“Св. Валентин”. Из дневника на една стара мома

Е какво да направя днес? Да се самоубия, затова че още не съм намерила мъжа на живота си?! Или да отида в манастир, за да не гледам мазните, доволни физиономии на всички влюбени около мен? Този празник е част от световния заговор срещу нас неомъжените, за да ни накарат да се чувстваме тъпо.

8:00
Събуждане. Аз съм интелигентна, независима, красива и все още млада, само на 30. Не съм хапка за всяка уста. Само ценителите знаят как да ме покорят. Със сигурност мъжът на живота ми ще го разбере точно днес и ще се появи. Усещам го! С луксозното си ауди, скъп костюм, ще се усмихне загадъчно и ще ме погледне влюбено със сините си очи. Така, да сложим онова черно бельо, за специални случаи. Няма още смс-и. Това е защото мъжете обичат да си поспиват.

9:00 часа
В офиса. Да погледнем с презрение на колежката с поомачкана пола, която закъснява за работа. Съпругът, поднесъл подаръка сутринта?! Пръстен с колие? О, какви сладки миниатюрни камъчета. Не са “Сваровски”?, А пък така добре ги имитират!
Проверка на пощата. Картичка. Да! Да! По дяволите, пак ли този смотаняк от счетоводството? Delete!!! Кафе и цигара. О, колежките имат планове за обяд? Всичките? Само неомъжените. А омъжените за довечера? О, колко са мили съпрузите ви, че поне тази вечер няма да ви карат да готвите. И свекървите ви тази вечер ще са така добри да гледат изчадията....... ъъъ децата? Какви сте късметлийки.

12:00 часа
Кола за доставки от цветарския магазин. Всички жени в офиса поглеждат тайничко през прозореца. Дано да за мен! Дано! Дано! Може би шефът ми най-накрая е решил да преосмисли онова, което нарече “грешка”. Или е г-н Жененият за онази крава и е решил, че вече няма нужда от малко време и ще се разведе. Колко романтично да го съобщи на деня на Св. Валентин. Хайде, момченце доставчик, влез в моята стая! За мен, за мен.........оооо, моля те.........Не! Тази мръсна малка кучка! И без това бюрото й вече е затрупано от цветни кутийки! Защо мъжете винаги си падат по евтини пикли с къси поли?

16:00 часа
Проверка на пощата за n-ти път. Никакви картички? Е, няма да броим тази от мама, две-три приятелки, които пожелават търпение и кураж, които се искат да срещнеш и задържиш принца. Никакви смс-и. Освен покана за вечеря с 8 /осем!/ семейни двойки. За какво ли да ходя? За да гледам овчите женски очички, гледащи с обожание мъжете, които са си избрали? Добри мъже са, но като за тях – не са богати, карат разни потрошени таратайки, имат чувство за хумор и са донякъде интелигентни, но нима това е достатъчно??!! Не и за мен.

18:00 часа
Тази отвратителна суматоха. Фирменият купон бил и за половинки??? Затова ли всички така бързат да се изнесат към ресторанта? Онази смотана колежка от съседния отдел носи букет цветя като трофей. Дрисла! Не, не, не е това. Сигурно напуска работа! Господи, колко много хора има тук. И за какво е цялата веселба? За някакъв си измислен празник, на който ще ви обичат, а утре пак ще перете чорапи и ще дундуркате ревливите си сополиви изчадия! Така ви се пада. Аз съм над тези неща. Радвам се, че не съм като вас!

23:00 часа
Келнер, още една чаша вино. О, колегата от счетоводството. Благодаря за розичката. От вазата в коридора ли я открадна? А, пазил си я цяла вечер и си се чудил как да ме заговориш? Ами да, подпийналият ви главен счетоводител не се умори цяла вечер да ме кани на дансинга и да ме подмята като пръскачка из лозе.
Слава Богу, че повечето двойки започнаха да се изнасят. И без това цяла вечер ме дразнят с лигавите си прегръдчици и целувчици “муцинко, пуцинко...”
Не си ли съгласен с мен, пиленце? Като станеш на 30 и малко, ще ги разбереш тези неща. По дяволите и принц! Счетоводителчето не е толкова лошо. Пък и това черно бельо не трябва да остане неизползвано, като миналата година. Е какво пък, тъпо е да си лягаш сама. Вземи бутилката с виното и извикай такси. И да не забравиш утре сутрин да си тръгнеш рано, защото може да ме потърси принца, за да се извини, че и тази вечер не е стигнал навреме.

AIDA