Писмо до Арменския поп

До
Арменския поп

Уважаеми дядо попе,

Изчерпах всички други възможности и ми остана само да плюя на атеистичните си възгледи и да ти пиша, за да се оплача, белким ти поне ме чуеш. На зимата студена във средата зачакахме да ни монтират топломери. Записали сме се от август, обаче желаещите много, а техниците – както малко, така и в полагаема. Нали трябва да заведат децата и жените на море. А днеска да дойдат, а утре– никакви ги няма. Източили сме си чинно системата и ковем клинци. Освен налбантство, за запълване на времето поехме шефство над две бели мечки и няколко пингвина от Зоопарка. Животинките се чувстваха отлично. Най-доволни бяха като им пробих дупка в леда на ваната, за да поплуват и да половуват. Вчера ветеринарят ми донесе в една торбичка гумените рибки и патета на бебето, които извадил от корема на едната мечка след операцията.

Преди седмица най-после дойдоха две момчета. Че монтираха топломерите – монтираха ги. За това, собствено, не мога да се оплача. Само че докато съм им правила кафенце в кухнята, успели да изтарашат хола и да ми свият белите 250 лева за черни дни. То не че са много пари, но пък ми бяха всичките. Обадих се във фирмата, обаче от там ми казаха, че монтажниците са подизпълнители и фирмата не носи отговорност за тях. Обадих се на подизпълнителите, а от там ми отговориха, че тези момчета работят съвестно от три години и не е възможно да са откраднали. След това едно от тях ми звънна да ми каже, че ще ме съди за клевета и за всеки случай да си пазя бебето. Подадох жалба в полицията, но нямам свидетели, освен бебето, в чийто активен речник за сега фигурират само думите “дай” и “ам”. Накрая един много мил старшина ми изнесе лекция, че не трябва на никого да имам вяра, България е джунгла, човек за човека е вълк. И други животни спомена в лекцията, май за да ме охарактеризира нагледно, но малката се разплака точно в този момент и само ми се стори, че чух блеене. Посъветва ме да пиша до вестниците и да ги насъскам за журналистическо разследване. Писах, ама още нямам отговор, защото напоследък има много катастрофи и успяват да си запълнят страниците.

Препрочитам редовно записките си от лекцията на полицая, дано най-после ми се набие в главата убеждението, че за да успееш в тази страна, трябва да си мошеник, лъжец и крадец. И да имаш свидетели. Сега сме се разбрали с една приятелка, на която й обраха апартамента малко след посещение на топломераджии-разузнавачи, да започнем частен бизнес –детска градина с профил “Измами, кражби и джебчийство”. Ще цаним хонорувани преподаватели от Филиповци. Говорили сме вече и с “Градски транспорт” АД да си карат децата стажа по трамваите. Бебето много плака, когато му отрязах кутретата, но смятам, че като джебчийка ще живее по-добре. Тя е русичка, със сини очета, тъкмо няма да буди подозрение. Ако се окаже без талант и неподатлива на обучението също има изход, даже около петнайсет изхода - от Малко Търново до Дуранкулак, включително и летище София (авариен). Ако някой междувременно не я надхитри и не й задигне парите за еднопосочния билет.

Остани си със здраве.

Една българска майка

Nadie