четвъртък, 31 януари 2002 г.

Райските ябълки

Марк се щураше напосоки из вилната зона и търсеше уединено и закътано кътче където да прекара един необезпокояван от никого следобед. Беше му писнало от досадни типове с нравоучителни поучения и прочие баналности. Искаше да остане насаме с мислите си и най-вече с фантазиите си. Носеше си няколко цигари с трева и тоя път искаше удоволствието от несъзнаваното да бъде пълно и да не бъде споделяно с никого. Нито с приятел, нито с дългокрака красавица.

След като вече беше вървял достатъчно дълго и то все в една и съща посока, абсолютно правилната – обратно противоположна на цивилизацията, реши, че вече е време да се установи някъде, където спокойно да дочака залеза и да се напуши за всичките тия дни, които трябваше да изживее заедно с цялата си многолюдна и определено досадна фамилия.

Метна се през оградата на една напълно занемарена и обрасла с павит ябълкова градина и тупна във високата трева на своите мечти. “Това е мястото” - каза си Марк - и потърси с очи къде може да се настани възможно най-удобно. Огромното ябълково дърво веднага привлече погледа му - клоните стигаха досами земята, така че ако се обтегнеш на ствола ще можеш да бъдеш напълно защитен от външни вмешателства. Трябваше някой целенасочено да се запъти към дървото, че да те открие.

“Екстра!” - прошепна доволен от находката Марк и тъмните му очи се усмихнаха на някакво само нему известно блаженство. Той метна на земята дънковото яке, извади скъпоценната трева, която му струваше последните спестявания и се приготви да запали. Примижа срещу все още пламтящото и жарещо слънце. Поогледа се, търсейки из джобовете запалката и чак сега забеляза, че на дървото примамливо грееха огромни червенобузести ябълки. Нямаше начин, усилието да откъсне най-близката си струваше отвсякъде. Марк се понадигна и докопа една. Поизбърса я и впи зъби в тънкокората й плът. Ароматът й го зашемети и той преглъщайки, приседна с омекнали колене. Удари го силна приливна вълна от ярки цветове – пред очите му преминаваха талази тюркоазено синьо, мигновено преметени от кърваво мораво и смарагдено зелено. Имаше чувството, че го въртяха в гигантската въртележка на някакъв калейдоскоп. Той впиваше зъби в сочния плод все по-жадно и по-настървено. Бурен прилив на емоции облада душата му. Марк ликуваше, това беше фантастично изживяване. Никой не беше споделял досега за нещо подобно. Премина през целия спектър на емоционалните екстри. Изпитваше силата на разстилащата се в гънките на устните му омая на първото влюбване, тръпката бързо премина към слабините му и го обзе бурната ярко лилава страст на неустоимо, животинско полово влечение. Тъкмо очакваше да се разтопи в урагана на оргазъма, когато преглътна и изневиделица го завладя дива ярост. Идеше му да троши, да вие и да убива. Представяше си как насича Леа с обикновен кухненски нож, страстта му към разрушение се надигаше и сока потече надолу по брадата му. Обзе го усещане за непобедимост. Досега не се бе сещал, че той е Бог и диктува правилата на живота. Кой да живее и кой да умре, кой да плаче и кой да танцува. Усещаше мощна сила съсредоточена в дланите си. Знаеше, че в този момент е способен на всичко. Но единственото му желание бе да покорява, да завладява и да обладава. Тялото му трепереше в неистови конвулсии. Той не можеше да контролира залялата го енергийна вълна от страсти и емоции. Цветовете шеметно се въртяха и Марк започна да агонизира. Изведнъж го заля чувството на празнота и изоставеност. Мозъкът му не издържа и потъна в черната дупка на безвремието. Току-що родения бог бе вече мъртъв.

Залезът се промъкна между гъстата завеса от листа и вятърът донесе шума на тихо прокрадващи се стъпки.
- Яаааа, да видим какво прави дървото на боговете!
- -Истинска райска градина! - възкликна клокочещ женски смях.
- Мисля да ги оберем още тази нощ. - чу се приглушен бас.
- Ще можем ли да ги съхраняваме в лабораторията? И откъде да намерим поне двама трима рецидивисти за експериментите? Всъщност каквито намерим. - заключи мъдро тя.
- Че е най-екологичното биологическо оръжие, е, но въпроса е как да регулираме дозата. Ще се продават доста добре и ще навлязат на пазара още преди да са се усетили. - Опаа - замлъкна в недоумение Франк. Ето май имаме първия експеримент, който доказва, моето твърдение, че дозата трябва да се намали.
Те се наведоха и отметнаха клоните на дървото. Коленичиха и заопипваха момчето.
- Изял е почти цяла. Множко му е дошло. Абе казах ти, че трябва да си осигурим някаква наистина недостъпна зона за експеримента.
-Е, така поне имаме и опитни мишленца. Гадното е, че сега трябва да се занимаваме и с трупове. Никой не трябва да разбере какво се е случило с момчето и вече наистина ще трябва да оберем всичко до шушка тъкмо тая нощ.
- Все така става, а можеше да бъде една фамозно нежна нощ. - захили се Шани. - Ще го вземем в лабораторията за аутопсия.
- Шефа ще е бесен, ако нещо излезе на яве. Хващай се да береш и не коментирай.
-Дозата прави отровата! - постулира набързо тя първия експериментален опит.
- Номерът е веднъж да започнеш да желаеш райските ябълки. Скоро може да имаме волята и емоциите на когото пожелаем.
- Без съмнение само дето ще трябва още да побачкаш.
- Не коментирай, а бери. Всъщност иди да потърсиш фенера, че без него няма да минем. Трябва да заличим всичко до последно.
Чак призори Франк и Шани напуснаха градината и подкараха джипа в никому неизвестна посока.

Ния

четвъртък, 24 януари 2002 г.

Софийските кални бани

С топенето на снеговете София била заприличала на Венеция. Повярвах на вестниците, насадих малкото венецианче в гондолката и излязохме на първата в живота му разходка. Оглеждам се като лалугер нагоре към стряхата на блока, да не ни изненада някоя висулка, отлежала в засада специално за нас, включвам на първа и с много газ потегляме. Радвам се на студеното зимно о соле мио, а количката плава гладко по кварталното Канале Гранде. Тротоарите се извисяват над нас като мръсно-снежни планини, дълбините на пътните дупки ни мамят, а две бездомни кучета плуват около нас като президентски ескорт. Бях забравила колко е хубаво навън след два месеца принудителен домашен арест.

Аха да се доберем до градинката, край нас префучава малка червена кола, управлявана вещо от русо гадже. Дори за миг не си помисля да намали, в резултат на което бебето се сдобива с кална маска като кокона в козметичен салон, а белите агънца, изобразени на количката, се превръщат в черни овци. Аз по чудо се оттървам с лека уплаха, позабърсвам детето, което зимният въздух е приспал и храбро продължавам. Следващата атака идва от класически Мерцедес, който пропуска малката, но за това пък наваксва с мен. С тия овце по количката и затънала в кал започвам да се чувствам като чобанин. Присламчвам се до една по-чиста локва и зачаквам следващата кола. Тя не закъснява, не намалява и измива частично щетите, причинени от първите две возила. Миражът Венеция избледнява над снежното било на Витоша, а аз на прибежки се запътвам обратно към дома. Мислено превръщам гондолата в БТР, за да изпълзя от една яма, последица от ланшен ремонт на водопровода, и да преодолея ледената китайска стена пред блока. Пътьом изстрелвам сочна ругатня по застрашително приближаващо БМВ, което ми отвръща с фонтан от киша, умело насочен право в лицето ми. Прикривам с гърди амбразурата на БТР-а, за да не улучи някоя осколка детенцето и се шмугвам във входа.

Утре пак сме навън. От калта, солта и лугата ми минаха болките в ставите, а детето се сдоби с кожа като на Нефертити. Препоръчвам на всички да се разхождат обилно, докато не се е стопил снега и не е изсъхнала калта. Нека всички шофьори да се съсредоточат, да карат през локвите с максимална скорост и да се прицелват точно в пешеходците. Така ще подобрим здравето на нацията без да трошим пари за Поморие и Хисаря, а венецианците всяка зима по Канале Гранде, по Канале Гранде, та право в България, да лекуват ревматични кости, че то Венеция вярно е красива и романтична, ама и доста целогодишно влажна.

Nadie

четвъртък, 17 януари 2002 г.

US Box Office: Толкиниада

За Серафим и останалите, аз пак съм тук и пак съм същият досадник, когото или ще разпнете или ще похвалите. И от двете има файда, защото критиката и одата на радостта, борбата между доброто и злото са всъщност част от всеки един от нас, а от време на време и част от историята на киното.

Умишлено не писах повече от месец.
За какво да пиша? За Толкин ли? (това го бяхме вменили в задължение на Адаша преди половин година, но за любимите неща трудно се пише)
И какво да напиша за Толкин?

Какво повече да се напише за “Властелинът на пръстените” като филм?
Чакахме го с години. Направи го режисьор, от когото трудно можеше да се очаква такава епика. Ще мине границата от 300 милиона долара, което вече е филмова история. Епизоди 2 и 3 (да ме извинят и Толкин и Лукас-маниаците) ще излязат съответно през декември 2002 и 2003 година. Нямам намерение да Ви описвам, коментирам, критикувам или пиша интересни случки от филма. Всеки сам ще прецени доколко са успели Питър Джаксън, Илайджа, Лив, Виго и останалата гвардия. Това, че вече месец “Властелинът на пръстените” определя модата зад океана и в Европа не е тайна за никого и предположението, че това ще се случи бе като да познаеш, че Гонзо ще е № 1 в България.

За справка на маниаците януарският брой на английският Empire е с две корици за колекционери (една с хобити, една с войни) и съдържа цели .... 45 страници за филма и всичко около него. Струва си, прочетете го, ако имате възможност. Аз съм прекалено малък за Толкин. В случая предпочитам да чета.

През месеца на хобитите през киносалоните на Америка минаха и доста други качествени филми през иначе постната филмова година, като Vanilla Sky на Камерън Кроу и комбото Круз/Круз. Аз всъщност лош филм на Кроу не съм гледал като започна от “Джери Макгуайър” и завърша с “Почти известни”. Няма да ви казвам, че именно на тази сцена Круз/Круз решиха, че е крайно време да освободят Никол Кидмън от съпружеските задължения и да я направят по-добра актриса от когато и да било.

Филмът, както всички вече знаят, е римейк на дебютния “Отвори очите си” на Аменабар, за когото Адаша Ви говори преди месеци, който пък от своя страна по-същото време снимаше The Others с Никол Кидмън, продуциран от .... Том Круз, за който филм пък Кидмън получи маса номинации за Глобуси, Ню Йоркска и Лос Анджелоска критика и Аменабар с голям интерес очакваше да види своето отроче, ремиксирано по американски и .... пак с Пенелъпи Круз в главната роля.

Какво изречение стана само, а и какво ли е да се снимаш в един и същи филм говорейки на два различни езика ... ако изобщо английският на малката Круз си заслужава.

Предвид гореизложеното Vanilla Sky върви твърде добре и продължава да си битува в Топ 10 с общо сбор от 88 милиона долара. Компания на еднаквите фамилии (само на български) правят Камерън Диас и Кърт Ръсел тъй, че явно римейкът на независимите филми дава добри пари.

В Топ 10 продължава да стои и Oceans 11 със сбор от 160 милиона долара, но само подписът на Содърбърг е достатъчен за това. Последните две години явно са урожаят на този изключително уникален режисьор, като холивудските звезди ще се изтрепят да участват във филмите му. И както винаги малка изненада за маниаците – Содърбърг е замислил римейк на Сталкер на Тарковски.

Доста добре в чарта върви и алтернативата “A Beautiful Mind” на небезизвестния Рон Хауърд, разказващ историята на шизофреника носител на Нобелова Награда Джон Наш. След като разголи мишци и бицепси и си прибра Оскара за “Гладиатор” Ръсел Кроу се завърна към трудните си роли, които го направиха известен, от типа на “Insider” и “L.A Confidential”. Появиха се вече слухове, че Ръсел може и да бъде номиниран за това си превъплъщение, но няма ли да му станат много номинациите. За тях се беше наточил и Майкъл Ман с автобиографията на Али с Уил Смит, която обаче мина по екраните на Америка доста незабележимо, въпреки, че успехът беше повече от предначертан.

По интересното през последната седмица е присъствието в Топ 10 на два филма, които биха заинтересували само кино-маниаците и ..... Заро.

Първият от тях е Gosford Park на гения Робърт Олтмън, който до момента е спечелил ....... 6,6 милиона долара. Всеки филм на този истински аутсайдер на комерсията е повече от любопитен и Олтмън може да бъде сравнен по уникалност и развихрена визия само и единствено с Кубрик.

Вторият е със Заро-вата любимка и кралица на “насълзи-очичките-изтрий-ги-с-кърпичката-и-продължавай-да-гледаш-с-миловиден-поглед-в-камерата-а-зрителите-сами-ще-дойдат” Мег Райън. “Кейт и Леополд” върви достатъчно добре по екраните с близо 40 милиона долара приходи, а този път влюбеният в Мег Райън е Х-мена Хю Джакмън. Колко ли останаха тези, които не са се влюбвали в Мег? Или поне не наскоро. Режисьор на филма е Джеймс Манголд, който се прочу със сценария на “Girl Interrupted”.

Впрочем знаете ли, че (Заро, Адаш отпуснете парата .... не е загадка!!!) името на героя на Хю е Леополд Алексис Илайджа Уокър Гарет Томас Маундбатън. Абе кой кретен ги мисли тези любовници на Мег Райън, като простичко може да го преведе като Светлозар Петров. Какво му мислят толкова.

И накрая крайният резултат от тази седмица е 305, 1 на 228, 2 за Хари Потър. Би могло да се преведе и като резултат от отборното по крикет между Англия и Нова Зеландия.

И като капак за всички фенове и анти-фенове на US Box office рубриката ни един въпрос – Кой са Топ 10 филмите на 2001 година според Вас.

Пишете ни!

Carlos

вторник, 15 януари 2002 г.

Чешко-словашко-канадска история

Един ден между Коледа и Нова година един от големите шефове - всъщност един от двамата създатели на нашия отдел, - който е чех (или поне е бил преди 15 години) ме покани на бира и приказки и наистина ми заразказва едни неща, които просто все едно ми ги вземаше от моите мисли и настроения. Та като чуете от мен, че Канада е върховна държава, особено в сравнение с Европа, може да си помислите, че просто още сам в първия етап на еуфорията от преместването на ново място. Обаче когато го казват хора, които живеят тук от 10 или повече години, тогава може би това е обективно... Та ето неговата история:

През 1985 година из ерата на развития социализъм като млад специалист получава шанс да отиде на стаж в (тогава Западна) Германия. Понеже стажът му е бил малко по-дълъг от три месеца, по тогавашните закони семейството му е имало право да го посети, но за не повече от една седмица. Та жена му отишла "на гости" с няколко месечния им тогава син и още на другата сутрин отишли в немската полиция да кажат, че няма да се прибират обратно в ЧССР. Той започнал веднага работа в университета, в който бил на стаж, отначало като асистент, после дори водил и собствени лекции. Немски знаел отлично, английски почти никак (той до ден днешен ми разправя, че и сега аз сега говоря по-добре английски от него, въпреки, че е в Канада от 10 години). Както и да е - той твърди, че в университетските среди и сред своите приятели в Германия никога не е имал проблеми с отношението на немците към него, тъй като се движел в интелигентна среда и не се срещал с така наречените "обикновени хора". Обаче например не можел да повярва на жена си, че като излезела с малкия на игрището и като му говорела на чешки, германките тръгвали да си прибират арийчетата и да я гледат на кръв, като че ли е крастава. Освен това при всяка една среща с бюрокрацията му давали да разбере, че е чужденец и законите за него са по-други. Да не говорим за постоянното продължаване на най-различни разрешения до побъркване. И ако не ти харесва, си има стандартен отговор - ами върви си, откъдето си дошъл! Разликата е само дали ти го казват с една, две или три удивителни накрая. Въпреки, че тези същите бюрократи си живеят от твоите данъци и единственото, което са направили за тази държава, е било да се родят като деца на нейни граждани.

Та моят шеф със семейството си дошли в Канада през 1991 след падането на комунизма по същия начин като нас. Той твърди, че тогава също имало криза и то много по-тежка и продължителна от тази, която е сега. Просто не е имало работа почти никъде и безработицата е достигала 17%. Той в началото се бил стреснал - къде пък съм тръгнал сега в държава, в която няма работа, не знам език, а пък в Германия си имах и стабилна работа и им бях вече свикнал на номерата. След известно време си намерил работа в малка софтуерна фирма, после в банката, после са създали този отдел за warehousing заедно с един канадец. Сега е на 40 години и е senior manager в банката. Когато дошъл в Канада е бил на моите години. Твърди, че не само, че не съжалява, че е дошъл тук от Германия, но и смята идването в Канада като едно от нещата в живота си, с които се гордее най-много. Неговите думи бяха буквално – “въпреки, че в началото ни беше трудно, ако ме върнат пак да решавам дали да дойда тук, пак бих постъпил по същия начин и никога няма да забравя какво ми даде Канада - чувство за дом и за това, че принадлежиш към това общество и че това е твой свободен избор, а не е определен от неща, които не можеш да промениш като произход, раса и т.н.“

Аз тръгнах да му разказвам за нашите премеждия в Чехия - за сина ми, който е роден в Бърно, но трябваше да му вадим виза от посолството в София, за да не е "нелегален". Той само се засмя и вика:

- Ей, приятел, това нищо не е! Чакай аз да ти кажа кой в нашето семейство е чех и кой не е. Аз, - казва, - не съм вече чех и по чешките закони не мога да бъда, защото Чехия не признава двойното гражданство и като си взех канадско ме задължиха да се откажа от чешкото. Също и жена ми и сина ми, който сега е на 16 години и си ходи всяка ваканция до Прага. Нещо повече, поради гениалността на чешките законодатели и управляващи, като канадец му трябва виза за Чехия.

- Това никой не може да го разбере - просто чехите се ядосаха на Канада, че не искала да им махне визите и въведоха визи за канадците, като иначе с канадски паспорт можеш да ходиш абсолютно навсякъде по света без виза с изключение на Либия, Иран и ... Чехия. Дори американците като се разхождат из арабския свят разправяли, че били канадци, за да не ги закачат. Те "обикновените" канадци, дори не знаят какво е това виза и като се разхождат из Европа и стигнат до границата на Великата Чешка Държава и там започнат да им обясняват нещо за визи и те го приемат, че просто не могат да идат да видят Прага - и реагират - ами хубаво тогава, голям праз, ще видим нещо друго - било то Париж или Букурещ например. На всичкото отгоре чешки визи се вадят толкова трудно за тукашните разбирания, че просто никой не се занимава с това, освен чехите, дето собствената им държава не ги признава за чехи.

Аз в този етап на историята вече си признах, че това ние нищо не сме разбрали от чешката държавна бюрокрация и че неговата история е направо потресаваща. Той се засмя и вика:

- Чакай малко, това далеч не е всичко. Аз, - казва, - имам и дъщеря, родена в Канада - на 7 години. Та знаеш ли, казва, кой е единственият чех в нашето семейство? Ами – тя!

Аз се шашнах и викам:
- Айде стига бе!
- Да бе, тя има не само чешко, но и словашко гражданство, освен канадското, въпреки, че в Словакия не е ходила през живота си, а пък в Чехия е била веднъж за 2 седмици.

Номерът бил такъв, че можеш да имаш друго гражданство, освен чешкото, само ако си го придобил с раждането си, както тя се е сдобила с канадско. Та по тази причина на нея по рождение й дали и чешко, тъй като родителите й все още не били получили канадското. Обаче, за да важало това, трябвало и двамата й родители да имат чешко гражданство в момента на раждането.

Тук се сещате, че идва момента с разделянето на Чехословакия и естествено не можеш да бъдеш едновременно чех и словак. Та когато жена му на моя шеф била бременна и на път да ражда, те решили да се заинтересуват какъв гражданин, освен канадски, ще бъде детето. Оказало се, че жена му, въпреки, че е родена в Бърно и цял живот се е смятала за чехкиня, а не за словачка, има родители словаци и по тази причина не било много ясно дали има чешко или словашко гражданство - т.е. чехите й казали, че за да й потвърдят чешкото гражданство, трябва да има документ, че се отказва от словашкото. И тя, женицата, написала една молбица и я изпратила на словашката държава, че иска да има чешко гражданство и по тази причина се отказва от словашкото. Да де, ама в Словакия тогава пък беше на мода и на власт Мечиар и тези молбици те нарочно ги бавели и протакали.

Чехите взели, та поправили собствения си закон, че не било необходимо съответният човек да получи отговор на молбата си - стигало само да я е изпратил и да няма 3 месеца отговор. След 3 месеца жена му получила писмо от чешкото посолство, в което й обяснили, че по член еди-кой-си, параграф еди-кой-си тя е чешки гражданин, следователно и детето като се роди в Канада, освен канадче, ще стане автоматично и чехче.

Мислите, че историята свършва до тук ли? Не, не, не!

Дъщеричката се родила жива и здрава за радост на мама, тати и чешката държава и малко след това майка й получила хабер от словашкото посолство, че са получили молбата й, но й липсвало това, онова и там третото, четвъртото и петото и поради тази причина, докато не представи тези допълнителни документи, тя е словашки гражданин по смисъла на член еди-кой-си и детето с раждането си автоматично, освен канадски, е и словашки гражданин (на словаците им стигало единият родител да е словак за тази цел). Та още преди щерката да навърши година, мама и тати си получили канадското гражданство, поради което от тях и от сина им както чешката така и словашката държава престанали да се интересуват, но после обиколили посолствата с тези писма и момиченцето се сдобило с 3 гражданства и международни паспорта - канадски, чешки и словашки...

Та това е Европа. Опитайте се да разберете логиката на цялата тази история и ще започнете да разбирате Европа, където всеки си е направил на две квадратни плюнки площ държава и е обявил всички отвън за чужденци, а себе си за чиста нация. Не смятайте за тъпи американците, че мислят Букурещ за столица на Швейцария и че не могат да ви покажат Дания на картата. На тях наистина и откровено не им пука от такива "дребни подробности" и горната история за тях е тотално неразбираема. Те водят децата си да видят Европа, за да им покажат английската кралица, така както в България родителите водят децата на село да им покажат живо магаре. В края на краищата пък какво толкова имат да й гледат на тази кралица след като реално погледнато всъщност не е нищо повече от някаква си далечна роднина на премиера на България, нали така ;-)))

Та това е за сега. С много добри пожелания за новата година от Торонто,

Lubo