Когато се сбогуваме с приятелите си редно ли е да плачем или трябва да се веселим като за последно?
Когато помъкваме децата си на другия край на света, за да им дадем бъдеще като ги направим чужденци - безотговорни ли сме или правим върховна саможертва в името на родителския си дълг?
Когато за последно прегръщаме родителите си - осиротяваме или порастваме?
Ако светът е едно голямо село, защо да не поседим на дувара на съседите? И дърво без корен ли сме тогава или граждани на света?
Когато имаш повече приятели в чужбина, отколкото в родния си град, тогава имаш ли родина или си чужденец у дома си? Изобщо "С чего начинается родина?" и родина ли ни е България?
На сбогуване се усмихвам храбро, но сълзите тежат непроляти в душата ми и с всичка сила стискам палци на тези, които остават.
Bella
Няма коментари:
Публикуване на коментар