четвъртък, 4 април 2002 г.

BUENA VISTA ИСТОРИЯ. Част XI - Пио Лейва и Мануел “Пунтилита” Лисеа (Soneros De Verdad)

или
Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а

Стигнахме и до двамата сонеро-си, които цяла Куба никога не забравя. Троцки, човекът с неизменната пура, световният шампион на домино, най-интересната креатура с най-страшните костюми от цялото съзвездие на Buena Vista, – това са част от превъплъщенията на Пио Лейва.

Лейва е ветеран на кубинските сонеро-си. Единственият, който го бие на “набор” е другата легенда Компай Сегундо, с когото се познава от има-няма петдесетина години. Лейва присъства и неизменно във всички алтернативни турнета на Сегундо и винаги изпяват заедно емблематичната “Huma de Ajer”. Дълго и упорито се допитвах до всички мои приятели, които са “на ти” с испанския, за да получа превода на това парче, което двамата никога не пропускат да изпълнят. В много интервюта Лейва говори, че това е любимото му парче, което помни още от времето когато Куба бе раят на Батиста и Кастро даже и не си е представял, че ще ходи до Монкада или ще прави революция. Оказа се, че преводът е вид идиом в “кубинския испански” и означава нещо като “махмурлукът от снощи”.

За какво ли могат да пеят най-старите бардове на Куба, които на всичкото отгоре са живите монументи на кубинската традиционна школа.

Пио Лейва е роден през 1917 година в провинция Монрон така, че през тази година “нашият герой” ще празнува 85 лазарника. Първоначалната страст на Лейва обаче не е пеенето, а бонгос, на които той свири в оркестър “Siboney”. Няма да ви казвам, че това е оркестърът на родния град на Сегундо ... но на тези от Вас, които са чели първите десет части на сагата BUENA VISTA, този факт би трябвало вече да е известен.

През 40-те години Лейва започва да пее в дуети или триота и се премества в Камагей, където работи няколко години с братята Лисеа и оркестъра на Хуанито Блез. В началото на 50-те години Лейва преоткрива Хавана, а и градът преоткрива него. Само за 10 години Пио става най-известният солист на столицата и записва над 200 парчета с най-модните оркестри за времето. От тези години остава и неизменният му начин на живот – безкрайни партита, безкрайни шеги и майтапи и безкрайни пури. Рядко някой е виждал Пио Лейва без пура. В Хавана Пио Лейва пее и с оркестъра на легендата Бени Море. В тази част от живота му са и най-големите му хитове с песните “Mulata con Cola” (не е нужно да си особен лингвист за да си преведеш заглавието), “La Alegria del Montuno” и “Francicso Guabal”. Последната дава и нов прякор на Лейва – el guyabero.

Пио Лейва е безспорно една от златните фигури на “златната ера” на кубинската популярна музика. Списъкът с гиганти, с които Пио работи, се допълва и от Роберто Фаз и “Оркестра Арагон”. През 60-те години на миналия век “човекът с голямата пура” се подписва и под “Montuno Sibanicu” и “Los Pescadores de Varadero”. Последното парче описва тежкия живот на рибарите от Варадеро, който се състои от ... разходки в морето (с една дузина любопитни американки на борда), “лошият въздух и мръсотията” в най-големия кубински курорт, “вкиснатия ром” и т.н.........тежко, тежко се живее, нищо че цял свят е налетял Варадеро. Малко по-късно се появява и настолното парче “Pio Mentiroso”, което е един от върховете на традиционния son montuno. Певческият стил на Лейва се характеризира с изключителна енергия, емоционалност и артистизъм в коренна противоположност на този на Ферер. Може би и за това комбинацията Ферер, Лейва, Пунтилита и Хуан де Маркос Гонзалес в концертите от Карнеги Хол и Амстердам е толкова експлозивна. “El Cuarto de Tula” и“Candela” са едни от гвоздеите на програмата, а Лейва е в епицентъра на надпяването.

Появата на Лейва в BUENA VISTA-фамилията е поредният връх на организаторския талант на Хуан Де Маркос, който във всяко едно интервю не пропуска възможността да изкаже своята благодарност на всички, взели участие във второто прераждане на кубинската музика. Лейва участва в почти всички излезли от 1997 година насам албуми и турнета на всички свързани с BUENA VISTA. Едно турне обаче или по-точно една покана просто взриви европейския музикален свят за втори път след бомбата на BUENA VISTA. Но неизменно до Лейва е другото главно действащо лице – Мануел “Пунтилита” Лисеа.

Лека му пръст.

Той вече не е сред нас. Негово Величество Животът ни отне през 2000 година Пунтилита. В тази връзка излезе и In memoriam албумът на Egrem, наречен простrчко “Puntillita Homenje 1927-2000”. Човекът, който си беше харесал от първото американско турне прословутата барета “Кангол” (и която не сваляше от главата си в последните две години от своя живот) е роден в провинция Холгин. Прякорът “Пунтилита” той получава за шеметните си изпълнения на хита на Феликс Карденас “El Son de Puntillita”. В началото на кариерата си и той работи в Камагей с оркестъра на Гонзалес Алю, но от 1945 година се преселва в Хавана, където започва дългогодишното си сътрудничество с Хулио Куева. От средата на 60-те е и най-големият му хит “Bilongo”. Също като Лейва участва в почни всички изяви на BUENA VISTA-фамилията, включително и албумите на “Afro-Cuban All Stars”. Кой не помни страхотния разговор между Пунтилита и Пио Лейва от филма на Вендерс. “Пунтилита, ти може и да си по-голям певец от мен, но никога не можеш да ме биеш на домино. Защото аз съм шампионът, аз съм номер 1, аз съм уникалният. Дай да отидем да видим какво стана със записите” – казва Пио Лейва, прибира пуловете за доминото и премества догарящата пура в другата ръка. Двамата големи отиват да видят, ще излезе ли нещо от записите на Рай Куудър. Излезе и то какво?

Голямото предизвикателство на последните 10 години от живота на Пунтилита е обучението и свиренето с “младите лъвчета” на кубинската музикална сцена, в лицето на Гонзалес и Луис Франк. По покана на Франк, Пио Лейва и Пунтилита предвождат супер-турнето Soneros De Verdad, което направо разби немскоговорящата общност в средата на 2000 година. 35 концерта в Германия, пълни зали, възторжени отзиви в пресата, Лейва и Пунтилита с Луис Франк и немския продуцент Детлеф Енгелхарт повдигнаха на главата си Германия и иначе студената нация полудя по турнето им. От същата година излезе и едноименният албум Soneros De Verdad – A Buena Vista: Barrio De La Habana, който е едно от най-добрите неща, които съм слушал от издаването на оригиналната BUENA VISTA досега. Под същия надслов в края на 2001 година се появи и представянето на Пио Лейва.

Музиката и пеенето на Лейва и Пунтилита е неподражаемо, защото те наистина са уникални, не само като самороден талант, но и като истински ветерани на кубинския начин на живот и психология.

Крайно време е да си пусна CD-плейъра и да видя, абе какво точно стана с онези записи. С една дума – магия. Soneros De Verdad – Лейва и Пунтилита са тук и няма скоро да ме напуснат.

И накрая за феновете на тази дълга история ... разбира се текста на “El Cuarto de Tula”, написана от ветерана Серджо Саба.

En el barrio La Cachimba se ha foratado la corredera.
Allá fueron los bomberos con sus companas, sus sirenas.
Allá fueron los bomberos con sus companas, sus sirenas.

Ay mama, qué pasó...
Ay mama qué pasó?

El cuarto de Tula, le cogió candela
Se quedó dormida y no apagó la vela.

Que llamen a Ibrahim Ferrer, que busquen los bomberos!
Que yo creo que Tula lo que quiere es que le apaguen el fuego.

Ay, par ahi viene Eliades, en tremenda corredera
Viene a observar el cuarto de Tula que ha coigo candela.

Carlo' y Marco' están mirando este fuego
Si ahora no se apaga, se apaga luego.

Puntillita ve y busca a Marco', pa' que busque al Sierra Maestra
Que vengan para acá rapido que La Tula, mira cogió candela.

Ey Marcos, coge pronto el cubito y no te quedé allá fuera.

Llénalo de agua y ven a apagar el cuarto de Tula que ha cogido candela.
Tula está encendida llama¡ a los bomberos Tu eres candela, afina los curelos!

(dicho)
Candela muchacho
Se volvió loco. Barbarito.
¡Ay que interesante!

Очаквайте в BUENA VISTA ИСТОРИЯ или Сага за мухерес-а, кохонес-а, сон-а и корасон-а Част ХІІ – Качао, Амадито Валдес, Мирабал и Барбарито Торес (Музикантите)

Carlos

сряда, 3 април 2002 г.

Хигиенен полуден на журналистиката

Хигиена му е майката!

Имаше едно определение за журналист, което гласеше:
“Журналистът е човек, който пише за неща, за които няма никаква идея.”

Не съм аз човекът, които ще каже вярно ли е или не, но има серия любопитни случки, които ми се ще да разкажа.

Отдавна се канех да пиша за седмичната програма за телевизията на “24 часа” и “Труд”. Проблемът с нея е просто, че не са верни програмите на чуждите телевизии. Така и не успях да сравня дали просто разместват седмиците или пък правят случаен набор на предавания, за да изглежда “истинско”. Преводът на имената на предаванията няма да го дискутирам тук - напоследък се пооправи.
Но така трябва да бъде. Само дезинформация за чуждите телевизии. Няма да правят конкуренция на родните, я! Патриотизъм му е майката.!!!

По повод на преводите, любим напоследък ми стана преводът “Агентите на короната”. Каква страшна работа, а? АГЕНТИТЕ! НА КОРОНАТА!!! MI 1 do MI 11 идват вкупом. Джеймс Бонд, 007 и приятели. Ужас! Продадохме България. Нека се плаши народа.
А всъщност във всяка една монархия, настояща или бивша (особено настояща), нещо_си_на_Короната, обикновено означава (или може да се приема като) знак за качество.
С което не искам да кажа добра ли е фирмата или не и добра ли е сделката или не. Това ще го покаже времето. Нека просто се борим с разумни аргументи. Стига евтина манипулация.

Всъщност повода за цялото това нещо беше следната прелюбопитна публикация, присъстваща с малки вариации в няколко български медии:

“Спират интернет за 24-часова профилактика” ("Дневник")
“Затварят Мрежата за профилактика” (news.bg)

Интернет явно е нещо като ТЕЦ да речем. Спираме го, правим профилактика, и пускаме пак. Профилактиката аз си я представям така - бършем, трием прах, сървърите изстиват.... Не знам днес ли е денят за смяна на повредена ос на вентилатор, да речем? Не пише по въпроса.
И щях и да го повярвам, ако не го бях прочел ... в интернет. През времето когато е спрян. Ех, ако знаех нямаше да чета. Хигиенен полуден е това! И даже не полу-, а цял!!!

Примери много. Идеята е да се пише малко по внимателно, та да не се окаже определението по-горе вярно. Един вид а си направим хигиенния полуден сами.

Zaro

сряда, 27 март 2002 г.

US Box Office: Before & After

Рев, рев, рев ... (това е на SAG Awards). На Оскарите роклята беше друга, ревът - същият.

74-тата церемония по раздаването на наградите Оскар е вече история.


Два дни по-късно отново съм зад лап-топа за да си отговоря на въпросите, какво точно, защо и как се случи в неделната вечер в Kodak Theatre.

Истината е една – тази церемония определено ще остане в историята на седмото изкуство.

Двама афро-американци обраха Оскарите в актьорските категории. Както Why BG вече обяви, мъжката награда на Дензъл Уошингтън е първата такава от времето на Сидни Поатие. Още по-ярко това стана на фона на почетния Оскар за Поатие. В една и съща вечер най-класните черни актьори на Америка намериха призванието си. Уошингтън не пропусна да заяви, че върви плътно по стъпките на Сидни Поатие. Холи Бери пък удари всички в земята и не случайно Why BG в прогнозите си за Оскар-ите зададе въпроса “Кой може да развали вечерта на Кидмън?” и отговорът бе Холи Бери, независимо че в крайната прогноза предпочетохме Кидмън и Спейсек. Честно казано тази категория бе и най-отворената за цялата година. Кидмън и Спейсек спечелиха по един “Golden Globe”, докато Холи спечели “SAG Award” (Наградата на актьорската гилдия). Така че в нощта на 24 март все някоя от трите трябваше да спечели надмощие. И го направи Холи с първата си номинация и може би с първата си значима роля. В последната година американската преса повече се занимаваше с това колко хиляди долара струваше показването на циците й на голям екран и може би заради това ролята й в “Monster’s Ball” остана на по-заден план. Виртуозният рев на сцената се оказа също явление, което вече е било виждано, и то от самата Бери на раздаването на цитираните по-горе награди на Актьорската гилдия.

Не събудиха изненада и двете награди на Рон Хауърд за “най-добър филм” и “най-добър режисьор”. Хауърд спечели “DGA Award” (Наградата на режисьорската гилдия), и през годината загуби само веднъж от Робърт Олтмън при раздаването на златните глобуси.

“Мулен Руж” незаслужено остана извън голямата игра, но мюзикъл сред първите 5 в Америка не се беше появявал от времето на “Ах, този джаз”. Оскар-ите за костюми и сценография обаче си бяха абсолютно заслужени.

Същият коментар се отнася и за “Black Hawk Dawn”, който си взе своето в техническите категории за монтаж и звук, които определено нямаше при кого друг да отидат.

Големият губещ от всички категории, както правилно предрече Why BG (независимо от 13-те номинации) беше “Властелинът на пръстените”. Филмът определено бе като изгубеното овчарче на тази церемония. Четири Оскара в категории, които имат значение само за Джордж Лукас, са си пълен провал. Питър Джаксън и компания (не без участието на пресата) определено си бяха повярвали, че са направили страшно стойностен филм, но академията ги върна на земята.

Второстепенните роли отидоха закономерно в ръцете на Дженифър Конъли и Джим Броадбент (въпреки изключителната конкуренция в мъжката категория). Why BG определено не успя с прогнозата за Маккелън, но успя с прозрението, че ако има изненада при второстепенната мъжка роля, то това .... ще е Броадбент.

В КРАЙНА СМЕТКА, ЕДНА МНОГО ИНТЕРЕСНА ЦЕРЕМОНИЯ, ПРИЛИЧНО ПРЕДСТАВЯНЕ НА ГОЛДБЪРГ ПРИ ЧЕТВЪРТОТО Й МОДЕРИРАНЕ, РАЗХВЪРЛЯНИ МЕЖДУ НЯКОЛКО ФИЛМА ОСКАРИ В ИНАЧЕ ТВЪРДЕ ПОСТНАТА ФИЛМОВА ГОДИНА.

Какво ни липсваше?
Липсваха номинации за “Човекът, който не беше тук” (страхотна режисура на братя Коен и представяне на Били Боб Торнтън и Франсис Макдормънд), “Мементо” (може би най-оригиналният сценарий на годината и убийствена роли на Гай Пиърс и Кари Ан Мос), “Призрачен свят” (Стив Бушеми трябваше задължително да прави компания на Броадбент, Войт, Кингсли, Маккелън и Хоук), но ..... в света на киното всеки има право на мнение ..... нали така Soft (по въпроса за сандвичите – не съм имал щастието да продавам, но през 1992 година продавах пастички, тригунки и сарълии на плажа в Черноморец и честно да ти кажа ударихме кьоравото с пазарните си прогнози за това къде и как най-много вървят по Черноморието, сутрин или следобед, преди плаж или след плаж).

Consumer & Serafim - благодаря за поддръжката. Оформяте се като двойката, която даже и да ме напсува ще ми е приятно да го чуя, щото ще имате аргументация.



Как гласуваха другите?

В IMDB положението е трагично. Феновете на този енциклопедичен сайт са познали единствено Дженифър Конъли, да не говорим, че според общите им прогнози “властелинът” трябваше да си замине с 12 статуетки. Ами то пещерния трол и балрог-ът да бяха докарали да ги носят, пак щяха да се озорят.


В заключение, Ви благодаря, че се забавлявахте (или поне дано да е било така) и ........ до нова среща на Кайлъшка гроздова (тая ракия накрая ще се вкисне) през март 2003.


Какво обаче се случи в уикенда преди и след Оскарите?
Имаме си нов любимец след “гринча”, “шрека” и “таласъма” и той се казва “Ice Age“, т.е за по-кратко “саблезъба”. Поредната анимирана история навлезе с гръм и трясък в американския чарт като за 10 дни достигна близо 90 милиона долара приходи. Историята няма нужда от преразказване - саблезъби, мамути, ледникови епохи .... неделя 10.00 в “Сердика” на детски филм с мама и татко. Изводът е, че американците продължават да водят децата си на кино през уикенда, и това е техния избор. В Оскаровия уикенд “Ice Age“ беше на път за втора поредна седмица да оглави Топ 10, но се появи “Блейд 2”, за който смятам, че е нужно да ви сведа малко допълнително информация. Сценарият пак не е кой знае какво. Уесли и една дружина хай-тек-командос вампири, наречени Bloodpack ще трябва да разчистят земята от друга раса вампири, наречени The Reapers, които са си поставили амбициозната задача да изтрият от лицето на земята както хората така и нормалните вампири (ама откъде ги изравят тези сценаристи????). Дотук нищо ново под слънцето. Все пак не отиваме да гледаме “Закуска при Тифани”, а вампирски веселби.

Голямото име, на което ще Ви обърна внимание .... (Адаш чети внимателно, поредното “отваряне” както при Сайзмор) е на режисьора Гилермо Дел Торо. Този мексикански младеж, роден през 1964 година, е определян от цялата световна филмова преса като младият Робърт Родригес на среща с Дейвид Финчър и Брайън Сингър. Мексиканецът проби в киното като гримьор на филми на ужаса и направи американския си дебют с “Мимикрия”. Спомняте ли си този нискобюджетен хорор с Мира Сорвино? Голямата му класика (силно непопулярна в България) е обаче излезлият през 2001 година El Espinazo Del Diablo (на пиратски копия в Интернет е известен като “Самотният дявол”). Филмът доби такава популярност сред алтернативните среди в Щатите, че много хора го сравниха с “Мементо”, “Пълен мрак” и “Отвори очите си”. Вампирските изпълнения от този филм бяха поверени на Едуардо Нориега, (алтернативните кино-маниаци го познават от “Жълтия фонтан” и “Отвори очите си” на Аменабар) и Мариса Паредес (позната от “Дневниците на един изнасилвач”, “Цветето на моята тайна” и “Всичко за майка ми” на Алмодовар и класиката “Животът е прекрасен” на Бенини и ......... Адаш спомняш ли си “най-забраненият филм до 16 години в историята на нашето социалистическо детство – “Кучето”). Стилът на Дел Торо, познат от дебютният му вампиризъм “Кронос”, се характеризира с бесен монтаж на границата между ужаса и екшъна и алтернативни залитания, характерни за лейтин-школата на Аменабар, Алмодовар или Сантесмасес. Следващата продукция на Дел Торо е история за черни магии, практикувани от нацистите в края на Втората световна война, която многозначително е наречена “Hellboy”.

В резултат на всичко това “Блейд 2” тръгна много силно с ентри от близо 34 милиона долара, изпреварвайки “саблезъбите”.

Какво ново надолу в класацията?
Продължава доброто представяне на поредния римейк на “Машината на времето” с Гай Пиърс и Джеръми Айрънс.

Военните филми, за които си говорихме миналият път, продължават доброто си представяне чрез единствения си останал участник в Топ 10 “We Were Soldiers”, който закръгли приходите на 62 милиона долара. Продължава да дреме между първите десет и “Красив ум”, а имайки предвид написаното по-горе сигурно ще поживурка поне още две седмици, като приходите ще достигнат най-малко 170 милиона долара.

Едно от приятните неща в Топ-а е присъствието на филмовата версия на компютърната класика “Resident Evil” с участието на женското дуо Мила Йовович и Мишел Родригез (която както винаги е много fast и много furious). Гърлите раздават фантастично правосъдие за първи път след кака Лара Крофт и Анджи Джоли под режисурата на Пол Андерсън, който е особено кадърен в подобен род екшън-веселби. Като казвам това имам предвид, че Андерсън режисира и първата “Смъртоносна битка”, изключително глуповатия (но пълен с яка пукотевица и патърдия) “Войник” на Кърт Ръсел и разбира се (всеки има поне по един добър филм) .............. загадка за всички ........”Кой фантастичен филм на Пол Андерсън, чието действие се развива през 2047 година, е с участието на Лари “матрицата” Фишбърн и Сам “джурасик” Нийл”?

Неприятното усещане в Топ-а е пълният провал за сега на “Showtime” с Де Ниро и Еди Мърфи. Де Ниро като че ли забрави как се правят сериозни филми и го е ударил или на комедии или на ченгеджийски роли или го убиват на 45-тата минута на “15 минути”. Какво да кажа за Мърфи? Доктор Дулитъл, Смахнатият професор ...... големите хитове май са прерогатив на миналото.

И накрая никога не забравайте филмите, които направиха киносалона едно по-добро място за живот – 20 години от появяването на “Извънземното” на Спилбърг и трето място в Топ 10. Магията се завърна.

P.S Не забравяйте, че от петък в Щатите тръгва и “Panic Room”, петият режисьорски филм на Дейвид Финчър с Джоди Фостър, Джаред Лето и Форест Уитакър. Някога финчър да ви е подвеждал – Пришълецът 3, Седем, Играта, Боен клуб, видеоколекциите на Мадона и Аеросмит. УУУУУУУУ-аааа-УУУУУ.

Carlos

понеделник, 25 март 2002 г.

The Oscar WEEK

19 март 2002 година 03.01 часа българско време
Оскарите са вече известни!
Няма майтап?
Преди една минута е завършил срока за предаване на пликовете с Антракс.
Шегичка?
Преди една минута е завършил срокът за предаване на пликовете с печелившите участници в 74-тата церемония за раздаване на наградите Оскар. Хората на Price Waterhouse Coopers вече са затворили пликовете в касата, в която до 24 март 2002 година имената на звездите ще останат анонимни.

До момента, в който поредната холивудска звезда ще се провикне “And The Oscar Goes To….”. С две думи, поредната съдба ще бъде пренебрегната, а на друга ще бъде сложено ново начало. Kodak Theatre – за първи път от хиляди години Оскари-те се завръщат у дома в Холивуд. Новопостроената зала на Kodak е в самото сърце на филмовата Мека, точно срещу хотел “Рузвелт”, където през 1928 година са раздадени първите награди в историята на киното. 650 футов килим, 400 души “викачи и клакьори” (вместо 4000 от миналата година – поради съображения за сигурност), 1500 полицаии, 3000 долара наем за лимузина, Упи Голдбърг за четвърти път зад микрофона. Има ли по-голям панаир на суетата.
Започваме!

25 март 2002 година 02.23 часа българско време.
Червеният килим очаква своите гости. 74-тата церемония вече е започнала. И Why BG отново е Live. И отново не спи. Защо?

Поради една единствена причина-за да си натърка самолюбието, за да си направи кефа и за да можете всички Вие, които ще посетите нашия сайт да видите и усетите онова другото впечатление. Впечатлението да си сам пред лап-топа посред нощ от една истинска любов към киното и магическия бял екран. Любовта на безумно влюбените в това изкуство, на тези които не могат без него. Всичко друго е просто фън и забавление. Благодарим Ви, че четете тези редове.

Червеният килим е отворен за всички.
Един от най-търпеливите върху Червения килим е режисьора на Мулен руж Баз Лърман. На въпроса дали се чувства нервен, независимо от осемте номинации на филма. В следващите двадесет години едва ли академията ще номинира друг мюзикъл за толкова много награди.

Идва ред на жените. Първата червена роза на червения килим е Кейт Уинслет. Едва ли на хоризонта е Титаник 2, но Уинслет очаква да спечели от третата си номинация. “Горда съм, че съм англичанка и съм номинирана за такъв малък филм като “В спалнята”.

02.45 часа българско време.
Кафето е заместило очакваното “смирновче”, но вечерта все още е млада. Пък и току що видях Холи Бери. Най-скъпите цици на Холивуд (за участието си в “Парола риба меч”) гордо разхождат рокля с неизяснен произход и се гордеят, че е първото афро-американско тяло, което може да добие Оскар в ръцете си. На близо е и бившата легенда (забележете казах “бившата”) Шарън Стоун, която изглежда не само бивша на години, но е и първата която развява американския флаг за вечерта: “Горда съм, че съм американка и се чувствам сигурна”. И аз, но нито съм американец, нито англичанин. Добре, че WTC не е НДК.

На хоризонта се появява и Уил Смит в познатото си майтапчийско настроение, опитвайки да покаже какво е научил от боксовите тренировки от “Али”. 17 килограма наднормено тегло за да изобрази живата легенда.

02.56 часа българско време
Сандра Бълок с червена роза в ръка обяснява, че това е първото и появяване на Оскари-те и очаква преди всичко традиционното парти на Vanity Fair.

03.00 часа българско време
Жените продължават да прииждат на тълпи.
Джулия Робъртс отново е повече от фантастична в поредната си черна рокля на Армани (миналата година щастливецът да прегърне Оскар-а бе Валентино). Хубавата Джулия е в страхотно настроение споделяйки, че времето на откриванията на супермаркети свърши и е крайно време да предаде короната на най-добра актриса. Мариса Томей си спомня времето от преди 10 години, а и кройката на роклята й изглежда същата. Междувременно вече бившите олимпийци от Солт Лейк Сити заявяват, че са избрали розовата рокля на Никол Кидмън за наследник на короната на Джулия.

03.12 часа българско време
Брадясал както винаги, Ръсел Кроу заявява, че не е приготвил речта си по приемането на втория си Оскар. Итън Хоук изглежда никак не на място до прелестната Ума Търман. Но знаете приказката за хубавите ябълки. Направо ми изкочиха циците… (грешка) очите … от пазухата на Ума!!! Независимо от това, че вече е завършил снимките за първия си режисьорски филм Дензъл Уошингтън изглежда твърде релаксиран, а жена му заявява, че нямат никакъв ритуал в нощта на Оскарите. За пети път номиниран и никакъв ритуал ….. освен молитвите. Бог си знае работата?

Короната за най-безполови същества на церемонията вече е ясна. От женска страна това е Дженифър Конъли, а от мъжка хомо-дружинката Илайджа Ууд и Шон Остин (хобитска му работа). Хората от Оклахома вече са определили Ръсел Кроу за техния фаворит за главната мъжка роля.
Кафето е на привършване.

03.23 часа българско време
6 минути преди началото на церемонията. Ето го и първото интервю с Рене Зелуегър и Никол Кидмън. Къде са мъжете на Холивуд. Рене не може да повярва, че е тук. Никол е без мъж? Жалко. Някой близо до мен заявява, че Никол все пак си е страшно парче. Камерън Диас с прическа тип “разплетена дамаджана” продължава явно модната линия на тази церемония за “цветни” рокли, но този път от Унгаро. В тарапаната се забелязва “обичайния заподозрян” на всяка церемония Самюъл Джаксън (както винаги в Шафт outfit), Дженифър Лопес (нищо по въпроса за дрехата – тази година пропусна да удари джакпота, но каква е тази прическа като на тьотка), Стинг и бившата порно-звезда Труди Стайлър …… и крайно време е за едно “малко”.
Церемонията е на път.
Колко е часът?

03.30 българско време.
Упи Голдбърг – това са твоите 10 минути слава.
Оркестърът на Джон Уйлямс вече свири първите заставки на вечерта. И оп!
Изненада!
Том Круз открива шоуто с думи посветени на Стенли Кубрик. Нали уж нямаше да идва за да не пречи на Никол. Кратката интродукция включва и момента, когато Круз е решил че иска да бъде актьор – 1980 и “Разяреният бик”. Продължението обаче е ясно. Откриваме Олимпийски игри. Спомени за септември 2001 година и смисълът от това да правим кино?. Прическата на Том – като на последния педераст. Изречението не е мое. И сладурчето ми в 03.35 българско време има своите моменти.

Но къде е Упи Голдбърг и какви са тези сценарии?
Обяснения от група американци на екрана, какво е за тях киното и живото в леко хумористичен вид. Американците са царе да се надсмиват над себе си и да правят пари от това. Фамилиарно звучи една зала с доходи колкото външния дълг на Южна Америка, Африка, Азия и България взети заедно да се залива от смях на собствените си глупости.

Упи Голдбърг бива свалена от тавана като мажоретка от Мулен Руж. Облечена като златен паун с цилиндър, тя не пропуска да нацелува Ръсел Кроу и да заяви с апломб, че това е “ВЕЧЕРТА”, че тя е оригиналният сексуален звяр и, че е получила мейл с откровението, че Фродо Бегинс е антисемит. Голямата потърпевша от задължителните първоначални бъзици е Марая Кери. Първата награда за вечерта се представя от Бенисио дел Торо. Оскарът за второстепенна женска роля е в ръцете на ……….. Дженифър Конъли. Часът е 03.45. Първият Оскар е вече факт. Малката Дороти от “Имало едно време в Америка” вече е голямото момиче със златна статуетка. “Красив ум” започна със жътвата. Поредното скучно откровение за любовта. Правилно Ви споделих, че титлата за “най-безполово същество” вече е нейна. Дикторите зад кулисите на 74-тата церемония за раздаване на наградите Оскар са легендите Глен Клоуз и Доналд Съдърланд.

03.53 часа българско време
Операторите на галата също са на моето мнение. Не пропускат да покажат “великолепието” на вечерта – Ума Търман. Уил Смит представя номинациите за най-добър монтаж. Една от най-любимите ми категории. Представете си световното кино без “хората с ножиците”. Няма друг човек, който може да ти опропасти филма така, както монтажиста. Най-техничният човек за годината е италианецът Пиетро Скалия за Black Hawk Down. Приемам поздравления. Най-добрите гримьори за годината са Питър Оуен и Ричард Тейлър за “Властелинът на пръстените” . Очаквано първо попадение в техническа категория за Толкиновата сага.

04.12 часа българско време
Бен Стилър и Оуен Уилсън – моделите от “Зулендър” представят Оскар-а за най-добри костюми. Един от първите пикове на вечерта. Бен Стилър, облечен като Гимли, дава на Уилсън наградата за най-добро бягане в “Behind Enemy Lines”. В същото време Стилър пуска и поредния си бъзик, че в екипа на Гимли се чувства като дете тролче, фен на Зи Зи Топ. Тук победителят би трябвало да бъде “Мулен руж” без никакво съмнение. Поне така си мисля докато гледах петминутката от реклами. И разбира се съм прав. Оскар-ът за най-добри костюми отива при “Мулен Руж” . Следват спомени на Упи Голдбърг за Ню Йорк и символ № 1 на града Уди Алън. Ставането на крака е неизбежно. Един от най-колоритните творци в историята на киното обяснява в характерния си алъновски стил, че в момента в който му се обаждат от академията изпада в паника. Дали не си искат Оскарите обратно? Дали не искат да ми връчат наградата “Ървинг Талбът” за цялостно творчество? (все пак е на 66 години). Започват каламбури за следващия филм на Алън от рода на “Следващият ми филм ще е за един фетишист….”. Цялата алъновска патърдия е за кратко документално филмче относно най-великите моменти от филмовата история, свързани с Ню Йорк, като започнем от “Кръстникът”, минем през “На брега”, кретениите на Фен № 1 на Ню Йорк Никс Спайк Лий, “Кучешки следобед”, “Треска в събота вечер”, “Тутси”, “Шафт”, “Кинг Конг”, “Когато Хари срещна Сали” и свършим Уди Алън. Поредната задявка на вечерта с американските проблеми. Джоди Фостър връчва Оскар за най-добър оператор на Андрю Лесни за “Властелинът на пръстените” . Определено незаслужена награда предвид очевидните проблеми на оператора с прекалено близките планове. Определено обаче заслужена награда предвид страхотните далечни планове на природата на Нова Зеландия. Втори Оскар за “властелина” в техническа категория. Дали това не е извинението на академията, че “властелина” няма да си тръгне с пълна торба от важните категории. В тази категория моят фаворит определено беше Доналд Макълпайн за визията му в “Мулен руж”.

04.33 часа българско време
Упи Голдбърг се появява облечена като примерна камериерка за да представи “Госфорд парк” като част от петте филма, номинирани за най-важната награда на вечерта. Хелънт Хънт и Самюъл Джаксън дават наградата за най-добър документален филм след картко ревю на Пенелъпи Сфиърис за смисъла на този вид кино през последните 60 години на фона на безсмъртното “Let It Be” на Битълс. Как ли се чувства Пол Маккартни в залата? И той чака Оскар все пак?

Камерън Диас връчва вторият Оскар на съпругата на Баз Лърман Катрин Мартин за тази вечер. Един от най-заслужените Оскари за всички времена. Сценографията за тази година е за “Мулен руж” . Едва ли някой ще добави нещо към тази истинска феерия от костюми.

04.55 часа българско време
Време за двубоят на вечерта между “Шрек” на Еди Мърфи и Майк Майърс срещу “таласъмите” на Бени Гудмън и Били Кристъл или “Уолт Дисни” срещу “Дриймуъркс”. Първият в историята на киното анимиран Оскар се присъжда разбира се на финансовото събитие на година 2001 “Шрек”. Цяла година академията се чудеше как да адмирира “зеления орк” и накрая реши, че трябва да му отвори самостоятелна категория. Колкото и да е странно първият анимиран Оскар не е притежание на Дисни. Само за шест години съществуване Спилбърг, Катценбърг и Гефън успяха да задминат Дисни.

Холи Бери връчка Оскар за най-добър звук на военните ритми на Black Hawk Down. Оскарът за звуков монтаж е за “Пърл Харбър” . То толкоз бомби, толкова торпеда, оставаше и Оскар да не се появи някъде изпод водата.
Тази вечер няма ли да има изненади?. До тук академията даде на всекиму заслуженото.

На път е обаче мъжкият Оскар за най-добра второстепенна роля и тук като че ли е времето за първия съпрайз. Ето я! Джим Броадбент за “Айрис” . Къде останаха легендите Маккелън, Войт и Кингсли? Академията обича да раздава парчета слава на актьори, които цял живот ще бъдат наистина второстепенни актьори, от които ще се интересуват само кинокритиците, а …. публиката ще продължи да гледа Круз, Уилис, Гибсън и другите. Броадбент прибра Оскара и пожела късмет на “Мулен руж”. Защо ли? Човекът с рижавите мустачки е именно той.

05.16 часа българско време
Упи Голдбърг обявява “Властелинът на пръстените” с огромното съжаление, че независимо от това, че е родом от югоизточната част на Средната земя, не е успяла да вземе участие във филма поради липсата в сценария на черен хобит. Следва десетминутка на акробатите от “Цирк дьо Солей”. С нещо подобно преди години тръгна и славата на Lord Of The Dance. Kodak Theatre се превръща в гигантски акробатичен трапец. 30 секунди по-късно “Властелинът на пръстените” печели третия си Оскар в техническа категория – визуални ефекти. Тази година ще е така, но през следващата Питър Джаксън и компания ще трябва да се сборят с Лукас и втората “матрица”. Mission Impossible.

Преди седмица говорихме в нашите Оскар прогнози, че ако спечели Дензъл Уошингтън ще е първият афро-американец след Сидни Поатие с наградата за главна мъжка роля. Същото се отнася и за Уил Смит. Академията явно ни е слушала с интерес и си е направила извода. Тази година наградата за цялостно творчество се присъжда именно на Сидни Поатие.

05.36 часа българско време
Джон Уйлямс представя своето медли на най-известните филмови мелодии в историята на киното, започвайки естествено със своя шедьовър от “Междузвездна война”. Трибютът включва велики композиции на Миклош Рожа, Морис Жар, Майк Хорнър, Джери Голдсмит, Бил Конти, Ранди Нюмън, Енио Мориконе и “Кръстникът” на Нино Рота. Едно от най-незабравимите изпълнения за вечерта. По-късно Уйлямс ще има възможност с двете си номинации за годината да се сбори за поредния си Оскар. Хю Грант и Сандра Бълок връчват Оскара за най-добра оригинална музика на Хауърд Шор за “Властелинът на пръстените” . Абе, кой ще ти остави оркестъра без диригент, “щото трябвало да взима награда”. А и Уйлямс си има достатъчно златни статуетки. Четвърти Оскар за “Властелинът”. Пряко сили му давам още един. Ако изобщо стигне дотам.

Дензъл Уошингтън връчва на своя идол Сидни Поатие почетния Оскар или така наречената “Ървинг Талбът” награда. 40 години след единствения до момента Оскар за афро-американеца (баща на 6 дъщери), академията отново се върна към едно от най-големите си съкровища. Къде щяха да бъдат Дензъл, Уил, Самюъл, Лари, Дон, Форест, Кюба или Винг Реймс, ако преди 53 години Поатие липсваше. Както всяка година всички в залата стават на крака. Само заради връчването на тази награда и сълзите в очите на Сидни Поатие, Джейда Пинкет, Мариса Томей, Джулия Робъртс, Джон Войт и Холи Бери тази церемония си заслужава.

06.10 часа българско време
Стинг, Пол Маккартни, Фейт Хил или Ения? Кой ще грабне Оскар-а за най-добра оригинална песен? Кой ще се присъедини към Фил Колинс, Елтън Джон, Боб Дилън и т.н. Честно казано парчето на Маккартни от “Vanilla Sky” и аз можех да го изпея и изсвиря, но едва ли ще ми пляскат колкото на Пол. То горкото (за парчето става дума) е толкова оригинално, че чак да ти прималее. И кой мислите връчи Оскар-а на Ранди Нюмън, ох на мама (помните ли?) Джени Джени Лопес. За мен лично петият винаги печели, особено ако парчето е от анимацията “Таласъми ООД”. Ранди си припомни и годините на Дисни от средата на 90-те, когато беше абониран за номинацията за този Оскар. А парчето беше изпълнено на живо от …. актьора Джон Гудмън. Джон донесе първи успех на Ранди Нюмън при неговата 16-та (!!!!) номинация.

06.30 часа българско време
Времето напредна и както ни предупреди и Упи Голдбърг церемонията ще е дълга. Навлизаме в най-сериозната й част, когато ще бъдат наградени “хората с писалките”, които обикновено в субтитрите наричат “сценаристи”. Най-оригиналният от тях е Джулиан Фелоус за “Госфорд парк”, докато адаптация на годината отиде в прегръдките на Акива Голдсмит за “Красив ум” . Наградите връчват Итън Хоук и олеле къде-гледах-на-червения-килим Гуинет Полтроу, която единодушно печели титлите “Worst Dressed” (така ги нарича списание “People”) и “Worst Make Up”, т.е на български казано “Селянка на годината” и “Вампир на годината”. Моля Ви не изтървайте повторението на церемонията, защото такава дрешка не се вижда често, даже и в магазините за дрехи втора ръка, а гримът е като за среща на випусниците на Дракула.
Следват сияйният Джон Траволта и повехналата Шарън Стоун, които просто ще узаконят тоталния френски хит “Амели”, като най-добър чуждоезичен филм на годината.
Нееееееееееееее!!
“Ничия земя” от Босна и Херцеговина. Балканската сага заслужи Оскар. Може би най-голямата изненада на вечерта.!!!!!
И започнаха спомените!

Кевин Спейси призовава за минута мълчание в памет на загиналите през септември. Колко години ще го правят американците?
И започна мемориала на починалите филмови легенди през 2001 година – Джак Лемън, Найджъл Хотърн, Уйлям Хана, Алая, Джордж Харисън и голямата легенда Антъни Куин, завършвайки с прочутата фраза от “Зорба гъркът” – “Ще живеем хиляда години”.

06.53 часа българско време
Упи Голдбърг обобщава, че към момента децата вече трябва да са наясно, че “хобитите” водят на “математиците” и “танцьорите” с 4 на 2. Следва гнусен майтап, че всичко в “Мулен руж” е постигнато без режисьор и … Баз Лърман не е съгласен. Но нищо. Навлизаме в най-интересната част. Но преди главната женска роля Барбра Стрейзънд прави трибют на русата икона на Америка Робърт Редфорд и му връчва другият почетен Оскар под звуците на музиката на “Ужилването”. И отново залата е на крака. И отново кратка реч на Редфорд, който откри за нас киноманите фестивалът в Сънденс преди 20 години.

07.10 часа българско време
Оскар за най-добра женска роля се присъжда на ……..
Oh My God, само това излиза от устата на Холи Бери. Три часа по-рано казах на Адаша, че колкото повече минава времето стигам до извода, че ще е тя. И започна големият рев. Страхотия. Страхотия, страхотия. Едва ли сте виждали жена, която трудно може да говори и да върже едно изречение. Миналата година Джулия се хилеше като ненормална. Тази година Холи реве. Какво да очакваме следващата година. Може би инфаркти? Тази категория плаче за забрана или да номинират само психически стабилни.

Афро-американка с Оскар за главна женска роля. Америка от утре няма да е същата. Още повече, че благодари два пъти на адвоката си. Давай, Дензъл, ти си наред!!

07.24 часа българско време
Оскар за най-добра мъжка роля се присъжда от Джулия Робъртс на Дензъл Уошингтън.
Е те това е нощта на афро-американците.
Какво ли няма на този свят, Господи!
Господ е велик, така казва в този момент Дензъл и продължава “Винаги ще те следвам, Сидни, винаги в твоите стъпки”, след което повдига Оскара към Поатие. Втори Оскар в кариерата на Уошингтън.

07.36 часа българско време
Мел Гибсън обявява, че най-добрият режисьор на годината е Рон Хауърд за “Красив ум” . Трето попадение за “математиците”. 6 минути по-късно 74-тата церемония е в своя апогей и Том Хенкс отваря заветния плик за 2002 година. And The Oscar Goes To ……………….. ”Красив ум” – най-добър филм на годината.
След 4 часа и 16 минути церемонията е към края си. Упи Голдбърг излиза с червено наметало, на което са изписани пожарната и полицията на Ню Йорк.
Време е за работа. Кафето свърши. “Малките” ги оставих за следващата година.
Анализите на това, което се случи очаквайте в следващото издание на US Box Office.
Чао

Carlos

вторник, 19 март 2002 г.

Детски работи

След детските филмчета, за да довършим темата, май трябва да се спрем и на детските бели. Както се казва “По белите ще ги познаете”.

С или без всички садистични филмчета, които гледахме като малки, бяхме вдъхновени извършители на куп геройства, влезли в не малко (за щастие не криминални) хроники. С горното не твърдя нещо лошо за филмчетата – хубави са си. И преди тях пак са се правили бели. Сигурно не съм и изчерпателен – всеки си има неговата история, а и нещата си имат давност...

Но към белите.
Раздела “хлапетии на село” ще го пропусна. Някога беше така – почнеше ли ваканцията, заточваха ни при бабите, та и родителите ни да се почувстват хора. А бабите и дядовците се чувстваха млади и сравняваха белите ни с тези на родителите. Оценяваха напредъка хората. Дано са му се радвали...
Тогава още се учехме и “геройствата” ни в общи линии се изчерпваха с няколко опропастени бостана, с пуснатите на свобода овце на ТКЗС-то (в обора им бяха най-хубавите гълъби, а те пречеха на лова), с няколко димки в кметската канцелария и под прането на няколко “будни” баби (спора беше за няколко чепки ранно грозде, които бяхме “откраднали” и за наказанието ни по въпроса). Такива работи…

Изобретателността в тормозенето на съучениците е доста по-интересна тема. А и по-безобидна от законова гледна точка. :) Всичко се разминаваше безобидно с някоя по-мръсна и рядко скъсана дреха (или коса).

Беше добро занимание, да речем, да стриеш тебешир върху лист да го издухаш върху лицето на съученика отпред.
Епичните битки с тебешири, в резултат на които още в средата на първия срок трябваше да ходим с кутийка тебешири на училище, понеже бяхме измерили лимита на училището за годината, бяха сменени с пръскаме с вода. Тук приспособленията бяха безбройни. От голяма “кравешка” спринцовка, през биберона, пълен с вода, до прокарания от тоалетната отсреща маркуч. Всъщност след маркуча се свършиха и водните битки. Паркетът в залата се наду и ни ги забраниха под заплаха от изключване. Любим детайл от водните битки - особен израз на уважение беше замяната на водата с лимонада да речем. Ефектът е, че после лепнеш целия и без основно къпане и пране оправяне няма.

Другият тип занимания (от които всъщност май почнаха тебеширените и водните войни) бяха събличането и руската трупа. И в двата варианта има един пострадал. Накрая той или се оказва гол насред класната стая, а дрехите му са пръснати навсякъде (по абажури, в гардероби и т.н.) или се оказваше на земята със целия клас струпан отгоре му.
От тоя тип беше и опъването на тънка тел между чиновете с цел преминаващия съученик да падне. Но то си беше израз на особено внимание и лично приятелство.

Радостта от даден учебен предмет се изразяваше с намазването на дъската с восък (после не може да се пише върху нея). След няколко юнашки бригади по почистването на дъските с ютии ни забраниха и това.

Бригадите... За тях може да се разказва много.
Първото естествено са мечките. Майсторлъкът беше така да направиш мечката, че обърнатият да не се събуди и да продължи да спи завит с дюшека.
Любопитен беше и патентът за мечка с дезодорант (дали не беше на Lilit_?). Номерът е, че докато двама те обръщат един трети ти пръска с дезодорант в носа, за да кихаш и кашляш, като се събудиш.
При водолазите заслужава да се спомене единствено грандоманията на водолаза с торба от амониева селитра (50 литра вода са това!).

Тогава усъвършенствахме от първа ръка теорията за престъплението и наказанието.
Първата родителска среща на полето си я докарахме с пословичното си трудолюбие. Поканиха ги хората да видят какви мързели са отгледали. А то не опираше до мързел – имаше толкова по-интересни неща от брането на грозде – гонене на зайци, гроздовата война, експериментите с правене на вино....

Втората родителска среща си я докарахме заради желанието да покажем на съученичките какво има в 3 сутринта на гробища. И как звучи Pink Floyd там....

Всъщност, в общи линии, с появата на интереса към съученичките приключи и етапът на тоя тип занимания. Станаха ни интересни други неща...

Zaro

понеделник, 18 март 2002 г.

Антирекламата

Напоследък се оказа, че освен от футбол и от политика, всеки в България разбира и от реклама. И понеже моя скромност не иска да замърсява публичното пространство с идеите си за рекламата като такава, ще се спра на идеята за антирекламата.

Всъщност това ми е стара слабост. Спомням си, като малки имахме особено нелюбима сладкарница, която посещавахме след училище, за да се тренираме в антиреклама:
- Тези тригуни са от твърдите нали?
- Бозата нали е вкисната? Както обикновено?
- Поничките от развалените ли са?
- Банички само от миналата седмица ли имате?

И т.н. радости за продавачките.
Но тогава си беше друго време, а конкуренция и пазарна икономика имаше само при “гнилия” капитализъм.

Сега обаче времената се смениха и нещата трябва да се поставят на здрава научна и пазарна основа.

Ето и няколко идеи:

Спрей с мирис на развалено месо
Подходящ за всякакви магазини за хранителни стоки, стига да се продава месо в тях.
Мисля, че ще получим и подкрепа от църквата за него предвид постите в момента. Църквата е показала отдавна, че седи на здрави основи и подкрепя не това което трябва, а от друга страна отрича това, което не трябва.
Единственият проблем за успешната пазарна реализация на продукта е, че повечето магазини и сега си миришат на това.
Тук аналогията с зеленчуковите сергии се налага от само себе си и явно ще трябва да се разшири гамата от миризми. Обаче как ли ще получим подкрепата на църквата...

Пластмасови трупове на хлебарки
Подходящи са за заведенията за обществено хранене. Пръснете небрежно малко по пода на кой да е ресторант и гледайте отлива на гостите.
Може да се направи и по-продължителна програма за лечение от клиенти. Току виж някои сервитьори са погледнали доволно най-накрая. Не твърдя същото за собствениците.

Пластмасови изпражнения
Подходящи са за плувни басейни. Тук обаче не бива да ви хванат. Спасителите, охранителите и собствениците им са все яки хора.
Но пък може да експериментирате с входове, апартаменти и офиси.

Тук може да се предложат и някои варианти с умрели плъхове да речем. Или течност, наподобяваща повръщано, практично бутилирана в различни разфасовки.

По-интересна е антирекламата в духовната сфера.
Примерно – каква антиреклама е горното писание за WhyBG. И дали е въобще такава. А пускането (спирането) на някои предавания по телевизията. Истина ли са написаните от Робър Шекхол в едноименната книга “7 начина да откажеш и последният клиент чрез реклама”?

Но като че ли ще е най-уместно да спра с глупостите, а за всички, които са изтраяли горното до края и се сещат за още нещо, са измислени коментарите в WhyBG.

Zaro

петък, 15 март 2002 г.

The Oscars 2002 - Let’s Get This Party Started (или познайте с нас Оскарите) - част ІI

Най-добра главна женска роля

The Plot & The Buzz

Това ли е вечерта на Никол Кидмън?
Най-вероятно да. През миналата година Холивуд почете иконата Джулия Робъртс при първата й по-сериозна роля.
Кидмън обаче вече е била в състезанието на статуетките с “To Die For”. Би трябвало обстановката да й е позната. Според мен академията дълго се чуди, за “Moulin Rouge” ли да номинира Кидмън или за “The Others”. По всичко личи, че това би трябвало да е годината на Кидмън, която започна с голямата драма на раздялата с Том Круз и би следвало да завърши с триумф на 24 март.

Може ли някой да развали вечерта на Кидмън?
Холи Бери е първата афро-американка, която има шанс да грабне Оскар за главна женска роля за участието си в “Monster’s Ball”. Номинацията на Бери е абсолютно заслужена предвид кръстосването на шпагата с не кой да е, а с изключителния Били Боб Торнтън (отсъствието му от мъжката надпревара за ролята му в филма “Човекът, който не беше тук” на братя Коен е според мен най-голямата изненада при номинациите).

С поредната си номинация в първата петица е британката Джуди Денч за “Айрис”. Тази роля е от типа “точно в десятката на Оскара”. Писателка-интелектуалка болна от Алцхаймер – перфектно попадение за Оскар. Ще го бъде ли? Няма да я бъде и за Рене Зелуегър и нейната Бриджит Джоунс в иначе твърде приятната история за “широките гащи”. И стигам до истинската претендентка на Кидмън – Сиси Спейсек. Американката, която стана известна в средата на 70-те с “Кери”, се спряга от световната филмова критика за най-вероятен победител. Кой ще надделее в крайна сметка – изведнъж появилата се Сиси Спейсек, чията номинация може и да е последна в не особено успешната й филмова кариера или любимката на Америка и Австралия Никол Кидмън, която според мен лично надскочи себе си през последната година.

The Nominations:
Сиси Спейсек за “В спалнята”
Никол Кидмън за “Мулен руж”
Джуди Денч за “Айрис”
Холи Бери за “Monster’s Ball”
Рене Зелуегър за “Дневникът на Бриджит Джоунс”

The Oscars
Why BG прогноза: Сиси Спейсек (50% победител), Никол Кидмън (50% победител)



Най-добра второстепенна мъжка роля

The Plot & The Buzz
Йън Маккелън и останалите.
Тази категория изглежда абсолютно предрешена. Невъзможно е Lord Of the Rings при 13 номинации да не се спечели нито един Оскар от шестте главни категории. В тази връзка Йън Маккелън е единственият му шанс и едва ли академията ще пропусне актьора. Любимият ми Гандалф никога не би изглеждал по-добре на екрана и добре, че е изпълнението на Маккелън, за да спаси филма като цяло. Кандидатурата на Джим Броадбент за “Айрис” е много силна поради независимия характер на филма и психологическата драма между него и Денч. Почти всяка година в една от двете поддържащи категории има изненади, както беше през миналата година и Марша Гей Хейдън. Ако има изненада в тази категория, то тя ще е Броадбент.

Другите кандидати за слава са “класиците” Джон Войт и Бен Кингсли, които вече са виждали чичо Оскар от близо. Първият за “Завръщане у дома”, вторият за епиката “Ганди”. И двамата са изключително достойна компания и заслужават адмирации не само за ролите си в “Али” и “Sexy Beast”. Петото предложение на академията е Итън Хоук за “Тренировъчен ден”. Ако Уошингтън спечели в главната мъжка надпревара, Хоук няма никакъв шанс да дублира успеха му. Такова чудо в по-новата история на Оскарите няма.

The Nominations:
Итън Хоук за “Тренировъчен ден”
Йън Маккелън за ”Властелинът на пръстените”
Джим Броадбент за “Айрис”
Бен Кингсли за “Sexy Beast”
Джон Войт за “Али”

The Oscars
Why BG прогноза: Йън Маккелън (100% победител)



Най-добра второстепенна женска роля

The Plot & The Buzz
Петорката тук е поредната кръстословица за всички познавачи на киното. Много рядко се случва две актриси да бъдат номинирани за второстепенни роли за един и същ филм. Като имам предвид обаче кой е режисьорът на филма, ми е ясно, че Олтмън винаги запазва главната роля за себе си. Хелън Мирън и Маги Смит безспорно ще стискат палци една за друга. Шансовете им не са много големи, но както често повтарям все някъде трябва да има изненада. В това отношение Мариса Томей вече не може да се надява да бъде така наречения lucky winner. Тя вече е била в тази позиция, когато изненадващо за всички преди 10 години грабна същата статуетка за “Братовчед ми Вини”. Кейт Уинслет загуби преди години за “титаничните си усилия с Леонардо ди Каприо”. Сега интересното е, че ролята, за която е номинирана, всъщност представлява младежките години на Айрис. Джуди Денч и Кейт Уинслет – номинирани за един и същ филмов персонаж. Повече от необичайно, но и почти сигурно, че и двете ще загубят.

Така както съм го подкарал, то не останаха фаворити.

Моят фаворит за титлата е Дженифър Конъли. Малко от вас ще си спомнят, че това е малкото момиченце Дебора, което танцуваше сред чувалите, и което бе еротичният блян на младия Нуудълс през вече далечната 1984 година. По-късно тя беше и Сара в “лабиринт”-ът на Джим Хенсън. Годините обаче минават и от първата си номинация Конъли е на път да се окичи с Оскар-а. Още едно интересно съвпадение е, че тя участва заедно с Марша Гей Хейдън и в миналогодишния победител в тази категория “Полък”. Една година по-късно Конъли е на път да спечели същата категория.

The Nominations:

Дженифър Конъли за “Красив ум”
Хелън Мирън за ”Госфорд парк”
Кейт Уинслет за “Айрис”
Маги Смит за “Госфорд парк”
Мариса Томей за “В спалнята”

The Oscars

Why BG прогноза: Дженифър Конъли (90% победител), Хелън Мирън или Маги Смит (победител 10%)


Гласувайте
в анкетата на Why Bulgaria!!!


И загадка за загряване: Коя е филмовата класика от 1984 година с участието на родената през 1970 година Дженифър Конъли??????


Carlos