Дъжд

Малко преди обед престана да вали, а до почивката се отдръпнаха ленивите поточета и езерца, които самоволно се бяха настанили между разкривените плочки по тротоара. Денят се разведри.
Извеждам уморени очи и влажни и хладни ръце на полагащата им се едночасова обедна почивка. Свалям стегнатата каишка на погледа, която го държа четири часа пред остарелия малък монитор и му позволявам свободно да се рее… До следващата задача, която му поставям: Подбор на плодове и зеленчуци от близкия пазар.
Влизам в редиците от маси. Разглеждам и се провирам между хора и натрупани пред сергиите стоки. До купчина дини виждам познато лице, което се извърна преди да срещнем поглед.
Учителката ми по математика.
Любимата учителка на любимата си ученичка.

Седеше на първия чин за неспазване на дисциплина.Непрекъснато се въртеше и разговаряше в час. Четеше си уроците по другите предмети. Играеше на танкове и самолети, бикове и крави или си подхвърляше бележки с най-добрата си приятелка. На контролни успяваше да изпрати решението на “слабите ученици”. А на задачите за прави и равнини в пространството винаги имаше точен отговор още преди въпроса. Учителката по математика и беше любима. Обичаше да я провокира.

Учителката беше строга и взискателна. Почти не сядаше зад бюрото. Чевръсто забърсваше вече издрасканата дъска. Стегнатото и тяло с резки движения чертаеше фигурата и последователно излагаше теоремата. На незнаещите пишеше слаб дори и безгрешно да успяваха да препишат. Обичаше знаещите ученици. Беше доволна когато успешно подреждаха хаотичното пространство от знаци и символи. Харесваше и да се страхуват от нея. Ученичката от първия чин не се страхуваше. Не слушаше в час и успяваше да развали и най-заплетената математическа магия. Беше и любима ученичка.

Ленивата ми крачка замръзна.Отворих уста,но езикът ми не помръдна. Очите не намериха очи... Ледът отпусна краката ми и продължих.
Отново заваля. Притворих прозореца, а погледът ми се наведе, да му закопчея каишката.

Митхуна