Разравят, че в последния миг целият живот минавал пред очите ти като на филмова лента... (Б-р-р, ега ти кошмара). И още разправят за белия тунел и светлината в края му, която мами, мами... Чунким тая светлина в тунела не ни се привижда през целия живот като един хоризонт, дето все тичаш към него, пък той все ти бяга. Мислил съм си - може пък накрая наистина да я вижда човек тая светлина, нещо като премия, джакпот на живота. И така излезе, мамка му стара! От къде зная ли? Абе, може и да ми се смеете, обаче един път умрях. И ако вземете да ме питате като как е станала тая работа, срам не срам, ще ви кажа.
Имам, значи, един комшия - голям зевзек и майтапчия. Пък жена му - урсуз за две Екатерини Михайлови. Направо му изпива мозъка. И на човека му дошло до гуша и решил да я вразуми както той си знае. След поредния скандал да вземе да отиде в мазето, ама три пъти й казал къде отива, долу направил една постановка, че уж се беси - нали се сещате - вързал се под мишниците и виси като на тиранти, пък примката на врата - само за заблуда, пълен камуфлаж, като един каскадьор направо. И като се минало достатъчно време, чул цербера да шляпа с чехли към семейното консервохранилище, ритнал столчето и се направил на обесен. И оная като писнала, ревове, крясъци, шаш и паника, бедна ви е фантазията! Пък аз таман се прибирам от работа и чувам, че в мазето някой се изхитрява хем да хлипа, хем да вие, хем да кълне като циганска тъща. Хукнах по мръсните стълби надолу да видя какво става... и видях каквото видях! Грабнах го оня шемет през краката, вдигнах го и викам на оная патка - Бягай ма! Бягай да викаш полиция, бърза помощ, поп и каквото ти дойде на ум, и крокодилът хукна та се не видя. Пък аз останах като на оня филм с хармониката - стискам, пъшкам и се моля да устискам... и както ми треперят мартинките, взех че... Ох, дяволът ме накара, знам си, ама ракията му на тоя комшия е като елексир... и го стиснах малоумника с едната ръка, с другата се пресегнах към рафта и хоп една бутилка в джоба... а той като ревна отгоре, остави ракията на място, бе тъпан... сърцето ми се обърна, прескочи на алф такт - и умрях!
Сега защо пак съм жив, ли!? Ами после възкръснах - таман на време, мене ако питате - вече ме били курдисали за разфасоване на масата в моргата, една студентка пипнала където не й е работата – и аз айде обратно...
Ама за друго говорех - за светлината в края на тунела.
Значи, като умрях, първо вървях по един сив път... някои разправят, че душите на християните минавали в отвъдното по пътя на Исус към Голгота. Може, аз не съм ходил по тез краища, ходил съм само в Съветския Съюз, но то не се брои, защото Съветски Съюз вече нали няма. Та накрая на оня сив път, вам лъжа - мене истина, два тунела! И в двата тунела - светлини!
Мен са ме учили преди да действам да помисля, и ей на - цял живот мислих и тъкмо щях вече да започна да действам - взех, че умрях. И докато си мисля там пред двата тунела - хоп насреща ми един ангел. Беличък, русичък, бузки, крилца, къдрици - картинка. И картинката ми вика:
- Хайде, човече, ела в левия тунел. Той води в рая. А на тебе там ти е мястото, защото си праведен.
- Не съм много праведен - викам аз като един дядо Матейко - ама, щом казвате... Вие по знаете...- и докато мрънкам така, хоп - пръкна се и един дявол - черен, ухилен, печен, със златен зъб, и вика:
- Щом сам се чувстваш грешен, човече, значи си самоосъзнат, ела в десния тунел!
- Моля ви, конкуренцията си е конкуренция, - вика ангелът на дявола, - обаче правилата са си правила - аз дойдох първи, значи редно е първи да си направя офертата. Хайде, човече, заповядайте, пуснете смъртния акт в ей тази урна...
-Опа! - вика дяволът. - Тука, приятелче, е ничие пространство и има Свобода! Внушенията - в църквата, нали така. Долу колкото сте му мътили главата – толкова - сега човекът сам ще решава. Сега, ако реши, актчето ще го пусне в моята урничка. Давай, човече, да не ти пука! При мен е купонът, в рая е пълна скука!
- Моля ви! Моля ви! - изчерви се ангелът! - Ами че това си е реклама, долнопробна римувана реклама.
-Тихо, човекът решава!
- Но аз имам право на реплика! - чурулика обидено ангелът.
- После аз взимам дуплика и се връщаме на старото място. - контрира го дяволът. - Така че, трай си!
- То когато на един дявол му липсват първите седем хилядолетия - нацупи се ангелът.
- Ха! Ами когато за управлението на Вселената предендират чистофайници и облизани типчета, дето се правят, че не виждат лайната...- изплю се презрително дяволът.
- Циник и грубиян! - жално пропя ангелът.
- Утопист и педераст! - изхили се дяволът... и продължиха все по-настървено, а за мен забравиха въобще. Аз се повъртях, окашлях се, пък си навих смърния акт на тръбичка, обърнах се и поех полека лека обратно по сивия път, по сивия път, та до моргата. И както вече ви казах - таман на време.
Сега живея втори живот.
Ама, знаете ли - и той като първия.
Kamila
Няма коментари:
Публикуване на коментар