OSCAR Time

Време е.
Измина още една филмова година.
Пак е последната неделя на месец март, когато традиционно светът затаява дъх в очакване на поредните късчета слава, които ще бъдат раздадени за втора поредна година в Кодак Тиатър.

На пръв поглед всичко изглежда нормално – изключителни мерки за сигурност, снайперисти, лимузини с тъмни стъкла, журналистическа суматоха. Но тази година и снайперистите и картите със секретен достъп са в повече, защото за целия останал свят е War Time, а не Oscar Time. Войната, която киното толкова много обича като изразно средство и възможност за спечелване на златната статуетка. Същата тази война, която ни донесе шедьоври от ранга на “Апокалипсис сега” и “Взвод”, “Война и мир” и “Животът е прекрасен”. Сега войната не е на бялото платно, а в неговия малък телевизионен вариант на мониторите на целия свят, който едва ли ще се заинтересува от Оскарите, така както те винаги са го заслужавали.

Заради войната първите съобщения са, че в случай на важни новини от Ирак същите ще вървят на телевизионните ни монитори. Пак заради нея Джордж Клуни и Уил Смит определено ще пропуснат събитието. Полански го пропуска поради проблеми със съдебните власти. Академията ще направи най-големия пропуск в историята си ако присъди Оскар на Боно, защото едва ли ирландецът ще изпълни негласната забрана да не се произнасят антивоенни речи. Най-нормалното нещо, което академията можеше да направи е да отмени събитието, но това не се е случвало в цялата история на наградите. Вярно, че са били забавяни или отлагани (при атентата срещу Рейгън), че са били арена на публични откази (Брандо през 1972), но като чели изходът бе събитието да бъде отложено.

Но не би. Когато си започнал война за 100 милиарда долара, не можеш да си позволиш да отложиш събитие, което иначе щеше да ти струва единствено ….75 милиона долара загуба.

Както и да е. Време е. 75 години стигат.

Червеният килим е разпънат, но тази година липсват традиционните интервюти, суета и показност, за сметка на охранителните камери и големи едри батковци с черни очила и слушалки в ушите. Малко приказки с Рене Зелуегър, Даян Лейн, Холи Бери, Джулиан Мур, половинчасово превю и толкоз.

Затова се пренасяме директно в Кодак Тиатър и неизменното интро на Стив Мартин, което не бе нищо особено, ……. а Оскар за най-добър филм се присъжда на “Чикаго”. Поне така ни съобщиха Кърк и Майкъл Дъглас. Часът е 07.00 и е време за работа.

Oscar тайм-ът свърши, паля колата и се отправям покрай солниците по пътя към Сарафово.

Welcome to the War Zone.
Loose Yourself.
Няма Майтап Еминем Е Носител На ОСКАР



А какво всъщност се случи през последните три часа и половина.

Акцентите на шоуто:

Сълзите на Крис Купър започнаха първи след като заслужено спечели приза за най-добра второстепенна мъжка роля и пое приза от Дженифър Конъли, както и призива за мир. Дали наистина актьорите са хора, които могат да бъдат инструктирани?.

Еднаквите като вид твърде-бременната Катрин Зета-Джоунс и не-бременната Куин Латифа изпълниха страхотна версия на “Move On”.
И започнаха сълзите на Катрин след като шотландецът Шон Конъри произнесе простичко първото име на родената в Суонзи съпруга на Майкъл Дъглас. Фамилията “Дъглас” вече има Оскар и по женска линия.

“Ако Фрида беше жива и беше тук, тя щеше да бъде на наша страна, против войната” - това бе изречено от испанеца Бернал от хита “Y Tu Mama Tambien” по повод на анонса на оригиналната песен на бразилската легенда Каетано Велосо “Burn It Blue”. Кой пуска европейци на американско шоу да им развалят празника.

Но бяха пропуснали в залата и Майкъл Мур, чиято 45-секундна реч беше определено политическа, обвинявайки Буш, че времето му е изтекло и че води войната по чисто фетишистки подбуди. Дюдюкания, ръкопляскания, Мур никога не е бил от лесните. Момент от който организаторите най-много са се опасявали.

Но не и от моменти като тези:

Ейдриън Броуди се нахвърли в прегръдките на Холи Бери и узакони една от най-големите подигравки в историята на киното (лично мнение), но и една от най-добрите речи по приемане на наградата Оскар в цялата й история (лично мнение). За втори път само в рамките на няколко години академията отличи роля на актьор, превъплътил се в пианист. Не станаха ли Оскар-ите твърде еднотипни?

“Ръсел Кроу ми каза, като се качиш там горе не плачи, а аз го правя” – така започна Никол Кидмън с така лелеяната златна статуетка в ръка. Останалото бяха сълзи и …. се надявам да го видите по Канал 1 на 24.03.2003 година някъде след новините.

И ето го моментът на вечерта – Мартин Скорсезе. Не, никога. Академията за разлика от всички други не обича Скорсезе. Носител на наградата за най-добър режисьор е Роман Полански.


Победителите:

При анимираните филми за голяма изненада спечели японския “Spirited Away” за сметка на “Ice Age”. Сценографията намери признанието на Джон Майри за “Чикаго”. Най-добър “шивач” на годината е Колин Атууд отново за “Чикаго”. Беатрис де Алба грабна приза при гримьорите за “Фрида”, от което най-доволна остана Салма Хайек. Успехът за “Фрида” е още по-значителен, ако приемем факта, че това е може би първият Оскар в тази категория, даден на филм с бюджет от 12 милиона долара, като се има предвид, че това е категорията на богатите студия. Оригиналната музика също бе спечелена от “Фрида” и Елиът Голдентал. Най-добър чуждоезичен филм е немският “Някъде в Африка”, като след повече от 20 години Оскар-ът се завръща в Германия. От това най-недоволна остана Салма Хайек, която очакваше да връчи наградата на мексиканската продукция “Грехът на отец Амаро”. Звуковите и визуалните ефекти бяха спечелени от “Властелинът на пръстените: Двете кули”, докато Оскар-ите за звук и монтаж спечели “Чикаго”. Най-добър пълнометражен документален филм е както всички очаквахме изследването на Майкъл Мур. Операторският приз отиде заслужено при Конрад Хол посмъртно. Оскар за цялостно творчество отиде при номинирания седем пъти Питър О’ Тул. Адаптираният сценарий бе спечелен от “Пианистът”, а оригиналният му събрат посети за втори път колекцията на Педро Алмодовар за “Говори с нея”.


А ето и наградите на WhyBG за вечерта:

Най-голям Селянин на годината: Дензъл Уошингтън, който беше толкова брадясъл, че все едно се връщаще от мисия в Басра.

Най-добър Женски Английски език на годината: Салма Хайек, чийто английски разбира единствено и само …. Едуард Нортън.

Най-добър Мъжки Английски език на годината: Арнолд Шварценегер. Ако някой успее да преведе израза Ceremony mit Taste, моля да заповяда.

Най-добри Мъжки и Женски Мечки на годината: Кати Бейтс и Куин Латифа, които щедро разливаха плът по екрана, както и президентът на Мирамакс Харви Уайнстийн.

Най-добре Изложени Предна и Задна Част на годината: Кой друг ако не Дженифър Лопес (хората посещават такива събития и заради нея).

Най-Неудобна Рокля на вечерта – тази на Никол Кидмън. Един съвет към “шивача”- “Като знаете, че ще трябва да държи Оскар в тази ръка, там ли се слагат презрамките бе аланкоолу”.


В крайна сметка:

Мечтаната вечер на “Чикаго” с 6 статуетки за сметка на “Часовете” и “Бандите на Ню Йорк”. Академията за пореден път предпочете по-лекото и по-захаросано произведение вместо сериозните творби. С фронт-рънър като “Мулен Руж” зад гърба си (но в значително по алтернативен вариант) “Чикаго” просто обра урожая на посятото от Баз Лурман през 2002 година. В тази връзка бих добавил едно изречение на авторитетното английско списание “Empire” – “Чикаго е добър филм, но 13 номинации за една адаптация на британски мюзикъл. Айде моля Ви се!”. Явно след последните няколко “разпръснати” години академията предпочете да си гласува на кило, както беше в миналото.

Освен мюзикъла доволни могат да бъдат “Пианистът”, “Фрида” и “Властелинът на пръстените: Двете кули”, докато “Часовете” и особено “Бандите на Ню Йорк” са победените на вечерта.

В крайна сметка това беше най-странната церемония на наградите “Оскар”, която съм гледал в целия ми активен целулоиден живот. Постна церемония с изключение на Броуди, академията щедро раздаде Оскари по време на война на средностатистически мюзикъл, главната мъжка роля се даде на военен филм пренебрегвайки страхотните изпълнения на Даниел Дей-Луис и Джак Никълсън, а в същото време бе отличен Еминем и се отдаде дължимото за минали периоди на Кидмън и О’ Тул, като и четирите актьорски Оскара посещават за първи път своите притежатели. Не мислите ли, че има нещо сбъркано, при положение, че няма филмов критик в света който да не харесва “Часовете” и “Бандите на Ню Йорк”?. Последният ще остане в историята като единственият филм с 10 номинации, но без нито една награда. Гениите никога не ги разбират.

Carlos