Навигация в българските териториални води на възпитанието

Лодката от винкели пори асфалтовите вълни на детската площадка, а железните й платна плющят на вятъра. “Пълен напееед! Земя на хоизонта!”, реве страховито капитанът (в ролята – Мартинчо от съседния вход). “Р”-то му e паднало зад борда в предишната експедиция. Боцман и юнга, набори на капитана, седят на прогнилата дъска на фалшборда и бръмчат с усърдие, очевидно изобразявайки мотор, а един невръстен, овързан с шалчета пленник, гребе с две криви сопи. Лодка тип универсална – придвижва се с всиички средства. Преди да акостират на острова на съкровищата, обаче, бабата на Мартинчо се откъсва от темата за артрита и извисява властен глас: “Мартине, веднага слез от там, ш’съ прибийш!” Височината на лодката не е по-голяма от тази на пейката, където стадото бабички преживя остатъците от обеда, полепнали по ченетата им. Само че отговорността да гледаш чуждо дете и то да оцелее води до свръхпредпазливост. Мартинчо послушно дебаркира, но е посрещнат от предателска канонада: “Стой далеко от люлките! Не се кетри по тая пързалка! Спри да ровиш в пясъчника, ще се изцапаш! Дай топката тука, ще удариш някого!” Единственият избор на детето е да приглади бретона си с плюнка, да приседне до баба на пейката и да се включи в обсъждането на немотията, скъпотията, и индексирането на пенсиите. Мартинчо, обаче, е пич и още след втората забрана освирепява, напълва си джобчето с камъни, качва се на най-високата катерушка и започва да замерва бабите. Собственичката на хлапето започва да редува: “Маскара, веднага престани, ш’ти скъсам ушити!” с “Казах ти бе, Марче, много е палав, виждаш – не мож се оправи с него!”, при което Марчето състрадателно пуска плочата с репертоара за те-днешните-деца-не-са-кат-едновремeшните.

Бабите имат едно положително качество – не смеят и не им дава сърце да бият. За това пък родителите… Така де, не е хубаво един ден да се събудиш с мисълта, че малко си го бил туй твойту. Тази неделя в южния парк една мама шамаросваше безмилостно дъщеря си: “Аз съм те родила, аз мога да те убия! Изрод ли си ти, какво си, че не разбираш от дума! Виж се на какво приличаш, свиня такава!” Провинението – детето събираше камъчета да си направи мозайка. Ще взема да се изявя като общественичка и да основа Комитет за спасяване на децата от родителите им.

Хлапетата в никакъв случай не искат да им създавате забавления. На тях им дай топла супа, да блестят от чистота, да ходят на алианс, да спят следобед и да се срастнат с пианото. Пляскай табла със съседа на воля, щото Несесърдито е мъчение - зарчето непрекъснато пада извън кутията, детето събаря пионките и брои бавно. Гледай си сериалите, вместо да го заведеш на куклен театър, щото четирите лева за билет са колкото за едно шише гроздова. Лежи под Москвича, вместо да поритате футбол. Пусни му телевизора и го забрави там, вместо да го качиш на Витоша. Така със сигурност ще отгледаш невротизирано геймърче, което шмърка и се боцка от невръстно. Тъкмо после ще имаш тема за разговор - как е виновно обществото, правителството, народа и целия шибан свят даебешмамаму, че трови децата ни и не ги пази.

И някак си докато догледаш новините, докато довършиш бодовете на “Зимният замък” или докато си допиеш бирата, която детето покорно ти е донесло от хладилника, лодката от винкели е отплавала далеч. Чакаш с нетърпение всяка лаконична радиограма тип “Добре съм, взимам си изпитите, прати пари.” и трупаш с треперещи ръце писмата и картичките в прашната кутия от Несесърди-то.

Nadie