неделя, 9 август 2009 г.

За нас ... отново

WhyBG.net е продължение на популярния някога whybulgaria.com, който вече не съществува. Ще се опитаме да го продължим 9 години след създаването му и около 5 години след спирането му. А оригиналния текст "За нас" изглеждаше така:

A SPECIAL EDITION OF

ANY GIVEN THURSDAY
Social Club

КОИ СИ МИСЛИМ, ЧЕ СМЕ НИЕ



Кои си мислим, че сме ние всъщност?

Ами, група от 8 млади хора всъщност, 4 чифта мъжки и женски физиономии или 4 по 4 купонджийски настроени българи и българки (ама как звучи само като пичове и пички), които без да са го планирали, без да се познават взаимно и може би по ирония на съдбата създадоха своя собствена завера, наречена “кратко и ясно” Any Given Thursday Social Club.

Социално място или чисто научно казано “клуб за запознанства”, който не се измерва с кръчма, пивница, крак-маг, вила или апартамент, а с простата идея група хора да се събират всеки четвъртък, за да купонясват (знаете ги онези три неща ядене, пиене и такси до вкъщи, а там, ако имаш сили...) и често да се радват и на децата си. Честно казано, клубът за запознанства е навсякъде, където добре прекараното време се превръща в адреналин и тестостерон едновременно (често под формата на Alka Selzer или витаминчета рано сутрин), които ни зареждат с положителна енергия до ... другия четвъртък, разбира се.

Да се радват на децата си, звучи като тъпо американско неделно семейно парти с барбекю, Budweiser и балони, ама нейсе. Повече звучи, като да ти препускат с детски колела из хола, докато се чудиш коя подред ти е ракията, да ти пъхнат мачбокс-количка в 100-доларовото Jamo, да ти заврат дървен меч в салатката или да ти се дуелират с карамфилите пред “брачното отделение”.

Обаче е радост и то голяма.

Та, изплагиатствали от последния филм на Стоун и Пачино и от почитание към “техни величества” Buena Vista Social Club се стигна и до този клуб и този сайт като реално негово продължение, чиято цел или по-скоро плод на високоградусово хрумване е да бъде откритият форум за всички, които искат да кажат, да се похвалят на воля, споделят не под сурдинка или да му теглят една по повод на нашата мила татковина.

Основното е, че ние МРАЗИМ комерсията, но ОБИЧАМЕ алтернативата, която по нашите земи често липсва. МРАЗИМ фолка и чалгата във всичките им форми, мразим тъпи млади хора, които се обличат като за бал с маски и удрят каръмлими и гюбеци или пълнят БИАД до дупка, но ОБИЧАМЕ до гроб онази другата музика – джаза, блуса, рока във всичките му измерения, кубинската и латиноамериканската традиция и всичко свързано със Сантана и Buena Vista. Звучи Ви като музикални екстремисти, може и така да се каже, но какво пък, поне сме честни, пък и ни ПИСНА от ф-ф-ф-ф-фолк звезди. МРАЗИМ коктейлите, но ОБИЧАМЕ буренца с твърди напитки. МРАЗИМ лешперите и връзкарите.

Ние не сме отявлени патриоти, но не сме и политици и не си падаме по парадните фрази, особено когато са изречени в четиригодишен порядък, а сме просто група реалисти, които за добро или лошо са избрали да си останат тук, не само защото тук им е мястото. Имаме самочувствието, че сме професионалисти, всеки в професията си.

За това и Why...BULGARIA, колкото и помпозно да Ви звучи. В този сайт ще пишем за всичко което ни интересува, за всичко, което ни вълнува, за всичко, за което си струва и разбира се, ... когато имаме време.

Ако имате желание да ни кажете колко сме велики (не че не си го знаем), да ни напсувате, че сме егоисти, интелектуалци или сноби, или тъпанари (не че не си го знаем), да ни разпнете или поне порицаете, че сме аматьорчета и това нещо, “живота, made in Bulgaria” не го разбираме, както го разбирате Вие (не че не си го знаем), просто едно голямо Welcome.

Ще видите всичко, което сте написали - без цензура и вестникарски изрезки - защото това е мотото на клуба: всеки да приказва, колкото му се иска (даже и да досажда), независимо от това, дали другите го слушат. Важното е да си излеете душичката и да Ви е кеф, другото ....... му.

Няма да ви кажем “елате Вие, за да не дойдем Ние”, а само покомпютърното: “Кликнете Вие, за да кликнем и Ние”.

И не забравяйте, този сайт не преследва комерсиални цели. Правим си го за свое собствено удоволствие, от чиста проба фенлък, както биха казали някои южни съседи, а ако и на Вас Ви доставя удоволствие, едно голямо ЕВАЛЛА!

Неведоми са пътищата господни, може и да успеем!!!

Any Given Thursday Social Club
-----------------------------------
В онези изпълнени с ентусиазъм времена, когато сайтът спря, той беше вече станал популярен и сред колегите и пишещите братя и обект на някои, бих казал, доста добронамерени коментари:

В-к "КАПИТАЛ" : От Графомания.org към Литература.com

... сайтове, които публикуват любителски произведения ... http://whybulgaria.com (малък и изключително качествен) ...

В-к "ТРУД" : Езикът на новото време

В интернет страницата www.whybulgaria.com е публикувана една доста странна на пръв поглед обява: "Търсим преводачи от български на български език. Единственото необходимо условие, за да кандидатствате, е да преведете следния текст:
..."

В-к "ПАРИ" : Интересни адреси

Защо България? А защо не - питат авторите на онлайн изданието, в което всеки е поканен да сподели вижданията си, да публикува стих или дори мнение за нашумял филм или събитие. Сайтът освен със стилен дизайн привлича и с уникални текстове, забавни и сериозни - наистина една добра идея.

Сп. "Егоист" : Аз Съм Българче

Те са останали в България по своя воля, твърдят, че са доволни от живота си тук и пишат за това на страницата си в интернет. Ако си мислиш, че са смъртни врагове на "преуспелите българи" в чужбина, трябва да знаеш, че си правят с тях срещи на класа в някой irc-канал. Те са Any Given Thursday Social Club и наистина се събират всеки четвъртък ...

*bpm : e-stories

[идентификация: whybulgaria: 30-и-нещо годишни success story-та; професионалисти, които настояват домашния им адрес да бъде България; ако някой се наеме да ги цензурира, ще се наложи да разговарят предимно с предлози и спомагателни глаголи; единствена сериозна опция за емиграция - Куба...]

четвъртък, 1 април 2004 г.

The End

И настана вълшебство навънка.
Беше хем утро, хем залез бе.
Бе луната и пълна и тънка,
върху слънчево-звездно небе.

Едновременно пролет и есен -
и листя в злато и вишнев цвят...
Лудо хубаво някак измесен,
невъзможен в реалността свят...

Но магията бързо изтече.
Пак по старому всичко върви.
Не изричаш "Обичам те!" вече
и макар и на ти сме на Ви.

Хитър 5ър

Българийо

Българио, коя си ти по-точно?
Извършилата наш’те грехове,
напусната и то еднопосочно,
”тъгувана” след туй във стихове?

Или си другата, която всеки
открил е там, на някой континент,
по собствени неведоми пътеки
и в нея влюбил се от пръв момент?

А може би Българио си тази,
във вените до сетния ни час
и Бог така успява да те пази,
че бягайки от теб те носим в нас?

Омразна, безразлична ли, любима...
За избора си всеки е платил.
Която и да си – нали те има,
пък после... както Господ е решил.

Хитър 5ър

Да пукнат дано!

Ох, да пукнат дано, ама всички,
при това с характерния звук!
Щом на огъня сложа, самички
да подскачат със вкусното "Пук!".
Малки жълти зрънца царевични,
като патенца грозни сега,
бели, пухкави лебеди, лични
ще направя от вас на мига.
Че магьосник съм пуканков - печен!
И от феи завиждащи тук
ако някъде бъда отвлечен,
пуканки ще им пукам напук.
Мен от тях не ми трябва закрила,
но за царевичното зърно,
от една врабешка ескадрила,
че ще го изкълве до едно.

Хитър 5ър

вторник, 30 март 2004 г.

Командировка (наръчник за жени). І част - подготовка

Когато ви съобщят, че ви изпращат в командировка, се опитайте да запазите самообладание. В никакъв случай не използвайте изрази като “Yes!”, “Йепиии!”, “Ей, най-накрая ще живна и аз!”. Опитайте се да не се хвърлите радостно на врата на шефа си, след като ви съобщи, че продължителността на командировката е 5-8 дни.

У дома съобщете новината с прискърбие, погалвайки половинката по вратлето, с думите “Винаги мен ще прецакат с дълга командировка!”, “Как мразя командировките, всичките тези хотели, пътувания, куфари, гадни провинциални градчета....”, “Много ще ми липсваш!”, “Кой ще ме гушка вечер....” Тук си придайте печален израз и непременно скрийте усмивката и дяволития блясък в очите.

Подготовката се прави задължително при заключени врати, по възможност когато го няма любимият. Изваждате няколко комплекта от най-секси бельото и ги мушвате на дъното на куфара. В никакъв случай не вземайте любимото му бельо, дори го оставете на по-видно място в шкафа, за да не се усъмни. Любимият му комплект рогца и опашка също. Презервативите се купуват на място, защото винаги има риск половинката да хвърли някой небрежен поглед в куфара ви и да открие издутите му тайници.
Козметичните процедури се правят задължително при козметичката в, поради 2 причини. Ако любимият види с какво усърдие се подготвяте за пътуването, съмнението ще се събуди. Доверете се все пак на професионалист, за да избегнете риска да заприличате на петниста хиена от твъда кола маска или набързо поставена маска за лице и това да провали всичките 5 ловни дни. В никакъв случай не променяйте цвета на косата си, не си правете различна от обичайната ви прическа, твърде ярък маникюр и всичко, което би издало подготовката за лов. Не забравяйте: Прискърбие и тъжен поглед! Ако можете да придобиете и леко съсипан вид, ще се справите чудесно.

Заминаването е особено важен момент. Правете се, че работите изключително усърдно ден-два преди пътуването. Представете си, че се опитвате да отметнете работата за месец напред. Да, ясно, че не е възможно, нито пък е притрябвало на някой, но това е допълнителен елемент към подготовката. Колежките не бива да разбират, че едва ви сдържа на едно място. Завистници не са нужни точно сега, кой ги знае каква беля могат да ви направят и да провалят мечтаната командировка. Прискърбие и свеждане на всички евентуални рискове до минимум! Внимавайте да не изпадате в мечтания, похотливи мисли, усмивки без повод, облизване на устни и странни звуци от рода на “Мдаааа....” и ”Хм.....” . У дома сгответе на половинката любими манджи за 1 седмица напред, заредете му чисти и изгладени дрехи, вечерта преди тръгването отделете специално внимание на вечерята, романтиката, секса и т.н. В никакъв случай не отваряйте дума за пътуването, не гледайте нервно към часовника и не питайте “Стана ли вече време за лягане?”. Когато половинката ви изпраща, метнете се драматично на врата му и повторете няколко пъти колко ще ви липсва, попрегръщайте го до задушване /като започне да посинява, пуснете/, нацелувайте го и се качете в превозното средство, което ще ви откара до ловната зона. Приятен път. Така да се каже: Започва се!

AIDA

Обичам те!

Аз съм всички онези безброй молекули,
дето вдишваш полекичка с крехки гърди.
Аз във всеки миг там, покрай тебе съм. Чу ли?
Твоят въздух насъщен - и днес и преди.

Дишай, моля те! Дишай ме - няма да свърша.
Не угасвай свещице, не си с похлупак.
Зная, няма сълзите ти как да избърша,
но "Обичам те!" мога и казвам ти пак.

Хитър 5ър

сряда, 17 март 2004 г.

Сванеке, Борнхолм, Дания

Един дядка с бастун, преметнат през ръката, кротко пали луличката си оттатък блесналата улица с тесни-тесни, покрити с червени тухли тротоарчета. Денят е ... абе пей сърце, ей такъв е денят - полят със слънце и завит с невиждано синьо... Местните от острова казаха - Дойдохте от юг и донесохте слънце... Щото вчера по целия път от Копенхаген до шведското пристанище, дето не му запомних името, и после с ферибота до самия Борнхолм, а след това и цялата нощ валя упорит студен ситнеж... Толкова на север никога не съм бил, обаче дебелият пуловер и шапката с топли уши си правят компания в гардероба на хотела. Балтика, братче...

Кимам на дядката. И той ми кима с безизразно лице. Не виждам очите му под неопределената шапка, но усещам погледа му. Бас държа - син поглед. Отминавам надолу. В края на уличката между шпалир от прозорчета без пердета или щори се клатушкат мачти, парче море зеленее весело като знаме.

Тези прозорчета ме разбиват. Още първата вечер, като обикаляхме селските кръчми, свикналата ми да се крие зад завеси, щори и решетки душа се стресна от откровеността на тези открити прозорчета, зад които невъзмутимо си тече нормалният бит. Но тук казват - срамно е за тези, които надничат отвън, а не за тези, които са вътре...

Вървиш край живота на хората, а между теб и тях – само цветя и всевъзможни свещници, статуетки, красиви дреболийчици... Датчаните имат глагол “уютвам се”. Домовете им са пълни с разни нещица, които обаче не са кичозни прахосъбирачки, а наистина създават уют.

Обръщам се - дядката се усмихва. Бастунът е още в ръката му. В другата дими луличката. За фон му служи стената на традиционна къщурка - охрена, с диагонал от черна греда, а отгоре като в декор - сламен покрив. Но това не е от немотия. Сламата е пресована, тъмна и гладка, като огромна самотна керемида. После видях, че в предградията на Копенхаген домовете на средната класа са покрити със същия материал.

И другите къщи наоколо са като извадени от “Хензел и Гретел”. Няма как - целият остров е туристическа атракция и каквито и да е архитектурни промени са забранени директно от правителството още в средата на миналия век. Не че нетуристическите селища са мръсни и грозни - маниерът на строителство и старите материали с векове са доказвали пригодността си за тукашния климат - защо трябва да се търси под вола теле. И всичко е боядисано, стегнато... Имам чувството, че тук въобще няма прах...

Разказаха ни, миналата година някаква американска туристка като видяла селцето, плеснала с ръце, та ахнала - Ми то тука като в Дисниленд, а мъжът й с досада изпъшкал - Не виждаш ли, това Е Дисниленд.

Ами американци! Кво да ги правиш - все се плъзгат по повърхността като хокеисти и току се подпрат на стика на дебелото си самочувствие. Майната им - нищо няма да разберат ни от Сванеке, ни от Борнхолм, ни от Дания... че и от останалия свят.

Пък ние, славянските души - по двечки от България, Македония, Хърватска, Сърбия, Черна Гора и Словения - още първата вечер се сдушихме с местните и открихме каквото трябва - кръчма с казан за бира! Край! Завинаги ще ми липсва тази невероятна, несравнима, прясна, мътна и парцалива датска бира!

Докато поливахме херингата със сладката прясна течност, се почна - балканска политика, балкански вицове и балкански смях до Бога... по едно време тренерът на семинара, шотландец, ме пита - Вие на какъв език си говорите!? - Всеки на собствения си, отговарям. Той зяпва - Ако събера на една маса англичанин, ирландец, уелсец и шотландец и всеки заговори на езика си - никой никого няма да разбере.

Ден преди да напуснем този балтийски рай признавам на местния координатор на семинара, че искам да живея в Дания. Тя помисли, че съм пиян - с моята южна кръв щял съм да пукна от скука... Не се захванах да обяснявам, че колкото съм се налудял за 40 години - стига ми, че ми се плаче за прозорец без перде, за боядисани бордюри, за глагол като “уютвам се”, за тишината на мъглата...

Бе сега като го пиша това - май наистина съм се бил понапил. Както и да е, когато си разменихме усмивки с оня дядка с луличката още не ги знаех тия работи и все пак вече бях благодарен на дядо Боже и Балтик Медия Център, че ме доведоха в Сванеке, на остров Борнхолм сред балтийското море и ме открехнаха какво е това херинга в датски сос.

Kamila