-съпруга Мирта е испанската гърла. Рей Лиота се подвизава като бащата на Юнг. Така разгледан животът на полу-хипито от 60-те през американската мечта от 80-те (слънце, дрога и Калифорния) твърде много прилича на екранната измислица за Тони от "Белязания". Там обаче беше не друг, а великият Пачино. Във второстепенните роли са Жорди Мола (в ролята на Диего Делгадо), Клиф Къртис (в ролята на Пабло Ескобар). Основните негативи на филма, както твърдят 'колегите' (откога ни станаха такива не е ясно) от Variety са 30-минутното убийствено начало и деветдесет минути "Буги нощи" в нарко-версия.
От декаденса, през дискоерата, морала, нарко-проблемите на Америка "Blow" е сага за нарко-бизнеса. Дали наскоро не мина "Трафик"?.
От казаното от мен и Variety излиза, че "Blow" е "Трафик на Белязани Магистралки" (това пък отде ми дойде наум??). Въпреки това 12,4 милиона приходи стигнаха само за третата позиция.
В долната част на чарта са старите ни познати Someone Like You, Heartbreakers и Enemy At The Gates, окупирали съответно места от пето да седмо.
Деветото място е за Анг Лий, за кой ли път в Топ 10 на Америка .......... май това е 18 седмица сред най-гледаните заглавия. Парите вече са 117 милиона и това не подлежи на коментар.
На коментар при следващата ни среща ще подлежат както обещаният "Along Came a Spider", така и ................. истината е, че на 20 април излиза "Дънди Крокодилът 3", но това май е чак по другата седмица.
Carlos
Абонамент за:
Публикации (Atom)