Пич

Всъщност той беше невероятен пич. Просто беше 100% от където и да го погледнеш. Мацките в бара хвърляха по едно око и си казваха : 'Мале. Боже господи... ъ-ъ-ъ... Цъ!!' Не особено богатия им лексикален фонд не им позволяваше повече , но основната идея беше ясна. С две думи всички мацки в бара даваха между седем и петнадесет години от живота си да бъдат с него.
Той обаче стоеше сам. Беше 100% пич и просто чакаше всички мацки наоколо да му се нагледат, за да започне да действа. И чакаше. Беше изтънчен, облечен в бяло, пушеше с цигаре. Чакаше. Не му беше скучно, защото и той оглеждаше наоколо, но така че никой да не забелязва. В един момент реши, че се е начакал ( или просто бе преценил ситуацията- всъщност аз самият не бих могъл да прозра неговият сложен мисловен процес). Отиде до бара и си поръча ново питие, потропвайки с пръсти. Почти мигновено на столчето до него цъфна пищна блондинка (така вероятно я правеше някоя евтина боя за коса, а другото вероятно беше естествено).
И поведоха непринуден разговор. Но какъв разговор беше! Просто той беше 100% пич и водеше разговора, така че на нея да не и се налага да използва по широк кръг от тези на 'Да' и 'Не', а това все пак не и беше трудно. Единственото затруднение идваше от там, че едва се удържаше да не припадне от щастие, че е с него...
Докато ... той внезапно не изкриви лице! Чертите му се сгърчиха, прехапа устни и по челото му избиха студени капчици пот.
тя се стресна и отдръпна (а вече почти плътно бе прилепнала към него), но не успя да каже нищо, защото не бе подготвена за подбна ситуация.
той се опита да наподоби нещо като усмивка, но излезе такава гримаса, че тя само повече се уплаши. той се свлече заднешком от столчето, смотолеви нещо, но от успокоителния му тембър нищо не беше останало. Тя се опита да му се усмихне, за да го успокои, но той вече се отдалечаваше задешком с бавни стъпки. Препъна се в някаква маса, разля кола и конякпорядъчно изцапвайки белите си дрехи. Обърна сеи побягна присвит към изхода. Излезе в коридора и бързо отвори първата врата. Сервизно помещение. Затръшна я и се блъсна в някакъв човек, опита се да се извини, но се присви на две и избяга нататък. Подхлъзна се и падна. Дрехите му вече за нищо не ставаха. Изтича на улицата. Оглеждаше се диво. Хората също го гледаха учудено. Заднешком влезе отново. Тръгна по страничен коридор и вече едва ходеше. Видя надпис на една врата 'WC' - блъсна я с глава и влезе. Климатикът се включи. Той го погледна благодарно. Пусна резето. Ослуша се дали някой не идва по коридора. Провери пак резето. Отпусна се. Тялото му беше изтръпнало от продължителното стискане. Успокои се.
Най- накрая се отпусна напълно и на спокойствие пръдна.

flower