петък, 20 юни 2003 г.

Опера на мегдана

Пак ще има опера на площада в София. Ама как звучи само. Като “на мегдана до фурната”. Много хубаво нещо и една култура ще се излее също. Като в Европата един вид.

Само че не е. Понеже това нали е културно събитие за града, радва граждани, данъкоплатци, туристи и друга плащаща сволочь, та там го прави общината безплатно. А тук не е! И що ли ни е безплатно? С таз популярност на оперното изкуство кат нищо ша съберем едно 10 – 15 хиляди души на представление. Като на платен open air по света. Дет’ се е събрало светлото минало, настояще и бъдеще на пеенето. Павароти и брат’чеди.

Та така. Е, поне има надежда, че като свърши ще си съберат сцената. Че последния път стоя там един ръждив паметник на безстопанствеността. Вярно, че имаше и доза благотворителност - open air тоалетна за бездомниците и пийналите граждани. Друго си е да препикаваш декора на АИДА. По-културно е някак си. И е по-безопасно от лятната пързалка по мазните павета след бирен фест (що не я направят с вход, ем ще има спортни мероприятия за хлапетиите през ваканцията). Така че ВИВА ИЗКУСТВОТО! Идвай народе, че не остана.
Изкуство де.
И градинки също. Имаше там едни пост-мавзолейни градинки. На всеки народ по една. После ги поокрадоха и станаха само градинки. Сега, като ги покрием със сцена и трибуни ще станат едни бивши градинки. Надявам се, предприемчивите организатори ще платят за възстановяването им с част от скромната културна печалба. Че да настане едно равновесие. От друга страна ще се компенсира псуването на гражданството заради затворената улица с изкуство. Равновесие в природата един вид.

Но стига голословна заядливост, ами да излезем с конкретното предложение:

И то е ... ВНИМАНИЕ...хоп, дойде ми:
Общината да си ги вземе тез функции, зер избори идат – не е майтап. Пък те спонсорите пак ще дадат лев за организацията, че да платим труда и хапчетата за простиване на родните таланти. И за прибиране на сцената. И за градинките надявам се. Че тя сцената не е зор. Половин година стоя, ще повторим. Пък ако я дадат на братята със старото желязо, за една нощ са я оправили и за ракия ще има време.

Мисъл му е майката на изкуството. Или бащата (щото му такова майката).

Zaro

Няма коментари:

Публикуване на коментар