Земята беше пълна със гадини -
разни крякащи летящи,
други скачащи, пълзящи
крокодили, -
по график си изригваха вулкани
и нямаше поставени капани
за лисици и глигани
от двуноги шарлатани,
понеже по неофициални данни
последните не бяха на Земята още
в тез’ години ранни ...
Та, през това антично време диво
един космичен кораб предпазливо
с последните остатъци гориво
приземи се на Гондвана,
Капитанът взе гореща вана
и бършейки сапунената пяна
се отправи към екрана.
Екранът каза: "Всичко е във норма.
Животът в малко агресивна форма
е и пълно е със разни скачащи, летящи,
други крякащи, пълзящи
крокодили.
Във почвата и атмосферата
не са намерени бацили."
Капитанът каза: "О, прекрасно!
Но тука всичко трябва да е ясно,
не можем да рискуваме напразно."
И гледайки към корабните плъхове под вежди
се усмихна мазно.
Със скърцане вратата се отвори,
на плъховете казаха им "Sorry, братче"
и вратата се затвори
и няма тук какво да се говори,
да се спори и мърмори.
И плъховете - инак доста мирни -
започнаха да стават агресивни,
подли, хитри и пробивни
и след не-знам-си-колко-стотин века
от тях се появи ...
---
Стихотворението не е мое, всъщност това е една песен от студентските ми години, писана от един приятел, когото не съм виждал от тогава, за която му благодаря.
July
Няма коментари:
Публикуване на коментар