Щраус в парка

Господ ни бодна с вилицата, установи, че сме хванали златиста корица и че пускаме прозрачен сок – готови опечени сме, сиреч, та милостиво спря фурната. Натири ужасния пек зад панелките и над Южния парк се простря привечер, ако не прохладна, то поне по-поносима. Помислих, че съм слънчасала, когато чух Щраусовия ‘На тихия син Дунав’ да се носи на талази в изморения от жегата въздух. Поради липса на Дунав, особено пък тих и син, се замъквам към най-близкия прилежащ водоем - езерото, и що да видя! Голям духов оркестър, ама истински. Наредили столчета на плочника, изправили пред себе си един дребничък, старичък диригент с бяла коса и розови бузи, нещо като Дядо Коледа в мащаб 1:10 – той маха ли маха, те свирят ли свирят. Народът насядал по беседки, пейки и по турски в тревата, слуша и изглежда леко озарен.

‘Изкуството винаги ме е изкушавало’, мърморя под нос, докато паркирам количката. Милото бебе подскача при всеки удар на чинелите, а очите му от любопитство са станали като дупките на гевреците пред Университета. Каня я на един валс и двечките закръжаваме по ливадата – раз-два-триии, раз-два-триии. Раз: един шишко – първолак така се е увлякъл в музиката, че сладоледът му тече по брадата и фланелката без да се усети. Два-ма пенсионери по къси гащи и космати гърди прекъсват оживения си спор за здравната реформа, постилат вестници на бордюра и сядат да слушат. Триии: заклет табладжия от парковата пенсионерска дружинка обхваща дебелата талия на продавачката от сергията за книги и започват да танцуват. Раз: пеперуда каца на фунията на един от тромбоните. Българският Дизи Гилеспи се напъва да докара фортисимо, с надеждата да я издуха. Два: ‘Бабо, дръж за малко!’, връчва автоматът на баба си един дребосък. Така разоръжен, захваща да се кълчи на спокойствие в нещо като такт с валса, а бабата-новобранец смутено върти страшното оръжие - по мислената му траектория последователно залягат контрабасите, обоите и флейтите, докато накрая бабата се сеща да го метне през рамо . Триии-месечна овчарка отмъква партитурата на диригента и се опитва да я пренесе контрабанда на отсрещния бряг на езерото, където е заловена и напердашена. Диригентът простира мокрите ноти на близък храст и невъзмутимо дава началото на тема от ‘Едно време на Запад’, далечно наподобяваща Дунавско хоро, отчасти защото партията на хармониката се изпълнява от кларнет. Следват фрагмент от ‘Царицата на чардаша’, Унгарски танц номер не знам кой си, на който всъщност Чаплин се вживяваше в ролята на бръснар и серия хорца. Очите на публиката заблестяват все по-силно, ръкоплясканията заглушават вечерния ветрец в тополите, ръчицата на бебето шава в дланта ми.

Ето така с помощта на самодейния духов оркестър, без повод и не на специална дата, всички станахме по-добри и по-усмихнати.

Nadie