Оказва се, че Нова Зеландия е част от първото парче суша, откъснало се от някогашния голям континент Гондвана. Много по-късно се е отцепила Австралия и още по-след това другите континенти. Резултатът от цялото това бързане е , че Нова Зеландия се е отдалечила най-много, като при това земята се раздробила и по-голямата част от нея потънала. Останали изолирани островчета с безподобна вулканична активност. На големия континент еволюцията на видовете продължила - след папратите, хвощовете и иглолистните растения се появили широколистните, след земноводните, влечугите и птиците се пръкнали млекопитаещите, а най-накрая и човеците, но на далечния вулканичен остров като в машина на времето оцелели само малка част праисторически видове, които в продължение на хилядолетия се старали да еволюират, но поради ограничения си брой и специфична среда не стигнали много далеч. Когато някъде около 10-ти век първите канута с полинезийци достигнали до зелените брегове на тази далечна земя, заварили девствен свят без нито едно плодно, кореноплодно или зърненодайно растение, но за сметка на това с гъмжащи от риба води и пълни с невиждани птици странни гори.
Със себе си хората донесли разни плодове, вероятно и ларви на насекоми, кучета и някои други дребни хищници, започнали да отглеждат и култивират едно кореноплодно растение, което днес се нарича кумара и в продължение на векове е било единствената им растителна храна , и така за първи път било нарушено екологичното равновесие в последния земен рай .А птиците били невиждани, защото при липсата на хищни бозайници напъните им да еволюират довели до появата на безкрили пернати. Много вкусни и абсолютно безпомощни. Хората веднага се заели с изтреблението им. Десетки уникални животински видове са изчезнали завинаги през следващите няколко века. Поради различни причини. Например, на едно малко островче, отдалечено по-навътре в океана живеел ендемичен вид безкрили птици /забравих им името, пък и няма значение - те вече не съществуват/. На островчето в по-цивилизованите времена построили фар, а пазачът на фара бил странен човек - живеел сам на острова с котарака си. Не знам какво е станало с пазача , обаче котаракът изял всичките уникални птици. До една. Птицата моа , пък, била изтребена още преди идването на белите хора.Има запазени само скелети по които учените са направили възстановка и може да се види в музеите. Голяма безкрила и приличаща на щраус. Според маорските легенди била много вкусна. На острова нямало по-голямо животно от нея. Пак според маорите, единият й крак само бил по-голям от висок човек ( а , пък, маорите са доста едри).
Другата ми любима поучителна история е за зайците. Всички знаем как в Австралия "зайците изяли хората" т.е. изяли пашата на овцете и разорили фермерите, защото се размножавали неконтролирано в свободната от хищници територия. Всички знаем също, че никой не се учи от историята. И абсолютно същото се случило и в Нова Зеландия. Правителството решило да вземе мерки срещу тази заешка напаст и обявило награда за всеки убит заек. Кампанията продължила няколко години, правителството изхарчило маса държавни пари, но не се постигнал никакъв напредък. Тогава парламентът назначил комисия да разследва причините. Те се оказали икономически - всеки фермер, отстрелващ зайци и получаващ пари за това тайно в задния си двор ги развъждал и после ги пускал на свобода, за да си осигури държавни дотации и в бъдеще.
Следващата мярка, която правителството взело, била да се внесат от Англия и Европа лисици, които по естествен начин да регулират заешката популация. Лисиците, обаче, както е известно още от детските книжки, хич не са глупави - защо да се трепят да гонят зайци, като могат почти без усилие да си ловят безкрили птици. И така безкрилите птици били почти напълно изтребени, оцелели са само някои видове на изолирани островчета, днес - резервати, а лисиците се превърнали в нова напаст за фермерите и били също подложени на изтребление. Не знам какво е станало със зайците, май всички са вдигнали ръце от тях, защото и до днес гъмжи от зайци из горите, по поляните, пътищата и дори в градовете.В напаст са се превърнали и опосумите, котките и дори кротки животни като елените. Наскоро се запознахме с един човек, който си изкарва прехраната като професионален ловец. Той разказа, че последната му работа била да убие стотици диви свине, които нападали храната в някаква ферма. Изобщо всяко внесено от континента животно тук се превръща в проблем и войната за поддържане на екологичното равновесие се води непрестанно с всевъзможни средства.
Много покъртителна е и историята на дървото каури. Когато първите заселници слезли на брега на северния остров, той бил гъсто обрасъл с невероятни гори от каури. Това е иглолистно дърво, което израства на височина над 50 метра, като долните му клони постоянно умират и падат и има листна корона само на върха. Гладкият дървесен ствол се оказал идеален за издълбаване на канута. В по-късни времена английските заселници открили, че дървесината на това растение не гние и започнали масово да го изсичат за целите на корабостроенето. Дори са го изгаряли, за да освободят място за пасища.Направените от каури неща са вечни. В Нова Зеландия има много къщи, яхти, мебели и домакински съдове от каури на по 200 години. Така и не са мръднали. Цената им днес е много висока не само заради трайността на дървесината - те са уникални, защото дървото каури е на изчезване. След като горите били напълно изсечени, намерили се хора, които да се загрижат за бъдещето и се опитали да отглеждат нови насаждения. Чак тогава разбрали, че това растение е много специално. Расте само на север от 39-я паралел на точно определена надморска височина, размножава се много рядко и трудно, защото, за да стигне до размножителна зрелост са му нужни 800 години. И аз като го прочетох за първи път помислих, че има печатна грешка. Изчезналите вече гори от каури са били на хиляди години. От оцелелите до днес дървета най-старото е на предполагаема възраст около 1500 години. В музеите, обаче , се пазят дървени плоскости, намерени в разни корабостроителници или на стари сечища, за които с помощта на радиоактивен въглерод е доказано, че са на 35 - 50 хил. години, а за едното даже пишеше, че е на 350 хил. години, но аз отказвам да го повярвам. Около всяко дърво има създаден резерват и продължават усилията за изкуственото им отглеждане, но дали ще дадат резултат ще се разбере след няколко века.
На изчезване е дори националния символ на Нова Зеландия - птицата киви. Тя според мен не е никаква птица, а си е направо едно природно недоразумение. Не само, че няма крила и не може да лети, но почти не вижда и дори перата й не са птичи, а повече приличат на косми. Оцеляла е по чудо малка популация на някакво островче и има отделни индивиди по зоопарковете.
Може би за това, просто за всеки случай, новозеландците са си избрали и друг национален символ - Сребърната папрат. Това е едно праисторически изглеждащо дърво с черен полуизгнил ствол и много елегантна зелена корона на върха от папратови листа. На мен ми се вижда много по-стилно от някаква тромава кафеникава перната животинка, уж птица.
Bella
Няма коментари:
Публикуване на коментар