The Oscars 2002 - Let’s Get This Party Started (или познайте с нас Оскарите) - част І

“Дойде време за равносметка. И ако в нашето балканско царство пилците се броят на есен, то оттатък Голямата Вода мартенския урожай е над всичко или казано по американски let the countdown begin ………… “
С тези думи започнах първото в историята на Why BG представяне на Оскар-ите през миналата година.
Измина още една година, още 12 пъти скъсахме страниците на календара и пак съм тук и както многократно повтарях през годината пак съм си СЪЩИЯТ ДОСАДНИК.

За втори път ще се опитаме заедно да познаем имали ли почва то КИНОТО оттатък Голямата Вода, която от шест месеца вече не е “много оттатък”. Прозвуча Ви американско нали, като на откриване на олимпийски игри.

Отново съм затаил дъх и чеша ряпата какво да Ви напиша, какво да Ви препоръчам. Разбира се с една единствена цел - да не се набутам като познавач на седмото изкуство и здравомислещ по американски българин.

И пак стигам до миналогодишните си фрази: “Оскарите не са просто награди, а фестивал на киното, музиката, модата и шоубизнеса, всичко пречупено през призмата на Негово Величество Американският Долар. Те не могат да бъдат сравнени нито с наградите на Британската киноакадемия (BAFTA Orange Awards), нито с европейския им “Феликс”, нито с което и да отличие от вече безбройните кинофестивали. Нощта на тяхнато раздаване е най-големият панаир на суетата. Много по-голям от нощта на Грами-тата, или тази на American Music Awards. С две думи Супербойл, Плейоф за титлата в NBA, сбор от всички модни ревюта на Милано, Рим и Париж или простичко казано Вечерта на Великолепието”.

Ами айде да почваме с панаирите и залозите и ...... дано някой късметлия да изпие отлежалата гроздова през тази година и да не си я пием сами. А пък може, даже е най-добре заедно, за не вземе да изстине.

Оскар за Най-добър филм

The Plot & The Buzz
Категорията изглежда изключително отворена и недпридвидима. Имайки предвид, че това е последният Оскар, който ще бъде раздаден, то неизвестността е доста голяма. Номинирани са твърде разнопосочни филми с привкус на алтернативно кино с изключение на Lord Of the Rings. Може би това е първата година в историята на Оскарите, в която алтернативните филми заменят блокбъстърите в тази категория. Gosford Park на Робърт Олтман е фаворитът на критиците, като тук особените симпатии са споделени с A Beautiful Mind на Рон Хауърд. Двамата ще имат възможност да премерят силите си и в категорията “най-добър режисьор”. За двата филма вече говорихме при преставянето им в US Box-office. Голямата червена точка тук е за моя милост, която Ви обърна внимание на филма на Робърт Олтмън още с неговото появяване, независимо от скромните му финансови резултати. Голямата изненада за мен беше номинирането на Сънденс-кия герой In The Bedroom на режисьора Том Фийлд. Драмата проследява консервативните взаимоотношения на съвременната задънена Америка (щат Мейн – може да се каже и “на майната си” ако имате подръка и се вгледате в картата на Америка), където застаряваща двойка (местният доктор и шефката на училищния хор) очаква завръщането на своя син след първата му година в колежа. Той обаче е влюбен в по-възрастна млада майка, която на всичкото отгоре е с неизяснен семеен статус, а семейството и е познато в града. Тази алтерантивна история с участието на Сиси Спейсек, Мариса Томей и Том Уилкинсън се прие изключително радушно и на големия екран. Честно казано имам чувството, че пиша за “Американски прелести ІІ”. Американците явно си падат по такива филми. Петото предложение на академията е добре познатият ни бутафорен спектакъл на Баз Лърман Moulin Rouge. На пръв поглед комбинацията от тези пет филма изглежда твърде постна като филмова година. Но има и такива дни (в случая година), ще кажат някои.
Парите и амбицията на Lord Of the Rings срещу парите и качествените актьори на A Beautiful Mind срещу независимостта на Gosford Park и In The Bedroom срещу музикално-артистичния оргазъм на Moulin Rouge – така може да бъде определен този петобой. На първо четене независимите продукции изглеждат обречени в надпреварата с парите, но за мен най-обречена в тази компания е Толкиновата екранизация. Академията направи изключително лоша шега на Джаксън и компания, номинирайки творбата им в 13 категории. Не може да сравняваш Lord Of the Rings с “Отнесени от вихъра” или “Бен Хур”. Какво ни остана? A Beautiful Mind срещу Moulin Rouge. Сърцето ми говори за Кидмън-Макгрегър поради факта, че филми като Moulin Rouge се правят изключително рядко, но разумът и спомените ми навяват, че академията много обича историите за всякакви луди, умопобъркани и ексцентрични гении като този на Ръсел Кроу. Спомнете си “Рейнман”, “Амадеус” и т.н. Ако това обаче е вечерта на Никол Кидмън, то положението е ясно. В крайна сметка може и най-веселият на пръв поглед да спечели.

The Nominations:
“Госфорд парк”
“Властелинът на пръстените”
“В спалнята”
“Красив ум”
“Мулен руж”

The Oscars
Why BG прогноза: A Beautiful Mind (75% победител), Moulin Rouge (25% победител)


Оскар за Най-добър режисьор

The Plot & The Buzz
Най-яката категория безспорно! И най-трудната за прогнозиране.
Миналата година Стивън Содърбърг имаше преимуществото на двете номинации, които го изведоха до златната статуетка. Тази година групата на номинираните режисьори е изключително импозантна. Започвам с Питър Джаксън за Lord Of the Rings и Рон Хауърд за A Beautiful Mind. Другите кандидати за слава са Ридли Скот за Black Hawk Dawn, Робърт Олтмън за Gosford Park и Дейвид Линч за Mullholland Drive. Всеки един от петимата може да спечели, но най-малко вероятен победител е Питър Джаксън. Самото му присъствие сред номинираните предвид слабата му режисура на Толкин е успех за него, но кой знае какво е намислила академията. И “Титаник” не си заслужаваше коша със статуетки, но си ги получи. Според мен големите шансове за Ридли Скот и Дейвид Линч, който обра овациите на критиката за своя Mullholland Drive. Филмът, който бе замислен като минисериал, бе отритнат от холивудските телевизионни магнати и с кратки корекции Линч го направи истинско събитие на големия екран, а освен това отнесе и “палми” от Кан. Другият скрит фаворит е старото куче Робърт Олтмън и нищо чудно академията при шестата му номинация за Оскар най-после да отдаде дължимото на този уникален творец, подписал се под цяла плеяда “ненормални филми” като “Играчът”, “Прет-а-порте”, “Военно-полева болница”, “Канзас сити” или “Нешвил”. Дейвид Линч (с четвърта номинация) от своя страна уважава страшно режисьорският маниер на Олтмън и нееднократно го е определял за свой гуру. Излиза, че за първи път в тази категория са номинирани група “ненормалници”, които академията е крайно време да възнагради. Рон Хауърд от своя страна е много разностранен и достатъчно популярен с филми като “Аполо 13”, “Обратна тяга”, “Ед ТВ”, “Откуп”, “Вестникът”, “Уилоу” и нашия общ Why BG-любимец от лето господне 2001 мистър Гринч. Ако трябва да съм точен филмите на Хауърд винаги са се харчели твърде добре. В случай, че академията е избрала A Beautiful Mind за свой фаворит, то Хауърд ще спечели при всички случаи.

The Nominations:
Ридли Скот за “Black Hawk Dawn”
Дейвид Линч за Mullholland Drive
Питър Джаксън за “Властелинът на пръстените”
Робърт Олтмън за “Госфорд парк”
Рон Хауърд за “Красив ум”

The Oscars
Why BG прогноза: (ако изобщо това е прогноза от рода на 4-3-3) е Робърт Олтмън (40% победител), Дейвид Линч (30% победител) и Рон Хауърд (30% победител)


Най-добра главна мъжка роля

The Plot & The Buzz
Както ще казвам доста често през миналата година фаворитите бяха “обичайни заподозрени”. Големият въпрос в тази категория е, дали академията ще повтори случката с Том Хенкс. Преди години Хенкс дублира титлата си от от “Филаделфия” с Форест Гъмп. Дали гладиаторът ще бъде дублиран обаче от изперкалия лауреат на Нобелова награда от A Beautiful Mind. Шансовете са много големи. Още повече, както споделих по-горе, академията страшно си пада по подобни типажи. На Ръсел Кроу му хареса да бъде сред номинираните като се започне от “лос-анджелос-ките поверителни сблъсъци”, минем през “вътрешно-човешките сблъсъци” и накрая през “гладиаторските сблъсъци”. И докато през миналата година Кроу бе с огромни шансове и статуетката не подлежеше на съмнение, то през този сезон присъствието на Дензъл Уошингтън в Training Day е повод за размисъл. Уошингтън вече има Оскар за поддържаща роля за изключителния “Величие” от 1989 година. През 1992 година той бе пренебрегнат за ролята си на негърския водач Малкълм Х. Дали ролята на безмилостно ченге ще му донесе втори Оскар от четири номинации? Ако това се случи Уошингтън ще е едва второто ченге, получило Оскар след далечната 1971 година и страховития “Френска връзка” на Джийн Хекмън. Още един рекорд също ще остане в историята, тъй като Уошингтън ще е едва вторият чернокож актьор, който ще има в списъка си този Оскар след Сидни Поатие от 1963 година. Тази възможност съществува и за друг номиниран – Уил Смит за автобиографията на Али. Тази номинация обаче е повече проява на уважение към паркинсоновото чучело, което Америка безогледно експлоатира през последните години. Смит едва ли има някакви шансове. Другите две имена са на слабоизвестния Том Уилкинсън за In The Bedroom. Номинацията на актьора е истинска изненада и по-скоро за допълнение към основната битка, въпреки че ..... Уилкинсън вече е участвал в няколко филма, които достигнаха дори и до оскарови статуетки – “Време за мъже”, “Патриотът”, “Влюбеният Шекспир”, “В името на отца”. Петото име в тази надпревара е ..... Шон Пен, който в последните години просто ме разби като режисьор. Трите му режисьорски филма до момента са истинска находка за алтернативното кино. Какво представлява обаче Шон в I Am Sam? Сам Доусън има разсъдъка на 7-годишен. Отглеждайки своята дъщеря той установява, че след навършването на седмата си година, дъщеря му е значително умствено по-развита от него. В следствие на проблеми в училището тя му е отнета от компетентните органи. Започва съдебен процес, в който Сам Доусън иска да възвърне дъщеря си. Адвокатка на Сам Доусън е Рита Харисън, която в нормалния си живот носи името .... Мишел Пфайфър Дали няма да има реабилитация за “Dead Man Walking”? Нищо чудно, въпреки че не ми се вярва, но дръжте Шон Пен в аванс при гласуването.

The Nominations:
Шон Пен за “Аз съм Сам”
Уил Смит за “Али”
Том Уилкинсън “за В спалнята”
Дензъл Уошингтън за “Тренировъчен ден”
Ръсел Кроу за “Красив ум”

The Oscars
Why BG прогноза: Ръсел Кроу (50% победител), Дензъл Уошингтън (50% победител) .......... не ми останаха проценти за Шон Пен


В част ІІ очаквайте нашите прогнози за най-добра женска, най-добра второстепенна женска и най-добра второстепенна мъжка роли и цялостните ни прогнози за вечерта на 24 март.

Не се колебайте, гласувайте !!!! ...и...и...и. Не ми вярвайте на прогнозите.

Carlos

US Box Office: Военните филми – отново на мода

И шест месеца не изтраяха американците.
И пак започнаха с поредица от амбициозно-патриотични проекти за това колко “велик е американския войник”.
Едва ли същото може да се каже за разузнаването, но нейсе.
Какво всъщност се случи от последната ни среща?
Топ 10 беше окупиран и то съвсем заслужено от моя фаворит за най-добър режисьор Ридли Скот и неговия “Black Hawk Down”. За събитията от 1993 година в Могадишу се говори, че са били най-големият сухоземен въоръжен конфликт с участието на американски войници в периода между войната във Виетнам и войната в Афганистан. След унищожаването на два хеликоптера 123-ма американски войници са въвлечени в истински ад по улиците на столицата на революционна Сомалия. Сюжетът, който разбира се е based on a true story (Заре, Адаш – това не съм го измислил аз) започва с поредната американска политическа мания да са “солта и пипера” на всичко на тази планета и завършва с 19 убити американци, 73 ранени и .... стотици мъртви сомалийци. Няма да разсъждавам по темата, какъв точно го делат американците на майната си в Сомалия при определено един от легендарните главорези на Африка генерал Мохамед Фарах Айдид. Но те са peacemaker-ите на света, така че присъствието им е оправдано.
Стана ми много тъжно от този филм. Още повече, че само преди няколко месеца бях гледал много мъжкарския “Извънредни директиви” със Самюъл Джаксън и Томи Лий Джоунс. В това отношение “Black Hawk Down” също не отстъпва събирайки Юън Макгрегър и вече свикналия от “Пърл Харбър” на пушеци, експлозиви и дим Джош Хартнет. Искам обаче да ви заостря вниманието върху един изключително качествен актьор, който много често остава изолиран на заден план, но без който нито един чисто мъжки филм няма шанс – Том Сайзмор. Феновете на седмото изкуство могат да изредят поне десет филма, в които Сайзмор няма как да е останал незабелязан в присъствието на една дузина митове на киното, докато средностатистическият зрител винаги ще завършва с изречението “този съм го гледал някъде, много ми е познат”. Няма как да не сте го гледали – “Жега”, “Странни дни”, “Пърл Харбър”, “Червената планета”, “Спасяването на редник Райън”, “Родени убийци”, “Уайът Ърп”, “Истински романс”, “Пасажер 57”, “Точка на пресичане”, “Роден на 4 юли” и ........ страхотна биография за актьора от Мичиган , чиято единствена главна мъжка роля бе в хорора “Реликвата”.
Другото истинско попадение на “Black Hawk Down”, без да броим здравата режисура и операторските виждания е първото истинско появяване на австралиеца Ерик Бана. Гледайки филма, останах с впечатлението, че всички мъжки роли са второстепенни роли, а главната роля е оставена за .... войната.
При всички случаи “Black Hawk Down” се държа изключително успешно в Топ 10 оглавявяйки го за три седмици и оставайки в него над седем.

Не толкова успешно бе представянето на другата войнишка драма “Hart’s War” с участието на Брус Уилис. Тук обаче проблемите на филма дойдоха от изключително тъпо скроената история, която звучи толкова нереално, че ... чак иначе наивните американци не повярваха в нея. И как да повярват – студент по право бива пленен през Втората световна война и в немски концентрационен лагер му се налага да защитава черен затворник, като през същото това време полковник Уилис планува бягство и унищожаване на склада за муниции на противника. Айде стига бе .... То толкоз революционно, че чак нагарча. Резултатът – пълен провал в бокс-офиса.

Неуспехът за едни е успех за други.
И докато Брус Уилис се провали с “Hart’s War”, то Мел Гибсън забоде поредния си № 1 в чарта с “We Were Soldiers” на Рандъл Уолъс. Това е поредната военна драма за Виетнам и едва ли има нещо повече, което може да каже американското кино след “Ловецът на елени”, “Апокалипсис сега” или “Взвод”. Въпреки това филмът върви много добре и за две седмици събра около 40 милиона долара. Иначе историята е своеобразен “отрядът Чавдар срещу всички” или американският му еквивалент “Kill’ em All”. Накратко казано 400 храбри америкъни под ръководството на полковник Мур се отбраняват в Долината на смъртта от 2 000 ентусиазирани виетнамци.

Какво друго интересно на хоризонта през последния месец?
Американския зрител отвори смъртоносна рана в сърцето на най-големия си екшън герой бате Арни като издуха от чарта още на втората седмица последната му мачо-изтреби-всичко-живо изява “Collateral Damage”. Нищо, че дебютира на първото място филмът отлетя в забвение и доказа максимата, че единствено класиката “Терминатор” в третото му измерение или очакваното второ такова на “Истински лъжи” може да събуди филмовия труп Арнолд Шварценегер.

Голяма изненада бе големият провал на дългоочаквания “Rollerball” на умиращия трудно Джон Мактиърнън. Честно казано очаквах доста повече като доларово изражение.

Трудно върви и продължението на Ан Райс, наречено “Queen Of The Damned”, което трябваше да ни върне към успеха на “Интервю с вампира”. Филмът също дебютира на първото място, но бързо го освободи. Мястото му обаче в световната киноистория е сигурно най-малко защото това е последното появяване на трагично загиналата Алая.

На небосклона се появи и друг филмов труп Костнър с последната му психологическа драма “Dragonfly”. И какво от това.

“A Beautiful Mind” продължава да трупа пари, но за него ще си говорим най-късно в четвъртък, когато ще открием и нашата надпревара за Оскар 2002.

Какво остана?

“40 Days & 40 Nights” едва ли си заслужава коментара, пък и Джош Хартнет ще се появи за втори път в днешната ни среща.

За Бритни Спиърс и нейният дебют Why BG e достатъчно сериозна трибуна, но само ще го спомена като заглавие -“Crossroads”-с добавката, че тя отдавна е на кръстопът.

Това което обаче не бива да забравя е Дензъл Уошингтън с “John Q”. Дензъл според мен е на път да стане първият черен актьор с Оскар за главна мъжка роля и си мисля, че този филм трябваше да излезе пет месеца по-рано за да накара академията да се замисли около това, точно за коя му роля да го номинира. Филмът на Ник Касавитис е направил вече почти 60 милиона, които предвид ниския му бюджет са огромен успех. Историята е за Джон Куинси Арчибалд, който завзема на абордаж болницата след като разбира, че социалната осигуровка на болния му син не може да покрие животоспасяващата операция, карайки докторите да извършат трансплантацията. Много яка мъжка дружина – Уошингтън, Робърт Дювал, Джеймс Уудс и Рей Лиота. Браво !!!

И накрая – идат оскари, мале, мале. Дръжте се !! На 25 март ще ви досаждам яко, но поне ще разберете кой с кого е дошъл, и по-важното с кого и с какво си е отишъл.

Carlos

Нещо като нищо

Или животът е проза, или превръща нас в герои на безвкусен роман. Де да знам. Роман на ужасите... Ужасен роман... Момент, че звъни телефона...

Беше жена ми! Знам, че не ви интересува, но държа да ви кажа, че ми поръча да напазарувам, като се връщам от работа. Марули да не вземам, че имали нитрати, нито репички. Само четири кренвирша, четвърт кашкавал, цигари... А, и портокалов сок - натурален.

Та, за какво ми беше думата. Я да видя по-горе. Да, за живота. Е га ти и живота, значи! Ето, например, тази сутрин тръгнах за службата, а в автобуса една тъпканица. А бе, знаете какво е. Едва се провираш. А пред мен седнало едно момиче,направо поезия. Огненочервените й коси падат като пламенен водопад върху раменете й. Очите могат да те омагьосат, а по-надолу...

Какво? А, благодаря, Васе! Нямаше нужда! М-м-м..., чудно е това руло. Много обичам вкуса на карамел. Откъде го купи? А, до Военна болница. Да ми вземеш поне три, като ходиш пак там. Чудно е. Х-м! Това беше колежката. Почерпи по парче шоколадово руло.

Но да се върнем на темата. По-надолу...

Да, бе... Чудно беше рулото. А-хм. Не, благодаря. Станал съм вече поне сто и двайсет кила. А я виж какво време е, как да тръгна без балтон. Отвсякъде съм се развисял.

Значи... Така!!! Момичето си беше поезия, откъдето и да го погледнеш. Вървеше си пред мен по тротоара, а аз не свалях поглед от фигурата й. А-а-а, не! Не! Беше в автобуса. Благодаря за забележката. Красиво момиче. Черните и къдрици...

Съвсем се обърках. Иди, че пиши в такива условия. Е га ти и животът. Проза! И какво се получи, значи. Едно нищо. Нещо, като нищо.

А, да не забравя. Трябва, като се прибирам да платя за кабелната телевизия, че вече ще ни отрежат. А какво да правим по цели вечери, ако останем без телевизия. А рулото беше хубаво. Ей тук, в дупката на зъба ми май е останало малко. М-м-м! Това не ми е в стила. Това не съм аз. Кой съм тогава? Има ли ме изобщо? Проза!

Стефан Бонев

Харалампи Петров и какъв ти тука философски камък изобщо

В една панелна боксониера в Обеля IV живеел Харалампи Петров, който всички познати наричали галено Хари. Боксониерата била толкова малка и мрачна, а панелите на блока - толкова тънки, че когато съседите се напиели и задрусали чалга, мазилката от тавана, ведно с хлебарките от горните три етажа, падали на главата му. Хари бил кръгъл. В смисъл сирак. Майка му и баща му ги бил смазал с палка някакъв зловещ полицай на един митинг в началото на реформите и злата съдба принудила Хари да съжителства с леля си Петя, чичо си Ваньо и братовчед си Дидко– дете с лош дъх, миризливи чорапи, подранили младежки пъпки и наднормено тегло. Всъщност отрицателните герои никога не са атлетични, руси и възпитани, както прозорливо отбелязва Уди Алън.

Че бил по-различен от другите, Хари разбрал на един Великденски съботник, организиран от Общината, когато вместо да помете пред блока, яхнал метлата и се възнесъл в облаците. Освен това правел дребни бели магии, развалял черни такива, гледал на карти, ръка и крака, но така и не му оставало време да пусне обява във вестниците и да го превърне в бизнес.

Един ден Хари получил телеграма от Америка, че той е Избраникът с прословутата неизвестна богата леля, която внезапно умряла и му оставила една камара златни парички в трезора на някаква банка, дето с лихвите били станали достатъчно много, та да изплатят външния дълг на Страната на Хари. Вместо да остане да учи в колеж и да осъществява американската мечта, момчето платило външния дълг и станало герой. Предприемчивите му съграждани филмирали случката based on a true story. Поради поучителния си характер и специалните си ефекти (например как хора успяват да оцелеят с 40 лева на месец), филмът станал block buster. От рекламните материали покрай филма - албумчета със стикери, грозни чаши, презервативи и запалки – все неща, по които децата от целия свят полудели, Страната на Хари се замогнала, платила тока на циганите си, обула на пенсионерите бели панталони и ги пратила на круизи в топлите страни, където им е мястото, в следствие на което градския транспорт и поликлиниките се опразнили облекчено. Застрашените от изчезване дребен и среден бизнес били извадени от Червената книга и всеки гражданин получил по пет хилядарки. Дори останали пари за закърпване на дупките по улиците и компютъризиране на държавните учреждения. Освен това Страната станала независима и всички европейски държави напуснали съюза си, и задрапали да се присъединят към нея.

Хари бил обявен от Президента и Министър-председателя за Най-Велик-Магьосник и бил награден с орден първа степен. След което се върнал в боксониерата, където роднините му вкупом го пребили за това, че се оказал такъв глупак. Умрял от студ, докато през зимата просел в подножието на своя паметник, издигнат му от благодарните съграждани.

Десет години по-късно Общината взривила паметника, защото пречел да се построи поредната спирка на метрото.

Nadie

Единайсет идеи за празнуване на Осми

8 април
“Скъпа, обличай се. Взел съм билети за кино.”, казва той, връхлитайки с детегледачката под мишница.

8 май
“Защо не излезеш с децата в парка да не ми се пречкате? Решил съм да изчистя къщата.”

8 юни
“Деца, марш в леглата. Тази вечер аз ще ви прочета приказката, докато мама си изгледа новините.”

8 юли
“Всичко съм уредил. Утре тръгваме на море. Не, не, няма да стягаш багажа. Този път ще се справя сам.”

8 август
“Изненада! Цвете без повод. Просто защото те има, мила моя!”

8 септември
“Довечера поканих приятели. Няма да готвиш – ще поръчаме пица. Ти само бъди красива!”

8 октомври
SMS: “Обичам те! Току-що се сетих.”

8 ноември
“Направил съм кафе и бегло подобие на палачинки. В леглото ли ги искаш, или ще хапнеш с мен и децата?”

8 декември
“Да, излез с бившите си колеги и се напий. Ще се справя с децата сам, не се притеснявай.”

8 януари
“Купил съм ти оня диск с любимото ти парче, дето се скъса да го ръмжиш в къщи.”

8 февруари
“М-м-м, как хубаво миришеш сутрин, скъпа. Не се обличай още. Аз…много…да…по ушето…знам…”

***

8 март
Какво казваш, скъпи? Нищо, замечтала се бях. Не, не го правя всеки път, когато ми говориш. Слушам те сега. Карти с тайфата? Ами добре, излез. Не, няма да ти направя свирка. Да, ще се оправя с децата. И без това почти всяка вечер се оправяме сами. Когато искаш, тогава се прибери, но тряхать хочешь – не буди меня. И гледай да не удариш колата, че помниш последния път като кара пиян. Ти си чао. Нищо ми няма – защо да се сърдя? Аз и без това не го празнувам тоя празник. Чувството ми за хумор? Ами провери дали не съм го прибрала в чекмеджето с неплатените сметки. Айде весело изкарване, че ме чакат две вечери, две къпания, две обличания, приспивна песен на едното, приказка на другото, моля те, мамо, светни нощната лампа, донеси ми водичка, остани да поспиш при мен, не искам утре на градина, и аз те обичам безкрайно, разкажи ми сега за последно за Хари Потър. Чака ме също една голяма самотна водка, едно заспиване пред телевизора и един еротичен сън с герои без лица.

Nadie

Как да направиш филм, който да ти донесе 13 номинации за Оскар и пак да се провалиш

Оскар за най-добър филм!!!! Абсурд, абсурд, абсурд ........Холивуд трябва да е превъртял (нещо в което съм сигурен). Няма такъв филм, който да започва с 10 минутно интро като на “Alien vs. Predator” и да завършва като “Титаник” във хомо-вариант с думите “Мордор, Сам Брендифук,...... Мордор”.

Какъв всъщност му е проблемът на “Lord Of The Rings”?
На пръв поглед проблем няма.
Фактите са по-велики от желанията и мечтите на феновете.
13 номинации за чичо Оскар. Колко са филмите в световната история, които са успявяли да попаднат на такъв гроздобер - “Титаник”, “Бен Хур”, “Отнесени от вихъра” (някой да попълни редичката). Преценете сами.
283 милиона долара печалба само в братската американска страна и общо 727 милиона долара по целия свят.

Какъв всъщност му е проблемът на “Lord Of The Rings”?
Пари като вестници. Най-популярната книга за три поколения читатели, включително Адаша, Пърси и останалите.

Е и какъв точно му е проблемът на “Lord Of The Rings”?
Няма да казвам, че това е най-очакваната трилогия в историята на киното заедно с “междузвездните” на Лукас. И какво от това. Моето лично очакване бе, че “Lord Of The Rings” просто ще размаже Потър като класика на среща с еднодневка.
Тц, Тц, Тц.!!!!!!!!!

Проблемите на “властелина” са големи, да не кажа предварително ясни. “Какво всъщност си решил да правиш?” – Това според мен е основният въпрос, който всеки дръзнал да екранизира велика книга, би трябвало да си зададе. В това отношение Лукас имаше голямото преимущество, че правеше нещо на прима виста, т.е без литературен първоизточник. Само заради желанието и смелостта да бръкне в коша на очакванията на поколенията, би следвало на Питър Джаксън да му издигнат паметник. И не съвсем. Тук е и проблемът на Джаксън, дали е дорасъл да се справи с Толкиновия първоизточник. Определено не, въпреки опита и похвалния ентуисиазъм.

От казаното дотук много хора ще допълнят, че въпреки това филмът е добър и е на светлинни години от недоразумението за Потър и магическата дружина. И ще са прави, защото “Lord Of The Rings” е един изключително амбициозен проект, на който обаче му липсва последния “kick”. Филмът е добър и въпреки това остави у мен зрителя горчиво чувство в устата. Горчивото чувство на нещо (което е недовършено), на нещо (което дразни без да има защо), на нещо (което е можело да бъде предвидено), на нещо ............ без начало, без край, без магията на Толкин.

Преди “Lord Of The Rings” Джаксън се беше прочул единствено с “Небесни създания” и толкова ....... и изведнъж ..... бам, ще екранизира Толкин. При това Джаксън успя да намери финансиране за 300 милиона долара и засне и трите филма за година и нещо. Та на Лукас му трябваха 9 години за трите “войни”, на Копола 18 години за трите “кръстника”. Тук проблемите определено започват, та даже и само от факта, че не може да заснемеш близо 8-часов материал и после да го монтираш 2 години и да не изгубиш нишката. Не съм чувал за осемчасов филм, заснет наведнъж.

И тук Джаксън сгреши.
Не може да поемеш осем часа Толкин на един дъх, така както можеш да го поемеш прелиствайки книгата за една или две нощи. Както споделих и по-горе, тук е разковничето на това, дали “Lord Of The Rings” е наистина добър филм или поредният мегаломански напън.

Голямата грешка на Джаксън се крие в това, че даже и след 178 минути първа част, не е ясно какъв жанр е точно филма. В определени моменти имаш чувството, че гледаш пасторална мелодрама, в други, че си зрител на първокласен холивудски екшън, трети ти навява спомени за клесически епичен филм от типа на “Бен Хур”, “Лорънс Арабски” или “Спартак”. И накрая всичко свършва, някак нелепо с прегърнатите Фродо и Сам в подножието на Мордор. Оставаш с впечатлението, че е нужен секуел или, че просто трябва да изчакаш още една година за да си дойде реда на “Двете кули”. Неизяснената концепция и честно казано слабата актьорска игра те въвличат във водовъртежа на неизяснените емоции. Филмът изглежда прекалено тъмен и липсата на светлина определено дразни възприятията. Въпреки това, точно dark-влиянието е в центъра и на може би най-добрата и най-разочароваща сцена във филма – битката в пещерите на Мория.

Казах слаба актьорска игра (с малки изключения). Някой беше написал на страниците на Why BG, че актьорите се разхождали като каубойци на екрана и си мисля, че това е изречение, което аз бих искал да напиша. Диалогът наистина виси във въздуха и не постига търсения ефект.

Илайджа Ууд не блести като Фродо, Шон Бийн като Боромир, да не говорим за едноминутните появявания на Кейт Бланшет и Лив Тайлър.

В какво обаче Джаксън е успял?
Операторската работа определено е на средно равнище с няколко особено запомнящи се сцени, но и с няколко определени провала най-вече със светлината в определени кадри, които приличат на бой на негри в тъмна нощ. Звукът обаче е перфектен и може би това е категорията където “властелина” определено ще си заслужи статуетката. Най-доброто нещо от филма се нарича сър Йън Маккелън, който блести като Гандалф (най-сигурният Оскар за филма). Още след първия един час ти се иска Гандалф да е повече в кадър, отколкото всеки друг от задругата. Перфектното изпълнение на Маккелън, който ще се нареди до такива магически величия като Оби Уон и Йода, е истинска наслада за очите, а звуковите ефекти от гласа на магьосника са най-добре пипнатото нещо от филма. Приятно впечатление оставя и иначе второстепенният актьор Виго Мортенсен в ролята на Арагорн, който определено е в час с мачо-излъчването си.

Какво да кажем за “дзверовете”, които фантазията на Толкин е създала. От “балрогът” до “урукай” Джаксън и неговата компания “WETA” са се опитали да бъдат на нивото на легендите, но както и при Потър (независимо, че тук ефектите са направо с класи над Потър), резултатът не е от най-добрите. Голямото страдание тук е гримът, който определено не струва. Дотук с техническите категории.

Въпреки това очаквайте с интерес играта на Why BG и разбира се първият exclusive-материал от нощта след Оскарите, който ще се появи в българското мрежово пространнство.

P.S Забравих за Ениа – добро попадение.

Carlos

Как да направим тъп филм за 900 милиона долара?

... и цели три номинации за Оскар!!!

Преди две седмици си седях в тъмната зала, докато около мен звучно се рупаха пуканки. Децата в киното, включая и малкият 5-годишен Потър на Адаша, искрено се забавляваха. Тъпанар от поредното дивно село се правеше на интелектуалец и поразвали настроението на компанията ни.
Само за кратко, мислех си аз?

Бях чел прекалено много, бях гледал прекалено много и очаквах “Хари Потър и философският камък” да е един от гвоздеите на този сезон, наред с Толкиновата армада. За разочарованието от нея, по-късно.

Очакванията ми бяха като на всеки средностатистически фен на Дж.К. Роулинг и книжките, които върнаха детското в много от нас.
Филмът започна и за мой ужас през следващите два часа и половина бях подложен на истинско мъчение. Трагедия е най-малката дума, която ми идва на ум, от това, което белият екран ми предложи. Трагедия на квадрат. Трагедия на n-та степен. Седях и си мислех, как може за два часа и половина да опропастиш цялата потърова магия.

Тук някъде вече феновете на филма сигурно заточват брадвите и писалките и в следващите 20 дни Why Bulgaria ще е страницата на световната конспирация.
Дълго се борих със себе си, как точно да изглежда този мой коментар по потър-въпроса и аз ли съм единственият анти-фен на филма.

Истината за мен е следната.
Как да направим един адски тъп филм, който за три месеца да спечели 900 милиона долара по широкия друм. Бате Йоко беше казал, нещо от рода на “направете и Вие и тогава ще си говорим”. Прав си, но това не ни пречи да го посерем от критика. И така, резултатите са налице, зелените банкноти също, а усещането в главата ми е като на поредния добре излъган американец от Уайоминг или Солт Лейк Сити.
Всички спечелиха и това е пределно ясно. От Кока Кола и разлепи шишенцето-малкият-иска-вълшебна-чаша, до Уорнър Брадърс, които чакат своя хит от “Матрицата” насам. От Дж.К. Роулинг, която от задръстена шотландка стана направо красавица и милионерка до Крис Кълъмбъс, който от най-тъпото си творение до сега, едва ли не ще придобие статута на страшен режисьор.
И само като си помисля, че същият този бездарник ще е режисьор и на втория филм, свят ми се завива.

Защо се стигна до този творчески провал при наличието на комерсиален успех?
Потър нямаше как да не бъде гледан при цялата медийна истерия и очакванията на публиката. В този смисъл Крис Кълъмбъс беше обречен да направи от историята хит. И въпреки, че се провали, филмът просто размаза конкурентите си по световните чартове.

Къде всъщност са проблемите на филма като филм?
1. Забравете за Крис Кълъмбъс.
Дж.К.Роулинг имала пълен поглед върху режисьорските идеи и абсолютно вето върху прочита на книгата. Ако това екранно творение е нейната визия за Потър, то явно аз съм чел или друга книга или тази шотландска женица повече не трябва да бъде допускана в близост до снимачната площадка. Както споменах преди три месеца Спилбърг се отказал да режисира още след първата среща с Дж.К.Роулинг. Добре, че го е направил, защото ако е трябвало да слуша съветите й, щеше да я хвърли в Темза. На първо, второ, трето, пето гледане тази история за мъгъли и магьосници направо си плаче за Стивън. Спомняте ли си какво направи от постното разказче за срещата на няколко деца с извънземното с големите очи. Не може един бездарен режисьор, който освен твърде елементарните “Сам в къщи” и “Мисис Даутфайър” не е правил нищо смислено в режисьорската си биография, изведнъж да уцели ваксата. На края на филма имах чувството, че или филмът няма режисьор или така-наречения-режисьор е проспал снимките.

2. Забравете за монтажистите, сценографите и оператора на филма.
По нескопосано сниман и монтиран филм рядко съм гледал. Два часа и половина се менят кадри без никаква визия и идея как са свързани по между си. Абсолютна трагедия. Ако тези хора се бяха явили с това си “постижение” на аматьорския независим Сънденс щяха единодушно да спечелят наградите за най-лоши снимки на година и най-нескопосан монтаж. Не ми се говори за снимките на Хогуърдс и околностите, триглавото куче и тролът. Трагедия в първи род.

3. Забравете за специалните ефекти.
Не знам какво е било чувството в главите на Лукас, Денис Мирън, Стан Уинстън и другите от Индъстриъл Лайт енд Маджик, ако изобщо са се набутали да гледат филма. Аз лично по-смешни специални ефекти не съм гледал през живота си. Такива специални ефекти Лукас правеше през 1977 при първата “междузвездна”. Някой не им ли каза на тези хора, някой не гледа ли скрийнга, какви “дървении” са заснели. В световната преса се прокрадна мнението, че този ефект бил търсен нарочно от създателите на филма и бил част от вижданията на Дж.К. Роулинг. Абе, аз колко път ще говоря, че тази жена може и да голяма писателка, но не бива да се допуска до снимачната площадка. Първият Потър определено държи първо място в моята класация за най-дървените блу скрийн снимки в историята на киното. Добре, че поне са изтрили конците и въжета от куидич-мача, защото смехът щеше да е още по-голям.

4. Забравете за тези актьори.
Единствените двама качествени актьори са разбира се Ричард Харис и Алън Рикмън. Първият вече се отказа от втори показ като Дъмбълдор. Положението на Харис поразително ми напомня на това на Алек Гинес като Оби-Уон Кеноби. Поколението на “войните” запомни Гинес като Оби Уон, но едва ли е гледало перфектните му роли в “Мостът на река Куай” или други филми от 50-те 60-те години. Дали и поколението на Потър няма да запомни Харис като Дъмбълдор.
За младите актьори, които са вече милионерчета, нямам думи. Проблемът обаче с липсата на актьорско присъствие е повече на Кълъмбъс отклокото техен.

5. Забравете за сценария.
Нищо от духа и магията на книгата не присъства във филма. Тук според мен нишката е изцяло изтървана. Лудориите в мистичното училище за магьосници просто липсват. Показаха ни поредица несвързани кадри, които буквално преповтарят книгата без никакво виждане на целия екип.

В заключение “Хари Потър и философският камък” е абсолютната Златна малина на годината.
Миналата година английските корифеи от списание “Total Film“ се допитаха до своите читатели с една уникална викторина под наслов “Най-лошият касов филм за всички времена”. Състезанието бе спечелено безапелационно от “Батман и Робин”. Ако викторината беше сега, щях да гласувам без да се замисля.

Аз свърших. Ринг свободен.

Carlos