Идилия

Идилия 1

Котка мяука настойчиво, в напълно безнадежден опит да привлече вниманието върху себе си и предизвика милостта на присъстващите, изразяваща се в парче прясна риба или най-малкото кръгче стар салам. Мъжът в къщата оправя вечно разваления бойлер, купен на старо в края на живота на баба му, която бе починала давнйм давном, както се казва на чужди езици. Жената свойски запретната с готварска престилка на каренца с голям джоб отпред и дузина тъмни петна от мазно смело обръща огромните пържоли напомнящи тези в анимационните филмчета, в потъмнялата тава, докато бебето реве в розовите си леко влажни и излъчващи не най-приятните, но силно романтични в някои аспекти миризми, а вярътът неуморно, безотказно и безспирно духа и издухва мечтите на хората, мишките и всякакви други твари, доколкото ги има (мечтите де), далече далече далече, някъде може би на юг.
Тази идилия е нарушена единтсвено от някакво непонятно спокойствие, което все по-уверено настъпва на фронта на позастаряващите сънища на трийсетгодишните всечно млади педали от западния фронт за изток от рая.
Небивалиците продължават дотолкова, че труп на умрял от инфаркт някъде през зимата пияница бива намерен от случайно ровещи в стопяващия се от пролетното слънце сняг деца, излезли да играят далеч от вилата на края на града, без разрешението на родителите си, докато последните се заливат в срастни чувства и разтоварват емоциите си от деловата седмица на бурни бизнес преговори и фалити на нелоялната конкуренция, причинени от самоубийството на шефа на мафията, всъщност едва четиресет годишен мъж с прошарена коса, намерен твърде късно след силна доза успокоителни, след като заварил жена си, около двадесет годишна дългокрака синеока синтетично руса красавица на колене пред значително по-стар мъж с потекло и портфейл, в огромния й апартамент на върха на небостъргача, от който баща му, виден бизнесмен, не бе устоял на ударите на чуждестранните кредитори и бе скочил ... (този епизод, предполагам разбрахте, се развива на Запад).
Историята дори не спира до тук, но всъщност малцина са тези, които наистина имат желание и най-вече нерви да устоят на реалността на живота и стигнат до края, тъй като масите предпочитат бързата храна, кратките новини - постоянно, приказките за това, колко е зле у нас, източните страни и най-вече постоянната дрямка между събуждането сутрин и заспиването вечер.
Авторът знае, че може да бъде обвинен, че прави прекалено големи обобщения, в рамките на няколко реда, но, дами и господа, присъстващите винаги се изключват, така че, ни съ бизпокойтие, моля!
-----------------

Идилия 2

Колелото на живота се върти забързано, време няма, т.е. не минава, а само нещата стават, в салата зелена, после в туршия, сипваме по една малка ракия, пръжки запържваме, пеем песни, съдбата оплакваме, обсъждаме политиката, историята псуваме, псуваме другите, искаме си живота от кого и кого ли виним не знаем, знаем само че не сме виновни ние, а истината е другаде, но не успяваме да я прозрем, не искаме и не можем да фейснем същината, че няма истина, тя е отминала, отминава с момента, всичко което наистина е е тук и сега и во веки веков така е било, така и ще бъде, история няма, герои също, има човеци, насъщни, обикновени, обичащи, необединени, неубедени, невъзможни, обути в шалвари, нахлупили калпаци, сърцата им бият, после спират, какво тук значи някаква си личност, Маркс Енгелс Ленин да живеят братя, комунизъм, капитализъм и какво ли още не, мътят главите ни, мътят кокошките, живеем, нека живеем сега, оставете на мира децата, старците, оставете и хората, оставете ги да си трошат главите и да си чупят крайниците в катастрофи, самоубиства, убийства, изнасилвания, насилия, катакомби, мрак, позор, безизходица, фекалии, фобии, философии, филии, обичания, облаци, обущари, щуки, шушулки, майни, авери, далавери, бербери и други подобни, напред-назад щъкат, клатят се, минават, разминават се, отминават, достигат, дишат (смеят да дишат!), смешни движения правят, събличат се, обличат се, смеят се и плачат, говорят, псуват, нахлупват си калпака, падат им пердетата, после яростта ги навестява, събуждат се, заспиват, измират, масово, свършват, идва края на тази безсмислена триада от думи несвързани и недоизказани задъхан спирам опирам се на стената искам ... това е ...

Justine

Ето, Защо ...... България!!!! Никой не бил пророк в собствената си страна, а?

Разконспирирани сме!!!

Най-професионално направеният аматьорски сайт в България най-после е разконспириран, изваден от нафталина (където никога не е бил), изложен на слънце, качен на върбата и т.н.
Списание ‘Егоист’ ни разконспирираха и разпитаха, ние си признахме всичко и ето какво излезе.
Истината е, че ‘щото кликнахте вие, откликнахме ние’. Благодарим Ви за желанието да браузвате из страниците ни и продължавайте в същия дух.
И тъй ‘Защо ... България’ вече не е анонимен соурс, а място, на което инакомислещите българи-реалисти се опитват да си прекарат е-времето и то добре. Девет месеца след основаването, бременността ни се увенча с пръв успех – раждането ни в медийното пространство. Раждането беше успешно, затова и обявяме, че следващия четвъртък (3 май 2001 г.) по инициатива на клуба ще направим ........ фенска сбирка, на всички имащи желание WhyBG-маниаци, на която ще ................... абе каквото сабя покаже.
Каним всички имащи желание за участие да потвърдят присъствието си на сбирката на 03.05.2001 година до 02.05.2001 година на мейла на сайта.
Всички са поканени, но го потвърдете предварително за да видим къде да запазим маса и за колко хомо-сапиенса ще се съберем.
Тъй, че дерзайте и Ви очакваме.
За отговорник по записването сме определили Заро, като най-вещ в орг-комитета.

AGTSC

Има такива дни

Вали. При други обстоятелства това време е супер. Не и днес. Студ, нищо, че е април. Събуждам се с главоболие. Тръгвам за работа. Вали. Хората - намръщени прескачат локви. И аз мога да прескачам локви, ама не. И чадър нямам. При други обстоятелства дъждът ... Автобусът идва след цяла вечност. Успявам да се напъхам. От влагата задухата е още по-осезаема - смес от всевъзможни миризми. Смълчано. Голям гъч. А навън листата предизвикателно зеленеят и фриволно се люшкат от вятъра, както и белеещите се боклуци. Спирка след спирка. Дъждът се засилва. Слизам. Петте кьошета дават признаци на задръстване. Светофарите не работят. Хората забързани се блъскат с чадъри. По-красноречивите псуват сочно. Другите мълчаливо притичват, опитвайки се да се спасят от вълните кал, прелитащи изпод гумите на транспортните средства наоколо. Клаксони започват да пищят все по-настойчиво в тарапаната. Пречат ми да проследя нишката на снощния хиляден епизод от розов сериал, разискван от двете лелки до мен, под навеса от балкон на сграда до спирката. Вали. След още цяла вечност, тъкмо към края на епизода, се дотъртва тролея. И този път с рядък шанс, съпроводен с лакти и крясъци успявам да се намъкна. Капки се стичат по прозорците. Някои ловко се вмъкват и изненадващо покапват главите на спътниците ми. С периферия виждам как старец използва уместно ситуацията и повдига заспали чувства и части в панталона си, като опипва сочните задни части на чернокоса мадама. Бременна жена притисната отвсякъде пищи. Предполагам не й е добре, ама и на мен не ми е. А не пищя. Пречи ми да разбера политическите възгледи на бабките около мен. Вали. Изскачам като тапа от вкиснало вино и вдъхвам дъжда. Мокра кокошка от дъжд ... Вървя към работното местенце. Пристигам. Сварвам глутница полицаи, суетящи се около зверски обезглавения ми компютър. Останалите машини в офиса са в същото незавидно положение. Кражба с взлом. И други липси ... Навън все още вали. При други обстоятелства това време е супер. Но не и днес. Е, мисля си, има такива дни.

Justine, www.abcbg.com

US Box Office: Дънди малък го извади, но Хю не пропусна

Майтап бе Хю, нищо че тази седмица си № 1 в Щатите, благодарение на това, че Дънди малък го извади.
Та, другари и другарки, колкото и странно да Ви се струва Bridget Jones's Diary прескочи третото място от миналата седмица и ...... юруш на върха. Как стават тези работи ли? Простичко - малко повече екрани (Miramax успяха да си извоюват цели 610 екрана отгоре), малко повече рекламен шум (Miramax това си го може и неведнъж сме го споменавали), слаби премиери и това си е. Бизнесът е проста работа, стига да не я работиш ти!

И сега насериозно, успехът на Bridget Jones's Diary е направо показателен, защото прехвърчането, прелитането и всякакъв вид придвижване из чарта на крилете на зрителите си е трудна работа. Явно спойката Грант-Зелуегър тресна янките едва на втората седмица. Но е факт. И за този резултат нужният аритметичен сбор бе 10,5 милиона долара. Едноименният роман на Хелън Филдинг разказва за историята на 30-годишна англичанка, която се подвизава в издателската промишленост, въпреки че Рене Зелуегър не е англичанка (по време на снимките британският акцент е първото нещо, което Рене е трябвало да усвои), а за Грант проблемът с английския едва ли е бил на дневен ред. По интересното от сценария в случая са две неща. Първото е, че най-вероятно ще се появи и продължение на филма (пак по сценарий на Филдинг), за което отговорността отново ще падне на плещите на Working Title Films. Второто е, че Зелуегър е спечелила ролята в люта надпревара с двете Кейт (Уинслет и Бланшет), Хелена Бонъм Картър и Камерън Диас. Екипът заснел филма включва още сценариста Колин Къртис, подписал "Нотинг Хил" и "Четири сватби и едно погребение" и дебютантът режисьор Шарън Магуайър. Снимките са правени изключително и само ...... в Нотинг Хил. Не му ли омръзна на Грант да снима с едни и същи хора на едни и същи места.

Втори през тази седмица и отстъпил лаврите на № 1 си е Spy Kids на Родригес с 10,2 милиона долара приход, което в тотални цифри вече прави 86 милиона долара от премиерата. Трети си остана Along Came a Spider, за който си говорихме миналата седмица.

Двете нови предложения се представиха повече от плачевно. Дългоочакваната трета част на Дънди се срина в дебютната си седмица до четвъртото място с едва 7 милиона зелени пари при почти толкова екрани за разпространение като Bridget Jones's Diary. Този път Дънди е в Холивуд, Лос Анджелос и то ... цели 13 години след излизането на втората серия. Имайки предвид финансовия резултат, настоящото поколение на Америка явно не си пада по мъжкари с крокодилски патъци, големи ножове и ...... Линда Козловски, за разлика от татковците и батковците си. Жанрът на филма е ясен, сценарият едва ли ще е нещо велико и необичайно, което да спечели награда за независимо кино в Сънденс, но тъй като WhyBG обича да ви казва и ...... още нещо ...... персонажът, наречен Дънди Крокодила, е копие на австралиеца Родни Ансъл, който в средата на 70-те години успява да оцелелее 2 месеца в австралийския пущинак (не става дума за Сидни или Мелбърн!!!), а умира през 1999 година в полицейска престрелка.

Петото място е за другото ново предложение за уикенда комедията Freddie Got Fingered с вече семейната двойка Дрю Баримор и Том Грийн (зевзекът с питона от "Голямото пътуване" и водещ на MTV).

Надолу по стълбицата на класацията ...... нищо ново. Филмите си падат по местата, пари йок.

И както Ви обещахме миналата седмица, ето и някои интересни цифри за първенеца от финансовата 2000 година Buena Vista. Общата бройка на предложените от компанията за разпространение филми е 20, като компанията разчита и на "доставчиците" на продукции като "Bruckheimer" и "Spyglass Entertainment". Гуруто на компанията Джо Рот бе заменен от Джон Шнайдер, а властта премина в ръцете на председателя на Walt Disney Motion Picture Company Ричард Кук. Топ заглавието им за 2000 година бе рисуваният 'Динозавър' с приходи от 137,7 милиона долара. Сред другите успешни пера на компанията бяха спортният "Запомни титаните" с Дензъл Уошингтън, "Да изчезнеш за 60 секунди" на Кейдж и Джоли и "Неуязвимият" с Уилис и Джаксън (да ме прощава Надие-то, ама американците си го гледаха). Титлата обаче бе извоювана с изключителното постоянство на филми, които избиха бюджета си и докараха на компанията в рамките на 50-60 милиона долара всеки. Buena Vista беше изключителна силна в тези рамки и успя да изкара на пазара 8 такива филма, като сред тях са гърлите от "Гроз(е)н(а)(ни) като смъртта", далматинците (мисля, че бяха с един повече от обичайното), рисуваният "The Emperor's New Groove" и "Мисия до Марс" на Брайън Де Палма. Другата печеливша тактика на компанията бяха и силно независимите продукции с качествени актьори и оригинални сценарии, които пожънаха и отлични отзиви на критиката като режисьорския дебют на Едуард Нортън "Keeping The Faith" (който някой гениален преводач преведе като "Изкушението") и изключителният "High Fidelity" с Джон Кюсък (който може би ... пак същия гениален преводач преведе като "Момичета от класа"). Определено провал № 1 на компанията бе продуцентският напън на Сандра Бълок "Gun Shy", където участие взе и Лайъм Нийсън.

Какво "страшно" да очакваме от Buena Vista през тази година?
Компанията постави световен рекорд в историята си като отпусна 135 милиона долара (първоначално бяха 145) бюджет на Джери Брукхаймър и Майкъл Бей (отговорни за "Скалата" и "Армагедон") за военната драма "Pearl Harbor", която се очаква да бъде един от блокбъстърите на година.

Очаквайте през следващата седмица ...... кой от "Driven" със Слай Сталоун, "One Night at McCool's" с Майкъл Дъглас, Мат Дилън и Лив Тайлър и "Town And Country" с Уорън Бийти, Даян Кийтън и Голди Хоун ще оглави Топ 10 и подробности за финансовата година на Universal.

Carlos

Уомо

Ъх! Залитна - не е лесно да се крепиш седем сантиметра над уличното ниво на иглени токчета, а за баланс да мъкнеш по една пълна BILLA във всяка ръка с артикулите за седмичната семейна прехрана и на вратлето вместо елегантен шал да е овесена дамска чанта, толкова по-пълна, колкото е по-голяма. Облегна се уморено, пусна BILL-ите на земята и се заозърта за такси, а очите й механично регистрираха обстановката наоколо, като робот от компютърна игра. Зелено, парк, скейтбордистчета, железен герой с железен автомат и желязна другарка с големи цици до него, две дълбоки сини езера, две...дълбоки...сини...езе...ра... Очите му я пронизаха до петите, накараха я да забрави името си и подробностите от битието. Погледът му излъчваше лека ирония, съчетана с мъжка сила. Никой от мъжете, с които се беше сблъсквала в живота си, нямаше такъв поглед. Имаха претенции, комплекси и изисквания в изобилие. Сила - не. Втурна се към него с пъргавината на пенсионерка, решена да пресече улица в час пик с цената на живота си. Той я грабна в напарфюмираните си обятия и затанцуваха валс под акомпанимента на урбанистичния хаос от шумове, издигнаха се над дърветата, стъпиха на дансинга на облаците, провериха има ли го седмото небе, а после бавно се спуснаха на прашния тротоар. Помогна й с торбите, задържа галантно вратата на таксито и обеща да я чака на същото място по същото време утре, вдругиден и до свършека на света.

Мъжът й се замисли, че става нещо странно, чак когато установи, че тя от половин час бърше някаква чиния с изражение "и те се целунаха на фона на залеза", докато кухнята постепенно потъва в смог от прегорелите пържоли. Евакуира децата при съседите, докато се проветри, и метна бързи пържолозаместителни яйца в тигана за вечеря. Не че се случваше за първи път - беше свикнал с кратките й бягства и ги надушваше отдалеч, но точно в този час всяка вечер се вкопчваше с интерес във вечерните новини и пропусна симптомите. Погледът й ставаше стъклен, на лицето й се изписваше разсеяна усмивка и преставаше да говори. Затваряше се в собствения си свят, от който можеха да я изваждат само децата и то при наличието на магария от ранга на "подпали се къщата". Никога не разговаряха за това, така и не разбра в кое измерение препуска жена му при тези отсъствия от реалния свят, дразнеше се ужасно, но вече се беше примирил.

Цяла нощ си говори наум с мъжа от улицата - разказа му за живота си, който не беше нещастен, но не беше и кой знае колко щастлив - абе нищо особено. Как обича мъжа си, обаче той не я разбира - че кой мъж разбира собствената си жена, как е луда по децата си - че коя майка не е, как живее в постоянен страх от живота - за нея е нещо като кола, на която ти е хубаво да се возиш, но не знаеш кога ще се скапе и ще се превърне в бреме вместо в удоволствие. Даже му призна, че си има любовник, който по-скоро я вбесява, отколкото й дава нещо, но поне я забелязва и умее да я изслушва. Каза му, че би избягала с него където и да е, че цял живот е мечтала да го срещне и баналности от този род.

Едва издържа до пет и половина, заряза колегите да пият бира в бистрото отсреща и хукна. Нямаше го! Краката й се подкосиха и за миг реши, че ще се стовари насред тротоара. На негово място бяха окачили нова реклама с фармацевтичен мотив - на жена, която целува змия. Бъррррррр! Уомо-то си беше отишъл и беше отнесъл със себе си мечтите й.

Nadie

За рекламата в Интернет

Вие платихте ли си тока?
Вчера говоря с един приятел и той ми разправя: "А бе, вие кога ще започнете да слагате реклами в WhyBG? Е, имате там един бутон на НЕК, ама той е само за пиниз... Ей, като стана дума за НЕК, да ходя да си платя тока."

Non-commercial, non-commercial, ама НЕК да почерпят, че им помагаме да си събират вземанията. А другите да вземат пример от тях - публично обявяваме, че предлагаме рекламни места. Очаквайте скоро рекламни банери на БТК, ВиК, Топлофикация, 'Мобилтел' (ех, да уредим 'Мобилтел' за рекламодател ...)

Основната идея на WhyBG, че сме non-commercial, няма да се промени, защото ще работим изключително на бартер. В момента преговаряме със 'Загорка' и 'Винпром Дамяница', а в петък ще пътувам за Ловеч, да видим какво ще решат от маркетинг-отдела на местния месокомбинат. Междувременно се наложи да спра да пуша Parliament и да мина на Victory, заради 'Благоевград БТ'.

Пред финализиране са договорите със 'Златни пясъци' и 'Слънчев бряг' за периода от 1 юли до 31 август. Поради естеството на WhyBulgaria се наложи да откажем рекламите на туроператорите от Турция, Гърция, Замбия, Зимбабве и Мозамбик.

Единственият по-значим проблем е в настъпващия предизборен период. Просто бартерът с някоя политическа партия (или коалиция) е много неясен - даваме рекламно пространство срещу ... какво?

July

Вождът Черниван и племето на сивото блато

Вождът на племето на зелената гора и сивото блато Черниван поглади доволно парадната си украса от пера и си помисли:
"Абе леко е проскубана, но какво да правиш - откакто поехме контрола върху вноса на огнена вода един кадърен ловец на орли не остана. Всички или се пропиха, или се оказаха агенти на племето на зелената трева и синята река малко преди последните избори."
"Поне мокасините не са ми мокри!" - кануто, с което белите го бяха докарали беше направено от чуждо западно племе и беше сухо и бързо. А нали оня ахмак братовчед му Синиван го беше склонил да повери племенните канутата на Големия Гад с Малката Кръгла Шапчица - оня беше продал всички по-здрави и сега при всяко пътуване подгизваше.
Черниван беше доволен - предстоеше му аудиенция при бащата на всички племена в голямата Бяла къща. Най-после щеше да се похвали как е разрешил проблемът с бизоните (бизони вече нямаше - те бяха първото племе вегетарианци в Америка!).
Настроението му не се помрачи и от малкия гаф, който се получи при влизането му - в момента, който Бащицата го видя, се развика на секретарката си: "Какъв е този, ма - нали ти казах, че тия от Африка ще ги приемам утре!".
Недоразумението беше изгладено. Бащата на всички племена не спря да хвали Черниван за безспорните успехи на племето. Дори го попита и за Симеонка-Йотанка:
"Какво прави шамана пак при вас - нали уж го бяхте изгонили чак в Канада при жаб... французите имам пред вид" .
"Не знам, бащице - настоява, че като шаман бил отговорен за племето, а уж всички томахавки на дядо му му върнахме. Безобразие - неблагодарни хора това шаманите."
"Шаман, ама ще има шамар - да му се отреже регистрацията. Нали те уредихме с огнената вода - повече вода и ще им се привиди, че и ти си шаман"
Отсече Бащицата и премина към истинския бизнес, че му беше писнало от туземци.
"Виж какво, Черниван - тая вашата гора, много ни е необходима за войската - ще вземем да я изсечем да се топлят войниците. И без това откакто вашият род на Червено-Сините Бързи Ръце пое властта племето ви е намаляло наполовина. Та ти казвам - забравете я тази гора, от днес името ще ви е племето на сивото блато. Ако някой не му харесва много - да ходи в западния резерват зад голямата планина - чух че вече дори и визи не искали."

Nick