понеделник, 17 февруари 2003 г.

Не съм. Пост светивалентинско

... тя стоеше облегната на касата на врата
хем едра, хем изящна (бе направо “ела
вълчо, изяж ме), а през очите й надничаше
един бъдещ цербер...

Ох, пусни ме да мина!
Първо - нито си Лора,
второ - нито си Мина,
нито Пейо съм аз …
Не, не съм педераст,
но пусни ме да мина!
Колкото си Бурана,
толкова си Кармина
пък и Карл Орф не съм аз…
Бе не съм педераст!

Ех, пусни ме да мина!
Знаеш - не си Дунавска,
зная - не си коприна,
гардероб нямам аз,
на - не съм педераст!

Ей, пусни ме да мина!
Виждам - не си пехотна,
даже не си и мина,
нито аз съм в запас…
Да - не съм педераст!

Бе пусни ме да мина!
Свърши денят - замина
с дудуци и окарина
а пък аз - аз съм пас
като дърт педераст.

Пус, пусни ме да мина!
Ти - фриволна прашина,
аз - една буца глина
стъпкана от Пегас …
И какво - голям праз!

bay Ilia

Няма коментари:

Публикуване на коментар