Кой обаче ни е виновен за дереджето?
Понеже няма как ние да сме виновни. Естествено.
А дали пък не? Ето някой мои наблюдения напоследък и какво си мисля по въпроса:
Времена на безработица са. Трудно е с работата. И в същото време кандидатите си позволяват лукса да не ходят на уговорените интервюта. Даже без да се обадят да предупредят. Нямаше да е страшно, ако не достигаха тия случаи до 30% за някои позиции. И ако тия кандидати не бяха същите, които иначе тръбят, че работа няма, а доколкото има, тя се намира само с връзки и изобщо по втория начин.
Всъщност лошо няма – демокрация сме и не е задължително да имаш работа.
Преди време производител на тютюн плачеше под състрадателния поглед на “умна” журналистка пред камерата за въвеждането на ДДС и за малките производители. Как нямало да може да изхранва семейството си с петте декара тютюн, които гледали. Защо нарекох журналистката “умна” ли? Ами защото пет декара са много, много малко, за да създадат работа за цял ден, особено на голямо семейство. Още си спомням, как дядо ми гледаше тютюн някога. Бяха 6 декара. Та работата по тоя тютюн беше за него и за нас, невръстните “помощници” (съмнително е дали повече помагахме или пречехме) до обед. После той се занимаваше с друго, а нас пускаше да играем.
Та мисълта ми е – ако някой иска да работи до обед и да му стигат парите – лошо няма, негово право си е. Но трябва да подбере професията по-внимателно.
Любим цитат на циганин от Столипиново тия дни: “Ти българин ли си, в Народна Република България ли си? За тока и за тебе трябва да се грижат ония горе, правителството, а не ти да се мъчиш!”
Сигурно е прав човка. Само дето отдавна не сме Народна република. Поне това...
Такива работи...
Така и така разместват текстовете в читанката на децата, да вземат да сложат вътре приказката за неволята. Та поне следващите да знаят, че няма кой да ни оправи. Работа му е майката. Усилена, упорита, непрекъсната. И после ще берем плодовете. Ако не ни ги е изял някой...
Zaro
Няма коментари:
Публикуване на коментар