вторник, 15 юли 2003 г.
сряда, 2 юли 2003 г.
Изгревът
- Хайде, ставай, моето момче! Пет без десет е, ставай, че ще го изтървем!
Разбрали сме се с още няколко човека за тази сутрин да се изкачим малко над Софийското поле и да гледаме изгрева на слънцето. Големият ми син (хм, голям, на шест и половина) прояви желание да се включи и той в групата, та няма как - ще се става. (Като се прибрахме към седем и половина, видях, че си е оправил и леглото, докато аз съм правил сандвичи и кафе - в 5 часа! Абсолютен фен!)
Тръгваме. Започнало е да се развиделява, но имаме достатъчно време. Приятелите вече ни чакат. Качват се и потегляме нагоре, към Горна баня, където Ицето твърди, че имало добра площадка за наблюдение. (Бил гледал оттам залези, ама ставало и за изгреви, хехе.)
Излизаме от Горна баня, караме още километър и половина и стигаме до набелязаното място. (Съгласете се, ако видите на иначе пусто място десет човека накуп в пет и половина сутринта ... И ако по същото време се задава и един Крайслер Саратога, същият цвят като на Пешо .. сигурно сме стигнали...) Ето го и Пешо, който си носи фотоапарат и ние го избъзикваме със светкавица ли смята да снима слънцето или без. (После се оказа се, че е направил много добри снимки, за разлика от моя опит за операторско майсторство с видео-камерата)
На изток вече съвсем се е развиделило, небето е чисто, с изключение на два самолета. За пътниците в тях слънцето вече е изгряло. Има и едно малко облаче, малко над хоризонта, което също е огряно от слънцето и ние с нетърпение очакваме кога лъчите му ще стигнат и до нас.
Всеки момент ... Иззад зъберите на Стара планина бавно се появява светлина. Викове "Ето го, ето го!". Слънцето изглежда странно и малко. В този момент над съседния връх се появява втора светлина.
Гледката е невероятна. Слънцето изгрява, но Луната е застанала пред него и ние виждаме само двата му края. Изгревът в София почти съвпада с максималната фаза на частичното слънчево затъмнение. "Гледай, гледай, моето момче, такова нещо не сме виждали". Всички наоколо стоят притихнали пред неземната гледка. Ха-ха, хванахте ли се?! Всички наоколо крещят от възторг, разбира се!
След малко слънцето вече цялото се е показало над планината (е, цялото - колкото не е закрито от Луната). Започва да се издига по-високо над хоризонта, а Луната започва да се изтегля и да разкрива все по-голяма част от слънчевия диск. Максималната фаза е отминала, слънцето става все по-ярко и вече е трудно да се гледа с просто око. Ние, разбира се, сме си запазили очилата от затъмнението през 1999 г., наблюдаваме с тях, правим импровизирани прожекции през бинокъл и т.н. още към един час, но това вече е наблюдение на затъмнението. Странният изгрев на 31 май 2003 година е приключил.
Разбрали сме се с още няколко човека за тази сутрин да се изкачим малко над Софийското поле и да гледаме изгрева на слънцето. Големият ми син (хм, голям, на шест и половина) прояви желание да се включи и той в групата, та няма как - ще се става. (Като се прибрахме към седем и половина, видях, че си е оправил и леглото, докато аз съм правил сандвичи и кафе - в 5 часа! Абсолютен фен!)
Тръгваме. Започнало е да се развиделява, но имаме достатъчно време. Приятелите вече ни чакат. Качват се и потегляме нагоре, към Горна баня, където Ицето твърди, че имало добра площадка за наблюдение. (Бил гледал оттам залези, ама ставало и за изгреви, хехе.)
Излизаме от Горна баня, караме още километър и половина и стигаме до набелязаното място. (Съгласете се, ако видите на иначе пусто място десет човека накуп в пет и половина сутринта ... И ако по същото време се задава и един Крайслер Саратога, същият цвят като на Пешо .. сигурно сме стигнали...) Ето го и Пешо, който си носи фотоапарат и ние го избъзикваме със светкавица ли смята да снима слънцето или без. (После се оказа се, че е направил много добри снимки, за разлика от моя опит за операторско майсторство с видео-камерата)
На изток вече съвсем се е развиделило, небето е чисто, с изключение на два самолета. За пътниците в тях слънцето вече е изгряло. Има и едно малко облаче, малко над хоризонта, което също е огряно от слънцето и ние с нетърпение очакваме кога лъчите му ще стигнат и до нас.
Всеки момент ... Иззад зъберите на Стара планина бавно се появява светлина. Викове "Ето го, ето го!". Слънцето изглежда странно и малко. В този момент над съседния връх се появява втора светлина.
Гледката е невероятна. Слънцето изгрява, но Луната е застанала пред него и ние виждаме само двата му края. Изгревът в София почти съвпада с максималната фаза на частичното слънчево затъмнение. "Гледай, гледай, моето момче, такова нещо не сме виждали". Всички наоколо стоят притихнали пред неземната гледка. Ха-ха, хванахте ли се?! Всички наоколо крещят от възторг, разбира се!
След малко слънцето вече цялото се е показало над планината (е, цялото - колкото не е закрито от Луната). Започва да се издига по-високо над хоризонта, а Луната започва да се изтегля и да разкрива все по-голяма част от слънчевия диск. Максималната фаза е отминала, слънцето става все по-ярко и вече е трудно да се гледа с просто око. Ние, разбира се, сме си запазили очилата от затъмнението през 1999 г., наблюдаваме с тях, правим импровизирани прожекции през бинокъл и т.н. още към един час, но това вече е наблюдение на затъмнението. Странният изгрев на 31 май 2003 година е приключил.
July
петък, 20 юни 2003 г.
Опера на мегдана
Пак ще има опера на площада в София. Ама как звучи само. Като “на мегдана до фурната”. Много хубаво нещо и една култура ще се излее също. Като в Европата един вид.
Само че не е. Понеже това нали е културно събитие за града, радва граждани, данъкоплатци, туристи и друга плащаща сволочь, та там го прави общината безплатно. А тук не е! И що ли ни е безплатно? С таз популярност на оперното изкуство кат нищо ша съберем едно 10 – 15 хиляди души на представление. Като на платен open air по света. Дет’ се е събрало светлото минало, настояще и бъдеще на пеенето. Павароти и брат’чеди.
Та така. Е, поне има надежда, че като свърши ще си съберат сцената. Че последния път стоя там един ръждив паметник на безстопанствеността. Вярно, че имаше и доза благотворителност - open air тоалетна за бездомниците и пийналите граждани. Друго си е да препикаваш декора на АИДА. По-културно е някак си. И е по-безопасно от лятната пързалка по мазните павета след бирен фест (що не я направят с вход, ем ще има спортни мероприятия за хлапетиите през ваканцията). Така че ВИВА ИЗКУСТВОТО! Идвай народе, че не остана.
Изкуство де.
И градинки също. Имаше там едни пост-мавзолейни градинки. На всеки народ по една. После ги поокрадоха и станаха само градинки. Сега, като ги покрием със сцена и трибуни ще станат едни бивши градинки. Надявам се, предприемчивите организатори ще платят за възстановяването им с част от скромната културна печалба. Че да настане едно равновесие. От друга страна ще се компенсира псуването на гражданството заради затворената улица с изкуство. Равновесие в природата един вид.
Но стига голословна заядливост, ами да излезем с конкретното предложение:
И то е ... ВНИМАНИЕ...хоп, дойде ми:
Общината да си ги вземе тез функции, зер избори идат – не е майтап. Пък те спонсорите пак ще дадат лев за организацията, че да платим труда и хапчетата за простиване на родните таланти. И за прибиране на сцената. И за градинките надявам се. Че тя сцената не е зор. Половин година стоя, ще повторим. Пък ако я дадат на братята със старото желязо, за една нощ са я оправили и за ракия ще има време.
Мисъл му е майката на изкуството. Или бащата (щото му такова майката).
Само че не е. Понеже това нали е културно събитие за града, радва граждани, данъкоплатци, туристи и друга плащаща сволочь, та там го прави общината безплатно. А тук не е! И що ли ни е безплатно? С таз популярност на оперното изкуство кат нищо ша съберем едно 10 – 15 хиляди души на представление. Като на платен open air по света. Дет’ се е събрало светлото минало, настояще и бъдеще на пеенето. Павароти и брат’чеди.
Та така. Е, поне има надежда, че като свърши ще си съберат сцената. Че последния път стоя там един ръждив паметник на безстопанствеността. Вярно, че имаше и доза благотворителност - open air тоалетна за бездомниците и пийналите граждани. Друго си е да препикаваш декора на АИДА. По-културно е някак си. И е по-безопасно от лятната пързалка по мазните павета след бирен фест (що не я направят с вход, ем ще има спортни мероприятия за хлапетиите през ваканцията). Така че ВИВА ИЗКУСТВОТО! Идвай народе, че не остана.
Изкуство де.
И градинки също. Имаше там едни пост-мавзолейни градинки. На всеки народ по една. После ги поокрадоха и станаха само градинки. Сега, като ги покрием със сцена и трибуни ще станат едни бивши градинки. Надявам се, предприемчивите организатори ще платят за възстановяването им с част от скромната културна печалба. Че да настане едно равновесие. От друга страна ще се компенсира псуването на гражданството заради затворената улица с изкуство. Равновесие в природата един вид.
Но стига голословна заядливост, ами да излезем с конкретното предложение:
И то е ... ВНИМАНИЕ...хоп, дойде ми:
Общината да си ги вземе тез функции, зер избори идат – не е майтап. Пък те спонсорите пак ще дадат лев за организацията, че да платим труда и хапчетата за простиване на родните таланти. И за прибиране на сцената. И за градинките надявам се. Че тя сцената не е зор. Половин година стоя, ще повторим. Пък ако я дадат на братята със старото желязо, за една нощ са я оправили и за ракия ще има време.
Мисъл му е майката на изкуството. Или бащата (щото му такова майката).
Zaro
четвъртък, 12 юни 2003 г.
Луи Прима - Оригиналът
"The Original" - сборен компакт диск на Луи Прима (Louis Prima) - излиза през 1996-та. Аз си го слушам от 2000-та, за последно вчера. Сигурно е чудно защо точно днес съм се наканил да напиша нещо по въпроса. Ами пуснете търсене на "Луи Прима" в Google и ще видите колко страници ще излязат. Две!! Срамота!!! "Две" за меломаните в българския интернет. "Две" и за WhyBulgaria, щото си го слушаме редовно, а не сме написали и един ред. Но все пак събрахме смелост да си поправим двойката.
Нямам намерение да ви занимавам с подробности - кога е роден, къде и с кого е свирил и т.н. Само две думи: джаз, тромпет.
И ако мислите, че не сте слушали нищо негово, сега ще ви разубедя. Даже и да не си падате много по такава музика, повечето от песните в албума са толкова популярни, че няма начин да не сте чули поне нещичко. Например ако сте гледали "Казино" на Скорсезе или "Мики Синьото око". Всъщност я да добавя още малко думички: Америка, гангстери, сух режим, италианци. Добивате ли представа вече?
Buona sera, segnorina, buona sera
It is time to say good night to Napoli...
Е?
Buona sera, segnorina, kiss me goodnight.
Впрочем, със специфичния си дрезгав глас и италиански акцент, не случайно е бил избран да озвучава краля на маймуните Луи в първата версия на "Книга за джунглата" на Дисни от 1966 г.
Друга песен, която може и да не сте слушали, но ако чуете ще си я тананикате дълго време е ...I eat antipasta twice / just because she is so nice - Angelina / waitress in a pizzeria... Не, не точно този стих, а този : О ма-МА зума зума ба-ко- ЛА . Пробвайте!
Също така Just a Gigolo, която и Тодор Колев едно време пя, само че вместо "жиголо" пееше "жигули", сещате ли се?
Обаче най-известната в България песен от този диск, която са слушали и рапъри, и чалгари, и рокаджии ... въобще почти всички българи е Banana Split for My Baby / A Glass of Plain Water for Me. Не вярвате ли? Нищо не ви говори това заглавие? Ами натиснете "Play" и чуйте сами (http://www.youtube.com/watch?v=uJcRoYuV2Q0).
Бананов сплит за моето гадже, един диск на Луи Прима за мен. Дискът (съвсем оригинален) струва 11 лева. Проверете в "Дюкян Меломан" ако не вярвате. Просто чудно как досега не сте си го купили.
Нямам намерение да ви занимавам с подробности - кога е роден, къде и с кого е свирил и т.н. Само две думи: джаз, тромпет.
И ако мислите, че не сте слушали нищо негово, сега ще ви разубедя. Даже и да не си падате много по такава музика, повечето от песните в албума са толкова популярни, че няма начин да не сте чули поне нещичко. Например ако сте гледали "Казино" на Скорсезе или "Мики Синьото око". Всъщност я да добавя още малко думички: Америка, гангстери, сух режим, италианци. Добивате ли представа вече?
Buona sera, segnorina, buona sera
It is time to say good night to Napoli...
Е?
Buona sera, segnorina, kiss me goodnight.
Впрочем, със специфичния си дрезгав глас и италиански акцент, не случайно е бил избран да озвучава краля на маймуните Луи в първата версия на "Книга за джунглата" на Дисни от 1966 г.
Друга песен, която може и да не сте слушали, но ако чуете ще си я тананикате дълго време е ...I eat antipasta twice / just because she is so nice - Angelina / waitress in a pizzeria... Не, не точно този стих, а този : О ма-МА зума зума ба-ко- ЛА . Пробвайте!
Също така Just a Gigolo, която и Тодор Колев едно време пя, само че вместо "жиголо" пееше "жигули", сещате ли се?
Обаче най-известната в България песен от този диск, която са слушали и рапъри, и чалгари, и рокаджии ... въобще почти всички българи е Banana Split for My Baby / A Glass of Plain Water for Me. Не вярвате ли? Нищо не ви говори това заглавие? Ами натиснете "Play" и чуйте сами (http://www.youtube.com/watch?v=uJcRoYuV2Q0).
Бананов сплит за моето гадже, един диск на Луи Прима за мен. Дискът (съвсем оригинален) струва 11 лева. Проверете в "Дюкян Меломан" ако не вярвате. Просто чудно как досега не сте си го купили.
July
понеделник, 26 май 2003 г.
Нямало работа в България? Как не! Упътване как да влезем в обществената прослойка “Тя, хубавата работа, само с връзки...”
Само тук, във WhyBulgaria, публикуваме ексклузивно упътването “Как да влезем в обществената прослойка “Тя, хубавата работа, само с връзки...”
Последната мода на пазара на труда!!!
Казваха ми колеги от други фирми за тая мода, ама все не им вярвах. Мислех си, че с нас няма да “посТЪПят” така...
Как се постъпва?
Кандидатствате по обява за добра фирма, с добри перспективи за развитие. Обещано добро заплащане, обучение и т.н.. Не се изисква стаж. Светлото бъдеще за завършващ студент и млад специалист!
Канят ви на интевю (ако не в едната, в другата или третата ще ви поканят).
И сега идва най-важното – не отивате на интервюто. Ей така – без да се обадите.
Кеф! Гордостта на отказа – хе, вий сте бастуни беее, аз да не съм луд за вас да работя. Чувството, че си важен - cool е да вържеш двама – трима души, високо платени специалисти, да те чакат!
Това е. Вече сте уредени. Сигурно ви е ненаемането за дълги години наред във фирмата и близките и фирми.
Край на заплахата от наемане. Няма ставане в седем, навличане на костюма, бързане, работа... успехи, добра заплата и подобни.
Татеееееее, помогни нещо, виж там, ама хич ли нямаш някой приятел, някъде да започна само пък ще видят те... какво, само 1000 лв. ли... о, ама я стига...добре де, какво да е... няма? ... ама какъв родител си ти... скапана държава, ще емигрирам тогава...
Е, демокрация сме – никой не е длъжен да се труди.
Ех, Европо, Европо, пази се – идваме.
Ех, да беше друга модата...
Последната мода на пазара на труда!!!
Казваха ми колеги от други фирми за тая мода, ама все не им вярвах. Мислех си, че с нас няма да “посТЪПят” така...
Как се постъпва?
Кандидатствате по обява за добра фирма, с добри перспективи за развитие. Обещано добро заплащане, обучение и т.н.. Не се изисква стаж. Светлото бъдеще за завършващ студент и млад специалист!
Канят ви на интевю (ако не в едната, в другата или третата ще ви поканят).
И сега идва най-важното – не отивате на интервюто. Ей така – без да се обадите.
Кеф! Гордостта на отказа – хе, вий сте бастуни беее, аз да не съм луд за вас да работя. Чувството, че си важен - cool е да вържеш двама – трима души, високо платени специалисти, да те чакат!
Това е. Вече сте уредени. Сигурно ви е ненаемането за дълги години наред във фирмата и близките и фирми.
Край на заплахата от наемане. Няма ставане в седем, навличане на костюма, бързане, работа... успехи, добра заплата и подобни.
Татеееееее, помогни нещо, виж там, ама хич ли нямаш някой приятел, някъде да започна само пък ще видят те... какво, само 1000 лв. ли... о, ама я стига...добре де, какво да е... няма? ... ама какъв родител си ти... скапана държава, ще емигрирам тогава...
Е, демокрация сме – никой не е длъжен да се труди.
Ех, Европо, Европо, пази се – идваме.
Ех, да беше друга модата...
Zaro
четвъртък, 15 май 2003 г.
Алооо... пък аз имам син!!!
Гордият татко е July. Денят е 15 май, времето - около обяд.
Това което чакахме, се случи. Клубът нарастна с още един член. И за да е перфектно всичко - случи се в четвъртък :)
Да са ни живи и здрави с щастливата майка! И ... чакаме за името!
Наздраве!!!
Това което чакахме, се случи. Клубът нарастна с още един член. И за да е перфектно всичко - случи се в четвъртък :)
Да са ни живи и здрави с щастливата майка! И ... чакаме за името!
Наздраве!!!
Zaro
понеделник, 21 април 2003 г.
Цветница
Цветница, Връбница или Палмова неделя - независимо как наричате този празник, - той идва да покаже, че пролетта окончателно е тук и със студовете е приключено. Растенията са разпукали своите пъпки без страх за листата и цветовете си, жужат първите насекоми, а аз започнах пак да се събуждам с изгрева на слънцето от чуруликането на птичките. Всичко това в сърцето на града. А представяте ли си какво е по горите?
На тези като мен, които тази пролет нямат възможност за по-дълги екскурзии из природата, предлагам да се разходим виртуално до една поляна край пътя Батак - Доспат. Ето така я видяхме с приятели точно преди година.
July
Абонамент за:
Публикации (Atom)