Полюции по първа пролет a.k.a Оскари по Канал 1

Прибирам се в къщи с вид на защитник на Мосул по първа пролет. Кротко се олюлявам в коридора и силно се надявам съпругата ми по-бързо да отключи вратата на апартамента за да се потопя под завивките и да сънувам как Харисън Форд извиква “And the winner is …. Martin Scorcese”.
27 часа си мечтая само и единствено за сън след като цялата предишна вечер будувах. Но не би.

Пускам телевизора и се сещам, че Канал 1 ще предава Оскарите за сънливите български зрители или просто за тези, които не се интересуват от кино или пък просто за ... целокупния български народ.

Какво виждам на екрана?.
Полюции по първа пролет.

Преди няколко години по затъмнение всички български горди притежатели на Тринитрон-и успяха сами да преценят дали техният телевизор е бляк-или-хай-бляк. Всички които ме познават знаят, че наистина си падам по качествена картина и звук, но “снощното оскаро-раздаване по Канал 1” направо ме разби. Имах чувството, че съм си купил жълт-трон.
Та да ги захващам един по един.

Не знам откъде бяха взели сигнала, но толкова “жълт цвет” на едно място не съм виждал от последните парламентарни избори. На този фон Никол Кидмън с иначе стилната си черна рокля и грим и русо излъчване изглеждаше като амазонка болна от жълтеница. Качеството на сигнала беше като от токущо ремастерирани стари ленти.

Подборката на наградите, които Канал 1 обикновено пуска, съдържа почти винаги големите отличия. Но не и този път. Страшно интересно е да не видиш Оскар-ът за главна мъжка роля, но да видиш Броуди да се разкарва със златната статуетка в ръка и да се присъединява към старите лауреати. Какво пък толкова, грешка при монтажа. Ами по тази логика можеше и Оскар за най-добър филм да пропуснат. Добре, че е в края на програмата.

Преводът обаче този път надмина себе си. Страхотия. Даже и иначе адски консервативните и безкрайни поддръжници на немския си език немци спряха да превеждат през последните 4-5 години. Но ние не. Всеки трябва да направи някой леф-ф-ф. Че и трима си бяха взели в студиото. Сакън да ни са уморът от толкоз превод. То всички други преводачи от английски “война превеждат”. Искам само едно да обясна на националната медия. Тази велика практика да се коментират десет вида неща (примерно спорт) я измислихме ние. Пък и какъв е проблемът – “Завършил съм хандбал във ВИФ. Щом е игра с топка, защо да не коментирам и футбол, баскетбол, волейбол и т.н. Пък и хандбалът се играе с ръце. Значи и бокс можем да включим в тази връзка, защото и той се играе с ръце. Пък и футболът се играе с крака, защо и лека атлетика да не коментирам. Другият начин е във връзка с хобито ми. Ама аз и скиор съм бил на времето. Защо да не коментирам и ски”. Та така се завърта кръговрата да се коментира нещо, което не се разбира. А и все още не съм виждал Алберто Томба да коментира футбол по Rai Uno или Бекенбауер и Ники Лауда да коментират биатлон по ARD или Елмар Библ да коментира вместо Оскари военните действия в Ирак.

Защо ли ви говоря всичко това?.
Снощи беше върхът.
Преводачите трудно разпознаваха “главните герои”, освен ако не са от последните 10 години. Стигна се до такива гафове легендата на 40-те Оливия де Хавиланд, носителка на два Оскара (участвала в “Отнесени от вихъра”), да бъде анонсирана като Оливия де Валиън. Явно на нашите коментатори им трябва текст като на караоке, та да нямат проблеми. Не ми се говори за кашлянето и бухукането в студиото. Да не би пясъчна буря да се бе извила над Сан Стефано?. Или химическа атака.

И стигам до най-атрактивния, а именно “специалистът” Грозев, който вече е и професор. По какво бе? Може би по кино. Ако е така сигурно другарят Грозев е първият професор по кино в света и кой е университетът, който може да си позволи такъв корифей. То Лий Страсбърг и Стела Адлър не станаха професори и никога не си помислиха да си сложат такава абревиатура, но при нас нямаш грижи, щото ти си знаеш и тебе ни те требе жокер. Другарят Грозев, явно опиянен от възможността да се появи след дълги години липса по националната медия, го отдаде на “стари заучени спомени” от ранга на “бих казал, че филмът е на много високо професионално равнище” (това другарю Грозев правенето на кино е отдавна работа, сиреч професия) или “парадоксалността в творчеството на Алмодовар” или “бих казал една заслужена награда” или дълбоки разсъждения на тема “колко велико е холивудското кино”.
Страхотно бе другарю!. Тебе не ти требе и да гледаш.

Още си спомням 80-те години, когато харчеше държавни пари до Кан, Берлин и Карлови Вари и обобщаваше фестивалите с типичните си фрази “както всяка година фестивалът в Кан не предложи нищо ново, а американските продукции не на бяха ниво. Особено впечатление в извънконкурсната програма направи съветският филм еди-койси”. А на цяла Бългаия й требеше жокер, а не акъл какво да не гледа.
Как така сега изведнъж много ти хареса Холивуд?.
Не искам да си спомням и как с трепет очаквах да свърши “десетминутката на Грозев” преди “Десета муза”, която беше като трактат по философия и опит да се обясни на нас простосмъртните, които не са ходили до Кан, за какво всъщност става дума във филмите на Куросава, Бергман или Бунюел.

Похвално е старанието на Канала да представя Оскарите само вечер след тяхното раздаване, ама другари и другарки един призив и от мен “пооправете звука и картината, вкарайте субтитри и изгонете търговците от храма”. Киното няма нужда от обяснение. Всеки си го разбира по свой начин. Другото е коментар, който не обвързва никого.
Както бяха и тези редове от моя милост, която не е професор по кино а прост фен или д.д.к на киното Carlos (за кратко Juanita по ирония на съдбата).

Carlos