Шепа трева

Като го прочетох това "Детство мое", та се сетих за едно стихотворение, дето ми го каза една приятелка в гимназията преди малко повече от 20 години (така и не разбрах нейно ли е, отнякъде го беше чула ли - все едно)

"Какво е това? Какво е това?" пита детето,
в миг сбрало топлината на земята в ръка.
Ти отговаряш: Трева!
А то вижда джунгли,
пустини безкрайни,
дъгата във капчица само роса.
За този свят от чудеса
ти отдавна затворил си всяка врата.
След време запитано "Какво е това?"
ще е жалко да ти отвърне: "Трева!"

Не ми беше лесно да си отгледам децата. Дали защото много обичах оная приятелка (която оттогава не съм виждала - запиля се някъде в Израел), или поради нещо друго - но това стихче беше мое мото през всичките детеотглеждащи години - докато чаках да ми дадат жилище, докато го оправя, докато чакам на опашка с купони за мляко (6,30 сутринта - 2 кисели, 1 прясно), прах за пране и не помня още какво, щото тогава млякото и праха най-много ми трябваха, докато отстоявах като гладиатор пред лелките в детската градина правото на децата си да бъдат като себе си, а не като другите, докато плащах една заплата за месечните частни уроци, понеже "труд и учене му е майката", а темата за госпожите в училището деликатно я избягвах(ме), докато .......
И да ви кажа, не сбърках с това мото. Та покрай децата оставих и моите врати отворени.

Ан