петък, 7 март 2003 г.

Празник. Мама.

Тази сутрин гледам мама -
хубава е грешка няма!
Спи, пък колко е красива,
даже със прическа крива.
Тя си спи пък аз говоря,
под нос тихичко мърморя:
Денем все за нещо тича…
Знам бе, знам, че ме обича!
То и аз си я обичам -
постоянно се заричам
хич да не ядосвам мама,
щото тя е по-голяма,
нервите и по-са тънки,
късат се кат стари дънки -
туй на нищо не прилича …
Знам бе, знам, че ме обича!
То и аз си я обичам -
обещах й да не тичам,
щото новите обувки -
два шамара без преструвки!
Аз сега не се оплаквам,
какво мога да очаквам -
тя е толкова критична …
Знам бе, знам, че ме обича!
Скрил съм тук едно кокиче -
днес е празник чакам само...
Ама ти не спиш ли мамо!?

bay Ilia

Няма коментари:

Публикуване на коментар