вторник, 23 декември 2003 г.

Весела Коледа! С фауната на Нова Зеландия

Новата Зеландия имала умерен климат. Как не!Нищо не е умерено в тая държава. Като завали няма мярка - вали стръвно, вали неистово, като из ведро, като от небесна цистерна, като на провала, като за последно, или просто кротко си вали и не се сеща да спре по няколко седмици. Като запече пък, направо се забравя - изсушава и изгаря всичко за минути, обезводнява блата и езера и обезтревява поляни и морави, прави слънчевата ни веранда негодна за обитаване, принуждава ни да ходим постоянно облечени и омазани с разни слънцезащитни мазнотии и даже котката ни получи слънчево изгаряне на ушите, та сега и тя ходи омазана и тъжна в жегата.

Като решат новозеландците да доказват на света (или на себе си) колко са напредничави и как са преодолели старите консервативни английски синдроми пак изтървават мярката - Проституцията вече е законна и вертепите си плащат данъците като всички други данъкоплатци, а за Коледа е забранено децата да седят на коляното на дядо Коледа , защото това унижавало децата и било намек за педофилия (не си спомням вече дали разказвах за дебатите дали депутатките имат право да си кърмят бебетата в парламентарната зала). За консерватизма, пък, няма какво да коментирам. Само ще спомена (пак) че в двадесет и първи век нямат смесителни батерии на мивките, не кусват маслини, половината си живот прекарват в гледане на някаква безнадеждно смахната игра като крикет, например, в която седем дни по осем часа някакви хора се размотават насам-натам и накрая пак не се разбира кой е победил в тази, така наречена среща (изобщо няма да коментирам другата им още по-любима игра - голфа).

Другата крайност - птиците. И аз като повечето хора ги асоциирах с нещо приятно - птича песен, ромон на поточе, предвестници на пролетта и други лигави сантименталности. Обаче тук нещата изглеждат различно. Вероятно Хичкок е бил в Нова Зеландия като му е хрумнала идеята за филма “Птиците”.То не е просто напаст, то е Божие наказание.

Като живеехме в Уоркуърт имахме в двора на къщата едно симпатично дръвче – Кофай (или Ковхай или Кауай или както там му викат - има поне още осем вида произнасяне на въпросната дума) - много важно в новозеландската култура, почти сакрално, предвестник на пролетта, маорски символ и прочие и прочие. Аз си го харесвах дръвчето - нищо особено, цъфти в ярко жълто. Обаче! Друг любим новозеландски символ - иначе симпатично изглеждащата и неголяма птичка Туи много си пада по цъфтящия Кофай (или Кауай или каквото е там) и има ненарушима традиция да провежда любовните си похождения и песнопения!!! по изгрев слънце на или в близост до въпросното дръвче. Новозеландците така се умиляват от тази гледка, че масово си садят Кофаи по дворовете, белким се засели някое семейство Туи наоколо. Моя изтерзана милост, обаче, още на първата сутрин в далечната, непозната, екзотична страна се събудих с твърдото убеждение, че мъжът ми трябва напълно да се е смахнал, за да наеме къща , разположена между железарийска и дърводелска работилница, започващи да работят още преди изгрев слънце с неистово дрънчене, скърцане, чукане, тракане, скрибуцане,пищене и мърморене в паузите. Когато на закуска споделих спонтанното си неодобрение на местоположението ни, ми бе разяснено, че това което чувам рано сутрин е просто сватбената песен на Туито.

Тлъстият Новозеландски гълъб, за който вече съм разказвала, че се има за дребна птичка и небрежно каца по тънките вейки на дръвчетата, като ги превива до земи има още по-отвратителна и механично звучаща "песен". Така, след като дръвчето прецъфтя Туиото се запиля някъде и ние се преместихме, като един от най-важните ми критерии като си избирахме къща беше да има душ в банята и да няма Кофай в двора. Е, сегашната ни къща няма Кофай и не чуваме Туитата често, но в двора на съседната къща има някакво вековно изглеждащо дърво, което е дом за стотици птичи семейства, които на разсъмване споделят на висок глас впечатленията си от отиващата си нощ. Какафонията е невероятна. Особено противна е някаква безобидно изглеждаща кафява птичка, която пронизително стърже, хрипти , хърка и като че ли се дави , киха и кашля, като при това успява едновременно и да се провиква самодоволно и пищящо, нещо като "Видяхте ли сега, какво изпях, а!?" Обикновено млъква, след като се увери, че никой вече не спи. При многобройните ми оплаквания пред съседи и приятели новозеландци, те самоотбранително ми обясниха, че тази птичка не е тукашна. Индийска била и мигрирала съвсем наскоро. Аз пък си мислех, че тя ще да е главната причина за високия процент самоубийства в страната.

Ако речеш да си отглеждаш домати в градината цели рояци от птички ще ги изкълват безпощадно още на розовия им стадий. Всички лозя и овощни градини тук са покрити с мрежи против птици. Скъпичко е , но е единственият начин да отглеждаш нещо на открито.Ако купиш на дъщеря си зайче за домашен любимец, още на втория ден хищна птица ще го убие по кървав и отвратителен начин, който ще остави незаличима травма не само в нейната душа, но и в твоята.Ако ще всеки ден да си пребоядисваш верандата, тя пак ще е нацвъкана от птици, освен ако нямаш ламаринен бухал на покрива (това е само според приказките на кивитата, още не сме пробвали дали върши работа). Ако пък, покривът ти е ламаринен (само 1% от покривите не са) непременно ще се намери птичка, дето я мързи да лети и много обича да щъпурка шумно и непрестанно точно по твоя покрив.( за това спасението пак е само ламаринен бухал)

Добре, оставям настрана проблема с птиците. Хората си ги харесват, имат си клубове за наблюдения на птици, за любители на птичи песни?!, слагат си специални хранилки и къпални за птички по градините, за да ги привличат, изобщо - обичат си ги и толкова. Аз сама съм си крива, че не съм музикална.

Да отидем по-натам , към проблема с насекомите. Ясно е, че за да има толкова много птици явно има и много храна за тях. Има! Има милиони паяци само в нашата къща. Не се наемам да изчислявам колко прави умножено по няколко милиона къщи. Има хлебарки - тукашни, австралийски, южноафрикански , китайски и индийски. Едните летят, не си спомням кои точно бяха, но обикновено точно с тях се сражаваме в детската стая. Някой ни беше излъгал, че в Нова Зеландия нямало комари. Е, това е откровена лъжа - има си комари и то много. При тая влага и треволяци наоколо, направо си е развъдник на комари. Истина е , обаче, че те не са големият ни проблем. Както казва една приятелка (след като ходи по доктори и й биха инжекции пеницилин) вече обичаме комарите, те са наши приятели - големи са , можеш да ги видиш, да ги убиеш, да ги прогониш с разни миризми, пушилки, мрежи и прочие, пък и да те ухапят, ще те посърби няколко дена, седмици, месец, пък ще ти мине. Истинската напаст са така наречените Пясъчни мушици - микроскопични, почти невидими, живеят навсякъде и целогодишно, особено са разпространени по плажовете и в нашата градина. Като нашественици от друг континент ние нямаме имунитет срещу тяхната отрова и първите няколко ухапвания са с много тежки последици - не само подуване, сърбежи, болки, рани, но дори отравяния, алергични пристъпи и прочие (затова приятелката ми беше на антибиотици). След първата-втората година имунната система започва да се справя по-добре и ухапванията вече са само болезнени, непоносимо сърбящи, подути и отвратително изглеждащи за по месец-два, но не са опасни.

За любимеца на новозеландците Уета, просто не ми се разказва. Като го срещнах за първи път на улицата в центъра на Уоркуърт почти изпищях от ужас и никога повече не се осмелих да се доближа до това място. Никой в къщи не повярва на покъртителния ми разказ, помислиха, че окончателно съм изперкала от преумора, носталгия, културен шок и разни други имигрантски феномени. По-късно дъщеря ми имаше тема за изучаване в училище и донесе разни снимки и други учебни материали. Не ми се затъва в подробности, но най-общо това е нещо като праисторически скакалец с огромни размери (според учебника достига до 14 см) и отвратителна , отвратително огромна глава със зъбати челюсти, изпъкнали очи - изобщо, хубавец. Уникален. Новозеландски. Не напада хора. Смята се за безобиден.

Когато за първи път видях в Нова Зеландия змия ,само на метър от къпещите се в реката деца ,не повярвах на очите си. Само си повтарях: “Не може да бъде! В тази страна няма змии. Това е остров , няма откъде да дойдат. Сигурно ми се привижда.” Е, оказа се, че били водни, не са отровни и затова не се броят, така че, в Нова Зеландия змии няма. Не бойте се деца.

И за финал на това антиутопично писание - даже Коледата в тази страна е изчанчена. По коледните картички бъка от разни коледни символи като джапанки, цъфнали дървета, барбекюта, плажове, риби, цветя (усетихте ли вече празничната атмосфера?)

ДядоКоледовците и Снежанките се разхождат по къси гащи и бански костюми и само в по-официалните си варианти - с джапанки, а иначе обикновено са боси.
Традиционно на Коледа се ходи на палатки или поне на целодневен плаж с барбекю на брега на морето, за да се даде възможност на Пясъчните мушици хубаво да се насмучат с човешка кръв. Да разберат и те от празника, де.
Традиционните Коледни подаръци са плажни чадъри, рибарски пръчки, сърфове, слънцезащитна козметика , пролетни цветя.

И така, Весела Ви Коледа и Нова Година! Най-добри пожелания за здраве и късмет! И не ни мислете!

Все по-успешно оцеляващa в приятелска, доброжелателна и неопасна Нова Зеландия:

Bella